1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Чувство на сигурност

 

 

Отче наш

 

Чете се темата „Зависимите условия на човешката сила“.

 

Пишете върху темата Старите и новите методи за самовъзпитание.

Какво разбирате от този квадрат с неговите букви: Н. С. В. П., Н. С. Х. Я., Н. С. З. К., Н. С. Б.? (Фиг. 1)

Всички вие трябва да имате едно чувство за сигурност. Аз наблюдавам, че то е необходимо на хората. Кой е сигурен в нещо? Щом имаш малко колебание, мислиш по един начин, по друг начин; постъпваш по един начин, постъпваш по друг начин, правиш опити. Казва се изобщо: „Търси се път“. Човекът, който търси път, не е сигурен човек; този, който иска да бъде добър, той не е сигурен човек. Това са пътища. Искаш да бъдеш силен – защо? Не искаш да бъдеш слаб, защото ако си слаб, всеки ще те мачка, а ако си силен, никой няма да те мачка. Всеки иска да бъде богат – защо? Ако си богат, ще имаш много удобства, ако си сиромах, ще имаш много неволи. Искаш да бъдеш учен – защо? Понеже ще избегнеш много неволи.

Сега казваме: човек, който иска да се самовъзпитава, трябва да дойде до едно прозрение – той трябва да развива в себе си чувство на сигурност. Много пъти казваме, че имаме вяра, но като говорим за вярата, не сме сигурни. Някой говори за Любовта, пише за Любовта; пише такива любовни писма, че като ги четеш, да ти настръхне косата от любов, ала пак е несигурен. Каква е тази любов, че сам не е сигурен?! Пише писмото, но казва: „Дали като пиша това писмо, ще устоя при най-големите противоречия, които могат да се проявят в живота?“. Онзи, който има чувство за сигурност, не се колебае, казва: „Тази работа ще се уреди“.

Казвам: на вярата сега трябва да се предаде едно качество на сигурност. Някой пита: „Сигурен ли си?“. В какво? „Сигурен ли си, че ще ти дадат пари?“ Сигурността не седи в парите. Утре те ще изчезнат – и сигурността ще изчезне. Поставиш ли своята сигурност в знанието и те ударят някъде в главата, изгубваш сигурността; поставиш я в силата – утре ще изгубиш своята сила. Това е нещо, което се губи. Но в човека съществува такова чувство на сигурност, което не се губи; каквито и да са условията, нищо не може да го засегне – ни сиромашия, ни болести, ни каквото и да е противоречие. Тия, които го имат, някой път ги наричаме постоянни хора.

Например някой иска да бъде добър, но няма сигурност; и като дойде проблем отнякъде, казва: „Не си струва човек да бъде добър“. Някъде е казано, че не може само с добро, трябва и лошо. Така е, но дойде лошото и рече: „Не си струва да бъда лош“. Значи нито в доброто е сигурно, нито в злото. Казват: „Не си струва, създадох си беля със своята постъпка“. Доброто го свързват с известна мекушавост, считат, че добрият човек е мекушав – каквото му кажеш, прави го. Казват: „Добър човек – кендехал“. Аз под думите добър човек разбирам този, който има чувство на сигурност – той знае, него не можеш да го разколебаеш.

Казвам: всяка добродетел, която не се управлява от чувството на сигурност, е слаба. Дали е добродетел, дали е знание, дали е Любов, каквото и да е, това е един компас, който определя посоката на движението. Ако имаш компас в мъглата, няма да се безпокоиш. Ако се загубиш в мъглата и нямаш компас, какво ще правиш? Казваш: „Зная четири точки“. Къде ще ги намериш в мъглата? Къде е изток, къде е север, къде е юг, къде е запад няма да знаеш. Извадиш компаса – той не се бои от мъглата, веднага казва: „Тук е изток, тук е север, тук е юг, тук е запад“. Този компас учен ли е? Не е учен, но зад компаса седи един, който разбира.

Някой път вие може да кажете: „Какво има в един компас?“. Щом имаш компас, с теб има едно същество, което ти показва чрез него – това е същество, което се движи. Мислите ли, че като се сложи една магнитна стрелка, която се движи в една посока, тя не е разумна? Аз приемам с вас, че е неразумна. Добре, но неразумните неща показват разумност.

Как да ви докажа сега? Ето буквата Л. Това, което написах, разумно ли е, или не? Неразумното се пише от разумното. Сама по себе си буквата няма съзнание в себе си – дали я пиша, или не, тя не иска да знае; неразумна е, не ми благодари, че съм я написал. По закона това буква ли е? Разумното я прави – тя сама по себе си не е разумна, но разумното я прави такава. Какво показва това? Неразумното може да го сложат в един кладенец. Изгуби се кофата, но ще я завържат: ще пуснат въжето и то влиза в кладенеца с ченгела да извади кофата. Неразумното слиза, за да се прояви разумното. Там, където има движение, пак има разумна сила – силата, която е в действие.

Разумното е в това движение, в тази точка. (Учителя пише точката на буквата.)  (Фиг. 2) В това движение, в този път на движение е разумното. То ще дойде до крайния предел. (Учителя пише нагоре.) Завивам сега. (Прави извивката на буквата.) И в това движение е разумното. Казвам: този предел се прекъсва. (Написва буквата.) Къде е разумното? Движението е спряло, а разумното е в движението – къде е сега то? В дадения случай се проектира в друго движение на разумното.

Сега вие казвате, че сте направили една глупава постъпка. Не е глупава – в тази постъпка ще се яви твоята разумност. Ако не направиш глупава постъпка, умен не можеш да бъдеш. Ако ти не направиш една глупост, умен не можеш да бъдеш – това е нова философия. Ако не можеш да направиш една квадратна глупост, умен човек не можеш да бъдеш, а ако я направиш, ти си от големите умници. Ако направиш една квадратна глупост, ти си вече в пътя на разумността. Човек повишава в квадрат, знае да смята. Ако си такъв прост и невежа, как ще повишиш глупостта в квадрат? Щом кажат, че някой е направил квадратна глупост, значи е умен човекът, знае да смята. Който може да повиши глупостта в квадрат, аз го считам за много умен човек.

Ние считаме за глупави всички неща, които нямат резултат. Например някой път има лоши последствия. Допуснете, че един човек носи шише с вода, удря го и то пада. Казват: „Глупак, счупи шишето“, но след време там израства едно от най-хубавите цветя, което струва може би сто пъти повече, отколкото счупеното шише и разлятата вода. Къде е глупавата постъпка? Постъпката е глупава, ти счупиш шишето, но от счупеното шише и от разлятата вода изникват най-хубавите цветя. Ще забележите, че във вашия живот от най-големите глупости, които сте направили, след това се придобиват много хубави работи. Като направиш някоя голяма глупост, казваш: „Голям глупак съм!“. След това дойде една възвишена мисъл, нещо хубаво – и ти мислиш, че си много умен. Щом помислиш, че си много умен, ще направиш някоя глупост; като помислиш, че си много глупав, ще направиш нещо умно. Пишеш си: ту глупав, ту умен, ту глупав, ту умен.

Сега вашите разсъждения какви са? Ще кажете: „Това не го разбираме“. Не го разбирате, защото сте глупави. А защо сте глупави? Само глупавият може да слуша – като слуша, той поумнява. Умният, като решиш да му кажеш нещо, казва: „Аз го зная“ – и става глупав.

Да ви приведа онзи анекдот за турчина, който не знаел български. Идва един турчин и иска да сплаши българите, казва: „Да не говорите български пред мен, че разбирам! Ако някой се опита да каже нещо лошо на български пред мене, бой ще яде на сермия!“. Сплашил ги той, страхували се селяните и говорели с него на турски. Един българин, който не знаел турски, видял, че чалмата му се е запалила от чибука, и казал: „Ага, чалмата ти гори!“ „И това зная.“ „Ага, запали се дрехата от чалмата.“ „И това зная“. Най-после му казали на турски, че са се запалили дрехата и чалмата му. Той отговорил: „Така кажете! Защо не кажете, че чалмата ми гори?“. И поискал вода, за да ги изгаси. Той знае български, но като му кажат на турски, че чалмата гори, тогава разбира.

Щом знаеш, че си направил грешка, трябва да знаеш как да я изправиш. Казваш: „Грешка направих, аз го зная“. Но ти не знаеш как да я поправиш. Казваш, че знаеш български, но не знаеш езика. Затова мнозина казват: „Човек трябва да познава себе си“. Като учен или като глупав? „Като глупав.“ Като у много учени във вас има такова привидно външно благоприличие – че сте скромни, че нищо не знаете, а вътрешно като турчина казвате: „Аз всичко зная“. Но щом ви се запали чалмата, на турски трябва да ви го кажат; трябва да усетите болка, за да разберете. Казват ви на български, че чалмата ви гори, а вие казвате, че разбирате тия работи. Разбираш, но не постъпваш добре; казваш: „Аз това го зная“, но то не е знание.

Казвам: десният горен ъгъл на квадрата Н.С.В.П. представлява винопиеца. Другият ъгъл – Н.С.Х.Я. – най-силния хлебоядец, Н.С.З.К. – най-силния земекопач, и Н.С.Б. – най-силния борец. Всеки, хванал по един ъгъл, казва: „Като мене винопиец няма, толкова вино пия“. Сега да направим сравнението – в какво седи то? Воденицата мели много жито, изкарва много брашно. Казват: „Отлична воденица, брашно мели“. Питам: какво се ползва воденицата, като мели брашното? Ако вие мелите нещата като воденица за брашно, какво ще се ползвате? Нищо. Около вас хората се ползват, но воденицата и камъните какво се ползват? Само имате глупавото тщеславие, че много брашно сте смлели. Бихте ли предпочели да бъдете една воденица и само да мелите брашно? Това на какво прилича? Като воденица седнете и повтаряте десет, петнадесет години вашето нещастие – как сте пострадали, за сиромашията ви… Воденицата върви. Питам: след като разправите всички неща – колко сте нещастни, че за баща ви, че за майка ви – какво сте придобили най-после? От вашето нещастие други ще се ползват. Вие мелите във воденицата, но сами в дадения случай нищо не се ползвате.

Следователно не се спирайте върху целия процес на вашите глупости. След като направиш една глупост, продължи движението, защото в глупостта ще намериш разумността. Глупостта ще я изкарате докрай. Щом започнеш една глупава работа и я напуснеш, ти не си умен човек. Изкарай тази работа докрай!

Да ви кажа една глупава работа. Представете си, че сте млад, срещнете една княжеска дъщеря, много красива, и веднага се запалва чергата ви, искате да Ă напишете едно писмо. Да допуснем, че това са неща, големи изключения в Природата. Нали в науката има такива големи изключения? Аз ги поставям за научни изключения. Седите сега и решите да пишете, но се колебаете – „Да пиша или да не пиша?“. После казвате: „Ще Ă напиша, но дали ще ми отговори, как ще погледне на това?“. Аз вземам царската дъщеря като символ. Вие искате да направите една работа, но се колебаете какъв ще бъде резултатът. Казвате: „Дали ще отговори, или няма да отговори? Ами ако не ми отговори?“. Ще напишете второ писмо; ако не отговори, ще напишете трето, четвърто. Най-после ще ви пишат: „Ти си нахалник, ти си най-големият простак“ – отговарят ви. Нали въпросът е да се отговори на писмото? Какво лошо има, като ви кажат простак? Това е ваша идея. Про-стак. Стак значи стока на английски. Момата ти казва: „Ти имаш стока, искаш да продаваш, но аз не мога да я купя, имам доста накупена“. Тя не може да купи стоката ти и любезно казва: „Ще извиняваш, не мога да купя стоката. Някой път, когато имам нужда, ще имам предвид“. Казват: „Ти си голям простак, нахалник“. На-хал. Какъв му е халът? Къде е лошото в думата нахалник? Какво означава хал? „Какъв му е халът“ означава какво му е положението. Халът му е добър.

Сега някои от вас ще кажат: „Така лесно се тълкуват работите, но ти страдал ли си?”. Ти страдал ли си като кокошка – да ти отрежат главата? Вчера на един заек му напълниха задницата със сачми и досега едва се тътри. За теб поне има закон, да те защити, а за този заек няма и дума да обелят.

Казвате: „Аз много страдам“. Що е страданието? Понякога вие искате да знаете защо са страданията. Страданието е едно глупаво положение. Ти страдаш, защото си глупав; и си щастлив, защото си умен. Не можеш да бъдеш умен, докато не бъдеш глупав. Питам тогава: как ще провериш думите, като кажеш на един човек: „Аз ви обичам“? Самата дума умна ли е? Ти даваш един скъпоценен камък, за да изразиш своята любов, своето високо уважение към него, но камъкът взема ли участие в това, което искаш да направиш? Безразлично му е, той не взема никакво участие. Следователно нещастието в живота седи в това, че тия букви не вземат участие с мен. И реалността в живота аз я разбирам така – когато твоята глупост се превърне в разумност, да престане глупостта. Сега ние започваме всичките неща с глупости. Ти казваш, че обичаш някого, нали? Защо, какви са съображенията да го обичаш? Ти почиташ някой високопоставен човек – защо? Имаш съображения.

При сегашните условия трябва да знаеш, че когато се запознаваш с глупавия, ще се свържеш и с един разумен – неизбежно е. И най-умните хора в света правят глупави работи, но зад всяка глупост има една голяма разумност. Идеята на глупавите работи е, че човек може да направи глупост. Имате някой, който подарява на бедните, дава им всичкото си имане. Казват: „Голям простак, не знае да помага, изложи се на големи страдания“. Може тази постъпка да е глупава за него, но за тях ще има добри резултати.

Мога да ви изложа много примери, но с тях не искам да ви насърча да правите глупости, ни най-малко. Когато не искате да направите глупости, тогава ще ги направите; и щом искате да бъдете умни, не може да бъдете, а щом не искате да бъдете умни, тогава ще бъдете. Това, което не искате, то ще дойде на главата ви. Когато не искаш глупостта, тя иде, а след нея идва разумността. Разумността, която очакваш, после ще дойде да ти помогне, да ти услужи. Казват: „Ти направи една глупава постъпка“. Разумността ще използва всичко. След това, което другите хора считат за глупаво, разумното ще покаже, че от него може да излезе нещо – една глупава постъпка ще я поставят на работа.

Това е един камък на стъпало: вие от глупостите ще направите стъпала на една хубава стълба. Ще кажете: „Как направи тия стъпала?“. Те са всичките ваши глупави постъпки и вие по тях ще се качите нагоре – това е един закон. Започвате с неща, в които няма съзнание. Тази азбука не е разумна, но зад неразумното в света, което няма съзнание, седи разумното – човек може да използва неразумното. Следователно каквото и да ви се случи в даден случай – неприятна мисъл, неприятно чувство или каквото и да е, мислете разумно ли е, или не е? Ако не е, ще знаете, че то е условие за вашето възкачване, то е пътят, по който разумното иска да ви изведе някъде. Така трябва да разсъждавате. В думите неразумно и глупаво свързвам много неща.

Не искам да продължа да изброявам, понеже ако продължа, ще се образува съвсем друг резултат. Тогава вие ще си извадите заключението. Щом ти казвам: „Бъди добър!“, аз разбирам, че си започнал с лошото, но  върви нагоре, не се спирай! Ти си започнал с лошавината, но работи, лошавината е условие да се прояви доброто. „Аз искам да бъда добър, не искам да бъда лош.“ Сега, щом искаш да бъдеш добър, върви в това движение. Как би се поправило лошото в света? И досега хората искат да поправят лошото в света, но как се поправя то?

Да ви дам един пример. Представете си, че имате мътна вода с разни утайки. Тя трябва да се прекара през няколко филтъра: един, два, три, четири, пет; а някой път може да потрябват десет, докато всички чужди вещества се отделят. Лошото не е във водата, но тя има свойството да разтваря известни вещества и да ги носи със себе си. Те и някои други наноси причиняват голяма полза за растенията и за други животни, за други същества. Ако ние искаме да се ползваме, трябва непременно да филтрираме нещата.

Питам: ако не мислите така, как ще организирате себе си? Един човек си е свил веждите – образува се права линия и той гледа надолу. Защо е свил веждите си? Защото има неприятности на физическото поле – мисли, че хората не го уважават. Пари няма, къща няма, това няма, онова няма – и е свил вежди. Това са факти. Какво трябва да прави сега? Идете тогава при растенията и се научете. Щом посееш едно растение, то ни най-малко няма да се оплаква, че са го извадили от хамбара, от хубавото място и от хубавите условия. Щом го посеят в почвата, то не мисли, че са го изоставили, че е изгубило условията, но пуска две коренчета, после един стрък нагоре – и при най-лошите условия работи. Като излезе от хамбара, казват: „Просто е, не знае“. След време то ще даде един клас от 50–60 зрънца, от които вие се ползвате. В дадения случай, при вашите лоши условия, не можете ли да постъпите като житното зърно? Ако не можете да постъпите като него, питам: къде е вашата разумност? Вие ще кажете: „Да имам богат чичо, да ми даде пари“. Житното зърно търси ли някой чичо да му даде пари? Чичо му е там – то хване чичото, всичко хване, корени пуска.

Вие чакате да разберете какво е отредило Провидението за вас. Ще кажете: „Тук, на ръката, хиромантите ще кажат каква съдба имам“. Хиромантите казват големите глупости, през които е минал човек, после казват и заложбите, които са скрити в него. Когато разглеждат какво е писано на ръката, те виждат, че има по-малко добродетели, а повече глупости. Казват за някого: „Възвишен ум има“. Той има възвишен ум, но много глупости прави. Казват: „Много благородно сърце има“, но в какво седи благородното сърце? „Дълъг живот ще имаш, много кокошки ще ядеш. Здравословно си добре.“

Казвам сега: не считайте това за противоречие. Науките са в прогрес, понеже в своята ръка човек може да опита много работи, той едва сега е започнал да пише по нея. Вземете някоя ръка, която има едва три линии; някоя има четири линии, някоя – пет, някоя – стотина. Може някой да има сто линии, но като четете тези линии, трябва да ги съпоставяте. Цяла геометрия е пътят, по който вървят линиите: има постоянни, има и такива, които се местят. Мести ли се животът, мести се и линията…

Сега ние отиваме в една отвлечена област. Вие влизате в стълкновение с един стар живот вътре във вас. Казваш на себе си: „Аз не искам да страдам“. Как, кажи ми! Щом не искаш да страдаш, много право мислиш, но трябва да намериш пътя, по който да излезеш от тези страдания. Казваш: „Аз искам да бъда много добър човек“. Ти трябва да намериш пътя, сам не можеш да бъдеш добър. „Аз искам да бъда умен.“ Трябва да намериш пътя, за да бъдеш умен. В съвременните народи има едно самовъзпитание. В бъдеще, когато учителите откриват буквите на децата, ще знаят с кои букви да започват, защото буквите възпитават човека. Ако ти си неразположен духом, започни да пишеш така… (И Учителя пише.)

Казваш: „Това ми е останало на мен, учения човек, който зная да смятам“. Това е временно положение. Онзи математик, който изчислява, трябва да знае да чертае, за да направи известни изчисления. Той не може да направи изчисления, ако не направи чертежи. Вие изчислявате нещо, но трябва да имате известни данни. Например светнало е някъде, а не знаете къде е светнало. Може да изчислите колко е далеч това място, колко далеч е облакът, но трябва да имате данни. Следователно ако извадиш часовника си и видиш колко минути след светването е гръмнало, като знаеш колко път изминава звукът за една секунда, може да изчислиш колко е далече мястото. Колко път изминава звукът в секунда? (340 метра в секунда.) Следователно може да изчислиш колко далеч е това пространство.

Tрябва да изучавате звука в човешките думи – те влияят на човека. Ако трябва да произнасяте известни думи, не бързайте – трябва да произнесете една дума така, че тя да произведе ефект, да Ă дадете съответни трептения. На една дума могат да Ă се дадат както много силни, така и много слаби трептения; на една мисъл може да Ă се даде силен или слаб подтик, както и да се реформира.

От незнание човек и при най-добрите условия може да направи грешки. Искаш да направиш нещо, но спираш. Да допуснем, че единственият крак на котвата е по-малък, липсва известна естетика. На какво се дължи това? На вашата мисъл. Като дойда тук, понякога не мога да пиша от вашите мисли, които са постоянно неспокойни – те действат на моята ръка. Понеже съм човек на свободата, оставям ръката свободна. Мислите на хората действат, влияят. Щом съм сам, по-различно пиша. Защо хората влияят? Като решиш да пишеш на дъската, ръката ти трепери, не можеш да пишеш; като си сам, можеш да се изразяваш, а като не си сам, не можеш. Кажеш нещо глупаво, след това кажеш нещо разумно. Някой казва: „Не съм много учен, но четох нещо“. Ако си между учени, ще кажеш: „Аз не съм учен, прост човек съм, но научих нещо, което е важно“. Тия учени не искат да знаят какво си научил. Можеш да им кажеш: „Има много умни хора, които са завършили четири факултета, но не знаят това – че разумното започва от глупавото“. Ти не можеш да бъдеш умен, докато не си бил глупав. Всички глупави хора имат стремеж. Това е закон в Природата – от неразумното към разумното, възходящо движение.

