1927 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Човешки и природни енергии

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление.

Сега ще ви дам следната задача: онези от вас, които са свободни, да извадят от лекциите на общия и специалния клас всички практически правила, упражнения и формули. Разпределете се на групи и определете коя група коя годишнина от лекциите ще вземе. Така ще улесните работата си.

На философите пък ще дам следната задача: да сравнят буквите на българската азбука с латинската и да потърсят причините защо българското Р е на латински R, защо буквата Н е на латински N и българското У е латинското U? Интересно е да се знае защо известни букви имат едно значение в един език, а друго значение – в друг. Буквата А означава бременност, същевременно символизира ума; това показва, че умът в бялата раса е бременен с някаква идея.

Онези от вас, които са музикални, ще заучат добре песента Имаше человек, проводен от Бога. Следващия път ще я изпеете. От всеки човек, като ученик в живота, се иска работа – както в областта на ума, така и в областта на сърцето. Човек трябва да развива творческите си енергии. Какво ще стане с него, ако не работи? Какво ще стане с млякото, ако не се свари и стои дълго време неизползвано? Какво ще стане с житото, ако стои с години в хамбара? Всяко нещо, създадено от Природата, има приложение; ако не се приложи, то се разваля.

Една от задачите на съвременното възпитание е да научи човека да работи, да влага своите енергии и да ги разработва. Като млад, човек се проявява на физическия свят: докато е дете, той расте, развива своята мускулна и дихателна система; като юноша, той работи повече със сърцето си и проявява идеализъм. Като възрастен и стар, човек живее повече в Умствения свят и въз основа на придобитите опитности и знания започва да мисли. Често слушате старите да казват: „Не си струва да бъде човек идеалист“. Нито старият е прав в заключенията си, нито младият.

Старият отрича идеализма, защото се е разочаровал в него, а младият приема идеализма, защото не го е опитал – той се възхищава от различни идеи, приема ги, но скоро се разочарова от тях. Младият мечтае да работи за отечеството си, да го защитава – и се хвърля в боя с голям ентусиазъм, но щом го ранят, идеализмът му изчезва и той казва: „Не си струва да бъде човек идеалист“. Под думата бой не разбираме буквалното значение – да отидеш на война; и в обикновения живот човек може да се сражава и като го ранят, да търси начин да се скрие. Ако е писател, поет, който е използвал името си, сега започва да се крие, излиза с псевдоним, за да не го познават хората; псевдонимът показва, че има позиция и опозиция, но неприятелят е силен. Когато писателят, поетът, ученият излизат с името си, това показва, че са станали силни, не се страхуват от неприятеля си. Имената на всички хора са псевдоними, никой досега не е излязъл още с истинското си име. В бъдеще, когато човек придобие Истината и разбере какво всъщност представлява той, ще излезе с истинското си име; тогава ще бъде готов да отговаря за всичко, което е и което знае.

Съвременните геолози изучават земята, различните огъвания и пертурбации, през които е минала тя, без да знаят дълбоките причини, които са предизвикали тези промени. Учените казват, че някакви естествени, природни причини са предизвикали промените в земните пластове, но тези промени не са случайни – зад всяка промяна се крие Разумно същество, Разумна сила. Геолозите изучават фактите, но дали има някаква разумност в промените, които стават със земята – това не ги интересува. Защо едни планински върхове са по-високи, а други – по-ниски, това е цяла философия. Фактът, че планинците се различават от полските хора по характер, по интелигентност, говори за различните сили, които действат по високите и по ниските места. Високите върхове са динамични центрове – представляват резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центровете на Земята и на Слънцето, същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен; в долината човек се чувства угнетен, напрегнат, а щом се качи на планината, неразположението изчезва. Ако изкачите лъв, тигър или друго хищно животно на планина, висока четири-пет хиляди метра, то коренно ще се измени, ще се укроти, ще стане безопасно.

Както в Природата съществуват планински върхове и долини, така има хора с характери на планински върхове и на долини. Когато е неразположен, гневен и напрегнат, човек трябва да търси приятел, който представлява планински връх – да отнеме неразположението му, да смени енергиите му; когато сте пасивен, нямате енергия за работа, потърсете приятел, който живее в долината и обработва чернозема – свържете ли се с него, той ще ви импулсира, ще ви предаде част от енергията си и вие ще станете активен. Ето защо трябва да дружите с хора, които са противоположни по характер на вас: активни с пасивни, идеалисти с материалисти. Изобщо, Животът се проявява между полюси. Както две окръжности с различни радиуси могат да имат общ център, така и хора с различни идеи и убеждения могат да имат общ център. Някои мислят, че материализмът е зло; това е криво разбиране, материализъм и идеализъм са полюси на Живота.

Какво всъщност представлява злото – произволен живот; злото се крие в произволите на живота, в еднообразието, в повтарянето на нещата. Представете си един човек, който заема положението на цар и създава закони; всеки, който не ги изпълнява, строго се наказва. В следващото прераждане този цар се явява като прост войник и се намира под ударите на тези закони, които сам е създал, и щом го засегнат, той ги счита за зло; много естествено – тези закони се повтарят и са зло за онзи, на когото се налагат. Адът е създаден от неща, които се повтарят, а Раят – от нови неща. Ако искате да повторите миналия си живот, да се върнете към старите си разбирания, това значи да си създадете най-голямото зло. Следователно, за да избегнете злото, не се борете с него, но всеки ден внасяйте нещо ново в разбиранията си, не оставайте дълго време в старите си разбирания. Новото прави човека силен, млад, жизнерадостен.

В какво се заключава силата на човека – в неговата разумна воля; колкото по-силна и разумна е волята на човека, толкова по-силен е той. За да не отслабва волята ви, винаги дръжте палеца си отвън, а не свит под пръстите. Когато искат да накажат човека, да го обезсилят, отрязват му палеца.

Палецът трябва да се движи; забележите ли, че волята ви отслабва, започнете да движите палеца си нагоре-надолу, наляво-надясно, правете упражнения с всички пръсти. Като отделите палеца настрани, приближете останалите пръсти, два по два, и правете различни упражнения с тях. Колкото по-подвижни са пръстите ви, толкова по-здрави ще бъдете.

Горната част на ръката е положителна, волева, а долната – отрицателна. Добре е от време на време да търкате дланите си една в друга, за да махнете неразположението си.

За да се справи със своите състояния, човек трябва да наблюдава вървежа си, да изучава стъпката си: ако удря силно с токовете си, това показва твърд характер – силното удряне на токовете в земята разтърсва нервната система; ако токовете се изяждат навън, това показва, че човек е несправедлив към външния свят, а ако се изтриват отвътре, той е несправедлив към себе си. Здравословно е, когато ходите, да стъпвате на пръстите си тихо, спокойно, да не внасяте разстройство в нервната система.

Гледайте на човешките прояви като на задачи за разрешаване; важно е да ги разрешите правилно и да научите нещо от тях. Като изучавате различните науки, вие развивате специални центрове, чрез които решавате задачите си. За да възприема и да предава правилно своите енергии и тия на Природата, човек трябва да държи всички свои удове в изправност; даже и космите, които мнозина считат за маловажно нещо, трябва да се държат в изправност, да не падат. Ако главата на човека е гола, той прилича на голи планински чукари, които нищо не произвеждат, но и крайното обрасване с косми не е за препоръчване – многоокосменият е повече животно, отколкото човек. Това показва, че животинското естество в него е силно развито. Исак14 имаше двама синове: Исав, който беше много космат, и Яков. Кой от двамата спечели повече в живота си – Яков, който не беше космат; същевременно той беше любимец на майка си.

Като ученици на Великия живот, стремете се към разнообразие – това се постига чрез изучаване на различни науки: астрология, физиогномия, хиромантия, френология и т.н.; от друга страна, изучавайте математика, естествените науки, философия и каквото научите, прилагайте. Какъв смисъл има да познавате хиромантията теоретично, а да не знаете с какви хора да се свързвате и кои да избягвате.

Казват, че е нещастен човек този, на когото трите основни линии – на ума, на сърцето и на живота, са слети в едно. Страшно е положението на човека, ако това сливане на линиите е на двете ръце; ако е само на едната ръка, другата може да спаси положението, но и за това се иска силна воля. Ако този човек е нещастен за себе си, какво може да даде на другите? Трябва ли да правите връзка или съдружие с него? Срещнете ли такъв човек, бягайте с километри от него.

Гледайте на ръцете си като на проводници и възприематели на енергии. Колкото по-добре е развита ръката, колкото по-добре са развити пръстите и фалангите им, толкова по-богати условия има човек за развитието си. Да бъдат добре развити пръстите, това не значи да бъдат чрезмерно развити, но да отговарят на онези нормални мерки, които Природата е поставила – това значи да има равновесие между силите на човешкия организъм.

Казано е: „Познай себе си!“; за да се познае, човек трябва да се изучава – само при това положение той уважава и почита себе си, т.е. Божественото, което е вложено в него, а като почита себе си, ще почита и своите ближни. Божественото в човека, проявено като дарба, способност или чувство, е планинско изворче, което непрестанно тече, увеличава се и напоява околността – кой жаден пътник не се радва на това изворче, кой пътник, объркал пътя си в гората, не се радва на малкото овчарче, което знае пътя и му го посочва? Радвайте се и на най-малкото знание, което ви посочва правия път в живота, радвайте се на малките дарби, които ви избавят от мъчнотиите – в малкото е скрито Божественото, което расте и се развива.

 

Тайна молитва.

 

Шестнадесета лекция,

25 декември 1927 г.