1936 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Функции на черния дроб

 

Отче наш

 

Каква беше темата на миналата лекция? А имате ли зададена тема? (Да.)

Чете се темата „Отличителните черти на горчивото и сладкото“.

Какви свойства имат горчивото и сладкото? Горчивото и сладкото съществуват за човека, а човек не съществува за горчивото и сладкото.

Сега вие не сте се заемали да изучавате себе си. Вземете едно чувство на недоволство, което се явява у вас. Ти усещаш недоволство, ала отде започва то, не знаеш; но някой път знаеш причината. Защо си недоволен? Може да сте недоволен от някой ваш приятел или от някой съсед, или от бакалина, от книжаря; може да бъдете недоволни от вашия професор. Може някой път недоволството да произтича от баща ви, от майка ви. Причините за недоволството са различни. Например ако сте недоволен от баща си, вие психологически не сте проверили по какво се отличава недоволството от бащата от недоволството от майката. Вие не сте проучвали това, че недоволството от баща ви и недоволството от майка ви не може да бъде едно и също. Или сте недоволни от някой ваш приятел… Ред съображения влизат за това недоволство, вие трябва да имате материални причини. Детето е недоволно, ако майката не му даде това, което иска; а всякога, когато му го даде, то е доволно. Ако детето иска нещо от майката и тя му го даде на първа ръка, то се радва, доволно е. Но представете си, че това, което му дават, е някаква храна, която не съответства на неговия вкус – детето пак ще стане недоволно. Значи предметът, който притежава, не му прави онова впечатление, което то очаква.

Вземете чувството на доволство. За един ученик казват, че е много даровит. Слушаш, че за някого от вас казват: „Много е даровит“. На тебе ти прави приятно впечатление да слушаш това. Или пък кажат: „Донякъде е даровит“. Каква е разликата, когато кажат „донякъде е даровит“ или „много е даровит“? Тогава имате две различни впечатления. Вълните на въздуха, които достигат до вашето ухо, и степента на трептенията са се превърнали и са произвели едно впечатление във вашето съзнание. И когато кажат: „Много си даровит“, вие сте доволен, а във втория случай, като рекат: „Малко си даровит“, не сте така доволен. Нали това доволство трябва да съответства на действителността. Ако в действителност вие сте много даровит, е добре, но ако всъщност не сте даровит, тогава какво се ползвате?

Съвременното човечество е разглеждало някои въпроси от хиляди години, а някои едва сега започва да ги разглежда. Значи някои въпроси са минали на разглеждане вече хиляди години, а някои са разгледани само донякъде. Хората са дошли практически до някакво разрешение. При всяко недоволство в човека става един физиологичен процес. Когато някой е недоволен, ако го гледате (особено у стария или у възрастния човек), ще забележите, че в артериалната му система стават известни промени и вените по челото, по лицето му започват да изпъкват. Значи при недоволството някак си става натрупване на човешката кръв – на едно място тя е повече, на друго е по-малко. Представете си, че с недоволството се проявява и страхът. Има чисто недоволство, има и смесено недоволство, когато то е примесено със страх. При чувството на страх всичката артериална кръв се скрива във вътрешните кръвоносни съдове на организма. Тогава човек прежълтява, пребледнява – артериалната му кръв не функционира отвън, а вътре в тялото. Например някой от вас пожълтее; причината е, че кръвта функционира повече във вътрешните съдове, а не във външните. На какво е резултат това навлизане на кръвта навътре? То се дължи на голямото съпротивление. Вие сте изгубили донякъде вяра в себе си, понеже не можете да преодолеете външните причини. При преодоляването на тия причини във вас ще се яви една малка боязън. Ако сте ученик, веднага във вас се явява един малък страх, че ако ви извади професорът да говорите, ще объркате този урок. Най-често това става в математиката и геометрията: извадят те да докажеш нещо, объркаш се. От какво става объркването? Защото физиологично кръвта отива във вътрешните съдове на тялото. Щом тя отиде навътре, идва страхът и парализира донякъде човешката памет – изгубваш паметта си, не можеш да помниш, съзнанието ти се раздвоява, объркваш предмета – и самият ти се объркваш.

За да се самовъзпита, човек трябва да разглежда научно нещата. Даже и психолозите, физиолозите, анатомите, които сега изучават човешкото естество, знаят твърде малко. Те се добират до някакви факти, но не могат да ги свържат, не могат да намерят основната причина. Един факт влияе и в живота. Например ти си любопитен, ходиш някъде, наблюдаваш нещо – и вече стане ли дори нещо малко, интересуваш се. Кое е онова, което те интересува, защо имаш това любопитство? Събрали са се десет-петнадесет души – искаш да знаеш какво разискват; или пък вие се интересувате от вашето бъдеще – какво ще бъде то, искате гадателите да ви кажат. Културните хора казват: „Я ми кажи какво ще бъде моето бъдеще“. Втори рече: „Аз предполагам, чувствам, че моето бъдеще е добро“. Друг пък казва: „Чувствам, че моето бъдеще ще бъде лошо“. Когато някой чувства, това вече е от съвсем друг свят – чувстването или предвиждането не е на физическия свят. У този, който предчувства, се е събудило астралното тяло.

В съзнанието на човека има четири тела, които функционират – физическо, астрално, ментално и причинно; има и други три тела, които са в застой. Първите четири тела функционират добре – ще ги изучавате така, както изучавате физиологически физическото тяло. За да разберете другите тела, считайте, че те са подобни на него – всяко едно тяло, което вие не познавате, има някои органи във физическото тяло, които му съответстват. Например мозъкът съответства на умственото тяло; симпатичната (вегетативната) нервна система, или стомашният мозък, съответства на духовното тяло; черният дроб, далакът и стомахът на човека съответстват на нисшите полета на астралното тяло. Ако са разстроени тия органи, няма да имате разположение. Ако черният ви дроб е малко разстроен, чувствата ви няма да функционират правилно, ще имате неразположение, ще кажете: „Не ме бутайте, не съм разположен!“. Какво ще го правите тогава черния дроб?

Ще ви дам едно лекарство, което да ви е приятно: щом си неразположен в най-нисшата степен, трябва да имаш един лимон – вземи и отрежи с ножче едно парче, тури го в устата си и виж какво ще произведе. Това ви го давам, ако искате да се учите. Вземете след това второ парче, трето, четвърто… Лимонът и неговият цвят ще подействат на черния дроб да функционира правилно. Тогава това неразположение във вас ще се махне. Не че ще станете идеалист, но ще се сменят нисшите чувства на вашето недоволство. Щом са разстроени нисшите ви чувства, вие ще сте недоволен, ще обичате да се сърдите, светът ще ви се вижда тъмен, ще мислите, че всички хора не ви обичат. Когато се разстрои черният дроб, вие ще разглеждате един предмет тъй, както не трябва – като че лещите, с които гледате света, се объркват, и вие обърквате работата.

Сега питате какво е черният дроб. Черният дроб спомага също за храносмилането – в него има сокове, потребни за смилането на някои храни. Той е много жлъчен – всичките отрови отиват в черния дроб. Ако не влизат в стомаха за храносмилането, тия отрови могат да влязат в кръвта и тогава произвеждат едно разстройство в астралното тяло, при което няма съответствие и силите на това тяло не протичат правилно. Когато се разстрои черният дроб, и паметта не може да работи правилно – тя отслабва, умът се раздвоява, идват ред болки и страдания. Тогава се явява неврастенията, понеже косвено този орган влияе върху симпатичната нервна система. Въобще симпатичната нервна система е в тясна връзка със стомаха, с храносмилането. Храносмилането е свързано с дишането, дишането е свързано с човешката мисъл, с мозъка.

Щом се спъне определена функция на някой орган от една система, той повлиява и на другите. Да кажем, вие сте пожълтели; това се дължи на черния ви дроб, но и той не е причината, и той е следствие. От какво зависи разстройството на черния дроб? От вашата мисъл и вашите чувства. Вашите нисши чувства, най-силните ви влечения са свързани с черния дроб. Ако вие мислено не сте свързани с вашите чувства и не ги контролирате, те ще разстроят черния ви дроб, а той ще разстрои целия ви организъм. Тогава ще викате един, втори лекар, ще ви пипат пулса и ще ви объркат. Лекарите лекуват тъй, както те знаят, и са прави. Те искат, търсят да поправят функциите на черния дроб и някой път ви сплашват: „Съвсем се е разстроила вашата нервна система, ако не вземете мерки, лошо ще бъде!“. Ще ви сплаши лекарят, но тази работа със страх не става. Защо те сплашва? Страхът е камшик за упорството на човека. Когато човек е много упорит, трябва да го сплашиш. Той казва: „Не искам да вземам лек, не искам нищо!“. Речеш му: „Това направи!“ – не иска. Какво трябва да правиш? Ще го сплашиш. Когато го сплашиш, той омеква. Казва: „Ще се убия!“. „Знаеш ли, ще те смажа от бой!“ Той се уплашва и тогава започва да мисли – в страха вече започва да мисли.

Функционално страхът спада към астралния свят, а не към висшите чувства на човека. Страхът е най-високото състояние на животните, той е великият закон на животинското царство. В животинския свят страхът разрешава всички въпроси. В човешкия свят се събират ред съдии, прокурори, адвокати и разрешават кой има право; в животинския свят, щом се яви силният, въпросът е разрешен. Никое същество в животинския свят не се противопоставя на силния и казва: „Тази работа е предрешена“. Хората в човешкия свят вече излизат от тази област на материалното, на егоистичното, на теченията, които отиват към центъра на Земята. Страхът е крайна граница. Аз наричам страха граница на материалното чувстване и състояние, от което човек не може да излезе без знание.

Тези, които изучават човешкия мозък, знаят, че съвестта на човека е съградена точно върху страха. Страхът, това са корените на човешката съвест. И в животните има съвест, но малко. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Например ще забележите, че ако в стаята има котка и там нещо Ă замирише, тя иска да яде, но гледа така, като че няма да пипа. Докато вие сте там, у нея има страх – страх я е от вас и казва: „Той е силен; ако направя нещо, бой ще има“. Но щом излезете навън, тя ще опита това нещо. Щом се махне силният, котката казва: „Аз съм господарката, няма кой да ме плаши“. Явите ли се отново, веднага ще се оттегли. Тук страхът разрешава известни въпроси – той е поставен на своето място.

Обаче този страх се проявява и в човешкия свят. В този свят още не постъпват по съвест, много малко са постъпките по съвест. Например сега в участъка кой царува? И в университета силата царува: на професора не му иде наум да мисли право ли е, или не, а веднага постъпва по правилата на животинския свят, веднага те сплашва. Ще те изключат от училището, от университета, ще ти кажат за нещо: „Няма да ти позволим!“. И вие се събирате тук някой път, но още постъпвате по законите на животните. Казвате: „В ада ще те пратим, ще те изключим, няма да ти дадем!“ – още постъпвате по животински. Не че това е лошо, но как ще възпиташ животните? Ще ги сплашиш и така ще се освободиш. Как ще възпиташ една змия? Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед. Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински.

Сега и вие може да имате едно чувство, което точно прилича на змията. Това чувство се увива около теб и ти му казваш: „Недей, моля ти се!“. Не, няма да има „недей“ и „моля ти се“ – в дадения случай ще го хванеш за шията (няма да го хващаш за опашката) и ще стискаш колкото можеш дотогава, докато тия пояси на змията се махнат от теб.

Ще проучвате всички ваши чувства. Всяко ваше чувство има своя форма. Едно може да прилича на вълк, друго – на тигър; може да прилича на змия, на паяк, може да прилича на какво ли не. Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма. Това са такива тънки работи… Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво. И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава твоя мир – едно чувство като червей яде и те изяжда. Това чувство ще го изучаваш, ще го сложиш настрани да го наблюдаваш. Турете го настрани и го хранете както хранят бубите. Бубите нали ги слагат в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят. Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни. А ако не сте от умните или не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване, понеже се намирате в един свят, който не е хармонизиран. Светът, в който хората живеят, се намира в една материя, дето растат най-противоположни животински чувства, с които трябва да се справите. Някои чувства са много нисши, някои са доста висши.

Та сега със страха какво ще правите? Да кажем, че във вас се яви чувството на страх – страх ви е да ходите вечерно време, да минавате по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, от вятър, страх ви е Слънцето да не ви опали лицето, да не слънчасате. Много работи има, от които се плашите. Та какво ще правите със страха си? Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова страхливи, но ако имате повече страх, не можете да го продадете. Страхливият заразязва другите. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия!“ – и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелската кавалерия е дошла. Такава кавалерия има и на друго място. Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно е!“ – и всички студенти се сгушват.

Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате. Не е лошо, че ти казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо го провери. Казват ти: „Кавалерия!“. Провери има ли неприятелска кавалерия – и тогава ще вземеш мерки да бягаш; или ще заемеш позиция да се бориш. Но най-първо провери има ли кавалерия.

Сега да се върнем на въпроса: когато черният дроб е разстроен, често иде кавалерия, защото човек недовижда нещата. Например когато някой пътува вечерно време в гората, колко смешно става! Ще ви разкажа какво се е случило в турско време. Един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората. По едно време гледа – на едно място седи черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде ми!“. Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава албанецът си казва: „Има и друг път!“. На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъз наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив!“. Извадил сабята и започнал да реже чукана… Сега това е анекдот, но случката показва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е, или бъз, дали са хора, или е горял чукан. От някоя страна това може да изглежда поп с цяла армия, която чака. В такива случаи работи страхът. Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия. И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите…“.

Сега какъв е изводът? Страхът е намясто, но трябва да го свържеш с човешкото разсъждение: когато те е страх, ще разсъждаваш правилно, за да се избавиш. Щом те е страх, ще разсъждаваш правилно има ли условия, има ли причина за този страх. Има един прост пример за проява на страх в най-малката степен. Някой път кажеш: „Еди-кой си не ме обича“. Това е малък страх, но ти вече се страхуваш – косвено иде страхът, че който не те обича, някой път ще ти направи беля. Защото именно в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека. Любовта функционира и във физическото тяло, и в астралното, и в умственото тяло, и в причинното. По тия функции, по тия сили човек се отличава. Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда някой път. Тя не е усет, не е трептение. Вие може да имате едно физическо усещане, може да имате астрално усещане, може да имате едно усещане в ума си или в причинното си тяло. Те всички се различават, но са съединени във физическото тяло – когато то заповядва, астралното и умственото тяло се подчиняват на физическото.

Да кажем, човешката алчност на какво се дължи, от какво произтича? От желанието да имаш. Това е стяженолюбието, което Природата е турила в човека. Бог го е сложил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, а да прибира. Ако нямаш в себе си това желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува това чувство. Вие мислите, че тя няма стяженолюбие. Че как е събрала тя тази материя на Земята? Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби! Стяженолюбие в нея има, но алчност няма – алчността е чувство, дето го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стяженолюбие – тя иска да има; и каквото има, го пази.

И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество. Та питам: как трябва да поощрявате стяженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята. Мравката е много алчна. Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стяженолюбие и носи. Пусни някъде и мравята – тя през най-малката дупка ще влезе, ще започне да носи и да складира. Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – тя започва да рови, да разхвърля.

Друг е сега въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата на бедността, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е. Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас. Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам…“. Значи алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние. Алчността е произлязла от много бедни родители – най-бедните родители в света са били онези, които са родили алчността. А най-бедните родители в умствения свят са родили гордостта. Тя показва същото състояние – че е родена при много лоши умствени, а не физически условия.

Сега понякога англичаните имат едно самочувствие и казват: „Аз съм англичанин“. Питал съм ги аз: „В какво седи силата на англичанина?“. Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“. Значи те имат съзнание – у англичаните личното чувство за самоуважение е силно развито. И стяженолюбието у англичанина е силно развито. Това е едно съчетание: имат развити лични чувства, но и сърце имат; имат и един практичен ум. Англичаните са схванали с дългия си опит и са дошли до положението да не чакат с години, но да свършат работите си навреме. Англичаните се отличават и с друго нещо: те не бързат, у тях има търпение и разум.

Има анекдот за един англичанин, който се хранел със своя слуга в една гостилница. Внезапно слугата умира, а господарят му продължава да се храни. Когато дошъл келнерът и направил сметката, той му казва: „Слугата ми умря на първото ядене, имате грешка – той изяде само една порция, не яде повече“. Това е англичанинът: смърт-та си е смърт. Ако нямате това хладнокръвие и вашият вътрешен слуга умре, а вие викате и плачете (не че е лошо да се плаче, хубаво е да плаче човек), няма да можете да се справите с известни положения в живота.

Някой път алчността и крайното честолюбие разстройват. Гордостта е самоуважение. Българите казват: „Много е честолюбив, много голям егоист е“. В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. И те вкарват човека в противоречие. Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност? Те са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, англичаните потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече – и веднага решава. Има един пример: когато беше жив, Гладстон1 искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха. Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна. Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха. Но когато ги пипнаха за финансовата страна, веднага употребиха друга тактика.

Сега вие не виждате връзката между някои характерни черти и политическия живот. Че всеки един народ, всеки един човек е определен от основните черти, които преобладават в него. Аз пък казвам, че англичаните имат един организиран черен дроб: те са господари на своите чувства. После у тях има друга черта: обичат да си показват гордостта. Един пример има за това. Колко е верен, не зная, не съм го проверявал, но ще ви го кажа. Отива един богат англичанин аристократ в Италия. Спира се в един хотел и вечерта гледа – един господин иска да се самоубие. Онзи допира револвера до гърдите си, пак го отдръпва, пак го допира, пак го отдръпва, после го оставя настрана. Англичанинът се запознава с него и го пита: „Господине, какво ви кара да се самоубиете?“. Италианецът му разправя, че го е сполетяло голямо нещастие, че нямал средства, а имал жена и деца. Оня пита: „Колко ви трябват?“. Той му казва. Англичанинът му написва един чек, дава му го, после взема револвера и казва: „Така се самоубива човек!“ – и веднага се застрелва в главата. След като му платил дълговете, се застрелял – показал му, че не е страхлив.

Гордостта на англичанина се проявява в желанието да покаже, че е безстрашен, че не е като баба: „Като ще направиш нещо, направи го!“. Хубаво, но ако един човек се самоубие, какво ще постигне? Аз привеждам този пример, за да покажа къде седи гордостта. По някой път вие, младите, може да постъпите като англичанина – да напишете чека, да вземете револвера и да се застреляте. Не, човек трябва да бъде страхлив за злото, а пък безстрашен за доброто.

Та за себе си вие, младите, се нуждаете от две неща: да употребите вашата гордост и вашата алчност, за да бъде черният ви дроб в изправно положение. Държите ли черния си дроб в изправно положение, няма да бъдете нервни. Щом сте неразположени малко, черният ви дроб не функционира. „Аз съм неразположен“. Черният ти дроб не функционира правилно, яж лимони. Щом си неразположен, където и да живееш, вземи едно парче лимон и търси причината. Може отвън да има някакъв повод, това е друг въпрос. Тия поводи съществуват, не можем да ги отстраним – в цялата Природа съществува някакъв повод. Но вие можете да си помогнете с лимона, това е едно безобидно лекарство за черния дроб. Сега аз ви давам това лекарство; има и други лекарства, много специалитети има за лекуването на черния дроб.

Трябва да научите езика на органите. Гледам сега – има окултисти, които говорят за тайни науки. Всеки орган си има свой специален език: черният дроб има специален език, стомахът има специален език, симпатичната нервна система има специален език, мускулите имат специален език, всичко в човека има специален език. Имат си те свое наречие, своя граматика си имат. Ако не знаеш да им говориш на техния език, понеже има много езици, няма да те разберат.

Сега трябва да научите езика на черния дроб. Дори има окултисти, които се ползват от този език. Когато знаеш езика, ти можеш да внушиш на даден орган една идея. Ако твоят черен дроб е разстроен, ти можеш да му внушиш нужното. Няма да ви разправям как… Когато му внушиш, вече ще имаш резултати. Например ти си се разболял и когато се отделиш като едно отделно същество, ще кажеш на болния орган: „Не се страхувай! Ще оздравееш, ще оздравееш, ще оздравееш!“. Говори му това като на второ лице: „Ще оздравееш, ще оздравееш, ще оздравееш!“. Кога оздравяват всички хора? Когато повярват. Когато лекарят лекува някой орган, той трябва да знае езика му. Ако лекарят говори на черния дроб, може да го лекува; ако не знае езика на черния дроб, никакво лекарство не помага.

Та казвам: който иска да бъде лекар, той трябва да знае езика на черния дроб, трябва да знае езика на стомаха, на белите дробове, после трябва да знае езика на нервната система. Щом не знае езика, той го смесва с другите. Сега лекарят казва: „Той е неврастеник“. Какво означава „неврастеник“? Едно безразборно харчене. Неврастеникът, или нервният човек, е разточителен като кокошката – той събаря, няма никаква система. И тогава, за да се подобри финансово, трябва да започне да пости. Неврастеникът навсякъде ще се намеси – меси се и там, дето не трябва: иде ли някъде, той все си дава мнението.

Преди време гледам – двама техници, които поправяха нещо тук, си даваха мнението как то да се поправи. Идва трети, който нищо не разбира, но и той си дава мнението. Единият му казва: „Махни се, ти нищо не разбираш!“. Двамата са техници, разбират, но онзи, който нищо не разбира, и той си дава мнението. Като му казаха: „Махни се, нищо не разбираш“, той се оттегли малко недоволен… Ти не трябва да се месиш в работата на двамата техници, които разрешават един специален въпрос.

Сега основното кое е; разбрахте ли онова, което е полезно? Какви функции има черният дроб? Една много голяма функция има: когато черният дроб не е развит правилно или се разстрои, ако не му дадете нужното възпитание, ще се зароди алчността. А това пък ще стане причина да се повдигне една гордост у човека. Щом дойдат алчността и гордостта, идва външното падение на човека, идват всичките болести и нещастия.

Но за тия работи трябва да дойдем до един опит. Ако не се правят опити в окултната наука, мъчно може да се върви напред.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 2 октомври 1936 г., 5 ч., петък, София, Изгрев