1933 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Разнообразието в живота

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

Като ученици вие трябва да се стегнете да работите, да учите и да прилагате. Знание без прилагане нищо не струва – това е товар, който обременява човека. Какъв смисъл има да се товариш, без да използваш товара? И прахът е товар, който само разяжда. Има физически, астрален и умствен прах. Ако не упражняваш чувствата си, сърцето ти ще се наслои с прах; ако не упражняваш ума си, той ще се наслои с прах.

Нашата задача не е да се прашим, но да се освобождаваме от праха. Ние не сме деца, да се прашим. Под деца разбирам същества, които само чувстват, без да мислят. Каквото и да прави, детето не мисли за последствията. Ще кажете, че вие не сте деца. Вярно е, вие сте възрастни, но въпреки това не можете да се справите със себе си. Имате едно желание – не знаете как да го задоволите. Чувствате глад: как ще го задоволите? Гладът съществува и в Природата. Всички същества изпитват глад – и всяко същество разрешава глада по свой начин. Как го разрешава овцата? Като пасе трева. Вълкът – като яде овце; птичката – със зрънца; растенията – те пускат корените си дълбоко в почвата, откъдето чрез соковете, които отделят, разтварят онези вещества, които са им нужни, и ги поглъщат, т.е. в това отношение те познават химията по-добре от човека.

Как разрешават хората глада? Като използват готовите хранителни вещества в плодовете, растенията и животните. Затова човек се храни с плодове, с растителна и с месна храна. Човек яде всякаква храна, но от това, каква храна употребява, зависи какви ще бъдат неговите разбирания. Който се храни с месо, има различни разбирания от този, който употребява растителна храна. Човек трябва да изучава процеса на храненето, както и влиянието на храната върху себе си. Между човека и храната има известно отношение, както и между числата. Казвате например 1:2=2:3. Какво означава това отношение?

Представете си, че имате един кон, който принадлежи на двама господари, значи отношението е 1:2. Как ще се справи конят с двамата си господари? Ако работи по 10 часа на ден, по колко часа ще работи за единия си господар и по колко – за другия? Това зависи от отношенията на господарите помежду им: ако те са в добри отношения, конят ще работи и за двамата по 5 часа дневно, но ако единият господар има по-голямо право над коня, работата на коня ще се раздели според правата над него.

Съществуват отношения между приятели, между плоскости, между ъгли. Имате например две плоскости A и B (фиг. 1), които се срещат в една обща точка, откъдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2). Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2. Значи A се отнася към B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C. Между Луната и Земята съществува отношение, както и между Земята и Слънцето. Луната се върти около Земята, както Земята – около Слънцето. Еднакъв ли е пътят, който Луната изминава при движението си около Земята, както този, който образува Земята при въртенето си около Слънцето? Не е еднакъв, за което си има причини. Как ще наречем Онзи, който е създал Земята, Луната и Слънцето? Творец. Защо Бог ги е поставил в известно отношение? Мъчно може да се проникне в Божията мисъл.

Аз нахвърлям известни мисли, но не обяснявам още причините и последствията. Защо Луната се движи около Земята, а Земята – около Слънцето? Много просто: всякога малките тела се движат около големите. Закон е: голямото всякога привлича малкото. Последствие от този закон е: големите дават, малките взимат. Голямото те привлича, за да ти даде нещо. Като се привлича от голямото, малкото всякога взима. И в живота е същото: понякога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него – и за това си има причини.

Още не сте готови да ви обясня закона за привличането – ще се съблазните и след това трябва да ви чистя. Как ще ви изчистя? Чрез огън. Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня. Понякога привличането причинява радост, а понякога – скръб. Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка? Страх. Какво може да ти даде една мечка? Освен привличане съществува и отблъскване. Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде. Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си. Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас. Опитът в живота ще покаже това. Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително. Когато го привличат, човек първо изпитва страх, а после – колебание. Кой се страхува: големият или малкият, слабият или силният, ученият или невежият? Обикновено слабият, малкият, невежият се страхуват; значи когото привличат, той се страхува.

Вървиш по улицата, блъснеш се в един човек и двамата падате на земята. Питам: защо стана така, не можа ли да се избегне сблъскването? Щом е станало, така е трябвало да бъде – нещата стават по различни начини. Понякога можеш да избегнеш нещо, понякога не можеш. Например вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого: той пада на земята, навехва крака си и не може да се вдигне. В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек: ще го закараш в болница и ще плащаш за него, докато оздравее. Можеше да се случи и друго нещо: като видиш, че пада, бързо да го поемеш и да предотвратиш падането. В случая щеше само да се извиниш, че си го бутнал, без да плащаш за лекуването му.

Като се натъкват на страдания, хората се питат защо те идват, не може ли без тях. Едни си отговарят, че не може без страдания; други казват, че може. Кой страда: който дава или който взима? Отговорът е различен – според степента на развитието на човека и според неговото разбиране. Някой страда от това, че нямал препечен хляб, и като гледа, че друг яде такъв и се усеща здрав и разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде препечен хляб. Това е заблуждение. Колко хора ядат препечен хляб и са слаби, а други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни. Кой припича хляба си? Умният – невежият яде какъвто хляб намери. Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения. Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена? Слагаш я на огъня да поври малко и още недоварена, започваш да ядеш. Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш. Какво си придобил от нея? Не само че нищо не си придобил, но ще изгубиш двойно повече сила: от една страна си изразходвал известно количество енергия, докато я изядеш; от друга страна изразходваш още енергия, докато я върнеш назад. При това положение могат ли работите ти да вървят напред и ще бъдеш ли здрав?

Всички трябва да мислите. Лесно се иска от хората да направят нещо за теб. Как ще го направят? Какво можеш да направиш за ближния си? Да му дадеш добре опечен хляб. Само така работите и на двамата ще се нареждат добре. Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад. Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце? Ако питате мен, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна. И Слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца. Човекът, като се мисли за по-умен от Слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна. Каква е разликата между хляба на Слънцето и хляба на човека, не се знае. Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един-два часа. Малък е хлябът на Слънцето, но хранителен. Колко плаща житото за опичането си? Наистина плаща ли житото за опичането си? Плаща, разбира се: в това отношение Слънцето е взискателно и строго – трябва да му се плаща! То е точно както в плащанията на своите дългове, така и във взимането.

Колко дължи житото на Слънцето? Направете изчисление, за да си отговорите сами. Един хляб се пече за 5 лева. В един килограм жито има около 16 000 зрънца, значи ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито? Като умножите 16 000 x 5 – 80 000 лева. Но Слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев, т.е. половин килограм брашно е образувано от 8 000 житни зрънца и за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, Слънцето взима 8 000 лева. Кой досега е платил 8 000 лева за един хляб?

Ако разгледаме този въпрос по буква, ще отидем далече в разсъжденията си. Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб. Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? Той трябва да бъде съвършено здрав – само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представляват две книги: първата е напечатана от самата Природа, в нея думите са наредени в естествен, правилен ред; втората книга е напечатана от човека и в нея думите са разбъркани с цел да се предаде мисълта на някой автор. Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги. Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.

И тъй, думите са елементи на физическия свят, а мислите – на умствения. Питаш: „Защо са ми чувствата?“. Те са необходими като елементи в духовния свят и трябва да знаеш как да ги употребяваш. Духовният свят не може да се прояви без чувства. Постъпките са елементи на физическия свят: докато е на Земята, човек не може без постъпки. Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе. Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре. Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си. Има закони, които определят отношенията между елементите в Природата; също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека. „Защо трябва да постъпвам добре?“ Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек. Много естествено, как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа. Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода; каква ще бъде тази къща, на която стените са много тънки и слаби? Всяка постъпка намясто допринася нещо за правилния градеж. Как ще изправите живота си, ако всяка мисъл, чувство и постъпка не са на мястото си? Който познава законите на живота, лесно може да изправи своя живот.

В древността един окултен ученик бил затрупан със сладки материали. Дошли близките му да го освободят от този товар и започнали да го разравят с лопати; но колкото го разравяли, толкова повече се заравял. Те се видели в чудо, но се сетили да го залеят с вода – като се разтвори захарта, той ще се освободи. В случая захарта представлява горчивите думи, които произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята. Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва. Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда; ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза.

Съвременните хора живеят в областта на завършените процеси, откъдето трябва да излязат. Изсъхналото дърво е завършен процес, лошият човек е завършен процес; съмнението, подозрението, омразата са също завършени процеси. „Какво да правя, като мразя?“ Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените. Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес. Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси. Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава. Всяко тяло, което придобива нещо и расте разумно, е в незавършените процеси. Аз взимам израза незавършени процеси не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството. Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има предвид той?“. Аз пък казвам: вие защо питате? Навярно предполагате, че аз имам някоя задна мисъл. Прави сте за себе си, но аз предполагам, че и вие имате задна мисъл.

Като говоря за завършените и незавършените процеси, имам предвид да ви заставя да мислите и да разсъждавате правилно. Мислите, чувствата и постъпките ви са добри, но не са поставени намясто. Човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки, т.е. да хармонизира Божествения, духовния и физическия свят. В такава хармония живеят разумните същества. Казваш: „Свободен съм да постъпвам, както искам“. Не е така – постъпките са резултат на мислите и чувствата. Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства. Отиваш на планината – по пътя срещаш хубави, чисти извори; жаден си, искаш да пиеш вода – имаш право да си избереш извора, от който ще пиеш. Можеш ли да пиеш едновременно от всички извори? Ще пиеш само от един извор, който избереш. Също така и постъпката има отношение към специфични мисли и чувства, а не към всички.

Всеки човек е извор. Това, което извира от човека, не е за теб: ти можеш да черпиш нещо от неговия извор, но не изцяло. Ако изворът е топъл, можеш да се окъпеш и да излезеш освежен; ако е студен, не се къпи в него – може да се разболееш и скъпо да платиш. „Искам да се разхладя малко в студения извор.“ Може да се разхладиш, но инвалид ще станеш. Каква нужда имаш да се къпеш в студения извор? Студеният извор взима, а топлият дава. Студеното е омразата в живота, а топлото – любовта, която излъчва топлина. Значи любовта не е топлина, а дава топлина. Общо казано: любовта нито е топла, нито е студена.

Досега аз говорих, сега вие ще говорите. Какво заключение ще извадите от всичко казано? Направете превод на отношението 2:3. Могат ли 2 крави да родят 3 телета? Могат: едната ще роди едно теле, а другата – две телета. Могат ли да родят четири телета? Могат. А шест? Не могат, поне при сегашните условия е невъзможно; при други условия е възможно. Изобщо Природата определя отношенията между живите същества по разумен път. Следователно не можеш да постъпваш разумно, ако не мислиш и чувстваш разумно. По-добре е обаче да мислиш и чувстваш, отколкото да не мислиш и да не чувстваш. Като мисли и чувства, добрият човек впряга излишната си енергия на работа и придобива знания. Кажеш ли, че можеш и без мисъл, ти започваш да се разлагаш, докато най-после изчезнеш.

Дръжте в ума си мисълта: човек е поставен между три разумни същества от първа степен. За да бъдеш разумен, трябва да разбираш законите, по които действат тези същества, и да спазваш правилата, с които те си служат. Тези същества действат самостоятелно, без да влизат в стълкновение или сблъскване помежду си. Кои са тези същества? Едното е на ума, другото е на сърцето, а третото – на волята. Следователно ако мислите ви се управляват от съществото на ума, ако чувствата ви се управляват от съществото на сърцето, и действията – от съществото на волята, вие сте разумни.

Значи човек се ръководи едновременно от трима учители, които всеки ден му дават наставления как да се управлява. Първият учител го упътва в областта на правата мисъл, вторият учител го напътства в областта на чувствата, третият учител го води в областта на действията. Първият учител е свързан със съществата от Божествения свят; вторият – със съществата от ангелския свят, а третият – със съществата от човешкия свят. Като разберете тези неща, лесно ще се справите с противоречията. Вън от тези учители никой не е в състояние да ви даде упътванията, които ви са необходими в живота. Може ли ученият да възстанови вашата памет? Той може само да констатира, че паметта ви е слаба, но не и да я усили. За да ви помогне, той трябва да има специфично, Божествено знание. Работете върху себе си, за да се проявите като истински човеци. Цената на човека се заключава в неговите чисти мисли, чувства и постъпки. Чистата мисъл допринася нещо за ума, чистите чувства допринасят нещо за сърцето, а чистите постъпки внасят импулс във волята.

И тъй, какво заключение ще извадите от всичко, говорено досега? Ще кажете, че задачата ви се състои в това, да имате поне една малка придобивка в живота – като житното зърно. За разумния придобивката на житното зърно е капиталът, който в бъдеще може да се развива, той крие динамическа сила в себе си.

Сега, запишете си следното: Само светлите мисли, светлите чувства и светлите постъпки водят към Бога.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 19 май 1933 г., София, Изгрев