1936 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Разумните същества

d

Отче наш

Чете се темата  „Отличителните черти на правите и кривите линии“.

 

Пишете по темата Отличителните черти на горчивото и сладкото.

Каква зависимост има между една точка, една права и една крива линия? Правата линия е една възможност на точката да се прояви, а кривата линия е една възможност на правата да се прояви. Защото ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви. Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания: точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл. Но това се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква онова, което Природата е съградила. Много неща има, които хората не подозират. Например вземете как е в науката. Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1. С какво се отличава 2 от 1? Че 2 е два пъти по-голямо от 1. По какво се отличава 3? Че е три пъти по-голямо от 1. Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата. Но това са човешки определения. В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен? Какво е свойството на 3? Че е три пъти по-малко от единицата. Това е така в идейното.

Много работи има, на които човекът не знае произхода. Той не знае произхода на смеха. Например при една сериозна мисъл ти не можеш да се смееш. Може да се смееш там, дето има много силен контраст. Например срещаш един човек, който си е облякъл палтото наопаки – и веднага започваш да се смееш. Защо? Защото той мисли, че се е облякъл много хубаво. Смехът подразбира, че една идея не изявява правилно своята форма. Когато хората се смеят повече, ти си обърнал наопаки идеята, мисълта или чувствата, а мислиш, че са правилни.

Вземете скръбта. Какво е свойството на скръбта, от какво произтича тя? Там, дето има една загуба, винаги има скръб. Щом има една органическа загуба, имаш скръб – скръбта е израз на нещо, което си изгубил. Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта. Скръбта се различава по степени: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма. В какво седи голямата скръб? Когато нещо ценно е загубено, тогава скръбта е голяма. Най-първо, да кажем, умре баща ти или майка ти, или някой твой приятел – ти скърбиш. Но когато умре баща ти, скръбта се различава; когато умре майка ти, скръбта се различава.

После вземете една обидна дума, по какво се отличава тя; обиждането от какво произтича? Казваш: „Аз съм обиден“. Каква е вътрешната идея на обидата? Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат. Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди. Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ – и той веднага, като чуе тази дума, се обижда. Заражда се една малка обида – къде именно, на кое място? Как е схванал той думата невежа, какво означава да си невежа? Човек, който не знае. И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“. И това е вярно – от живота много малко разбира той… Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката. Ако някой се докачи, че не е набожен, той всичко може ли да обясни? В дадения случай питам: един милиард килограма вино колко души могат да го носят? Трябва доста дълго време да смяташ.

Сегашните учени хора искат да намерят произхода на живота. Според теорията на Дарвин от малките животинки са се развили големите – и тогава следва положението, че човек е произлязъл от маймуната. Защо е обидно да кажеш на един човек, че е маймуна или че е произлязъл от маймуна? Турците казват: „Маймун сурат“. Маймунският образ в какво седи? Това е идеята за животно. Всяко животно има противоположно качество, което един човек не иска да му се припише. Коя е отличителната черта на маймуната? Подражанието. При това в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение. Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете? В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна. Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука? Ядат само насекоми. Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва и вълка? Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го. При какви условия вълкът се е научил да яде месо; при какви условия животните са станали месоядни? Било е време, когато те не са разкъсвали другите; после са се научили на това. Всичките неща са придобити отпосле.

Кога се е научил човекът да пооткрадва? Например кражбата у децата произхожда много естествено: иска им се да откраднат орехи, ябълки, круши. Тия плодове едно време са били свободни и децата като малки маймунки са се качвали на това, на онова дърво – нямало е кой да им забранява. Сега малкото маймунче е станало голям човек и влиза в един свят, дето градината е заградена, има пазач. То, според идеята, която има, взема, но го считат за престъпник.

Кога у хищниците, които съществуват, се е явил този характер – да убиват другите? Сега това е въпросът за злото. Много пъти са питали за произхода на злото в света. И там си има теории. Вземете един човек: когато го ухапе нещо, какво движение прави най-първо? Когато е ухапан или когато има някаква неприятност, той прави едно естествено движение, като че отхвърля нещо. Ако сложите огън на дланта на човека, той веднага ще изхвърли огъня навън.

