1936 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Първата дума

 

Добрата молитва

 

Изпейте Всичко в живота е постижимо.

Имате ли зададена тема? (Не.) Пишете тогава върху Влиянието на добрите мисли и чувства.

Вие трябва да знаете как да съпоставите добрите чувства, които Природата ви дава. Човек трябва да храни добри мисли в себе си, за да не разбие смисъла на своя живот. Трябва да храни добри чувства в себе си, за да постигне онова, което той желае. Вие например имате известни желания, но не знаете произхода им. Желанията на човека играят голяма роля. Човек трябва да се нагласи по този начин да разбира своите чувства, защото всяко чувство има известен стремеж. Сега аз не говоря за чувствата в обикновения смисъл, за разположението – това е друг въпрос. Чувствата винаги дават един вътрешен стремеж. Може да уподобим човешката мисъл на онзи капитан, който е в морето, и отдалече той се стреми някъде, вижда някъде. Но за постижението на неговата цел му трябват добри чувства. Добрите чувства са един Божествен импулс, това е влиянието на Божествения дух, който работи в човешката душа.

Сега по някой път вие се спъвате в постиженията на нещата или чувствате, че има някои неща, които не можете да постигнете. Не знаете причината защо не можете да постигнете някои съществени неща; аз говоря за съществените работи, които искате да постигнете. Тия постижения не са едни и същи, те са различни. Вие например не можете да накарате едно цвете да порасте без вода; не можете да накарате едно цвете да порасте без светлина. Може да попитате защо е така. Така е: забелязано е, че със светлината, която растенията денем са събрали в себе си, те вечерно време градят материала, който са събрали, и го турят на работа.

Сега в живота на младите кое е най-мъчното? Всяка мъчнотия, която среща човек, го кара да се обезсърчава. Например той усеща, че онова, към което се стреми, е непостижимо за него, и се обезсърчава. Сега трябва да имате един начин за вашите постижения. Да кажем, може да имаш един кладенец, може да имаш желание да извадиш вода, може да имаш кофа, но нямаш въже. Съзнаваш, че това е непостижимо нещо. Другото положение: може да имате въже, но кофа нямате. Значи две съчетания са потребни: кофа и въже. Третото положение е, че вие трябва да се опретнете да работите. Като пуснете кофата и след като я напълните, трябва да я изтеглите. Та за всяка работа, която започвате, гледайте има ли въже и кофа.

Има и други мъчнотии, които може да ви спънат. Две неща са потребни. Сега на какво можем да уподобим въжето? Въжето е онази непреодолима вяра, която човек трябва да има. Сега другото, което може да спъне един млад човек, е тази кофа да е толкова голяма, че той да не може да я изтегли. Представете си сега, че тази кофа е от сто кила и ти си я напълнил. Друга мъчнотия иде – напълниш кофата, а не можеш да я изтеглиш. Тогава защо хората трябва да си помагат. Единият като не може да изтегли кофата, ще дойде втори, трети – ще си помагат. Значи ако кофата е малка, тази работа можем да я свършим; ако кофата е голяма, тогава в света трябва да има помощ, разбирателство.

Та казвам: вследствие на това се явяват ред нужди за изучаване на нещата в света. Това е проста работа. Но представете си, че онзи, който ти помага, иска половината от онова, което ще изтеглите. Вие започнете да се пазарите колко ще му дадете. Законът в Природата е такъв: двама души като работят, каквото изкарат, ще го делят наполовина. В животинското царство не е така. Животните, които не разбират този закон, силните животни, задигат най-голямото парче, за слабите остава малко. Там няма мисъл, господстват желанията. Психологически трябва да разбирате тези неща. Някой път вие не сте готови да дадете правото на хората. Теоретически го давате, но щом дойдете до известни области, не сте готови да дадете правото. Това са моменти, няма да ги засягам.

Има една област, дето младите винаги се спъват. Вземете закона за яденето. Ти си толкова гладен, че в даден случай не си готов да отстъпиш. След като се наядеш, готов си да дадеш нещо; но докато не си ял, казваш: „Да задоволя първо своите нужди“. Е, добре, представи си, че ти искаш да задоволиш своите нужди и яденето е дадено на тебе, както сега стават споровете в света. Другият, който е дошъл, е по-силен от тебе, той разбира повече от човещина. Ти мислиш да му дадеш ли правото, или не. Той започва да мисли другояче – да употреби своята сила. Натисне те и ти вземе яденето. Това става при животните. Гледайте при животните, те по същия начин разрешават въпроса. По-силното куче винаги ще сдави по-слабото и ще му вземе храната. И те знаят това: едно слабо куче, като види голямото, пусне на земята каквото има. Питам: при такъв порядък какво очаквате? Психологически това е едно положение, което спъва хората. Оттам е произлязла поговорката, че с добро в света не става. Хубаво, силните разрешават много добре, ами слабите какво трябва да правят сега?

Трябва да бъдете умни. Слабият в някое отношение може да бъде по-силен от силния. Тогава искам да поставим въпроса, че и млади, и стари са пратени да живеят на Земята. Ти не си пратен тук да уреждаш живота си. Вие мислите, че можете да уредите живота си. Може, но трябва да знаете къде можете да го уредите. Затуй сега трябва да се учите. Природата вече учи човека как да използва Божествената Любов. Единственото нещо в света, което урежда живота, това е Божествената Любов. И когато ти мислиш за Божествената Любов и се свържеш с Бога, твоят ум не трябва да е свързан с нищо отвън. Ти можеш да гледаш външните форми, но трябва да имаш пълна вяра, че онова, което желаеш, Божествената Любов ще ти помогне да го постигнеш. Понеже всяко желание е един Божествен импулс, когато ти постигаш нещо, казваме, че Бог го постига. Следователно Бог е най-силният. Той никога няма да те остави, колкото и слаб да си. Той когато може, ще постигне работите. Но не се обезсърчавайте, това е един закон. Ще попитате дали е така, или не. Опитайте: ти ще опиташ работите.

Сега другото положение, което трябва да държим в ума си, е следното: ти не можеш да имаш резултати, колкото и хубави семена да имаш, ако тия семена не ги посееш. Значи посяването ще бъде от теб. Ако държиш семената и ги показваш на този, на онзи, като разправяш научно въпроса какво раждат, какво ще постигнеш? Ти трябва да посадиш тия семена, не трябва да уповаваш на онова, което хората посяват. В Природата това, което ти е дадено, ако го посееш, ще имаш постижения. Ако не го посееш, ще останеш с туй, малкото, което имаш. И често несгодите на живота произтичат от това, че ти не си посял нещата. Ти си очаквал някой друг заради тебе да направи нещо за теб. И това е хубаво – то показва, че всички живеят хармонично.

Ако хората си помагат един на друг, това показва, че те са разбрали Божия закон. Но да допуснем, че хората не са разбрали Божия закон. Защото има друго едно разбиране на Божествения закон: посятото в Природата е заради теб. Това, което не си сял, от него не можеш да се ползваш. Та казвам: може да кажем, че всяко добро желание е семе, което Бог е посял в твоето сърце. Ако не го наглеждаш и не го поливаш, ти няма да имаш плодове. Трябва да го поливаш, за да имаш плод.

Другото положение: като се говори теоретически върху тия работи, е много лесно. Казват: „Трябва да завържеш приятелство с някого“. Не, най-първо трябва да знаеш как да завържеш приятелство, трябва да има един повод. След това е второто положение: трябва да поддържаш това приятелство. Едновременно ти не можеш да бъдеш приятел на всичките хора. Трябва да имаш отношение, защото има една вътрешна връзка, която свързва хората. После можем да кажем, че пътят, по който вървим, не е един равен път, но той е път, който е крайно изменчив. Да кажем, в началото вие може да вземете много работи и да ги носите сами по равния път. Но представете си, че дойдете до един път, който има 85 градуса наклон, и вие се качвате по този път. Питам тогава: как ще постигнете целта? Това, което носите, трябва да го оставите. И когато Христос е казал: „Ако ние не се отречем от себе си“, Той е подразбирал, че ще дойдете до онзи стръмен Божествен път, дето ще оставите всичко долу, за да постигнете целта си. Няма да разчитате на него: ще разчиташ само на онова, което можеш да изнесеш в дадения случай.

