1930 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Силата на доброто

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

Тема за следния път: Отличителните черти на физическия и на Духовния свят.

Често се говори за права мисъл, но за да се прояви тя, нужни са известни условия.

Първото условие за проява на правата мисъл е път без препятствия – щом срещне някакво препятствие на пътя си, тя веднага се изкривява. Същото твърдение се отнася и до правата линия: щом срещне най-малкото препятствие, правата линия става крива. Как се доказва твърдението, че правата мисъл, както и правата линия, се движат по гладък път, без препятствия? Казано е за точката, че не заема никакво пространство, че няма никакво измерение; въпреки това тя образува права линия, която има едно измерение и заема пространство – как може безпространственото да образува нещо пространствено? Ние наричаме безпространствено всяко нещо, което не среща никакво съпротивление на пътя си (в този смисъл точката не среща никакво съпротивление на пътя си), а всяко нещо, което среща съпротивление, е пространствено. Каквото и да се говори за правата линия, тя е интересна в живота дотолкова, доколкото може да свърши известна работа. Когато работникът сложи мотиката си на рамо и отиде на лозето да копае, ние се интересуваме от работата, която той ще свърши, а не от мотиката. Светът е пълен с мотики, т.е. с прави линии, и ние се интересуваме от работата, която те могат да свършат.

Математиците, преди да изчислят работата, която правата линия върши, първо дават определение за нея; покрай другите определения те казват: „Права линия е тази, която се движи само в една посока“. Една права линия може да се движи само в една посока. Когато безброй прави линии излизат от един център и се движат в много посоки, те образуват крива; в този случай правите линии са радиуси на кривата, която наричаме окръжност. Значи само кривата линия има радиуси, а правата няма. Ако можем да кажем, че и правата има радиус, приемаме, че нейният радиус е безкрайно голям – до безконечност. Чували сте да казват за някого, че е прав човек, т.е. добър, а за друг – че е крив човек, т.е. лош. Какво показва това уподобяване? Правата линия се взима като символ на Доброто и правото в света, а кривата – като символ на злото.

Може ли правата линия да бъде безкрайно дълга – може; а кривата може ли – също; значи в това отношение правата и кривата линия си приличат, но двете се различават по резултатите, които произвеждат. Приятно е, когато човек върви в правия път, а неприятно – когато върви в кривия. Правата линия може да се уподоби на сладките неща в живота, а кривата – на горчивите; защо е така – не може да се отговори, и най-големите математици не могат да отговорят. И вие не можете да си отговорите, но можете да мислите по този въпрос.

Ние разглеждаме математиците като хора, които са най-близо до Божествения език. Езикът на математиката е първият и най-близък превод на Божествения език – защо? Защото и Природата работи с числа, както математиката – всеки орган в човешкото тяло се изразява чрез числа. Измени ли се числото на даден орган, в смисъл да се намали или увеличи, изменя се и правилното отношение между останалите органи. Увеличаването или намаляването на органите не е произволно, но не е нормално. Например прекомерно големите очи на човека показват, че от далечното минало до днес в него съществуват големи желания, които той се стреми да постигне. Ако устата или ръцете на човека са прекомерно големи, и това е някаква аномалия: който има голяма уста, много говори; който има дълги ръце, обича да взема чуждото – той си протяга ръцете там, където не трябва. Като знаете това, вие трябва да работите върху себе си, да станете господари на своите сили и способности, да не развивате прекомерно органите си. Опасно е да се развиват едни способности за сметка на други; ако придобие преждевременно много знания, човек става горд.

Не е добре човек да бъде крайно горделив или крайно тщеславен; гордостта върви по прави линии, а тщеславието – по криви. Горделивият има отношение главно към себе си – той мисли много за своето достойнство. Тщеславният има отношение повече към обкръжаващите и е подобен на камбана – достатъчно е малко да го докоснеш, за да се чуе гласа му; още отдалеч ще чуете, че край вас минава тщеславен човек. Горделивият е котел, пълен с енергия – отвън е мълчалив, но вътре постоянно боботи. Гордостта и тщеславието са две прояви на човека, които трябва да се изучават.

Като изучава себе си, човек идва до положение да различава нещата; само по този начин той ще разбере кои процеси са естествени и кои – неестествени, кои се извършват доброволно и кои – не. Например доброволно ли влиза гвоздеят в дъската? А доброволно ли пада камъкът в кладенеца, доброволно ли се качва на планината – той нито се качва доброволно, нито слиза доброволно; значи някой го е качил на планината или го е свалил в долината. В кой случай човек изразходва повече енергия: когато сваля камъка в долината или когато го качва на планината? От морално гледище ние казваме: Доброто е процес, при който човек разумно изразходва повече енергия; злото е процес, при който той изразходва по-малко енергия.

Ще приведа примери от живота, за да видите, че наистина при Доброто се изразходва повече енергия, а при злото – по-малко. Представете си, че работите десетина години неуморно в областта на изкуството, на науката или на някой занаят, изразходвате енергия, мисъл, време и едва след много години може да спечелите стотина хиляди лева. Ако някой крадец намисли да вземе спечелените от вас пари, за една нощ може да реализира желанието си и да стане богат за няколко часа – без много труд и работа, без изразходване на много енергия. В богатство, спечелено по бърз начин, действат силите на злото; в богатство, придобито по честен и бавен начин, действат силите на Доброто.

За предпочитане е човек да работи със силите на Доброто, отколкото със силите на злото. Ще кажете, че искате да бъдете силни, учени, богати хора; и това е добре, но преди да бъде силен, човек е бил слаб, преди да бъде учен, е бил невежа, преди да бъде богат, е бил сиромах. Като се упражнява, като учи и работи, като прилага силите си, слабият става силен, невежият – учен, сиромахът – богат.

Като ученици, вие трябва да превеждате сегашния език, с който си служите, по отношение на езика на живата математика и геометрия. Например какво означават думите добро и зло от гледище на живата математика и геометрия? За да ги разберете, за да проникнете в техния вътрешен смисъл, трябва да ги произнасяте така, че да станете господари на силите, които се крият в тях. Ако сте неразположени, вие можете с думата добро да смените състоянието си. Направете опит да произнесете думата добро сто пъти, по един път в секунда; за този опит ще ви трябва една минута и 40 секунди. После произнесете думата добро сто пъти, по един път в минута; и най-накрая пак я произнесете сто пъти, по един път на час. Като направите опита, ще видите, че в трите случая ще имате различни резултати. Добре е при даден случай да произнасяте думата добро всяка секунда, после всяка минута и най-после – всеки час. Онези от вас, които искат да произнесат думата добро по един път в секунда, се намират във физическия свят; вторите, които ще произнасят думата по един път в минута, влизат в Духовния свят; и най-после онези, които ще произнасят думата по един път на час, влизат в Божествения свят. Като произнасят думата добро, първите ще мислят за физическия свят, вторите – за Духовния, а третите – за Божествения свят. Първите ще свършат работата си най-бързо, за една минута и 40 секунди, вторите – за един час и 40 минути, а третите – за четири дни и четири часа.

Направете опита с произнасянето на думата добро и следете за резултата, който ще получите. Когато започнете опита, забележете какво е времето; когато свършите, пак обърнете внимание на времето – това са данни, които имат влияние върху опита; същевременно запишете точно часа, минутата и секундата, когато започвате и свършвате опита. Онези, които ще произнасят думата добро всеки час, ще държат съзнанието си будно, защото и вечер, и през деня, в сън или в будно състояние, пак трябва да произнасят думата. И когато съзнанието на човека е будно, и когато спи, той пак може да прави опита. Стремете се да бъдете будни, да не прекъсвате съзнанието си. Дали ще имате резултат, или няма да имате, не се смущавайте: най-малко в 25% от опитите ще имате резултат, а 75% ще бъдат изключения.

Когато свършите опита, сполучливо или несполучливо, пак ще продължавате да работите върху Доброто и да го прилагате в живота си. Като ученици на Живота, поставете си задачата да прилагате Доброто в трите свята, в които се движите: в умствения, в сърдечния и във волевия – този е начинът, по който Доброто може да се реализира.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 19 септември 1930 г., София, Изгрев