1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Съзнателно говорене

 

Отче наш

 

Каква беше основната мисъл на миналата лекция?

Имате ли зададена тема? (Не.)

В какво седи силата на човека? Казвате: „Пари“. Някой път англичаните казват „мъни“, египтяните казват „филюш мафис“ (няма пари). Казваме: „няма пари“ или „има пари“. В какво седи силата на парите? „Парите са сила“ – много добре, съгласен съм, но в какво седи силата на парите? Казва някой: „Изкуството е сила“. В какво седи силата на изкуството? „Няма вяра, трябва да вярваме.“ В какво седи силата на вярата? Защото в дадения случай вярата е пробният камък. Ако в тебе нямаш съзнание, тази дума е безсилна. Трябва да съзнаваш нещата, но какво разбирате под думата съзнание? То не е само да се прави различие.

Допуснете, че аз ви казвам: „Ще падне върху гърба ви една прашинка“. Колко тежи една прашинка? Казват: „Той е една прашинка“. Определена идея ли е прашинката? Тя е определена идея, но в обикновения ум на хората прашинката не е определена. Колко тежи една прашинка? Не само вие, но и учените хора не знаят колко тежи една прашинка. Но казвам: „Ще падне цял един тон“. Вие сега знаете колко тежи. Той като удари, произвежда известен ефект. Следователно музикантите говорят не за същинските тонове, а за ефекти. Този тон като удари, музикантът после разсъждава какво е тонът. Тонът като удари, има известен резултат и ние за резултата говорим. Казваме: „Ще спусна един тон“. Тогава какво ще стане със съзнанието ни? Ти широко казваш: „Няма нищо“, но при тона ще дойде смущение.

Добре, вие изучавали ли сте силата на думите? Казвате: „Трябва да се говори красиво“. Имате един копринен конец. Ако той се опъне, ако се прекара в силно движение, може пръстът ви да хвръкне. Значи предметите имат свое движение. С една ваша дума, с едно ваше чувство и с една ваша мисъл можете да си напакостите. Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие само може да си произведете едно голямо нещастие; на себе си може да произведете нещастие. Или пък може от незнание да си произведете нещастие.

Много от сегашните нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото; много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото. В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислели, че вятърът ще духа към неприятеля. Щом пуснали газа, вятърът започнал да духа от позицията към тях и трябвало самите германци да бягат от тия газове. Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл. Питаш: „Как може да се измени мисълта?“. Разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението. Нас не ни интересува, че са излезли хората, въпросът за задушливите газове е безпредметен, но само изясняваме един факт. Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта, но действието на тия газове ще се върне към теб. Какво ще правиш? Ще държиш газа затворен в бомбата. Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия.

Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен. Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба. Всеки ден, често хвърляте такива бомби: вие обичате и често хвърляте такива бомби. Някой е силен, а ти мислиш, че като кажеш една обидна дума, той ще се стресне. Случва се обаче вятърът да иде от него – този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята. Отиде бомбата! Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш? Най-първо хвърлиш бомбата, но не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята. След като си паднал на земята, какво трябва да правиш? Трябва да станеш и да удариш на бяг; защото ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам. След това как ще изясниш факта? След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница. Ти за да я избегнеш, трябва да бягаш: ще скочиш и да те няма.

Представи си, че този човек ти удари една плесница. Това е още и благородство, защото като удари, от себе си дава нещо. Боят е благословение: като те плесне, това е благословение. Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти. Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия.

Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“. Кои работи са умни в света? Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите? (Които имат придобивки. Които имат добри постижения.) А които нямат добри придобивки? (Лоши са.) Вие знаете ли цената на думите? Някой казва: „Човекът е много добър, той владее френски и английски език“. Кой владее един език добре? Обикновеното схващане е: който има добро произношение. Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика? Ако един англичанин говори български, така се петляе езикът, когато говори.

Сега в какво седи владеенето на един език? Обикновено, както и да говорим, ние не владеем добре езика. Например може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава. Какво владеене на езика е това? Отива един българин, който не знае английски, и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът отговаря: „Кажи ми какво искаш, не разбирам. Кажи ми го на английски“. Казваме: „Понеже той не знае английски език, онзи не му дава сто лева“. Но идва втори, който знае английски език, и казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът отговаря: „Не мога“. Питам сега: единият не знае езика и нищо не му дават; другият знае езика и англичанинът пак не му дава. Каква полза има, че знаеш езика? Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, ще мога да кажа коя е причината“. Ако знаеше езика, човекът щеше да ти даде. Казваш: „Трябваше да зная английски език“. Но на другия, който знае езика, и нему не дават. Тогава къде е погрешката, защо англичанинът не му дава сто лева?

Къде седи сега философията? Ако ти си този, който говори на английски, и не ти дават, как ще го обясниш? Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“. Ами ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „Толкова прости хора, да не разбират езика“. Всеки като говори, за да го разбере англичанинът, на английски трябва да говори. Според мен, в моя ум, това седи така: културен човек е този, който разбира всичките езици на хората; който не ги разбира, не е културен. Сега вашата култура седи в това, че знаете български. Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после знаете няколко турски думи. И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански. Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура. (Ясновидците са културни.) Ясновидците и те не знаят. Вие по някой път мислите, че ясновидците всичко знаят. Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски? Идеш във Франция и видиш френски къщи – ще знаеш ли френски? Ясновидецът влезе в оня свят и нищо не знае – той тълкува. Аз съм виждал тия ясновидци – като влязат в оня свят, те са профани. Някои казват: „Ходил съм в оня свят“. Какъвто си отишъл, такъв и се връщаш. Ходил си в оня свят, а какъв е езикът на оня свят? Ти си профан: видял си къщите, улиците, професорите, зданията, ама нищо не разбираш. Казваш: „Чудна работа, всичко е чудесно, но има нещо, което не разбирам“.

Аз снощи бях на концерт на Месия от Хендел. Общо хорът ми хареса, а пък четиримата солисти, които пяха квартет, бяха слаби. Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ. Хорът имаше хубав ансамбъл, не мога да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, а сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – на тази певица главата Ă спъваше тона. Главата Ă тъй е направена, че резонанс няма. Нали в някои салони като говорят, има резонанс. Главата на певицата нямаше акустика. Тя и да пее, акустика няма.

Сега аз ви привеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: целият наш живот седи от неща непроверени. Казват: „Той знае това, знае онова“. Колко малко знаем всъщност! Аз наричам знание – да знаеш музикално езика. Каквото кажеш, да стане – това е знание. Ако аз отивам при онзи англичанин, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева!“, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако можеш да му изпееш или да му изсвириш нещо, англичанинът ще ти даде не сто, а двеста лева. Може да говориш: „Дай ми сто лева!“, но така високо не се говори – тъпан е това. Я сега някой да изпее една песен – ще му дадете сто лева. Ако някой иска от мене сто лева назаем, ще ми пее. Това не е за смях, но да направим един научен опит.

Трябва да се изучава езикът. Силата, мощта седи в неговата музикалност, в онова съзнание. Да кажем, ти като говориш, трябва да съзнаваш. Вие като си говорите, не се разбирате. За да познаеш дали можеш да разбираш този език, направи опит. Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например кракът ви боли. Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато той разбере думите ти. Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила. Казваш: „Ще оздравее!“. Говориш това ден, два, три и още – не може да оздравее. Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ – и оздравява. Тогава думите имат сила.

Сега всяка една дума трябва да е форма на една мисъл и на едно чувстване, което човек има. Зависи каква форма ти ще избереш. Казват: „Човек сега трябва да бъде учен“. В какво седи учеността на човека? Знаете ли в какво седи учеността на един маг? Ако той каже на желязото да стане злато, като каже своята магическа дума, може да го превърне. Аз не казвам, че вие може да го направите – това е само за изяснение. За да се превърне желязото в злато, какво се изисква? Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите? Електроните имат свое движение. Значи Природата сама по себе си е жива, тя твори.

По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка? Копринената нишка е направена от едно същество органическо. Пеперудата е работила и едно растение е работило, а човекът е извадил тия нишки. Питам: когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка? Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, а не в един отвлечен свят. От качеството на тази нишка зависи този пашкул. Цял един процес е това, тя е работила – химически процеси има там. Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е хубаво направен, пеперудата никога не може да извади своите крила. Тя е турила най-добрия материал, понеже вътре се върши един отличен процес.

Ние още нямаме представа как е създадено златото. Златото е създадено заради нещо. Всичките тия елементи, както сега съществуват, са създадени, те имат свое предназначение. Но не за това предназначение, за което ние ги употребяваме. Когато бубите направят тия пашкули, ние веднага ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, както те са мислили. Ние ги чакаме – по-хитри сме и щом направят пашкулите, казваме: „Хайде в котела“. Започваме да отвиваме тази нишка и си направим копринена дреха. Питам: „Какво постигате с копринената дреха?“. Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината. Една копринена дреха топли по-хубаво, защото коприната не е добър проводник на топлината, а памукът не топли така. Пък памучното и коприненото не топлят така, както вълненото. Сега някой ще каже повърхностно, че коприната е лош проводник на топлината. Ако искаме добър проводник, ще сложим памучното; ако искаме лош проводник – коприната.

Тогава от морално гледище казват: „Той е лош проводник“, а в друг случай: „Добър проводник е“. Но зимно време на нас ни най-малко не са ни приятни добрите проводници – лошите проводници са по-добри. Разсъждение трябва. Някой път кажеш лоша дума, но понякога лошата дума е по-намясто, отколкото добрата. Кажеш лоша дума: че какво има, като я кажеш? Ти кажеш някому: „Ти си голям невежа“. Той отговаря: „Ти си втори“. Дойде трети – „Ти си трети“. Всички тия капацитети са добри. Гледам, някой път се нареждат цигулари, всеки вземе цигулката си и свири. Свири, ама не прави никаква промяна, не става; хората минават, но никаква промяна не става. Майстор цигулар е този, който като засвири, ще направи някакъв преврат. По някой път аз може да свиря на пианото – и цяла една буря ще се спре; а може да свиря и пак да произведа буря. Това са сега твърдения, но мога и на опит да докажа.

Някой се моли. Когато човек има знание, много е лесно. Когато иде някоя градушка, нали хвърлят известни бомби в пространството и градушката се отклонява от това място. Един човек може да концентрира своята мисъл и да хвърли мисловни бомби, и градушката пак ще се отклони. Онзи с едно пушкало ще хвърли няколко бомби горе и те като се пукат, отклоняват градушката. Ум е това. Но ти нямаш никакво пушкало, какво ще правиш? Ако не знаеш как да му говориш, ще те очука хубаво. Нали си спомняте, веднъж слизахме от Витоша, всички горе ни чука град. Тогава на града можеше да му се каже и да престане. Ако не знаеш езика на Природата, ще те чука.

Не само това, но всички нещастия и неприятности в живота, които имате, се дължат на вашето незнание. Слаб език имате, вие сте като ония деца, които имат високо мнение за себе си. Те минават за даровити деца в училището, майката ги хвали толкова, че стават своенравни. Какво знаят те?! „Много способно дете, всичко е запомнило.“ Всичко помни, ама нищо не знае. Какво мислите, че е паметта? От гледището, от което аз я разглеждам, паметта е един чувал – ще го вземеш на гърба си, ще го носиш. Това знание трябва да се тури в действие. Ти знаеш нещо, може да кажеш кога е създаден светът. „Помниш ли това?“ „Помня, датира от осем хиляди години. После помня датите на новите изследвания, какви са изчисленията на математиците, какво е разстоянието оттук до Сатурн, до Юпитер, или какви са новите теории по химия, физика.“ Тия неща са хубави, но в сравнение с онова, което ни е потребно в живота, това знание още не ни ползва.

Ще ви дам един анекдот. В старо време, в християнската епоха, на един събор присъствал и един светия, който казал, че нищо не знае и не разбира, а знае само едно нещо. Там спорели за света Троица. Той казва, че нищо друго не разбира, само едно нещо знае, но го знае добре. Взема една тухла, стиска я: отгоре излиза огън, а отдолу – вода, а в ръцете му останал огън. Питам: измежду всичките философи, които са говорили, и този, който е стискал тухлата, кой има знание сега? Всички просветени хора могат ли да запалят огън като този светия?

Сега ще ви наведа на следното: всичките спънки в живота произтичат от факта, че ние не разбираме стойността на думите, които говорим. Един цигулар за една година може да стане талантлив, не ти трябват 15–20 години да търкаш по десет часа на ден. Това е хубаво, отлично, но ти този труд може да го съкратиш на една година, ала трябва да знаеш как. Сега не искам да ви направя за една година талантливи, да ви кажа как може да стане това, но говоря за едно поощрение – да се събуди във вас желание да изучавате новия език или смисъла на думите.

Когато говориш, никога не оставяй в ума си една дума да има две значения. Казваш: „Ще се науча да пея“, но в ума си държиш мисълта: „Я се науча, я не“. Казваш: „Ще се науча да свиря“, но в ума си държиш мисълта: „Я се науча, я не“. Казваш: „Ще стана талантлив“, но мислиш: „Я стана, я не“. „Ама ще забогатея“, а мислиш: „Я стана, я не“. После казваш: „Както Господ даде“. Това е двусмислен език. Искай малко, но думите да имат едно значение. Кажи: „Ще стана утре в четири часа“. Като дойде времето, не закъснявай нито секунда. Като дойде часът, веднага хвърли юргана и стани. Сега се събудиш, почесваш се за врата, за тила – смешна работа. Като дойде мисълта за ставане, хвърли юргана и стани, облечи се. Отвън е студено – всичко туй да не те смущава. Че юрганът е тънък, че студът е неприятен, нищо да не те смущава – стани точно в четири часа. Разбиране трябва. Какво ще стане, че нямаш настроение?

Природата обича точността. Там, дето няма точност, нищо не става. Точност до секунда, до половин секунда, до една десета, една хилядна, една милионна от секундата, до една стомилионна – вече много мъчно се долавят тия сили. Светлината за една секунда изминава 300 хиляди километра. Един човек за колко време ще изходи това, което светлината изминава за една секунда? Ако той пътува по 60 километра на ден, колко дни ще му вземе да измине това разстояние? Колко години му трябват, за да изходи 300 хиляди километра? Какъв интензивен живот е това, какво разбиране на светлината! Зад светлината съществата какво съзнание имат, за да се движат с такава бързина!

Казвам: и не само това, ти можеш да направиш един опит. Ще кажеш: „Днес ми трябват сто лева и трябва да ги имам до десет часа. И ще ги имам“. Като кажеш, точно в десет часа ще имаш сто лева. Но ще ми ги дадат в десет часа и пет минути и десет секунди. Ако не се съмняваш, парите ще дойдат. Сега вие искате да знаете по кой начин ще дойдат? То не е ваша работа – ти само ще бутнеш онзи бутон. Как палите вашите лампи? Ти натиснеш бутона и светва. Как става това, не е ваша работа: ти ще бутнеш и ще потече. Жаден си: бутнеш го, та стане. Сто, двеста, четиристотин лева – това ще свърши работа. Това, което искаш, става. За всеки, който бута, става; за всеки, който не бута, не става. Ще бутнеш и като бутнеш, ще стане. Всяка дума в съзнанието – това е като бутон; всяка дума трябва да знаеш как да я бутнеш. Ако знаеш как да я бутнеш, ще имаш един резултат завършен; ако не знаеш как да буташ, ще имаш един незавършен резултат.

Засега всинца какви резултати имате? Вие мислите, че имате какви ли не знания; мислите от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви е направил, че това, че онова. Че ако Господ ви е направил, за какво ви е направил? Говедата е направил, за да помагат на хората. Питам сега: кой е по-умен, говедото или човекът? (Човекът, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат.) Съгласен съм. Ще ви приведа един пример. Вие сте завършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате. Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командва: „Наляво, надясно“ – и вие се обръщате. Питам: кой е по-умен – който заповядва или вие, който изпълнявате неговата воля? Кой е по-умен, ефрейторът или вие? В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен; той е по-учен от мене, макар че аз съм свършил университет.

Ние казваме, че сме по-умни. В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни. По-умни са, понеже имат по-голяма сила; по-умни и по-благородни са, понеже казват: „Ще услужим на теб безплатно“. Умът на животното му стига, за да каже: „Няма какво да спорим“. Това е достатъчно силно. Някои мислят, че тези животни са глупави. Тия животни, които служат на вас, в това състояние на Земята са такива, но в своя свят, от който слизат, те седят много по-високо, интелигентни са. Те имат знание като на ангелите. Че му е заповядвал един ефрейтор, нищо не значи.

Ще ви приведа друг пример, това е до схващането. В американската история има два примера за благородство. Мисля, че единият се е случил в Бостън. Един голям богаташ си купил голям куркой за един празник, на който се събират да ядат. Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи. Минава президентът, ако не се лъжа, Линкълн, и го пита какво има. „Търся някой да ми носи куркоя.“ Президентът взема куркоя и онзи тръгва напред, а президентът отподире, донася го до къщата. Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече?“. Онзи си изважда картичката и му я подава; казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“.

Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията. Един ден той минава и вижда един взводен и 39 души войници да носят една греда. Президентът пита взводния: „Защо не помогнете?“ „Аз съм взводен, турен съм само да заповядам“. Вашингтон отива, слага рамото си под гредата и помага да я вдигнат. Той пак изважда картичката си и му казва, че е главнокомандващият. Президентът може да си сложи рамото, взводният не може. Всинца вие сте взводни, аз да ви кажа. Бих желал да имате характера на Линкълн и на Вашингтон, а не характера на този богаташ, който търси някой да му носи куркоя, и на взводния, който не иска да си сложи рамото под гредата и да помогне. Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма да имате постижения.

Казвам сега: езикът е мъчна работа, никак не е лесна. За да произнесеш една дума, се изисква голямо вътрешно спокойствие на духа. Онова, което произнасяш, не трябва да произведе смущение. Та казваш: „Тогава трябват хиляда лева. Ами ако не дойдат?“. Не трябва да разваляш нещата, защото тогава ти не живееш в един разумен свят. Казвам: ако вие сега сте цар и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат; и десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат? Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят и казвате, че сте създадени от Бога, значи от Бога сте създадени. И ако действате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако поискате хиляда лева? Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят.

Ще искате разумно, ни най-малко няма да злоупотребявате и да излезете от разумния порядък на нещата. Казвам: щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл. Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от нещастията, които имате, ще изчезнат. Може в един ден, в една седмица, в една година, в две, три или четири да изчезнат. Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще?“. Каквото мислите, каквото чувствате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще.

Сега може да кажете, че човек е възможно да бъде много учен. Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно, да направи най-малката възможност. Според вас коя е най-малката възможност, от кое трябва да започнете? Един музикант откъде трябва да започне? Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката? Те са нагласени на квинти. Има три тона, числото четири е разликата. Сега какви са били съображенията на онези, които са направили цигулката, защо са сложили струните на квинти. Съвременните философи имат известни съображения. В съвременната наука има една изкуствена страна – когато ни представят тоновете, ние влизаме в един ограничен свят. Учените изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, а също и силите, които съдържат вътре. Количествено те схващат правилния тон. Я ми дайте тона до. Всеки човек има по един камертон. Вземи тона: нищо не значи, че си го взел половин тон по-ниско или по-високо. (Учителя изпя „сол, ла, си, до“.) Вземете сега фа диез.

В езика, с който хората си служат, думите са определени. Сега изучават количествено езика, те не изучават качествено думите. Никой не държи сметка за онези думи, които изговаря. Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“. Нямате право да свирите каквото искате, нямате право да говорите каквото искате, нямате право да постъпвате както искате – всяко нещо трябва да бъде разумно. Свободен си и можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия. Много цигулари, като свирят, си създават своето нещастие. Те свирят шлагери. Нямат право да свирят шлагери, никакви шлагери да не се свирят, защото Природата не търпи шлагери. Тя има толкова дисонанси, че трябва да ги поправя. Ти дисонансите ще трябва да ги поправяш.

Сега аз искам да ви наведа на свободна мисъл, ни най-малко не искам да кажа, че това е криво, онова е криво. Този живот е добър; от този живот по-добър няма. Но този живот го наричам неразбран живот – ние сме в неразбрания живот на Природата. Все търсим причините вън от нас, всеки казва: „Лош е светът. Не свирят хубаво“. То е така: че е лош светът, лош е, но в какво седи лошавината? Ние живеем в един неразбран свят, защото вземаме повече, а даваме по-малко – няма правилна обмяна. Не трябва да сме скържави: свири ли ти човекът, плати му; плати толкова, колкото струва пеенето. Ако на мене добре ми свирят, оценявам това за сто лева. Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева. Колкото повече души са, повече струва свиренето. Като мине някой и пее, казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“. Музикантите като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам. Той иска да му платя за цялата музика. Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева. Ако дойдат двадесет души, тогава – две хиляди лева. Колкото повече хора са, толкова повече се плаща.

Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати. Аз нямам право да свиря някому, та той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева: ще ми плати толкова, за колкото е разбрал. Той не може да не ми плати. Ако идете при един, който е болен и има ревматизъм, като му свирите и оздравее, веднага човекът ще ви даде 50–60 лева. Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще им даде 150 лева. Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате. Какъв е изходният път? Казваш: „Лош е този свят“. Значи тогава всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не го разбираш, а всички минавате за учени. Казвате: „Човек така не трябва да мисли“. Как трябва да мисли? „Така не трябва да постъпва!“ Как трябва да постъпва? „Ние трябва да свирим.“ Как трябва да свирим? Онзи, който разбира, ще свири по един начин, който не разбира, ще свири по друг начин. Можеш да свириш, а някой казва: „Млъкни, стига си търкал тази цигулка“. Някой свири на пианото, другият прави тан-тун.

Ще ви приведа анекдот за един българин в Русия. Един български студент учи за изпит. Та в къщата, в която живее, има ученичка от консерваторията. Тя по цял ден свири и студентът не може да се занимава. Той се чуди какво да прави. Мисля, че това станало в Киев. Друг един българин казва: „Тая работа е лесна“. Един ден той идва с гайдата, че като я надува, започва свири. Хазяйката му казва: „Излезте от къщата ми, не ви искам парите“.

Тази певица снощи, и тя пя според своето разбиране. Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво. Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота. Някой като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено насаме някои свирят по-хубаво, от другите се смущават: те ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря. Някой път за музиката има схващане, че е забавление; класическата музика е забавление. Знаете какво значи забавление. В най-добрия смисъл – забавляваш някого. Забавление е, но идейното свирене е друго, защото след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз като изляза, съвсем другояче ще мисля.

Мен ми разправяше един познат как Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила Сънят на живота. Той казва: „В този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“. И после: „Такова настроение създаде!“. Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават. Пееш, пееш – пак си на същото място. Това е обикновеният живот. Ние говорим, но това е обикновеният живот: „Това да направим, онова да направим“, а всичко, какво Бог иска, не виждаме. „Ама да се обичаме“ – и остават пак същите. На другия ден пак: „Да се обичаме“. Някои хора се съберат, и гледам – от толкова години не са прогресирали… Нещо извратено, нещо стеснено има в тях, няма така свободно да попеят. Да чукаш пипер в чутурата, значи всичките хора да кихат наоколо.

Аз не искам да критикувам, защото всинца ще кихате; не искам пипер в чутурата, защото всинца ще кихате. Целта ми е да се обясни схващането за музиката. Всеки от вас има дарби. В музикално отношение няма двама души, които да имат еднакви схващания за музиката, които да имат еднакви дарби. Няма двама души, които да живеят еднакво: всеки човек ще свири и ще пее така, както може да приложи. Радвай се на другите хора, както пеят. Те може да се намират при неблагоприятни условия. Когато сте при благоприятни условия, вие пеете хубаво, когато сте при неблагоприятни условия, не пеете хубаво. Някой път имаш депресия – на другите не можеш да свириш. Тогава мускулите се свиват, пръстите не вземат тоновете, не мислиш – депресия на мислите има. Или някой път си направил някоя постъпка и тя ти препятства. Дай свобода на мислите си. Чисти мисли, чисти желания, чисти постъпки! Дай им свобода, да няма нищо да те смущава.

(Учителя пее „сол“.) Сега казвате: „Той взема криво тона“. Може да направите един опит със себе си. Не вземаш тона, но като ти покажат една английска лира, как само ще го вземеш; ако ти дадат 4, 5, 10 английски лири, все ще има известно трептение вече. Като гледа човек тия английски лири, сърцето му започва да трепери. Хайде един да изпее тона, ще му дам десет английски лири. Сега вие не можете да го изпеете, понеже не вярвате в това, което казвам. Казвате: „Учителя сега ме изпитва“ – и не можете да го изпеете. Аз, преди да кажа това на едного от вас, зная какво мисли. Щом кажа, ти трябва да ми повярваш. Природата и тя казва, но щом ти не повярваш, и тя се оттегля, нищо не дава. Казвам: „Ще ти дам десет английски“. Щом той се колебае, нищо не давам.

Човек трябва да повярва в онова, което кажеш. Щом не повярваш, свършено е вече. Природата казва: „Давам десет английски лири“. Ти се колебаеш – тя веднага отменя нещо; следния път друго отменя. Като отмени нещо, много време се минава. След като го отмени, може да мине една минута, час, два, три… Тогава законът е такъв: при всяко подбуждение, което имате, не се колебайте. Някой път вие имате известни подбуждения да направите нещо, но отлагате, казвате: „Няма да го направя“. Щом ти се вдъхновиш от нещо, направи го: за предпочитане е да го направиш, отколкото да го отложиш.

Сега вие все отлагате, отлагате… И вече има безброй неща, които сте отложили. Като погледнеш: това си отложил, онова си отложил – и мислиш, че някога ще имаш благоприятни условия. От тези по-благоприятни условия не могат да се дадат на човека. Ако ви дадат бъдещите условия, какво ще направите? Да кажем, ако сега ви дадат най-хубавата цигулка, какво ще направите с нея? Имате най-хубавата цигулка, която има цена десет милиона или двайсет милиона. Един гениален музикант с една обикновена цигулка ще изкара 20 пъти повече. Онези, които не са се упражнявали, и най-хубавото да им дадеш, не могат да го използват.

Парите ходят само при онези, които мислят, защото имат едно сърце, в което ангелите живеят. Казват: „На нас не ни трябват богатства“. Христос казва: „Събирайте богатства, които нито крадец може да ги вземе, нито молец може да ги разяде“. Не събирайте тук, дето могат да ви оберат. Вие казвате: „Обраха ме, всичко отиде“. Тури богатството си там, дето не могат да те оберат. Човек трябва да има злато. И богатството зависи от златото, което е в неговата мисъл, от златото в неговите чувства, от златото в неговия организъм – оттам зависи богатството. Ако вътре няма злато, законът е същият. Тая храна те ползва, от която можеш да извадиш потребната сила – тя е полезна. Може да имаш пълен хамбар, но ако имаш развален стомах, какво те ползва това?

Тогава да вземем два тона: до, ми и си, ре. (Всички пяхме „до, ми, си, ре“, после „сол“ и т.н. Учителя свири и пее: „Добре мисли“.) Тук има един дисонанс. Какво трябва да турим вместо „добре мисли“? (Право мисли.) „Добре“ е качество. „Мисли, право мисли!“

Ставай рано, когато зората се пуква! Ставай рано, когато зората идва и Слънцето изгрява. На кревата то да не те завари, под юргана. Защото всичките нещастия в света стават под юргана. Падне някой камък на гърба ти – под юргана си. Стане някоя работа неуместна – под юргана си. Затиснат си – Природата те туря на кревата да учиш изкуството как да преодоляваш мъчнотиите, как да се завиваш с юргана и да знаеш как да манипулираш. Всичките мъчнотии трябва да ти бъдат като юрган, за да се завиваш. Затова имаш юрган. Ангелите нямат юргани. Ще бъде смешно един ангел да спи под юрган и да се завива. Ама вие дотогава, докато сте под юргана, това е наука. Щом свършите това учение, вече няма да има юргани. Казва някой: „Моят юрган се е протрил, овехтял е“. Бих желал да имате нови юргани, копринени, но трябва да научите урока как да манипулирате с юргана.

(Учителя пее: „Ставай рано, когато Слънцето изгрява, не чакай Слънцето да ти се заканва, не чакай Слънцето да те вдига. Не чакай Слънцето да ти се заканва – то няма такъв обичай, да се заканва“. Учителя пее: „Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи“.) Тук има един дисонанс. (Учителя пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“.) Ха, тук има погрешка, как да я изправим? (Учителя пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“.) Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ и като пееш, разбира. Ще му кажеш така: (Учителя пее„О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“.)

Като станеш, трябва да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко ще върви. Той като ви разбира, всичко върви. Щом не пееш, недоволен си, болен си – какво ли не става. Щом се примириш с него, всичко става. Сега ще живееш и ще пееш, както разбираш. (Учителя пее: „О, господарю!“.) Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му го изпееш? Господар е женска форма в Природата: тази форма е от женските, това не е мъжка форма. Г-то е майката, Бог е силен – Той е, Който носи товара на света. При г-то товарът е турен отпред, за да мислиш как да го носиш. Това са знаци.

Силата на един музикант в какво седи? Някой път ние засягаме силата на знанието. Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение. Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначещи, да вярваме в тях. Във всяка една дума да има онова, което искаш да постигнеш – трябва да избираш думи, в които да вярваш. После никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като ги постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо: в следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво. Аз съм пял вътрешно. Направеното е направено: в следния момент имай всякога предвид да се направи по-хубаво.

Сега как беше песента? (Приятен е животът със светлината.) Изпейте я. (Всички изпяхме тази песен няколко пъти.) Всичката мъчнотия на тази песен е на -ната. Всички онези области в пеенето са съединителни. При всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите. В музиката ако имате завършени форми, нищо не можете да направите. На Земята една форма за да прогресира, не трябва да бъде завършена.

Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни. Мотивът го има, но няма разрешение. Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение. В сегашната музика няма завършени форми. Например вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – това е посока на музиката във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва. Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента При всичките условия на живота. Там имаше един пасаж, който прилича на него. Те го повтаряха няколко пъти.

А пък в живота не само трябва да почнеш добре, но трябва и да завършиш някъде. Да кажем, ти произнасяш думите обичам ви. Музикално как ще го кажете, как ще го изпеете – не лично, но в безлична форма? Няма в безлична форма, но във форма, в която да няма две мнения. „Аз – казва някой, – обичам себе си. Обичам мене си. Има някого, когото обичам. Понеже се проектирам на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам.“ Това е закон. Ако така разбираш, то е право. Ако мислиш, че обичаш някой човек, това е неразбрана работа. Как ще го обичаш, какво ще му обичаш? Очите може ли да се обичат? Как ще се обича лицето? То не може да се обича. В какво седи обичта, в даден случай обичта в какво седи? В закона на обичта дава ли се, или се взема? (И се дава, и се взема, обмяна има.) Обмяната е правилна. „Обичам те“ – значи да те виждам всякога в мене и вън от мене. Сега на вас аз бих го изпял така. (Учителя пее: „Обичам те“.) Малко е църковно, нали? Как ще бъде нецърковно? „Обичам те“. Как ще бъде нецърковно „обичам те“?

Всяка дума трябва да има съдържание. Обръщайте внимание на съдържанието на думите, не се заблуждавайте с онова, което имате. Дотогава, докогато си недоволен в себе си, ти не разбираш съдържанието на думите. Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота. Нито един от вас не е изпълнил онова, което Природата иска от него. От какво ще бъдеш доволен? Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил. Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си? Аз много работи искам от света. Кое е прочутото дело, което сте направили досега, какво сте направили? Един ангел, като слезе на Земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне. Вие на колко хора може да помогнете?

Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде. Например вие имате доста дарби. Може да се спрете някъде, да изпеете една песен. Дали ще се спрат хората да ви слушат? Спрете се и само за опит изпейте някои песни, и вижте колко души ще се спрат да ви слушат. Спрете се на три-четири места и пейте – да видите колко хора ще се спрат да ви слушат. После ще имате ясна представа доколко вие сте даровити. Казва някой: „Какво си се спрял да кряскаш?“. Щом пееш хубаво, после ти кажат, че си доста даровит, та да идеш в музикално училище – глас имаш, хората разбират, талант имаш.

Казвам: най-първо трябва да имате ясна представа за силата на думите; и не употребявайте думи, които не са намясто. Вие сега искате да ми кажете, че ме обичате. Ако искате сега да ми покажете, че ме обичате, свършена работа е това. Казва някой: „Аз го обичам“. Че смисълът на живота е в обичта: ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш. Казва друг: „Аз не искам да обичам“. Ще умреш. „Искам да обичам.“ Ще живееш. Тогава какво искаш повече? Щом искаш повече, то е от лукаваго. Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш – повече е от лукаваго. Казвате: „Аз го обичам“. Че ти щом го обичаш, вършиш Волята Божия; щом не го обичаш, не вършиш Волята Божия. Радвай се, че вършиш Волята Божия – на Него ще служиш. Ти се радвай, че вършиш Волята Божия, обичай го – нищо повече! Защо го обичаш? За да вършиш Волята Божия. Това е правото разбиране, а вие разбирате това, което не е.

Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия – навсякъде хората търсят да ги обичат. После търсят една заплата от няколко хиляди. Пък ти, като обичаш, ще имаш. Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат. При човек, който обича, след време ще дойде тринайсетата заплата. После у вас се заражда ревност. Какво е ревността? Едно състезание между хората. Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво; двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват – навсякъде има ревност. Оставям ви сега да разсъждавате върху думите обичам ви – да видим какво ще разберете. Постоянно повтаряте: „Обичам ви“, а най-после не знаете кого да обичате. Всички търсите да обичате някого в света: ако досега не сте обичали, че отсега нататък…

Ако досега не сте го намерили, не че не сте могли да го намерите, но вие се съмнявате – всичко седи във вашето съмнение вътре. Вие не сте доволни, погрешката е там. Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има – от нищо не сте доволни, което имате сега. Какво очаквате за себе си? Вие имате чужда представа. Виждате някой човек и казвате: „Той е щастлив“. Ни най-малко не е щастлив – той е като вас. Онова, което имате, обичайте го, а за в бъдеще ще ви се даде нещо повече. Ако вие не можете да обичате Бога за онова, което сега ви е дал, как ще Го обичате за в бъдеще. Когато ви даде повече, тогава ли ще Го обичате? И сега ви е дал повече, отколкото заслужавате. Вие се извинявате, че не сте достатъчно силни, че не сте умни, не сте добри. Това са посторонни работи, те са човешки работи – много погрешна идея е това.

Да обичам Бога! След като отворя очите си, гледам онова, което Той е направил – аз сега Го обичам. След като отворя ушите си, чувам новите работи – аз Го обичам. Като тръгна по земята и се радвам, че мога да ходя, аз Го обичам. Като започна да работя и се радвам на работата, аз Го обичам. Дали работя, дали ходя, дали слушам, дали гледам, аз Го обичам. И като ям сладко, пак Го обичам. Щом съм доволен от яденето, обичам Го; щом не съм доволен от яденето, не Го обичам. Това е вътрешно разбиране на живота: да бъде човек доволен. Пита някой: „Как мога да бъда доволен?“. Да кажем, ти си направил като този президент, носиш куркоя на един богат човек, а той ти даде 12 лева. Вие ще ги хвърлите на земята. Занесете му го и дайте картичката си! Тогава ще кажеш: „Това е в мене една черта: аз нося и без пари – и съм доволен“. Защото ако нищо не ви плати, пак ще бъдете доволни. Но ето как е, аз ще му кажа така: „Ще ми платиш толкова, колкото струва куркоят, толкова за носенето ще ми платиш. Един куркой колко струва?“ „150 лева.“ „150 лева и за носенето“. Десет лева ако струва – десет лева за носенето; един лев ако струва – един лев за носенето.

Според мене ако ти нося един нотен лист, той струва три лева – и за носенето три лева ще искам. Ако пренеса един нотен лист, няма да искам повече от три лева. Ако онзи каже: „Много е“, тогава – даром. Или толкова, колкото струва, или даром – нищо повече. Даром да нося или три лева да взема, за мене е все едно и също нещо – една мярка е това. Никога не искай един човек да ти плати повече, отколкото предметът струва. Щом не иска да ти плати, тогава от тебе – даром. Свириш някому или пееш – колко трябва да ти плати? Колко струва едно пеене? Някой ме кара да му пея – значи той ме кара да му нося куркоя. Представете си, че пее една първокласна певица, колко трябва да Ă се заплати? Тя не се пазари – дойде при мене и започне да пее. Кажете ми, колко трябва да Ă платя? Колко трябва да Ă платя в дадения случай, та да бъде доволна тя? Ако пътува от странство, ще Ă кажа: „Колко ти струва билета за идване и връщане?“. Ще питам за хотел колко Ă трябват, после – джоб параса да има. Колко трябва да Ă платя? Ако иде от Париж и пътува в първа класа, колко струва един билет за първа класа от Париж дотук? Пет хиляди лева. И пет хиляди лева за връщане – десет, за хотел – две хиляди, и джоб параса – осем хиляди. Всичко – двадесет хиляди. Това е вече за една първокласна певица. Ако един от вас пее, колко трябва да му се плати?

В Природата има един правилен начин за плащане – за в бъдеще трябва да го изучавате. Мислите, че ако дам 20 хиляди, е много. Не е много – това е едно угощение на един американски богаташ. Американците, които имат много пари, 20 хиляди за един обед дават. Че съм дал на една певица 20 хиляди, това е един американски обед, един обед на един милионер. Че сега милионерите толкова плащат за един обед, повече от 20 хиляди не плащат. Но да оставим това.

Всякога преценявайте думите. Вярвайте в това, което говорите, научете се да вярвате. Коригирайте вашата вяра. Всяко нещо, което кажете и не вярвате в него, е едно прегрешение. Сега ако кажа на едного от вас да изпее една песен за 20 хиляди лева, може ли да изпее? Не вземайте това в буквален смисъл. Ако вие идете някъде с това убеждение, 20-те хиляди ще ги имате. Дали този, на когото пеете, ще ви ги даде, или друг, но него ден вие ще имате 20 хиляди лева. Нищо повече.

 

Тайна молитва

 

  1. лекция, 27 декември 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев