1933 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Същественото в живота

 

Добрата молитва

 

За следния път пригответе резюме на първата лекция от първата година на младежкия клас (Двата пътя – бел. ред.), а които могат, да я препишат.

Досега вие сте били заети само с физическата страна на живота, само с неговия механизъм и даже този механизъм не сте изучавали както трябва – изискват се още дълги векове за това. Всеки механизъм е резултат на една вътрешна нужда на живота. Външната страна на окото е резултат. В човека има един орган, с който да може да прозира това, което става във физическия свят. Вие ще изучавате тези външни резултати, изучаването на характера на човека зависи от тях. Например кое е същественото, което вие знаете, или кое е същественото, което хората знаят? Съществено аз наричам това, което при всички условия, каквото и да се случи, не се изгубва. Вие имате известна радост, но тази радост не е съществена, понеже при най-малките изменения на външната обстановка тя изчезва. После вие скърбите за нея и я считате за нещо реално, което сте изгубили. Реалното може ли да се изгуби? Като се изгуби, ще се замени с ново.

Страданията на човека аз наричам скърби на малките изгубени работи в живота. Трябва да си създадете една нова характерна черта – да различавате същественото в живота, да ви интересува то и след като ви остане време, да се занимавате с второстепенни работи. Какво мислите за здравето – съществено ли е, или не е? Какво мислите за хляба – съществен ли е, или не е? Какво мислите за водата, за въздуха, за светлината? Хлябът, водата, въздухът и светлината са четирите реалности, понеже без тях не можете да живеете, а здравето е техен резултат.

Старите гърци са казвали: „Да познае човек себе си“3. Кое е същественото, което човек познава в себе си, и как може да се познае? Кои са съществените неща в него, чрез които той се познава, чрез които се различава от другите като индивид? Понеже външната форма се изменя, човек е първо млад, после остарява – изменя се външно. Може ли човек да се познава по външната форма, ако тя се изменя? Някои от тези въпроси, които ви задавам, на какво ги уподобявам?

Дойде някой майстор, велик цигулар, и вие се трудите, за да станете като него, но колкото и усилия да влагате, не успявате. Той има техника, но на какво се дължи тя? Вие ще кажете, че във всички хора има музикалност. Така е, но не всички могат да свирят, не всички могат да пеят. Следователно този велик цигулар (и въобще гениалният музикант) е роден при специална обстановка и ако ти не си роден при такива обстоятелства, трябва да чакаш, а сега ще се задоволиш само с онова, което ти е дадено. Да допуснем, че има един гениален майстор грънчар. Може да мислите, че тази работа е проста, но ако опитате да направите едно гърне, ще видите, че много неща ви липсват. Може да замесвате калта, както грънчарят я замесва, но ще се намерите в трудно положение да извадите едно хубаво гърне от тази кал – калта трябва да се замесва, но след това трябва да се изпече.

Кое е същественото за вас като ученици в този клас? Интересува ме вашето становище. Кое е същественото, което ви привлича? Кое ви е заставило да станете сутринта в 5 часа, за да дойдете тук, в клас? Ако питате гладния коя е подбудата да чака пред фурната, ще ви каже, че е гладът; той може да отиде там в 4-5 часа сутринта. Жадният може в пет и половина сутринта да отиде на извора.

Знанието е в най-високите области на човешкия живот, то произтича от светлината. Първите три условия – водата, въздухът и хлябът, са три подготвителни стъпки, а светлината е областта, в която се добива знанието. Необходимо е да знаете, че за да се придобие каквото и да е знание, човешкият ум трябва да е свободен от каквато и да е тъмнина – тя да остане в ума ви само във вид на сянка. Ако имате тъмнина в ума си, знание за света не можете да имате, нито знание за себе си в пълния смисъл на думата.

Различаването е необходимо. Много физиогномисти изучават веждите, но пропускат 4-5 съществени техни качества. Досега нито един физиогномист не е броил космите на веждите – взимат само правата линия; доколкото зная, нито един от тях не знае колко косми има в една вежда. Това наблюдение не са правили, а гледат дали веждите са дебели и взимат две-три черти, които не са толкова съществени. Космите на някои вежди са по-дълги, а на някои – по-къси; едни вежди имат по-малко косми, а други – повече. И на някои глави има повече косми, а други са оголели. Понеже външният свят е зает, казвате: „Тези работи не са важни“. Не са важни – какво ви интересува колко косми имат веждите и ако ги знаете, какво ще ви допринесе това?

Според вас, според тази философия, до която сте дошли, не може ли човек да си създаде добри вежди? Защо са му веждите? Веждите са границите между Божествения и Духовния свят – нищо повече. А мустаците у мъжа са останали – те са граница между Духовния и физическия свят. Когато човек е обрасъл само с косми, това е границата между човешкото и животинското. Веждите са една граница – като минаваш през тях, ще те спрат. Какво разбирате под думата граница? Граница е минаването от един свят в друг. Световете се различават по своята материя; Духовният се различава от физическия,  Божествената материя се различава от духовната – има съществена разлика. Вън от това веждите са антени – чрез тях интуитивно възприемаш какво се строи Горе, какво става в Божествения свят, и затова хората обичат да имат хубави вежди. Посоката им показва от какво се интересува човек.

С какво се занимавате вечер – нали слушате радио? Има много радиостанции – сто, двеста. Човек слуша една радиостанция, но я затваря, не се интересува от нея. Някой може да иска да слуша лекция на френски или на немски език, друг може да иска да слуша опери и представления или пък как свири някой цигулар, как говори някой оратор – много неща има. Снощи кое беше същественото в нашето радио? Коя беше последната мисъл, с която заспахте? Трябва да хроникирате, научете се да записвате своите съществени мисли. Защо една съществена мисъл никога не се повтаря? Може да се повтори някой път, но в друг вид.

Вие не сте правили опити с вашите пръсти. Например имате едно песимистично разположение, което може би се дължи на стомашната ви система – има много киселини, ферментации, гниене. Тези процеси в стомаха, в тънките черва или в дебелото черво веднага дават едно песимистично настроение. По кой начин това настроение може да се премахне или да се лекува? Да кажем, че влезете в една студена стая и в нея има печка и малко дърва – какво трябва да направите? Да запалите печката, нищо повече. Може да се пообърнете, да видите дали има звънец, за да повикате някой слуга, но ако няма звънец? Дървата са там и вие сте човекът, който може да запали печката.

Много окултни ученици понякога се заключват, за да не изчерпват магнетизма си – слагат ръцете си така, че прекръстосват пръстите си. Не, това е много опасно заключване, то циментира човека. Ако дълго държиш ръцете си затворени, с притиснати пръсти, ще изгубиш толкова, колкото ще спечелиш – нито печалба ще има, нито загуба, а времето е изгубено.

Аз бих желал, когато решавате известни мъчнотии, да постъпвате по следния начин. Да си представим, че имате една мъчнотия: пътувате като екскурзиант, попадате в клека, три дена гладувате и като намерите път, виждате, че най-близките села са на 50-60 километра разстояние. Как разрешавате въпроса? Нямате нищо в раницата си, освен тук-там малки трошици. Намирате една трошица, слагате я в устата си; намирате друга и нея слагате в устата си. Тия трошици донякъде ви залъгват, но краката ви се откъсват. Какво трябва да направите, как разрешавате въпроса? Разрешавате го както вълка – като огладнее, той намира сладки корени, треви и се спира при някой корен. При големия глад в човека се събужда едно чувство, едно съзнание, при което той започва да гледа дърветата, тревите и сякаш си спомня, че в тази или онази трева има нещо полезно. То не е толкова вкусно, но той казва: „Не искам да умирам преждевременно, там има достатъчно трева, храсталак“.

Следователно какво са страданията от това гледище? Скърбите и страданията в света са малки подбудителни причини да ви заставят да излезете от едно неестествено положение. Страданието ви спасява. Това не е като пищната храна, като хубавия обяд. При едно страдание един беден обяд може да подкрепи силите ви, без него е лошо. Със страданието е лошо, но без него е още по-лошо. Всяко страдание ви оставя малко храна и показва, че в хода на вашия живот сте попаднали на едно място, където няма радост. Условията при радостта са благоприятни, а при скръбта – не. Всеки, който е опитал да мине по този път, винаги е имал същата опитност, понеже теренът е все такъв. Някой е бил по-умен и си е взел повече хляб, а друг е взел по-малко. Щом страдате, хубавото седи в това. Вие сте пътник и казвате: „Загубих се в клековете“. В един град човек може ли да се изгуби? Кое тогава може да се нарече клек? В чувствения свят има много клекове, нали, доста клекове има там.

Първото нещо е да възстановите онази връзка. Всеки един трябва да има радио и когато ще тръгва на път, да запита за пътя. Всеки, който опитва този път, трябва да се допита. Вие тръгвате в света – имате един пътеводител и там е описан всеки град, през който ще минете. Много често се случва човек да изгуби придобивките, които е получил.  При големи смущения той може да изгуби своята способност да мисли – някой път я придобива, някой път я изгубва. Страхът само предпазва човека от неминуема смърт, но ни най-малко не го прави умен. Заекът и досега не е станал по-умен, той е най-страхливият. Какво е допринесъл неговият страх? Зимно време ще влезе в градината, ще огризе някое дърво, за което ще го претрепят – не му идва наум за това. И стопанинът ще каже: „Чакай, ще намеря копой“, ще вдигне пушката, а на заека и наум не му идва за това. Той е страхлив и казва: „Имам право да гриза тези дървета“, без да знае, че след това ще плати с живота си. Следователно не мислете, че чрез страха човек поумнява. Въпрос е колко по-умен е станал заекът – в някои неща е станал, но в други – ни най-малко.

Онова, което може да спаси човека, е желанието за знание. Той трябва да има знание, то е необходимо за него. В еволюцията на човека знанието е същественото, но кое е същественото в знанието? Кое е същественото в диаманта – пречупването на светлината. Диамантът се отличава с това съществено качество, че най-хубавото пречупване на светлината става в него, но има и едно друго качество, което го отличава. Минералозите го класифицират като един от най-твърдите камъни. Каква е твърдостта му – десет. Добре, сега да разсъждаваме. Например вие намирате един хубав челичен нож или една от дамаскинените саби, които се възпяват в песните с названието сабя дамаскиня. Челичените, дамаскинените саби може да се свият така, че двата им края да се съединят и после, като ги пуснеш, да звънят като звънец – това е сабя дамаскиня. Като намерите една такава сабя, какво ще мислите за нея? Ще мислите, че или Природата си е играла и я е създала, или някой друг я е създал. Действително, Природата я е създала чрез човека. Понякога тази сабя ще ви даде разбирането, че съществото, което я е направило, не е глупаво, а е умно. Ако намерите някое обикновено ножче, ще кажете, че този, който го е направил, е бил обикновен майстор, но щом намерите сабя дамаскиня, ще видите, че този, който я е направил, е бил майстор. Ако намерите някоя хубава флейта, какво може да мислите за човека, който я е направил? Ще кажете, че е бил с висша култура. Най-първо ще се чудите, но ще ви дойде наум, че колкото повече дупки и клапи има, толкова по-умно е било това същество. Следователно законът е все същият. Когато човек има повече способности, повече чувства и повече органи в тялото си, това показва, че обкръжаващата среда, в която това същество живее, е от умни същества – нищо повече. Най-високоорганизираният човек не може да се роди в една обикновена среда, немислимо е да се роди там – затова постоянно трябва да се стремите да измените средата, в която живеете.

Някой път вие се занимавате с посторонни мисли, мислите много еднообразно. Казвате: „Лоши са условията“ и вдигате ръце. Нищо не значи това. Щом са лоши условията, какво трябва да направите? Казвате: „Няма хляб, няма вода“. Добре, какво трябва да направите? Ако имате брашно, ще седнете и ще омесите хляб. Ако сте мъж, казвате: „Това е женска работа“. Добре е, докато сте между жените, но ако сте сам, ще опитате да си замесите малко хляб, ще се научите. Сега във вас има някои навици, с които трябва да се простите за в бъдеще. Всички сте хора с големи претенции и не само вие – навсякъде, където съм бил, не съм срещал хора, които да нямат големи претенции; опитал съм и религиозните, и учените. Някой казва: „Молих се три пъти, десет пъти, как да не ме послуша Господ?“. Някой пее и казва: „Тази публика не ме оценява, не ми дадоха пари“. Щом му дадат пари, оценили са го.

Питам сега: къде трябва да спрете, коя е нормата? Необходимо е да дойдете до естествените желания. Както вървите сега, вие се намирате в едно неестествено положение – от гледището на окултната наука мнозина сте в него. Станали сте много чувствителни, мнителни, подозрителни, преждевременно сте остарели и сте станали Сатурнови типове. Като станеш на 72 години, тогава малко ще те понагази Сатурновият тип. След 72 години Сатурн все ще те срещне малко, ще ти зададе един труден въпрос; като дойдеш до неговата област, ще внесе нещо и нещо ще те попита.  Сега, като сте млади, не е хубаво да се занимавате с една област, която е много опасна. Сатурн има доста слуги и като дойде един човек, той казва на слугите си: „Я се качете на гърба му“. Слага някого на гърба ви, а вие започвате да се съмнявате дали ще можете да го носите, или не. Той ти е сложил някоя идея, от която не можеш да се освободиш – каква идея? Имаш един приятел и започваш да се съмняваш дали те обича, дали ще те обича, или няма да те обича, дали ще бъде верен, или няма да бъде верен. Станал си богат – Сатурн влага в ума ти мисълта дали ще ти остане богатството, или не. Учител си – вложи ти мисълта дали ще те уволнят, или не. Мога да ви приведа много примери. Искаш да държиш реч – казваш: „Ами ако ме освиркат?“ и може да се откажеш. Понякога казваш: „Каквото и да стане, освиркан или неосвиркан, ще държа речта си, на късмет“.

Когато човек има късмет, това показва, че в миналото е живял по-добре, имал е добродетели, правил е толкова добрини, че всички хора сега тичат и му помагат. А на хората без късмет казвам: „Късмета ти си го направи“. Гледам ви сега. Така, както живеете, в бъдеще няма да имате много голям късмет поради същия закон, не че аз го желая. Защото ако вложите пари в една банка или в 10-15 банки, ще бъдете късметлии, на ако сте имали пари и не сте ги вложили, и да отидете в банките, няма да ви кредитират никъде. Ще кажете: „Нали Господ ме е създал, Той ще се погрижи“. Така е, вярно е, Той ще се погрижи. Но ако Господ ни е създал всички условия, какво сте направили вие при тези условия, при дадения материал?

Всички сте учили геометрия. Ако сложа една точка на хартия и кажа, че вашето щастие зависи от това да напиша тази точка и да сложите хартията в джоба си, какво ще направите с нея, кажете ми? Първо ще повярвате – вие сте лековерни, и веднага ще я сложите в джоба си. На втория ден, като видите, че нещата не стават както мислите, ще извадите хартийката. Някой на третия ден ще каже: „Изгубих си времето“, а друг ще я скъса и ще я хвърли. Питам тогава: в какво седи сполучливият опит? Вие не знаете. Ако бях на ваше място, знаете ли какво щях да направя? Щях да сложа в копринен плат един зар с тази точка и щях да кажа, че от това зависи щастието – като го имате, всичко става. Или щях да отида при един болен и да му кажа: „Колко даваш да те излекувам? Имам един зар, дадоха ми го, той е един специалитет“. Ще изгоря тази точка. В една чаша ще сипя вода и той ще я изпие – ще оздравее и оттатък ще мине. Ще взема 10 хиляди лева и ще си отида.

Аз така разрешавам въпроса, а вие чакате щастието ви да дойде и като не дойде, казвате: „Не вярвайте в щастието!“. Прави сте, и вие сте прави. На начина, по който вие слагате точката в джоба си, не вярвайте, но на начина, по който аз слагам точката в джоба си, вярвайте. Представете си, че като съм направил тази точка, в нея съм вложил нещо от себе си и тя е жива. В точката е скрита голяма динамична сила. В какво седи силата на един писател? Всеки, който е писал, все е вложил нещо от себе си. Вие какво можете да направите? Влагате нещо от себе си, но сами не вярвате в това, което пишете. Например пишете: „За да можем да бъдем приятели, трябва да се обичаме“. Всички пишете отлични работи, но после казвате: „Това не може да стане“. Сатурн дойде в ума ви и кажете: „Невъзможно е това“ или кажете: „Ние сме го казали, но не му е времето“. Хубаво, като не му е времето, защо го пишете тогава? Ако не му е времето, щяхте ли да го направите? Щом сте го писали, време му е, но не знаете как да го приложите.

В какво седят Любовта, Обичта? Вие как прилагате вашата Любов? Защо чертаете един ъгъл? Любовта има един ъгъл, който е обърнат надолу. Изобщо как пишат хората? Бащата може да пише на сина си, майката – на дъщеря си, всеки човек пише. Вие ще разберете онзи, който пише. Колко градуса е една буква? Мислите, че това е случайно? Не, за мен първата буква означава при какви условия сте. Ако буквата Л е по-широка, ако ъгълът е по-голям или по-малък, аз вече виждам условията, при които човек живее, и в какво вътрешно състояние се намира. Има нещо, което физиологически обуславя писането. Когато си разположен идейно, когато обичаш човека, пишеш повече, пишеш хубаво, красиво, а когато се намираш в притеснено състояние, нямаш време, не разполагаш с много хартия, в беднотия си, пишеш небрежно – ситно, ситно. Казвам: този човек няма пари. На едно малко листче, в едно малко пространство пишеш ситно – значи условията, при които пишеш, са трудни. А друг пише рядко – има голямо богатство. Богатият е много скържав, цени времето, той е англичанин; „Времето е пари“ – казват англичаните.

Англичанинът има отривиста реч. Той пише: „Господине, получих вашето писмо и в отговор ще ви изпратя колета“ – свършено в четири реда. Във французина има завъртане, но в англичанина няма – англичанинът няма време да пише дълги писма. Като отговаря, отговаря така: „Получих пратката“ – няма да седне да пише резюмета. Даже професорът, като влезе в училището, няма да седне да говори като мен, а ще говори 5-10 минути и след това ще каже: „Има учебник по математика и геометрия, от тук до тук ще учите. За трудните работи елате при мен“. Ако не си го разбрал, ще питаш – като дойдеш до някой труден въпрос, който не можеш да разбереш, ще отидеш при него и той ще ти обясни. Англичаните ценят времето, не искат да си го губят. Американците се отличават малко, но и те приличат на англичаните, като бутнеш тяхното тщеславие. Защо американците са малко тщеславни, а англичаните са горделиви? Англичанинът, като те срещне, казва: „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм англичанин“. Американецът цени мнението на другите. Каква е разликата между тщеславния и горделивия? Горделивият е облечен скромно и хубаво, а тщеславният има панделки, пера. Горделивият има други, още по-лоши черти. Гордостта е обратното на тщеславието. Тщеславният е взел повече място, отколкото трябва, и като върви, гледа да не се блъсне някъде.

В сегашния живот вие се натъквате на ред мъчнотии. Например ще ви кажат: „Той е окултист, а те не са практични хора“. Хубаво, трябва ли един окултист да бъде малко за подигравка на другите? Ако ви зададат въпроса в какво седи окултизмът, какво бихте казали? Един окултист трябва да разбира на първо място човешкото общество и като срещне събеседника си, да знае какво да му отговори. Ако говори врели-некипели, това е друг въпрос. Трябва да обичаш събеседника си и да знаеш за какво да му говориш, а той да каже: „Този човек знае какво да говори“.

Някой идва при мен и казва: „Какво е окултизмът?“. Какви ли не определения имат окултните ученици. В какво седи окултизмът? Това е една наука, която се занимава с реалността на самия живот, с външните и вътрешните условия на живота и с органичното развитие. Окултистите имат много прави понятия за развоя, който съществува вътре в самата Природа. Помнете едно: човек не може да бъде окултист, ако е скържав; не може да е окултист, ако е мързелив; не може да бъде окултист, ако е страхлив. В окултната наука се изисква грамадно безстрашие, смелост, окултистите са почти най-умните хора. Не може да се каже, че са най-добрите, но са най-умните, почти най-умните – имат много добри разбирания за нещата. Като казвам, че не са най-добрите, разбирам следното: всички хора изобщо са добри.

В знанието има една опасност и тя седи в следното: при окултизма понякога става пресъхване на чувствата. Тези ученици, които не разбират, пренасят своята деятелност отпред на главата и искат само с ума да разрешат всички въпроси; това е едностранчиво разбиране на живота. Например вие говорите за Любовта. Има една първа нейна фаза – материалната любов. После има друга фаза, в която силите на тази материална любов трябва да се трансформират и Природата е сложила за тази цел приятелството. Ако вие в душата си или в мозъка си нямате този орган или чувство на приятелство, не можете да трансформирате по-нисшите енергии и да ги насочите към ума. Като дойдете до личните чувства, и там трябва да има трансформатор – такъв може да бъде приятелството, но трябва да имате и друг трансформатор – милосърдието, отпред на главата. Милосърдието разпределя енергиите.

Нали имате този закон (фиг.1)? Когато две линии се пресичат, какви са ъглите? Нали срещуположните ъгли, които се образуват при пресичането, са равни? По какво се различават те? Ако се движите в тази посока, най-първо страните са по-разширени и колкото повече отивате към върха, понеже там материята е по-гъста, толкова повече мъчнотии имате, докато минете. Като минете в противоположната посока, в другия свят, отначало ще се натъкнете пак на големи мъчнотии, но колкото по-далече отивате, толкова повече се разрежда материята – значи на физическия свят започвате с лесното и влизате в трудното, а в Духовния свят започвате с трудното и свършвате с лесното. Следователно във физическия свят най-първо ще имате добри резултати, а в края – лоши, докато в Духовния свят в началото ще имате лоши резултати, а в края – добри. Ще съедините двата свята – физическия и Духовния.   Физическият ще гарантира за Духовния, ако в Духовния има оскъдност, а във физическия – изобилие. Когато пък във физическия свят има оскъдност, Духовният трябва да помага или да гарантира. Някои чувства във вас са започнали със сполука значи ще завършат с несполука.

Човекът трябва да се изучава. В света, в който се намирате, условията са такива, че е невъзможно да ги избегнете. Щом сте на физическото поле, понякога ще гладувате, но при баща ви и майка ви няма да е така, няма и да сте лошо облечени. Когато Хитлер4 дойде в Германия, много видни професори се самоубиха – те не можаха физически да изтърпят един нов ред на нещата. Хитлер има една расова идея – да подобри германците, но това е нещо, което се прави повторно, не е за пръв път. Това, което той прави в Германия, го правиха и евреите – Мойсей, който водеше евреите към Палестина, имаше строги разпореждания5. Хитлер върви по пътя, по който Мойсей е вървял. В психическо отношение Мойсей се натъкна на много големи мъчнотии, от които дори Христос не можа да го освободи.

Един закон съществува в Природата и той седи в следното: когато в една раса се примесват раси от по-висше и по-нисше развитие, те се спъват. В какво отношение? Спъват се по отношение на резултата. При прекръстосването на една раса трябва да минат най-малко 2500 години, за да има малко подобрение в нея, да се уравновеси и да се дойде до един хубав тип. В Америка се забелязва  следното: всички черни, които се прекръстосаха с белите, дадоха мулати, които нямат дълъг живот и са изложени на много болести, измират преждевременно. Като се смесят двете раси, трябва да минат най-малко 2500 години, за да се уравновесят силите.

Сега ще кажете: „Какво ни интересуват бялата и черната раса?“. Трябва да ви интересуват, понеже във вас понякога става прекръстосване на нисши и висши чувства, на нисши и висши способности. Може да ги прекръстосате, но се изисква дълъг период, докато прекръстосването им даде добър резултат, а в началото резултатът ще бъде лош. В окултната наука тези въпроси се разглеждат външно. При кръстосването на расите или на нисшите и висшите чувства, на нисшите и висшите способности, на инстинктите, мнозина от вас сте се обърквали и казвате: „Тази работа е празна“. Религията се дължи на известни чувствания, но щом висшите и нисшите чувства се прекръстосат, веднага ще настане един прелом – какъв? Ако този, който е направил грешката, е слуга, той няма да се връща навреме при господаря си, ще започне да закъснява – ще се спира на това кафене, на онова кафене, за да пие една-две чаши, и ще казва: „Да става каквото ще“. Като се върне, ще му направят забележка, но на втория ден пак ще закъснее. Тогава загубва отношението си към времето, отношението, което съществува между хората.

Сега най-първо ще се пазите от прекръстосването, ще държите вашите нисши чувства в подчинение. Нисшето, при условията, в които се намирате сега, трябва да е подчинено на висшето – вашият нисш ум трябва да е подчинен на висшия ви ум, а нисшите чувства – на висшите и да не правите никакъв компромис с нисшето, с него компромис не може да се прави. Нисшето, каквото и да ви обещава, не може да го свърши. В окултната история няма пример, когато нисшето ви е обещало нещо и го е направило.

Например какво може да ти допринесе страхът? Страхът понякога може да ти причини някоя малка радост или да те избави от някое падение, но ако му се подчиниш, няма да можеш да спиш. При една малка опасност страхът ще ти каже: „Пожар!“; няма пожар, но трябва да бягаш. Срещнеш някого, който ще ти каже: „Пази се, защото може да те убият“. Срещнеш някой вол и страхът може да ти каже: „Пази се, защото може да те убоде с рогата си“. Срещнеш някой паяк и страхът ти казва: „Пази се, може да те ухапе“. Срещнеш някоя река и страхът ти каже: „Пази се, може да се удавиш“. Ако се водиш по ума на страха… Има хора, които страдат от тази болест. Такъв човек не може да се качи на каруца, автомобил или влак – страх го е, казва: „Ще побягнат конете“ или: „Може да стане катастрофа с автомобила“. И на параход не може да се качи. Където и да ходи такъв човек, очакват го големи нещастия. Някой път се чудя как с този голям страх още не е умрял.

Привеждам тези примери, защото някои от вас и сега се страхуват. Здравият човек какво ще прави – ще работи. Болният казва: „Мога да умра“, но това, че се е разболял от някоя болест, ни най-малко не показва, че ще умре – болестта не е признак, че трябва да умреш, а че трябва да измениш живота си. Ако слушаш съвета на болестите, ще оздравееш и ще ти стане по-добре; ако не слушаш, може да ти стане по-зле. Ние тълкуваме страданията и несгодите в света в такъв смисъл – те са малки предпазни мерки.

В какво седи окултизмът? Вие сте окултни ученици, нали? Окултният ученик знае, че трябва да бъде справедлив, знае, че несправедливостта ще го спъне в развитието му, но за да бъде справедлив, висшият ум в него трябва да действа и да съзнава връзката между причините и последствията. Какво е кармата, за която учат индусите? Това е вече областта на Разумния свят, където разсъдъкът схваща връзката между причините и последствията. Някой път ти си направил грешка преди 3-4 прераждания. Може в този живот да си дошъл заради някоя малка грешка, заради някое престъпление отпреди 1-2 прераждания и сега трябва да го изкупиш. Мислиш, мислиш – нищо не си спомняш. Сиромах си, каквото захванеш, не ти върви; тук те обрали, там те обрали, къщата ти запалили – казваш: „Без късмет съм“. Онези, които разбират кармата, казват, че този човек не е живял добре в миналото. Съвременният човек казва: „Аз не помня нищо оттогава. Може да съм пил, нищо не помня“. Той не помни, че е пил в кръчмата и че това е записано в книгите. Казват: „Имаш да даваш“ – по закона на кармата е писано там и те държат отговорен.

Сега с многото говорене създаваме повече работа на стенографките, даже са претрупани с работа и не трябва да стенографират, а вие седите така и не знаете какво е стенографирането. Някои от вас не си правите бележки и казвате: „Запомнихме това“.

Само за тази лекция, която ви държах, ще ви бият в бъдеще – аз ви държах лекция, за да ви бият. Вие вземате пари от една банка и заради тях сте весели, но банката ги е записала в книгите си. Обещавате след 5-6 месеца да ги върнете и ако не се явите да ги внесете, те си имат почтени хора, които като сватове пращат, за ви намерят и да ви кажат: „Банката има честта да ви покани да се представите на аудиенция при директора. Той иска да поговори малко с вас във връзка със задължението, което имате“. И най-после банката, при сегашното състояние, може да ви хване и да ви затвори поради неустояване на думата, а ако имате къща, могат да я продадат.

Следователно в един уреден живот винаги има големи отговорности, а в един неуреден – по-малки отговорности. В неуредения живот има по-малко нещастия, но и по-малко щастие, а в уредения има по-голямо щастие и повече нещастие. За умния е за предпочитане да живее в уреден живот, отколкото в неуреден.

Сега не искам да ви лансирам някои идеи, защото се случва да не правите извода както трябва. Направили сте много гърнета, трябва да ги осребрите, да ги сложите на работа и да си посрещнете задълженията. Защото ако един керемидчия работи цяло лято и не продава керемидите, защо са му те – цяло лято да се каля?

С говорене не става. Може ли да изпеете сега новата песен?

Дни на страдания и скърби

през душата ми минаха,

вълни и бури душа ми заляха,

но духът ми на живота

с мощ и сила над тях изплава.

За Обетована земя

аз тръгнах пътник,

где извират извори,

где реки текат,

где зреят плодове,

где птици пеят.

Где хората живеят братски.6

 

Понякога човек се смее. За смеха има един орган, център в главата; той произтича от една висша способност в човека, даже стои по-високо от някои способности. Кога се смее човек? Вас ви е страх да се смеете. Трябва да се направи една Песен на смеха. Вие сега малко пеете, а много се грижите, но човек трябва да пее, понеже, като пее, неговата карма се трансформира. Неразположен ли си, попей малко; ако не може да пееш, позасмей се, после пак си попей и пак се позасмей.

Защо хората ръкопляскат? Едни ръкопляскат с перпендикулярни длани, а други – с длани, успоредни една на друга, и с успоредни пръсти. Трябва да се учите да пеете, защото много неща в живота зависят от пеенето. В Откровението е казано, че при престола на Бога всички пеят. Учените вярват, че цялото Небе, всички планети и слънца при движението си издават един тон – пеят една песен, вървейки в пространството. Всяка планета си има един химн. Знаете ли кой е химнът на Земята? – „Тъги, скърби.“ Тъги, скърби вдигай, слагай, напред върви.

 

Отче наш

 

  1. лекция, 8 декември 1933 г., София, Изгрев