1929 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Собственик и наемател

 

Размишление.

 

Съвременните хора се оплакват от неуспех в живота си; те казват, че работят много, а нямат резултати. Причината за неуспехите им се крие в неразумното работене. Някои не знаят как да работят, а други работят малко; трета категория почти не работят – те се поддават на леност: мечтаят да забогатеят, да станат учени с единствената цел да си починат един ден, т.е. да се предадат в ръцете на леността. Почивка, която се обуславя от леността, не може и не трябва да бъде идеал на човека; леност и почивка са две различни състояния, както ученост и учение – учеността е резултат на учението. Ученият е богат човек, който разполага с много знания, както бижутерът – със своите скъпоценни камъни. Ученият, както бижутерът, е събрал наготово известни ценности и ги счита за свои, но доколко са негови познаваме по изпитанията, в които Провидението го поставя: ако при всички условия на живота си ученият може да се ползва от знанието си и да се справя лесно с мъчнотиите, знанията му са действително негови, те са негова плът и кръв; ако при всички мъчнотии и изпитания той не може да си помогне, знанията му са излишен товар, който всеки може да му отнеме.

Като е дошъл на Земята, човек трябва да работи, да се учи, да придобие такова знание, което да занесе със себе си, да му послужи във вечността. Поддаде ли се на леност, той не изпълнява предназначението си както трябва. Какво е предназначението на човека – да бъде ученик на Великата школа на живота.

Много от мислите и чувствата на човека се намират в такова отношение помежду си, в каквото са собственикът на една къща и неговите наематели. Каква разлика има между собственика и наемателя на една къща? Разликата е в съзнанието им. Докато живее в една къща, наемателят казва, че тя е негова; и собственикът казва, че къщата е негова, но в неговото съзнание за собственост и това на наемателя има известна разлика. Ако собственикът умре и не остави никакви наследници, тогава наемателят, който е живял десет години в къщата, може да стане собственик. Въпреки това между неговото съзнание и това на собственика пак има разлика; собственикът сам е градил къщата си, а наемателят я е получил наготово.

Разликата в съзнанието на собственика и наемателя е толкова голяма, колкото между учения, който е открил една теория за Слънцето, и онзи, който я разпространява; първият има в ума си още недоизказани неща за теорията, а вторият няма нищо. Онзи, който разпространява теорията, знае толкова, колкото е чул от откривателя. Както откривателят на теорията всеки момент мисли да прибави нещо ново към теорията си, така и собственикът на къщата мисли да прибави нещо ново към къщата си, да внесе известно подобрение. Наемателят живее в къщата, ползва се от нея и за нищо друго не мисли. На същото основание казвам: всеки човек, който не прави никакво подобрение в своя организъм, е наемател, а не собственик; всеки човек, който не внася никакво подобрение в своя ум и в своето сърце, също е наемател – той казва: „Достатъчно ми е това, което имам. Щом мога да се ползвам от него, нищо повече не искам“.

От гледището на идеята за собственик и наемател ние делим хората на две категории. По отношение на своя организъм повечето хора са наематели, вследствие на което казват: „Да си поживеем малко на Земята! За какво друго ще мислим?“; това са безидейни хора, безидейността е символ на наемателя. Значи безидейността е качество само на наемателя, а идейността – на собственика.

Под думата собственик не разбираме частния собственик, ние взимаме понятието собственик в широк смисъл. Който се занимава с частната собственост, е наемател; който се занимава със собствеността в широк смисъл на думата, е идеен човек. Ако една идея влиза в ума ви и не може да стане ваша собственост, да повдигне душата ви, тя не е истинска идея, а е дошла във вас като наемател, живяла е две-три години и един ден, когато не очаквате, ви напуска. Всъщност идеята ли повдига духа, или духът повдига идеята? Духът е мощното в човека, следователно никаква идея не може да повдигне духа на човека.

Но ние казваме, че духът на някой човек е паднал, а на друг се е повдигнал. Кажем ли, че духът на човека е повдигнат, имаме предвид подобрението на дишането му; когато дишането на човека не става правилно, духът му пада. В това отношение духът седи над идеята и над дишането, той е в състояние да подобри и регулира дишането. Оттук вадим заключението: всяка идея, която не подобрява дишането, не е истинска, не е права; тя не внася живот в човека.

И тъй, всеки трябва да знае наемател ли е на нещо, или собственик; ако е собственик, той трябва да знае има ли наематели в къщата си, или живее сам в нея. Когато употребявате думите наемател и собственик, вие трябва да знаете точното им значение, а не да ги употребявате безразборно. В Божествения език не се позволяват празни думи – без съдържание и смисъл.

Следователно, когато се казва, че животът има или няма смисъл, всъщност ние разбираме методите, с които човек работи. Методите определят резултатите. Има методи на Луната и методи на Слънцето: методите на Луната действат само върху въображението, без да дават някакви резултати; методите на Слънцето всякога дават добри резултати. Следователно, когато някой човек каже, че не живее както трябва, това показва, че той работи с методите на Луната. Какво трябва да направи, за да живее разумно и да има резултати – трябва да мине от методите на Луната към методите на Слънцето. Как става това? Когато човек минава от низходящо във възходящо състояние, той работи вече с методите на Слънцето. Когато говорим за низходящи състояния, имаме предвид влиянието на Земята и на Луната върху човека – само Земята и Луната оказват низходящи и възходящи влияния върху него. Слънцето оказва само възходящи влияния.

Като говоря за влиянието на Слънцето и на Луната върху човека, аз нямам предвид какво мислите вие по този въпрос – каквото и да мислите, никой не може да проникне в мисълта ви. Ако някой човек проникне в мисълта на своя приятел и започне да мисли като него, и двамата ще се слеят в едно и ще изгубят своята индивидуалност. Не е позволено на човека да се рови в мисълта на своя ближен и никой няма право да изисква от ближния си да мисли като него. Радвайте се, че всеки човек мисли специфично, а не като вас; красотата на Живота седи в разнообразието на мисълта. Философите отиват още по-далеч – те желаят да проникнат не само в мислите на хората, но даже и в мисълта на Бога, ала не подозират, че ако проникнат в мисълта на Бога, от тях нищо няма да остане. Мисълта на Бога е огън, който изгаря; има ли смисъл човек да пипа в този огън?

Ще кажете, че Божията мисъл е богатство, което трябва да се извади от този огън; ако опитате да го извадите, ще видите какво ви чака – влезете ли в този огън, повече няма да излезете. Който влезе в този огън и не излезе вън от него, ние наричаме възлюбения на смъртта; влюби ли се човек в смъртта, тя го взима в обятията си и не го пуска да излезе навън. Който влиза и излиза от огъня, наричаме възлюбения на живота. Значи съществуват два вида влюбени хора: едните са влюбени в смъртта, а другите – в живота.

Мнозина мислят, че лесно се влиза в огъня на смъртта; лесно се влиза, ако можеш да излезеш, но ако влезеш и не можеш да излезеш, ти се превръщаш в прашинка. Досега никой не е разрешил този въпрос правилно; това значи, че мнозина са влизали в огъня на смъртта, но и досега не са разрешили въпроса правилно, т.е. и до днес още не са излезли от него. Не е лесно човек да извади богатството, което е скрито в смъртта; само един начин има и този начин се крие в съзнанието на човека, че може да извади богатството на смъртта, без да го засегне огънят. Страхува ли се от огъня, не вярва ли в себе си, той е загубен – остава в огъня и се превръща в пепел, остава затворен в смъртта.

Може ли мишката да влезе в капан със сирене и капанът да не се затвори след нея? Каквото е положението на мишката в капана, такова е положението и на всеки човек, който се занимава с философски въпроси като въпроса за смъртта. Както и да го разрешава, ще дойде ден, когато ще се намери в капана на смъртта; ако пожелае да излезе, ще се намери пред котарака. Той ще се намери в положение да не може да разреши къде да остане – в капана на смъртта или извън него.

Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, така не можете да разрешите и въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой и защо вие го обичате – това са въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси! В стремежа си да ги разрешите вие се натъквате на все по-неразрешими, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка индивидуалност. Като се рови в неразрешимите въпроси, накрая човек ще дойде до въпроса за Вечността, без да може да го разреши; никой смъртен не е разрешил какво представлява Вечността. Може ли смъртният да говори за безсмъртното, ограниченият – за безграничното? Това е невъзможно; който се опита да разреши този въпрос, той неизбежно ще изчезне някъде в Битието.

И тъй, като ученици на живота, вашата задача е да се занимавате с разрешими въпроси. Например някой учен се занимава с теглото на Слънцето, прави свои изчисления и мисли, че по-важен въпрос от този не съществува. В това време една бедна вдовица хлопа на вратата му – иска да го запита какво да прави със сина си, в кое училище да го запише, но той не я приема под предлог, че е зает. Ученият счита, че ако се занимава с въпроса на вдовицата, ще изгуби времето си. Защо ще изгуби времето си – защото никой няма да му плати, а като изучава въпроса за теглото на Слънцето, много хора ще се заинтересуват и ще пожелаят да купят книгата му.

Значи често хората се занимават с едни или други въпроси с оглед на това колко ще спечелят от тях. Това не е идейна работа – идейната работа изключва всякакво користолюбие. Каквито и предположения и заключения да правят за теглото на Слънцето, учените няма да се домогнат до неговото абсолютно разрешаване – защо? Защото въпросът за теглото, макар и физичен, има свое двояко разрешаване: физично и органично. Много планети са произлезли от Слънцето, но то не е намалило теглото си. Този въпрос ще се разреши в далечното бъдеще.

Мнозина се интересуват от въпроса защо Бог ги е създал такива, каквито са днес, и защо ги е поставил при тия условия, при които сега живеят. Каквито и обяснения да ви се дадат, те не могат да ви ползват; това е все едно да ви обяснят защо сте радостни или скръбни – обясненията нито ще увеличат радостта ви, нито ще намалят скръбта ви. Защо едни хора са добри, а други – лоши? И този въпрос е неразрешим. Защо Христос, Син Божи, трябваше да мине през страдания и да бъде разпнат? И този въпрос е неразрешим. Неразрешимите въпроси са тайна на Битието. Каквито и предположения и обяснения да се дават по тях, в края на краищата те пак остават неразрешени.

Защо е недоволен човек? Понякога той знае причината за недоволството си, а понякога – не. Ако сте ученик в гимназията и учителят ви пише четворка вместо шестица, вие сте недоволни от преценката му – отговорили сте добре, а той е намалил оценката ви с две единици. Тази двойка внася в ума ви недоволство. Ако учителят види, че е направил грешка в преценката си, и ви постави шестица, вие ставате доволни – двойката изчезва от ума ви и престава да ви смущава, да ви прави недоволен. Следователно недоволството се явява там, където се срещат два противоположни възгледа, или две противоречиви мисли; но причините, поради които се явяват противоречивите мисли, остават неизвестни.

Като ученици, спазвайте следните правила: никога не желайте да бъдете абсолютно щастливи; никога не желайте големи радости. Защо – защото големите радости носят след себе си големи скърби. Готови ли сте да се справите с големите скърби? Каквото и да се случи в живота ви, благодарете на Бога. Щом скръбта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голяма, напротив – благодарете, че не е по-голяма, отколкото може да бъде; молете се да я понесете разумно. Не приемете ли дадената скръб с благодарност, ще ви изпратят по-голяма.

Вие познавате ли голямата скръб и голямото страдание? Знаете ли какво нещо е да бесят човека? Ако бесят някой 80-90-годишен човек, ще кажете, че той се е наживял. Какво ще кажете обаче, ако видите да бесят млад човек, при когото стои от една страна майка с разбито от скръб сърце, а от друга – неговата възлюбена, с разбити мечти и копнежи за бъдещо щастие? Ако този човек може да се освободи от въжето, той ще изпита чувство на отмъщение към целия свят за насилието, което се прави върху него.

Не се стремете да разрешавате неразрешими въпроси, нито пък се отказвайте от разрешимите. Натъкнете ли се на някой неразрешим въпрос, благодарете, че има с какво да се занимавате в далечното бъдеще; дойдете ли до някой разрешим въпрос, не казвайте, че не е ваша работа да се занимавате с него. Изследвайте причините и последствията, пред които се намирате, и благодарете, че ви е дадена възможност да разширите кръга на знанията си. Каже ли някой, че не се интересува от живота, той е паднал под нулата на термометъра, т.е. в областта на студа. Какво ще придобие от студа – постепенно ще замръзва, докато престане да мисли и да чувства. Щом е дошъл на Земята, човек трябва да учи, да се интересува от всичко. Което може да разреши, ще разреши; което не може да разреши, ще остави настрани, за далечното бъдеще.

Следователно всяко явление в Живота и Природата има отношение към човека дотолкова, доколкото се отразява в неговия личен живот; с други думи казано: човек се интересува от известно явление дотолкова, доколкото има допирни точки с него; заеме ли се с разрешаването на задачи, които нямат отношение към сегашния живот, непременно в него ще се яви недоволство. Например ако човек пожелае за известен срок да стане учен, ще се натъкне на големи нещастия, които ще обезсмислят живота му – учеността не се постига в един живот; колкото и години да живее на Земята, човек все ще има какво да учи.

Знанието се открива на човека постепенно. Соломон, който минаваше за голям мъдрец, се стремеше към придобиване на много знания, поради което се домогна до окултните науки. След като придоби големи знания, той опита да проникне в сърцето на жената, да види какво се крие там; за тази цел събра около себе си 300 жени и 600 наложници, но пак не можа да разреши въпроса. След всичко това той трябваше да каже: „Суета на суетите, всичко е суета“7. Права ли е тази мисъл? Само в едно отношение – по отношение на неразрешимите въпроси в живота. Като дойдете до такъв въпрос, отстъпете назад – неговото разрешение е скрито в далечното бъдеще. Заемете се с разрешаването на близки до вас въпроси; като ги разрешавате, вие се повдигате, растете и всеки ден придобивате по нещо ново в съзнанието си – при това положение никога няма да кажете, че всичко в живота е суета. Разумен е животът. Заслужава си човек да живее, да учи и да придобива знания, които да прилага; без приложение животът няма смисъл.

И тъй, ако не се занимавате с неразрешими въпроси, това не значи, че не трябва да работите; човек трябва да работи постоянно и да бъде доволен от работата си, да не мисли за далечни въпроси – настоящият момент е важен, а не бъдещият. Този момент може да бъде много кратък и много дълъг – не е важно; това зависи от интензивността на човешките мисли и чувства, от степента на неговото развитие.

Всяко нещо има цена, когато става на своето време. Следователно младият трябва да се радва на своята младост и да не желае преждевременно да стане стар; старият пък трябва да се радва на своята старост и да не желае да се върне отново в положението на младия. Колкото и да желаете това, нито младият може преждевременно да остарее, нито старият може да се върне в годините на своята младост; и без да желаете това, ще дойде ден, когато младият ще стане стар, а старият – млад. Ще каже някой, че животът му е дотегнал и желае час по-скоро да умре; и това не зависи от него.

Сега, като ученици, вие трябва да се освободите от всички противоречиви мисли, от всички наслоявания в ума и в сърцето ви, останали от далечното минало. Ще кажете, че искате да станете учени, богати, свети, силни хора; да желаете това означава да съзнавате, че сте невежи, грешници, сиромаси и слаби хора – това е все едно агнето да желае да стане овца или вълчето да стане вълк. Тези желания не са намясто; сами по себе си агнето е овца, а вълчето – вълк.

В програмата на всеки човек е поставено какъв трябва да бъде – и учен, и философ, и поет, и художник, и музикант, и родител и т.н.; каквото е предвидено за човека, това ще стане. Ако нещо не е определено в програмата му, каквито и усилия да прави, няма да го постигне – какво трябва да правите тогава? Нищо друго не ви остава, освен да не се противите на съдбата си; каквото ви носи съдбата, използвайте го разумно. Който иска да постигне нещо, което не е в програмата му, и прави усилия, в края на краищата вместо постижения, ще има загуби; и обратно – който трябва да постигне нещо, а се отказва да работи, ще изгуби това, което е придобил. Първият ще страда, задето се е качил на върха преждевременно; вторият ще страда, понеже е закъснял да се качи на върха – други са го изпреварили и той трябва да чака първо те да слязат, а после той да се качи.

Когато дойде времето да станеш учен, не се бави – качи се веднага на върха и започни да работиш! – „Ама не съм облечен.“ Това нищо не значи; облечен или не, ти трябва да се качиш на върха – времето е дошло и никакво отлагане не се позволява. Какво прави акробатът, който ходи по въже – качва се на въжето и там се облича, да покаже на хората, че е майстор; той се качва на въжето с акробатските си дрехи и там отваря куфара си и се облича с нови. Не можете ли да направите и вие същото? Качете се на върха със старите си дрехи и там облечете новите, да кажат хората и за вас, че сте голям майстор.

Това, което говоря, не подразбира процес на насилие или принуждение. Да спазва човек заповедите на Разумната природа, да спазва времето, което тя е определила за постигане на неговите идеали, това не значи насилие. Природата е определила за всеки човек специална работа, която той трябва да свърши; ако се противопостави, ще понесе последствията на своя отказ. – „Защо трябва аз да свърша тази работа?“ Защото си най-способният, на тебе са дадени условия да я свършиш. Какво по-хубаво от това да изпълниш възложената от Природата задача и да внушиш доверие в хората и в самата Природа към тебе? Какво по-велико нещо можете да очаквате от това хората да ви вярват и да разчитат на вас? Като знаете това, не се отказвайте да изпълните задачата, която Природата ви възлага.

Какво представлява Вярата? Да вярва човек – това значи да изучава разумните закони на Природата. Щом познава тези закони и се ръководи от тях, човек никога не се заблуждава – каквото знае, положително го знае. Той не може днес да знае едно, а утре да го отрича; днес да мисли по един начин, а на другия ден – по друг. Откъдето и да придобива знания, в каквото и училище да учи, ако придобива знанията на Разумната природа, те са навсякъде еднакви – между всички учебни институти, в които се изучават законите на Природата, има тясна връзка. Който разбира природните закони, той навсякъде вижда една и съща мисъл; който не ги разбира, за него всичко е разпокъсано и отделно. Разумността в Природата се заключава в непреривност на нейните явления, между които съществува тясна вътрешна връзка.

Съвременните хора често се оплакват, че тук или там са изгубили времето си. Нищо в Природата не се губи; ако в едно отношение човек мисли, че е изгубил времето си, в друго отношение е спечелил. Когато Природата реши да направи човека учен, тя е точна, не губи времето си – ще дойде точно навреме и ще го застави да направи това, което му е нужно. Тя говори на човека по различен начин: първо ще му говори тихо, любовно, ще му каже да свърши дадена работа; ако се противопостави, под предлог, че иска да бъде свободен, ще го накара насила да вземе раницата си и да тръгне. Каже ли ти веднъж Природата да се качиш на върлината, ще я слушаш! За да бъдеш свободен, първо трябва да проявиш послушание към нея: ще се качиш на върлината, ще постоиш известно време там и после ще слезеш; няма да стоиш цяла вечност – един момент ще стоиш. При това няма да бъдеш сам – около теб ще стои онзи, който ще те учи.

Сега ще ви задам следния въпрос: кое е по-добре за реката – да тече, както Природата е определила, да се влива в морето, или да тече според желанието на хората? Кое е по-добре за вас – животът ви да тече според програмата, предвидена от Бога, или според програма, която хората са определили? Ако поставите реката в определени граници и начертаете нейния път, тя вече не е река, но канал; същото се отнася и до живота – ако животът ви се развива по програма, определена от хората, той изгубва цената си като живот, произлязъл от Бога, и се превръща в канал.

Следователно, ако животът ви е канал, през него ще минават всички нечистотии; ако е река, през него ще минават само Божествени мисли и чувства. Като съзнателно и разумно същество, човек сам определя пътя на своя живот – канал ли да бъде, или река. Той има право на избор.

Задачата на всеки човек е да бъде в хармония със законите на Разумната природа, както и с всички Разумни същества, които са завършили своето развитие – само тия Същества са в състояние да го упътят, да му покажат начин, по който може правилно да се развива.

Казвате: „Каква е крайната цел на нашия живот?“. Това не е ваша работа. Ще учите, ще работите, ще живеете и постепенно ще се домогвате до онова, което Природата е предвидила за вас. Опита ли се някой да ви отклони от пътя, който Природата е определила, кажете: „Такъв е моят път, такава е съдбата ми, такава е волята Божия. Не се отклонявам от този път; каквото Бог е определил за мен, него ще следвам“. Този път води към възкачване.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 27 декември 1929 г., София