1926 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Различаване

Т. м.

За следния път пишете върху темата: „Произход на разнообразието в Природата“.

Напишете едно изречение на дъската. Колко основни идеи има написаното изречение: „В отношенията между приятели е важно кой може да отстъпва, а не кой има право“? Ако човек отстъпва пред Доброто, това отстъпване е намясто, но ако отстъпва пред злото, отстъпването не е намясто. Значи написаното изречение на дъската се отнася само за светиите – защо? Защото само светията може да отстъпва; като отстъпва от известно положение, той прави жертва, обаче обикновеният човек, който всякога отстъпва, каква жертва прави?

Сега всеки от вас да си спомни някоя силна мисъл, с която си служи при всички мъчнотии в живота си като с чук; същевременно си спомнете коя е най-меката дума във вашия речник – тази дума ще бъде различна. Колкото ученици сте в класа, толкова меки думи ще кажете.

Пишете върху темата: „Най-красивата критика“. Като пишете темите си, можете да си служите и с това, което знаете от науката и живота.

За десет дена направете следните наблюдения върху себе си: като се събудите сутрин, проследете каква мисъл имате в ума си и какво е състоянието ви и си записвайте това в едно тефтерче; веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят (топъл или студен, ясен или облачен); същевременно вижте има ли някакъв шум на улицата, в която живеете, и ако има някакъв шум, вижте на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават, дали хора минават и разговарят или пеят, дали кучета лаят; освен това проследете има ли някаква връзка между състоянието, с което сте се пробудили, и това, което сте имали преди два-три дена или най-много преди седмица – ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете откъде произлиза това състояние.

Като правите наблюденията си, ще видите има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани. Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, за да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви – сънят ще внесе известно обяснение. Като правите тия наблюдения, вие ще разберете на какво се дължат мрачните настроения на човека – те се предават от един човек на друг и това влияние е особено силно насън, ето защо не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т. е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и за да не се поддава на чужди влияния, той трябва да се моли да го пазят от Невидимия свят; не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние. Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено или като че му е натрапено нещо чуждо – в такива случаи или се отнема нещо от човека, или му се предава нещо; и едното, и другото състояния са мъчителни. Човек трябва дълго време да работи върху себе си, да се освободи от тия влияния.

Като се говори за възприемане на чужди влияния, това не трябва да ви плаши, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, за да преодолявате всичко, което иде вън от вашето съзнание. Ученикът трябва да бъде изпълнителен към своите обещания – даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си означава да даде обещание пред Божественото начало в себе си; пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен – не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания. Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във Вярата; разколебае ли се Вярата на човека, след това иде обезсърчаването, отчаянието, обезнадеждаването. Кога се отчайва човек – когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва; когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват; когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека, но колкото и голямо да е отчаянието му, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние – в такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина. Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас; срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете.

Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава кои са негови и кои – чужди, откъде идват, какъв е произходът им; това подразбира да прави човек красива критика на своя вътрешен живот. Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл; както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърчения и очарования. Добре е човек да се обезсърчава и насърчава, но трябва да знае кое от двете състояния е негово; ученикът трябва да прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния. Обикновено младият лесно се обезсърчава, но и лесно се насърчава, а старият мъчно се обезсърчава, но мъчно се и насърчава.

Като изучава състоянията си, човек дохожда до един вътрешен закон, с помощта на който може да ги регулира. Забелязано е например, че когато човек се храни късно (малко преди лягане), когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни – ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачни състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на Слънцето, при това за предпочитане е всякога да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си или пък да преяжда (последното е особено вредно за човека). Преди да си легне, човек трябва да се е освободил от всички лоши, тежки впечатления, които е преживял през деня. Не обръща ли внимание на своите мрачни състояния и анормални чувства, човек се натъква на ред болезнени състояния.

Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му. За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна; като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот, и само така дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко като красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито и идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си; чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление – само така съзерцанието има смисъл.

Като се натъкват на страдания, хората се запитват не може ли без тях. При сегашното развитие на човека без страдания животът е невъзможен, днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите – те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата, а без радост чувствата му не могат да се разширяват; колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. Тъй щото искате ли да използвате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути за съзерцание; спомнете си през това време какво обещание сте дали пред себе си и се стремете да го реализирате. Този е най-добрият метод за самовъзпитание.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Десета лекция

28 ноември 1926 г., София