На вас някъде не са ви потребни много мисли. Една мисъл, с която можете да излезете и с която ще постигнете целта си – тя е важна за вас. Следователно ще видите с коя мисъл ще се качите горе; коя мисъл е най-силна и кое чувство.

Сега тук се иска пробуждане на Божественото съзнание. Не е необходимо да знаете как са създадени нещата. Представете си, че вие се качвате на един съвременен аероплан или на някой автомобил. Друг е, който кара автомобила, а вие усещате, че вървите. Вашият автомобил трябва да върви. По кой начин ще върви, как ще го карате, това е друг въпрос. Като влезеш в Божествения живот, ти няма да мислиш какво ще стане с него – само гледай върви ли, или не. Ако върви автомобилът – Божествено е; ако се заблъска някъде, е човешко. Ако някои неща са непостижими, си влязъл в човешката област; ако нещата са постижими, ти си влязъл в Божествената област.

Щом си в този Божествен път, ти ще излезеш до крайната цел, която имаш. Ако дойде онова Божествено съзнание, във вас всяка работа, която започвате, ще върви – тогава работите ви ще вървят добре. Представете си, че във вас се роди едно чувство на страх. В тази област всяка мисъл и всяко чувство на страх не вършат Волята Божия. Страхът е само едно чувство, което те предпазва от нещата. Страхът винаги ще те спре да не отиваш до крайност в живота, но той не е едно човешко чувство – страхът е животинско чувство. Не че без страх не може, но страхът трябва да се яви, когато сложиш голям товар на гърба си. Тогава страхът трябва да каже: „Недей, не можеш да го изнесеш“.

Сега по какво се отличават в живота постиженията? В един Божествен път човек има за цел постепенно да се просвещава, да се разширява; добиват сила човешкият ум и човешкото сърце. Пък ти като влезеш в един човешки процес, постепенно там се замъгляват умът ти и чувствата ти. И ти най-после започваш да се колебаеш.

Сега как ще разграничите дали посоката, в която се движите, е Божествена, или не? Ако в посоката, в която се движите, се увеличава светлината ви, вие сте в един Божествен път. Ако постепенно тази светлина се намалява, вие сте в обратна посока. Това е човешкото. Сега един разумен млад човек така трябва да разбира нещата. Животът е строго определен. Не се бойте в живота. Вие бъдете свързани с Божественото: тогава при каквито условия и да живеете, Бог ще ви извади от тях. И какво има да се плашите, вие имате един капитан! Колкото и да е лош той, Бог живее в него. Живее Бог, но докато повярваш в това…

Та казвам: има хора, в които Бог е проявен; има хора, в които Бог не е проявен. Тогава как трябва да постъпите? Та вие често сте непроявени. Някой път вие не постъпвате абсолютно справедливо: с някого постъпвате учтиво, любезно, приятен ви е, а при някои сте небрежни, невнимателни. Но сложете в душата си – независимо дали го разбирате, или не – сложете в душата си Божествената Любов и върху нея градете. Очаквайте, но същевременно и вие работете.

Казвам: като се говорят върху тия работи новите неща, те трябва да се разбират. Защото младият човек е в новия порядък, в Божествения порядък? Но този Божествен порядък е слизане. Младият слиза, старият се качва. Вследствие на това младият пее, той не усеща мъчнотиите, понеже слиза надолу. Но това не зависи от него, той без да иска го прави. Старият колкото и да е умен, казва: „Тежък е животът“. Кое е тежко? Всичко онова, което е събрал, старият може ли да го изнесе? Той гледа къде трябва да го остави. Та сега докато вие сте млади, работите лесно вървят; като закъсат работите ви, вие сте стар. Не че тогава животът е по-тежък, но теренът, по който се движите, се изменя. Или другояче казано, психологически поставено – когато сте под влиянието на Божията Любов, и при слизането, и при качването работата е лесна. Като дойде човешката любов, там работата се изменя. Там, при човешката любов, се явяват всичките мъчнотии.

Та сега разрешете мъчнотията. Някой път, щом се яви нещо и не можете да го разрешите, вие сте в човешката област. Има неразрешени неща, които са били в миналото – те сега се разрешават. И сега има мъчнотии, които след време ще се разрешат. Щом дойде Божественото в света, мъчнотиите по-лесно ще се разрешат. На хората им трябва да имат много малко от Божествената Любов, защото любовта по някой път също се поглъща. Така се говори – че любовта е неизменна. Но как ще обясните вие, когато любовта на двама души се изменя? Не се изменя, ами е погълната, някъде е отишла.

Та хубаво е човек при най-лошите условия да има онази непреодолима вяра. Какво се явява вярата тогава? Вярата е един начин, чрез който се поддържа Любовта. Така е на физическия свят. Вие имате непреодолима вяра, за да се поддържа Любовта. Това е вече научната страна – да мислим. Ако не мислиш, ти вече ще се влияеш сам от последствията, които могат да станат. В живота виждаме например, че когато престане да работи дясната ръка, в лявата ръка се явява желание да се движи. Там, дето мисълта не може да постигне някои работи, се явяват чувствата; там, дето чувствата не могат да направят нещо, иде мисълта. Защо се двете ръце? Да си помагат. Защо са двете уши? Да си помагат. Защо са двете очи? Да си помагат. Та ако вие разбирате закона на двете, отношение е това.

Какво е отношението на две към едно? Законът е верен и там. В даден случай при всяко едно условие как постъпваш? 1:2 или 2:1 – отношение имат. Да кажем, сега вие сте учени. Как ще преведете това в геометрическа форма? Вие ще му дадете форма и пространство, ще знаете как да постъпите. Ако остане само като математическо отношение, тогава ще разбираш работите, но няма да знаеш как да работиш. Едва сега вие започвате да учите Божествената геометрия. За да постигнеш каквото и да е в живота, ти трябва да разбираш Божествената геометрия. Не можеш да постигнеш нещо, ако не разбираш геометрията. Казвате: „По друг начин не може ли?“. Няма друг начин – геометрията трябва да я разбираш много добре. Казваш: „Едно към две“. Сега и в обикновеното училище казват 1:2. Но сега допуснете, че едно, това е Бог, а две, това си ти – отношение имаш. Какво трябва да направиш сега? Да мислиш за някого добре, това значи да намериш математическото отношение, което имаш към него, а също и геометрическото положение. Сега ако не можеш да постигнеш нещо в живота, ще кажеш: „Слаб съм по геометрия“. На младите сега им трябва изучаване на геометрията.

Сега ви казвам правилото как ще започнете с изучаването на геометрията. Някой път идеш при някой човек, а не знаеш какво да говориш. Ти съзнаваш, че трябва да кажеш нещо, но не съзнаваш как да го кажеш. Тогава не разбираш геометрията. Не се изискват дълги речи – изисква се само една дума, но да знаеш как да я кажеш. Няма какво, геометрията в живота е трудна сега. Хората добре разбират тези закони. Като дойде някой, за да мине през някое място, той търси тънката страна – как да се пробие дупка и да излезе, да намери такова място.

И тази е всичката мъчнотия, че не знаеш първата дума, какво трябва първо да кажеш. И досега учените хора я търсят. Има една изгубена дума, която хората търсят и не са я намерили. Когато не можете да постигнете някои неща, вие не знаете първата дума. Вие говорите много, но това, което свързва нещата, не го знаете. И досега хората търсят изгубената дума – всички я търсят. Тия научни изследвания за живота трябва да се продължат. За здравето хиляди работи има казани, но и досега не са намерили тази дума. И за себе си трябва да знаете, трябва да търсите тази дума. Казва някой: „Има идеал“ – вие търсите някакъв идеал. Идеалът е тази дума.

Работата не е така лесна, както вие мислите. Много мъчно е, много трудно е, когато човекът няма първата дума, която е изгубил; и е много лесно, когато вече има тази дума. Влизаш в някоя гостилница и имаш тази дума – една звонкова монета е това. Туриш ръката в джоба – имаш монетата, доволен си. Но представи си – бъркаш и нямаш нищо в теб; гостилничарят също не те познава. Покажи му тогава първата дума.

