1933 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Стотният път

 

Размишление

 

Тема за следния път: Връзка между причини и последствия.

Втора тема: Отличителните черти между съзнателния и несъзнателния живот.

Каква връзка има между огъня в огнището и между къщата, в която гори огънят? И вулканът дими и гори като обикновения огън, но разликата между тях е голяма. Една българска пословица казва: „Къща без дим не може“. Какво разбирате от това? Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща? Къщата на животното или тази на птичката димят ли? Понеже само къщите на хората димят, наричаме тяхната култура димяща. Една от заслугите на човека е откриването на огъня. Той го е открил, изучил е горенето като процес, но кое го е заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище? Първобитният човек се е покланял на огъня, но после го е победил. Първоначално се е страхувал и от студа, и от топлината, но и с тях се е справил. Днес дрехите предпазват човека от студа, а голотата – от топлината.

Често се говори за равномерни и неравномерни движения. Движението е равномерно, когато дадено тяло се привлича само от един център; ако се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително. Такова е движението на търговеца, който е объркал сметките си: той вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си. Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от него и върви към периферията. Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително. Като деца всички сте играли с такава топка. Защо сте я въртели, не знаете – желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът. Значи в примера с топката не се говори за равномерно и неравномерно движение, но за центробежно и центростремително. Това са научни въпроси, неразбрани за децата.

Учените и философите и до днес търсят причината как е създаден светът. Много теории съществуват по този въпрос, но според мен всички са предположения. Във връзка със създаването на света се явява въпросът и за създаването на човека. Всеки се пита как е създаден човекът, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек. Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки. Според физиогномистите човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе; вторият е субективен, намира се под влиянието на вътрешния свят.

Какво заключение може да се извади от тези два типа? Заключението се крие в закона за причините и последствията. Ако осветявате къщата си отвън, естествено, ще виждате добре само външната Ă страна; ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността Ă. Така и човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре. Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди; ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди. Въпреки това човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой е имал дебели вежди, но са окапали, и ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човека с гола глава, т.е. за лисия, че е деликатен, фин. Кой е по-богат: голият или облеченият? Гологлавият е беден – космите са му окапали. Който има дебели вежди, той е добре облечен, с топли дрехи, защото живее в студени места – външно той е богат човек. Който има тънки вежди, живее в топлите места.

И тъй, като говоря за веждите, виждам, че вие никога не сте мислили за тях, не предполагате, че те оказват влияние върху човешкия характер. Може да се учудвате даже как физиогномистите са дошли до заключение, че човекът с дебели вежди е свързан с обективния свят, а този с тънките – със субективния. Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице. Как са дошли те до тези заключения? Чрез опити и наблюдения. Питам: как познавате свойствата на захарта? Чрез опита – слагате я във вода и виждате, че се разтваря; вкусвате я и усещате, че е сладка. Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват. Значи обективността и субективността са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.

Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума. Така вие идвате до закона на различаването: да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не. Разумно явление ли е дъждът? Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете и те не могат да вържат плод. Кой обущар, кой шивач е разумен? Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив. Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си. Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си. Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумност, предвидливост, точност, затова именно той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче и за да го утеши, майка му му дава грозде или ябълка. Значи между сълзите и гроздето има известно отношение. Не само детето плаче, но и възрастният. Всеки човек плаче – учен и прост, беден и богат, млад и стар.

Като ви говоря, аз искам да ви заставя да мислите и разсъждавате по нов начин. Взимам един конец и започвам да го навивам на кълбо, след това го развивам. Като ме гледате какво правя, се чудите. Много просто – развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост, и като свърша работата си, навивам кълбото. Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства. Не, сам човекът не мисли и не чувства, но отвън го заставят.

Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ. Бедният го поздравява, спира го, иска да му каже нещо, но богатият отвръща:

– Не се интересувам от теб, не искам да мисля за теб, не съм готов да ти дам и пет пари.

– Аз пък ще мисля за теб и ще те търся навсякъде.

Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20 000 лева. Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита:

– Защо открадна парите ми?

– За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мен може да мислиш.

Значи който взима нещо от теб, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси.

Как се познава крадецът? По очите, по погледа. Ще кажете, че това е външен признак. Не е важно дали признакът е външен, или вътрешен. Например едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасва предметите. Следователно обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективните неща се поддават на опит, например с плодовете може да се правят наблюдения и опити. Субективните неща, т.е. вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит, те се схващат вътрешно с ума и сърцето, не се поддават на външен контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени.

Двама землемери измерват една нива: единият я измерва с рулетка, а другият – на око, по интуиция, и резултатите от измерването и на двамата са еднакви. Другаде двама астрономи наблюдават небето: единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба. Първият има точни наблюдения, а вторият нищо не вижда; щом погледне през телескопа, първият вижда ясно небето. Трети астроном вижда с духовните си очи.

Много религиозни хора си служат или с телескопи, или с обикновени тръби, или с духовното си зрение. Какво общо имат наблюденията с телескопа и с тръбата към днешния ден? Все има нещо. В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима. Вярно е това, но все пак се говори за точка. Много неща стават в живота, без да заемат пространство. Например говориш, изказваш цели думи и изречения, те раздвижват въздуха и образуват вълни – така се възприемат от слуха и се предават на мозъка. Някои вълни причиняват радост, а други – скръб. Радостта и скръбта във вълните ли са, думите във вълните ли са? Видимо думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект. Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия.

Учете се сами да се товарите и разтоваряте. За тази цел разглеждайте нещата от три становища. Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, за да ги разрешите правилно. Например въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени. Може би и след хиляди години няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо. Важно е да се домогне човек до реалността на нещата. Например казваш, че си сиромах, че три дена не си ял; друг пък е милионер, но стомахът го боли – и той не може да яде. И двамата са в заблуждение – от техния живот зависи да могат или да не могат да ядат. Страшно е, когато човек се остави други да го товарят. Ако си богат, ще се товариш колкото можеш, без да се претовариш; ако си беден, ще се разтоваряш колкото можеш, без да се изтощаваш.

От всички се иска разнообразие в мисълта. Хората са стигнали крайния предел на еднообразието в мисълта и по-далече не могат да отидат. Те казват: „Да забогатеем, да наредим живота си, да завършим училището с отличие“. Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора. Как ще завършиш с отличие? Казвам на един художник: „Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представлява момента, когато вали дъжд“. Ще кажете, че няма условия за това. Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му – значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи. За художника е нужно хубаво, ясно време и Слънцето да грее, но какво ще прави, ако никъде няма вода? В този случай на помощ му иде дъждът: той ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода. Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват.

Следователно когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах – ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите. Когато грее Слънцето, ще бъдеш художник. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее Слънцето, когато е суша, ти ще фалираш; ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш. За всяка работа се избира специфично време. Когато дойдат скърбите, ще станеш водоносец; когато дойдат радостите, ще бъдеш художник.

В древността един адепт по невнимание се спънал в един камък и го запитал:

– Защо стоиш на пътя ми?

Камъкът отговорил:

– Инвалид съм.

– Защо не си в болницата?

– Няма кой да ме занесе.

– Аз ще ти услужа и ще те занеса.

– Как ще стане това?

– Ще те поставя на една прашка и ще те хвърля в пространството.

Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили. Камъкът може ли да бъде инвалид? По отношение на адепта камъкът е инвалид по знанието си. Приятно е да срещнеш на пътя си адепт – получаваш специфична светлина, вътрешен мир. Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш откъде идват светлината и мирът. Господарят изпраща слугата си с връзка от ключове и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“, но като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички и не могъл да отвори стаята. Стотният ключ ще отвори стотната стая, но трябва да се знае кой е този ключ. Всеки ключ има определен номер, който трябва да се знае. Така трябва да знаеш откъде идва светлината в твоя живот.

Един стражар пази никой да не минава по пътя, успоредно на който тече река. Млад момък иска да мине пред стражаря, но той го спира и му казва: „Върни се назад! Оттук не може да се минава“. Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата. Стражарят се бори с водата, учи се да плува. Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята – трябваше непременно да мина. Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“.

В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си. Хвърли стражаря, т.е. скръбта във водата, за да се освободиш от нея. Тя ще се учи да плува, а ти ще продължиш пътя си.

 

Тайна молитва

 

  1. лекция, 5 май 1933 г., София, Изгрев