1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Разнообразието

 

Отче наш

 

Чете се темата „Причини на еднообразието“.

 

Когато се готви супа, трябва да се знае какво се туря в нея. Колко елемента се слагат?  Вода, сол, зарзават. В една първокласна супа какво се поставя?

Сега в геометрията да обясним еднообразието и разнообразието. Имате линията АВ. (Фиг. 1) Ако вие се движите само по линията АВ, има ли разнообразие? Движите се от А към В и от В към А. Значи това е свят на еднообразие, първообраз на еднообразието. Сега искате да направите живота разнообразен. Ако се движите по една линия, какво трябва да сторите, за да го направите разнообразен, как ще го разширите? (Да се разшири в плоскост.) Какво нещо е плоскостта, колко възможности има тя? Колко основни точки има в една плоскост? Имате две успоредни линии, пресечени с други две успоредни линии, те образуват плоскост ABCD. Този свят, плоскостта, в сравнение с АВ е разнообразен.

В какво седи разнообразието? То седи в туй, че съществото, което живее в АВ, имаше възможност да се движи само напред и назад, без да има възможност даже да се обърне. Това същество, което се движи напред и назад, върви с гърба си, казва: „Дотегна ми този живот напред и назад“. Това същество ще се подвижи под прав ъгъл. Имате вече две посоки: посока на АВ и на ВD. Един ден и този свят му дотегне, да се движи само в две посоки, и то се подвижва в посоката на третия перпендикуляр – h. Туй същество влиза в друг свят – свят на разнообразие. Имате АВ – това е едноизмерен свят; АС е второто измерение – имате посоката АС. Сегашното положение, в което вие се намирате, е третото измерение.

Един ден, ако на вас ви дотегне да се движите в третото измерение, в каква посока ще се подвижите? В това положение, в което се намирате, животът е еднообразен, накъде ще се движите? Движихте се по права линия, казвате: „Дотегна ми“. Подвижихте се по плоскост – „Дотегна ми“. Подвижихте се по височина – „Дотегна ми“. Как ще се подвижите: по права линия, по плоскост или по височина? То и животът на някой му става тесен – накъде трябва да се движи? Какво представлява плоскостта? Плоскостта е същината на едноизмерния свят. Какво представлява плоскостта за триизмерния свят? Тя е място, дето може да се проектира триизмерният свят. Кубът е триизмерно пространство, което може да се проектира върху двуизмерно пространство. Двуизмерното пространство е екран, върху който се проектира триизмерното – то е сянката на триизмерното пространство. Какво е отношението на триизмерното пространство и на четириизмерното? Както триизмерното пространство се проектира върху двуизмерното, така и четириизмерното се проектира върху триизмерното. Четириизмерното пространство се проектира като сянка.

Имате например едно същество. Буболечиците са двуизмерни, те нямат идеята за третото измерение. От животните млекопитаещите също са двуизмерни, те нямат това понятие, което човек има. Двуизмерни са, понеже ходят хоризонтално, в плоскост. Някой път у тях се поражда желание да се повдигнат, да идат в триизмерното пространство. Един охлюв е двуизмерен, а при това се движи в триизмерното пространство. Знае ли той законите на триизмерното пространство?

Кое наричаме знание сега? И техникът какво знае за триизмерното пространство? Вие като ходите, по някой път се движите в четириизмерното пространство. Този охлюв, като се движи в триизмерното пространство, мисли, че се движи по една плоскост, за него триизмерното пространство е една плоскост. Качва се по едно дърво, но той го вижда като плоскост, не вижда, че е триизмерно пространство. Охлювът се качва и слиза и вижда, че това е двуизмерно пространство, а за теб то е триизмерно.

Някой път вие се движите в четириизмерното пространство и като охлюва мислите, че е триизмерно. Представете си, че един човек от земята се вдигне горе, във въздуха. Ако се вдигне нагоре, по коя посока вие считате, че се е подвижил? (Пак в третото измерение.) Представете си, че наливате вода в един съд, в едно шише. Значи като напълните шишето, водата в коя посока се вдига едновременно? По права, по плоскост, после се повдига нагоре, перпендикулярно. Напълни се шишето – и престане движението. Но представете си, че тази вода е в тенджера. Турите я вие на огъня, без да наливате друга вода. Тази вода започва да отива нагоре сама по себе си. Кои са причините сега, по коя координата се движи водата? Движи се по третата координата – има движение в широчина. Кои са причините сега? Причината не е външна, тя е вътрешна – вече имате топлина. Можем да кажем, че това положение, разпространението на парата, вече е четвърто измерение. Причината е отвътре – привидно тя се движи перпендикулярно нагоре.

Допуснете сега, че парата дойде до едно място и после започва да се движи хоризонтално, но няма никаква плоскост. Ако вие се движите сам, нямате топлина, но ако се подвижите във въздуха с парата? Ако се движите в третото измерение, то е вече във време и пространство. Подвижването с парата е извън вас. Това сега е четвъртото измерение. Него как ще го представите на плоскостта? Имате една плоскост, имате и перпендикуляр на плоскостта, но ако се движите перпендикулярно на куба, как ще го представите? Страните на куба ако се движат перпендикулярно на себе си, това положение е четвъртото измерение. То е извън плоскостта, извън третото измерение.

Имате една отвесна планинска стена и не можете да се качите нагоре. Но ако ви закача с кука, с въжето мога да ви вдигна перпендикулярно нагоре. При дадена система вече имаме изкуствен свят. Този куб е определен свят. Всичките неща в куба стават по определени закони на куба, но извън него нещата стават по други закони. Не че е по други закони, но законите се разширяват. Няма никакво оспорване на закона – законът си е закон. Ако подвижим този куб перпендикулярно на себе си, от всяка страна ще се образува един куб, ще има шест куба. Те са видими. Шестте куба са страни на тесеракта, имаме нова фигура. Има друг един куб, който съставлява основата на куба. Този куб е извън пространството. Какво ще стане сега? Този куб ще стане по-голям. (Пак ще се получи триизмерна фигура.) Когато проектирате едно триизмерно тяло върху плоскост, какво му липсва? Дебелина. Дебелината е сянката на четириизмерното, но основно качество на четвъртото измерение нямаме.

Сега основното беше разнообразието. Ние сме в един триизмерен свят, но още нямаме разнообразие. В четвъртото измерение ти трябва да добиеш един голям обем. Ако добиеш голям обем, можеш да се подвижиш във въздуха, да намалиш своята тежест. Вземете едно изяснение: ако имате един тежък предмет, турите го във водата и той потъва. Но ако увеличите неговия обем, какво ще стане? Той ще плава отгоре, на самата повърхност. Ако човек в това състояние увеличи своя обем, той ще се повдигне във въздуха. Това е значи законът на четвъртото измерение. Туй, което не е възможно за плоскостта, е възможно за куба; туй, което е невъзможно за куба, е възможно за тесеракта.

Ние говорим за съзнателния живот. Сега едно същество от четвъртото измерение, ако го запалим и го турим на нашия огън, то няма да гори. Тогава ще извадя едно правило: всички тела, които не горят, са от четвъртото измерение. Него не можеш да го запалиш, не гори. Може ли да изгори златото? (Не може.) Желязото може ли да изгори? (Може.) Желязото гори, то не е от четириизмерното пространство. Ако не можеш да осиромашееш, ти си човек от четириизмерното пространство; щом осиромашаваш, си от триизмерното пространство. Щом грешиш, от триизмерното си; щом не грешиш, от четириизмерното си. Щом мислиш, от четириизмерното си; щом не мислиш, ти си от триизмерното пространство. Когато се безпокоите, вие сте от триизмерното пространство. Някой казва: „Какво да правя, искам да стана богат“. Казвам: стани четириизмерен.

Ако сложите една жица и прекарате слаб електрически ток, после пуснете да мине един охлюв на тела, той ще се опари и ще има понятие, че телът пари; кои са причините, няма да знае. Вие сега имате известни опитности. Да кажем, че имате сиромашия – значи не сте изучили четириизмерното пространство. Вие сте невежа и сиромах, защото не сте изучили законите на четириизмерното пространство. Вие сте слаби, защото не сте изучили законите на четириизмерното пространство. Когато мислите, че не ви обичат, от кое пространство сте? От триизмерното. Ако мислите, че ви обичат, от кое пространство сте? Ти казваш: „Това нещо не е възможно“. Това е триизмерно. „Аз не виждам изходен път, невъзможно е.“ Триизмерен си. За едно същество от едноизмерното пространство спасителното положение е плоскостта. Ако му кажеш, че от това положение има една точка, от която като се подвижи, има изходен път, това е спасителното положение. За едно същество от двуизмерния свят казваш: „Невъзможно е това нещо“. Щом му покажеш третата посока, това е спасително положение – то е третото измерение.

Спасението на сегашните хора в триизмерното пространство е да им покажеш онова положение, от което могат да излязат. Казва някой: „Не може да стане това, невъзможно е“. Трябва да им покажеш, че може да стане. Някои сега възразяват: „Може ли да накараш магарето да хвърка?“. Сега е необходимо и магарето да хвърка. Ама кое магаре? Човекът, който не разбира, е едно магаре; човекът е магаре, което хвърка във въздуха. Под думата магаре какво разбираш? Един човек своенравен, упорит, който не мисли – това е магаре. Казват: „Магарешка работа, един магарешки характер. Той е едно магаре“. Каква е разликата между магарешкия характер и магарето?

Вие по някой път се докачате, когато ви кажат, че сте магаре; докачате се някой път да ви кажат, че сте кон. Питам: човекът може ли да бъде магаре? Че той няма ли нещо магарешко в себе си?! Магарето яде – и ти ядеш; магарето пие вода – и ти пиеш вода, магарето диша – и ти дишаш; магарето рита – и ти риташ; магарето реве – и ти ревеш. Казвате, че не сте магаре, а много магарешки работи имате. Това са общи положения, не са свойствени само на магарето, те са свойствени на много неща.

Какво разбрахте сега? Разбрахте ли нещо, или работите се оплетоха? Ако са се оплели, ти си в разбирането; ако мислиш, че си го разбрал, не си в разбирането. Слушайте да ви кажа: когато не разбирате нещата и не ги виждате, те са реални. Един човек иска да ти помогне. Ако той ти вземе товара от гърба и не го виждаш, ти носиш товара на гърба си. Допусни, че той казва да не се обръщаш, рече: „Аз ще ти помогна“. По какво ще познаеш, че той ти е помогнал? Като ти олекне на гърба. В първия случай трябва да докажеш, че раницата е скрита. Във втория случай имаш съчувствие, олекне на гърба ти и казваш: „Къде е раницата, мен не ме интересува. Аз зная, че моята раница е снета от гърба ми от този човек“.

Сега ако претегля този човек, той тежи повече, ако го претегля без раницата, тежи по-леко. Следователно щом се разболееш и олекнеш с 20 килограма, ти си четириизмерен. Щом олекнеш, ще дойдеш до едно място, че ще станеш жител на оня свят. Ама представете си, че сте радостни. По някой път вие си въобразявате, като четете някой роман. Къде е четириизмерното пространство? Четеш някой роман и си представяш това къде е станало – в Париж. Този автор описва къщата, улицата, а ти си въобразяваш. Ако отидеш в Париж, там го няма това, което си си въобразил. Ако го сравниш с действителността, ни помен няма от това, което ти си представяш. Къде са тия улици? Тия къщи и улици живеят в ума ти, хората се движат, но в Париж ги няма. Значи ти не си ходил в Париж. Там някой булевард, някоя църква ти си ги създаваш в ума си. Тия неща триизмерни ли са, или четириизмерни?

Всичките въображаеми работи, това, което си въобразявате, то е сянката на невидимия свят. Или психологически казано, вашето съзнание се разширява, става разширение на пространството. Имаме едноизмерно разширение, двуизмерно разширение, триизмерно разширение, четириизмерно разширение в съзнанието. Ти това го съзнаваш. Туй, което ние схващаме, то е реалното. Да кажем, че ние ходим. Това, което ние виждаме, което съзнаваме за очите, то е ограниченото пространство. Туй, към което се движим, туй, което е по-реално, то е извън времето и пространството. Да кажем, ти поставиш в ума си идеята, че след 20 години ще бъдеш министър в България. Откъде го знаеш? То не съществува, нали така? Тия условия не съществуват реално, те съществуват само в ума ти. Ти създаваш в ума си една такава идея и казваш: „След 20 години аз ще бъда богат, след 20 години ще бъда министър на България“. След 20 години станеш богат, станеш и министър. Това, което едно време е било мисъл, сега става реалност.

Сега ако влезете в четвъртото измерение, в четириизмерното пространство, какво различие ще намерите? Каквато ще бъде разликата между едно триизмерно същество и едно двуизмерно. Сега ако говоря, отвън не се чува моят глас. През стената не се чува, колкото и да кряскаш, затворено е херметически. Представете си: в един палат имаш радио. Затворен си в този палат, някой в Англия говори, а ти чуваш гласа му. Откъде влезе този глас вътре? Нали e минал през гъстата материя? Тая материя е шуплеста, тия вълни са минали през стените. Говори се в Англия, във Франция, а тук се чува. Нали това е материалният свят, как се предава? Значи тази материя има отворени дупки, през които гласът може да се провре. Материята не е така плътна, както вие мислите. Тя трябва научно да се изследва, да се направят някои научни изследвания. Вземете това, че трептенията на червения цвят са 428 билиона; или имате на оранжевия – 540. По какъв начин са дошли учените хора до тези трептения? Това е в областта на параматематиката. Има неща отвлечени, които не могат да се разберат. Вие не се плашете от неразбраните работи, не се плашете, че не виждате нещата. Да кажем, ти виждаш хоризонта. Ако идеш по-нататък, ще видиш друга линия на хоризонта и т.н. Това показва ограничението на нашето пространство. Ако твоето съзнание би се разширило, ти ще виждаш отношенията. Ако се разшири съзнанието ти, ще виждаш вечерно време Слънцето като денем. Защото в Слънцето има лъчи, които проникват гъстата материя. Ако се усили нашето зрение, във всяко положение ще схващаме тия нови лъчи. Те не са нови. Но за едно същество, което живее на Земята като вас, за него Слънцето може никога да не залязва. Представете си, че едно зърно израсте само с корени. Корените ще схващат светлината само когато тя пада перпендикулярно, тогава те ще я виждат. Щом светлината не е перпендикулярна към плоскостта, те вече имат залез. Обаче другата част от растението, която е израсла на повърхността, тя отгоре дълго време гледа Слънцето. Корените не виждат Слънцето, щом се изгуби този перпендикуляр. Горната част на растението вижда Слънцето по-дълго време.