Това е само за изяснение. Когато се обнадеждавате и имате вяра, вие се стремите към тази дума; когато се обезнадеждавате, тази дума я няма. Бог като е казал: „Да бъде светлина!“ – и е станало светлина. Само по една дума е казал Той: „Да направим човека“ – и го е направил. Казва Бог – и нещата стават. Първата дума е тази, която твори в света, която дава простор на духа, на човешкото сърце и на човешката мисъл. По някой път вие казвате: „Аз ще стана добър човек“. После ти дойде в ума друга мисъл: „Я стана, я не!“. Това раздвояване, което имаш, не е на добрия живот. В добрия живот не трябва да има никакво раздвояване: раздвояването трябва да седи отвън.

Сега вие ще търсите изгубената дума, понеже хората не се движат към тази дума, та да я намерят. Божествената Любов е тази, която ще ви заведе при изгубената дума. Сега представете си, че говоря на едно събрание от стари хора по на 80, 90, 100 години. Може ли да им говоря за това, за което на вас говоря? Можеш ли да кажеш на един стар човек: „Когато свършиш училище“. Старият когато е в училището и има желание да учи, когато може да учи, значи той е в Божествения процес. Щом се разграничаваш от това и кажеш: „Моята работа се е свършила“, наистина е свършена твоята работа.

Представете си, че ви разправям като на стари хора. Тогава какво ще разберете? Знаете ли как си приказват старите хора? Често старите хора са толкова умни, понеже имат много малко енергия – и те не си хабят енергията. Двама видни английски поети били приятели. Единият отива на гости на другия. Като седял там четири часа и като станал, казали си по една дума. Единият, който посетил приятеля си, казал: „Много съм благодарен за хубавия разговор, който имахме. Виждам, че си доволен“. Четири часа да седиш и да кажеш, че си доволен, когато нито дума не си казал – това е вече телепатическо предаване на мисли. Ако идете някъде и хората не ви говорят, това е вече като при тия двама англичани.

Имайте предвид, че за да постигнете нещо, на вас ви трябва Божествената Любов. Сега в живота търсете изгубената дума. Какъв ще бъде смисълът на вашия живот, какви ще бъдат постиженията ви за в бъдеще – това е една неопределена идея. Един ден, когато вие постигнете това, тогава във вас животът ще се измени. Това в онзи свят го наричат растене. Растенето на човека става съзнателно и несъзнателно. Хората сега растат несъзнателно.

Колко неща ви казах, които запомнихте? Кое е най-важното правило? При всяко едно положение някъде в Природата, или пък когато човек слуша хубава реч, той трябва да види какво може да разбере и в него да остане нещо. Всеки ден в човешката душа трябва да остава нещо, да остава някаква заложба.

Сега онова, което сте разбрали, ще се постараете да го приложите. Затова сега иде законът на молитвата. Човек трябва да се моли. Нали когато имате един приятел, вие искате да ви направи една малка услуга. Ще му пишете писма, ако е далеч, а ако е близо, може да му говорите. Ако нищо не му говорите, а чакате сам да се досети, възможно е и той да се досети, и вие да се досетите.

Как се досещате вие? Човек трябва да направи една малка услуга. Отива един млад момък при богат болен човек, който нямал никой да му слугува. Той отива, взема стомната, донася вода – и болният остава много благодарен. Болният знае, че момъкът е гладен, а той има хляб – дава му. Ако младият не беше донесъл вода, какво щеше да стане? Значи той се е досетил, че на стария му трябва вода, а старият се досеща, че на младия му трябва хляб. Отношение е това: да направиш нещо, което е необходимо някому – услуга за услуга. Това е говор: да носиш стомната, това е говор. Затова всякога се стремете да направите услуга на онези, които се нуждаят – и животът ви ще се поправи.

Затова човек, като отива при Бога, трябва да се учи какво иска Бог от него. Господ иска нещо от хората. Ако ти се досетиш за Божественото, което се изисква от теб, и Господ ще се досети за онова, което ти искаш. Ако ти не се досещаш за онова, което Бог иска от тебе, и Той не се досеща за теб. Любов за любов, право за право! Или как ще преведете това? Ако ти проявиш любовта, и другите ще я проявят; ако ти не проявиш любовта, и другите няма да я проявят.

Но сега да не се отвличаме. Помнете: на ония Божествени желания, които са вложени във вашето сърце, вие им дайте място.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 4 септември 1936 г., петък, 5 ч., София, Изгрев