1936 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Същественото за младите

 

Добрата молитва

 

Сега ще ви задам един въпрос: кое е същественото в живота на младите? Не бързайте да отговорите, мислете, има много съществени работи. Кое е най-съществено в живота на младия? Може да ви запитат и друг въпрос: кое е същественото за организмите, които се развиват на Земята? Или всеки може да си зададе въпроса: кое е най-същественото в моя живот? Под съществено разбираме онова, към което трябва да се стреми човек; и когато го постигне, да намери смисъла в живота. Не трябва нещата само да се реализират и да спечелиш пари – това още не е същественото. Ако спечелиш пари, а не можеш да се ползваш от тях, това още не е съществено. Да допуснем, че си намерил някъде скъпоценен камък. Това е едно богатство, но няма кой да го носи – нито ти можеш да го носиш, нито другите. Питам: за какво ще употребиш този камък?

Сега помнете: когато намерите същественото в живота, няма да има никакво търкане. Щом в живота има и най-малкото търкане, още не сте се добрали до същественото. Вие сте се добрали до някаква реалност. Щом намерите една реалност, веднага в нея ще откриете и някакво противоречие. Сега каква е разликата между реалното и същественото? Реалността не подразбира същественото, реалното не отговаря на същественото. Например можеш ли да вземеш думата амин и да я замениш с друга дума, да я преведеш на друг език – на английски, на български. Или думата алилуя? Можеш да я преведеш, да сложиш някоя друга дума, но тя няма да е същата. Никога не можете да преведете точно думите от един език – може да им дадете някаква цена, но тя няма да е същата. Всяка дума се е явила при определено развитие на един народ. Думите на Земята си имат свой произход, те са се родили при известни условия.

Кога се е родила скръбта? Скръбта в рая ли се е родила, или извън него? В рая се е родила, а отвън е започнала да расте, да се възпитава. Тя се е явила накрая, когато изпъдиха хората от рая. Първата скръб се появи, когато хората излязоха от рая; когато ги изпъдиха, това е началото на скръбта. Значи скръбта по-рано не е съществувала в съзнанието. Думата скръб се е родила после. Тогава как е на френски скръб? (Douleur.) А на английски, на немски, на турски?

Филолозите развиват своите теории. За образуването на всяка дума има специфично време. Кога се е родила думата любов? Ние знаем кога се е родила думата за Любовта, знаем кога се е родила думата за Истината, знаем и кога се е родила думата за Мъдростта. Знаем кога са се родили в еврейския език, в славянския, в немския, в английския, в санскритския, във ватанския… Имало е време, когато са се родили думите, работите не са случайни. Но от кого се създадоха тия думи? Имаше една реалност, от която се родиха всички езици. Преди да се роди човешкият език, е съществувал ангелски език. Когато ангелите говореха своя език, когато връзката между хората и ангелите не беше скъсана, човеците имаха понятие за ангелския език и го говореха. Но когато съгрешиха, стана падение и тия човеци дойдоха до уровена на животните – и сега ние имаме животински език.

Този език, който имаме, е на животните. Животните едно време говореха така, както сегашните хора говорят. Когато човек стигна до техния уровен, започна да говори един животински език, а ония животни, които слязоха долу, започнаха да реват и да мучат, както например реве магарето. И магарето говори един език, но неговият език е реване. Петелът кукурига – и това е неговият говор. И животните говорят, но начинът, по който говорят, всякога показва две неща: кога времето ще се развали и кога ще се оправи, кога ще има буря или вятър и кога те ще престанат, кога ще има сняг и кога той ще престане, кога ще има дъжд и кога няма да има; кога хората ще се бият и кога няма да се бият, кога хората ще се обичат и кога няма да се обичат. Петелът кукурига и ще забележите, че в неговото кукуригане има една интонация. Петльовият език е еднослогов като китайския – само с по една сричка са неговите думи. Двуслоговите думи са вече напредък в речта. Има трислогови, четирислогови и петслогови думи.

Та питам сега: вие на кой език говорите? На животински език. В говора на хората няма мекота, интонацията им не е мека – това е животинско състояние. Вижте какъв е говорът на едно куче: когато те види, то ще излезе, ще си отвори устата, ще си покаже зъбите, ще изръмжи и ще те захапе. За кучешкия език трябва да имаш една сопа, защото то веднага ще се нахвърли отгоре ти. Например някой човек каже една дума, с която закачи друг, и последният се нахвърля върху него. Каква е разликата между кучето и човека? Няма разлика, и двамата са приятели. Кучето на своя език казва: „Аз когато ям, ти ще мълчиш, ще седиш надалече!“; и ако някой дойде, то се разправя с него по всички правила.

А какво правят хората? Те правят същото и казват: „Там ще седиш, няма да се приближаваш!“. Когато голямото куче се наяде и си замине, ако нещо е останало на трапезата, ще дойдат малките кучета и ще облизват наоколо. Казвате, че това е морал. Никакъв морал не е, това е разбиране на човека – и човекът разбира като животните. Има една малка разлика: кучето яде месото в природно състояние, а човекът ще го сготви, ще му тури лук, масълце, културно ще го яде с паница и вилица. Но това пак е съвсем животинско състояние. Вие не сте си задавали въпроса като човек ли ядете, или като животно. Едва сега хората, когато седнат да ядат, се обръщат към Бога, искат да се избавят от животинското. Щом започне да яде, животното отваря очите си, хваща със зъбите си. Вижте сокола, който е хванал една птица, как я държи с краката си; и още докато тя лети, започва да къса от нея.

Та казвам: вие сега може да изучавате науката как да живеете. Кое е същественото в живота на младите? Вие имате едно наследство – баща ви е оставил пари, но те са добити по нечестен начин. Баща ви например е бил касапин, който е одрал сто хиляди вола и от кожите им е станал богат; и вие от техните сто хиляди кожи сега сте богат човек. Или вашият баща е забогатял, защото едно време е изсекъл двадесет хиляди дървета, които живеят по хиляда години – оттам е направил своето богатство. Вие казвате: „Да направим богатство“. Богатство има, но кое е честното богатство в света? Не постъпваме ли по същия начин, когато унищожаваме едно животно, което е работило хиляди години, за да развие своя организъм? Дойде един сокол и изяде птицата. С това той Ă казва: „Ти за мен си развила своето тяло, аз трябва да живея“. А тя да страда…

Сега хората започват елементарно да развиват теорията за правото на богатия и за правото на сиромаха. Но въпросът не се разрешава по този начин, както сега го разрешават. Кое е същественото качество на богатия и кое е същественото качество на бедния човек? Сиромашията не е голямо зло. Думата сиромашия се е родила при други условия и означава друго. Права е тази дума: когато кажеш сиромашия, ти вече разбираш известни несгоди на живота; когато кажеш богатство, разбираш известни удобства в живота. При сегашното разбиране, когато кажеш сиромах, разбираш, че къщата на човека е някаква малка колиба, с малки прозорци, че хлябът му не е така хубав, както трябва, че обущата му, дрехите му също не са хубави, че на училище не може да ходи, т.е. има всичките несгоди.

Казвате сиромашия, но кога се роди сиромашията? Когато хората престанаха да бъдат богати. А кога се роди богатството? Когато хората престанаха да бъдат сиромаси. Някои хора, когато престанаха да бъдат сиромаси, станаха богати; а някои, когато престанаха да бъдат богати, станаха сиромаси. Богатството се реди при хубавите условия, а сиромашията – при лошите. Сиромахът е сиромах, още когато го ражда майка му. Всичко това трябва да се проучва: сиромахът се ражда сиромах, богатият се ражда богат. Сега вие искате да ви се докаже това. Талантливият човек отпосле ли става талантлив, или се ражда такъв? Гениалният се ражда гениален, глупавият се ражда глупав. Глупавият, колкото и да го възпитаваш, си остава глупав. Идиотът се ражда идиот, а не става такъв отпосле – той се е родил при неподходящи условия. Идиотът трябва да работи известно време. Та казвам: човекът не може отпосле да стане гениален – светиите се раждат, талантливите се раждат, гениите се раждат такива. За всичките добри качества, които хората имат, те трябва да се родят с тях, а отпосле само да ги развиват – нищо друго не могат да придобият.

Следователно вие трябва да развивате тия неща, които са ваши. И трябва да признаете тази истина. Казвате: „Така сме родени“. Хубаво, как си роден? Да кажем, някой не обича да говори истината или казва: „Аз съм роден месоядец“. Ако един човек се е родил да яде месо, каквото и да го правиш, той ще яде месо; ако се е родил вегетарианец, ще бъде вегетарианец. И вълците, и овцете се раждат в Природата. Питам: каква е целта да направим вълците вегетарианци? Но интересно е, че месоядството не е първоначалното състояние на вълка, месото не е първата му храна. Когато вълкът гладува и не може да си намери храна, той знае корените на кои дървета са сладки – отива, разравя ги и яде. Тогава вълкът яде растителна храна. Значи месоядството е възникнало при лошите условия на живота.

Няма какво да се противопоставяме на хората, които са месоядци. Месоядството се е явило при едно състояние, през което са минали животните. Тигърът, лъвът, вълкът, всички месоядни животни минаха през една епоха. И тогава те не бяха животни, както са сега, но щом минаха през тия условия, не можаха да издържат и станаха месоядни. Тревопасните животни минаха през много благоприятни условия и останаха вегетарианци. При животните сега имаме тези две условия, през които е минал и човекът. Затова част от хората са добри, а други са лоши. Тези, които са добри, минаха през добри условия и сега са добри; онези, които са лоши, минаха през лоши условия и станаха лоши. Сега имаме две категории хора.

Сега вие разбирате половината от човечеството. Казвате: „Как е възможно на едно дърво в рая да има и добро, и зло?“. Хубаво, а как ще си обясните, че едно дърво едновременно съдържа в себе си и доброто, и злото? Сега аз виждам – тия дървета ги има. Всеки човек е едно дърво. Виждам, че този човек при едни условия показва благородство, готов е да спаси живота на някого, жертва живота си, а при други условия изважда ножа си и намушква някой на двадесет места. Казвам: от едната страна на това дърво излиза отрова, а от другата излиза сладчина. Поне вие това го чувствате всеки ден. Например при едни условия сте готови да говорите истината, но щом дойдат лошите условия, вече имате друга мярка, истината я няма. Щом дойдеш натясно, тогава не говориш истината. Да кажем, водят те на съд някъде: как ще кажеш на съдиите какво си направил? Не смееш да кажеш – ще те осъдят. А щом не кажеш истината тъй, както е била, няма да те осъдят.

Как трябва да постъпиш? За да осъдиш вълка, прати го на неговото място – там, дето е станал вълк; нищо повече. Интернирай го при ония условия, при които се е образувало вълчето. За да отсъдиш право, когато овцата направи една погрешка, прати я при ония условия, при които е станала овца. Въпросът моментално се разрешава: прати добрите хора при условията на добрите, а лошите хора прати при условията на лошите. Нека всички да работят, всички да живеят – нищо повече. Лош при лош трябва да живее, защото ако лошият живее при добрия, ще стане някакъв скандал. Когато лошият живее при лошия, ще има борба. Силен със силен ще се бори и на двамата ще им е приятно; пък щом слаб и силен се борят, тогава силният тъпче слабия. Не оставяйте силният да тъпче слабия! Слабият трябва да върви при слабия, силният да върви при силния, умният – при умния, глупавият – при глупавия – всеки да върви на своето място. А вие се разбърквате и искате да се развивате правилно.

Когато умният се бори с глупавия, той го тъпче. Тогава от кого произтичат нещастията в света – от слабите или от силните хора? Нещастието иде от силните. Щастието в света от кои произтича – от умните или от глупавите? От умните. Когато прави глупави работи, умният ги прави на свят. Той ще прави една къща и така ще я направи, че някой път като се срути, после трябва хората да ги изваждат от руините. Умният така ще направи един трен, че като стане катастрофа, четиридесет-петдесет души ще загинат изведнъж. Нали по Коледа във Франция стана такава катастрофа и беше обявен национален траур. Умният така ще направи една мина, че хиляди хора ще си отидат под земята. Умният така ще направи едно оръдие, че снарядът, който тежи 500 килограма, където падне, всичко ще разруши.

Питам: вие сега какво мислите? Влизате в един свят и искате да бъдете щастливи. Това е невъзможно. Защото ти минаваш някъде, но там има сложена една граната, която в определено време трябва да се взриви. Или е поставена една бомба; тя си има фитил и докато изгори и бомбата експлодира, понякога минават няколко секунди, а понякога – няколко минути. Когато минаваш, ти трябва да знаеш времето на всяка бомба, кога ще експлодира, и да минеш една минута по-рано или по-късно след експлозията. Понякога ще бързаш да минеш, понякога ще спреш да изчакаш взрива. Самият ти трябва да знаеш времето, защото докато питаш другите да ти кажат, ще пострадаш. Войниците са поставили тия бомби. Някои са жени, някои са мъже, някои са моми, свещеници, съдии или адвокати – кой как мине, слага бомби навсякъде. Свещеникът, младата мома, младият момък, бащата, майката – все за хубави и за лоши бомби говорят. Когато попитат онзи свещеник, който е изгубил знанието: „Да минем ли оттук?“, той казва „Минете“. Минават, но им отива кракът. Той е лош свещеник; трябва да каже: „Останете една минута, сега ще стане един взрив, а в следващата минута ще се отвори пътят“.

Сега вие, младите, седите и мислите, че Господ има за всички благоприятни условия. Благоприятни условия има само за онези, за които слизат да ги ръководят разумни същества. Те ще им кажат: „Не бързайте да вървите, разсъждавайте малко!“. Например искаш да правиш нещо, но някой ти казва: „Не прави това, почакай!“. Той те учи. Искаш да четеш по някой предмет, а това нещо ти казва: „Не е време“. Щом започнете да живеете така, животът ви ще се оправи. Ако нямаш едно вътрешно ръководство, как ще живееш в света? Чрез знанието можеш да се избавиш от нещастията в света.

Та питам сега: същественото за младите кое е? Знанието: да имаш знание кога ще се взривяват бомбите, за да закъсняваш или да избързваш. Това е същественото. Например вие сте пътник и някъде по пътя ще става голямо наводнение – трябва да знаете това. Или се качвате по планината и се надига буря, която влече и събаря – вие трябва да знаете кога ще стане бурята и да минете или по-късно, или по-рано. Ако не знаете, ще бъдете завлечен от такъв тайфун, както този, който сега минава през Филипините.

Светът сега е нареден и раят също бе нареден от по-възвишени същества. Всяко дърво в рая беше създадено от определена категория същества, които го създадоха в процеса на своето развитие; и всяко дърво означаваше една област на живота. Други същества, които изведоха от своя свят дървото за познание на доброто и злото, го поставиха в рая и сложиха знак никой да не го пипа. На всички дървета имаше указания. Когато дойдеше при някое дърво, Адам трябваше да чете какво ще стане с него. На дървото за познание на доброто и злото имаше надпис: „Не пипай!“. Но понеже Адам не знаеше езика, той не знаеше и че има указания. Ще попитате как така да не е знаел. Да кажем, вие говорите един език, но не разбирате известни съществителни, глаголи, местоимения, прилагателни, съюзи и т.н. Например един прост човек те пита какво нещо е съюзът. Отговаряш: „Той служи да сдружава хората“. Но човекът не разбира тия съюзи в речта. Какви са тия съюзи? Какво представляват съюзите в българския език, колко съюза има в него? Аз не съм ги броил.

Сега вие седите в живота и сте недоволни или пък двама се карате. Защо? Представете си, че двамата делите едно дърво с ябълки и се карате кой коя страна да обере, къде са по-едрите и къде са по-дребните ябълки. Не може ли да постъпите по следния начин: да оберете всички ябълки и тогава да отделите най-едрите, след което да ги разделите наполовина – половината на единия и половината на другия. После ще разделите и по-дребните ябълки. Ако пък не се спогаждате, тогава ги претеглете – претеглете по-едрите и вижте еднакви ли са по тежест. Следователно има три начина, по-които може да разделите ябълките. Друг пример: имате две дървета, едното ражда сладки ябълки, другото – кисели. Тогава се скарвате за двете дървета, че единият е взел сладките, а другият – киселите. Има начин да разделиш богатството: отделете сладките от киселите, разделете киселите и сладките наполовина и въпросът ще се свърши, няма какво да се карате.

Вие постоянно ядете кисели ябълки. Казваш някому кисела дума – тя придава малко кисел вкус. Като ти кажат някоя горчива дума, и киселата можеш да я ядеш по-сладко. Киселото и горчивото можеш да ги ядеш, но ако са по малко. Нали ако някой го заболи стомах, не яде вече сладки работи, но взема малко горчиво. Горчивите неща са, които оправят работите. Например искаш да оправиш в себе си някой квартирант – влязъл е вътре, обсебил е червата, стомаха ти. Намериш ли се в трудно положение, ще повикаш полиция, ще ги арестуваш всичките – и в участъка. Щом препятстват на храносмилането ти, ще ги арестуваш. Прати ги в участъка, дето няма да вдигат шум.

Щом една мисъл те безпокои, арестувай я, сложи я намясто; щом едно чувство те безпокои, сложи го намясто. Че ти си цяла държава – вземи и смени министерския кабинет. Ако министрите, на които е дадена власт, не работят както трябва, направи криза и смени кабинета. Избери нови министри, дай им да разполагат с властта един, два, три, четири месеца, година. Ако не върви, пак направи смяна, сложи други на власт. Вас сега ви е страх да направите една смяна. Сменете всичките ваши министри – на войната, на просветата, на вътрешните работи, министър-председателя сменете, навсякъде турете ред и порядък. Това е самовъзпитание! Никога не разчитай на кабинет, който вдига шум в теб и прави далавери. Че кой прави тия далавери? Министрите в тебе. Не си виновен ти, те направиха тия сделки отвън заради теб, а сега вие всичко взимате отгоре си. В една държава не е виновен само човекът, но той е виновен, че не сменя кабинета. Този кабинет няма вечни права да управлява, той е сложен за малко време. Ако министрите са добри и честни, нека седят, няма никакво противоречие.

Казвам ви: сменете кабинетите си, нищо повече! В света сега иде един нов кабинет. Някой казва: „Да се обърнем към Бога“. Ти не можеш да се обърнеш към Бога, ако не смениш този кабинет. Но не е лесна работа да смъкнеш кабинета. Ако не знаеш как да го смъкнеш, ще имаш доста неприятности – ще има интриги, заговори, ще започнат да те заплашват, че ще те бият, че това ще стане, онова ще стане. Няма да се плашиш! Сега кабинетът се сменя отвътре, никъде няма кабинет, който да иска сам да слезе. Но другите държави не дават кредит, няма пари отвън; и вие сте принудени да си смените кабинета, за да ви се даде помощ отвън.

