1929 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Съпоставяне на нещата

Тайна молитва.

Кой ученик повтаря класа – способният или неспособният? Неспособният и мързелив ученик повтаря класа, а способният и прилежен минава редовно от един клас в друг. Въпреки това съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“. Всъщност никакво повторение не съществува, защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин; колкото и да повтаря, във всяко повторение има някаква разлика. Може да става въпрос за научаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне. Това, което човек не е научил, трябва да го научи, но това, което добре е научил, няма защо да повтаря. Може ли художникът да нарисува два пъти една и съща картина на едно и също платно? Това е невъзможно – на едно платно се рисува само една картина.

Някой задава въпроса защо трябва художникът да рисува. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се запитвате защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т.н.; друг ще пита защо трябва човек да учи, да страда и т.н. Ако не можете да отговорите на въпроса защо трябва да живеете, вие се намирате пред неизвестното X; ако не можете да отговорите на въпроса защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното Y; и ако не можете да си отговорите на въпроса защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z. Колкото и да се ровите в неизвестните X, Y, Z, нищо не можете да разберете, защото те крият тайни, до които не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда и не можете да си отговорите, запитайте се защо човек не трябва да живее, защо не трябва да учи и защо не трябва да страда. Щом живее, човек ще учи и ще страда. Страданието е подобно на вършеенето – човек трябва да вършее житото, за да се ползва от него; ако се ползва разумно от житото, заедно с него се ползват и други същества.

Човек не може да си отговори на въпроса защо трябва да живее по друг начин, освен с отговора: „Само Бог живее“. Щом си зададе въпроса защо трябва да живее, той съзнава, че не е фактор за нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко. Който е фактор за нещо, той не пита защо то става или защо съществува. Изворът пита ли защо трябва да тече – той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите защо трябва да яде, да мисли, да страда, това показва, че не е фактор на тия процеси; добре е да се вглъби в себе си, да види има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него, и ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо. Човек е свободен само тогава, когато е фактор; щом не е фактор, той не е свободен.

Кой човек наричаме свободен – онзи, който разбира, оценява и използва нещата. Например пчелата прави мед, но не е свободна. Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него и в края на краищата разбира, оценява и използва меда по-добре от пчелата.

Като ученици, вие трябва да съпоставяте нещата, да разбирате отношенията между живите същества и да ги оценявате. Какво отношение трябва да съществува между двама добри и гениални цигулари? Кой от двамата ще свири пръв? Ако са сами, те лесно ще решат въпроса: единият ще свири, другият ще бъде публика; след това ще сменят ролите си: първият ще стане изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен. Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика; ако болният оздравее, те разбират, че са свирили добре, и правят своите заключения за силата на музиката.

Първият музикант представлява числото 1 – единицата, т.е. човешкия ум; вторият музикант представлява числото 2 – двойката, или човешкото сърце; третият музикант, на когото и двамата свирят, според едни представлява човешката воля, а според други – човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно. Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата; когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване. Когато духът, или душата, слуша и двамата музиканти, човек, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: „Има смисъл да се живее – животът е обширен, заслужава да бъде изучаван“. Тъй щото преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух, или душа на човека.

Следователно, за да намерите смисъла на живота, вие трябва да слушате как свирят двамата музиканти; когато те свирят, вие трябва да бъдете числото три – главният съветник, който крие разрешението на важните житейски въпроси. За да разрешите правилно задачите на своя живот, вие трябва да ги изнесете в тяхната първична чистота; всяка задача е свързана с известно число и за да я решите правилно, трябва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисъл: започвате от единицата и стигате до десет, което е образувано пак от единица, но с нула накрая – нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа.

Като изучава числата, човек дава цена на всички, но дойде ли до нулата, той не ѝ дава цена – защо? Защото не я разбира; според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че сама по себе си нулата няма съдържание, но дава такова на другите числа – например ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието ѝ десет пъти; в това отношение нулата е подобна на точката, която няма никакво измерение, но като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай кое е по-добре – да има човек нещо в джоба си или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма. Ако няма даже стотинка в джоба си, човек е сиромах в пълния смисъл на думата и в това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото ако би имал нещо. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.

И тъй, помнете, че нулата е единственото нещо в света, което разрешава всички въпроси. Нулата не е нищо друго, освен Любовта. Който знае как да търкаля нулата и да се справя с нея, той разрешава всички въпроси, може да стане и богат, и учен, и гениален; който не може да търкаля нулата, се натъква на мъчнотии и нещастия, които не може да разреши.

Какво ще кажете за числата от 1 до 10, съществуват ли те вън от човека, или не? Вън от човека числата не съществуват – те представляват дейността на човешкия дух и крият творчески сили в себе си. Единицата, т.е. числото 1, е създала останалите числа – 2, 3, 4 и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствения и сърдечния свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете как да ги съпоставяте – както редът и местата на числата са в зависимост от известни закони, така и особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека; при това всяка мисъл и всяко чувство се явяват в точно определено време и пропусне ли човек времето за реализирането им, пропуска самото чувство и самата мисъл. Например в някого се явява желание да завърши гимназия или университет; ако навреме не даде ход на това желание в себе си, той изпуска случая да получи образование.

Съвременните хора се намират в преходен свят, където нещата зависят от временните средства в живота – например едно от преходните средства е парите. Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си – значи доброто ядене е в зависимост от парите: ако имате пари, ще се нахраните добре, а ако нямате, няма да ядете. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не свършва – който плаща, той завършва работата. Търговецът казва: „Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам. Извадете кесията си, да видим какво има в нея“. Купувачът дава пари и взима стока; търговецът дава стока и взима пари за нея; двамата се покланят и се разделят.

Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат; щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си и да плащат. Като ги заставят да плащат, започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни; приличат на скъперник, който не иска да дава – стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията, а стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество.

Човек не е нито сиромах, нито невежа – Бог е вложил във всекиго известни дарби и способности, които той трябва да развива. Щом работи и прилага дарбите си, не е нито сиромах, нито невежа.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 18 октомври 1929 г., София