1930 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Път към живота

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

Тема за следния път: Произход на правата линия.

Какво се разбира под думите права мисъл, или право мислене, в общ и специален смисъл?

Представете си, че на две деца дават по един бонбон. Първото дете взима бонбона, слага го в устата си и на лицето му веднага се явява горчив израз – защо? Естеството на детето ли е такова? Второто дете взима бонбона, слага го в устата си и лицето му веднага се прояснява – защо? Естеството на второто дете ли е такова? Не, причината не се крие в естеството на децата, но в бонбона, който сте им дали: бонбонът на първото дете е бил горчив, затова и лицето му приема горчив израз; бонбонът на второто дете е бил сладък, затова лицето му приема светъл израз. Това, което става с децата, става и с възрастните хора: ако някой човек преживее нещо горчиво, на лицето му се явява недоволство; ако преживее нещо приятно, на лицето му се чете доволство. Който знае причините на нещата, разбира защо лицата на хората приемат кисел и горчив израз или се проясняват и светят. Горчивите и неприятните неща предизвикват един род свивания и разширявания на мускулите на лицето, а приятните и радостните неща произвеждат друг род свивания и разпускания на мускулите. Който е дошъл на Земята да учи, ще опита и сладките, и горчивите бонбони. Те действат възпитателно върху човека: от сладкия бонбон той научава едно нещо, от горчивия – друго. На кого дават сладък бонбон и на кого – горчив? На здравия човек всякога дават сладък бонбон, а на болния – горчив.

Следователно, ако ви дават сладък бонбон, ще знаете, че сте здрав; ако ви дават горчив бонбон, болен сте. Горчивият хап, горчивият бонбон действат лечебно, от което правим заключение: горчивините в живота крият в себе си лечебни свойства, организират силите на човешкото тяло. Горчивината е специалист в известна област за тези, които играят роля на учител, на лекар, на акордьор. Когато учителят види, че някой от учениците му не е в съгласие с него, веднага изважда пръчицата и го акордира. Първоначално ученикът е недоволен от горчивината, която учителят му дава, но после благодари за нея, защото разгласените тонове на цигулката му се нагласяват. Без горчивини ученикът не може да напредва. Без горчивини човек не може да се лекува. Докато не е приел някаква горчивина, болният е затворен за обкръжаващите, но щом дойде лекарят и сипе няколко капки от горчивото лекарство в лъжичка, той отваря устата си и същевременно се отваря и за близките си. Защо? Защото в него се събужда вяра, че ще оздравее.

Като живее, човек трябва да се отваря и затваря навреме, да приема и да дава навреме. Ако платното на гемията не се отвори за вятъра, тя ще стои на едно и също място; ако чувалът не се отвори за брашното, хората ще гладуват. Следователно каквото става с човека, това става и с всички предмети. Ако човек се отваря и затваря намясто и навреме, той е доволен; ако не се отваря и затваря навреме и намясто, не е доволен. Има процеси, които трябва да стават на затворено – например мозъкът, сърцето, дробовете, стомахът, червата работят на затворено; изнесат ли се навън, да работят на открито, тяхната дейност се прекратява. Но има прояви, за които човек непременно трябва да бъде отворен, защото затвори ли се за тях, сам нарушава хармонията на своя живот.

По какво се познава кога човек е отворен и кога – затворен? По очите. Какво става в очите на онзи, който е отворен, и какво става в очите на затворения човек? Как познавате кой е доволен и кой не е доволен? Ако двама души тръгват заедно на екскурзия, как ще познаете доволния и как – недоволния? Каквото и да е времето, доволният ще намери нещо, което да хареса, а недоволният нищо не харесва; доволният ще намери, че времето е хубаво, че Слънцето грее приятно, а недоволният ще види и най-малкия облак и ще каже, че времето е облачно. Следователно искате ли да различите доволния от недоволния, слушайте как се произнасят за един и същ факт – от думите им можете да вадите заключение за техните състояния.

Всички хора, които живеят на Земята, са екскурзианти; всички носят раници и пътуват по широкия свят. Където и да спрете, навсякъде чувате или оплаквания от живота, или доволство. Повечето хора са недоволни и казват, че животът е лош. Под думата живот те разбират обкръжаващите – значи обкръжаващите хора са лоши. Ако наистина обкръжаващите са лоши, ще излезе, че само те са добри. Защо са лоши обкръжаващите – защото им дават горчиви бонбони. Но ако някой ви освободи от горчивия бонбон, ще кажете, че е добър. Какво ще каже болният, ако му вземете горчивия бонбон и му дадете сладък? Болният се нуждае от горчив бонбон и всеки, който се осмели да му го вземе, минава за лош човек, който не му мисли доброто; като опита сладкия бонбон, той казва: „Залъгват ме тия хора!“. Казвам: на здравия давайте сладки бонбони, а на болния – горчиви; само по този начин хората ще бъдат доволни от вас и ще кажат, че сте добри.

Доброто и злото са относителни неща. Това, което при дадени условия е добро, при други условия не е добро; плюсът и минусът се сменят постоянно. Изобщо всяко нещо, поставено на своето място, е добро. Когато на болния дадете горчив бонбон, а на здравия – сладък, те са намясто. Щом са на местата си, и горчивият, и сладкият бонбон са добри неща. Не може ли без страдания? Може. Кога – когато си здрав; ако си болен, непременно ще страдаш.

Страданието е предпазител, който запазва живота на човека. За предпочитане е той да страда, отколкото да загуби живота си – най-великото благо в света. Чрез страданията Природата предупреждава човека да бъде внимателен, да не падне в пропастта, да не изгуби живота си. Като страда, той става внимателен, вглежда се в живота си и като намери нещо криво, изправя го. Ако пък търсите живот без страдания, създайте си вие сами такъв живот. Разумният свят е определил най-голямата премия в света за онзи човек, който може да даде план за живот без страдания. Намери ли се такъв план, веднага ще се приложи. Досега още никой не го е изработил.

Коя е причината, поради която хората са недоволни от живота си? Докато вървят в правия път, всички са доволни; щом се отклонят от правата посока на движение, стават недоволни – техният път се пресича с Божествения и взима друго направление, под ъгъл. Следователно, докато две прави линии вървят успоредно, те са доволни от условията на живота; щом се натъкнат на някакво препятствие, което не могат да преодолеят, те се отклоняват от пътя си, пресичат се и образуват ъгъл. Ъгъл се образува още когато две успоредни линии стигнат крайния предел на своето движение – те се отклоняват от пътя си и се пресичат. Ъглите пък затварят плоскост. Значи когато успоредните линии изменят посоката на движението си и взимат посока, перпендикулярна на първата, образува се плоскост. Правата линия подразбира разумно движение, което обаче не е вечно; ще дойде момент, когато правата линия ще се пречупи, ще се огъне и ще вземе друго направление – това е естествен закон в Природата, защото тя си служи и с прави, и с криви линии.

Чувате някой да казва: „Не искам да пречупвам характера си“. Какво означава това – този човек иска да върви все по права линия, но това е невъзможно. Ще дойде момент, когато трябва не да пречупи характера си, а да го огъне, да образува крива линия. Каквото и да прави, човек не може да избегне кривите и счупените линии. Какво правите, когато протегнете ръката си, за да вземете един предмет? Щом вземете предмета, веднага свивате ръката си в лакътя, образувате ъгъл и приближавате предмета към себе си. Когато отправяте погледа си към човека, когото обичате, щом го достигнете, погледът ви се пречупва; той не отива по-далеч от предмета, към който е отправен. Следователно ъгълът показва, че в човека се явява желание да вземе известен предмет и да го приближи до себе си. Ако върхът на едно човешко желание е обърнат към изток, а отворената му част – към запад, то ще се реализира правилно: и началото, и краят му ще бъдат добри. Обратно: ако върхът на желанието е към запад, а отворената му част е към изток, в началото желанието ще се прояви добре, а краят му ще бъде лош.

Като не разбират законите за реализиране на желанията, мнозина се питат защо едни желания и в началото, и в края се изявяват добре, а други не следват по същия път. На този въпрос може да се отговори с въпроса: защо телата падат? Ще кажете, че телата падат под влияние на земната притегателна сила – Земята ги привлича към себе си и те падат. В широк смисъл на думата телата нито се привличат, нито се отблъскват. Ако някаква външна сила удари двама души и ги застави да се срещнат, привличат ли се те? Ако се привличаха, трябваше да останат на едно място. И обратно: ако двама души, които се обичат, се ударят така, че отскочат на голямо разстояние един от друг, всъщност разделени ли са те? Значи нито първите двама се привличат, нито вторите се отблъскват – защо? Защото върху тях се оказва известно налягане отвън. Когато външното налягане взима участие, никакво привличане не съществува. Когато желанията не са еднородни, никакво отблъскване не съществува. Ако не можете да примирите две желания в себе си, това показва, че те са чужди; те предизвикват налягане, напрежение, разбъркване във вас, вследствие на което не можете да ги използвате. Освобождавайте се от чуждите желания в себе си.

В един от модерните английски параходи се случило нещо особено. От двете страни на парахода били прикачени две големи огнестрелни оръдия, но се оказало, че са слабо прикачени към кувертата на парахода, поради което колелата им започнали да се движат. Капитанът и моряците се видели в чудо – какво да направят, за да спрат движението на тези оръдия? Те са чуждо нещо, не са съставни части на парахода, вследствие на което му причиняват големи повреди.

Такова нещо представляват чуждите желания в човека. За да не изпада в изненади, той трябва да бъде внимателен към чуждите желания в себе си. Влезе ли някое в него, трябва да го върже здраво, да не му даде възможност да се прояви. Човек трябва да бъде господар и на своите, и на чуждите желания в себе си и да ги използва, когато му потрябват.

Много от желанията на съвременните хора приличат на оръдията, които се блъскали в парахода. Успели да ги спрат, но до това време те изпочупили кувертата и причинили големи пакости на парахода. Пазете се от чужди желания, които нямат нищо общо със системата, към която се отнасят вашите! Например желанието на обикновения човек да стане знаменит, виден учен, философ, музикант не е негово, то принадлежи на някое възвишено същество, което случайно се е докоснало до орбитата на вашите желания, а вие го приемате като свое. За да го реализирате, ще изгубите времето и силите си и в края на краищата пак обикновен човек ще останете. Друг е въпросът, когато участвате в работата на възвишеното същество и му помагате, за да станете знаменит човек. Ако вземете неговото желание за свое, усилията ви ще отидат напразно. Колкото и да се надува жабата, никога няма да стигне вола; тя ще се пръсне, но вол не може да стане. Жабата е определена да живее в блатото, а волът – на сушата.

Човек трябва да разчита на своите сили и с тях да реализира желанията си. Това, което е ваше, никой не може да ви го вземе и на него разчитайте. Защо ви е чуждата слава, защо са ви чуждото знание, чуждата красота и сила? Чуждото във всеки момент може да се вземе. Ще кажете, че не давате това, което вече сте взели. Има неща, които сте взели назаем и трябва да върнете; доброволно или насила, един ден ще ги върнете. Че това е така, вие се уверявате от думите, които чувате около себе си. Някой казва: „Едно време бях силен, красив и умен, но изгубих вече силата, красотата и разумността си“. Защо ги изгубил – защото не са били негови. Разчитайте на собствения си капитал, който никой не може да ви отнеме. Разочарованията и обезсърченията, които хората преживяват, показват, че са изгубили капитала, на който са разчитали; щом са го изгубили, той не е бил техен. Трябва ли да съжаляват за това, което не е тяхно? Някой съжалява, че изгубил мира си. Щом е изгубил мира си, това показва, че не е бил негов – който му го е дал, той си го е взел. – „Какво да правим, като изгубим ума си?“ Ще отидете при Онзи, Който ви го е дал, да се молите пак да ви го даде.

Време е вече хората да придобият ново разбиране, нова философия, да знаят кои неща са техни и кои – чужди. Много от противоречията, радостите и страданията на хората не са техни собствени, но чужди, дошли някъде отвън. С чуждото човек лесно може да се справи. Щом се натъкват на страдания, свои или чужди, хората искат да се освободят от тях; те търсят някой силен човек да им ги отнеме – значи искат да натоварят друг да носи страданията им. Като дойдат до радостите и до щастието, там прилагат друг метод: не ги дават на никого, задържат ги за себе си. В Природата съществува закон за компенсация: на всяко страдание отговаря една радост и обратно – на всяка радост отговаря едно страдание.

Следователно, който иска да се освободи от страданието, трябва да е готов да се освободи и от радостта. Има страдания, които са собствено произведение на човека; никой изобретател на страданието не може да се освободи от него и на същото основание той не може да се освободи и от радостта, която съответства на това страдание.

Като се движи между страдания и радости, като полюси на живота, човек изучава самия живот. Искате ли да изучавате живота, ще приемете и страданията. Не е лесно човек да носи страдания, но страшен е животът му без тях, защото се лишава и от радости. При сегашните условия на живота за предпочитане е живот с радости и страдания, отколкото без радости и без страдания – това значи човек да изпадне в пълно безразличие. Друг е въпросът, ако е зает с някаква висока идея, в резултат на което не обръща внимание на радостите и скърбите – той стои високо над тях и те не го занимават. Това не е състояние на безразличие, но надрастване над нещата – той не се смущава и вълнува от това, на което се поддават обикновените хора. Ония, които са надраснали условията на обикновения живот, са готови на жертви.

Представете си, че една млада девойка се е влюбила в млад красив момък и желае да се ожени за него. Оказва се, че той е извършил някакво престъпление, за което го осъждат на обесване. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата по това време една княжеска дъщеря също се е влюбила в този момък. Тя му казва, че баща Ă има власт да спаси живота му, но това може да стане, ако той се съгласи да се ожени за нея – само при това условие тя е готова да помоли баща си да го освободи от бесилката. Момъкът се намира пред дилема: ако отговори на княжеската дъщеря, ще спаси живота си, но ще изневери на своята възлюбена. И възлюбената му преживява голяма борба: ако не го отстъпи на княжеската дъщеря, бесилка го чака; ако пожертва своето лично благо, животът му ще се спаси. Как трябва да постъпи неговата възлюбена? Ще кажете, че тя трябва да се пожертва. Наистина, ако се пожертва за него, това показва, че е разбрала закона на жертвата – тя предпочита той да живее, макар че ще се ожени за друга; достатъчно е от време на време да го среща и да се радва, че е жив.

Всеки човек преживява подобна борба в себе си, която може да се реши само чрез закона на жертвата. За предпочитане е човек да страда, но да спаси някое свое възвишено чувство или някоя възвишена мисъл от смърт, отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл. Нисшето всякога трябва да се жертва за висшето.

Като ученици, вие трябва да прилагате закона на жертвата. Без жертви животът няма смисъл. Какво сърце се крие в девойката, която е готова за своето лично щастие да изложи момъка на смърт? Тя трябва да се справи със своя егоизъм, със своето жестоко сърце. Ако момъкът бъде обесен, това говори за егоизма на неговата възлюбена. И Христос беше предаден на римляните да го разпнат, но това не говори добре нито за евреите, нито за римския народ.

Следователно, ако човек или народ не разбира закона на великата жертва и не го прилага, той не може да има велик морал. Днес от всички хора се изисква велик морал, който се обуславя от закона за жертвата. Може да влезе в новия живот само онзи, който прилага закона на великата жертва. Да разрешиш правилно едно голямо противоречие в себе си – това значи да си приложил закона на жертвата. Например някой се натъква на въпроса на кого да служи: на Бога, на човечеството или на себе си? Като не може да разреши този въпрос, той се намира в голямо противоречие и не знае кой път да хване. Въпросът се решава лесно – достатъчно е да пожертва своето лично аз заради Божественото в себе си, за да може да служи едновременно и на Бога, и на човечеството, и на себе си. Като служи на Божественото в себе си, той служи и на Бога, и на цялото човечество.

Да се върнем към примера за момъка и неговата възлюбена. Момъкът представлява Божественото в човека, а девойката – човешкото. По известно стечение на обстоятелствата Божественото се осъжда на смърт и от човека зависи да го спаси от бесилката или да остави да го обесят; като знаете това, не ставайте причина да осъдят на смърт Божественото във вас! Ако княжеската дъщеря се е влюбила в Божественото във вас, нека тя го вземе; отстъпете го на нея, за да му се радвате, че живее. Щом Божественото е на разположение на княжеската дъщеря, същевременно ще бъде и на ваше разположение. Закон е: благото на един е благо на всички; ако един човек изгуби благото си, цялото човечество също губи. Когато Адам изгуби живота си, цялото човечество го изгуби. Когато внесем Доброто в една душа, ние го внасяме във всички души; не можем ли да внесем Доброто в една душа, не можем да го внесем и в цялото човечество.

Този закон има отношение и към отделния човек – ако можете да внесете Доброто в една своя мисъл или в едно свое желание, вие го внасяте във всичките си мисли и желания. Когато Доброто, като динамична сила, влезе в една ваша мисъл, в едно ваше чувство и в една ваша постъпка, то влиза във всичките ви мисли, чувства и постъпки и спасява живота ви. Достатъчно е да проникне само в една ваша мисъл, за да обхване всичките ви мисли; то лесно се размножава. Така работи умният човек: когато иска да събере железните стърготини, пръснати по земята, той взима магнит, докосва стърготините и те полепват изведнъж на магнита. Глупавият обаче започва да събира с пръсти стърготините една по една. Кой от двата метода е по-добър – първият, с магнита. Следователно сложете Доброто като магнит в една своя мисъл и не се безпокойте – то ще събере около себе си всички останали мисли. Така се пести и време, и енергия.

И тъй, основната мисъл на днешната лекция е да внесем Доброто поне в една своя мисъл, в едно свое чувство и в една своя постъпка. Доброто отваря път към Божественото в човека. Намерите ли този път, свържете ли се с Божественото, застанете на негова страна и за нищо в света не го жертвайте! Като постъпвате по този начин, никога няма да съжалявате и ще живеете в съгласие с Доброто, с Великото в света.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 5 септември 1930 г., София, Изгрев