1929 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Смяна на състоянията

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

Размишление.

 

Чете се темата Отношение между отрицателните и положителните сили на Природата.

Напишете няколко положителни и няколко отрицателни думи. Думите чистота, вдъхновение, свобода, хляб, живот са положителни, а думите смърт, леност, гняв, завист, катастрофа са отрицателни. Положителните и отрицателните думи могат да бъдат възходящи и низходящи. Коя дума е антипод на думата чистотанечистота. А на вдъхновениеунилост, упадък.

Като изучавате въздействието на положителните и отрицателните думи върху себе си, у вас се явява желание да трансформирате отрицателните в положителни. Не е лесно да трансформирате думите. Например думата грозде е свързана с виното; от гроздето правят вино, което в малко количество докарва веселие, а в голямо – упояване. Коя дума е антипод на виното – водата. Значи за да смени упояването с трезвеност, вместо вино човек трябва да употребява вода. Как можете да постигнете това? Ако обичате да пиете вино, вследствие на което често се опивате, сложете пред себе си една чаша с чиста планинска вода и щом усетите жажда, веднага вдигнете чашата, приближете я към устните си и кажете: „Щом искаш да пиеш, пий чиста планинска вода! Като пиеш вода, ще станеш трезвен, бодър и силен“. Като постъпвате един месец по този начин, ще замените пиенето на вино с пиене на вода. Също така човек може да замести водата с вино, да изгуби своята трезвеност, здравето и силите си.

Коя дума е антипод на мързела, или на леността? Трудът. Трудолюбивият не може да изпадне в състояние на леност. Каква разлика има между думите мързел и леност? Направете анализ на тия думи и кажете каква е разликата между тях; кажете коя от двете думи се е родила първа. Значи думите имат своя определена възраст, вследствие на което някои са по-стари, а други – по-млади. Думите също се раждат и умират, изчезналите думи се наследяват от нови. Общо казано, думите са живи и минават през същите процеси, както живите същества. Когато една дума остарее, тя излиза от употреба и се замества с нова. Като изучавате думите мързел и леност, намерете причината за съществуването им.

Сегашните хора се спират често върху думите добро и зло. Кога се ражда злото? Когато човек не прилага Доброто, се ражда злото. Ако желанията на някое дете напълно се задоволяват, има ли условия в него за злото? В живота на задоволеното дете няма условия за зло, но щом не задоволите едно от неговите желания, то става неразположено. Ние знаем, че всяко неразположение на духа е причина за зло. Може ли злото да се роди преди Доброто? Може ли човек да осиромашее, преди да е бил богат? Може ли човек да умре, преди да е бил роден? Значи злото се е явило след Доброто, сиромашията – след богатството, смъртта – след живота. Смъртта подразбира живот – който се е родил, само той може да умре; нероденият няма условия нито да живее, нито да умре.

Като ученици, вие трябва да се учите да сменяте състоянията си. Казвате например, че някой човек е кисел, т.е. неразположен. Как ще смени своето кисело състояние? Ако има киселина, химикът лесно се справя с нея – взима известно количество основа и я неутрализира, но как може човек да смени своето кисело състояние в неутрално? Разумният сам намира метод за това, а неразумният очаква някой отвън да дойде да му помогне. Не дойде ли помощ отвън, дълго време остава със своето неразположение.

Като изучава методите за трансформиране на състоянията си, човек трябва да прониква в трите свята – физически, Сърдечен и Умствен, същевременно трябва и да изучава трите вида явления в живота: механични, органични и психични. Като познава различните явления, той знае с какви методи да си служи. Представете си, че влизате в един тъмен салон, без никаква светлина; ще направите крачка напред и крачка назад, но повече не се решавате – защо? Страх ви е да не направите някаква пакост. Ако влезете в една тъмна пещера, ще се намерите в същото положение. Какво трябва да правите? Тъмнината е голяма, нищо не виждате, при това сте влезли вътре с намерение да правите научни изследвания. Като се лутате известно време в мрака, си спомняте, че имате кибрит в джоба си; изваждате го, драсвате и запалвате само една клечка. Колкото и малка да е светлинката, отчасти се ориентирате и започвате да търсите свещ, лампа или ключа на електрическото осветление; намерите ли го, запалвате лампите и се радвате на светлината, при която започвате да правите своите изследвания. Накрая идва момент, когато и тя не ви е достатъчна – нуждаете се вече от духовна светлина, за придобиването на която се изисква повече работа. Колкото повече напредвате в умствено и в духовно отношение, толкова повече светлината ви се увеличава и тогава виждате, че за да смени състоянието си, човек се нуждае от повече знания: физически, или материални, и духовни; има състояния, които човек не може да трансформира само по физически начин, нужни са духовни знания и методи.

Често хората се запитват как да се освободят от злото и страданията. Каквото и да правят, не могат да се освободят от тях; те пристъпват в дома на човека свободно, без да искат да знаят приемат ли ги, или не. Ако злото и страданията посещават човека без негово позволение, колко по-свободно е Доброто в това отношение – Доброто посещава човека по всяко време, защото е господар на положението; то се вмъква в човека и през най-малката дупчица. Доброто е господар на човека, а човек – слуга на Доброто; следователно, когато Доброто влиза в човека, не го пита да влезе ли, или не – господарят никога не хлопа на стаята на слугата си, но когато слугата иска да влезе в стаята на господаря си, непременно трябва да похлопа. Човек хлопа ли на своята стая – не, защото сам си е господар.

Какво означава хлопането? Да похлопаш на вратата на някой човек или на своята врата, това значи да правиш добро. Трябва ли тогава да питате да правите ли добро? Който пита това, той е слуга – господарят прави добро и никого не пита, от никого не иска позволение. Кой от двамата стои по-високо – който прави добро и пита да прави ли добро или който прави добро, без да иска позволение? Който прави добро, без да пита, е господар. Господарят стои по-високо от слугата.

Сега да се спрем върху въпроса за злото. Някои питат трябва ли да правят зло, а други не питат никого и на своя глава правят зло. Който се допитва до съвета на мъдрия и добродетелен човек, той е господар, но онзи, който не пита никого и на своя глава прави зло, той е слуга; значи законът за злото е точно обратен на закона за Доброто. Следователно, който иска да бъде господар, трябва да прави Добро; ако не спазва тези закони, той става слуга – слугата прави зло, а се отказва да прави Добро.

Като ученици, вие трябва да изучавате проявите на хората, да знаете кой за какво е готов. Срещнете ли някой мързелив човек, накарайте го да яде; в яденето той е голям майстор: яде бавно, спокойно, добре дъвче храната. Трудолюбивият, който не остава и за момент без работа, яде бързо, неспокойно, не дъвче добре храната. Колкото по-бавно яде мързеливият, толкова по-бързо се храни трудолюбивият. Ленивият пък става крайно религиозен; по цели дни седи без работа и само се моли – дано по някакъв начин Бог му помогне да нареди работите си добре. Мързеливият, в своите мечти за бъдещи проекти, развива голяма пожертвователност – седи и мисли, че ако има средства, ще направи училища, църкви, болници и т.н.; седи с часове на едно място и мисли какво изобретение може да направи, докато в края на краищата се установява върху идеята perpetuum mobile. Значи ленивият е набожен, т.е. религиозен човек, а мързеливият – учен. Кажат ли за някого, че е набожен човек, простолюдието го нарича ленив; всички знаят, че той се моли по цели часове, очаква да получи нещо наготово. За мързеливия пък казват, че е от „учените“ хора; за него съществува поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да те научи на ум“. Леността е недъг на сърцето, а мързелът – на ума, но ние не говорим за недъзите и слабостите на хората. Като е дошъл на Земята, човек трябва да работи, да учи, да придобива знания.

Като ученици, вие трябва да знаете законите, чрез които се сменят енергиите, защото така ще се справяте с отрицателните енергии и ще ги използвате за добро; който знае тези закони, може да използва горчивите и киселите сокове на злото за добро. Енергиите на злото са горчиви и разрушителни само на физическия свят; пренесете ли ги в Духовния, те намаляват горчивината и разрушителността си, а пренесете ли ги в Божествения, коренно се видоизменят и се превръщат в сладки плодове – в Божествения свят няма горчиви, кисели и разрушителни енергии. Велика наука е да знае човек да преобразува енергиите. Има случаи, когато възвишените идеали на човека, чиито корени са в Божествения свят, при слизането си във физическия свят всмукват от соковете на злото и стават горчиви и разрушителни; това се дължи на непознаване на закона за трансформиране на енергиите. Ако познава този закон, човек може да пренесе и най-лошите си и отрицателни състояния от физическия в Божествения свят и да ги превърне в сладки ароматни сокове. С този закон може да си въздейства и при самовъзпитанието.

Някои ще възразят, че е невъзможно злото да се превърне в Добро. Представете си, че вие сте крайно честолюбив човек. Един ден срещате господин, който е неразположен към вас, иска да ви отмъсти за нещо и ви удря силна плесница; веднага честолюбието ви излиза налице – започвате да се сърдите, да негодувате, че е постъпил зле, че е накърнил достойнството ви и т.н. В това време при вас идва негов добър приятел и за да измие погрешката му, предлага ви една сума от десет хиляди английски лири; вие взимате парите, забравяте плесницата и казвате: „Добре е, че получих една плесница – набързо да забогатея“. Значи златото, като елемент на Божествения свят, превръща соковете на злото в добри, сладки плодове. Пред вида на златото човек забравя удара и започва да се радва. Магията седи в това да знаеш на всеки удар, на всяка горчивина какви елементи да противопоставиш. Всяко състояние в човека, лошо или добро, може да се смени. Ако някой не обича да учи, могат да го заставят. Умът на човека може да се отвори или затвори, ако знае какъв метод да приложи.

Иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да прилага тия закони, с помощта на които отрицателните енергии се превръщат в положителни. Религиозните прилагат молитвата като метод за трансформиране на енергиите. Добрите мисли, чувства и постъпки, добрите думи са в състояние да трансформират горчивото в сладко. Връзката на човека със способни и даровити хора е в състояние да повдигне неговите нисши енергии във висши – например ако някой посредствен човек дружи с талантливи или гениални музиканти, за десетина години той може да стане добър музикант; тази дружба оказва влияние върху неговото музикално чувство и той започва да работи усилено в областта на музиката. За да се развива известна способност в човека, тя се нуждае от специфична светлина, топлина и храна; не ѝ ли дадете тия условия, тя остава в потенциално състояние. Ако не поставите една семка в почвата, тя винаги остава семка, от нея нищо не може да излезе, но ако посадите семката в почва, при светлина, топлина и съответна храна, в скоро време от нея ще се роди дърво, което ще даде своите сладки плодове.

Мнозина и до днес гледат на проявите на Природата като на случайности, поради което вярват, че щастието може да им дойде някъде отвън; не, щастието е абсолютен закон, или закон на определени величини, които не зависят от материалните условия. В идеален смисъл на думата щастливият човек е абсолютно доволен от живота – каквото и да му случи, той не губи щастието си. Никаква сила не е в състояние да отнеме щастието на човека; може ли да му го отнеме, това показва, че той не е дошъл до истинското щастие. Щастието се дължи на особени закони и докато човек живее в тях, никаква сила не може да му го отнеме. На Земята щастие не съществува. Вие знаете през какви страдания и изпитания са минавали мъчениците – изгаряни, разпъвани, набивани на колове, но въпреки това били доволни и щастливи и заминавали с песни за онзи свят.

Всички хора минават за ученици на живота. Наистина, по-велико училище от живота не съществува. С какво се характеризира ученикът, кое му дава името ученик? Ученик е онзи, който учи, за да придобива знания. Какви знания трябва да придобие? Истински, положителни знания. Придобие ли истинското знание, ученикът не трябва да се разколебава от нищо. Ние наричаме истинско знание Божественото – от него произлизат всички науки, то е източник на науките и изкуствата. Пред Божественото знание сегашните науки минават за деца, които още не са достигнали своето крайно развитие – каквото е отношението между мъдреца и детето, такова е отношението между Божественото и човешкото знание. Когато човек отчасти се домогне до познаване на Божествената наука, той придобива жизнения еликсир, владее магията на живота; това знание прави човека силен, способен и добър. Божественото знание може да се приложи и на Земята. Който носи това знание в себе си, във всеки даден момент знае как да постъпва, какво да говори, знае защо е дошъл на Земята, знае какво е предназначението на човека. Ученикът на Божествената наука изучава влиянието на планетите върху човека, за да може да се справя с тях; едни от тези влияния са благоприятни за него, а други – не. От живота на човека зависи ще се справи ли, или не с лошите условия. За да преодолява мъчнотиите, той трябва да бъде разумен.

Като ученици на Живота, вие трябва да изучавате окултните науки. Без астрологията не можете да си обясните отношенията между хората – астрологът знае защо едни хора не си хармонират, а други си хармонират. Като разбира причините, които създават лошите отношения между хората, той може да ги отбягва. На научен език лошите отношения между хората се наричат карма, лош съвпад на планетите и т.н. За ученика не е достатъчно да знае това, но трябва и да се ползва от своето знание – като го прилага, той започва да сменя отрицателните си състояния в положителни, защото само така може да си пробие път в живота и да реализира желанията си. Мъчно е да постигне човек това знание, но без него всеки ден ще претърпява неуспехи и в края на краищата ще търси вината вън от себе си. Да мисли някой, че външните хора са виновни за неуспеха му, това значи да живее в заблуждения. Ученикът трябва да има стабилно знание, с което да постига своите желания; Божественото знание дава устой, стабилност на човека.

Следователно стремете се към Божественото знание, с което можете да разрешите всички въпроси – няма задача в живота, която Божественото знание не може да разреши; стремежът на човека седи именно в това – правилно да решава задачите си.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 6 септември 1929 г., София