1931 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Първият предвестник

Тайна молитва

 

Някои хора изпитват често чувство на срам. На какво се дължи срамът, при какви условия се явява той? Кои се срамуват повече: децата или възрастните? Според някои младите се срамуват повече от старите. Срамът на младата мома считат за целомъдрие – това е благородният срам. Отде е дошъл срамът в целомъдрената мома? Срамът се явява при различни случаи. Ако кажеш на някого, че е невежа, той се срамува. Ти си казваш: „Как тъй аз, който се мисля за нещо, да съм невежа!“. Бръкнеш в джоба си, искаш да извадиш пари, но се оказва, че нямаш стотинка – и се засрамиш. Искаш да помогнеш на някого, да вдиг-неш товара му, но не можеш – пак се засрамиш. Явява се въпрос: отде е дошъл срамът в тази чиста целомъдрена мома? Ангелът срамува ли се? Не се срамува. Кое чувство е равносилно на срама?

Една от причините за срама на момата се дължи на страха Ă да не изгуби ценното, което има в себе си. Ако кажат на момата, че се е влюбила в някого, тя веднага се засрамва. Ако момата е влюбчива и гледа на любовта като на забава, тя не само че не се срамува, но се смее, не се смущава от нищо. Как познавате, че някой се е засрамил? Лицето му се зачервява. Червеният цвят се дължи на прилив на кръв в сърцето. Има ли нещо лошо в срама, трябва ли да съществува той? Без срам не може. Някога срамът е резултат на неразбиране на нещата. Когато не разбира себе си, човек се срамува; когато не разбира външния свят, пак се срамува. Защо когато момата види младия момък, се засрамва, а като види детето, се засмива? Тоя срам се дължи на неразбиране на нещата! Според мене срамът предшества най-малкия грях.

Питам: защо чистата целомъдрена мома се срамува, отде е дошъл срамът в нея? От съзнанието, че в нея се явява една користолюбива мисъл. До тоя момент тя не е предполагала, че ще пожелае момъка за себе си като предмет; щом се яви в нея това користолюбиво чувство, тя веднага се засрамва. Тя се бори в себе си: в нея се явяват две противоположни чувства; приливът на кръв в сърцето Ă показва, че тя се бори, воюва със себе си. Между момата и момъка става сражение: той удря с юмрук съзнанието Ă, тя се зачервява и казва: „Съжалявам, че се бих с тоя момък!“. Срамът е първото сражение с греха. Когато душата е чиста, никога не се срамува: за чистотата няма срам; чистата душа никога не греши, следователно никога не се срамува. Значи срамът, който се изразява на лицето, показва, че някъде е станало сражение. Приливът на кръв в сърцето показва, че на това сражение са паднали убити няколко войници. Кои са войниците? Клетките на организма – те стават жертва при сражението. Съгласни ли сте с това обяснение на срама? Не е важно дали сте съгласни, или не – аз не се нуждая от вашето съгласие. Това са разсъждения, които ще са ви полезни в бъдеще.

Казвам: изучавайте естеството на срама. Като го изучавате от гледището, което ви изнасям, вие ще се облагородите, ще се самовъзпитате. Да бъдеш благороден, това значи да стъпиш на здрава основа. Искаш да станеш велик човек, да влияеш на хората, да им бъдеш полезен. Добре е това, но ако ти сееш и семето изникне, а не даде плод, какво ще кажеш тогава; ако учиш, а учението ти не даде плод, какъв смисъл има твоят труд? Ако си добър, а доброто ти не даде плод, това е безполезен труд, това са безполезни усилия. Човек не трябва само да се роди и да израсте, но в съзнанието му трябва да остане нещо за самия него. Щом се е родил, човек трябва да придобие нещо за себе си и да принесе нещо за другите.

Питам: какво придобива младата мома със своя срам, прониква ли в съзнанието Ă поне една възвишена мисъл? Какво ще кажете вие? Според мене при срама момата е прекарала едно сражение с най-малкия грях. Чрез срама момата е оценила какво представлява чистотата и целомъдрието – тя започва да разсъждава, да мисли върху различни въпроси и минава за умен човек. Аз не говоря за изкуствения срам, когато момата си навежда очите надолу и изкривява главата си – това не е срам. Ще кажете, че срамът се изразява с навеждане на очите надолу, със зачервяване на лицето. Бих желал някой да представи срама, но естествено, без никакво актьорство. Изнесете срама като изкуство.

Сега в ума ви може да се яви мисълта: „Защо трябва да се говори за срама? Има толкова важни въпроси, върху които може да се говори, че дойдохме до срама!“. Срамът е необходим. Кога? Когато човек се натъкне на една добродетел, колкото и да е малка тя. Ако не се засрами, той не е разбрал тая добродетел. Когато младата мома срещне един чист, благороден момък, тя чувства срам; казва: „Колко по-високо стои тоя момък от мене по чистота и благородство“. Тя го оценява вече и той става за нея идеал, който се стреми да постигне. Тя започва да говори на себе си: „Слушай, ти трябва да бъдеш по-умна, да знаеш, че има хора, по-благородни и добри, и да се стремиш към тях, а не само да гледаш през прозореца“. Момата прави психологически анализ на себе си. Който не може да се срамува, не може да цени нещата. Ще се засрамиш, защото срещаш човек, по-добър и по-учен от тебе. Да се срамуваш пред една добродетел, това значи да благоговееш пред нея като пред един ангел, опитността на когото не може да се сравни с тая на цялото човечество. Представете си, че един такъв ангел мине пред вашия прозорец. Вие ще се засрамите пред него и ще си кажете: „Велики неща съществуват в света, за които нищо не съм подозирал“. На същото основание и момата, като види младия момък, се засрамва. Защо? Защото е пожелала да притежава неговата външна форма. Това е първият момент; после тя започва да мисли и разбира, че външната дреха на момъка не е самият момък.

Кога момата изпита първия срам? Когато се намери пред Дървото за познаване на доброто и злото. Тя яде от неговия плод и като съзна погрешката си, засрами се и каза: „Свърши се всичко!“. Покрай срама в нея се яви чувството на безочливост: тя пожела да скрие престъплението си и излъга, като каза, че е намерила еликсира на живота, т.е. това, което и Бог носи в Себе Си. Адам беше първият момък, който се увлече след Ева – първата мома. И той яде от забранения плод и съгреши; след това и двамата видяха, че са голи, и се засрамиха. Понеже се страхуваха от Господа, скриха се от Лицето Му, да не ги намери. Те съзнаха грешката си и помислиха, че всичко е свършено с тях. Но Оня, Който ги е създал, започна да ги търси из градината. Кога ги викаше Бог? Надвечер, след залязване на Слънцето – така е писано в Битие. Под „надвечер“ се разбира старините на живота. Докато са били млади, първите човеци са яли и пили, за нищо не са мислили; щом са дошли старините, те са се огледали в огледалото и са се засрамили: косите им били побелели и окапали, били оголели, остарели. С горчивина те съзнават положението си и казват: „Отидоха светлите дни на нашия живот!“. Това е анализ, който душата си прави.

И вие като млади имате мечти. Добре е човек да мечтае, но като се изправиш пред Дървото за познаване на доброто и злото, погледни към него и кажи: „Цял свят да ми дават, не хапвам от тия плодове!“. Ако за един плод ти изгубиш своето достойнство, своята свобода, своята светла мисъл, своето здраве и своята сила, защо ти е тоя плод? По-добре не яж, отколкото да ядеш и да пропаднеш. Не е въпрос да гладуваш. В Рая имаше две дървета: едното беше Дървото за познаване на доброто и злото, а другото – Дървото на живота. Яж от Дървото на живота: ще ядеш от оня плод, който запазва твоето достойнство.

Казвам: като млади вие трябва да имате възвишен идеал. Как ще намерите тоя идеал? Ще кажете, че го имате. Как сте го намерили, кой е тоя идеал? Да кажете, че сте намерили своя идеал, това значи да сте намерили оня извор, от чиято вода постоянно черпите и придобивате сила. Вашият идеал трябва да бъде оная банка, от която постоянно черпите своите средства за живот; онова слънце, на което постоянно се греете и придобивате живот; оная светла мисъл, която определя посоката на вашето движение. Идеалът, това е отворената врата, това е прицелната точка, към която душата се стреми. Като знаете това, не туряйте преграда на пътя на вашия идеал, за да не изгубите своя път. Идеалът на човешката душа трябва да стои на най-високото място. Този идеал води към безсмъртието, вън от този идеал всичко остава настрана. „Кой е този идеал, де се намира той?“ Във вечността, в света на неизвестното.

Представете си, че имате отношението между три неизвестни X, У, Z X:У = У:Z. Какво представлява неизвестното? Душата известна ли е за вас, духът известен ли е, ами умът? Кой от вас е виждал душата, духа и ума? Кога нещата стават неизвестни за човека? Когато са вън от неговото съзнание. Значи неизвестното X е реалност, но вън от съзнанието на човека. В съзнанието има нещо, което напомня неизвестното, но има нещо неясно. Даден човек е X за тебе – не го познаваш: той е скрит за твоето съзнание. Ако между твоето и неговото съзнание се създаде известно отношение, той става вече известен, познат за тебе. Представете си, че се записвате като ученик в едно училище. Учителят влиза в класа, но вие не го познавате – той е неизвестен за вас. Като започне да преподава, вие постепенно го опознавате: ден след ден той ви става познат. Вие разбирате вече не само колко знае, но и неговия характер; казвате: „Ние познаваме нашия учител, той е известна величина за нас“.

И срамът като проява е неизвестна величина. Щом го изучите, щом разберете неговото естество и неговия произход, той става за вас известна величина. Коя е подбудителната причина да се яви срамът в съзнанието на човека, какъв отпечатък оставя срамът на човешкото лице? Трябва ли човек да се срамува, когато Любовта проникне в сърцето му; трябва ли той да се срамува, когато светлината проникне в ума му; трябва ли да се срамува, когато силата влезе в тялото му? Тогава положително или отрицателно чувство е срамът? Според мене срамът е известно отношение. Ти правиш връзка с човек, когото не познаваш. Момата няма право, като види красивия момък, да го пожелае: тя не го познава още. Срамът произтича от фак-та, че тя пожелава момъка, прави връзка с него, без да го познава. Затова именно срамът е негативно, отрицателно чувство. Момата започва да се колебае и смущава какви ще бъдат последствията на тази връзка.

И бедният се срамува, когато се намери пред отворената каса: той се нуждае от пари, но не смее да иска от приятелите си. Най-после Провидението го изправя пред отворената каса на някой добър човек. Той поглежда към касата, обикаля я, мисли, бори се, докато простре ръката си към нея и бръкне вътре. Вземе малко пари, но наведе главата си надолу: срамува се, бори се със съвестта си, върви по пътя с пламнало от срам лице. Който го срещне, поглежда го и се пита: „Какво става с тоя човек?“. Нищо особено? Не: касата, парите в джоба му произвеждат в него цяла пертурбация. Той е минал през голямо сражение: мислел си е, че като вземе пари от касата, ще уреди работите си. С пари от чужда каса работите не се нареждат: беднякът е създал неправилно отношение с господаря на касата, а не със самата каса.

Днес всеки се пита: „Как мога да се освободя от срама?“. По два начина: първо, като се откажеш от възможността да правиш престъпление; второ, като приложиш Любовта. Значи срамът се замества с Любовта. Срамът е отрицателно качество, но то помага на човека – докато той придобие Любовта, то е необходимо. Срамът е първото условие за развиване на съвестта. Когато съвестта мъчи човека, че не е помогнал някъде, че не е направил известна услуга, той започва да се срамува. След срама идат съжалението и други чувства. Срамът е проява на ума, на интелекта, а не на сърцето. Като направиш някаква погрешка, ти се засрамваш и започваш да мислиш как ще погледнеш в лицето майка си и баща си, как ще погледнеш приятелите си, познатите си. Срамът предпазва човека от хиляди опасности, които могат да го сполетят; срамът е най-малката болка, която човек изпитва. Засрамиш се – значи боли те, че си направил нещо, което не е в реда на нещата. Ако пренебрегнеш срама като най-малкото предупреждение пред някакво зло, ти ще се натъкнеш на най-големите противоречия и страдания. Срамът дрънне на звънеца, предупреди човека да се спре пред престъплението, което е намислил да прави. Ако обърнеш внимание на това дрънкане, на това предупреждение, ще се освободиш от страдания; ако не му обърнеш внимание, ще се натъкнеш на страдания и изпитания.

Говорих за неизвестните величини X, У, Z. Тия величини могат да се заместят с числа, а числата – с други величини. Например неизвестното X означава числото 2, а то – понятието учител. Ти си ученик, мислиш за учителя си, за неговите качества. Какъв е твоят учител? „Добър и умен.“ Как познаваш това? „По неговите прояви.“ Ти си обезсърчен, недоволен – уроците ти не вървят. Учителят те спира и ти казва: „Не се обезсърчавай, работата ще се оправи“. Ти започваш да учиш и учителят ти пише тройка. Недоволен от тая бележка, ти си готов да измениш мнението си за своя учител. Той разбира това, среща те, потупва те по рамото и казва: „Тази работа ще се оправи“. Това те подтиква към работа и бележката ти се повишава на четворка, а четворката – на петорка. Тройката, четворката, петорката са етапи, през които минава ученикът. Четворката е квадратът, в центъра на който е човекът. Четирите ъгли, това е полесражението, в което действа човекът. Четворката казва на ученика: „Ти ще се сражаваш“. Трябва да бъдеш готов да издържиш сражението: ще усилиш крепостите си. Числото пет е число на работа – ще се впрегнеш да работиш.

Работата не се заключава в пране – това е забава; тя не се заключава и в оране и жътва – това е упражнение; да чукаш с чук и да събаряш – и това не е работа. Да градиш, да създаваш – това е работа. Ще работиш върху сърцето си, ще го чистиш, докато го направиш чисто като кристал. Когато учителят пише на ученика си тройка, той казва: „Ще бъдеш в съгласие с Бога!“ „Единство с Бога! Не разбирам какво означава това единство.“ „Щом не разбираш тройката, ще ти туря четворка – да ореш нивата, земята.“ „Това го разбирам – ще ора и ще жъна. Това е реалност за мене“. Щом дойде до четворката, ученикът учи, труди се, докато получи петорка – известно обществено положение: той става професор, владика, министър. Слабият ученик се радва най-много на тройката, той казва: „Щом се минава с тройка, доволен съм и на нея. Съжалявам, че не мога да заема високо обществено положение“.

Какво трябва да направи ученикът с трите бележки? Да ги събере. Тройката, четворката и петорката, събрани заедно, дават числото 12 – зодиите. Значи той трябва да стане астролог. Тройката е третата зодия – Близнаци, четворката – Рак, а петорката – Лъв. Българинът обича числото 5 – лъва: той има лъвско сърце, смел и решителен е. Опитай се да определиш вход за някоя сказка 3 или 5 лева, да видиш кога ще дойдат повече хора. Българинът предпочита да плати 5 лева за вход, отколкото 3 или 30 лева. Той има слабост към петорката. Като ученици вие трябва да изучавате числата, да разбирате техния вътрешен смисъл. Когато учителят пише на ученика единица, той иска да му каже, че трябва да изучава Космоса. Ако му пише двойка, трябва да изучава как се е създал светът – еволюцията на света. Тройката е производителната сила в Природата: човек мисли само при тройката. Ти мислиш, докато имаш светъл ум, добро сърце и здраво тяло; щом нямаш тия три неща, не можеш да мислиш.

И вие, като ученици на живота, ще минавате през всички перипетии: и ще пропадате на изпитите си, и ще минавате в по-горни класове. Ще ви пишат единица, за да ви покажат, че трябва да изучавате създаването и развитието на Космоса. От това число нататък започва растенето на Космоса. Според един учен Космосът постоянно расте и се развива: сега е три пъти по-голям, отколкото е бил първоначално. Той е подобен на мехур, който увеличава обема си, ще расте и в бъдеще. „Докога ще расте Космосът?“ До известно време. „А след това?“ Ще започне постепенно да се свива. „След това?“ Питам: какво става след изгряването на Слънцето? „Ден.“ А след залязването? „Нощ.“ Като изгрява Слънцето, губи ли нещо? Нищо не губи; като залязва, пак нищо не губи. Когато Слънцето залязва на едно място, на друго то изгрява. Значи когато едни хора спят, други работят. Може ли да се каже тогава, че животът е нощ? Денят и нощта в Природата се сменят така, както доброто и злото в живота. Те съществуват по причина на въртенето на Земята около Слънцето, както и поради гъстата материя, която заобикаля Земята. Колкото по-гъста е материята, толкова по-мъчно проникват слънчевите лъчи през нея.

И тъй, когато попаднеш в нощта на своя живот, когато се натъкнеш на най-големите противоречия, знай, че на противоположния полюс на твоето битие живеят същества, които са в деня на своя живот, в радостта на живота. Следователно ако си умен, ти знаеш де е денят на живота и можеш да се повдигнеш над обикновения живот и да влезеш в светлото полушарие. Например ти се страхуваш от своето невежество. Не се страхувай, но се запитай защо си невежа. Ще кажеш, че не знаеш и не помниш кога си станал невежа. Защо не помниш? „Паметта ми е отслабнала.“ Отслабването на паметта е резултат на гъстата материя, която се е наслоила в съзнанието. Когато умът се товари с ненужни неща, с тревоги и смущения, паметта също отслабва. За да възстановиш паметта си, работи върху облагородяване на сърцето си, очисти сърцето си от всичко отрицателно.

Щом изгуби паметта и способностите си, човек вече остарява, той казва: „Свърши се моя живот“. Тази мисъл се отразява вредно върху съзнанието на човека и той умира, т.е. излиза от кръга на живите хора. Смъртта не е нищо друго освен борба на човека с дявола. В тая борба един от двамата побеждава. Ако победи дяволът, човек умира и отива в ада; ако победи човекът, дяволът пропада. Човек казва: „Победих и отново живея, сам извоювах свободата си“. Ето защо, като умираш, извади ножа си и бъди готов за сражение. Смъртта е най-голямото, най-страшното сражение. Не мисли, че умираш, но че си повикан на сражение. Ако победиш, ще влезеш в Небето като герой, ще ти турят венец на главата; ако не победиш, никакъв венец няма да получиш: ще погледнеш към раните си и ще се засрамиш.

Бъдете смели, не се страхувайте от глад, от дългове и лишения; не мислете, че сте стари и слаби хора. Ако изповядвате Новото учение, не се страхувайте! Някой се отказва от това учение – страхува се от хората. Не бъди малодушен, но кажи: „Аз съм учил това учение от хиляди години, не го уча сега. Аз съм бил в райската градина с Адам и Ева, там съм го учил“. Може да те нарекат смахнат, обезумял: не се смущавай – ти си бил в райската градина и там си учил. Значи ако кажеш, че си вън от Рая, умен си; ако си в Рая, безумен си. Кажи: „Аз съм от тия, които са останали в Рая, а вие, които не признавате това, сте излезли от Рая“. Който не вярва, че е бил в Рая, това показва, че отдавна е излязъл от Рая и нищо не помни. Новото учение ви е преподавано много пъти – сега не ви остава нищо друго, освен да си го припомните. Спасението ви е само в припомнянето – да си спомните това, което в миналото ви се е преподавало. И днес Господ ви говори, както в миналото – вие сте млади и трябва да учите. Знайте, че сте ученици на Новото учение, а не на старото. Ако сте ученици на старото учение, вие сте с дявола; ако сте ученици на Новото учение, с Господа сте. Новото учение е Любов, Новото учение е Мъдрост, Новото учение е Истина.

Продължавам по-нататък: новото е свободата, новото е милосърдието, новото е човещината. Всичко, което дава подтик на човека да върви напред, това е новото. Трябва ли да се срамувате от новото? Някакво верую ли е новото? Не, никакво верую не е: всички вярвания са на старото учение – учението на дявола. То казва, че е съществувал някакъв Бог с три лица – Той убивал и наказвал хората. Ние не вярваме в такъв Бог: ние обичаме само оня Бог, Който не убива и не наказва. За тоя Бог казваме, че е Любов. Това е Истината! Бъдете смели да проповядвате тази истина, бъдете готови да страдате за тази истина. За нея страдаха всички велики хора. Когато питаха Христа кой е, Той казваше: „Аз съм Син Божий, дошъл съм да изпълня волята на Отца Си.“ И вие казвайте, че сте дошли да изпълните волята на Отца си. Казваш: „Не мога да изпълня Божията воля“. Не говориш истината: можеш да ядеш, да носиш пари в джоба си, а не можеш да работиш? Можеш да работиш, да бъдеш и слуга, и господар; можеш да учиш, да придобиваш знание. „Какво мога аз да направя?“ Какво можеш ти сам да направиш, е едно; какво може Бог да направи чрез тебе, е друго; какво можеш да направиш ти сам, като отречеш Бога, това е трето.

И тъй, новото верую се заключава в това – да говориш Истината и да проповядваш Истината. Ако имаш пари в джоба си, не казвай, че нямаш; ако нямаш пари, не казвай, че имаш. Ако имаш една идея, кажи я на хората. Не трябва ли изворът да каже нещо? Не казвай всичко, което знаеш; кажи нещо – и най-малкото да е, но кажи нещо на хората. Кажи: „Новото учение е учение на Бога, Който е създал целия свят. То носи свобода и живот на всички хора, на всички живи същества. То е учение за човешката душа, за човешкия дух, за човешкия ум и за човешкото сърце“. Следователно ако някой те пита дали си от Новото учение, кажи: „Аз съм бил в Рая, познавам го – там съм учил. Значи аз съм от Новото учение“. Нека в умовете на всички влезе мисълта, че някога сте били в Рая и сега се стремите да се върнете там.

С какво започнахме лекцията? Със срама; говорих и за сражението със смъртта. Значи който разбира срама, той може да се сражава със смъртта; който не разбира срама, не може да се сражава със смъртта. Който разбира срама, побеждава и дявола, и смъртта; който не разбира срама, не може да победи нито дявола, нито смъртта. Който не прави грешки и престъпления, никога не се срамува. Най-малката грешка и най-малкото престъпление водят към срама.

Сега желая на всички да дойдете до оня срам, който първоначално сте имали. Това показва, че сте видели първата добродетел. Ще изпитате срам, но ще изпитате и радост. Да видиш доброто, това значи да видиш първия лъч, който е осветил душата ти. Тогава ще кажеш: „Видях изгрева на Слънцето. Мога вече да работя“. И тъй, срамът е предпазител от най-малкия грях, мярка, която определя наклона на падането; радостта е подтик към търсене смисъла на живота. Нека срамът да бъде крепост, а радостта – подтик на човешката душа.

Сега искам да остане у вас една положителна мисъл: не да не ядете, но да ядете най-хубавия плод; не да не пиете, но да пиете най-чистата вода; не да се отказвате от живота, но да се стремите към най-хубавия и възвишен живот – към всичко най-хубаво, най-възвишено и благородно!

 

Тайна молитва

 

  1. лекция, 13 ноември 1931 г., София, Изгрев