Та казвам: при сегашния живот трябва да се проучват състоянията и техния произход. Да кажем, една мисъл минава през ума ви, а вие не знаете нейния произход. Мислите могат да бъдат приятни, могат да бъдат неприятни; могат да бъдат успокоителни или да произвеждат безпокойство; могат да произвеждат не онова, което вие желаете. Нужно е голямо разсъждение. Да допуснем, че ви обиждат отвън. При обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите. Това съществува и при животните, и те чувстват обида. Когато се срещнат две животни, те веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи. Тогава започва борбата. При тях слабите винаги трябва да отстъпят. Тогава каква е философията? Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение? Умният трябва да отстъпи, понеже ако не отстъпи, може да изгуби много. Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния? В него има съзнание. Вземете тигъра: нахвърля се на едно животно, нахвърля се на един човек, нахвърля се на един слон, на каквото и да е животно се нахвърля; но щом види една кобра, трепери. Тя не е по-силна от тигъра, но той съзнава, понеже е ял попарата на кобрата, че като го клъвне, за една минута се свършва с него.

Та казвам: сегашният начин, по който се развиват учените и културните хора, е добър – те вървят по един много добър път. Да кажем, в медицината се изучава анатомия. Вие в гимназията сте изучавали малко анатомия; какво представлява тя, на какво да я уподобим? Анатомията изучава архитектурата на организма – как е построен той; как са построени костите, как е съградено тялото. При това може да изучавате от какво са създадени архитектурно самите кости. После вие дойдете и изучавате физиологията. Каква е разликата между анатомията и физиологията? Във физиологията се изучават живите функции на тялото. Да кажем, че изучавате биологията – какво трябва да имате предвид при нейното изучаване? Или изучавате геология – нея на какво може да я уподобим? За някого казват: „Той е географ“. Какво представлява географията? Тя изучава Земята – как е разпределена, на кое място се намират разните държави: Германия, Япония, Америка или Азия. Въобще тя е едно описание на Земята. И в бъдеще има още да изучаваме географията, сега сме в началото – ще имаме още други разпределения, още пространство…

После дойдете до астрологията – какво представлява тя? Или вземете науката френология, която още не е призната; или хиромантията, или графологията. От почерка на един човек трябва да определиш какъв е неговият характер, какво има развито в него и какво ще направи в бъдеще. Вземете един графолог: по някоя буква той ще определи характера на човека. Да кажем, някой напише буквата м. Ако първият връх на буквата е по-висок, този човек е егоист, мисли повече за себе си; ако пък напише втората част по-висока, е обратното – той мисли повече за ближните, те са първата му мисъл, а после мисли за себе си.  (Фиг. 1) Сега графолозите откъде са дошли до тези заключения, че единият се показва по-горделив, а другият е по-смирен?

Питам сега: каква е разликата, ако повдигаш себе си и ако повдигаш ближния? Когато повдигаш някого, ти работиш, нали така? Най-първо, за да може човек да работи, трябва да повдигне себе си. В повдигането философия има – не е лошо да се вдигаш. Ти много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш. Ако повдигаш себе си, как ще си починеш? Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш. За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия. Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш. Ако не мислиш и за своите ближни, ти няма да можеш да си починеш.

Казвам: има една философия, която разрешава нещата. Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, това нищо не означава. Де е грехът на горделивия? Грехът, погрешката му е там, дето той мисли, че всичко може да направи. Питам: ако го поставя някъде с един крак или с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка? Той може да ходи с един крак, ако има две ръце. Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце – какво ще правиш? Ще седиш на едно място. Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш. И животните, когато осъзнавали тази философия, се уморили. Вземете стоножката – тя има сто крака. Или паякът – колко крака има той? Има шестоноги, има десетоноги, осмоноги. Питам: кога и кой им е турил краката? Все-таки учени хора са им слагали краката.

Един ден ако изследвате напредъка на науката, ако разглеждате аеропланите и железниците, ще видите опитите, които са правени преди това. Животните не са били нищо друго освен опити, които съществата са направили. После тях други същества са ги правили; и най-после е дошъл Господ и Той е направил последната форма на човека. Ти ще видиш, че много същества са работили върху всички животни: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата. Това са все същества, които са работили – и по това ние ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкова му е стигал умът“. Не, толкова е знаел – направил е един паяк. С колко крака го е направил? Но това е необходимо – без един вълк не може! Многото вълци са непотребни, но съвсем без вълк не може.

Та казвам: в живота всяка една мисъл, всяко едно желание, всяко едно чувство си е намясто. Горделивият също е на мястото си; има един горделив човек, който е намясто. Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани – гордеят се. Българинът може ли да бъде горделив? Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин, а българинът с какво ще се похвали? И българинът се хвали.

От всяко нещо трябва да извлечем полезното. И науката си има свой произход. Всичките нейни клонове, които сега се развиват, идват по разпореждане на невидимия свят. Всяка наука внася нещо в живота. Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата. Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога. Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, те са били деца; туй знание сега е дадено. Дадено ви е знание, но вие не знаете как да го употребите; искате да поправите характера си и не знаете как. Вие виждате, че по някой път имате нещо опако – например пишете тъй, както не трябва… Седни и се научи да пишеш правилно: ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно и красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш… Ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ.

Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. За говора не е безразлично, когато слагаш някъде прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни или съюзи. Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова, благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз е това!“. Че това е много важна дума! Съюзите са първите думи, с които човек е започнал – това е връзката. Ако не разбираш съюзите, тогава и другите части на речта ще останат неясни. Например съществителните имена са произлезли най-последни. Сега не е въпросът за произхода на думите, но това стои така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават глаголите, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите. Щом започне оздравяването, човек се възстановява и частите на речта по обратен ред се връщат постепенно.

Следователно в Природата има един ред, по който стават нещата. Ти не можеш да говориш, ако не сложиш аз, но когато станеш скръбен, не слагаш това аз. Тогава се повдига втората част на буквата м. Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ да напишеш буквата м. Например ти донякъде оправяш това лично чувство. Когато то изпъкне, и другите искат да ги оправиш – и тогава иде стълкновението. Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата м равни? Липсва ти значи мекота – ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище. Ако двата върха на м са приближени, ти си много тесен в своите възгледи, толкова си тесен, че няма къде да живееш. Можеш да напишеш тогава м много разтегнато. (Фиг. 2) Аз бих предпочел м да не е написано разтегнато – такъв човек е сприхав, щом го бутнеш, веднага ще те обиди, но за работа е добър.

Не само това, но всичко, което се изучава, се отразява и върху лицето. Както мислиш, така ще бъдат създадени лицето, носът и ухото ти. Когато изучавате човешкото ухо, може да разгледате външната му страна – как то е направено; но може да разгледате неговия строеж и ще видите какво не ви достига. По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката. Ако нямаш музикално ухо, ти не си музикален. Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека. Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото. Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото.

Та казвам: всяка една възможност може да се развие. Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш и да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство. Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб. Ритъмът не може да се прояви в човека, ако той няма музикалност. Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава друго. Човекът, който има ритъм в живота си, е разположен, той оставя всяко нещо само по себе си да дойде, разбира ритъма на нещата – не се тревожи. Също така се говори за такт в музиката. Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен. Тактът минава и в живота. Например искаш една работа бързо да я свършиш – тогава каква е твоята музика? Някой път е мудна – това са класически парчета. Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът? (Анданте, адажио…) И без тия обяснения може. Съвременната наука и музиката вече са богати във всички области. Съвременната наука показва докъде е дошъл човекът.

Има много начини за самовъзпитание. Ти седиш и мислиш, че много знаеш; увеличаваш малкото, което знаеш, и тогава имаш лъжливо понятие. Когато гледаш под микроскоп, всичко е вярно, но в действителност не е така. У теб говорят личните чувства и ти мислиш, че знаеш. Но щом дойдеш в живота, извадят те някъде, направиш погрешка и се чудиш на нея. Всеки има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява. Сега погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не учат както трябва. Те учат отгоре само, знанието им е като една покривка. Говорят за смятане, но и в смятането има неща, които трябва да се употребят. Някой каже определено количествено число и по това се различава от другите. Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева!“. Друг рече: „Да имам шестстотин хиляди!“. Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди!“. Друг рече: „Да имам един милион!“, а някой казва: „Да имам десет милиона!“. Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб!“, друг рече: „Два лева да имам!“. Това показва състоянието на човека: всеки един човек изразява своето вътрешно състояние с някакво число – малко или голямо. Тогава вие показвате какво сте мислили: един се задоволява с един лев, друг – с два лева, трети – с три… Някой не може да се задоволи и с много.

Та казвам: човек най-първо трябва да разбира какво му трябва. Той никога не трябва да товари своето съзнание повече, отколкото му трябва. Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум. Много хора заболяват нервно, защото не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има. Една силна мисъл има друга опасност. Това, което поврежда човека, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да има; но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – и става нагорещяване. Къде седи причината? Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата. Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва и настъпва нормално състояние; но щом тя се повиши в тила, става заболяване.

Природата е поставила у човека една естествена температура. И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата. Каква е нормалната температура на тялото? Има си нормална температура, всяка част на тялото има нормална температура. Предната част на челото не се нуждае от много топлина – то трябва да бъде по-студено. Ако ти си музикант, художник или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура. Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина; ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие. Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка. Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва – погрешката е там. Тогава един се смее на друг и всички се осмиват – и са прави; а после се хвалят. Хубаво е и хваленето, но можеш да похвалиш човек за онова, за което заслужава. По-добре е да хвалиш, отколкото да укоряваш един човек. В едно отношение това е по-хубаво: когато хвалиш, ти причиняваш полза за себе си, пък когато укоряваш, това е загуба.

Трябва да се учите да употребявате науката за повдигане на вашето съзнание. Например в човека може да се зароди амбиция. Тя не е лошо нещо, но трябва да знаеш възможността, с която можеш да работиш в даден случай. Трябва да знаеш за десет години какво можеш да постигнеш. Ако се занимаваш, за десет години сравнително много можеш да постигнеш, а ако не се занимаваш, много малко можеш да постигнеш и можеш да изгубиш. Много музиканти са изгубили, като са се пресилвали – и после не могат да работят. В Природата има обратни процеси.

Та казвам: неестественото безпокойство, на което хората са подложени, ги поврежда. Например имаш едно чувство и се безпокоиш какво мислят хората за теб. Ти си студент или ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш; безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш. Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай. Кое е по-важното? Вие имате много повърхностно схващане за живота, затова идват страданията. Например от невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на някои хора. Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и питаш: „Как така да свиря?“. Тъй, ще даваш концерти без пари! „Как тъй без пари?!“ Тъй ще постъпиш! Човекът казва: „Я ми докажи!“. Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже. И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш там и тогава ще видиш… Какво ти струва да свириш на хората? „Как ще свиря на тия невежи хора?“ Именно защото са невежи, затова ще им свириш. Ако всички знаеха като теб, нямаше да има нужда от музика.

Защо са музикантите? Аз вземам музиката като едно спасително средство. Можеше да взема и художеството – това е само за изяснение. Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш. Много музиканти не учат. Защо? Допуснали са чувства в своята музика. Музикалността не спада към чувствения свят. Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата – вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата. Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото. Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им по-бързо да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници… Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи там, обикаля я, връща се; после иде, пак я заобиколи и пак се върне… И виждаш такива големи класове на неговата нива! Другите казват: „И моята нива е до неговата, но няма такива класове“. Цялата тайна е в това, че той е свирил на своята нива.

Къде е приложението? Например вие сте музикант и имате едно чувство, което искате да развиете. Ако музикантът не обикаля като онези стари българи музиката си, той не може да се развие. Друг музикант казва: „Каквото Господ даде“. Така ти ще имаш първото разочарование. Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ ще ти даде, но ако обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде нещо, но няма да бъдеш доволен от него. При това между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка.

Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби. „Ама как ще ме възлюби тя?“ Музиката, това са музикални същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Сега ти ще разбираш музиката не в звуковете, но в разумните същества. Когато се влюбиш в тях, тогава можеш да станеш музикант. Ти ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Някой пита: „Де да ги намеря?“. Ще ги търсиш: в Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда – всичко са хиляда сто и десет. Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен и по-способен от другия. Те съзнават това. Когато дойдат тия трима музиканти – един божествен, един ангелски и един човешки, те предават нещо на човека. Някой път може само един да вземе участие, някъде може и десетте да вземат участие и да ви предадат нещо.

Сега тия ваши желания няма да ги разказвате. Когато човек иска да се повдигне, той трябва да обича музиката, да обича онези, които са я създали. Когато искате да прогресирате, трябва да се свържете с разумните същества. Всеки клон от науката си има свои разумни същества, които я поддържат. Здравето се поддържа от разумни същества, силата на човека се поддържа пак от разумни същества, музиката се поддържа от разумни същества. Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа също от такива същества. Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа. Ако живееш между добрите хора, тогава ще се проявиш. Защото доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света. Да бъдеш добър не е нещо механично – то е една възможност за постижение на всички блага, които искате в живота. Това ви го давам отчасти за изяснение.

Аз не искам да бъдете светии – то е голяма работа; малко да бъдете добри – това е достатъчно. Малкото добро има всичката сила в себе си. Всеки ден, когато станеш, трябва да се радваш, че ставаш малко по-добър – и трябва да осъзнаваш това. Ти много работи си изучил, но не си още толкова добър. Като станеш и забележиш едно подобрение, трябва да ти трепне сърцето и да се зарадваш. Радвайте се на малките придобивки, които имате – това е път за правилно развитие. Това не значи да нямаш погрешки, но погрешките ще ги изпъдиш навън. Малката погрешка, която правиш, ти показва какво не ти достига. Когато направиш погрешка, ще имаш друго изяснение: тя е една проверка на онова, което не ти достига. Зарадвай се на проверката!

Например учителят е сложил забележка на ученика. Ами че той трябва да се зарадва, а сега му стане мъчно. Ако учителят не беше ти направил забележка, за да не те обиди, а те остави и не ти покаже погрешката, няма да можеш да се изправиш. И когато ученикът излезе във външния свят, ще направи същата погрешка и светът ще му направи същата забележка. Ако един учител влезе в първо, във второ или в трето отделение и прави работи, които децата знаят, той ще изгуби всичкото си влияние. Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, печелиш. Така че съзнавайте това: когато някой човек ви направи една забележка, кажете му „благодаря“. Например един професор пише на дъската и направи една грешка. Студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той отговаря: „Благодаря“. Че и професорът може да направи грешка, кой няма да направи една погрешка! Вие мислите, че не правите погрешки. Великите поети и писатели колко пъти са писали и задрасквали, защото не са харесвали написаното; и най-после, след като са го преписали сто пъти, създавали са нещо хубаво. И вие, след като направите сто корекции на онова, което пишете, ще направите нещо хубаво.

Задръжте мисълта: „Обичайте!“. Кого? Обичайте невежия, който има възможност да се учи; обичайте слабия, който има възможност да стане силен; обичайте всички ония, които имат възможност да се повдигнат. Обичайте ги, защото това е прогресът, това е успехът. И после – радвайте се на своята съдба. Ако ти нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана. Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря. Може да е бил много голям огън, но да е останала само пепелта.

Обичайте огъня, а не пепелта. В човека обичайте неговата светлина – обичайте неговия ум, когато свети. Обичайте неговата топлина, която сега започва. Не проявявайте всичката светлина, понеже тя е непоносима. Малката светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте. Най-малката топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес. Във времената, които сега ви очакват, има работа: отсега нататък ще трябва да работите. Досега вие сте се заемали само с опити, за да ви приемат; отсега ви предстои работа. Там седят всички блага, които ще дойдат в бъдеще.

 

Отче наш

 

  1. лекция, 25 септември 1936 г., 5 ч., петък, София, Изгрев