1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Същественото

 

Отче наш

 

Имате ли тема? (Да.) Четете я.

 

Чете се темата „Съществената мисъл за всеки едного от вас“.

 

Тогава между две съществени идеи коя е по-съществената? Сега какво разбирате под думата съществено? Кое е същественото за болния човек? (Здравето.) Хлябът не е ли съществен, дишането не е ли съществено? Здравето е резултат от правилното хранене и от правилното дишане. От какво произтича здравето? (От правилния живот.) За умния човек кое е същественото? За човека изобщо кое е същественото? Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни – това е същественото. Тогава животът не е ли съществен? По какво се отличава един резултат, по какво се отличава същественото? Един от вас казва, че съществено е да бъде добър ученик. Да бъдеш добър ученик, това е резултат; да вярваш в Бога, това е резултат; да се храним добре, това също е резултат. Има нещо, което те заставя да се храниш.

Кое е най-същественото, без което човек не може? Защото същественото трябва да го определите в даден случай; не през целия живот кое е съществено, понеже това не е същественото. За през целия живот да търсиш същественото, не се мисли така. Какъв е целият живот? Целият живот не седи в това, човек да живее осемдесет години. В дадения случай това е извън времето и пространството. Важно е най-малкото време, в което не можеш без нещо. Има ли нещо, без което ти не можеш? Кое е онова, без което човек не може? (Без Бога.) Ти си безверник – как то ще бъде съществено за теб? Това са наши разсъждения. Най-същественото е онова, което не ти трябва. Щом съзнавате, че най-същественото е Бог, тогава не зная какво трябва да направите. (Да Му служим.) Как? (Безкористно.) Да служи човек безкористно, с добро сърце, това са неща неопределени. Общо не може да се определи кое е най-същественото. Много работи има.

Щом се домогнете до същественото, вие не можете да бъдете в това положение. Щом си ученик, не си при същественото, а си при необходимото. Ти трябва да използваш кое е същественото. Да кажем: един се мъчи. Същественото е да се освободи. Той, след като се освободи, още не е при същественото. Коя е най-съществената мисъл? Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. Ние по отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва – то е същественото. Ти вярваш в Бога и се безпокоиш. Това съществено ли е? Кое те заставя някой път да се съмняваш? Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои. Същественото в живота не може да безпокои човека – то вече дава смисъл на целия живот.

Сега вие може да дадете сравнение и да попитате: „Кое е същественото?“. Всички вие казахте по един съществен резултат. Да учи човек, да вярва в Бога – това е резултат. Това са усилия, но съществената мисъл е ключът, тя е пробният камък; същественото в живота е пробният камък. Ти като имаш пробния камък – съществената мисъл – всичките мъчнотии ще разрешиш. Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“. Щом  мислиш така, ти мислиш по принуждение. Кое е същественото за водата? Вие ще кажете: „Да тече“. Ами ако водата е замръзнала? Следователно същественото в живота, който животните имат, и в живота, който човек има, тия мисли, които сега имате – това още не е същественото; те са преходни състояния, не са същественото. Същественото с какво го свързвате? Същественото вие го свързвате с необходимото. Кои неща наричат съществени? Вие нямате една идея за същественото.

Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл; това трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение. Вие трябва да имате ключа, за да бъдете свободни. Свободата е вече резултат на нещата. Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни. Пък как ще знаете съществената мисъл? Можеш ли да знаеш това, което не си опитал? Вие казвате: „Съществената мисъл“. Може ли да говорите за неща, които не знаете?

Аз ще си позволя да ви кажа един пример. Човек има пет сетива, нали така? Представете си, че в един човек зрението е слабо, той не вижда, но въпреки това има други сетива, с тях си служи. Някъде си служи със слуха, с пипането, с мириса. Той се домогва до ценни неща – за знанието се намира път. Защото в зрението е движението. Той ходи, без да има зрение, но не така правилно. После можем да кажем: „Добре да мисли човек“. Това е процес. Коя е съществената мисъл? При съществената мисъл вие няма вече какво да се оплаквате от живота. Има ли някой от вас, който да не се оплаква? По този начин на разсъждение идваме до едно противоречие. Може да кажете, че този начин е метафизически. Дотогава, докогато човек има препятствия в живота си, той не е намерил съществената мисъл. Той казва, че служи на Бога, и пак има противоречия, пак не е намерил съществената мисъл. Или можем да кажем, че е учен човек – и пак има свои препятствия, във всички неща има нещо, което му липсва.

Донякъде идеята за съществената мисъл можем да я обясним със следното: когато дяволът напуснал небето, той дошъл на Земята. Искал да се покаже пред Бога, че и той може да направи нещо, та направил един човек. Направил го, но не могъл да му даде душа. Този човек автомат тръгнал подир него и му казвал: „Дай ми душа“. Дяволът върви, а онзи вика: „Дай ми душа!“ – цял ден вика подире му. Тръгнал дяволът до Бога, а човекът го преследва навсякъде. Тогава това, което вас ви преследва, какво е? Ако вие имате една съществена мисъл, която сте създали в себе си, и тя ви гони, питам тогава: какво сте направили? Ако тази идея върви така подир вас, хлопа ден и нощ и казва: „Дай ми душа“, тогава кое е същественото?

Вие много материалистически  казвате: „Да се служи на Бога“. Служенето, това е материалистическа идея. Вие по някой път свързвате добрия човек, доброто, с нещо материално. Това е третостепенно. Ако сте на Земята, можете да направите добро, но ако не знаете как, какво ще правите? Сега какво правите? Представете си, че сте в един свят, дето хората не са сиромаси; живеете в свят, дето всички хора си имат всичко, дето нямат нужда от нищо – какво ще правите? Кое е същественото? Тогава ще се намерите в положението на човек, който е напуснал Земята и е отишъл да живее в този, съвършения свят. Той е мислел, че като иде между съвършените хора, ще си уреди работите. Но като е отишъл там, никой не му обръща внимание, всички си вървят по пътя. Чуди се онзи, мисли какво да направи, за да му обърнат внимание, но никой не му обръща внимание. Той на Земята е бил сиромах, избягал е от неволята. Там неволя няма, но никой не му обръща внимание, никой не разговаря с него. Там има всичко, но никой не му обръща внимание.

Питам: каква е била съществената мисъл, че той отива в този свят? Вие сега мислите, че като идете на Небето, всички хора ще ви обърнат внимание. Вие като идете в някой град или в училището, искате да ви обърнат внимание. Ако идете в училището, по кой начин ще обърнете вниманието на учениците и на учителите в това училище? По колко начина можете да заставите вашите съкласници да мислят за вас? Първо, ако сте най-силен между тях. Второто положение кое е? Ако сте най-способен. Третото положение? (Ако направиш погрешка.) Можете да направите погрешка само между умните хора, между глупавите хора никога не можете да направите погрешка. Представете си, че сте в един свят, дето всички хора правят погрешки – кой ще ви обърне внимание? В този свят може ли да направите погрешка?

Аз вярвам в едно, че вие без това не правите погрешки. Но едно е, че всички вие се стремите да не правите погрешки, а при това правите. Интересно е, че в този свят туй, което не искате, него постоянно правите, а онова, което искате да правите, него не правите. (Като последователите на апостол Павел.) Апостол Павел беше недоволен от това положение, той се оплакваше от своя недъг. Има степени на възможностите. Кое е същественото качество на ученика – да се учи ли? Той мисли от сутрин до вечер само за себе си. Мисълта е права, но тя е много ограничена. Способните ученици тук, на Земята, са много амбициозни. Каквото и да направи, той иска да обърне внимание на другите. После, способните професори са също амбициозни.

Трябва да дойдете до съществената мисъл. Под „съществена мисъл“ разбирам това, което ще ти даде развръзката. Тя ще ти даде път за разрешение на мъчнотиите – тъй трябва да мислите. Има някои работи, за които може да мислите, но те не са съществени, не са от такава важност. Сега едно обяснение – мъчно е да се разбере същественото. Идеята не е съществена. Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват. Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е. Вземете една кутия, извадите клечка, драснете – не се пали. Вземете втора, трета клечка – не се пали. Колко клечки има в една кибритена кутия? (Четиридесет.) Хубаво число – четиридесет. Вземете втора кутия, драскате първата клечка – запалва се. Това е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която можете да си свършите работата. Ако вие намерите съществения огън, работата е разрешена.

Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота. Тогава с нея всичко можеш да постигнеш. Това е същественото, така се мисли; онези, останалите неща, са само необходими. Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш. Това не става изведнъж, но ти вече имаш ключа за постижението. Казва някой: „Да вярваме в Бога“. С това ще постигнеш ли всичко? Самата вяра не е съществена: ти не знаеш как да вярваш. Питат: „Как се вярва в Бога?“. Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема. Има ли човек в света, който да не вярва? Няма. Защото след като безверникът тръгне да ходи, той има вяра, че може да ходи; защото ако нямаше вяра, не можеше да ходи. След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, имаш вярване в Бога. Казва някой: „Аз не вярвам в Бога“. Щом не вярваш в Бога, мисълта ти не е съществена. Щом мислиш, че можеш без Бога, това не е съществено. Щом се спори за нещо, то не е съществено – при същественото не може да се спори.

Когато хората спорят за Бога, това е крива идея. Тогава те имат съвсем материалистическа идея – мислят Господа като материален. Това е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който искат да се молят. Едно време хората на какво се молеха? Нали всички вие вярвате в Бога? Но богатите вярват ли в Бога? Те вярват в парите си. Силните вярват ли в Бога? Те вярват в силата си. Учените вярват ли в Бога? Те вярват в знанието си. Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога? Той вярва в цигулката си – че като тегли лъка, може да свири – в никакъв Господ отвън и отвътре не вярва. След като свърши, казва: „Господ ми помогна“. Че е свирил добре, дали Господ му е помогнал? Представете си: един цигулар влезе в едно общество да свири, та хората малко се поразтопят. Музиката малко разтопява. Хората са много студени и с музиката малко може да ги свържат с нещо.

Сега музиката е нещо, което принадлежи на ума. Сега хората много често я разбират по един чувствен начин. Казва някой: „Аз усетих нещо“. Усещането принадлежи към нашите представи. По какво, като свирят, един цигулар се отличава от друг цигулар? Или какво е правилото, че някой свири по-добре от друг? Това е наше субективно схващане. Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае кой певец пее добре. Ако певецът пее и болният му казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре. Ако дойде вторият, че като пее, болният му отдаде внимание, той пее по-добре. Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си добър. Щом хората не могат да те търпят, ти не си добър певец и добър свирец. Тогава ще кажеш, че те не разбират от музика. Остави това, че те не разбират – за да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти. Най-първо ако сам не можеш да се търпиш, като пееш, ти не си добър певец. Ако свириш така, че не можеш да се търпиш, не си добър свирец.

Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар. Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, а не слушаш какво свириш, ти не си добър свирец. В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участваш; ти като свириш, трябва да се вдъхновяваш. Дали другите хора се вдъхновяват, това е друг въпрос. Този закон може да го проверите. Способният ученик не иска хората да вярват дали той е способен, или не. Същото е и с учения човек. Онзи, който иска да е учен и иска светът да го признае за такъв, той още не е учен.

Вие се намирате в положението, където се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, да разправя какво е направил. Само един юнак от десетте мълчал. Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи. Питат го: „Ти какво си направил?“. Той духнал и всички се повалили на земята. Казват му: „Кажи и ти нещо“. Само като духнал – и големите юнаци налягали на земята. Кой е юнак сега? Той искал да каже: „Това са наши разсъждения“ – и като духнал, всичките големи юнаци се натъркаляли на земята. Какъв е изводът сега? Ако аз дойда при вас, които сте направили такива работи, и духна, вие къде ще бъдете?

Сега ще дойда да определя същественото в живота по отрицателен път. Ще ви приведа един пример, който донякъде ще ви изясни къде е същественото. Това било във времето на Сократ, когато гърците вярвали в Зевс. Един гръцки зидар, един голям майстор, се качва на една къща отгоре да работи. По невнимание паднал долу и си счупил и двата крака, не може да се помести. Занесли го вкъщи. Той станал недоволен, обърнал се към Зевс и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, че си направил света разумно. Но виждам, че светът не е много разумно направен. Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката, като падат. Защо си създал тия страдания? Тази работа трябва да я оправиш. Направи един свят малко по-разумен“. Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевс, който пита: „Какво искаш?“ „Искам да бъда здрав.“ „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“.

Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи. Дига чука, удря върху гвоздея – той не се забива. Удря, удря, най-после се разсърдил, хвърлил чука и той увиснал във въздуха, не паднал надолу. Взел триона да реже, но и той не върви. Хвърлил и него и трионът увиснал във въздуха. Като се разгневил, и майсторът увиснал във въздуха, а няма кой да го снеме. Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре. Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно. Тук гладен ще умра. Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“. Тогава Зевс казва: „Едно от двете ще бъде светът. Аз направих сега света такъв – да не си чупят краката хората. Тъй преспокойно няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувстват“. Тогава работникът казал на Зевс: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, но и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката. По-лошо е, когато няма никакво движение“.

Какво разбрахте сега? Вие нали всички сте от мърморковците? Всички намирате, че на този свят, както е направен, му липсва нещо, че не е направен така добре. Казвате: „Човек нека да бъде способен, това да направи, онова да направи“. Вие благодарете, че сте от глупавите хора. Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията; или ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство? Вие турите на богатия нещо, което той няма, разни неща, които не му се падат, а на бедния не слагате. Казвате: „Той е беден човек“. Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството? Да ви наведа на една мисъл. Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано. Представете си, че това шише ви е нужно, какво ще направите? Това шише е богато. Какво ще направите, като идете при извора? Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност. Изпразвате шишето, но то пак има дъх – водата, която налеете, пак ще се поквари.

При отиването на извора какво е потребно? Потребно е празно и чисто сърце. Ами че и хората са такива. Ако си беден, ти си едно празно шише и имаш най-добрите условия. Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос. Какво е да си роден сиромах и да си роден богат? Ако ти си богат и осиромашееш, това е актьорство, то е представление, не е реално. Той е богат човек, но не е роден богат; или е сиромах, но н? е е роден сиромах. Някой има роля на сцената, че е цар, но това е актьорство, той не е роден цар. Някой играе ролята на един крадец, но не е роден крадец. За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите – тези, които се раждат богати и сиромаси. Богатите са богати по единствената причина на сиромасите; и сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите. Богатите хора и сиромасите много се обичат: най-голямата обич съществува между сиромасите и богатите хора. Аз тъй зная, и в Природата нали е така.

Богат човек е онзи, на когото устата е затворена; (фиг. 1) сиромах човек е онзи, на когото устата е отворена. (фиг. 2) Ти като напълниш кесията си, отворена ли я оставяш? Пълната кесия е положителна. Отрицателното в Природата е по същия закон. Ако не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш. Или казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко; ако има нещо в шишето, то е богато. Питам: това съдържание, което се туря в шишето, ползва ли самото шише? Дали шишето е богато, или сиромашко, какво се ползва то от това? Какво се ползва богатото шише, какво се ползва сиромашкото шише? Че господарят понякога е доволен от богатото шише, а някой път е доволен от сиромашкото шише – значи той еднакво е доволен.

Сега никои от вас не искате да бъдете сиромаси, нали? Тогава какви искате да бъдете и защо не се родихте богати? Тогава съвсем сте загазили. Щом искате да бъдете богати, значи съвсем сте загазили – вие не сте родени богати. После искате да бъдете учени. Там е погрешката – ти трябва да бъдеш роден учен. За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен. Тогава аз разсъждавам така: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек. А ти не съзнаваш – мислиш, че отпосле си придобил това знание. Представи си, че си написана книга, че съдържаш голямо богатство. Ти сам себе си не можеш да използваш – онова, написаното. Идва един мъдрец, който започва да чете на глас – и представете си, че книгата започва да слуша. Мъдрецът отваря първата страница, чете, а книгата казва: „Не знаех тия неща“. После мъдрецът обърне втора, трета, четвърта страница – чете, а книгата казва: „Чудно нещо!“. Мъдрецът чете.

Снощи бях на един концерт на Боян Константинов4, който хубаво свири. Той свири много хубаво, защото Саша беше отзад. След като посвириха, хващаха се за ръка – той свири благодарение на това. Така казва на публиката: „Благодарение на него аз свиря“. Някой казва: „Роден музикант“. Този Боян Константинов се мъчи да бъде музикант, свири хубаво, има технически придобивки в музиката, но Саша е роден музикант.

Сега не разсъждавайте повърхностно. Всички сте чудни по някой път, когато разглеждате идеята за Бога. Ако не престанете да гледате на Бога другояче, вие нищо няма да постигнете. Сегашните вярвания спъват хората. Някой казва: „Да не вярваме“. Това спъва хората. Вие, като вярвате в Бога, ще бъдете един гениален музикант – това е идеята. Ти като вярваш в Бога, ще бъдеш гениален математик, естественик, гениален зоолог, социолог, моралист – във всяко отношение да бъдеш гениален. Ти като вярваш в Бога, всичко можеш да бъдеш; като не вярваш в Бога, нищо няма да бъдеш. Не само в едно отношение, но като се държиш за Бога, ще постигнеш всичко онова, за което сърцето и умът ти копнеят. Хващаш Господа за ръка – и Той всичко може да направи. Щом си свирил хубаво, при Бога си; щом не си свирил хубаво, хвани Бога за ръката.

Тази идея сега не е ли по-близка до сърцето, отколкото да вярваме в Бога със страх и трепет. Трябва да вярваш, но с любов. Тогава ще имаш един отличен ум, няма да бъдеш сиромах. Щом вярваш в Бога, ще бъдеш богат; щом вярваш в Бога, ще бъдеш здрав – навсякъде всичко можеш да направиш. Сега пак питате: „Как можем да направим това нещо? Как да го направим?“. Да ви дам един пример как да го направите. Както и да ти разправя цигуларят, и да го гледаш, ако не вземеш цигулката, не можеш да го направиш. Нещата не могат да се направят по този начин, с уста не могат да се изговорят. Има нещо, което трябва да учиш, след като го чуеш.

Казвам: същественото е път за постижение на всичко онова, което желаеш не само за един момент. Аз съм казвал: важна е съществената мисъл за днес, за даден момент, във всеки даден момент трябва да имаш това, което искаш. Защото в един момент можеш само едно да искаш. Същественото в живота се разбира – само едно нещо можеш да искаш в даден момент. За най-малката част от времето, която е достъпна за нас и за нашето съзнание, в този момент ни трябва нещо съществено. Следният момент се изменя. Вторият, третият – безброй са тия моменти; и във всеки от тях трябва да имаш онова, което е съществено за теб. Същественото е онова, което ще внесе у тебе задоволство, че да бъдеш доволен. В следния момент първото доволство ще мине, ще дойде второ, трето, четвърто, пето… Та същественото е само това, което задоволява всички копнежи на човека – не изведнъж, а последователно.

Сега да ми попеете. Тук кое е същественото? Изпейте Аз смея да кажа. (Всички изпяхме песента.) Т.Р.Ц. – значи песента изисква, първо, да топите, второ, да растете, и трето, да цъфтите. После ще си вдигнете завивките и на работа ще отидете. Качеството на пеенето е да се стопиш. Аз не виждам сега никакво топене. Пък като пееш, трябва да растеш, да цъфтиш. Разцъфтяването, връзването, плодът – те спадат към разцвета. Щом се топиш, това е яйцето – имате основния тон до. Топенето е до – значи турил си яйцето под кокошката да се мъти. То най-първо се разваля, но от това, разваленото яйце, ще излезе пиле. Най-първо трябва да се размътите. Вие съвсем други понятия имате… Трябва и да се разцъфтите. Казва някой: „Размъти се“. Аз се радвам, когато срещна хора, на които умът се е размътил. Сърцето като се размъти, радвайте се, че се е размътило – значи ще се излюпи яйцето.

Та вие не сте свободни. Ако извадя някого да пее, ще се смутите – не се топите. Когото и да изкарам, казва: „Не мога“. Значи ти не си стопен, не можеш да вървиш вече. Кой от вас ще стане да пее доброволно, кой е най-разтопеният? Сега ако сте някой друг, ще кажете: „Че той е много горделив“. Кой е най-разтопен сега? После ще видим и кой расте. Някой може да е разтопен, пък да не расте. Ще преведа песента Аз смея да кажа. Това е една форма: аз смея да кажа, че мога да свиря. Това кой може да го отрече? Аз смея да кажа, че Слънцето е светло. Слънцето, като грее, чувства ли, че грее? То само изгрява, а ние чувстваме. Дали Слънцето чувства, че то е светло? Може би съществата, които са на Слънцето, чувстват това. Каруцата, която вози учените хора, знае ли, че това са учени хора? Някой път и да знае, без разлика Ă е. И конят може да знае, но му е без разлика, ала в дадения случай ние съзнаваме.

Как трябва да започне най-първо една песен? За да започнете една песен, вие не трябва да чувствате мъчнотия при пеенето. Ако станеш да пееш и основният тон на песента не иде, ти не си готов за пеене. Основния тон трябва да вземеш. Сега вие ако започнете, един ще го вземе по-високо, друг – по-ниско: всички няма да вземете верния тон. Когато пееш, не трябва да чувстваш никаква спънка, свободен трябва да се чувстваш, една голяма самоувереност да имаш. Но не самоувереност, която да няма място, а като на човек, който е самоуверен и знае. Аз смея да кажа, че Слънцето е светло – нищо повече. Ако мисля, това не е атрибут само на мен. Аз мисля, понеже самата Природа е разумна, а аз съм отзвук и проявявам една нейна мисъл. Следователно тя мисли повече, пък аз мисля върху нея. Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам. Че когато стана добър, нали това е атрибут на Бога, на Природата. Аз трябва да чувствам и трябва да се радвам. Някой казва: „Аз съм добър човек“. Това е съвсем материалистическо схващане. Ти всеки момент можеш да бъдеш добър – никой няма да ти препятства да бъдеш добър. А вие след години искате да станете добри. Оставете тия празни работи.

Сега аз този музикант го похвалвам в едно отношение – той е паметлив, запомнил е всичко наизуст. Мислеше ли той къде кой пръст да тури? Много добре изпълни цялата програма, там имаше два концерта. После той знае кога да започне – има голяма самоувереност. Сега би било интересно, ако десет души музиканти свирят, все най-способни – и тогава да направиш разлика. Аз бих желал на един концерт да излязат не един, а няколко – трима, четирима, петима… Ако дойдат десет души изведнъж, ще бъде още по-хубаво – тъкмо тогава да се види кой е пръв. По-интересно ще бъде тогава.

Вие трябва да се освободите. Имате едно състояние, което е наследено: все чакате нещо да дойде отвън, чакате да дойдат благоприятни условия. То е хубаво, но туй състояние, което вие чакате, съществува в Природата; а това, че вие го нямате, е друг въпрос. Да имаш условия, това е един резултат – значи да имаш една топла стая. Ти в даден случай можеш да нямаш пари, но ако си умен човек, всякога можеш да стоплиш стаята си зимно време. Няма голямо препятствие в това, да стоплиш стаята си.

В пеенето трябва да се учите да пеете – пеенето е идеал. Вие свирите, приготвяте начин за пеенето. Според мен трябва да пееш и да свириш; не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно. Ако свирите и пеете, ще помогнете много по-добре на себе си. Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си – да не бъдете като безгласни риби. Някои казват, че не могли да пеят. Аз виждам, че най-способните от вас не пеят, а пеят тези, които са последни. Мнозина способни има, които не пеят; а някой, който не е способен, не е даровит, той пее. Казват: „Той е роден да пее“. Онзи, роденият два пъти по-добре да пее, не пее. Пеенето е на третия свят. Пеенето във физическото поле е движение, в духовния свят е чувстване, а в Божествения свят то е мисъл. Да мислиш – това е пеене.

Вземете в български думата аз. Англичанинът, който е по-практичен, казва ай. Англичанинът казва ай – турчинът разбира месечина, а англичанинът разбира аз – човекът, който мисли. Българинът някой път във възклицанието си казва ай. Как ще смените з-то? Пеенето е за вас, то е съзнанието в музиката. Вие имате и подсъзнание. Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията. И в животните, и в човека има подсъзнание. Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме унаследили. Подсъзнанието е завършените неща, които имаме, в себе си ги носим. Съзнание има и в животните – то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия. Съзнанието съществува у човека – то е представата у човека, а самосъзнанието е вече понятие.

Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот, това са вече идеалите. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание – един музикант трябва да е минал през всички тях. За да може да даде израз на музиката, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове. Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувства – и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл. Най-после в него трябва да се събуди Божественото. Тогава може да пее и да свири. Ти тогава трябва да се научиш да мислиш. А вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“. Как ще пееш Аз смея да кажа? Че като мислиш за Слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на него, защото те изпращат светлина. Аз смея да кажа, че те живеят – от всички тях мога да се уча. Това кой може да го отрече? Никой не може да го отрече. Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“? Ако и ние сме 20–30 души на едно и също място, на един хубав обяд, кой ще каже, че обедът не е хубав? Всички сме нахранени, усещаме се добре – кой ще каже, че обедът не е хубав? Никой не може да каже. Само онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“.

Следователно когато отказваме нещата в света, ние не сме ги вкусили, нищо повече. Това, което човек е вкусил, не може да го отрече; а ако го отрече, то не е същественото. Същественото никой не може да го отрече: съществените неща не се отричат, ние отричаме само несъществените. Всяко нещо, което се отрича, не е съществено.

Сега същественото във вас кое е? Колко пари ви трябват? На вас не ви трябват милиони. Аз бих ви привел едно доказателство. Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете. Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш, затова си сиромах. Сега вие вярвате, че обичате някого, а той не ви обича. Вие на Земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов. Тогава защо ще обичаш онзи, който не може да те обича?! Какво ви заставя да обичате този, който не знае да ви обича? Златото, това е едно условие. То се слага като емблема на живота. Онзи начин, по който човек може да се развива нормално, това е злато. Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при теб; и всички хора, откъдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах.

При сегашното положение на живота, понеже нямате това съзнание, се намирате в трудно положение. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах. Роден сте да бъдете сиромах, но за какво? На български нали имате така: си и бо. Имате бо и си, какво става – сибо. Русите казват: „Спасибо“ – благодаря. Какво е в дадения случай б-то? В еврейския език с б-то е създаден светът; нещата от б-то са започнали да растат. Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш. О-то значи, че имаш условия, по които животът да се развива. Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия. С-то е Месечината, която приема и изпраща светлина. Ти ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на Месечината. Тя гледа Земята никак да не дойде между нея и Слънцето, защото знае, че като види Слънцето, тя приема светлина. После светлината не е нейна – Месечината има колкото приеме. Обаче задържа ли излишната светлина в себе си? Това, което не Ă трябва, тя го изпраща на Земята.

Следователно сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и това, което не ни трябва, да го препратим на другите. Къде е сега лошавината в сиромашията? В нея няма никаква лошавина, това са ваши разсъждения. Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“. В какво седи грубият живот? Например ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие? „Да съм един англичанин.“ Англичаните са направили атмосферата по-мека. И вие направете на Изгрева атмосферата по-мека. А вие седите тук – и не е толкова меко. Някои търсите меката атмосфера в света. Нямам нищо против. Светът пък търси меката атмосфера при нас, а вие я търсите в света. Мислите така, като че сте разбрали живота.

Песента трябва да започне от сол. После а-то е важно, това е заченатото. Значи има нещо, което е заченато. Това е сол, което помага за реализирането на човешките идеи. Щом си бременен с една идея, трябва да пееш а – то е бременно, натоварена камила е а. Казваш: „Аз“. Ако вземете в английски, там имате другояче – I (ай). Това е петата буква в еврейския език, тя е w, една малка наша запетая. Вав у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог е създал света. Йехова – имате йот хей, вав хей – YHWH. Хей е подобна на българската буква п, само че има едно отвърстие от лявата страна. То е сиромашко – принципът, който възприема. Животът е положителен принцип. Пък вав е закон, който означава равновесие. Та ще започнете със сол. Щом пееш една песен, тя трябва да ти допринесе сила и онова, което си заченал, да расте, защото всеки един от вас е бременен.

Вие криво ще ме разберете: бременни, обременени – значи имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш. Човек носи в ума си един идеал или едно чувство, за да се развие. Ти като започнеш да пееш това, което си заченал, то трябва да може да се развива, да расте. Тогава ако кажа някому да пее и той е раздвоен, нека не пее; ако е напълно свободен, да пее. Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложиш“. Ако го изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не го изпееш хубаво, другите могат да кажат: „Повече очаквахме от него“ – критиката ще дойде. Нека изпее песента този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, та поне да има защо. Може да изпееш песента от до, но тогава онова вече не се мъти, то вече е измътено. Аз една песен никога не мога да я пея по един и същи начин. Не съм научил някои правила на пеенето – някой път правя погрешки против музикалните правила.

Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че Слънцето е светло“. (Изпяхме го пет пъти и после Учителя го изпя сам.) Може различно да го изпеем, може да го изпеем и като представление. В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани. Целият свят минава по органическия път на музиката. Има музика на представите и музика на понятията. Там трябва да влезеш и да мислиш – като пееш, ти го свързваш с нещо. Ти като пееш така, трябва да се забравиш; не малко да се забравиш, а съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена. Сега в представлението всякога има нещо двояко. Когато някой оратор говори, казва: „Господа! Народ!“. (Учителя го изговори драматично.) Няма нищо определено, свързано с това говорене. „Господа, трябва да помогнем на страдащия народ!“ (Учителя го изговаря пак драматично.) Как ще помогне на народа? Това е представление. Той трябваше да каже: „Днес, братя, дойдох между вас, защото ние сме богати хора, натоварени сме много… Да се поразтоварим от нашите богатства, за да стане животът ни малко по-сносен“. (Учителя изговаря това с много естествен тон.)

Днес сиромаси хора няма, богати сме всички. В Бога вярвате – значи имате по-изобилно, отколкото ви трябва. Вие казвате: „Кажи нещо, ти вече имаш нещата, ти трябва да знаеш“. В растежа, в растенията има разбиране. С понятието вече влизаме в Божествения свят. В Божествения свят човек вече е готов да служи на един Божествен идеал.

Казвам: по някой път, когато сте неразположени, за един месец опитайте да пеете песента Аз смея да кажа веднъж-два пъти. Ако изчезне тъгата, която имаш, ти си я изпял правилно. Изпей я десет пъти и щом я изпееш толкова, остави. Два-три пъти я пей, за да видиш може ли да се измени твоето състояние. Ако в това състояние тази песен ти придаде нещо, то показва, че пееш добре. Пеенето е метод за свързване, то е връзка между разумните същества. Вие сега, като отивате някъде, хлопате. Ти вече, като идеш някъде, няма да хлопаш, но ще кажеш: „Аз смея да кажа, че вратата сега ще се отвори“; или: „Аз смея да кажа, че Слънцето ще отвори вратата, за да влезе светлината вътре“. Ще отворят или няма да отворят? Да кажем, че ви се даде известна задача, като идете някъде, да не хлопате на вратата, но да изпеете: „Аз смея да кажа, че Слънцето е светло. Щом Слънцето е светло, трябва да се отвори вратата, да се влиза и да се излиза навън“.

Щом имаш това състояние, ще минеш в духовния свят, щом имаш тия възвишени чувства, тогава ще минеш в умствения свят. След пеенето на движението съществува пеенето в човешката мисъл. Тогава ще влезеш в Божественото. Трябва да пееш, за да влезеш в тия три свята. Най-първо ще създадеш импулс за движение, за работа; после ти ще създадеш в себе си импулс да чувстваш, след туй – да започнеш да мислиш. След пеенето ще дойдеш до онова, Божественото разбиране. Човек трябва да пее. Тия, класическите песни, духовните песни, тия мантри, които индусите имат, както и еврейските псалми, те са връзки за минаване от един свят в друг – във физическия, духовния и умствения свят. Те трябва да се употребяват. Сегашните хора са станали материалисти и имат много ограничени разбирания. Казват: „Това са детински работи, какво ще пея?“. Ти като пееш десет години, ще се подмладиш. Ако пееш по два пъти, два пъти ще се подмладиш; три пъти ще се подмладиш, ако пееш. Ако си на 60 години и пееш, на 30 години ще станеш; ако си болен, ще оздравееш.

Някой може да пее, а някой не може. Който не може да пее, не може да се подмлади. Тогава трябва да знаеш да пееш, за да дойдеш до Божествената интуиция. Ако можеш да привлечеш вниманието на ангелите, че ангелите да дойдат, тогава веднага ще се подмладиш. Щом ангелите ти обръщат внимание – пей. Щом те ти обърнат внимание, намясто е пеенето. Та или трябва да пееш, или трябва да слушаш. Когато някой пее хубаво, научете се да слушате или пък и вие пейте. Я изпейте още веднъж Аз смея да кажа. Съществената мисъл, която трябва да остане у вас, е следната: ако сте певец или цигулар, не мислете, че тези хора, на които пеете, са първокласни певци. Ще бъдеш свободен, ще кажеш: „Какво ли разбират от тия работи“. Тогава ще можеш да свириш. Ако мислиш, че те знаят, ако преценяваш, че много знаят, ти ще мислиш, че разбират, ще мислиш, че пееш на хора, които разбират пеенето. Те са на същия уровен на развитие, имат същия устрем като теб.

Когато пеете, във вас съзнанието трябва да не е раздвоено. Ти казваш: „Кой ще ме разбере?“; и после мислиш, че ще те критикуват. Когато някой иска да пее или да свири, съзнанието му не трябва да бъде раздвоено. Затова някои избягват да свирят, защото ги критикуват. Той трябва да свири за себе си. Някой пее – и ще го критикуват. Това е лошо. Човек ако свири на себе си, няма кой да го критикува. Когато свирите или пеете, не се учете да критикувате. Гледах този Камбуров, който се е върнал от Англия. Той има чисто английски маниери, ръкува се така, като англичанин. След като седи тук един месец, пак ще стане българин. Англичаните са много оригинални. Те са много практични, няма да те критикуват. Той ще ти покаже как, ще го направи.

Гледайте сега да се различавате в пеенето. Това е метод, хубаво е да може човек да пее. Някои от вас, които сте даровити, трябва да дадете подтик и светлина и на другите да пеят. Гледам: толкова години няма прогрес… Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето. Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето. Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен. Щом ти кажат къде да издигнеш и да снемеш гласа си, ти не можеш да пееш. Диригентът само трябва да даде направление. Вие сега как дирижирате, как свирите? С крак тропате – това ви е диригент. Първо при пеенето в съзнанието трябва да има единство, в чувствата трябва да има единство, в мислите трябва да има единство. В чувстването и мисленето – навсякъде трябва да има единство.

Същественото е това, което отваря път. Това, което отваря път за всички възможни постижения в света, то е същественото. Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва да се стремиш. Ако вярваш в Бога и приемаш силата Му, то е същественото. Ако ти вярваш в Природата – пак е същият закон. Единство съществува там. В този смисъл хората са израз, едно проявление на Бога – всеки от вас е проявление на Бога. Че Бог иска вие всички да пеете добре! Ако не пеете, няма да се развивате. Нали знаете – една цигулка, като се свири с нея, тя се развива; като свири някой, тя придобива нещо. Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили, и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, ще поизсъхне, но няма да има тази мекота на тоновете.

Ако вие не пеете, пак ще придобиете нещо… Но ако пеете, ако свирите, ако мислите, ако чувствате, ако постъпвате в тази разнообразна деятелност, която показва развитие, ако превъзмогвате мъчнотиите, ще придобиете същественото, както цигулката, която придобива цена. Сега ви пожелавам да бъдете родени богати, да бъдете родени сиромаси, да бъдете родени цигулари, родени певци, да сте родени да мислите, да сте родени изпълнители, родени, родени… Казвам ви, че всички сте родени, не се заблуждавайте в другото.

 

Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

  1. лекция, 6 декември 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев