Размишление върху пътя на живота.

Тема за следния път: Произход на човешкото сърце.

Колко и какви положения могат да съществуват между три точки? Ако имате точките А, В и С, между тях съществуват следните отношения: А:В; А:С; В:А; В:С; С:А и С:В. Какъв превод можете да направите на отношението между тези точки в живота? Ако направите обикновен превод, ще имате обикновени резултати.

Представете си, че ви предстои да извървите даден път пеш. Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие ще познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Може да сте минали зимно време и ще го познавате само при зимна обстановка – ще знаете колко сняг пада на това място, как изглежда околната среда и т.н. Ако през пролетта минете десет пъти през същото място, ще знаете какви цветя и дървета има в околността и как се развиват; ако минете десет пъти през лятото, ще имате други познания за това място – специфични, според времето; и накрая есента ще ви даде специфични познания за този път. Значи като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността. Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на човека.

Какво представляват годишните времена в човешкия живот? Пролетта представлява детството, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст, възмъжаването, а зимата – старостта. Какво идва след старостта – смъртта. Има ли училище в смъртта – има: като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: „Каквото носиш, ще го дадеш“. Като отнемат от човека всичко, остава съзнанието му; единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.

И тъй, когато влезе в училището на смъртта, човек първо минава през периода на старостта. Отличителната черта на старостта е даването – като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си, и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатства; когато товарът му става непоносим, започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явява като облекчение за него – тя го освобождава от излишния товар и го изпраща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представляват непоносим товар за човека. Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, но въпреки това той се наема да ги реализира; като не може да издържи на тежестта им, остарява и заминава за другия свят.

Следователно в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път: започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново идва до детството. Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга; нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта – не чака никакво разрешение, не пита и професорите си може ли да излезе, а бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън.

Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме раждане или завършване курса на училището на смъртта. В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат, и само те знаят къде е, но когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира вратата, излиза навън, в широкия свят, и повече не се връща. За това, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го изпращат на училище да учи. Училището, в което го изпращат, е наречено Земяземно училище.

Какво ще кажете сега, вярно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че не искате да се занимавате с неща, за които не знаете съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък движите правата линия в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна на себе си посока, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото? В плоскостта няма тяло, то се образува от движението ѝ. На същото основание казвам: смъртта не е в Живота, но Животът може да произведе смъртта; и обратното е вярно: смъртта не е Живот, тя не съдържа Живота в себе си, но може да го произведе. Следователно, ако Животът може да произведе Живота, Животът може да произведе и смъртта.

Сега ще ви запитам: може ли смъртта, която представлява потенциална енергия, т.е. енергия в покой, да се превърне в кинетична? Може, защото докато има потенциална енергия, непременно има и кинетична и обратно – докато има кинетична енергия, ще има и потенциална. Значи докато има смърт в Живота, ще има и Живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа; сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате как млади моми и момци играят на хорото и се чудите как се залавят за тази работа; това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти; не е глупава тази работа – като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък защо се въртят, защо играят на хорото, ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.

Значи младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, където центърът е гайдарджията, вниманието на всички точки от периферията е насочено към него – всички слушат какво ще свири той. Жив кръг е хорото, защото и центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни; момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня; момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират, но дойде ли някой между тях, веднага стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява – знае какво значи да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център, между тях няма място за втори; ако някой се опита да стане втори център, той е намерил смъртта си или най-малко гърбът му е познал какво значи чук и наковалня.

Съвременните хора се оплакват от страданията си и се питат коя е причината да страдат; много просто – страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече – страданията ще ви съживят; колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват. Докато чукът не играе върху гърба на човека, той не мисли сериозно; щом чукът започне да се слага върху гърба му, започва да мисли право.

Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си; те са на крив път, защото не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията – каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания – през чука и наковалнята.

И тъй, не е страшно човек да страда, страшно е, когато не разбира защо идват страданията. Някой се оплаква, че е беден, че дядо му е умрял, без да остави никакво наследство. Питам: какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си? Преди всичко този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда защо не му е оставил наследство. Как е възможно да съдите мъртъв човек? Вие можете да осъждате само живи хора, не и мъртви. При това фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг – ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин. Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно на себе си положение и образува плоскост.

Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто; ако не можете да го решите по пътя на второто, ще го решите по пътя на третото и т.н. Страданията в света идват именно затова – да заставят човека да работи, да решава задачите си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и не можеш да вървиш по-нататък, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност – вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, ще бъде лесно, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш.

Щом е дошъл на Земята, човек трябва да учи; при каквито и условия да се намира, трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.

Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци без никакви пари в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане, гладен и уморен, дошъл до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: „Господи, ако ми помогнеш да се справя, обещавам, че ще тръгна в Твоя път“. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина и чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш и Аз ще ти помагам“. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, индусът изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си – да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата Му, произвели преврат в неговата душа. Дълго след това той си спомнял своята опитност и си казвал: „Христос дойде при мен, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми и осмислиха моя живот“.

Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно; да има човек знания – това значи да сложи повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, той идва в положението, в което се е намерил апостол Павел, който казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“ – в този случай Христос представлява идея, която разрешава всички житейски въпроси.

Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това не свършва всичко. Той отива в училището на смъртта с единствената задача да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно човек да мине през пътната врата, той трябва да бъде свободен, т.е. така да мине, че никой да не го хване – хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на Земята, за да учи. Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на Небето и да слиза на Земята – това е задачата на неговия живот.

Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използва за реализиране на своите идеали; една от възможностите е младостта. Той се ражда, расте, минава през детство и юношество и се проявява като цвят в живота; целта на този цвят е да завърже, да даде плод и да узрее, но и това не е крайната цел на живота – защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите. Важно е през каквито и процеси да минава, да запази будно съзнанието си.

Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота. Ще кажете, че не струва човек да живее. Какво ще прави, ако не живее – ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: преди да се самоубие, т.е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, той трябва да направи един важен опит в живота си, който се заключава в търсене и намиране на вътрешната Истина на Живота. Заслужава човек да търси Истината и да я намери, защото единствена тя осмисля Целокупния живот. Всеки трябва съзнателно да търси Истината; не я ли търси, страданията ще дойдат.

Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на Истината, или чрез страданията. Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на Истината; страданията идват като последствие на нежеланието на човека да я търси.

Религиозните ще кажат, че задачата на човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представлява съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, нахрани ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, казват: „Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, а каквото дойде“. Така е – каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това?

Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един слаб, изнемощял, гладен човек, три дена не е ял; вие носите пълна торба с хляб – трябва ли да му говорите да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него – това ще бъдат най-силните думи; той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая и даването, и взимането са намясто. Даване и взимане с Любов са изразители на новите идеи в света.

И тъй, ние наричаме нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т.е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете сред планината без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт, но ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, сте спасени; ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън и щом го запалите, положението ви ще се смени.

Значи идеите на човека трябва да носят в себе си огън, по всяко време да го стоплят и изсушат; ако не носят огън, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, за да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот; не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън.

Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви; в тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.

Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и праханта. Ако можете с тях да запалите огъня на своето огнище, животът ви ще се осмисли.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 27 септември 1929 г., София