1931 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Щастливи числа

 

Размишление

 

Тема за следния път: Мястото на прозата и поезията в живота.

Какво разбирате под думите „произход на нещата“? Може ли да стане нещо в живота и Природата, без да има за това някаква причина? Може ли да съществува причина без присъствието на някаква разумност в нея? Ще кажете, че това е философия. Не, това е закон, по който се развива животът. Човек трябва да изучава живота така, както зидарят изучава материала и размерите на къщата, която ще строи. Не можеш да строиш, ако не знаеш височината на къщата, дебелината и височината на стените: първо ще изчисляваш, после ще строиш. Същият закон се отнася и при съграждане на човешкото тяло. То е величествена сграда, в строежа на която са взели участие множество разумни същества. И при създаването на Вселената са взели участие разумни сили, възвишени същества, и те са правели своите изчисления и измервания. Съществуват много хипотези и теории за създаването на Вселената, но как всъщност е създадена тя, това не се знае. Кой е бил там, да види как е създадена Вселената? За изучаването на тоя въпрос се иска будно съзнание.

Казвате, че дължината на земния диаметър е 12 хиляди километра. Имате ли ясна представа какво нещо е 12 хиляди километра? Казва се, че диаметърът на Слънцето е 800 хиляди километра. Ясно ли ви е това? Дохождате после и до идеята за ангела, без да имате ясна представа за него. Според някои ангелът наподобява човека, но де е това наподобяване? Колкото човек прилича на клетката, от която е произлязъл, толкова и ангелът прилича на човека. Между първата клетка и човека има грамадна разлика. Тя се изразява в придобитото. Сегашният човек е придобил нещо повече от човека на миналото. Обаче има нещо, което човек и в миналото, и сега трябва да познава – това е Любовта. Дето е Любовта, там е животът, но Любовта не е живот; Любовта поддържа доброто, но не е добро; Любовта поддържа и разумността, но не е разумност. Любовта е всичко и нищо, обаче Небитието именно е реалността. Това, което не е, всъщност е; и това, което е, не е. Като разсъждавате по тоя начин, вие огъвате ума си. Ще кажете, че това е невъзможно. Зависи дали е възможно, или невъзможно. Има акробати, които могат да обръщат главата си назад и да я допират до петите си: обикновеният човек не може да направи това. Има идеи, които мъчно се възприемат, но това не показва, че те не съществуват. Казвате за нещо, че е заблуждение, но и в заблуждението има реалност; казвате за нещо, че е лъжа, но и в лъжата има реалност.

Мнозина казват: „Вън е студено, сняг има вече, въглища трябват“. Има ли нещо лошо в снега? Той е дошъл навреме със своята бяла премяна, а вие се страхувате от последствията. Защо се плашите от последствията? Значи и добрият човек може да ви уплаши, както снегът. Кога се страхувате от добрия човек? Когато имате да давате. Вие му дължите сто хиляди лева: следователно не се страхувате толкова от човека, колкото от парите, които му дължите. Някога вие се страхувате от лошите мисли. Ако мине през ума ви една лоша, отрицателна мисъл, вие веднага трепвате – страхувате се да не ви причини тя някаква пакост. Тази мисъл е бомба, която всеки момент може да избухне. Питам: как е дошла тази мисъл в ума ви? Все трябва да има някаква причина, за да се вмъкне лошата мисъл в ума ви. Ако някой тури пред къщата ви бомба, това показва, че имате неприятели; щом в ума ви влезе една лоша мисъл, това показва, че имате неприятели.

Трябва да знаете законите, да се противопоставяте на лошите мисли, иначе те ще ви причиняват зло и ще страдате. „Как да се справяме с лошите мисли?“ Ще се качвате на планините, по високите върхове. Реката не тече по планинските върхове, но по долините. Следователно ако кажеш, че реката е щяла да те завлече, това показва, че си в долината на живота – никой не може да помисли, че си бил на върха на някоя планина. Казваш: „Щях да падна и да се убия“. Значи ти си бил на някоя канара, а не в долината на живота.

