1928 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Хигиена на живота

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

Размишление върху истинското щастие.

За какво говорят хигиенистите? На първо място те имат предвид храната, водата, въздуха, светлината, облеклото и жилището – това са елементи на живота, с които се занимава хигиената. За да бъде жилището удобно, да отговаря на изискванията на хигиената, човек трябва преди всичко да чувства нужда от него; после трябва да съзнава, че има нужда от прозорци и да знае колко големи да бъдат – ако не съзнава това, той не се нуждае от никаква хигиена. Същото може да се каже и за неговото тяло като жилище; не е достатъчно човек само да се роди, но неговата форма трябва да отговаря на хигиеничните условия на живота – това значи да бъде здрав. Ако той постоянно боледува, жилището, т.е. тялото му, не е съградено по правилата на хигиената. Между външното жилище – къщата, в която човек живее, и вътрешното жилище – тялото, трябва да има известно съответствие. Има богати хора, които живеят в големи, просторни, светли къщи, но въпреки това боледуват. Ще кажете, че болестите се дължат на храненето, но богатите хора се хранят добре – защо боледуват? Значи не е само до богатата и силна храна, но здравето на човека зависи и от количеството храна, което употребява. При това здравословна храна е онази, от която човек дълго време изпитва радост и разположение; ако след всяко ядене човек изпитва тежест и неразположение, това показва, че храната не е хигиенична. Същото се отнася и до жилището: хигиенично e само онова жилище, в което човек през целия ден изпитва радост.

Друг елемент на хигиената на физическия свят е облеклото. Хигиенично облекло е това, което приляга добре на тялото, направено е от мека материя, приятна на пипане и същевременно е добър проводник на светлината и топлината – с една дума е добър проводник на живите сили на Природата. Хигиеничното облекло прави човека радостен и разположен; той се чувства в него толкова удобно, сякаш е част от тялото му. Мнозина пренебрегват хигиената на облеклото и следват строго модата, но тя няма нищо общо с хигиената, защото отговаря на други изисквания, които са далеч от природните.

Освен хигиена на физическия живот, има и хигиена на психическия. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувство и действие. Една мисъл е хигиенична, когато пламъкът, или светлината Ă, никога не намалява; щом намалява, тя вече не е хигиенична. Чувство, което никога не губи интензивността си, е хигиенично; започне ли да губи своята интензивност, не е хигиенично. Всяко действие, което има права посока на своята проява, е хигиенично; щом започне да се извратява или да изкривява своята посока, не е хигиенично.

Следователно, чуете ли някой да казва, че животът му е тъмен, това показва, че пламъкът или светлината на неговите мисли е намаляла. Какво трябва да прави, за да стане животът му весел? Да внесе в мисълта си единица Любов – как? Като намери едно същество, което иска да учи и търси някой да му помогне да задоволи този жар. Ако му се притечете на помощ, жарта ще внесе светлина в мисълта ви и ще възстанови първоначалното положение на вашия ум. Да услужите на едно такова същество е в реда на нещата, защото е казано да обичате ближния си като себе си. Правилото е вярно, но можете ли да го приложите както трябва? Малцина знаят как да обичат себе си. Oбича себе си правилно само онзи, на когото пламъкът на мисълта никога не изгасва, интензивността на чувствата никога не намалява и правата посока на действията никога не се изкривява. Това се отнася за микроскопичните мисли, чувства и постъпки, а не за великите и възвишените, които са достояние на великите хора. Човек трябва да цени, уважава и люби своите най-малки прояви, иначе никога не може да има правилно отношение към своя ближен; цени, уважавай и обичай себе си, за да проявиш същото и към ближния си. Като любиш себе си в ближния си, ти ще любиш и него; това означават думите Христови: „Аз живея в Отца Си и Отец Ми живее в Мене“. Когато Бог ни люби, Той люби Себе Си в нас; когато ние Го любим, ние любим себе си в Него. Първо Бог трябва да ни обикне, а после ние да Го обикнем – това е въпрос, който има отношение към съзнанието на човека.

Като се говори за Любовта на Бога към човека и на човека към Бога, хората искат обяснение на този въпрос. Любовта не се обяснява, тя се приема така, както се проявява; ако я обяснявате, ще изгубите и това, което имате. Не мислете, че всичко, което се обяснява, може да се разбере. Какво знае детето за прясната пита – нищо не знае и не разбира, но щом я вземе в ръка и доближи до устата си, изпитва вътрешна радост. И детето, което нищо не разбира от хляба, и възрастният, който всичко знае, еднакво се радват пред прясната пита. Радостта показва, че и в детето има вътрешно разбиране за нещата. Човек се домогва до живота не само чрез външни знания и разбиране, но и по вътрешен път; важно е да имате светлина в съзнанието – тя води човека в правия път на живота. Ще каже някой, че не вижда нещата; това е въпрос на опит – хвърлете една игла на 20-30 метра разстояние и вижте кой ще я намери: който вижда външно или който вижда вътрешно; който вижда вътрешно, той ще я намери.

Който никога не се спъва в живота си, той има здрави, нормални очи и вижда външно и вътрешно; който се спъва, има слаби, анормални очи. Работете за развиване и пробуждане на съзнанието си – то е окото на човека. Там, където съзнанието е будно, никакво спъване не става. Спъвате ли се, търсете причината в себе си. Работете върху съзнанието си, което носи условията на живота. На всеки са дадени условия, но работа се изисква от нас; ако нямаме условия, всички усилия щяха да бъдат безпредметни. Животът, като първо условие, е даден на всеки човек. Той носи в себе си пламъка на мисълта, на чувствата и на постъпките; ползвайте се от този пламък, пазете го никога да не загасва – от вас зависи да ходите в светлина или в тъмнина.

И тъй, пазете се от мисли, чувства и действия, които понижават вашия живот – те не са здравословни. Щом се натъкнете на такава мисъл, сложете я настрани, като непотребна. Някой казва, че иска да завърши университет, но след няколко дни се отказва от желанието си; първото желание е здравословно, но второто не е. Този човек прилича на работник, който един ден работи усилено да спечели нещо, а на другия ден се наяде, напие, остане без пет пари в джоба си. Какво е спечелил – не само че нищо не е спечелил, но даже и здравето си е разстроил. Да работи човек е хигиенично, но да яде и да пие до забрава – не е; всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, които разстройват човешкия организъм, не са хигиенични. Какъв смисъл има срещата с един приятел, която ще понижи живота ти? Пазете се от всички мисли, чувства и действия, които понижават живота. За предпочитане е да имаш една мисъл, едно чувство, едно действие, колкото и малки да са те, колкото и скромно да са облечени, но да ви повдигат, отколкото богатите и натруфените, които понижават живота и рушат здравето. Стремете се и към богати мисли, чувства и действия, но само към такива, които нямат никакъв дефект – те носят истинска радост, истинска топлина и светлина.

Сегашният век се изразява в усилена дейност на човешкия ум, сърце и воля – защо? Защото при възпитанието са допуснати криви неща, които трябва да се изправят. Някой казва: „Аз трябва да се проявя“. В какво трябва да се проявиш? – „Трябва да бъда полезен.“ В какво трябва да бъдеш полезен? – „Да се организирам.“ Ако искаш да се организираш, а свършиш със смърт, какво си организирал? Не е достатъчно човек само да създаде нещо, но то трябва вечно да живее. Какъв смисъл имат картините на един художник, ако една-две години след изработването им се развалят? Ще кажете, че един трябва да умре, за да се роди друг; това не е философия. Кое е по-добро: да държиш воловете при себе си и да ореш с тях нивата или да ги продадеш на някой касапин? За предпочитане е да ореш нивата, отколкото да ги продадеш на друг, който ще ги заколи. Както ти живееш и работиш, така и те трябва да живеят и работят заедно с теб. Ако останеш сам, ще свършиш толкова работа, колкото магарето върши. Който греши, върши работата на магарето; който греши, е магаре. В този смисъл магарето представлява символ на греха. Значи който не мисли, не чувства и не постъпва право, греши.

Докато не приложи правилно закона на жертвата, човек всякога ще греши. Не се жертва онзи, който мисли само за себе си; не е умен онзи, който мисли само за себе си. Буквата м в думата магаре означава материализъм. Буквата а – бременност, тежест, която човек носи. Буквата г означава кука, с която овчарят хваща нещата; има смисъл да си служи човек с куката или с гегата на овчаря, но когато иска да извади давещия се от водата, а не да открадне това-онова за себе си. Буквата р означава чук в ръката на юнака; който иска да си служи с този чук, трябва да го приложи по отношение на бедните и сираците – да им изкове нещо, да им помогне, а не да удря хората по главата. Буквата е е знак за умножение; който разполага със силите на тази буква, може да помага на хората, но ако магарето няма тези сили, не може да бъде полезно нито на себе си, нито на обкръжаващите.

За да преобразува енергиите, които се крият в понятието магаре, човек трябва да знае как да се справи с елементите, които причиняват погрешките. Когато домакинята иска да разплете един чорап, тя трябва да знае откъде го е започнала и като хване първата бримка, целият чорап се разплита. Магарето крие в себе си необуздани сили; когато в характера на човека има нещо магарешко, той мъчно се справя с него. Умен трябва да бъде човек, за да организира силите на магарето в себе си. Не можете да разчитате на магарето – достатъчно е да отвори устата си, за да ви издаде; каквото и да прави, то все реве – в него няма благоприличие, нито някакъв морал. Човек вижда, че на магарето му липсва благоприличие, но себе си не вижда. Колко пъти той не проявява никакво благоприличие! Въпреки това този човек, както и магарето, заема почетно място в обществото.

Английската кралица Виктория15 имала едно магаре, което яздела; обичала да се занимава с него. Ако се случвало да заболее, тя викала 12 лекари да го прегледат. Умно е било това магаре – значи има и умни магарета. Като видите някое умно магаре, забелязвате, че то омеква, не реве, цял ден спокойно си пасе; като види господаря си, тогава започва да реве. Сутрин, когато изгрява Слънцето, то спира, отправя поглед към него и коленичи на предните си крака, след това се отърсва и тръгва отново да пасе. Това показва, че и най-отрицателните сили в света претърпяват някакво преобразуване. Важно е човек да знае как да се справя с енергиите на магарето.

Човек носи в себе си не само магарето, но изобщо силите на целите животинско и растително царства; те имат определени места и центрове, чрез които се проявяват. Например френолозите вземат магарето като емблема на човешката твърдост и воля; няма по-твърдо същество от магарето, което е и крайно издръжливо. От друга страна, магарето е гордо и тщеславно, всякога излиза напред; ако го поставите на работа между камили или овце, излиза напред, за да ги води, то никога не остава назад. Добре е човек да има високо мнение за себе си, но когато е заслужено.

Като ученици, вие не трябва нито да се надценявате, нито да се подценявате; ще мислите за себе си това, което сте в действителност. – „Не съм толкова надарен.“ Дарбата се придобива – тя е резултат на усилието, което човешкият дух прави, за да постигне нещо. Даровитият е работил в миналото и днес се ползва от плодовете на своя труд. Ако искаш и ти да бъдеш даровит, работи усилено, за да развиеш дарбите си и в бъдеще да се ползваш от техните плодове. Някои хора още в този живот придобиват големи постижения, защото правят големи усилия и се радват на резултатите си.

Да се върнем към въпроса за хигиената на живота. Според нея права мисъл е тази, която запазва всякога своята светлина. Човек се познава по светлината на своята мисъл – колкото по-голяма е светлината му, толкова по-голям мъдрец е той. Да познаваш колко голяма е светлината на твоята мисъл още не означава, че познаваш себе си; и най-големите мъдреци не се познават абсолютно – частично човек се познава, но не и абсолютно. Това показва, че много работа още предстои на човека, много знания са му нужни, за да проникне в същината на своята душа.

Да проникне човек до душата си, това значи да обхване всички възможности, които се крият в ума, в сърцето и във волята му. Който отрича душата, отрича своите възможности и не може да се развива. Мнозина признават ума и сърцето, но отричат душата; някои признават само ума, а сърцето и душата отричат. Който не признава проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа в себе си, не е истински човек. Той прилича на онези, които ходят на църква, слушат проповедника, трогват се от думите му, съжаляват бедните и страдащите, а като излязат навън, срещат на пътя си много такива, но сърцето им не се трогва. Човек, на когото само мисълта работи правилно, е една трета човек; онзи, на когото и умът, и сърцето работят правилно, е две трети човек; и най-после, онзи, на когото и умът, и сърцето, и волята работят правилно, е истински човек, или мъдрец – пламъкът на неговите мисли, чувства и постъпки е постоянен. Той не се влюбва и разлюбва, както обикновените хора; щом люби, той е постоянен и неизменен. Каквото прави мъдрецът, както и да се проявява, каквито и мисли и чувства да храни, той никога не съжалява; всичко върши съзнателно и разумно.

Сложете в ума си идеала да станете мъдреци, за да има нещо, което да ви радва. Правата и светла мисъл е достояние на мъдреца. Ако търсите истинското знание, ще го намерите в Мъдростта; ако търсите възвишеното, ще го намерите в Любовта. В който и свят да търсите възвишеното: във физическия, в Ангелския или в Божествения, ще го намерите в Любовта – тя представлява идеала, към който човешката душа се стреми. Ще каже някой, че е разочарован в Любовта; разочарование има в чувствата, но не и в Любовта – който люби, никога не се разочарова. Но щом човек пожелае да бъде обичан, разочарованието идва – той е нещастен, че няма кой да го люби. Значи има два вида нещастни хора: едните са нещастни, че не любят, а другите – че няма кой да ги люби.

Мъдрецът се отличава от обикновения човек по това, че е щастлив и когато не го любят – защо? Защото и като не го любят, той люби, без да изисква нещо. Ако никой не го обича, той си казва: „Хората още не са ме опознали, не съм се открил за тях. Ще дойде ден, когато ще ме познаят и ще ме обикнат; ако днес не стане това, утре ще стане“. Той не поставя големи срокове; обикновените хора работят с големи срокове и с големи величини. Всъщност големите величини са достояние само на велики хора, на адепти, на мъдреци, които избягват да работят с тях – когато се възпитава, човек работи с малки величини.

Кога човек може да се възпитава правилно? Когато пламъкът на неговите мисли, чувства и действия постепенно се увеличава и внася в него радост и разширение. Когато всички мисли и чувства се съберат на едно място, светлината им се увеличава, радостта става голяма и Любовта се проявява. Това изискват от човека съвременната наука и хигиена. Това значи да дойде човек до положение да знае какво количество въглерод се намира в неговия организъм и как може да го използва. Количеството на въглерода е математически точно определено, но какъв е този въглерод – не се знае.

Съществуват три вида въглерод. Единият не гори, нито загасва, не се изменя във въздуха, не се съединява с други елементи; следователно, когато мислите и желанията на човека не загасват, той е от първата категория. Въглеродът, който се отнася до втората категория, е променлив – гори и става черен; каже ли някой, че мислите и чувствата му са потъмнели, той се отнася към втората фаза на живота, където въглеродът се изменя. За да не се изменя, ще го върнете в първото състояние, ще му прибавите единица Любов и две единици Мъдрост; това значи да намериш три същества, на които да помогнеш, да ги отправиш към света на Любовта и на Мъдростта. След това ще намериш един свят човек, да видиш как прилага Любовта, и двама мъдреци – как прилагат Мъдростта. При това положение ти няма да станеш нито светия, нито мъдрец, но ще вземеш малко подкваса и от двамата, да има какво да работиш.

Задачата на човека е да учи и да работи. Като учи, той непременно ще се обезсърчава – такъв е законът. Защо се обезсърчава? Защото пламъкът на неговите мисли, чувства и постъпки намалява – влязъл е някакъв страничен елемент. За да се справи с обезсърчението си, той трябва да премахне страничния елемент и да усили отново пламъка си. Приложи разума си, направляван от Мъдростта, за да усилиш пламъка на своите мисли и чувства! Без Мъдрост разумният човек става жесток. Жестокостта се сломява от милосърдието, а милосърдието подразбира закон на жертва. Буквата М, като символ на материализма, трябва да се превърне в милосърдие – това се постига чрез съзнателна и разумна воля.

В заключение казвам: за да спазвате хигиената на физическия свят, обърнете внимание на трите елемента – жилище, храна и облекло; за да спазите хигиената на Духовния свят, обърнете внимание на другите три елемента – мисли, чувства и постъпки.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 5 декември 1928 г., София