1928 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Учене и прилагане

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

Размишление.

Тема за следния път: Противоречие и съгласие и техният произход.

 

Какво бихте писали върху темата Задача и цел на съвременната наука? Какво бихте писали върху темата Любов към знанието? Каква разлика има между един учен и интелигентен човек и друг – неучен, но интелигентен? Да се мисли върху тази тема, това е все едно да вариш боб – бобът съдържа хранителни елементи в себе си, но трябва да го вариш дълго време, докато омекне; първата вода с люспите му даже трябва да се хвърли. По какво се различава ученият от неучения човек? Ученият разполага със систематизирани знания; той придобива не само нови знания, но се ползва и от тези, които учените преди него са придобили и систематизирали. Интелигентният пък има знания, придобити от лична опитност или от опитността на душата му. Ученият придобива знания отвън, интелигентният – отвътре, а неученият не разполага с никакви знания. Ученият разполага с известен капитал, а неученият няма никакъв капитал.

Мъдрецът може да бъде учен и неучен. Ако е неучен, чрез Светлината, която носи в себе си, лесно придобива знания: по пътя на самообразоване или по наследство – има знания, които се предават от поколение на поколение. Например стремежът към музиката се предава лесно от родителите на децата; ако майката е музикална и е изучавала музиката в миналите си животи, стремежът Ă към музика се предава и на децата. Всяко нещо, върху което човек е работил съзнателно, лесно се предава. Предаването на дарбите и способностите наследствено изглежда несъзнателен, механичен процес, но всъщност не е така – дължи се на вътрешен, съзнателен напор, който се проявява навън. Така се обяснява размножаването на клетката чрез делене – клетките са разумни, разбират езика на вътрешната сила, която ги подтиква към размножаване и постепенно усъвършенстване.

Слушайте гласа на Разумното начало в себе си, за да се развивате правилно. Ако на мястото на Разумното начало, или на душата, поставите своя ум, вие ще се натъкнете на голямо противоречие – тогава вместо да си помогне, човек повече се обърква. Например умът знае причините за болестите, но не може да ги лекува – душата лекува болестите; достатъчно е да пожелае да излекува една болест, за да го постигне. Умът и да желае, не успява – защо? Възможностите му са малко. Умът се проявява повече външно, а душата – вътрешно. Една от проявите на душата е интуицията; чрез нея човек решава лесно задачите си. Ако сте изгубили някакъв ценен предмет, интуицията веднага ще ви подскаже къде е; оставите ли тази работа на ума, ще изгубите много време и пак няма да я разрешите.

Представете си, че един господар е дал срок на двама слуги да свършат една работа и да се върнат навреме; те започват да работят, но скоро се отказват и се връщат при господаря, когото искат да убедят, че тази работа е невъзможно да се свърши. Господарят, който е заинтересован от работата, отива заедно с тях и ги заставя да направят още един опит; с негова помощ те свършват работата.

Слугите представляват ума и сърцето на човека, които имат по-малко възможности, а господарят – интуицията, т.е. човешката душа. Каже ли душата, че може да направи нещо, трябва да вярвате. Каже ли умът, че човек не може да се откаже от слабостите си, не му вярвайте; душата има интуицията – знае, че човек може да се справи със своите слабости и да ги превъзмогне. Щастието на човека се заключава в това, когато умът и душата му са пробудени и са в пълно съгласие помежду си. Има случаи, когато някои хора имат буден ум, а спяща душа; други пък имат непробуден ум, а будна душа – и в двата случая човек разбира нещата едностранчиво: само външно или само вътрешно. За да не изпада в противоречие, той трябва да ги разбира и външно, и вътрешно, т.е. и с ум, и с душа.

Мнозина казват, че трябва да се държи на общественото мнение – какво нещо е общественото мнение? Наука, която разглежда положителната и отрицателната страна на нещата. Ако общественото мнение поддържа мисълта, че човек трябва да води чист и свят живот – съгласен съм с него; но ако поддържа мисълта, че човек трябва да воюва, да започва войни, да се избиват хората – с това не съм съгласен. Войни стават, но това не значи, че те са необходими; ще дойде ден, когато хората няма да воюват и ще се разбират по мирен начин.

Трябва да се зачита онова обществено мнение, което почива на здрава, непоколебима основа. За да почувствате правотата на общественото мнение, приложете го към своя личен живот, за да разберете трябва ли да го поддържате, или не. Истинската наука поддържа само онези мисли, които укрепват живота на човека. Науката не трябва да бъде средство, чрез което човек се прехранва, но да сочи правия път в живота. В желанието си да придобива знания, да стане учен, човек не трябва да се претоварва, но да носи само толкова, колкото мозъкът му издържа. Колко храна трябва да носи туристът в своята раница – колкото му е нужна по пътя; щом стигне първата станция, той ще вземе още храна, докато дойде до втората станция

Кой човек наричаме учен? Истински учен е онзи, който постоянно учи, който обича науката и на когото душата е будна. Има хора, които след завършване на училище престават да учат – задоволяват се със старите теории и каквото са научили, все него повтарят. Каква нужда има да говорят едни и същи неща? И децата вече знаят това, което те някога са учили. Да повтаряте неща, които всички знаят, това е все едно да предупреждавате прелетните птици, че наближава есен, времето се разваля и трябва да си отидат в топлите страни; без да им се казва, те знаят, че времето се разваля и трябва да напуснат студените места. Как познават? По вътрешното си настроение – докато е топло, приятно им е, но щом наближи есента, настроението им се променя и прелитат в топлите страни; значи птиците не си служат с външни барометри, като хората, а вътрешно усещат, че става някаква промяна във времето. Същото става и с хората – почти 99% от настроенията на хората се дължат на промяната на времето: какъвто вятър вее, така и мисли човек. Някой е песимистично настроен – защо? Времето му действа така. Друг е настроен оптимистично – пак в зависимост от времето.

Ще възразите, че много от настроенията ви нямат нищо общо с времето. Възможно е, но как ще си обясните неприятното разположение, предизвикано от празната кесия? Как ще си обясните неразположението, което изпитвате от глада? Много естествено – четири дни вали дъжд, никой не ви вика на работа, кесията ви е празна, а празната кесия не радва човека. Вие сте учител, занимавате се с ученици, но се явява епидемия между децата и училищата се затварят – не можете да давате уроци, а без тях и кесията ви е празна, и стомахът ви е празен. На кого ще се сърдите? На времето – навън вали дъжд, хваща голям студ или голяма горещина, развиват се различни болести, а всичко това влияе на кесията, на стомаха и на разположението на човека.

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от настроенията? Да излезе вън от времето и пространството; докато живее в тях, той всякога ще има добри и лоши настроения. Има ли състояния, при които човек излиза вън от времето и пространството? Има, спането например е такова състояние – като спи, човек не се смущава дали има пари, или няма. Всички мисли и чувства на човека, всички негови опитности се складират във време и пространство. Ако дядо ви и баща ви са се наплашили от времето, и вие като тях се боите да не изгубите парите си.

И тъй, 99% от мъчнотиите се дължат на времето, но времето се определя от миналото, от настоящето и от бъдещето и тогава за по-ясно казваме: 99% от мъчнотиите се дължат на миналото, а само 1% – на настоящето. Това, което сега изживявате, е само 1%. Щом не сте разположени, казвате, че времето не е добро, барометърът спада, влага има и т.н. Въпреки това има 1% мъчнотии, които са задача на сегашния живот, тях трябва да разрешите правилно. Следователно, когато някой казва, че среща големи мъчнотии в живота си, това подразбира, че той има да разрешава само 1% от всички въпроси – 99% са задачи на миналото.

Как се разрешава единицата мъчнотия? Представи си, че си гладен, три дена не си ял, вървиш по нивите, мислиш откъде да вземеш малко хляб. Спираш се пред един орач и започваш да разговаряш с него. Той се оплаква, че е болен, има силна хрема, не може да работи, и те пита знаеш ли някакъв цяр против хрема. Ти казваш:

– Зная, но понеже не съм ял три дена, не мога да ти помогна, докато не се нахраня.

– Заповядай, хапни си от моето ядене.

Орачът отваря торбата си, дава ти хляб, сирене, мляко. Ти сядаш, задоволяваш глада си и започваш да го лекуваш – стопляш малко вода, слагаш сол в нея и му даваш да смръкне няколко пъти; после слагаш в едно шише от солената вода, да направи още няколко смръквания вечерта и на другата сутрин. След две-три смръквания хремата минава – солената вода препятства размножаването на микробите, които причиняват хремата.

Това е един от начините за разрешаване на единицата мъчнотия. От човека се иска готовност да услужва на хората; има ли тази готовност, той ще помогне на себе си, ще помогне и на ближния си.

Дръжте в ума си само по една основна мисъл; ако се товарите с много мисли, положението ви ще се влоши. Една основна мисъл в ума и едно основно, съществено чувство в сърцето са в състояние да разрешат 99% от мъчнотиите ви. Кой е единият случай, в който основната мисъл не може да ви помогне? Когато човек сам не иска да си помогне. Никой не може да застави човека да направи това, което сам не иска. Понякога той се поставя като божество и мисли, че е на правата страна и всички около него мислят криво; при това положение никой не може да го измести от пътя му – каквото реши, ще го направи и както и да го убеждават, не отстъпва от решението си. Дойде ли до това високо съзнание за себе си, човек сам се натъква на вътрешни страдания. Карат го да яде – той не иска; не яде ден, два, три, докато огладнее и сам поиска да яде. Карат го да работи – пак не иска; не работи два-три дена, но на четвъртия сам търси работа. Това са състояния, които се дължат на вътрешната упоритост в човека. Той трябва да работи върху себе си, да смекчи тази твърдост.

Като говорим за вътрешната работа, мнозина я свързват с окултизма – те казват, че окултизмът е наука, която се занимава с тайното знание. Ние пък казваме, че окултизмът е наука, която изучава действието на силите в живия организъм. Например задават на някого важен въпрос, на който той не може да отговори; какво прави – веднага се почесва по носа или по главата, после слага ръката си на кръста и търси лек начин за разрешаване. Не може ли човек да не се чеше по носа и да не си слага ръката на кръста? И без това може, но ако има план за работата си или ако разполага със знания. Когато инженерът строи къща и се затрудни, веднага изважда книгата си, прелиства я, слага ръка на челото си, чете и мисли; щом разреши въпроса, затваря книгата и дава разпореждания на майсторите. Но ако майсторът се затрудни, непременно се почесва по челото и слага ръката си на кръста – мисли как по-лесно да хване предмета. Чесането по носа е прелистване на инженерната книга; като я прелисти, казва: „Разбрах какво трябва да направя“, прилага знанието си, дава заповеди и действа.

Когато няма план за работа, човек се почесва по носа; когато има план, прелиства книгата си и не се почесва. Ако не искаш да се почешеш по носа, ще намериш друг майстор, за да ти покаже как да работиш. Чесането по носа е остатък от една стара наука и представлява кратко действие – вместо да ходиш по библиотеки, да прелистваш книги, ще се почешеш по носа, ще събереш всичките си скрити сили и способности, за да извикаш знанието, което носиш в себе си, и ще разрешиш въпроса. Мнозина изучават окултните науки, но сами не вярват в тях, защото нямат опитности.

Ако физиогномистът разглежда човешката брада, ще намери най-малко три характерни типа бради. Брада на волев човек – широка долу, заема голям простор; в този човек действат повече груби физически сили, намира се под влиянието на Марс; ако и главата му горе е широка, той се отличава с голяма упоритост – с девет чифта биволи не можете да го мръднете от мястото му. Вторият вид брада е по-малко широка, заоблена – тя е на човек, в когото сърцето работи повече от ума, човек на чувствата. Колкото по-тясна и остра става брадата, толкова повече се проявява умът – този човек се намира под влиянието на Меркурий. Острата брада напомня нещо остро – нож, игла; където мине, той реже с ума си.

Когато изучавате някой раздел от окултните науки, например хиромантия, вие получавате едностранчиви знания, които повече ви объркват, отколкото улесняват. Хиромантикът заедно с хиромантията трябва да изучава френология, физиогномия и астрология – само така четенето по ръката има смисъл. Това се отнася и до лекарите. Съвременните лекари изучават главно признаците на болестите; всъщност истинският лекар трябва да познава преди всичко признаците и проявите на здравия организъм, за да може да ги сравнява с болния. Не е изкуство да определиш диагнозата на болния човек; изкуство е да определиш диагнозата му поне десет години преди да е заболял, за да вземе мерки предварително – това може да направи само онзи лекар, който познава окултните науки. Преди да затлъстее човек, трябва да му кажете какво да направи, за да предотврати затлъстяването. По-лесно се лекува човек преди заболяването си, отколкото след него.

Като се говори за окултните науки, някои не вярват в това, че по ръката, лицето, главата, очите, по цялото тяло може да се чете като по книга. Не вярват, защото нямат опитност; други не вярват, защото не искат да плащат дълговете си. Някой богат човек не вярва, че страданията, които днес има, са резултат на неправдите, които е вършил в миналото – не вярва, защото не иска да плаща. Но безверието не смекчава съдбата на човека – вярваш или не, ще плащаш. Вслушвайте се в своята интуиция, в говора на душата си, тя сама ще ви открие истината; ако се излъжете, ще знаете, че умът ви е проговорил. Душата никога не се лъже; когато тя говори, слушайте я и изпълнявайте това, което ви казва. Щом сте дошли на Земята, вашата задача е да се изправите, да платите дълговете си, да определите отношенията си към Първата причина и към Природата.

Помнете: всичко, което става в света, се ръководи от Всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата Природа и хроникира нещата. Божественото съзнание никога не забравя, отдава на всекиго заслуженото. Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот – добри или лоши. Като знаете, че човек носи отговорност за всичко, което мисли и върши, не се страхувайте, но живейте така, че да поставите здрава основа на бъдещия си живот. – „Дотегна ми вече да уча и работя.“ Това не те спасява; искаш или не искаш, ще учиш и ще работиш.

Един слуга се оплакваше от положението си. Виждам на ръката му, че остава още един месец, за да ликвидира с това положение; ако напусне преждевременно работата си и не се справи с противоречията си, ще плати с лихвите заедно. Той трябва да изтърпи докрай и тогава ще стане господар; ако не изтърпи, положението му ще се усложни.

Човек става слуга за лошите си постъпки, за лошия си живот, а господар – за добрите си постъпки. Следователно, ако искате да бъдете господари, живейте добре; ако живеете лошо, ще станете слуги. Аз взимам думите господар и слуга в красив смисъл, а не както днес се разбират. Бъдете господари и слуги първо на себе си, за да изправите своя живот; след тогава можете да бъдете господари и слуги на близките си. Дойдете ли до това положение, вие се убеждавате, че добрият живот носи добри последствия и определя условията на бъдещото ви развитие.

Стремете се към Разумния живот, който носи бъдещите блага. Не мислете, че с ропот ще облекчите положението си. Ако Жан Валжан не избяга от затвора, щеше да лежи само пет години, но понеже избяга, наказанието му се увеличи на 19 години. Този закон действа и в Природата – когато тя ти наложи някакво наказание, не роптай, но бъди готов да платиш дълга си; щом платиш доброволно и съзнателно задълженията си, ти ставаш господар, влизаш в неограничените условия на живота; ако роптаеш и противодействаш на природните закони, ще увеличиш наказанието си с още 14 години.

Желая ви да бъдете съзнателни господари и слуги, да не правите нови дългове, а старите да изплащате без протест и недоволство.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

Шестнадесета лекция, 14 декември 1928 г., София