1932 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Терцата в живота

 

Тайна молитва

 

Тема за следния път: Най-лесното изкуство в живота.

Ще ви задам няколко въпроса: защо едни хора имат постижения, а други нямат; защо едни са щастливи, а други – нещастни; защо едни са умни, а други – глупави? Защо някой е богат? Защото има пари. Защо един е силен, а друг – учен? Първият има сила, а вторият – знание. Все има нещо в човека, което му предава известни качества.

Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя доколко сте музикални, колко знаете да пеете. Кажете ми какво означава терцата в музиката? Когато два тона заемат мястото на три, имаме терца. Например доми е терца – между тях е тонът ре, който не се чува; двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон ре в терцата определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен.

В терцата доми първият тон е до, крайният – ми – това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея, но терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е рефа, а голяма – доми. Музиката има приложение в живота и тогава тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и да свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота.

Има тонове, които дълго време или непрекъснато звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове все още звучат в съзнанието ти. Този тон е истински. В Природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове.

В музиката има и паузи. Какво е паузата? Знак за мълчание. Кога мълчи човек? Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее. Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва; ако тръгне след тях, те ще станат постижими. Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи. Следователно докато вървиш след идеята си, тя е постижима; щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима. Казваш: „Глупава е тази идея“. Не е глупава, но не можеш да я постигнеш – ти стоиш, а тя се движи.

Запишете си изречението: Всичко в живота е постижимо. Кога? Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци? Пали пещта и ги пече. Той знае кога и колко да ги пече – времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят – от своята пещ. Кога е щастлив певецът? Когато пее. Цигуларят? Когато свири. Ученикът? Когато учи. Това са музикални максими, които трябва да се знаят.

Казвате, че за постигане на нещата са нужни условия, среда, уреден свят. Това е нужно за неразбраните неща. Какви условия очаквате? Земеделец си: избери земята, която ще работиш, и работи. Орач си: купи си рало и ори. Ученик си: купи си книги и учи. Имаш въздух на разположение – дишай; имаш вода – пий; имаш хляб – яж! Това са условия, това са максимите на живота. Как ще се оправи светът? Ако си гладен, вземи хляб и яж; ако си жаден, пий вода. “Имам работа.“ Свърши я. Имаш книги – чети! „Не ми се учи!“ Твоето щастие е скрито в книгите и ако не четеш, ще го изгубиш.

Малко идеи трябва да има човек. На гръцки думата идея означава нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена. Следователно ако следваш една идея и слушаш какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш да дойде при теб, тя ще дойде, но и ще си замине, без да я постигнеш.

Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират. Изпейте песента Всичко в живота е постижимо. Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока и от кое място ще тръгнеш, и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, откъдето се очаква постижение.

Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете, когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете: ох, ох!  Това е драматично пеене. Слушал съм как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взема неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взема тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взема тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест; който ще умре, взема тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее; страхува се от публиката, но си казва: „Ще пея, ще преодолея страха“.

Какво представлява животът? Песен: няма по-хубава песен от него. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария или на симфония? Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните са прави. В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.

Сега откъде да започнем? Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: „Откъде да започна, о, любезна моя!“. Да започнем от сол – тон с ясносин цвят, който дава простор. При него има по-малко мъчнотии, отколкото при ла. При фа въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно. Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз. (Учителя свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо”. Всички пеят заедно с Учителя.)

Всички се намираме пред едно препятствие. Как ще се разреши то, от какво зависи разрешаването му? От времето, което носи всички блага. Очаквай с търпение това време. Времето, което носи всичко, ще го остави пред теб, но къде ще го поставиш ти? Къде е мястото за благата, които времето носи? Простор, място, пространство е нужно. Следователно ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го сложиш, ще се намериш в затруднение. Можеш ли да държиш благата в ръцете си? Ще се умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си. Трябва да се намери място на всеки тон.

Изпейте още един път песента Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър. Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения. Без доброто и разумността нищо не се постига: и да имаш нещо, скоро ще го загубиш и тогава ще дойдат скърбите и страданията. Само разумният и добрият може да бъде щастлив. Ако не си разумен и добър, каквото и благо да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Повечето от вас са такива мокри кокошки – водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея. Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма. Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. Може ли времето да бъде разумно? Може да бъде и добро, и разумно. Вън от нашето съзнание доброто не съществува. Доброто – това сме ние. Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни. Тогава песента се оформя така:

Всичко в живота е постижимо,

когато времето е добро и ние сме разумни.

Времето е един фактор, а човекът – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина – за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента, те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията, сега я изпейте по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува. Опитайте се да направите втори глас на песента.

В Природата има общи упражнения с общ смисъл. И мисълта на човека може да бъде обща и единична. Всички хора не разрешават едновременно един и същи въпрос, но всички стоят на един и същи път. Според закона на хармонията едни вървят напред, а други – след тях, и всеки си разрешава известна задача; но даже само един да я разреши, тя е обща за всички. Всеки отделно казва: „Да бях я разрешил аз“, но който и да я разреши, е все едно: важно е да се роди идеята и да се разреши.

Аз уподобявам идеята на новороденото дете. Като се роди то, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка. Важно е детето, т.е. идеята, да се роди; не се ли роди, другите неща са без значение. „Нямаме условия.“ Като имаш идеята, условията сами по себе си ще дойдат. Като се роди детето, ще се намери кой да го отгледа. Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко – около теб има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги. Ти си последният, дошъл в тази къща, и от теб се иска само да пееш, а другите ще ти помагат. И детето пее, че всичко в живота е постижимо.

Както в Природата, така и в живота има съгласуване между идеите. Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. Във всяка задача има известна мъчнотия. Имаш една каса, която си заключил; искаш да я отвориш, но не можеш – ключалката е задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на Земята, каквито мъчнотии и да срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай: всичко в живота е постижимо. „Това е утеха, а ние искаме нещо реално.“

Кое е реалното – пари ли да имаш, или здраве; вода ли да пиеш, или вино; къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред. Хляб и здрав стомах са за предпочитане, а останалите неща ще дойдат сами по себе си. Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката като за съществена, реална идея. Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено. „Пари ни трябват.“ Парите са обстановка, сцена за нещата. Първо е нужна пиеса, а после – сцена. Ще кажете: „Пиеса има, а сцена няма“. Не, пиесата създава сцената, а не сцената – пиесата. Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо; щом няма живот, няма и постижения.

Значи щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувстваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението постижението е по-далече от клоните на дървото, но страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. Влезеш ли в реалност-та, тогава душата се радва. Реалността отдалече вижда постижението, но още не е дошла до него. Изпейте още веднъж песента. Сега сме пред финала, нека остане нещо недовършено. Ние сме вече на върха, откъдето виждаме, че радостта иде.

На върха ще направим един малък наклон и ще започнем да слизаме. На върха, на най-високото място, можем да седим колкото искаме. От високо на ниско лесно се слиза. „Да имам пари“ – това е високото място. „Да имам знания“ – това е високото място. „Да имам сила“ – това е високото място. Важно е да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. Не: от момента, когато си придобил знанието и силата, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под пея разбирам свобода: само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее. Петелът, макар че го чака нож, пак пее. И като го заколят, все ще го намерят някъде, и оттам той се провиква: „Кукуригу!“. Той иска да каже на човека: „Когато и ти започнеш да пееш при всички условия на живота, няма да те поставят в тенджерата“.

Стремете се към високото място! То няма да слезе до вас, но вие ще се качите на него. Знание, сила, слава, богатство не се постигат без пеене. Геният и талантът са също високи места. Всичко е постижимо, но се иска работа, упражнения.

Изпейте пак песента Всичко в живота е постижимо.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 16 декември 1932 г., София, Изгрев