Едно четириизмерно същество вижда повече, отколкото едно триизмерно същество. То вижда зад хоризонта, то вижда зад стените, вижда отзад и отпред. Този човек, който има четириизмерно съзнание, вижда и отзад, и отпред; през гърба си той вижда както през лицето. В това четириизмерно пространство съзнанието е друго. Много работи, които са мъчни за триизмерното пространство, за четириизмерното са лесни. Има неща, които по законите на триизмерното пространство не могат да се постигнат. Ти за да бъдеш учен и богат човек, това в триизмерното пространство не можеш да станеш. Най-първо знанието в тебе не е във времето и пространството, то е извън теб. Знанието от другаде иде.

Хората от триизмерния свят имат стълкновения, пресичат се. В четириизмерния свят те няма да бъдат в стълкновение. Обезсърчението към кой свят спада? Към триизмерния. Насърчението? Към четириизмерния. Всяко нещо, което може да стане, вече спада към друг свят. Нещата, които не съществуват, пак могат да станат. Аз съм учен човек – това е четвъртото измерение. Има някои работи, които не са от третото измерение, те принадлежат на четириизмерния свят. Ние живеем в четириизмерния свят. Това го наричам мечтателност. Казват: „Мечтателен човек“. Мечтателността е работа. Реално е онова, което схващаш в съзнанието си, а не онова, което имаш. Да кажем, че ти можеш да имаш милиони, но не ги съзнаваш, не можеш да ги употребиш. Тогава богатството е безпредметно. Онова, което съзнаваш, то е същественото. Една идея, която разбираш, тя е силна. Може да имаш много идеи, които не си разбрал, но една разбрана идея струва повече, отколкото десет неразбрани идеи, които можеш да имаш. Една разбрана добродетел струва повече, отколкото десет неразбрани добродетели.

Когато човек се убеди, че може да нямаш две мнения за нещо, това вече е нещо положително. Казвате: „Не ми говори празни работи, пари ми дай“. Добре, аз да направя едно сравнение. Срещна едного, казва: „Не ме забавлявай“. Отговарям: „Вземи това житно зърно и след десет години ще бъдеш богат“. Човекът казва: „Не ме забавлявай“. Едно житено зърно съставлява една шестнадесетхилядна част от килограма. Той казва: „Не ме занимавай с тия играчки, аз не съм толкова будала“. Изваждам една английска стерлинга, тогава казва: „Туй го разбирам“. Кой е по-умен: който взема житеното зърно или който взема парите? Фактически в дадения случай кой е по-умен? Този, който взема житеното зърно, може да направи хиляди зърна – това разбирам. Но онзи, който взема парите, може да има хиляди, но ще остане сиромах. Този, който знае да използва житеното зърно, той ще бъде по-богат. Единият е триизмерен, другият е четириизмерен. Единият има съзнание за триизмерно същество, другият има съзнание за четириизмерно същество. Той разбира законите, които са вън.

Вие казвате: „Това са закони“. Законите на нашия свят едни и същи ли са с тия на другия? Не са. Следователно не можем да кажем, че този свят е създаден по нашите закони. Нашият свят е създаден по други закони. Казваме: „Това е закон“. Какво подразбирате под думата закон? Я ми кажете, кои закони са най-устойчиви? Вие казвате, че едно тяло е твърдо. Кои тела наричате твърди? Ако вие изменяте една ваша идея, тя твърда ли е? В какво състояние е? Ако вашите идеи са неизменни, в какво състояние са те? Ако имате съзнание на четириизмерно същество, по никой начин не могат да ви изменят. Това са били мъчениците, умрели на кръста: късат го човека, а той пет пари не дава, седи. Другият, който не е дошъл до четвъртото измерение, до четириизмерното пространство, като го подложат на страдания, казва: „Отказвам се, за да живея на Земята“. Онзи го режат парче по парче, а той гледа – как ще си го обясните вие? Едно същество от четириизмерното пространство може да суспендира своите страдания. За него няма страдания.

Когато страдате, вие сте в третото измерение. Тогава пък се учете на закона как да суспендирате страданието. Представете си човек, който ви е набил, нали така? Четох следния пример за един доктор. Ако не се лъжа, бил унгарец. Влиза един апаш с парабел в ръка и иска на доктора пари, казва: „Скоро парите!“. Той имал 50 хиляди лева. Апашът взема парите, взема и един златен часовник, после казва на доктора: „Няма да дигаш шум, утрепвам те“. Докторът пил една студена вода за парите и за часовника. Не се минават 7–8 години, получава едно писмо, в което пише: „Господине, взех от вас 50 хиляди лева в заем, вложил съм ги в банката в Ню Йорк с лихва; също и за часовника, колкото струва. Внесъл съм парите на ваше име, може да си ги изтеглите, когато искате“. Докторът мисли, че е лъжа, но като запитал банката има ли такава вложена сума, видял, че действително имало вложени 50 хиляди лева и един златен часовник. Той нарича апаша „честния крадец“. Онзи казва: „Аз взех назаем от вас“. Значи имате един опит от четириизмерния свят. В триизмерния свят казват: „Скоро парите!“. Пък той ви взема парите по триизмерния свят, а ги връща по четириизмерния.

Щом се обезсърчите, трябва да знаете, че сте триизмерни. Щом се разгневите, триизмерни сте; щом се обидите – триизмерни сте; щом имате ревматизъм, главоболие – триизмерни сте. Но щом започнете да оздравявате – четириизмерни сте, нищо повече. Вие не знаете как, но оздравявате. Казва някой: „Оздравях, болката мина“. Възможността за лекуването става по законите на четириизмерното пространство. Някой път се е набрала венозна кръв, не се движи, застой има на кръвта. Вследствие на тази застояла кръв се образуват условия за болка. Четириизмерното пространство е да пратиш своята кръв да измести застоялата кръв – и ще се махне болестта. Там, дето има застой на кръвта, се раждат болестите; там, дето има застой на човешките чувства, се раждат болестите; там, дето има застой на мислите, се раждат болестите. Всякога застоят на мислите, на чувствата и на кръвта ще образува болестите. Подвижи ги! Боли те ръката – подвижи я! Може да направите опит – подвижи ръката си. Като концентрираш мисълта, ще кажеш: „Болката да се премахне“. Мисълта ще подейства и ръката ще се отпусне.

Колко пъти, като концентрираш ума си, ще имаш един опит от четвъртото измерение, от онзи свят на възможности. Там лекуването зависи от един закон. При болестта на човека липсва нещо или имаш повече, отколкото ти трябва. Аз имах в България само един пример. Шангов ми разправяше: „Това е вярно, в нашия род става натрупване в главата на кръв. Че всякога, за да се лекуваме, всеки две години ни хваща лудостта – и ще направим някаква пакост. За да не става тази пакост, трябва да си пуснем кръв“. Значи изобилието на кръв причинява страдание. Пускат си кръв, за да не направят някоя лудория. Казва ми той: „Аз две години не бях си пускал кръв. Издавах вестник и написах такава статия, обидил съм някого. Една вечер ме посрещат на улицата двама-трима души, с бастуните ме набиха и ми пукнаха главата. Като вървях към дома, усещах, че кръвта ми тече, но аз се чувствах радостен, весел. Пращаха ми съчувствени телеграми за станалото, съжаляваха ме, но аз се радвах, че ми пуснаха кръв. Друг път плащах да ми пуснат кръв, сега ми пуснаха кръв даром“.

Та по този начин могат да се обяснят всички случайности, които стават. Неразположени сте: бръкнал е някой, взел ти е парите. Ти бутнеш там – няма ги парите, неразположен си. Но става трансформиране. Като започнеш да мислиш, най-първо си гневен, уплашиш се, но после гневът изчезва, започнеш да разсъждаваш. Винаги човек трябва да се застави да мисли. Гневът е състояние на натрупване на известна енергия; той не е нищо друго освен натрупване на излишна енергия, на която ти не знаеш да покажеш пътя, за да си върви. Гневът не е нищо друго освен тая енергия. Този гняв ще пробие една дупка, през която енергията да мине. Ако разбираш закона, ще бутнеш на това място едно бутонче, ще дадеш път да си върви нанякъде събраната енергия.

Обезсърчението показва същото нещо. Обезсърчението, подозрението, всички тия отрицателни неща са набраната енергия, на която ти не знаеш пътя. Щом знаеш в каква посока да се подвижи, ти ще Ă посочиш пътя. Щом знаеш в каква посока да се подвижи енергията, ти ще бъдеш добродетелен. Да бъдеш добродетелен, значи на всяка сила да знаеш да Ă дадеш път. Всяка сила, на която ти не знаеш да Ă дадеш път, тя е външна. Това е само едно обяснение. Ще дадеш път, щом се намериш натясно. Щом знаеш да дадеш път на всяка сила, това вече е добродетел. Що е знанието? Да знаеш пътя, по който силата да върви, да знаеш онзи естествен път, по който енергиите вървят, а не неестествения път.

Та сега, да кажем, вие учите един човек да бъде добър. Как го учите? Аз когато искам един човек да го науча да бъде добър, той ми казва: „Сега я ми покажи как да бъда добър“. Ето какво правя. Казвам: философски въпрос е това. А на него казвам: „Ела с мен, ще те заведа на гостилницата, ще те нагостя и после ще ти говоря за философията на живота“. Заведох го на гостилницата, рекох му: „Вземете си каквото обичате“. Той се нахрани хубаво. Казва: „Кажи ми нещо“. Отговарям: „Иди направи това, което аз направих на тебе“. Аз платих заради него. Той се наяде, после едно сладко винце, баничка – каквото има, всичко му дадох. Пита: „Какво да правя?“. Отговарям: „Иди и прави това, което аз направих на тебе. Утре покани един свой приятел, нагости го на гостилницата, нищо повече“.

Това е най-хубавият цяр, доброто е това. Онова, хубавото ядене, е доброто; хубавата вода, която пиеш, е доброто. Доброто са обущата, които можеш да туриш; доброто е палтото, което можеш да облечеш; доброто е хубавата книга, която можеш да прочетеш. Доброто е хубавият сън, хубавото легло, хубавият юрган – това е все доброто. Дали ще спиш, дали ще се обуваш, каквото и да правиш, ако това подобрява нещата, то е добро.

Доброто н? е е нещо отвлечено, което няма отношение – в нашия свят то е конкретно. Никога не проповядвай едно добро, което няма едно малко приложение. Да не питаш: „Какво да правя с него?“. Казвам: „И ти прави така“. Един турчин имал две стомни, лятно време ги пълнел с най-хубавата вода и към обед раздавал на жадните. Човекът бил богат турчин, но той си оставя богатството и два часа ходи да раздава вода на хората, а след това си взема занаята. Прави му удоволствие да раздава по една чаша вода, на някой жаден да даде. Че то е добро! Така той образува свои приятели. И най-после е практично: всичките хора, на които той раздавал вода, идвали при него да си купуват обуща. Така че в интереса му било.

Вие искате такава някаква отвлечена идея – да бъдем добри. Хубаво е всичко, каквото мислите, но има нещо, което сега можете да приложите. Например какво можете да приложите, кое е същественото за вас? Ако някой ви попита, ще кажете, че сте неразположени. Някои от вас ще кажат, че са неразположени, други ще кажат, че са малокръвни. Вие имате най-малко около сто неразположения. То причините за неразположението са няколко. Малокръвни сте, защо? Някои от вас нямат хубава стая, нямат хубава соба, някои нямат въглища, нямат хубава шапка. Някой като погледне шапката си, се извинява. Някой от вас е неразположен, като погледне палтото си; някой е неразположен, че няма обуща. Ха сега, какво трябва да направим: с вехтата шапка какво трябва да направите? Щом имаш вехта шапка, считай шапката за причина за своето нещастие – хвърли я и ходи гологлав. Щом считаш, че твоите обуща са причина за нещастието ти, хвърли ги. Ако мислиш, че като носиш високи токове, ще ти бъде по-добре, носи ги.

Това е само за изяснение. Ако носиш обувки с високи токове и не ти върви, хвърли високите токове, сложи ниски; ако имаш ниски токове и не ти върви, сложи високи. Аз имам такъв един пример. Ще ви приведа примера, за да изясня идеята. Една мома била доста висока сама по себе си, пък си слагала и шест пръста токове. Нейният възлюбен бил по-нисък и тя, за да му се хареса, хвърлила високите токове, турила ниски, за да дойде наравно с него. Един друг пример: тя била ниска, пък нейният възлюбен бил висок – и тя си сложила високи токове. Той като я вижда с високите токове, казва Ă: „Като те виждам с високите токове, много те харесвам, висока си станала“.

Тъй щото ако в живота някъде ти трябват високи токове, сложи ги. Някъде ти трябват ниски токове – хвърли високите; пък ако са ти нужни, сложи ги. Ако токовете са високи, това нищо не значи. Не трябва да си буквояд. Като се види човек малко по-висок, той се понасърчи. Пък ако ядеш само сух хляб, в ума си ще кажеш: „Така не става тази работа. Съвсем я загазихме“. Един ден се наяж царски, обаче да се насърчиш. В неделя е позволено само един хубав обяд. Но хубавите идеи сега спадат към четвъртото измерение. Не се щадете да внесете една нова идея в ума си. Какво ти струва един ден да кажеш: „Аз вече ще разбера четвъртото измерение“. И не само по форма – трябва да разбираш неговото съдържание. Едното се нарича битие. Трябва да разбираш битието на четвъртото измерение, да разбираш качеството на триизмерното съдържание в качествено отношение. Според вас сега каква идея трябва да внесем от четвъртото измерение, каква нова идея, която не сте имали? Ново е това, което не е било; старо е това, което е било. Ново е това, което не е било, а е сега.

Представете си, че тия три координати отгоре се спуснат – какво може да се образува, какво тяло може да се образува? Много тела може да се образуват. Според вас как може да се внесе една нова идея? Да кажем, създавате си един образ. Да кажем, че сега някои от вас искат да внесат оптимизъм във вас. Представете си, че някои от вас искате да внесете една оптимистическа идея, как ще я внесете? Представете си: един човек го намерите, където и да е, и той при всичките условия е тих и спокоен. Трябва да си представите един образец, за да се насърчите. Представете си сега, че комуто от вас кажа нещо, и то стане: каквото кажа, може да го направите след един час, след два часа. Каквото ви кажа, може да го направите да стане. Да кажем, кажа на някого, че след половин час ще чете хубава книга. На един казвам: „След един час ще имаш хубаво палто“. Някому казвам: „Сто и петдесет лева ще ти донесат.“ „Не може да бъде.“ „Може, как не!“. Някому казвам: „Ще имаш хубава цигулка“; другиму: „След един час ще имаш гребенче“; на трети кажа: „Ще имаш хубаво перо за писане“.

Къде е сега невъзможността? Когато говорите за нещата, говорете за онова, което ние можем да направим, а не за онова, което хората могат да направят. Не се старайте да привеждате примери кой какво е направил – това е хубаво. Всякога искайте онова, което можете вие да направите. След един ден ето какво ще имаш. Един милионер всякога може да изпълни Волята Божия. Казва на някого: „След една седмица ще имаш хиляда лева“ – и ги изпраща по пощата. Казва: „Каквото кажа, става“. Той ти казва, че след пет месеца ще идеш в странство – и ти трябва да използваш парите. Казва ти: „Господине, изпращам тия пари да учиш в странство“. Тогава говорете за неща, които вие може да направите, каквото желаете за себе си. Това, което желаете за себе си, желайте го и за другите.

Старата система е такава: вие искате светът да стане добър, без да станете добри. Светът никога не може да стане добър, той е резултат. Резултатът може да се измени от причината. Ние, живите хора, сме причината, светът е един резултат. Земята, както ние я схващаме, е един резултат. Има една земя, която е причина за този резултат – тя е живата земя. Някой от вас казва, че светия ще стане, друг казва, че светия не иска да стане. Вие имате едно криво разбиране. По-хубаво нещо от светията няма, но вие имате едно криво разбиране за светията. „Той е – казват – отшелник, деца няма, жена няма, семейство няма, пари няма, на театър не ходи, на концерти – светията никъде го няма.“ Вие имате за светията едно криво понятие: светията е човек, който всичко има, той има всичко, каквото пожелае. Което той пожелае, него употребява. Той има всичко на разположение, но доброволно се отказва. Иска да иде на театър, но се отказва – друг някой да отиде на негово място. Някой път иска хубав обед, но той ще го даде на друг.

Обаче във вашия ум вие казвате: „Аз не искам да бъда светия“. Какво искаш да бъдеш, правоверен ли? Аз бих желал всички да бъдете светии, да бъдете гениални. Че кой човек е гениален? Понеже гениален човек е онзи, който използва най-малкото условие, гениалният като види житното зърно, взема го и го слага в джоба си. Простият го взема и казва: „Да има цял един чувал“. Гениалният едно зърно ще вземе, а простият иска цял чувал, казва: „Едно зрънце не ми трябва“. Когато желаете много, вие сте прости хора; когато желаете малко, сте гениални. Гениалността се отличава по това, че човек желае малко, а много изкарва. Негениалните хора желаят много, изкарват малко, а гениалните малко искат, много изкарват. Те са гениалните сега. Това е право. Всеки човек, който желае малко, а изкарва много, е гениален; всеки, който желае много, а изкарва малко, е обикновен човек. Съгласни ли сте?

В това няма противоречие – ако сложите тези определения в живота, те работят. Вие не се спъвайте; не се спъвайте, като гледате някой човек финансист или писател. Ако гледате автоматически, вие ще се спънете. Намерете един, който едва сега започва: от него ще се насърчите повече, отколкото от онзи. Вие питате някой даровит писател той използвал ли е малките условия. Ти като вземеш да пишеш, изведнъж не можеш да опишеш всичко. Че то някой път, за да напишеш една теза, ти трябва ден, два, три, цяла седмица, месец, три, четири – и тогава ще имаш написана една теза от 200–300 страници. Написани са буква по буква – трябва да знаеш как да ги редиш, като малките деца. Буквите са зрънца: ако не знаеш как да ги редиш, ти гениален човек не можеш да бъдеш. Малките неща в живота са важни при дадени случаи.

Какво нещо е четвъртото измерение? Ако много желаеш, ти винаги ще бъдеш като жаба. Ако се откажеш от всичко, ако с много малко се задоволиш, това е четвъртото измерение. Да желаеш малко, а да вършиш много – това е посоката на четвъртото измерение. Да желаеш много и да вършиш малко, това е посоката на третото измерение. Ако ти, който си натрупан с много, искаш да минеш през малката дупка, как ще стане това? Казано е едно време, че по-лесно ще мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие. Какви са били тия иглени уши? Понеже вратите на градовете са били затворени, имало е такива малки мазгали, през които пътниците да минат без товар. Така ще минеш през иглените уши – ще оставиш всичко и тогава ще минеш през иглените уши. Да прекараш там своята камила, значи да я разтовариш. Значи камилите ти трябва да се разтоварят, за да минат през иглените уши.

Богатият човек, за да влезе в Царството Божие, понеже вратата е затворена, трябва да се разтовари от всичкото богатство, че да остане както майка го е родила. Всички излишни мисли, желания и много други неща не си струва да ги имаш – да си само с едно житено зърно в джоба, като влезеш в четвъртото измерение. Според новите условия, при които влизате, това е четвъртото измерение. Новата идея – това е четвъртото измерение; едно ново чувство – то е четвъртото измерение; една нова постъпка, която имаш в дадения случай, тя е четвъртото измерение.

Една нова идея трябва да ви дам, за да мислите. Може да ви дам научна работа. Технически е така. Гледаш този куб накъде се движи – механически се движи някъде. Аз го зная накъде се движи, но не мога да го обясня. И да ви го обясня, не можете да го разберете. Ако се повдигнете в другия свят, той е близо в съзнанието – това е четвъртото измерение. Веднага ще се спрете: там има осем точки, а тук има четири точки, четири посоки. В четвъртото измерение имате осем точки, осем положения, осем посоки имате, за да бъдат предметите ясни за вас. Изтокът на четириизмерното пространство не съвпада с нашия изток – това е само за обяснение. Изтокът на четвъртото измерение е точно перпендикулярен на нашия изток. Изтокът на четвъртото измерение е горе: това, което е зенит за нас, там е изгревът. Тогава най-високата точка за нас е изток, а хоризонтът тук е изток. Следователно ти ще се намериш в трудност да обясняваш този свят и онзи свят. Нашият обед е техният изгрев. А нашият изгрев какво е за тях?

Това е една гимнастика на ума. Аз не искам да разбирате тия неща. Ако ги разбирате, по-лесно ще ги определите, ако не ги разбирате, по-свободни ще бъдете. Един музикант, който свири класическо парче, нали гледа нотите; като ги остави, те са в ума му написани. Един музикант, за да бъде добър свирец, трябва да трансформира музикалните гами в четвъртото измерение, да ги напише в ума си някъде. Ако един музикант не може да напише своите ноти, това, което свири, той никога не може да бъде един първокласен виртуоз в четвъртото измерение. Ония музиканти, които свирят, трябва да имат всичко в ума си. Тогава той е свободен, той е в четвъртото измерение. Някой например ще изследва дали музикантът е разбрал нещо – ще погледне по главата, по краката му. Казвам: както и да ме гледаш, едва ли ще ме разбереш напълно.

Научете се да носите реалността в умовете си. То е реалното – това, което умът носи. Не вярвайте в онова, което е вън: онова, което носите в ума си, то е реалното. Тази вътрешна реалност има някаква сянка отвън. И другото е право: ти може да вярваш в сенките, но по-добре вярвай на същината и после на сенките, защото то е четвъртото измерение, отколкото да вярваш първо на сенките и после на реалността. Реален е онзи свят, за който ние мислим в даден случай.

Какво разбрахте сега? Много разбрахте. Не бъдете триизмерни същества. Еднообразието е триизмерно, разнообразието е четириизмерно. Еднообразието е едноизмерно, разнообразието е двуизмерно. Еднообразието е двуизмерно, разнообразието е триизмерно. Еднообразието е триизмерно, разнообразието е четириизмерно. Ха сега, там ще спрем. Не бъдете едноизмерни, двуизмерни, триизмерни, но бъдете четириизмерни и в мислите, и в чувствата!

 

Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

  1. лекция, 20 декември 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев