1934 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Философия на трептенията

 

Добрата молитва

 

Прочете се резюме на миналата тема: Съществените качества на свободата. Чете се темата: Разлика между минерали и растения. Пишете върху темата: Отличителните черти на гръбначните животни.

Ако изучавате малко окултна литература, ще си съставите по-ясно понятие за органическия и неорганическия свят. Учените сега вървят по правия път и може би след хиляди години ще имат правилни схващания, но всичко е в степента на трептенията. Херметическата философия27 обяснява, че животът се появява само при известни трептения. Звукът се проявява при известни трептения. Всичко в света трепти. От трептенията произтичат движенията. Всички неща, които имат трептения, имат свои движения. Степента на движението зависи от количеството на трептенията.

Човешкият звук, човешкият глас е трептение, което се изявява в нашето тяло. Кристалите имат ли звуци? (– „Не можем да знаем това.“) Човек, който има съзнание, който изучава Природата, знае, че не само растителното царство, но може би и минералите имат живот. Този живот представлява за съзнанието на човека, който изучава Природата, един затворен, непознат свят. Това остава за в бъдеще като една област за научни изследвания. Какъв е животът на ангелите, човек също не може да си представи – това е затворен за него свят. Може да си помисли, че ангелът е подобен на човека. Художникът ще нарисува ангелите с птичи крила. Какво свойство ще дадат птичите крила на ангелите? Птицата в едно отношение е по-умна, създала си е крила да хвърка във въздуха. Крилата означават една специфична интелигентност.

Сега нас не ни интересува каква е разликата между минерали и растения. Съществува разлика между минералите и растенията според степента на техните вибрации. Органическият свят има по-силни вибрации от кристалите – това са различни степени. И всички животни се нареждат според степента на своите вибрации. Това, което ни интересува от този закон, е следното: херметическата философия представя трептенията като едно общо явление в Природата. Изучаването на трептенията представя третия от великите херметически закони.

Третият херметически закон е закон за трептенията в света. Херметическата философия обяснява всички състояния с трептения. Вие имате едно приятно или неприятно състояние в зависимост от трептенията. Ако сте зле разположени, особени трептения имате; ако сте добре разположени, количеството на трептенията е друго. Когато човек е зле разположен, има по-слаби трептения; когато е добре разположен, има по-висши трептения. Но за да може да осъзнаете това, трябва да се знае, че има и друг, четвърти закон: той е законът на полярността. Положителните и отрицателните сили в Природата се намират на полюсите. По-нисшите сили се групират в отрицателния полюс, а положителните сили се групират в положителния полюс. Злото се групира в отрицателния полюс, а доброто се групира в положителния полюс, следователно имате два полюса.

От това гледище умът е единият полюс, сърцето е другият полюс, а волята е направление, резултат от действието на тези два полюса. В даден случай онова, което човек мисли, и онова, което човек чувства, ще определи какъв ще бъде физическият външен резултат, понеже волята се занимава с резултатите на нещата. Волята ще се появи само когато си намислил и пожелал нещо и искаш да го придобиеш. Например искаш да ядеш, искаш да знаеш дали твоето ядене е вкусно – ще започнеш да ядеш.

Това, което може да ви ползва, е да сменяте едно ваше лошо състояние с едно добро състояние. Представете си, че в музиката имате тон, който е основен – аз го наричам тона С в дадения случай и имам предвид едно положение: основният тон, откъдето започва човешкото съзнание, или основният тон, откъдето започва първата човешка мисъл – тази, която отличава мисълта на човека от мисълта на животното. Мислите на животните също се отличават по своите трептения. Следователно С е преходен период. Казвате, че тонът С, или тонът до в музиката, е основа, от която човек се е повдигнал над животинското царство. Ако задвижите един цилиндър и в началото движението му е бавно, няма да чуете никакъв шум. Но ако постепенно усилите движението, ще чуете един звук, който отначало ще бъде неопределен, и после, като усилвате още повече, ще чуете един ясен тон. Това е вече светът на човека. Първият тон С показва човек, който е излязъл от животинското царство и слуша вече първия тон. Ако влезете в ангелския свят, ще видите, че и те имат музика. Пак имате С, но трябва да изминете две октави.

Вие може да концентрирате вашето съзнание по закона на светлината – такъв опит правят сега окултистите. Дълго може да се опитвате и някой от вас, ако е силен, може да го направи. Може да се концентрирате, но гледайте да не заспите, защото, щом човек започне да се концентрира, има опасност да заспи и тогава опитът не може да стане. Ще се концентрирате и ще отдалечите всички впечатления, които отвличат вниманието ви.

Да допуснем, че гледате дъгата – може да е ясен ден, когато правите опита. Ще си представите, че гледате дъгата, и по едно време ще ослепеете, ще потъмнее всичко, вие ще се намерите в мрак. Може да минат 10–20 или 40­50 секунди, а може да минат и от 1 до 3 минути. Колко секунди правят от 1 до 3 минути? (– „От 60 до 180 секунди.“) Повече от 180 секунди не трябва да минат и веднага ще забележите, че у вас се пробужда една тъмна краска, червена краска, но не вече в тази дъга. Много е хубава тази червена краска, много е приятна. Вие се намирате вече в другия свят, в света на четвъртото измерение. След това, като продължавате да се концентрирате, ще видите, че краските ще се наредят по същия ред: червена, портокалена, жълта, зелена, ясносиня, тъмносиня, морава. И след това пак ще се върнете назад, и пак трябва да е концентрирано съзнанието ви – става обратният процес. Колко време ще ви отнеме да направите такъв един опит? Какво предполагате според вашата философия? Повече от 30 години в Европа правят опити и още нямат първия сполучлив опит. Не че е невъзможно, но има причини да няма сполучлив опит. Ако не можеш да изолираш физическия свят от своето съзнание, всичко това препятства да се прояви това, за което говоря. Но казвам, че е възможно. Някои от вас имат пробудено съзнание. Ако вие можете да минете от единия свят в другия, тогава мъчнотиите, които сега имате, няма да бъдат големи за вас.

Философията е следната: има смяна на състоянията. Да допуснем, че един банкер има състояние на скъперничество. Това състояние има два полюса. Отрицателният полюс е скъперничеството, а вторият полюс кой е – щедростта. Може да превърнете скъперничеството в щедрост, защото щедростта притежава повече трептения. Следователно, ако отидеш при един скъперник, можеш да измениш неговото състояние. Но първо ти трябва да си щедър човек, за да измениш неговото състояние, да го направиш щедър. Щом измениш неговото умствено състояние, той ще стане щедър, ще дава дрехи, злато, ще е готов да направи каквато и да е услуга. Но и обратното може да стане: ако дойде един скъперник, той може да превърне състоянието на някой щедър човек в скъперничество.

Този закон се отнася не само за скъперничеството. Например има омраза – това е състояние, има и обикновена човешка любов – и това е състояние. Вие може да превърнете омразата в любов, защото това са степени на трептения. Омразата е най-малката любов, а пък любовта е най-голямата любов. Под думите човешка любов разбирам най-големите трептения, които човек може да прояви. Като се влюбиш, ти си проявил най-много трептения в степента, на която си дошъл. Човешката любов, в сегашната форма, е граница на трептенията. В любовта имаш най-силните трептения.

Понякога вие искате да ви обичат хората, нали така? Правили ли сте опит да смените едно състояние на омраза? Вие считате, че омразата е от едно естество, а любовта е от друго естество. Не, това са полюси: омразата е отрицателният полюс на живота, а Любовта е положителният полюс на живота. Висшият живот, Божественият живот, използва еднакво и двете – за него няма разлика, но за хората това е цял въпрос. Имате студено и топло, но всъщност такива работи като студено и топло в Природата не съществуват в абсолютен смисъл – това са степени на трептения. В студа има топлина и в топлината има студ, то е до количеството на трептенията. Студа може да превърнем в топлина. Как го превръщаме? Това е първото изкуство, което правите. Например вие превръщате температурата в тази стая: запалвате малко въглища, става разместване във въздуха и температурата в цялата стая расте, изменя се, става малко по-приятна – с тези въглища може да измените атмосферата. Значи трябва да внесете нещо ново вътре.

В омразата какво трябва да внесете, за да придобиете любовта? Под думата любов разбирам едно топло състояние. Любовта наричаме топло състояние. Любовта има две състояния: има студена и топла любов. Тук, в стаята, внасяте въглища, а какво трябва да внесете в омразата? Първо разгледай омразата – защо мразиш човека? Нека разгледаме при какви условия се поражда омразата. (– „Мразят се лошите качества на човека.“) Оставете тази философия, сега въпросът е да разгледаме научно нещата. Какво е лошото в човека? (– „Това, което не е в хармония с доброто.“) Това е схоластична философия28, няма наука в нея.

Представи си, че мразиш някого. И двамата сте чиновници или учители, ти си искал да станеш директор, но той те е изпреварил и е взел директорството. Ти храниш едно горчиво чувство към него, защото той става директор, а пък ти оставаш обикновен учител. Или да допуснем, че и двамата сте поети. Определена е някаква премия за поезия, ти си написал едно съчинение и считаш, че заслужаваш премията, но другият я е взел – в теб се заражда едно чувство на омраза. Питам: в дадения случай какво трябва да направиш, за да смениш това чувство?

Да допуснем нещо друго, по-конкретно. Досега не разбирахте толкова, но сега ще ме разберете. Представете си, че сте един богат търговец, имате 500 хиляди лева в банката, но идва някой и ви взема парите насила. Какво ще се зароди във вас? Непременно ще се зароди омраза. Ако имаш сила, ще го хванеш за гърлото и ще му дадеш да разбере, че така не се вземат пари; ще го удариш, ще го събориш на земята и ще си вземеш парите. Представете си сега, че този човек е въоръжен и казва: „Няма да мърдаш, дай насам парите“ – в теб пак ще се появи омраза. Всеки ден го срещаш, знаеш, че ти е взел 500 хиляди лева, и мислиш за начина, по който да си вземеш парите обратно. По кой начин ще си върнеш парите? Аз лесно разрешавам въпроса. Представете си, че хващат този човек и го осъждат на 20 години затвор за друго някое престъпление. Ти отидеш и му кажеш: „Слушай, аз мога да те извадя от затвора, ако ми върнеш 500-те хиляди лева“. (– „Такива хора прахосват парите.“) Прахосват ги, но казвам това, за да обясня работата. Един евангелистки проповедник доказвал на хората по кой начин китът е погълнал Йона и цял час се аргументирал, докато най-после го доказал. Казали му: „Ти много измъчи Йона, докато го погълне китът“. Йона бил глътнат веднага, а пък този проповедник чакал цял час, докато китът го погълне – тази е разликата. Ние задържаме работите.

Та в теб ще се зароди омраза. Някой ще ти каже от християнско гледище: „Трябва да забравиш парите“. Не е въпрос да забравя парите, но аз искам да изменя моята омраза в любов. Какво трябва да вложа в себе си, за да изменя омразата в любов? Ако тези пари стоят в моето съзнание, не мога да изменя състоянието си. Казват: „Обичай го“, но да приемем, че не мога да го обичам. Вижте, ще ви кажа научно: този въпрос може да се разреши. Представете си, че трябва с хартия да пренесете огън от една стая в друга. Какво трябва да направите, за да не изгори хартията? (– „Ще я намокрим.“) Това сега са научни работи. Ако се обърнеш за тези пари към полицията, то със стражари работата е много дълга, с години ще ги търсиш. Един ловец в Индия гони сърна. Тя се хвърля в някаква лодка, където един индус я спасява и казва: „В тази сърна е скрит баща ми. Аз не давам да я убивате“. Ловецът казва: „Тази сърна е моя“. Завеждат дело пред английски съд, но съдията решава да вземе сърната за себе си. И който я е гонил, и който я е спасил, остават без нея. После какво става? Някои подозират, че съдията може би е пуснал сърната, но той може и да я е заклал – не се знае какво е направил.

Когато в теб се зароди състояние на омраза, как трябва да си помогнеш? Иска ти се понякога да убиеш някого, да направиш някоя голяма пакост. По какъв начин трябва да си помогнеш? (– „Ще храним чувство на любов към този, който е взел парите, за да се превърне омразата в любов.“) Сега да ви представя въпроса малко по-конкретно. Представете си, че аз съм взел от някой човек 500 хиляди лева, но той не иска да ме дава под съд, а ме мрази. Аз създавам омразата му към мен. Какво трябва да направя, за да премахна неговата омраза? (– „Ако искаме да превърнем омразата в любов, ще си послужим с топлината или с щедростта.“) Помнете, че щедростта не може да превърне омразата в любов. Ако искаш да повлияеш на другите, трябва непременно да създадеш в себе си състояние на щедрост, но не привидно. Тогава можеш да повлияеш на скържавия човек.

Някой път аз слушам вашите разисквания – много се разгорещявате, като че светът вече се свършва. Казвам: на два полюса сте. На положителния полюс много се дава, а на отрицателния полюс се чува. Турците имат една поговорка. Като бият магарето по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала“, а като го бият по главата, казва: „Тъпан бие и в горната махала“. Горната махала е положителният полюс. Само че магарето, като го бият в долната махала, ще го бият и в горната. Човек в своята философия може да преживее миналите си състояния, в своята мисъл може да мине състоянието на растение, на животно. Всеки ден може да се изменят състоянията на човека. Например някой път дойдеш до безразличие в живота. В какво седи безразличието? Защото в омразата човек е поляризиран – който мрази, има два полюса. Който мрази, той търси пътя на любовта. Един мрази някого, за да намери пътя на любовта. Питам сега: как да се смени омразата с любов? Кой е пътят от омразата към любовта? Вие казвате: „Ако мразите някого, трябва да бъдете много щедри към него“. Само богатият може да бъде скържав, сиромахът не може да бъде скържав. А пък аз все трябва да отварям тази каса. По кой начин мога да я отварям? За да разчупя касата, закон има. Но човек трябва сам да си отвори сърцето и сам да започне да дава.

Сега идват празнични дни. Какво трябва да правим? За да помагат на другите, хората трябва да станат по-щедри. Вие имате ли някоя опитност, как сте постъпвали, когато сте били скържави? Дойде някой при теб и ти иска 5 лева. Ти казваш: „Много са 5 лева“. Даваш му 1 лев, но той иска 5 и ти казва: „Малко даваш“. Тогава ти му даваш 2–3 лева. Какво трябва да направиш, за да дадеш 5 лева и да се радваш, да не съжаляваш, че си ги дал? Какво трябва да направиш, за да се освободиш от това скържаво състояние? (– „Да се поставиш в състоянието на другия.“) Представете си, че вие сте професор, който иска да изучава небето, но нямате една съвременна тръба. Значи, за да видите далечните звезди и да си съставите понятие, трябва да имате телескоп – той е едно средство. В окултната наука има пособия, които ни се дават и които можем да използваме. Има една практическа страна в приложението.

Интересна е разликата между минералите и растенията. Човек, който иска да продължи живота си, непременно трябва да изучава кристалите и растенията. Онези, които се занимават с възстановяването на дългия живот, трябва да изучават процесите на растенията, за да видят кои са многовековни, кои живеят дълго време. Растенията знаят повече, отколкото човек знае, и минералите също. Човек трябва да се занимава с тези две царства. Онези, които са се занимавали с еликсира на живота, винаги са изучавали кристалите и растенията. И друго нещо са изучавали, но и това са изучавали, за да може да се добие този, по-устойчивият живот, за да може да се измени едно състояние.

Следващия път ми кажете по кой начин може да се прояви щедростта в един скъперник. (– „Като мислим за добрите страни в него.“) Съгласен съм. Един младеж отишъл при баба си и тя му дала три молитви, които да чете, когато дойде мечка. Като отишъл в гората, той видял мечка, уплашил се и прочел първата молитва, но мечката не спряла. Прочел втората и третата молитва, мечката пак не спряла. Четвъртата формула била той да се качи на дървото. Представете си, че ви давам една задача, пращам ви да направите един опит: да поискате пари от някой банкер в София и с вашата мисъл да му въздействате така, че да ви даде без никакви гаранции. Като му кажете: „Вие сте добър човек, дайте тези пари без никакви гаранции“, той да ги даде и да каже: „Върнете ги, когато можете“. Вие се молите с три молитви, но не става. (– „Ако банкерът има любов, ще даде.“) Въпросът е до вас, вие трябва да направите опита.

Как да изменим състоянието на един скържав човек? Или да допуснем, че аз имам едно скържаво състояние – как ще се справя с него? Аз зная, че една проява на скържавост всякога ще ми донесе много голяма загуба, защото помнете, че Бог благославя щедрите, а скържавите хора поставя на голямо изпитание – дава им, но ги поставя на изпитание. На скържавия богаташ Бог дава, но го поставя на изпитание, а пък щедрия богаташ дарява и го благославя. Вие може да имате знание и да имате изпитание, а пък може да имате изпитание и да бъдете благословени. Единият път е низходящ, а другият е възходящ. (Учителя отива при един брат и показва горната предна част на темето.) Тук е центърът на щедростта. (След това показва отстрани на главата, над ушите.) Скържавостта е тук. Когато този център над ушите е развит, човек не дава нищо. Когато и двата центъра са развити, енергиите минават от долу нагоре. Разстоянието от единия център до другия е почти 90 градуса. Ако поставиш скържавия човек в магнетичен сън, тогава кръвта от този център над ушите ще я отбиеш по пътя и ще я прекараш горе, да действа в горния център. Това няма да стане за една минута, но който е майстор, може да го направи за една минута. Може да уплашиш скържавия, да му кажеш: „Бързо!“, но това е механично. Аз искам да постъпя по един органичен начин и той да е доволен. Като го убедя, че съм му направил добро, като стане щедър, да каже: „Благодарен съм, че ми се отвори сърцето“. Ако го уплаша, след като си отида, той може да каже, че съм разбойник, че съм такъв-онакъв, всичко може да каже. Значи това е работа на опитен окултист. Че вие сте опитни окултисти! По-опитни от вас кои са?

Първо трябва да изучавате себе си, вътрешните си състояния, и постепенно да правите смени. В старо време са правени опити по един начин, а сега – по друг начин. В старо време са работили само по закона на обобщението, не са се спирали върху научните работи. На скържавия ще измениш културата. Когато си щедър, културата ти ще бъде различна. Ти искаш да си щедър, искаш да даваш, но казваш: „Зима иде, дърва трябват. Брат имам, сестра имам, деца имам – пари трябват“. А пък щедрият човек е свободен от всички тези посторонни влияния. Понякога те са намясто, но човек, който иска да бъде щедър, е свободен от посторонни влияния и ще даде място на щедростта в себе си. Като пристъпиш към щедростта, като направиш една смяна от скържавост към щедрост, след това ще превърнеш омразата в любов. Ако ти можеш да превърнеш омразата в любов, ще продължиш живота си. Животът ни се съкращава по причината, че не можем да превърнем омразата в любов. Омразата винаги съкращава живота. Когато мразим, при резките промени, които сега имаме, трептенията са дисхармонични. Смяната на дисхармоничните трептения с хармонични, това е средство, за да продължим живота си. И не само това, но като смениш омразата с любов, ще подобриш и здравето си. Омразата е родила много болести. Щом измениш това състояние, непременно ще се прояви като резултат здравето.

Аз ще ви представя работите от мое гледище само за да ги обясня. Представете си един свят, в който с тези неща разполагат професорите. И ако искаш да ти услужи някой професор, добре ще му слугуваш. Скържав си – има един професор, който сменя скържавостта с щедрост, ти ще му слугуваш една година и той ще ти услужи. След това ще отидеш при друг професор, неговата специалност е да знае как да сменя състоянието на омраза в любов.

(В стенографските записки тук липсва страница.)

Ако си направил добро, ще кажеш, че твоята щедрост е била положителна. Когато има правилна обмяна между скържавостта и щедростта, тогава е добре. Щедростта дава, а скържавостта приема; после скържавостта трябва да даде, а щедростта трябва да приеме – трябва да стане обмяна, за да се смени състоянието. Но този въпрос е малко по-сложен, това става малко по-мъчно.

Да кажем, че вие сте тъжен, нямате радост. Какво трябва да правите, за да станете радостен? Вие все казвате: „Нямам приятели, нямам майка, баща, брат, сестра“ – тъжен сте. Това не е наука. Причината за тъгата ви не е там. Къде е причината за вашата тъга? Ниски трептения имате, нищо повече. Имате една лъжлива идея в ума си. Тази идея ще я изхвърлите, но не като непотребна, а ще я сложите в печката, ще я запалите, ще превърнете енергията на тъгата, за да стане тя радост. Представете си, че имате един подут цирей на врата си, който вече е пожълтял, узрял е като ябълка или като круша. Той ви причинява болка и вие се мъчите – какво трябва да направите, за да се освободите? Всичката тази маса ще трябва да изтече, за да се освободите и да дойде едно облекчение. Значи трябва да се извади нечистото, за да влезе чиста кръв на мястото на цирея.

В тъгата има нещо нечисто. Първо имате една нечиста мисъл, която трябва да изхвърлите, и веднага трябва да сложите на нейно място една съответна мисъл. Представете си, че вие сте ученик, който е тъжен – вашите домашни, майка ви, братята ви не ви обичат. Вие сте отпаднали, защото нямате тяхната любов. Обаче идва един човек, който ви носи чек за 10 000 лева от баща ви, заедно с едно любовно писмо, и лицето ви засиява. Питам сега: в такъв свят, в който вие живеете, има ли причина да сте тъжни? Кои условия стават причина, като живеете в такъв свят, да сте тъжни? Кореспонденцията идва на сто години веднъж. (– „Защо радостите идват мъчно, а  противоречията – бързо?“) Това е вашето възпитание. Вашите учители не са ви учили да вземате верни тонове. Човек, ако иска да успява в материалните работи, трябва да взема вярно тона фа. Да вземете вярно тона фа, това е мярка, но вие не сте правили опити. Скъса ви професорът – не сте могли да вземете вярно фа. Щом издържите изпита, ще видите, че можете да го вземете вярно.

Музиката е един метод за възстановяване на естествените състояния, които Природата е вложила в нас. Това е най-красивият метод за придобиване на естественото положение, което трябва да имат вашите ум, сърце и воля. Сегашните певци не пеят както трябва, те са чрезмерно нервни – честолюбиви и нервни. Аз съм срещал много певци, но това не е пеене. Пианото свири едно, а той пее друго – някъде съвпада, а някъде не съвпада. И затова в човека се усеща дисонанс, а след като е пял, вие се чувствате уморени. Публиката, и тя не разбира. Много мъчно може да се понрави един певец на публиката – като излезе пред нея, той трябва да намери фокуса. Ако го намери, трябва да концентрира песента само към него и оттам песента ще отиде към другите. Но ако не намери фокуса, ще има подигравки и дюдюкане. Това са практически, материални работи.

Първо проучете философията на трептенията. Ти си неразположен духом – по кой начин ще промениш това състояние? Трябва да повишиш трептенията си. Ако ви дам два опита, ако ви кажа да си направите две касички и всеки ден да пускате по един лев в тях, аз зная какъв ще бъде резултатът. Ако ви кажа общо да отделяте по един лев на ден и че в края на годината тази сума ще ви бъде полезна, вие ще направите опита. А ако ви кажа, че тази сума ще бъде за благотворителни работи, пак може да направите опита, но във вас ще се зароди едно противоречие, ще си кажете: „Защо тези пари да не са за мен?“.

Да допуснем, че като станете сутрин, искате да пеете. Изпей първо един тон, пусни един лев. Започни с тона до – това е един лев, ре е два лева, ми е три лева, фа е четири лева, сол е пет лева, ла е шест лева, си е седем лева. Ако се качиш на горната октава, ще се увеличи сумата, ще я умножиш. Горно до колко ще бъде? 1.7=7. Едно зърно, като го държите в хамбара, не може да го умножите, то всякога ще си остане такова. Житото не може да се увеличава в хамбара, но ако го посеете на нивата, ще се умножи, може да стане до 30 пъти в повече. Като посеете житото на нивата и едно зърно даде 60 зърна, ще спечелите, ако го държите после в благоприятни условия в хамбара. Това е един доста силен аргумент, върху който може да работите. Някой път казвате, че имате много неблагоприятни условия – приличате на едно житно зърно в хамбара и няма да спечелите, ще останете такъв, какъвто сте. Пък може да имате най-благоприятни условия и ако ги използвате разумно, ще имате печалба. Значи излизаш от неблагоприятните условия на хамбара и те поставят в най-благоприятни условия, за да спечелиш.

Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята, остава само“. Няма по-страшно нещо от самотията, когато човек не иска да остане сам. Следователно, ако не искаш да останеш самотен, ти трябва да излезеш от най-хубавото състояние. Най-хубавото състояние, това е омразата. Като мразиш, ти всякога оставаш сам. Романистите, които не разбират този закон, казват: „Трябва да мразите“. Ти ще мразиш колкото искаш, това са най-хубавите условия, но ти си сам и никой не може да те обича. А при Любовта ти си посят в земята и след време ще имаш плод: 30, 60, 100; така се разбира законът. Ти някой път трябва да излезеш из благоприятните условия и да влезеш в Любовта, която има разумност. Ако няма да влезеш в Любовта, това не е любов. Пък ако останеш в най-добрите условия на живота, тогава оставаш сам и плод няма. Може да стоиш в омразата, но там ще бъдеш сам, ще имаш най-голямата скука и по никакъв начин няма да можеш да излезеш от нея. Понеже всичко имаш, непременно трябва да влезеш в областта на Любовта, а там има скръб.

Вие искате да минете от състояние на омраза в състояние на любов. Те са несъвместими, те са от два полюса на едно и също състояние: от единия полюс нещата изтичат, а от другия полюс се възприемат. И както е казал Христос, като влезе любовта в омразата, тя я обира. Силният хваща слабия и го обира. Тогава, като дойде любовта, ще събере богатството и ще го остави навън, а слабият, като остане сам, ще каже: „Обраха ме“. Любовта се връща като натоварена камила и откъдето мине, всичко раздава. Тя пак наблюдава този, който мрази, и го утешава, казва му: „Нищо, ще забогатееш пак“. Само че този, който мрази, никога не вярва, че любовта го е обрала. Никога не може да убедиш онзи, който обича, че любовта му е дала. Постарайте се да убедите хората, че този, който ги обича, ги е обрал. Омразата никога няма да повярва, че любовта ¢ е направила пакост, защото тя има за идеал Любовта. Като я види, трепери ¢ сърцето и казва: „Като теб искам да стана“, а Любовта ¢ казва: „Ще ти покажа един начин, ако ме слушаш“. Сега ние влизаме във философски неща, които са верни.

Има един спор за приложението на законите в обикновения, ограничения живот. При сегашните условия трябва да изучавате, като влезете в обществото между хората, как действа този механичен закон. Аз бих ви казал един метод, но не смея, защото вие ще издържите на обещанието си толкова, колкото пчелата може да издържи на обещанието си, че като ¢ покажа къде е медът, тя няма да повика другите – бъдете уверени, че тя всичко ще каже на другите и те ще вдигнат всичкия мед.

Философията седи в следното: трябва да се запознаете с изменението на трептенията. Силата е в това, всеки ден да увеличавате трептенията. Като имате омраза, да смените омразата; като имате една крива мисъл, да смените кривата мисъл – щом измените състоянието на кривата мисъл, вие ще измените мисълта. Право мислете. Има един пример, ще ви го приведа. Пътува Христос с учениците си и като минават някъде, Той вижда едно конско петало и казва на апостол Петър: „Вземи това петало“. Петър казва: „Не искам с петала да се занимавам“. Христос се обръща и без да види Петър, взима петалото със себе си. Минават през едно място, където вижда един кон, натоварен с череши, дава петалото на коняря, а той му дава половин килограм череши. Христос върви и пуска по една череша по пътя, а апостол Петър се навежда и ги взема. Докато му пускал череши, Петър се навел повече от 20–30 пъти. Та казвам: има един закон – ако вие не искате да вдигнете крака си, Природата по един изкуствен начин ще ви накара 20–30 пъти да се наведете. Имате едно състояние и казвате: „Не мога да направя нищо“. Може, и не само веднъж, но 30 пъти може. Ако има една череша, тя привлича. Първото нещо – Христос казва: „Като станете, гледайте да внесете поне една мисъл, която да повиши състоянието ви, защото, ако не се повиши състоянието ви, дарбите, които имате, не може да се проявят“. Всички дарби, които човек има, се проявяват при красиви състояния.

Да ви дам един опит за една седмица: когото и да срещнете от класа, да му кажете най-хубавата дума, да му кажете един поздрав. Като срещнете някого, да му кажете такова изречение, че да го насърчите – ще му кажете изречението и ще си заминете. За една седмица, като се срещате през деня, да има нещо да си кажете – ще си го кажете и ще си заминете. Всеки един да си запише каквото е казал – може да е една дума, две думи, десет думи. Нали можете да го направите? Лесно е да се спрете при този, когото обичате, но опитът е там, да се спрете при някого, когото не обичате. (Учителя се обръща към една сестра: „Ти какво ще направиш, като срещнеш някого, когото не обичаш?“. Сестрата отговаря: „Няма някой, когото да не обичам“.) Като го срещнеш веднъж през деня, ще му кажеш нещо, но втори път ако го срещнеш, само ще си вдигнеш ръката. Пък ако искаш, може и нищо да не му казваш, може да се отбиеш някъде, но ще пишеш в тетрадката, ще бъдеш искрен. Да бъде човек последователен, то не е насилие, защото другояче ще се насили. Ако можете да надделеете над себе си, веднага ще се спрете, ще си кажете: „Сега ще му кажа нещо“. Но тогава ще пишете в тетрадката: „При изключителни условия се намирам“. Каквото ти е казал другият, и той ще си го запише. Всеки ще си запише онова, което е казал, всеки своите думи ще държи. Аз ви давам този опит като свободна тема. Ще срещнеш някого, ще му кажеш: „Чакай, имам да ти казвам нещо важно“. Какво би му казал? (Учителя се обръща към една сестра: „Представи си, че ти срещаш някого. Какво ще му кажеш?“. – „То ще е според лицето, което ще срещна. На всички едно и също няма да кажа.“)

Да видим сега кой какво ще каже. Ако аз съм на ваше място, ето какво бих направил: като срещна някого, ще извадя едно бонбонче, една ябълка, една круша, една мандарина или нещо, което да фрапира. Някой от вас може да носи една кутия локум – извадете я, дайте едно локумче на човека. Всички, като носите по една кутия локум, давайте на всеки, когото срещнете – няма противоречие. Сега вие се плашите, че може да не срещнете никого. Аз мога да ви сложа в друга форма, в която всички ще може да направите опита, много лесен е въпросът. Но това е вече втората фаза на опита: срещате някого, изпращате му една мисъл и си заминавате, без да го спирате. А сега, понеже сте на физическото поле, ще го спрете и ще му кажете: „Нещо хубаво имам да ти кажа“. Като срещнете един, кажете: „Всеки, който добре яде, здрав бива. Сбогом!“. На друг кажете: „Който работи, богат става“. Срещнете трети: „Който учи, учен става“; или кажете каквото и да е.

Сега къде е мъчнотията според вас? (– „Няма мъчнотия.“) Ако някой счита, че може да направи опита, свободен е. Опитът е по свободен избор. Ще кажете две-три думи на някого, на друг – един поздрав. Кажете така: „В днешния ден Слънцето за теб изгря. И звездите ще изгреят за теб“. Или кажете: „Днес всичко е разцъфнало, израснало, затова бъдете щедри“.

В света съществува един закон: един човек ще помисли нещо, а друг ще го направи, защото общото е важно. Каквото намислим ние, други вече го правят. Божествените работи са така: с това, което намислиш в своя ум, ти може би си първият, който дава един стимул на хората да направят нещо. Може да е една дума, но твоята дума може да произведе преврат. Ти не знаеш защо и за какво, но целта ти е вярна. Затова казвам: важно е да се прилага. Като се колебае в себе си, човек се неутрализира и тогава мисълта може да стане бездейна. Но щом прилагаш каквото и да е, ако не се раздвоява умът ти, тази мисъл се реализира.

Като срещнеш някого, кажи му: „Ти си поет, напиши най-хубавата книга“. На друг кажи: „Ти може да станеш голям банкер, да помагаш на бедните студенти“. Вие сега се чудите какво да кажете, мислите дали от Писанието, или от другаде да вземете някой стих. Кажете нещо от себе си. Сега въпросът остава неразрешен. В мисловния център има поляризиране. Двоен е този център. И в музикалния център има смяна. Понякога центровете не работят. Ако разбирате законите, тогава ще работят. Някой път се опитваш, опитваш, но не можеш да събудиш музикалното си чувство. Това, което е в теб, естествено трябва да се смени. Мнозина от вас имате неща в зародиш, но трябва дълго време да работите, за да събудите мисловните си центрове.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 14 декември 1934 г., София, Изгрев