И тъй, хората се давят, когато са в долината на живота; те падат и се нараняват, когато са по върховете. Това са научни изследвания, които може да приложите в живота си като обяснения на много явления. Например губиш пари – това отговаря на удавянето: паднал си в някоя река. Изгубиш доброто мнение на обществото – това отговаря на падането от висок връх. Нараниш се и не смееш да се покажеш пред хората – срамуваш се. Ти мислиш, че цялото общество, цял народ знае, че си изгубил доброто мнение на обществото. Не, няколко души знаят това – ти си мислиш, че всички знаят. Някой критик е писал нещо против тебе и ти се плашиш – важно е кой критик е писал. Ако е писал някой виден критик, имаш право да се безпокоиш, но ако един обикновен студент е писал, не се смущавай. Какво представлява критикът? Запалка на бомба. Той може да подпали бомбата и да причини нещастие – от това се страхуваш ти. Каква вероятност има да попадне бомбата точно на целта? Дълго време трябва да се упражнява човек, за да постигне целта си. За да постигне една мисъл целта си, трябва да се знаят законите. На същото основание едно оръдие може да постигне своята цел само като се знаят законите, които го управляват.

И щастието се придобива по известни закони. Ако не спазиш един от неговите закони, губиш щастието, затова се казва, че щастието е променливо. Може ли да бъде щастлив онзи, който няма нищо? Не си богат, нямаш пари, къща, нива – нещастен си; общественото мнение е против тебе – нещастен си. За да бъдеш щастлив, трябва да имаш някакво богатство – материално или духовно. „Щастлив ли се ражда човек, или нещастен?“ Нито щастлив, нито нещастен; обаче човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен. Моментът на раждането определя условията за неговото щастие или нещастие.

Сега, като се говори за щастието, вие трябва да дойдете до една конкретна идея. Щастливият може да стане всеки момент нещастен, и нещастният може да стане всеки момент щастлив. Нещастният човек е кандидат за щастието, а щастливият е кандидат за нещастието. Това е закон на Природата. Вие може да търсите щастието и нещастието в числата. Говорите за числата като за количества, казвате: „Една единица, две единици – това е количество“. Същевременно числата 1 и 2 са полюси на сили. Числото 2 е отрицателен полюс, в който се проявява светлината. За да се прояви вашият живот, вие трябва да имате един център, отдето да излиза мисълта; после трябва да имате условия за проява на мисълта – числото 2. Мисълта насочва човека към дадена цел, а чувствата и желанията дават условия за реализиране на целта. Значи мисълта е силата, която тласка човека към целта, т.е. тя е център на неговите тежнения. Например въртенето на Земята около Слънцето е мисъл, т.е. резултат на известна сила, която тласка Земята към Слънцето. От стремежа на Земята към Слънцето се произвежда слънчевата светлина, която огрява Земята. Ако Земята престане да се интересува от Слънцето, няма да имаме никаква светлина; много естествено – и Слънцето ще престане да се интересува от Земята, и то ще престане да изпраща светлината си.

Казвам: ако и вие престанете да се интересувате от Бога и не се стремите към Него, и Той ще се откаже да ви помага. Това значи да се прекъсне връзката между човека и Бога, да нямате никаква светлина. Искаш да бъдеш щастлив – ще мислиш за Бога. Щастието е резултат на мисълта на човека за Бога – това е целта, която трябва да се реализира в далечно или близко бъдеще. Мисълта за Бога събужда скритите сили в човека. В помощ на ума трябва да дойде сърцето. Без тази помощ сърцето ще се стреми към известна цел – малка или голяма – но тя ще остане неразбрана. Яви ли се най-малкото смущение, страх, безпокойство, неувереност в сърцето, човек се отклонява и не постига своята цел. Това отклонение може да бъде наляво или надясно, нагоре или надолу. Ако отклоняването е наляво или надясно, казваме, че сърцето се е отклонило; ако е нагоре или надолу, умът се е отклонил. Оня, който се е отклонил наляво или надясно, държи главата си наведена на лявата или на дясната страна. В първия случай чувствата вземат надмощие над мислите, във втория случай мислите вземат надмощие над чувствата. Отива някой в кръчмата, яде, пие и нищо не плаща – кръчмарят го ритне, изхвърли го навън. Той наклони главата си наляво и мисли за ритника. После кръчмарят в човека започва да мисли за щетите, които пияницата му е нанесъл. Той мисли, наклонява главата си надясно и казва: „Като дойде друг път в кръчмата ми, ще му искам повече пари и няма да го пусна, докато не плати“.

Някой извърши нещо, което не е в реда на нещата, и казва: „Съжалявам, че се изложих пред другарите си“. Той наклонява главата си надясно и мисли как да изправи постъпката си. Другарите му са разчитали на неговото обещание, но той не е устоял на думата си и съжалява. Всеки човек може да се изложи. Някой цигулар свири: всички очакват от него нещо хубаво, но не излиза така. Той излиза на сцената, свири, но времето не му благоприятства, публиката остава недоволна от него. Той си казва: „Сега се изложих, но ще изправя грешката си“. Наистина, друг път той свири хубаво и задоволява публиката – всички изменят мнението си за него. Това са промени, които стават в човека. Всеки трябва да се справя бързо с промените, които стават в него.

Човек се движи в света на промените, т.е. в света на своите мисли, чувства и постъпки. Това са живи числа, които говорят в човека. Числата 1, 2, 3 като количества са живи. Има числа, на които сборът на цифрите дава все 10. Например:

64 = 6 + 4 = 10

55 = 5 + 5 = 10

73 = 7 + 3 = 10

82 = 8 + 2 = 10

91 = 9 + 1 = 10

19 = 9 + 1 = 10

Всяко число, на което сборът на цифрите дава 10, е число на хармонията. Който работи с тия числа, и да започне зле, всякога свършва добре. Числото 19 минава за щастливо число. Направете една малка табличка на числата от 1 до 100, да видите на кои от тях сборът на цифрите дава 10. Такива са всичко 33 числа; останалите, на които сборът на цифрите не дава 10, са 67 на брой. Числото 28 е също щастливо. Двойката е добрата майка – бабата, а осморката – истинската, строгата майка. Тя взема тояга и възпитава детето. Истинската майка възпитава, а бабата утешава: като дойде детето при нея, тя го милва, гали го, дава му орехи – и то престава да плаче. Числото 8 е образувано от 4 + 4 – две положителни числа. Две четворки представляват двамата бащи – истинският баща и дядото. Събрани заедно, те образуват осморката – отрицателно число, жената. „Възможно ли е двама мъже да образуват една жена?“ Ако разглеждате мъжете като числа, това е възможно: две четворки, събрани на едно място, образуват една осморка. С други думи казано: два воденични камъка смилат житото и го превръщат в брашно. Житото се превръща в брашно и се смекчава. От брашното можете да направите прясна хубава пита. Строгата майка ще набие детето, но ще му направи топла пита.

Казвате: „Воденичните камъни са лошите условия на живота“. Обаче като се въртят, тия камъни образуват положителното – брашното. Ако при лошите условия човек не губи вяра, тогава иде доброто. Значи добре разбрани и разумно използвани, лошите условия водят към добро; в лошите условия се крие нещо добро. В дисхармонията се крият условия за хармония, важно е човек да схване това скрито условие и да го използва. И обратно: в хармонията, в добрите условия се крие нещо, което води към дисхармония и зло. Като знаете това, бъдете будни, за да не се натъквате на лошото. И при най-голямото щастие човек се безпокои да не се случи нещо лошо; той казва: „Щастлив съм, но нещо лошо ме дебне“. Бъди буден, за да не попаднеш на това, което те дебне. Лошото се дължи на нещастните числа в живота.

Кои числа са щастливи? На които крайният резултат е добър. Например числата 10, 19, 28, 73, 64 са щастливи – това са възходящи течения. Като върви по тия течения, човек дохожда до планински извори. Ако си жаден, върви по пътя на щастливите числа – те непременно ще те доведат до някой извор: ще пиеш от него и ще задоволиш жаждата си. И в умствения си живот човек се натъква на възли, които го спъват. Дойдеш ли до такъв възел, спри и започни да търсиш такова течение, което може да те доведе до щастливите числа. Възелът е планински връх: ще се спреш на тоя връх и ще започнеш да мислиш, докато попаднеш в ново течение на мисълта. Ти си цигулар, излизаш на сцената да свириш, но публиката те освирква. Веднага изпадаш в отчаяние и казваш: „Няма да свиря вече. Не трябваше да излизам на сцената“. Не, ще забравиш освиркването и публиката и ще започнеш да мислиш за оня момент, когато ще се явиш отново на сцената и публиката ще ти ръкопляска. Ще кажете, че това е заблуждение. Много заблуждения има в света, но те трябва да се преодолеят.

Разправят за един случай от живота на Паганини8.  Един ден той се явил на сцената да свири. Някои не го познали и помислили, че друг някой цигулар иска да играе ролята на Паганини. Те започнали да викат: „Долу, не искаме да те слушаме!“. Паганини запазил присъствието на духа си и казал: „Господа, послушайте, нека ви посвиря малко, тогава дайте мнението си“. Той успял да се наложи на публиката. Като свършил концерта, всички му ръкопляскали и му благодарили за хубавото свирене.

Казвам: всеки може да се намери пред изненади в живота си, но трябва да бъде смел, да не губи присъствието на духа си. Качиш се на сцената, но публиката вика: „Долу! Защо си се качил там?“. Казваш: „Чакайте, господа, не бързайте! Тук има някаква грешка“. Някога и ти си казваш: „Долу! От тебе нищо не може да излезе!“. Ти искаш да свалиш Паганини от сцената. Това същество в тебе, което иска да свали Паганини от сцената, е публиката.

И тъй, мислете право и разсъждавайте право. Много хора не успяват в живота си, понеже преждевременно излизат на сцената. Ти се възхищаваш от поезията на някой поет, искаш да пишеш като него: не знаеш, че тоя поет е работил в миналото и днес мисълта му тече плавно и бързо. Ти не си работил като него: много трябва да работиш, докато дойдеш до неговата поезия. „Как ще позная кога е дошло време да изляза на сцената?“ Пробен камък си ти сам. Ако искаш да разбереш дали си готов за сцената, направи следния опит: напиши едно стихотворение, прочети го и го тури настрана. Щом си неразположен, прочети си го сам: ако неразположението ти се смени в разположение, стихотворението ти е добро. Като изменя твоето състояние, то може да влияе и на другите хора; ако не може да повлияе на тебе, и на другите няма да повлияе.

И музикантът може да се изпитва по същия начин. Като свири, нека следи дали разположението му се подобрява: ако се подобрява, той свири добре. Щом се подобрява неговото състояние, ще се подобри състоянието и на окръжаващите. Човек свири, пише и работи, за да внесе тласък първо в себе си, а после и в своите ближни. Закон е: бъди доволен от себе си, за да бъдат и другите доволни от тебе. Ако другите те хвалят, а ти не си доволен от себе си, нищо не струваш. Ако в твоето съзнание няма движение, не очаквай никакво отражение в съзнанието на другите. Един испански поет написал едно стихотворение. Близките му го запитали каква е идеята, която е вложил в стихотворението си. Той казал: „И аз не зная. Писах нещо, но какво – нищо не разбирам. Колкото разбрахте вие, толкова и аз разбирам“.

Пазете следното правило в живота си: когато счупите едно шише, не оставяйте счупените части на пътя. Съберете ги в една торба и ги заровете в земята, иначе ще стъпи някой върху тях и ще се нарани; и вие може да стъпите върху тях и да се нараните. Зарови ги в земята и кажи: „Ще бъда внимателен, друг път да не чупя шишета“. Днес млади и стари страдат все от счупени шишета, от счупени мисли и чувства. Ако попаднете на счупени шишета, заровете ги. Ще дойде ден, когато няма да заравяте нищо: щом нищо не се чупи, нищо няма да се заравя. Не е ли смешно момъкът и момата, които се обичат, когато се разхождат, момъкът да падне на улицата и да умре. Момата ще плаче и ще се вайка, че е останала сама. Това значи да счупиш шишето си. Един мъдрец минава край момата и казва: „Не плачи, момъкът е жив, но се преструва на умрял.“ „Докажи, че е жив“. Мъдрецът се приближава към момъка, хваща го за ръката и му казва: „Стани!“. Той става и продължава пътя си. Ако момата има вяра, момъкът лесно ще оживее; ако няма вяра, той може да остане на мястото си.

Какво става по-нататък? Момата и момъкът благодарят на мъдреца и всеки от тях си отива: мъдрецът отива на една страна, а момъкът и момата – на друга. Питам: разрешен ли е въпросът? Един ден и момата ще се престори на умряла. Това не е разрешение на въпроса. Момъкът и момата трябва да тръгнат след мъдреца, да следват неговия път. Те трябва да му кажат: „Учителю, ние искаме да ни ръководиш. Без тебе нашият път е изложен на опасност – в твоя път е нашето щастие“. Какво представлява щастието? Разумното начало, на което човек поставя живота си. Каквото и да се случи в живота ти, щом следваш пътя на мъдреца, той всичко ще изправи. Ако си нещастен, знай, че това е условие да проявиш знанието си. Ако не можеш да разрешиш някой въпрос, знай, че си невежа. Тоя въпрос е разрешен от разумния човек, както и от мъдреца. Всеки трябва да носи в себе си такава мисъл, която може да възкресява. Тази мисъл, тази идея е идеята за Бога. Тя е мощна идея, затова може да възкресява всички мъртви неща.

 

Тайна молитва

 

  1. лекция, 11 декември 1931 г., София, Изгрев