1927 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Химия и алхимия

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление.

Чете се темата Разлика между химия и алхимия.

Може ли да се говори за неща, които не съществуват? Може ли да се говори за алхимични процеси в Природата? Ако не съществуваха, нямаше да се говори. В Природата се извършват и химични, и алхимични процеси, затова се говори за тях – тези процеси вървят успоредно, а какви имена ще сложите – не е важно. Едните процеси започват със сричката хи, а другите – със сричката ал; това са два обратни процеса, каквито са силите, които излизат от левия и от десния палец, от показалците на човека. Тези сили ще се срещнат някога във вечността.

Явява се друг въпрос – могат ли правите линии да се пресичат? Могат. Като се пресичат, те образуват плоскости. Правата линия се явява като възможност на точката; като се движи, точката образува плоскост. И плоскостта се движи и образува тяло. Като намери пътя на правата линия, човек намира пътя на плоскостта; от плоскостта пък той намира пътя на тялото.

Защо съществуват химията и алхимията? Защото съществуват хора на Земята – ако нямаше хора, нямаше да съществува нито химия, нито алхимия. Химията изучава външната страна на светлината, алхимията изучава вътрешната страна – цветовете на светлината, начина, по който се боядисва; познаваме, че светлината е боядисана, когато се прекара през някоя призма. Какво ви интересуват частиците ал и хи? Те имат смисъл за вас дотолкова, доколкото са свързани с Живота.

Следователно човек може да проникне в науката дотолкова, доколкото има представа за Живота. Казват, че за да станат нещата, човек трябва да мисли; не е така, нещата стават само тогава, когато мисълта е носителка на Живота. Христос казва: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“13. Под думата Път Христос разбира всички науки, събрани в едно цяло; под думата Истина Той разбира целите, които науките преследват; под думата Живот Той разбира онова Начало, което използва науките и техните цели. Докато не разбира Живота, човек не може да се нарече дете на Природата; щом започне да го разбира, той постепенно се оформя и от каша се превръща в твърдо тяло, което може да издържа на външните условия. Живот трябва да се внесе в науката, т.е. така да се оформят нещата, че да излезе от тях вода, която символизира Живота; значи всяко нещо трябва да носи Живот в себе си. Всички хора се нуждаят от Живот – каквото хванат, да потече от него вода.

Къде е силата на живота – в Слънцето. Алхимиците взимат златото като символ на Живота; те свързват златото със Слънцето. За да разбере какви сили се крият в Слънцето, първо човек трябва да изучава благородните метали, свойствата им и законите, на които те се подчиняват. Старите алхимици са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни. Те са търсили още и жизнения еликсир – някои са го намерили, а някои продължават да го търсят; които са го намерили, наричаме посветени, светии, гении на човечеството.

Съвременната наука трябва да служи на Живота, затова и на вас казвам: изучавайте всичко онова, в което можете да вложите Живота. Дръжте идеята за Живота като свещена идея в ума си; мислите ли за Живота, каквато и тъмнина да имате в съзнанието си, ще се разпръсне. Любовта ражда Живота – стремете се тогава към Любовта, за да придобиете Живота, който осмисля нещата. Вложите ли Живот в науката, всички нейни отрасли придобиват смисъл. Нека всеки от вас започне да изучава по един предмет – математика, естествена история, химия, физика, философия, но с ново разбиране, с нова светлина; при това положение времето, което посветите на науката, ще се възнагради – възнаграждението се заключава в развиване на скритите сили в човека, чрез които той се свързва с Разумната природа, както и със Съществата от Разумния свят.

Като ученици, стремете се към положителното, към неизменното, към вечното – това е съзнателният, разумният живот. Човек се стреми към вечния живот, т.е. към безсмъртието – това е крайната цел на алхимията. Да бъдеш истински алхимик, това значи да придобиеш безсмъртието. Всеки учен се стреми към безсмъртието и като не може по естествен път да го придобие, той пише, изобретява неща с цел да обезсмърти името си. Да обезсмърти човек името си, това значи той сам да живее в бъдещите поколения. Всъщност и като умре, човек продължава да живее в необятната Природа; дали съзнава, или не съзнава това, той живее. За предпочитане е да съзнава нещата, но и като не съзнава, фактите си остават верни и неизменни. Желая ви да бъдете истински алхимици, да придобиете безсмъртието.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

 

 

 

Четиринадесета лекция,

11 декември 1927 г.