Следователно аз ви казвам да се насърчите, насърчението трябва да работи. Ти може да кажеш: „Аз съм много глупав човек“. Радвай се, че си глупав, защото в теб има съзнание, че си глупав. Тогава имаш един подтик да вървиш, понеже в света съществува Божествен подтик към слабите. Глупавият човек е слаб, а Бог е винаги на страната на слабите и ще го подтикне, ще каже: „Не се спирай на това!“ – иначе глупостта винаги ще произведе страх, недоволство. В глупостта при страха винаги ще усетиш недоволство, страдание, лишение от нещо. За да дойде друго чувство на самоувереност, кажи: „Не бой се, всичко това ще се превърне на добро!“.

Има някои неща, които трябва да приложите, за да се измени сегашният ви живот. Например вие чакате да станете учени, да се подобри съдбата ви. Това е механичен начин. Вярвате, че някога ще дойде щастието отнякъде. Всеки е роден за щастие, но по този път, по който ние го очакваме, то никога няма да дойде. Щастието може да дойде само тогава, когато ти се откажеш от себе си. Дотогава, докато мислиш да бъдеш щастлив, сам разваляш своето щастие. Ако майката е посяла един орех и каже това на своите деца, те ще го отравят и заравят и ще го изхабят – тези деца са толкова любопитни! Човекът е много любопитен, затова майката не трябва да казва къде е заровен орехът. Дойде щастието – и ти го отравяш, за да видиш как ще поникне. Отравяш, заравяш… Не отравяй да видиш как ще дойде твоето щастие! Легни да спиш, за да усетиш, че е дошло. Щом гледаш корените на щастието, то няма да дойде.

Вие имате една философия – казвате: „Да има човек на какво да се облегне“. На какво трябва да се облегнеш в света? Временно можеш да се облегнеш на нещо: на своето щастие, на своето богатство, на своята сила, защото това са условия. Но ако искаш да постигнеш онова, непостижимото, трябва да си самоуверен. Под самоувереност разбираме, че това чувство в човека е Божествено.

Има нещо, което не може да се мени – него не го тълкувай! Има неща, които са постоянни – такова е чувството на самоувереност. Постоянни неща са тези, на които можеш всякога да разчиташ. Те нито се увеличават, нито намаляват, а са като високите върхове, които всякога можеш да видиш и да постигнеш. С това аз не искам да изменя вашия живот, не! В сегашния живот трябва да имате търпение – онова, което се гради, да се довърши. Във вас вървят два процеса: първо е Божественият процес, който върви в теб, но има и друг, който върви едновременно с него. Не спъвайте Божествения процес с вашите мисли! Ти казваш: „Понякога човек трябва да се прояви“. Прояви се както искаш, но само за кратко, за една секунда, после престани! Това, което направите, за добро или за зло, ще ви се върне.

Ще ви приведа един пример. Един американец учел в колеж в Америка и негова колежка се влюбила в него. Този честен момък казва: „Слушай, аз не съм толкова добър. Ти с мен няма да бъдеш щастлива, ще си намериш по-добър“ и т.н. Като Ă говорил, тя си поплакала. Отива той и се записва в университета. Там се влюбил в дъщерята на ректора. Тогава тя му казала същите думи, които той казал на онази мома: „Аз не съм за теб, с мен няма да бъдеш щастлив, ти ще си намериш по-добра“ – точно това, което е казал на първата. Вие ще попитате: „Кажи, защо е така?“. Защото не може да бъде иначе. Кое е по-хубаво да кажем на другите и къде е лошото? Той казва, че не е за нея, но и другата му казва, че тя не е за него –  иде обратният процес. Кой за кого е тогава?

Аз оставям тия процеси, те са временни и се предават вътре във вас. Външният живот не е нищо друго освен отражение на вътрешния. Ако човек не разбира външното, как ще разбира вътрешното? Или ако не разбира себе си, как ще разбере това отвън? Външното е глупавото, вътрешното е разумното. Тогава трябва да започне един процес на разумното в света. Двата процеса вървят, посрещат се и си помагат. Неразумното представлява условията за разумното. Направил си една грешка – тя е условие в теб да се прояви разумното, защото ако не беше направил грешка, то нямаше да се прояви. Ти си изгубил десет, но ще спечелиш двеста. И като спечелиш, ще кажеш: „Хубаво, че ми се случи тази опитност“.

При загубите ние казваме: „Защо да ни се случи това?“. Ако не беше се случило, разумното нямаше да дойде. То може да ви се види малко чудно… Много примери мога да ви приведа и да ви обясня това, което ви смущава, но се спирам. Аз не ви насърчавам да правите грешки. Има известни грешки, които като станат, не може да ги избегнете –  те просто ще станат. Например отиваш в някоя гостилница, слагат ти яденето – то е вкусно, но след като ядеш, заболи те корем. Става свиване и повръщане на яденето назад и ти казваш: „Защо ми трябваше да ходя в гостилницата!“. Благодарение на това повръщане ти ще добиеш една опитност.

Това, което казвам, искам да го проверите, за да добиете една опитност. Наблюдавайте се и проверете! Някои от вас искате да бъдете много умни. Аз съм забелязал, че някой, като дойде при мен, иска да се покаже много умен. Покажете най-първо вашата глупост, защото аз зная – всеки, който иска да се покаже най-първо умен, ще покаже своята умност, а после –  своята глупост. Най-първо покажи своята глупост, после покажи колко си умен – ще обърнеш нещата! Аз не казвам да бъдете глупави, но като идеш някъде, покажи първо глупостта си. Нали понякога, когато се запознавате с някого, вие стискате ръката му и после казвате: „Демагнетизирах се“ – и втори път не искаш да се ръкуваш. Първо кажи: „Не искам да се ръкувам“ – и след време се ръкувай. А ти първо се ръкуваш, за да покажеш, че си любезен, после започваш да се оттегляш, защото си се демагнетизирал. Дръж тази идея в ума си – демагнетизирането е умният начин. Или другояче казано, започни с малкото!

Като дойде някой при мен, казвам: „Аз бих желал да бъда глупав като него“. Хората въздишат, цели романи пишат. Когато някой богат човек мине покрай овчаря, казва: „Бих желал да бъда овчар, да се освободя от тия неразбрани неща. Бих желал да бъда един овчар, да нося своята тояжка, да имам спокойствие. Надул си е той кавала и ходи спокоен“. Богатият се пържи в своето масло и иска да бъде като овчаря. Като срещнете някого, вие казвате: „Той е глупав, не искам да бъда като него“ – и след това правите една глупост. Вие сте показали своята глупост, а мислите, че той е глупав. Аз бих желал да бъда като него.

Американците, които идваха в България, не можеха да научат български по единствената причина, че не искаха да бъдат глупави. В едно отношение виждам, че българинът е по-умен – като иде в чужбина, първо много глупаво говори френски и английски, но го поправят – и най-после той се научава. А англичанинът и американецът искат да научат българския добре и тогава да говорят. Докато го научат, те седят 5–10 години – и пак не знаят езика. Българинът, когото поправят веднъж, дваж, три, четири или пет пъти, най-после се научава. Хубава черта е това.

В някои отношения американците са глупави, в някои отношения българите са умни. Глупавите стават умни, а американците, които са умни, стават глупави. Те, които са толкова умни, които са културни, имат нещо много неестествено.  Като идеш на вечеря при един американец, той ще ти даде голяма чаша кафе или чай, а след това ще ти даде да ядеш голямо парче студено – и става една рязка промяна. Няма американец, който при този начин на хранене да не страда от диспепсия. Какво е диспепсията? Крайно свиване на капилярните съдове. Те са в едно ненормално състояние, стомахът не може да смила и се набират отровни сокове. Диспепсия да не те хваща –  около теб се събират всичките отрицателни мисли и ти ще бъдеш песимист. Имаш разстройство на стомаха и казват: „Той е песимист“. От какво произтича това? Пил е топло, а после –  студено. Топлото е разумното.

Най-първо вие искате идеалната любов в света, казвате: „Искам идеална любов!“. Пиете една чаша от идеалната любов: хубав чай или кафе, след това изядете една голяма порция ледено, което не е като българското –  от 10–20 грама, а е по 150–200 грама. След това стомахът се е простудил, усеща се неразположен. Това е един навик, един обичай. Превеждам: в психическо отношение вие правите същото –  изведнъж се разгорещявате, след това се изстудявате. Като идете на баня, правите същата глупост: първо се миете на топлия душ, след това, накрая, за да се калите, отивате на студения. Това е американско възпитание: първо топлата чаша, после студената.

Един стар брат искал да си направи удоволствие. Отива на баня и казва: „Много добре ми беше, постоплих се, после реших да се разхладя и пуснах студения душ“. Казвам му: „Ти си направил една глупост. Първо си постъпил много умно – на топлото, но защо си пуснал студената вода отгоре? Това е голяма глупост!“. Като идеш в банята, пусни студения душ, после топлото ще бъде намясто, а не първо топлото и после –  студеното. Затова първо започнете с вашите студени чувства, след това с топлите – не започвайте с топлите и после да свършите със студените. Не започвайте с вашите добри постъпки и не свършвайте с лошите; започнете с вашите лоши постъпки и свършете с добрите – това е естественият процес в Природата и във вашата мисъл. Някой път се сприятелявате с някого, после казвате: „Аз съжалявам“. Ти, след като си бил приятел с някого, в края се показваш студен. В началото се покажи студен – този процес го считам за по-естествен. Вие трябва да имате това като правило в себе си.

Човек не трябва да роптае против себе си. Има нещо в човека, което прави погрешки. Какво ще правиш – не можеш да го отделиш! Майката роди едно дете, което прави погрешки. Какво прави тя? Не го хвърля някъде. Детето направи грешка, тя я изправя; направи втора, трета, четвърта, тя я поправя. Две-три години децата все правят грешки, а майката постоянно чисти. Казвам: има нещо в тебе, което прави погрешки. Ти не можеш да му кажеш: „Не прави тия погрешки“ – и да му кажеш, то пак ще ги направи. Ти, умното същество, ще ги поправяш, ще кажеш: „Това дете ще поумнее“. Втори път ги направи – ти пак ги поправяш. Няма да минат две-три години – и ще поумнее това дете.

Сложете тази мисъл: „Ще се оправи“, направете опит. Вие може цял живот да прекарате в безпокойство. Казвате: „Нищо не разбрах от живота“. Нищо не сте разбрали, понеже не сте започнали както трябва. Животът има смисъл. Гладуваш ли, кажи: „Ще погладувам малко“ – и ще дойде един хубав обяд. Пострадал си – след страданието ще дойде нещо много хубаво.

Казвам: сега за десет дена да правите глупости. Като лягате, да направите една глупост, а като станете, да поправите глупостта си. Защото всякога, когато ляга, човек ще направи една глупост. Ти лягаш, но не си доволен от юргана, не си доволен от пружината. Случило ти се е някъде нещо, че не си доволен, и цяла нощ се обръщаш на едната и на другата страна. Пък дървеници има, че не си ги изчистил, пък бълхи се явили. Като лягаш, казваш: „Гладен лягам, пари нямам тази вечер, закъсах“ – и започваш да мислиш насън какво ще правиш. Като лягаш, казваш: „Дано да сънувам нещо много хубаво!“. Не, кажи си: „Дано да сънувам някоя глупост тази вечер“.

Да ви приведа един пример. Идва при мен един българин иманяр. Той 25 години се е занимавал да търси пари, всички заровени съкровища знае, само един знак не знае. Знае всички знаци, още един не знае, но като го намери, ще отрови богатството. Той чул за мен и дошъл да му кажа последния знак. Идва и започва отдалеч да ми говори. Казвам му: „Ти 25 години се занимаваш с иманярство, ако беше насадил лозе и го беше обработвал толкова години, сега щеше да имаш 200 000 лева“. Отговаря: „Един съсед ми развали работата.“ „Как ти я развали?“ „Сънувам една вечер, че идва при мен един ходжа и иска да ми покаже мястото, където е заровено съкровището, та на другия ден, като стана, да го разкопая. Тръгнах с него и вече наближавам мястото, но иде един мой съсед, който имаше да взема хиляда лева от мен. Той ме хвана и каза: „Дай ми парите! Кажи кога ще ми дадеш парите?“ „Остави ме, този човек ме води да ми открие едно богатство.“ „Не ме интересува, аз искам да ми дадеш хилядата лева“. Сборичкахме се, ходжата си отиде и не дойде вече. Кажи ми ти мястото“.

Какво да му кажа сега? Какво бихте му казали вие? Ходжата ще дойде пак.

 

Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

  1. лекция, 2 октомври 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев