1933 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Сигурното място

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

Коя беше основната мисъл на миналата лекция? Доволството като една от великите тайни в живота.

Какво означават думите доволство, разположение? Кой човек може да бъде доволен? Здравият може да бъде доволен, а не болният; богатият може да бъде разположен, а не бедният; ученият може да бъде разположен, а не невежият; добрият може да бъде доволен, а не лошият. Това са контрасти в живота. Какво носи знанието? То освобождава човека от противоречията, като същевременно трансформира състоянията. Който използва знанието си правилно, ще се освободи от противоречията си; който не може да го използва правилно, ще се натъкне на по-големи противоречия. Същото се отнася и до живота: изкуство е да знаеш как да живееш, изкуство е да използваш знанието си намясто. Аз говоря за положителното знание, т.е. за знанието на добрия, а не на лошия човек. Като учи, човек се домогва както до външното, така и до вътрешното знание. Много естествено: всяка външна проява се дължи на вътрешна.

Всички сте учили, знаете да броите, да смятате. Често броите до десет. Това число е основа на нещо. Аз говоря за десетте като за живи единици, а не като за статични; говоря още за число, което съдържа десет положителни единици, а не за число с отрицателно съдържание. Например казвам: 10 житни зърна, 10 ябълки или круши, 10 души и т.н. Във всяка единица има живот, т.е. условия за растене. Мога да кажа: 10 скъсани шапки, 10 скъсани обувки, 10 пукнати глави – в тези единици има нещо статично. Вие можете да вадите от числото 10 различни числа. Например 10-1=9; 10-2=8; 10-3=7; 10-4=6; 10-5=5. Каквото и да говорите на човека за изваждане, ако има цирей, той нищо няма да разбере – ще мисли за единицата като за число, което означава неговия цирей. Той си мисли: „Един цирей имам – и толкова страдам!“. Защо този човек се интересува толкова от своя цирей? Докато страда, циреят му е част от него; щом престане да страда, циреят престава да бъде част от човека и изчезва. Докато е в тялото, циреят постепенно нараства, иска да стане голям като цялото, но това е невъзможно. Желанието на цирея да се увеличи се дължи на факта, че известни клетки в организма имат желание да започнат индивидуален живот, да образуват нов център на единицата.

В реда на Природата числото 10 съществува като център. Щом пожелаеш да поставиш друго число вместо него, ти се натъкваш на противоречие. Ето защо, когато в човека се яви голямо противоречие, казваме, че той има два центъра в себе си. Ще кажете, че и в геометрията се говори за два центъра. Да, елипсата като фигура има два центъра.

Как чертаете елипсата? Има начини, по които всеки може да начертае една елипса. Характерно в елипсата са двата центъра, от които изтичат живи сили. Двата центъра на елипсата имат един общ център. Ако гледате затворена човешка уста, тя изглежда като права линия, но щом се отвори, тя образува елипса. При отваряне и затваряне на устата имаме числото 2 в движение. Числата, с които работим, представляват живи сили и принципи. Единицата например от гледището на окултната наука представлява целия Космос, цялото Битие. Откъде произлиза единицата, никой не знае.

Въпросът за числата е отвлечен. Ако знаете откъде произлиза числото 1, нищо не можете да направите; и всичко да направите, пак нищо няма да постигнете. Какво ще постигнете, ако мислите, че разполагате с всичкото знание на света? И океана да носите със себе си, пак нищо няма да придобиете; и да го вдигнете на гърба си, къде ще го поставите – няма място за него. Тези въпроси ви се виждат смешни, но такива мисли и идеи ви занимават и вас. Който ви слуша, и той ще ви се смее – и вашите идеи са толкова смешни, колкото е смешно да си въобразиш, че можеш да вдигнеш океана на гърба си.

Някои казват, че трябва да изменят живота си. Как ще го измените, трябва ли непременно да го направите и какво ще измените? Други казват, че трябва да изменят характера си. Трябва ли да го изменят, как ще стане тази промяна? Според мен характерът се усилва и подобрява, но не се изменя, както и огънят се усилва, а не се изменя. Както при усилване на огъня мислиш, че го изменяш, така мислиш, че и животът се изменя. Не, нито животът се изменя, нито огънят се изменя – това е неразбиране. Всичко можете да направите, но живота да измените – никога! Да измениш характера си – и това е невъзможно. Можеш само да предадеш нещо към него, но не и да го измениш. Ако сложиш нещо в джоба си, изменил ли си го?

В какво се заключава съвременната педагока? Казват, че трябва да се създаде характер. Трябва да се знае в какво се изразява характерът. Характерът не се създава, нито се изменя, но към него само може да се предаде нещо. Художникът рисува една картина, но той не я създава: тя съществува сама по себе си, а художникът само я копира. Худождикът слага сенки на картината, без да я създава. Някой е нарисувал Христа, без да е истинският Христос: това е копие на Христа, а не самият Той. Реалността съществува сама по себе си. Всяко нещо съществува само по себе си, значи никой не може да го създаде. Какво можеш да направиш тогава? Само едно – да слагаш сенки на вече създаденото.

И тъй, да мислите, че можете да създадете нещо, това значи да се стремите към невъзможното. Как ще създадеш нещо? „Искам да създам една нова дума в езика.“  Опитай се, да видиш какво ще излезе. Задача на всеки човек е не да създава, но да чисти нещата, да ги освободи от примесите и наслояванията. Каква друга дума ще създадеш вместо думата любов? Нищо не ти остава, освен да изчистиш тази дума, да я доведеш до първичния Ă смисъл. Докато не стане това, едни ще разбират любовта по един начин, други – по друг. Всъщност какво се разбира под любов? Любовта има отношение към Великата реалност. За да разбираш реалността, трябва да си свободен. Колкото и да ви се говори за Любовта, тя остава неразбрана. Човек е потопен в Любовта, но въпреки това не я разбира. Казва се, че Любовта ражда живота. Значи животът е резултат на Любовта. Тогава какво се разбира под живот? Когато се определя животът като понятие, между учените се явява спор. Където има спор, там истината не може да се яви. Един дава едно определение, друг – друго. Ако двама души дойдат до едно заключение, между тях не може да се яви дисхармония. Когато двама музиканти се съгласяват в свиренето, между тях има хармония. Дисхармония съществува само между хора, които не се разбират.

Могат ли да се съгласуват двама музиканти, ако в един и същи момент единият свири тъжни български песни, а другият – весели европейски? Единият е тъжен, а другият – весел. По какво се отличава веселата музика от тъжната? Веселата музика има повече диези, а тъжната – повече бемоли. Не е въпросът в повишението и понижението на тоновете. Мисълта се изразява и по друг начин, вън от радостта и скръбта. Във веселата музика трептенията са по-бързи, а в тъжната – по-бавни. Веселата музика уподобявам на здравия човек, който е подвижен, енергичен, а тъжната – на болния, който е инертен, което пък се дължи на вътрешните противоречия в него – резултат на известно неразбиране.

Болестта се дължи на преяждане: болният е ял повече, отколкото може да носи, поради което организмът му не може да се справи с излишния товар. Когато дойде лекарят, първото нещо, което ще му препоръча, е да яде малко. И наистина, като заболее, човек първо се отказва от ядене. Има болести, при които се забранява на болния да яде – препоръчва му се абсолютен пост; след няколко дена той започва да яде, но извънредно малко. Същевременно му се дават горчиви лекарства за тониране на енергиите. Това се нарича лекуване с малки дози.

Сега ще направя сравнение между храненето и придобиването на щастие. Някой е много щастлив, защото е приел щастието в голяма доза, но в края на краищата викат лекар да го лекува. „Защо страдаме?“ Защото сте приели горчиви лекарства – в малка или голяма доза. Колкото повече страдаш, толкова по-голяма доза щастие си приел – и като не си могъл да го асимилираш, то се е отразило на организма ти като горчивина.

Знаеш ли какво значи да те обичат много хора? Някой иска да го обичат всички хора. Какво се разбира под израза всички да те обичат? Отиваш на едно място – сложат ти трапеза да ядеш; отиваш на второ, на трето място – навсякъде ти слагат да ядеш. Какво ще стане с теб, какво ще стане с твоя стомах, ако навсякъде ядеш и пиеш? Като те обичат, всеки ти предлага да ядеш; и ако ядеш цял ден, какво ще стане с теб? Може да те обичат много хора, но това е неестествено положение за теб. Достатъчно е в даден момент да те обича само един човек: другите да те обичат след него, след няколко часа; а след тях нека дойдат други да те обичат. Всички хора не могат да те обичат в един и същи момент. Трябва ли да ходиш от едно място на друго и навсякъде да ядеш? Това е неестествено състояние. Въпреки това всеки иска да бъде обичан и много хора да го обичат. От голямата обич се раждат големи страдания, както при чрезмерното хранене. Някой яде и е недоволен от яденето – значи той е недоволен от любовта на човека. Ако не яде, ще огорчи домакините: те са сготвили ядене специално за него, а той не го яде. Всеки трябва да яде толкова, колкото най-много може да асимилира.

Мнозина приличат на онзи американец, който бил поканен на обяд в дома на един богат китайски мандарин. На трапезата били сложени 40 яденета, от които американецът трябвало да си хапне по малко, иначе ще докачи домакините. След този обяд американецът боледувал три седмици, докато възстанови нормалното състояние на стомаха си. На обеда у китаеца той се видял в чудо – как да се справи с тези 40 яденета. Ако и вие, като влезете в Природата, искате да опитате всичко, каквото видите, ще се намерите в положението на този американец.

Съвременните хора се нуждаят от нова философия за живота, която се заключава в новото разбиране. То няма да осмисли живота, защото животът, сам по себе си, има смисъл, но ще внесе повече светлина в умовете на хората, които имат странно разбиране за смисъла на живота и го търсят там, където го няма. Според новата философия, в широк смисъл, всичко, което човек учи, е добро. Каква част от наученото може да се приложи? Някой изучава музика, но не може да я приложи за тониране. Тогава какво се ползва от тази музика? Ти си неразположен. Защо не приложиш музиката, за да трансформираш това състояние? В музиката е тайната на живота. Ако я владееш, ти си маг. Нямаш пет пари в джоба си, но знаеш да свириш. Иди в дома на един богат човек, който е объркал сметките си, и му посвири: той ще извади кесията си, ще ти даде нещо и ще ти благодари, че си сменил състоянието му. Между теб и богаташа става правилна обмяна: ти даде нещо от себе си и той ти даде нещо. Като знаеш да свириш, ще получиш нещо срещу това.

Като знаеш да пееш, ще пееш. Ти се срамуваш да пееш, а не се срамуваш да просиш. Просията е най-голямото изкуство. Знаете ли кой проси? Онзи, който е слязъл от най-високото място. Той е учил, придобивал е знания, но не е знаел как да живее, затова Бог го е направил просяк. Когато в миналото е бил цар, не е услужвал на хората, но като просяк услужва. Как им услужва? Развива тяхното милосърдие. Някога и от него са просили. Понеже не е изпълнил задачата си като цар, днес е дошъл като просяк, да се научи да обръща внимание и на малките работи. От време на време подава ръката си за парче хляб и ходи от къща на къща – това е метод за възпитание.

Природата си служи с различни методи. Тя има специални методи, с които възпитава и принца, и просяка. Ти си считал за унижение да се спреш пред просяка, но като попаднеш в неговото положение, ще научиш урока си. Както си постъпвал, така постъпват с теб. Които те познават, се чудят как си изпаднал в положението на просяк. Защо царят е станал просяк? И вие сте все такива царе и царици, все големи величия. След всичко това искате да бъдете щастливи.

Как ще станеш цар, като съзнаваш, че си излязъл от Бога? За мен е най-важно и велико да съзнавам, че съм излязъл от Бога и върша Неговата воля. Някой става началник, министър и се надува – изпъчи се, мисли, че е голяма величина. Не, заблуждаваш се – ти носиш най-големия товар. Ти си актьор – малка служба е тази; и министър да си, пак изпълняваш малка служба. Истинската служба, истинското положение, което трябва да заемаш, е да съзнаваш своя произход и какво е вложено в теб – това всеки трябва да го знае. Не мисли, че ако си министър, заемаш особено високо място. Високо място е, но положението на бедния не е ли високо място? Волът, който е впрегнат на работа, не заема ли специфично място? Казваш: „Вол е това!“. Този вол е направен чрез Словото Божие. Ако се смееш на вола, т.е. на Словото Божие, и на теб ще ти изникнат рога. Не казвай, че волът е глупав, не се говори така – волът е умно животно.

Един ден, като бях в Търново, излязох на края на града, за да се разходя. Виждам една кола с два вола, тегли нагоре товар. Господарят им ги биеше, за да вървят по-бързо. Един от воловете се обърна към мен и ми каза: „Моля ти се, кажи на господаря да не ни бие. Пътят е труден, височина е, не се върви лесно. Като те разбере, той ще влезе в нашето положение и няма да ни бие“. Тогава аз се приближих при селянина и му казах: „Знаеш ли какви хубави волове имаш! Ако искаш, продай ми ги. Както виждам, твоето щастие зависи от тях“. Като му казах така, той се замисли и каза: „Не ги продавам“. Аз продължих да му говоря: „Ако ги пазиш, целият ти дом – жена ти, децата ти ще бъдат добре; косъм от главата ти няма да падне. Ако не ги пазиш, сиромашията ще те нападне“. Той ме гледа и си мисли нещо. Питам го: „Знаеш ли колко е тежко положението на тези волове? Ако аз те впрегна като тях, тогава ще разбереш какво значи тегло“. Човещина се изисква от всички.

Волът се обърна и ми каза: „Много ти благодаря, че се застъпи за нас“. Пак продължих разговора си със селянина. Казах му: „Слушай, приятелю, снеми част от товара, да се изкачат воловете по-лесно, после се върни да го вземеш. Знай, че твоето бъдеще зависи от воловете ти. Както се отнасяш с тях, това ще определи и твоето бъдеще“. Благородство се иска от човека. Някой върви по улицата, вижда, че бият кон или вол, и продължава пътя си, като казва: „Не е моя работа да се меся в това. Че някой бил коня или вола си, той си отговаря!“. Не се разсъждава така – утре тебе ще впрегнат и ще те бият. Кой човек не е бил впряган? Всеки ден впрягат човека; всеки ден щастието го посещава, но и нещастието го посещава всеки ден.

Всички състояния, през които човек минава, не са нищо друго освен възпитателни средства, т.е. възпитателни методи на Природата. Тя сменя своите методи според случая. Докато човек не дойде до положението да разбира състоянията на своите близки, да им съчувства и помага, дотогава Природата ще го възпитава, както намира за добре. Защо човек не влиза в положението на вола? Защото още не вижда връзката между всички живи същества на Земята. Като виждате тази връзка навсякъде, вие ще се свържете с Онзи, Който е създал света, както и с всички форми, с всички живи същества, като подтик към живота. Има една вътрешна Разумност в света. И ако вие съществувате, това се дължи на факта, че Бог ви обича. В името на Този, Единия, ви обичат още хиляди хора – на тяхната обич именно дължите своето съществуване. Какво ще стане със семенцето, посято в земята? Ако градинарят не го полива всеки ден, то не би израсло: то израства благодарение на неговата обич. Какво ще стане със семето, ако е посято на място, където минават хиляди хора през деня? То няма да израсте.

Казвате: „Да съм богат, да разполагам с милиони, да ми се чува думата”, и т.н. Такъв живот не съществува. Можеш да разполагаш и с богатство, и с власт, но трябва да знаеш, че в Природата съществува един вечен порядък, който всякога трябва да се зачита. Има нещо, което ви препятства в живота – нямате взаимно уважение и почитание един към друг. Като срещнете някого, вие казвате: „Ето една празна глава.“ Не говориш истината: ако е така, тогава и твоята глава не е от пълните. Не е лошо шишето да бъде празно, защото има нещо по-лошо от празното шише – пукнатото шише. Има нещо по-лошо и от пукнатото шише – счупеното шише. Има нещо по-лошо и от счупеното шише. Кое е то?

Вие сте млади, искате да знаете къде се крие силата на човека. Ще кажете, че е в неговата физическа сила. Как се познава физическата сила? „Външно, от неговия външен вид.“ Там именно е заблуждението. Заблуждавате се от външността на къщата и казвате: „Къщата е червена отвън, значи тя е здрава“. Вижте как е съградена, от какъв материал – и тогава кажете здрава ли е, или не. Външността нищо не показва. Като гледаш външността на хората, ти се сравняваш с тях и изпитваш ревност. На какво се дължи ревността?

Пишете върху темата: Произход на ревността.

Човек ревнува, защото се страхува да не го измести някой. Всеки заема определено място и се бои да не го изместят. Ревността е условие за вътрешно безпокойство, което я предшества. Поканват двама души на обяд в едно богато семейство. На единия слагат по-хубаво ядене от това на другия. Той поглежда в чинията на съседа си и сърцето му се свива неспокойно; казва си: „На този дават по-голямо уважение“. Смущението му се превръща в ревност. Между две красиви моми пак се явява ревност – коя да заеме първо място. И между двама момци пак се явява ревност. Пръв е само най-силният. Така е и в Природата: в реда на нещата е силният да заеме първо място. Ако слабият заеме първото място, нарушава се редът на Природата, както и на целия Космос.

Дръжте в ума си мисълта: никой не може да ви измести от мястото, което Природата ви е определила. Противоречията в живота се дължат на факта, че понякога хората искат да разместят местата си. Често жените искат да заемат мястото на мъжете, да станат мъже; макар и рядко, понякога и мъжете искат да станат жени. Питам: ако жената иска да стане мъж, детето какво иска да стане? Детето може да стане или мъж, или жена – за каквото е родено: малкото момче ще стане мъж, а малкото момиче – жена.

Какво се разбира под думата мъж? Разбирате, че ще порасте и ще стане силен. Ако момчето се научи да мисли правилно, то ще стане мъж; ако момиченцето се научи да чувства правилно, да се проявява неговото сърце, то ще стане жена. Жената е емблема на живота. Мисълта е дошла чрез мъжа, а чувството – чрез жената. Жената и мъжът са украшения в живота. Първото украшение е бил мъжът, той е бил най-голямото добро. Виждали ли сте колко големи са перата на петлите, особено на опашката? Пресметнете колко пера на опашката си има петелът. Когато перата му са здрави, той върви гордо, напето, но щом паднат, се свива, гуши се, като че е изгубил нещо – той съзнава това и се крие; като поникнат, пак се изправя, разперва се. Това е естествен ход на нещата.

Перата на петела, на пауна и на другите птици са израз на разумните сили, които действат в Природата – трябва да знаеш да дешифрираш тези неща. Перата са реклама в живота; изобщо всяка птица, всяко живо същество е символ, обявление, с което Природата си служи. Ако си горд, напет, паунът иска да ти каже: „И ти си като мен, и ти си паун с пера, които хората ще оскубят“. Без паунът да иска, хората го оскубват, защото неговите пера са за украшение. Ти показваш перата си, доволен си, но като ги оскубят, скриваш се.

Да допуснем, че си цигулар – знаеш много песни, свириш ги на цигулката си. Ако предадеш песните си на други цигулари, ти губиш всичко. Гледаш, че друг някой свири, но не свири като теб. Изкуство е да свириш така, както никой друг. Музикантът има една песен, за която хиляди да му платят, не трябва да я дава на никого. Остане ли други да свирят песента му, всичко с нея се свършва, тя се изгубва. Ако искаш да дадеш и на другите да свирят, дай някое малко парче.

Съвременните хора се отличават с особеното си разбиране за живота. Имаш една кокошка, определена за теб. Като те посети някой, за да се покажеш добър, човеколюбив, ти му даваш цялата кокошка. Дай му едно парченце, а не цялата кокошка. Ако дадеш на човека всичко, каквото имаш, ти не разбираш живота. Ако дадеш цялата кокошка на някого и той я изяде, какъв ще стане? Трябва да разсъждавате добре. Опитайте се да преведете печената кокошка като символ – тя има значение във всички области на живота.

Печената кокошка на музикален език означава едно хубаво парче от произведенията на Бетховен например. Обикновеният цигулар може ли да изсвири това парче? То не е за него, както и печената кокошка не е за него: и да му я дадеш, той не знае как да я яде. Ако е искрен, ще каже: „Не разбирам от музика, не зная да свиря“, т.е. „не зная да ям”. Друг е въпросът, ако дам печената кокошка на човек, който знае да яде. Добрият майстор музикант знае да свири и да яде.

В живота хората играят ролята на Дон Кихот и Санчо Панса37. И двамата представят опаката страна на живота. Когато сте идеалисти, това е Дон Кихот; когато сте материалисти, това е Санчо Панса. Нито единият, нито другият можаха да уредят живота. Авторът на тази книга иска да каже, че не трябва да бъдеш нито като Дон Кихот, нито като Санчо Панса. Дон Кихот казва на Санчо Панса: „Съжалявам, че не можах да ти дам онзи остров“. За да не се обезсърчавате като тези герои, трябва да имате правилно разбиране. Който разбира нещата, не се обезсърчава; който не ги разбира, той поема неестествения път на живота и изпада в противоречия. Виждаме в какви положения изпадаше Дон Кихот с воденицата, с овцете – като образи на неговото въображение.

При сегашното положение, в което се намирате, вие трябва да пресеете своите мисли и чувства, да се освободите от чуждите влияния, от примесите на живота. Всеки от вас трябва да си създаде един нов възглед. Сегашното положение, в което се намирате, е това на Дон Кихот и Санчо Панса – цялото човечество минава през техните състояния. И детето се ражда със свити в юмрук ръце – иска да завладее света като господар. Щом умре, отваря ръцете си, смирява се вече, обръща се с лице към Бога, но това е хипнотично състояние. Хипнозата е полезна само при един случай: когато имаш голямо нещастие или страдаш от тежка болест. Тогава можеш да бъдеш хипнотизиран, без да си хипнотизиран – само така ще се махне болестта. Пиенето на вино е хипнотично състояние.

Нещастен си, беден си, без пари в джоба си; дават ти пари – ти си в хипнотично състояние. Всъщност ти се заблуждаваш – хипнозата нищо не ти допринася. Нито виното, нито парите могат да ти помогнат. Щастлив е онзи, който няма никакъв външен обект – и пак е доволен. Щастието извира в него непрекъснато, не се стимулира от външни обекти. И външните неща са потребни, но радостта изтича отвътре. Радвай се на изгряващото Слънце, защото то като изгрява, ще изгрее и твоето вътрешно слънце. Когато вътрешното слънце в човека изгрява, това е Бог в него. Като съзнаваш, че съществува една Велика разумност в света, и твоето слънце ще изгрее. Това е Реалността, която води човека в правия път. Ако външното слънце изгрява, а вътрешното не изгрява, ти си в хипнотично състояние. Ако вътрешното слънце не изгрее, човек е като в мъгла и облаци, не се чувства разположен.

Питам: какво ще бъде вашето положение, ако изведнъж се откажете от старото си разбиране? Това е все едно да сте облечени с дрехи, украсени с панделки, шапките ви – с пера, обувките ви да са модерни – и да ви кажа да се отречете от всичко това. Ако искате да ме послушате, ще хвърлите всичките си украшения и ще останете с простите си дрехи. Като се видиш толкова просто облечен, ти си вече недоволен. Питам: тази операция намясто ли е? Кое е по-добро: да отнемам украшенията ви или още да притурям към тях? Практично е да прибавям, отколкото да отнемам.

Дойде при мен едно дете, за да ми посвири. Не му казвам, че не свири добре, но слагам пред него едно парче и го питам: „Можеш ли да свириш това парче?“. Като го изсвири, давам му други парчета. Тук всички сте педагози, разбирате от педагока. Всеки от вас си носи ножче и като срещне някого, казва: „Тази панделка не ти трябва“ – отрязвате я. Срещнете друг – и неговата панделка отрязвате. Гледам ви: целия ден режете панделки. Казвате: „Тази сестра е невежа, нищо не знае“. Ами ти какво знаеш: едва отделенията си завършила? Отделението – това е една панделка; прогимназията – друга панделка; гимназията – трета панделка; университетът – други панделки. Колкото години си учил, толкова панделки имаш. Ако стажуваш, ще станат всичко 17 панделки. Ако се специализираш в чужбина една година, стават всичко 18 панделки. Казваш на този човек: „Какво си научил? Нищо друго, освен че си закачил 18 панделки на себе си“. Не отнемай панделките на човека, но му закачи още една, да станат 19.

Следователно като направиш една грешка и обидиш приятеля си, повикай го и му дай едно угощение. Ако всички хора даваха угощение за своите грешки, светът щеше да се оправи. Като дадеш едно угощение, този ден ще бъдеш весел и засмян. Че си дал 20 000 лева за едно угощение, нищо не значи – изправил си една погрешка. Съществува една философия, която трябва да научите: парите, които си дал за угощението, представляват добро условие за твоето бъдеще. Може би след година, две или десет, те ще ви допринесат десет пъти повече блага, отколкото сте загубили. Тези пари представляват една малка услуга, която в бъдеще ще донесе големи лихви. Студент си, нямаш никакви средства, вървиш по улиците и срещаш един човек, който носи един голям тежък куфар. Ти веднага предлагаш услугите си, искаш да му помогнеш: взимаш куфара и го занасяш у дома му. Той е богат човек и като вижда готовността ти да му услужиш, пожелава да ти помогне. В ума му се явява една светла идея как да стори това и той улеснява твоя живот. Значи малката услуга донася добри резултати.

И тъй, не мислете, че жертвите, които правите, ще останат безрезултатни: вие не знаете как Природата е съчетала своите тайни разпоредби. Всички сте поставени на изпит – над вас има разумни същества, които наблюдават какво правите: изпит е това! Ти си поставен в мъчни условия, в крайна сиромашия – и ти се дават условия да излезеш от това положение. Дали ще крадеш, или ще работиш, ще те наблюдават. Като минеш този изпит, идва друго нареждане – пълната каса. Богатият те покани вкъщи, даде ти угощение, след което неочаквано получаваш един голям чек. Казва ти се, че един твой непознат приятел ти изпраща тази сума. Ти не знаеш откъде иде това случайно богатство – дали е от твой чичо, брат или приятел, който те обича и е готов да направи нещо за теб. Това не се отнася до вашия обикновен, дребнав живот, но до онзи нов живот, до новото разбиране. Там нещата стават по особен начин. Влезте в новия апартамент, който ви е даден – има вече нови апартаменти. Вървете с новото разбиране и не се страхувайте: вярвайте, че има един велик принцип в света, който работи за вашето повдигане, без да знаете това – той изправя вашите погрешки, без да подозирате.

Когато направиш една грешка, ти ядеш несъответна храна – Природата изправя тази грешка. На другия ден направиш друга грешка – Природата пак я изправя. Ако човек със своя живот не нарушава реда на Природата, веднага се освобождава от нещастията, които могат да го сполетят. Като не съзнава, че има Един, Който работи за него, човек се обезсърчава. Има кой да работи за нас, но не оставяйте всичкия си товар на Него – това е друга крайност. Едната крайност – да не съзнавате, че има кой да работи за вас; другата – като съзнавате, че Бог ви помага и работи за вас, вие се оставяте на Него. Това значи да бъдеш доволен от своето неразбиране и доволен от своето разбиране, да бъдеш доволен, че си бил невежа. Казваш: „Добре, че съм невежа, че имам възможност да уча“. Ако знаеш нещата, казваш: „Добре, че имам знания, без тях щях да разваля всичко“.

Понякога невежеството спасява човека, а понякога – знанието. Следователно бъди доволен и когато знаеш, и когато не знаеш – това го изисква новата философия. Ако се намериш пред една мъчнотия, благодари за нея – приеми, че около теб слънце грее. „Ама нещастен съм.“ Знай, че в това време хиляди хора са щастливи: радвай се на тяхното щастие. Ако отидеш между тези хора, нищо няма да остане от твоето нещастие. Ти си нещастен, че нямаш едно камилско перо. Ако нямаш такова перо, имаш кукувиче – това е достатъчно. Под кукувиче перо разбирам обикновената човешка мисъл. Разбирам да имаш перо, но което пише, което мисли и с което можеш да направиш едно добро. Всяко перо, с което не можеш да направиш добро, не е истинско. С какви пера пишат сегашните хора? Повечето пишат с железни пера.

Казвам: със златни пера трябва да пишат хората – и тогава каквото се напише, да бъде добре написано. Питам: на кого трябва да служите – на Бога или на себе си?

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 21 юли 1933 г., София, Изгрев