1926 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Път към свобода

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Чете се темата: „Какво представлява щастието?“.

За следния път всеки да донесе по сто житни зрънца, от най-хубавите.

Всяка наука има свое приложение, което има отношение както към хората, така и към всички живи същества, следователно то може да бъде свързано с общия живот; същевременно това приложение може да се отнася до задоволяване на някаква специална нужда на човека.

Вие всички сте изучавали геометрия, знаете какво представлява ъгълът. Ако начертаете ъгъл с върха нагоре, това показва, че той се движи нагоре – като клин, на когото предстои да извърши някаква работа. Ако някоя река срещне на пътя си един голям клин, тя ще се раздвои – в случая клинът представлява известно съпротивление за реката; първоначално съпротивлението е голямо, но колкото по-надолу отива, то намалява, докато съвършено изчезне. Какво представя клинът в човешкия живот? Той може да се вземе като препятствие. Представете си, че в ума на някой човек се роди известна идея, за реализирането на която има големи препятствия; независимо от това тази идея все ще излезе от главата на човека и срещне ли препятствия, той не трябва да се обезсърчава, защото препятствията не са вечни – те постепенно намаляват, докато един ден съвсем изчезнат. Обезсърчи ли се от препятствието, човек се раздвоява, а всяко раздвояване на човешкото съзнание причинява главоболие; това е неизбежен процес, както е неизбежно за работника, който усилено работи, да придобие пришки на ръцете си. Следователно колкото и деликатна да е една мисъл, тя не може да не произведе известни търкания – тези търкания са резултат от препятствията, които среща на пътя си. Всички съпротивления в света вървят по пътя на квадрата, същевременно квадратът е и път, по който човек може да изправи погрешките си.

Като се намерят пред известно съпротивление, съвременните хора започват да философстват защо не могат да се освободят от съпротивленията в живота и от реакцията, която те причиняват. Който не разбира този закон, той изгубва разположението си и чака само някой да го предизвика, за да избухне – за такъв човек казват, че е разпасал пояса си. Дойде ли до това състояние, без да се подпушва, човек трябва да задържи пояса си, т. е. да прояви самообладание; може ли да направи това, той ще почувства в себе си изблик на голяма сила. Приложи ли самообладанието си, човек е асимилирал силата на съпротивлението в себе си, вследствие на което е удвоил своята вътрешна сила. Дойде ли в човека една мрачна мисъл – че не му се живее, той трябва да гледа на тази мисъл като на препятствие в неговия живот и не трябва да се съгласява с нея, но да я приеме като гостенка, която ще го посети за малко и пак ще си отиде; той трябва да я приеме учтиво, да я запита за близките ѝ, да покани и тях на гости. Колкото и да е слаб физически, щом не допуска отрицателни мисли в себе си, човек лесно може да ги носи на гърба си; той неизбежно ще мине по пътя на мъчнотиите, на отрицателното в живота, но трябва да носи в себе си мисълта, че може да се справи с тях.

И тъй, знанието, което получавате, трябва да прилагате както във физическия, така и в психическия си живот. Обезсърчите ли се, насърчавайте се мислено; пазете се от обезсърчения, които могат да бъдат резултат на крайно индивидуализиране, в което човек често изпада. Когато живее само за себе си, човек става краен индивидуалист и за да излезе от своя индивидуализъм, той трябва да мисли и за другите, не само за себе си; като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират в задната част на главата – там се намира и центърът на честолюбието. За да излезе от егоизма си, той трябва да развива центъра на милосърдието – егоизмът се уравновесява с милосърдието, само милосърдието е в състояние да му въздейства. Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие – това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга.

Като ученици, вие трябва да спазвате следния закон: внасяйте в ума си само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания; ако имате много желания, дръж­те ги в себе си за подсоляване, като импулс в живота ви. Между многото желания човек някога иска да стане цар или княз, да управлява цял народ, да заповядва, а той сам да бъде свободен. Добре е човек да бъде свободен, но за да бъде абсолютно свободен, той трябва да притежава известни качества: за да бъде свободен на физическия свят, човек трябва да има правилни отношения към окръжаващите; за да бъде свободен в Духовния свят, човек трябва да бъде добър, да носи велик морал в сърцето си; за да бъде свободен в Умствения свят, човек трябва да бъде философ, да има права мисъл. Каквото и да казвате на добрия човек, както и да го обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: „Прав си, имам този недостатък, но ще го изправя“. Той знае, че нечистотиите и слабостите на човека се намират по краищата на неговия живот, а не в центъра, затова именно за него всичко, което става в живота, е добро. Следователно, като съберете царя, добрия човек и философа на едно място, вие образувате един триъгълник: царят образува основата на триъгълника, а добрият човек и философът – останалите страни.

През тази година ви давам задачата да бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни. Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си; от свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после в самосъзнанието, най-после в съзнанието и като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от себе си, което ще го ободри; след известно време скръбта, която е причинила обезсърчението му, ще изчезне. Опасно е, когато някоя незаконнородена мисъл влезе в ума на човека и му се натрапи. Като знаете това, вие трябва да държите съзнанието си будно, да не се поддавате на такива мисли; запазите ли съзнанието си будно, Невидимият свят ще ви изпрати такива мисли, които ще изпъдят натрапените, и у вас ще се създаде нова мисъл, която ще ви доведе до нови разбирания за живота, за Природата. Така вие ще се научите как да си помагате, новите разбирания ще ви доведат до нови методи за работа. Следователно да бъдеш цар, това значи да работиш на физическия свят, да придобиеш красиво и здраво тяло; да бъдеш добър човек, това значи да имаш добре организирано сърце – сърцето представлява мястото, където се втичат и откъдето изтичат изворите на живота; да бъдеш философ, това значи да имаш добре организиран мозък. Като работите върху себе си, за да развивате тия неща, вие трябва да се пазите от еднообразието на живота. Като изучавате различните отрасли на науката, изучавайте и различните изкуства и занаяти; всеки от вас трябва да има по една специалност, на която да разчита във всички времена и при всички условия.

Всяка окултна школа има предвид да постави знанията на човека на практическа основа – тя има за цел да даде на ученика такива знания, с които той може да си помага в трудни моменти на живота, защото няма ли такива знания, той на всяка крачка ще се спъва; материалните работи представляват голяма спънка за човека. Освен това окултната школа има предвид да даде на ученика поне елементарни познания за лекуване. Колкото повече знания има ученикът, толкова по-свободен става, а щом е свободен, той може лесно да изказва идеите си, да им дава възможност да се реализират. Няма идея, която да не може да се реализира, това е въпрос само на време – ако в настоящето не може да се реализира, в далечното или близкото бъдеще непременно ще се реализира. Колкото по-спокоен е човек, толкова по-лесно може да реализира идеите си. Изпратете идеята си в подсъзнанието и оставете я там да расте и да се развива; идеите, както растенията, както живите същества, растат и се развиват. Например дойде ли до идеята, че трябва да люби Бога, човек се натъква на големи противоречия – именно тези противоречия са ценни, те представляват допирни точки на Божествената Любов. Това, което човек счита за непостижимо, представлява допирни точки на Божествените Любов, Мъдрост и Истина. Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме граница на Великия закон, Който реализира нещата; тъй щото дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до границата на Божественото в света – именно тази граница показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот.

Мнозина запитват: „Може ли Любовта да се прояви без съпротивление?“; това е невъзможно – защо? Защото няма две същества в света, които като се обичат, да са напълно задоволени. Само Бог може да бъде задоволен, да има всичко на разположение, затова Той представлява идеал за всички хора. От това гледище в света има две същества: едното от тях е абсолютно съвършено – Бог, а другото е абсолютно несъвършено – човек; между тези две същества има разбиране – слабото, несъвършеното същество винаги разбира силното, съвършеното и обратно: съвършеният, разумният винаги разбира слабия, несъвършения. Под думите слаб, несъвършен разбираме човек, който има съзнание, но няма условия.

И тъй, всяка наука трябва да има свое практическо приложение – например анатомията и физиологията разполагат с методи, които се отнасят до строежа и правилните функции на човешкото тяло; психологията разполага с методи, които се отнасят до душевното състояние на човека; aстрономията също има методи, които човек може да приложи в своя живот. Значи каквото науката може да направи, и човек може да го направи. Англичанинът казва: „Каквото обикновените хора могат да направят, и аз мога да го направя; каквото великите хора са направили в миналото и каквото правят днес, и аз мога да го направя – това е въпрос само на време“. Каквито добра мисъл или добро желание се родят във вас, вложете ги в подсъзнанието си и ги оставете там, докато им дойде времето; животът съдържа всички възможности, първо вложи мисълта в подсъзнанието си и после разсъждавай може ли да се реализира тази мисъл, или не – тук ще видиш закона на вероятностите. Има неща, които без любов по никой начин не стават – например без любов човек не може да стане поет; обаче след като се разочарова в любовта поетът става философ; значи човек първо се влюбва, а после се разочарова и става философ. Кога става човек добродетелен – когато изгуби смисъла на философията, когато фалира в собствената си философия; а щом се разочарова в добродетелта, човек намира Бога. Това е закон: когато изгуби поезията си, човек намира философията; когато изгуби философията, той намира добродетелта; когато изгуби добродетелта, той намира Бога. Човек преживява тия загуби и печалби всеки ден: сутрин той е поет, към обед – философ, вечер – добродетелен, а през нощта намира Бога. Всъщност човек не може да изгуби нито поезията, нито философията, нито добродетелта – това става само привидно; човек не може да изгуби това, което е вложено в него, но той трябва да го развива, да уповава на него.

Ето защо казвам: ако мислиш да пътуваш, не мисли за никакво превозно средство, но разчитай на здравите си крака; ако искаш да разрешиш известен въпрос, не търси никаква книга, но уповавай на ума си; ако искаш да бъдеш богат, не се надявай на баба си или на прадядо си – надявай се на идейното, на Божественото в себе си. Като спазва тия положения, човек се чувства млад, свободен във всички свои прояви.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Шеста лекция

31 октомври 1926 г., София