Казвам: нужна е промяна! Сега е така: ти ще свалиш своя кабинет, защото ако не го смъкнеш, няма кредит отвън, няма кредит от Небето, от Слънцето, от звездите. Щом кабинетът в теб е лош, всички ония богати, гениални и талантливи мисли, всичко, което е един прилив отвън, ще престане и ти ще осиромашееш. Ще изучавате социално как трябва да разбирате живота. Трябва да се учи! Сега бързо се сменят кабинетите. Нека се сменят, че да се оправи работата. Не само ти, но и целият народ трябва да вярва в кабинета. Тия министри, които управляват в теб, трябва да бъдат полезни за целия народ – да мислят малко за стомаха, да мислят за дробовете, за червата да мислят, за краката, за ноктите, за космите, да мислят за облеклото и за храната. Това е кабинет. И когато отваря война, той пак трябва да взема предвид доброто на народа, а не да отваря война ненавреме. Често стават такива войни. Как да не стават, и между вас нали стават войни?

Сега вие мислите, че светът е умирен. Всички говорят за един свят, дето го няма. Седиш и казваш: „Човек трябва да живее в един уреден кабинет“. Влез в една държава и ще разбереш какво е там, ще почувстваш какво е положението. Когато влезеш в Англия, ще почувстваш ред и порядък, ще почувстваш свобода. Иди в Германия – съвсем другояче ще се чувстваш. Иди в Русия или където искаш – навсякъде ще почувстваш какви са законите, ще почувстваш една атмосфера. Влез при човек, който държи къщата си чиста, добре замазана – там е чисто навсякъде, приятно ти е. Влез другаде, където къщата не е чиста; като погледнеш – навсякъде е нечисто, чиновниците не си вършат работата. За мен лошият живот е като човек, който не е уреден. Силите в него са като един народ, който не разбира как да живее – нито горните, нито долните разбират как трябва да живеят.

Турците казват: „Тутан тутна“. Намерете някой турчин да ви каже какво значи това. Означава: „Кой когото хване“. Понякога аз привеждам някои неща от турски, понеже турците мислят, че техният език е първообразен. Те имат само един корен, който произтича от първообразния език и на това основание държат, че езикът им е първообразен. Имат една дума, която съдържа този основен корен.

Сега да оставим тия философски коментари. Всички неща в света са се родили при известни единични и колективни условия, през които човек е минал. Никога едно дете не може да бъде гениално, талантливо, добро или каквото и да е, ако баща му и майка му не съдържат в себе си тия качества. От вълк овца не може да се роди, от крава кон не може да се роди – от кон кон се ражда. Конете са създадени при известни условия. Не мислете, че човекът е създаден на един път – няколко пъти се е пресъздавал той. Поне в Библията са описани два начина. Първо се казва: „И създаде Бог човека по образ и подобие Свое: мъжки и женски пол ги създаде“. Това е едното създаване. След това имаме друго условие: „И създаде Господ Бог човека от пръст от земята: и вдъхна в ноздрите му дихание“. Този човек и първият човек се различават, това са две поколения. В тези хора, които са направени от пръст, ги има всичките противоречия. Който е създаден от пръст, понеже тя съдържа всички елементи на противоречията, той ще има противоречия. Казва се по-нататък: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човекът жива душа“. След това този човек се е поляризирал. Господ го е приспал, та му е извадил едно ребро и е направил друго поколение, което съвсем не прилича на него. Това е най-последното поколение. Двете поколения се различават: едното е с брада и мустаци, другото е без мустаци и без брада. Първите са космати, а последното поколение, което е направил Господ, са хора без косми.

Сега вие не знаете защо хората са с косми и без косми. Дърветата спущат своите корени дълбоко в почвата и ги използват като помпи. Растенията са тези, които държат водата и я изтеглят на повърхността. Затова там, дето има дървета, има повече влага; където горите се изсекат, всичките води потъват надолу. Следователно в първия човек, който е направен от пръст – в първия Адам, водата е на повърхността. Тогава условията са били много добри, имало е вода. После Бог е направил втория човек по желание на Адам и тогава водата е отишла по-надолу, условията са станали по-лоши и положението на човека малко се е влошило. При създаването на некосматото поколение – поколението на гладките хора, е дошло падението на човека, понеже поколението с косми е започнало да си бръсне главите, за да прилича на по-културните. Хората на англосаксонската раса си стрижат брадите и мустаците, за да приличат на другата култура.

Сега аз изнасям известни факти. Някои говорят за появата на човека от по-малките животни, но това е далечна работа. Развиват теорията на Дарвин, че човек се е създал от малките животни чрез еволюция. Другояче трябва да се разглежда този въпрос – важно е при какви условия е създаден човекът. Твърдението на Дарвин е стара теория, но при какви условия от малките животни се е развил човекът? Той е създаден от малкото и от голямото, но най-първо е създаден от голямото. Да се говори, че малките неща отпосле са станали големи, е несъвместимо. От големите неща са станали малките неща, за това е спорът сега. Всякога трябва да знаете, че първото създаване на човека е станало от голямото, т.е. той е излязъл от голямото. А в сегашните разбирания имаме обратния процес – големите неща са станали от малките. Това е едно свойство: голямото може да се увеличава, може и да се смалява. И с появяване на малкото казваме, че то е станало от голямото.

В абсолютната реалност малкото и голямото са едно и също нещо – голямото става малко и малкото става голямо. Тогава ако цялата Вселена се смали, тя може да се побере в един лешник и целият лешник може да стане толкова голям, че да не му знаеш границите. Тия неща са извън пределите на нашето схващане и са съвсем непонятни. Те се отнасят до човешкото съзнание – съзнанието може да се занимава и с толкова дребни, и с толкова големи работи. Съзнанието може да се занимава с цялата Вселена, може да си я представи безпределна, а може също да си представи цялата Вселена в най-дребните частици. Но това е в съзнанието, а дали в действителност може да стане всичко това, то е въпрос. Защото закон е: когато човек е бил малък, не е можел да мисли. За да мислиш, трябва голям да станеш. Първоначално човекът не е имал съзнание, не е могъл да мисли, а когато е станал голям, тогава е започнал да мисли.

Но ние се отклоняваме, нека да дойдем до мястото на съществените неща. Защо ни интересува каква е Вселената? Да приемем нещата тъй, както са – да приемем човека така, както е. Косматият човек е отзад, гладкият е отпред. Лицето на човека е гладко, ръцете му са гладки. Питам: къде стават престъпленията в света – отпред в гладкия човек или отзад в косматия човек? Ръцете и отгоре, и отдолу са гладки, но гладкият човек е съединен с косматия. Значи тези двамата – гладкият и косматият – са събрани. От сегашните хора никой не е изцяло гладък и никой не е изцяло космат, както първоначално. Човек първоначално е създаден космат, а сега е наполовина космат, т.е. смесени са двете поколения, двете раси. Едната раса е крайно активна, прави каквото иска; другата раса е крайно съобразителна. Понеже има две раси в човека, затова той проявява два възвишени характера, противоположни един на друг. Трябва да изучавате законите на едната и на другата раса и тогава да пристъпите към заключения.

В християнството проповядват, че Бог е слязъл да живее в човека. Когато човек се обърне към Бога, той ни най-малко няма да измени коренно своя характер. Който е разположен, остава си разположен; който е сприхав, остава си сприхав, само че когато Бог влезе в него, той ще стане по-умен, ще се въздържа. Който обича да си похапва, пак ще си похапва. Всеки ще запази качествата, които има – Духът ни най-малко няма да измени нещата, той само ги развива. Нещата остават такива, както са първоначално, само че като дойде Духът, той произвежда едно развитие.

Сега на младите какво им трябва? Хората от първата раса, която е създадена по образ и подобие Божие, не остаряват. „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. Тия хора живеят в едно тяло. Другите, създадените от пръст, са раздвоени, те остаряват. Това, което остарява, е старо; това, което се подмладява, не остарява. Значи когато се ражда, човек се подмладява, а когато остарява, това са старите хора, които представляват втората раса. Младият трябва да изучава законите. „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. Младите трябва да мислят и да разбират Божиите закони; вторите, създадените от пръст, трябва да проучват Земята, т.е. старият трябва да иде при своята раса – там, откъдето тя е станала.

Не съжалявайте, че трябва за малко да се разделите. Все пак мъжът трябва да даде отпуск на жена си, за да отиде при своите родители. Всъщност тогава вие умирате. Сегашният човек е двоен – така е според свещените книги. Соломон казва: „Плътта ще остане тук, на Земята“ – това е едната раса. А другата раса – Духът, ще иде при Бога. При създаването на човека Духът е онова, което не умира, това е първата раса. Диханието за живот е сложено в първата раса – и човекът е станал жива душа. „Направил го е от пръст“ – това вече е нисшето съзнание.

Та казвам: когато някой път се изпразните и не можете да мислите, когато нищо не разбирате, това представлява расата, която е направена от пръст. Трябва да чакате да дойде диханието. И когато Господ вдъхне в носа ви, вие ще станете жива душа. Първата раса е била расата на устата, втората раса е била на ума, третата – на ушите, четвъртата – на очите. Ето, отбелязани са епохите на образуването им. При създаването на човека животът влиза през устата, влиза през носа, през ушите и през очите. Казвам ви както е: първата раса създаде устата, втората раса създаде носа, третата раса създаде ушите, а очите ги създаде четвъртата раса. Когато понякога чувствате една празнота, това е онази раса, която е направена от пръст – Божественото не функционира в нея. Когато е започнала да функционира втората раса, тогава е започнало да функционира и Божественото – дошло е Божественото разсъждение. Доброто не може да дойде, преди да е дошло диханието; едва когато дойде диханието, тогава ще дойде доброто. Когато човек живее добре, това показва, че в него функционира Бог. Когато човек не мисли, Божественият живот не е вътре в него.

Има определено време, когато се е родило всяко число. Кога дойде числото 1, 2, 3? Числото 1 дойде с първия човек в света, 2 дойде с втория човек в света, 3 дойде, когато се явиха децата в света. Ако вие разбирате числата 1, 2 и 3, това е достатъчно, защото другите са образувани от тях и с тях можете да образувате всички останали числа. 1 плюс 3 колко прави? 1 плюс 3 е 4. Щом имате вече числото 4, можете да образувате и 5, и 6. 2 плюс 1 прави 3. Идея трябва да имате. Тогава 1 трябва да го умножите на себе си. 1 по 1 колко прави? Ако умножите 1 по 1, имате пак 1. При умножение 1 не се увеличава. Интересно е числото 2. То има това свойство, че и като се умножава, и като се събира, все дава един и същи резултат: 2 по 2 е 4 и 2 плюс 2 е пак 4. Другите числа нямат това свойство. Числото 1 при умножение дава по-малко, а при събиране се увеличава.

Казвам: всякога един човек в даден случай представлява едно число, една величина. Може да е количествена, може да е силова, може да е величина на човешкия ум, може да е величина на човешките чувства. Има силови полета, има и умствени полета. Казвам: всякога трябва да вадите заключения. За да подобриш своя живот в света, трябва да измениш едно поле. Така един човек може много да подобри живота си в умствено отношение. Например въздухът в града е нечист – човекът ще излезе горе в планината, ще измени условията. Горе, на чистия въздух, веднага ще се подобри неговото състояние. Умният човек трябва да мисли, трябва да се повдигне. Трябва да знаете законите на повдигането. Ако седиш на един и същи уровен, никога не можеш да прогресираш в света. Ако повдигнеш ума си дори половин сантиметър, ти ще влезеш в друго поле.

Представете си, че тук има голям порой, който тече. Ако ти не можеш да се повдигнеш, той може да те отвлече, а ако се повдигнеш с половин сантиметър, ти си свободен от влиянието му. Не се изисква повдигане с километри – и два сантиметра да се повдигнеш, ти си свободен от това течение. Дойде ли едно огнено течение, пак е същият закон: когато се повдигнеш с един сантиметър, ти си свободен. Някой казва: „Това не може да се постигне така“. Не, този огън има определено място, където действа, той не може да мине през тази област – това е разграничаване. Казват, че топлината излиза от Слънцето, нали така? Тогава, минавайки през пространството, защо не го стопля, ами горе е минус 160 градуса студ? Слънцето не изпраща топлина, но енергията, която праща на Земята, тук се трансформира в топлина. Когато се ударят в земната повърхност, лъчите се разбиват и образуват топлина, която е потребна за развитието. И тогава вие схващате Божествената енергия, която иде от този център през безпределното пространство. Щом тя се блъсне във вас, се явяват тия противоречия, за да се развие онова, което вие искате. Има достатъчно енергия, която да ни съответства.

Вие говорите за Любовта. Ако изучавате Любовта, там ще ви бъде силата. Ако разбирате закона, по който Любовта действа, ще бъдете свободни. Вие имате за Любовта едно особено чувстване, а пък трябва да разбирате какво нещо е чувстването. Любовта е условие за чувстването. Четири неща има: първо, вие имате усет – това е най-малкото нещо, при което вашето съзнание започва да функционира. След това имате влечение – то е по-високо от импулса. След това имате чувство – то показва реалността. Накрая имате стремеж – това се отнася до съзнанието. Трябва да съедините усета, влечението, чувството и стремежа в едно и вече ще имате едно понятие какво нещо е реалността. Реалността трябва да я чувствате. Ти не познаваш един човек, докато не чувстваш, но щом чувстваш, ще влезеш в положението му как страда, а не как мисли.

Например в определен случай вие може да мислите какво ще стане с вас след десет години и казвате: „Това ще бъде, онова ще бъде“. В този случай вие не познавате реалността. Идва друг човек и казва: „Аз чувствам, че след десет години ще бъда богат“. Много добре – онова, което този човек чувства, се сбъдва, а онова, което другият мисли, не се сбъдва. Нещата зависят от чувстването, а не от мисълта. Мисълта е само за да поправиш някаква погрешка. Когато се занимавате с вашия ум, вие поправяте погрешките, а когато се занимавате с вашето сърце, ще се запознаете със самата реалност на нещата. Това, което чувстваш дълбоко в душата си, то е вярно. Когато тогава дойде умът, той ще бъде в права посока и ще мисли вярно. Ако чувстваш криво, и умът ти мисли криво. Когато мразиш един човек, умът е взел сърцето ти, умът ти мисли. Когато мразиш един човек, умът и сърцето ти знаят каква пакост са направили на човека – умът се солидаризира с твоите чувства. Когато обичаш някого, тогава и умът се солидаризира със сърцето, и той мисли хубави работи. Тогава умът прави това, което ти чувстваш. Вие не можете да се изправите, ако не чувствате. Добре е, когато чувстваш и умът ти върви по същия път. Ако имаш хубави чувства, и умът мисли хубаво. Това са психологически данни, това са закони в окултната наука.

Най-първо ще обръщате внимание на вашите сърца. Казвате: „Аз мисля така“. Ти можеш да мислиш, но ще останеш една гола мисъл. Трябва да имаш едно добро сърце, за да може и умът ти добре да мисли. Ще мислиш добре, за да бъдеш богат – всичко да имаш, да имаш всичките благословения. Нямаш ли добро сърце, какъвто и ум да имаш, той не може да ти помогне. При сегашните условия вие най-първо чувствате в себе си. За себе си не трябва да имате такива понятия, че не се познавате, че не мислите и не чувствате добре. Научете се да чувствате добре – да чувствате така, че да ви е приятно, защото има една вътрешна приятност. Ако не чувстваш добре, ще дойдат меланхолията и песимизмът. Тогава вече ти нямаш ясна представа, нямаш ясно чувство в себе си. Някой казва, че е егоист, че не обича. Вие не можете да обичате, докато не чувствате. Хората са егоисти с ума си – те имат много лоши представи. Например ти казваш: „Това мога да направя“. Отиваш въоръжен на бойното поле и някой друг идва въоръжен. Ти му теглиш един куршум и той ти тегли един куршум – и двамата се връщате инвалиди. Питам сега: къде е геройството? Бият се двамата, но единият умира и другият умира. Срамота е да мислите, че това е геройство! Героят е всякога герой, той не умира. Само ако не умираш, това е геройство. Героят може да се лекува сам.

Сега нека у вас да остане следната мисъл: каквото и да преживявате, вие минавате живота на миналите поколения, на миналите раси, и трябва да бъдете внимателни в това минаване. Например гледате на кино едно представление – мислите ли, че то е безопасно? Мислите ли, че ако опитвате всичко с вашия език, това е безопасно? Не! Сега понякога не разбирате онзи велик закон, който регулира живота. Вие давате право на ума си и казвате: „Аз мога да мисля всичко, което искам“. Оставете това – вие можете да мислите всичко, но ще си създадете най-голямото нещастие. Затова лекарите само пипват с ръка пулса и не искат повече да докосват болния с ръка – предписват лекарство и искат да се освободят. Ако ходиш при болния и го пипаш, ти ще почувстваш нещо от него. Студентите по медицина, когато изучават признаците на болестите, започват да мислят, че са болни от какво ли не.

Болезнените състояния са много заразителни. Например чуеш, че е станало някакво убийство, и се заразяваш. Хвърлете всичко това настрани! Когато се съмнявате, и това е по рефлексия. Разказваше ми един приятел, който живееше в Свищов, че много искал да има пари, и се молел за това. Една вечер сънува, че е намерил една кесия пари. Казва: „Сбогом, сиромашия!“. По едно време гледа – една крава започва да се върти около него. Той я ритва, тя се обръща с четирите си крака нагоре и нещо като вода потича по него. Събужда се и вижда, че е ритнал масата и тя се е обърнала с краката нагоре, че е хванал чаршафа, а мисли, че е кесията. Никаква кесия няма, никакво богатство: държи той чаршафа и щом ритнал тази „крава“, масата се обърнала и каната с вода, която била отгоре, се разляла… Това е илюзия.

Казвам: илюзорният живот – това са пособията, с които си служите и си помагате. Понякога вие предавате на нещата някое друго значение. Ти можеш да мислиш, че чаршафът ти е кесия, пълна със звонкови, и че масата ти е крава, но масата е маса, а чаршафът е чаршаф. Никога не възлагай надежди на нещо, което няма тази същина. В реалността може да влезе едно заблуждение, но в същината никога не може да влезе нито заблуждението, нито илюзията. В същината ще имаш нещата такива, каквито са. Реалността е малко изменение на две противоречия.

Сега какво разбрахте, кое остана съществено у вас? Младият трябва да се учи да спазва Божествените закони; той трябва да познава Божествените закони и да функционира, да работи с тях. Божественото трябва да му бъде цел и стремеж във всички области, през целия живот, каквото и да започне той. Защото с това младият може да запази своята младост, може да развие своите дарби и да придобие своето щастие, което търси.

Аз сега не искам да ви намеря остарели. Ако не спазите това, един ден вие ще остареете. Тогава ще ви кажа: „Друго трябва да учите“. Учете сега. Новото е да спазвате Божественото.

 

Само Божията Любов носи пълния живот.

 

  1. лекция, 16 октомври 1936 г., 5 ч., петък, София, Изгрев