1936 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Първата светлина

 

Добрата молитва

Духът Божий

 

Имате ли зададена тема? (Да.) Четете!

Чете се темата „Влиянието на добрите мисли и чувства“.

Кои бяха основните положения на миналата лекция?

Да допуснем сега, че вие по някой път сте тъжни. От тъгата, която често ви посещава, вие сте недоволни. После и радостта ви посещава, но и от нея сте доволни. Ако човек ви зададе въпроса: по какво се отличава тъгата, какво ще отговорите? Отличителните черти на тъгата, на скръбта или на радостта кои са? Мъчно може да отговорите. Трябва да правите сравнение.

Много пъти вие може да лижете една храна, без да я дъвчете. Ако остане само с лизане да живеете, без да дъвчете тази храна, може ли да се ползвате? Тази храна може да се сдъвче – тя трябва да се възприеме. Сега защо сте недоволни от скръбта и защо сте доволни от радостта? Скръбта е един регулатор, тя винаги взема нещо от тебе, а радостта донася. Това са два процеса. Та отрицателните мисли, с които се занимавате, са тъжни – те са мисли, които вземат постоянно от вас. И на вас ви е неприятно. Това, което донася, постоянно внася нещо във вас – и на вас ви е приятно. Но вече влизате в духовния свят.

Да кажем, вие страдате или сте разположени – и изведнъж се сменя вашето състояние. Някой път иде една тъжна мисъл и понякога тази мисъл е много неопределена. Някой път всички хора изискват да не скърбят, т.е. техният живот да бъде добър. Но за добрия живот, тъй както сега са поставени нещата, се изискват известни условия. Допуснете, че вие сте земеделец и хамбарът ви е пълен с жито. Искате част от това жито да го посеете някъде, но мястото, дето живеете, е каменисто. Питам: на една камениста почва какво можете да посеете? Трябва да има чернозем, пръст трябва да има, за да може житото да расте. Вие сега не познавате това, че се изискват известни положения; и вашето щастие се изменя по единствената причина, че нямате почва. Доброто няма къде да се посее, почва няма, но вие не виждате това. Тогава какво ви остава, за да измените вашите условия? Тази камениста почва трябва да я превърнете, за да стане мека, чернозем да стане.

Другото положение: вас ви учат всякога да избягвате лошите хора. Какво нещо е лошият човек? Той е един бряг, който няма никакви растения и треволяк. Като дойде дъждът, там се стичат пороища. Кой е лошият човек? Той е лош по единствената причина, че от него ще слязат пороища – и каквото слезе при теб, все ще завлече нещо. Ще пренесете това. Да кажем, че вие имате една лоша мисъл. Една лоша мисъл е такава мисъл – аз сега обективно разсъждавам – която взема нещо от теб. Една добра мисъл е мисъл, която внася нещо в тебе.

Съвременните хора говорят за материя, за атоми, за йони, говорят за всичко това. Всичко това са материали. Ако вие не признавате законите на атомите и на йоните, ако не признавате законите на електричеството и магнетизма, разбирате ли нещо? Какво е тяхното отношение, това трябва да се разбира. Казват: „Трябва да бъдеш добър!“. Ти за да бъдеш добър, трябва да дадеш нещо от себе си. Злото в света винаги идва, когато хората само вземат. Има едно състояние, което вие не съзнавате – че само вземате, вземате, вземате… Искате само да вземате доброто, а не давате нищо. При това положение злото се явява във вас като процес, който трябва да отнеме онова, което вие вземате.

Този закон работи и в растителното царство. На онези плодни дървета Господ им даде най-първо малки плодове. Това, което им даде, казваше: „На тебе ти стига малкият плод – като орехче, като лешник“. Но в това растение има желание да образува голям плод. Защото растенията също имат очи – те виждат и им е приятно. Тогава има и друг закон: този плод като стане голям, растението не може да го издържи вече – той напуска дървото, узрява и капва долу. Кажете ми: какво е положението на едно растение, на което плодът капва на земята? Във вашия ум седи разбирането, че растението е едно глупаво същество, че то няма скръб. Като падне плодът, нищо не страда – в нашето съзнание така седи мисълта. А при това вие отивате при туй глупаво същество и се ползвате от неговия плод, очаквате да придобиете и някаква сила. Сега психологически един плод не може да се увеличава: всеки плод си има свои граници на развитието на физическия свят. Аз не искам да ви убеждавам в това.

Вие казвате: „Нужно е търпение!“. Каква служба изпълнява търпението, то какво допринася? Ти ако търпиш, в търпението ще дочакаш времето на онова, което трябва да дойде при теб. Ако бързаш и ако отлагаш – и в двата случая ти не разбираш. При търпението бъди спокоен, за да разбереш ония закони, по които нещата могат да дойдат. Но някой път сега вие вземете пример от физическия свят и казвате: „Защо се случи това нещо?“. Имаш една кола, която си направил. Но ти не разбираш нищо – направил си осите на тази кола от върба. Тази кола е много хубаво боядисана – и ти си въобразяваш, фантазираш си, че с нея ще стигнеш кой знае къде. Впрегнеш конете – насред път се счупи оста. Казваш: „Има нещо неправилно“.

Казва някой: „Съдбата ме гони, гони ме нещо“. Е, има ли нещо да те гони; кой те гони? Ти слагаш изяснението на някаква съдба. Съдбата е в това, че ти си сложил върбата да ти помага в дадения случай – нищо повече. Къде се проявява съдбата? Съдбата, Провидението в света не се занимава с ония неща, които вие знаете. Съдбата се проявява там, където вече се прекъсва човешкият порядък. Когато никой не може да ви помогне и вие кажете: „Тази работа е свършена“, тогава ще се прояви Провидението. Вие искате Провидението да се прояви, където сами можете да уредите работите – и там да се проявява то.

Докато работите вървят добре в света, казвате: „Господ ни помага!“. Щом не вървят, казвате: „Господ не ни помага“. Сега защо в единия случай Господ ви помага, а в другия не ви помага? Трябва да разсъждавате право. Ти отиваш на разходка, направил си една добра разходка и казваш: „Помогна ми Господ!“. А пък някой път се върнеш от своята разходка и казваш: „Не върви тази работа днес“. Слушайте: не вървете на разходка с онези коли, направени от върба.

Пишете върху темата Ползата, която допринасят върбите. Каква полза допринасят върбите?

Сега трябва да знаете законите на материята. Човек гради. Вие трябва да знаете свойствата на атомите, от които е направено желязото. На всичките елементи трябва да разпознавате атомите – всеки един атом какво трябва да допринесе. И трябва да знаеш така, както знае един зидар: да го вземеш и да го туриш намясто, на работа. Но ако ти сам не знаеш как да идеш и да вземеш вода от извора, а караш другите хора, какво ще бъде твоето положение? Или някой път казвате: „Много знание не трябва“. А малкото трябва ли? На човека му трябва знание, с което да прекара живота си. И на вас ви трябва знание. Искате ли да бъдете щастливи, я ми кажете? Щастието се обуславя на един вътрешен закон. Кога можете да бъдете щастливи? Ако знаете. Когато не знаете, всякога ще бъдете нещастни и скръбни.

После другото положение. Вие казвате: „Тази работа ще се оправи“. Ще се оправи, когато почнеш да разбираш. Вие имате разбирания, но по някой път разбиранията на съвременните хора са изкуствени. Чудни работи има, които хората правят! Има фокусници, които дават такива представления, че да се чудиш. Един се постави на една дъска, опъне си ръцете – и другият от 4–5 метра разстояние хвърля ножове около него: отдалече забива ножовете толкова точно до ушите, до главата му. Една малка погрешка в хвърлянето – и онзи ще плати с живота си. Значи този човек с усилие дава един опит на хората. Ти изтръпнеш, като видиш как този нож отива точно на мястото.

Сега ако един човек се е научил да хвърля така ножовете, ти какво ще направиш? По някой път вие сте нещастни, защото не знаете да хвърляте ножовете. Ще дойдете да направите един опит. Ти не знаеш как да хвърлиш ножа и някой пострада: там, дето хвърлиш ножа, той пострада. Тогава ще имате обратни резултати. Вие седите и казвате: „Той е акробат“. Ако не знаеш как да хвърляш и хвърлиш просто така, какво ще стане? Вие хвърлите една дума и наместо да покажете своето изкуство, че знаете да я хвърляте, пронизвате човека. Един нож, втори, трети… След това какви резултати имате?

Аз наскоро гледам: стоят техници и си дават мнението за една работа. И един, който не разбира, и той си дава мнението. Онзи му изкрясква, казва: „Махни се оттук!“. Той не разбира нищо, но сега също си дава мнението. Не си давай мнението, ако не знаеш. Ако можеш да направиш нещо, направи го. Защото по някой път можеш да кажеш една дума – и хората не се докачат; друг път кажеш една дума и хората се докачат. Ти не знаеш как да употребиш думата, а си мислиш, че си добър.

По някой път вие, възрастните, имате детински характер, имате един опърничав характер. Дайте малко храна на детето, че то не иска да я яде. Разумно ли е това дете? То не иска да яде, понеже майка му не му е дала толкова, колкото иска. На тази майка, която го обича, то Ă няма вяра. Като изяде тази храна, детето ще каже: „Мамо, дай ми още!“ – и тя ще му сипе. Иначе то ще се разгневи.

Казвам: сега вие разрешавате въпроса с тоновете. Искате да пеете, но не знаете вярно да вземате тоновете, само някои тонове ги вземате вярно. Българинът фа го взема вярно. Всеки българин, като дойде до фа-то, се усмихне. Дойдеш ли до си – накарат те да изкачиш някоя стръмнина. Докато се изкачваш, изпотиш се. Някой казва: „Тази работа е трудна“. Фа-то и си-то само за изяснение се различават. Фа дава нещо, си взема нещо. Казват: „То човек и без да пее си може“. Той и без да говори може. Ти ако знаеш да пееш, човек ще станеш; ако не знаеш да пееш, говедо ще станеш. Но ако знаеш да пееш, човек си; ако си като онази мълчалива риба, която не знае да пее, нищо няма да излезе от теб. Вие сега ще пренесете това.

Ти трябва да мислиш. Направиш една погрешка – не се спирай върху това, че си направил погрешката. Намери законите – защо излезе тази погрешка. Вие изучавайте законите! Не че всякога трябва да обичаш, но кога не трябва да обичаш? Научете закона как трябва да обичате. Ако бих изучавал Любовта, аз ще изучавам как трябва да обичам; а не да казвам: „Това ми е неприятно“. Този, който ти е неприятен, произтича от самия теб. Дойде някой, даде ти подарък – приятно ти е. Дойде друг, задигне ти нещо – неприятен ти е. Това е наука: ти и в приятното, и в неприятното трябва да знаеш да ги обичаш. Тия хора защо трябва да ги обичаш? Защото ако не ги обичаш, ще умреш – нищо повече. Трябва да обичаш: без разлика трябва да обичаш, за да живееш. Някой пита: „Защо трябва да обичам?“. За да живееш по-дълго време. Това е опит.

Някой казва: „Аз не искам да го обичам“. Ти трябва да го обичаш, за да живееш по-дълго време – това е наука. „Ама на мене ми е неприятно…“ Това е друг въпрос: приятно, неприятно, то е друг въпрос. Ти трябва да обичаш, за да може любовта ти да продължи живота ти. Този човек може да ти прави хиляди пакости, но ти ще сложиш този закон на Любовта. Има един друг свят, който работи така. Сега вие започвате нещата оттам, отдето не трябва. Някой казва: „Не искам да пея!“. Пей, защото ако пееш, значи имаш любов; ако не пееш, нямаш любов. Закон има, един извод има: щом пееш и има един резултат, ще живееш по-дълго време. Ако не пееш и нямаш любов, ще живееш по-малко време.

Така трябва да разисквате, така трябва да разглеждате нещата. Значи трябва да имате връзка с всичките хора, а вие избягвате хората. Например страх ви е от една мечка. Не е лошо да те е страх, има защо да те е страх, но изучавайте естеството на мечката. Много хубави черти има в една мечка. Мечката е много отмъстителна, но и когато обича, тя обича. Кое е по-хубаво – да те обича мечката ли? Вие мислите, че да те обича мечката е хубаво. Това са правила, с които трябва да се мери животът.

Имайте връзка с всички хора. „Аз искам да живея сам.“ Това са понятия. Как може да живеете сам? Покажете ми един човек, който живее сам: нали трябва всеки ден да му донасят хляб, вода! Някой казва: „Сам съм“. Най-първо ти не мислиш правилно. Никой не може да живее сам – това са само понятия, съвсем други понятия. Тогава докато имаме допирни точки с Природата, с всичко онова, което е създадено, и разбираме законите, животът върви много добре. Щом ние сложим друг един порядък, вече казваме: „Аз искам да живея сам“. Но за да живееш сам, знание ти трябва на тебе.

Трябва да разбираш характера на мечката, трябва да разбираш характера на змията, трябва да разбираш характера на всички неща, с които си обкръжен. Вие отивате някъде и сега започвате в живота. Всички започвате най-първо така – той ще напише едно писмо, че обича. Всичко това са нарисувани картини, които нямат никакъв смисъл. Като отивате, как показвате вашата любов? Вие измените малко лицето си и станете учтиви. Казвате: „Обичам го!“. Този човек иска да вземе. За да проявите Любовта, вие не говорете за нея, ами дайте нещо от прилагането на Любовта. Някой може да е беден, да търси случай да му дадеш онова, което му е потребно. Ще го срещнеш някъде на разходка в планината – и без да ти каже той, ти му дай хляб. Днес му дадеш хляб, утре – нещо друго, но всякога му даваш туй, от което се нуждае. Този човек може да ти бъде полезен.

После на всяка една наука, която вие изучавате, трябва да Ă намерите мястото. Аз като пея някога, винаги пея за нещо. Вие ще кажете: „Вземи една ария“. Има много арии, които ще взема. Вие правите погрешки. Сега не казвам да не правите погрешки, това не е за осъждане, ама не трябва да правите онази погрешка. Защото от тия, несъвместимите неща, какво излиза? Една майка изпраща сина си в света да стане човек и му казва: „Синко, ще ти дам два съвета – когато видиш някой умрял, ще започнеш да се кръстиш. А пък като срещнеш една сватба, като видиш, че венчават някого, ще започнеш да играеш“. Тя му казва: „Ако тия неща ги запомниш, всичко ще ти върви!“. Случило се тъй, че той срещнал умрял, но не могъл да познае, че е умрял: помислил, че е сватба, и започнал да играе. Онези, които погребвали умрялото, го набили. Казали: „Ти подиграваш ли се? Като срещнеш умрял човек, ще се кръстиш“. Втори път той видял една сватба. Казал си: „Този е умрял“, и започнал да се кръсти. Пак го набили.

Сега трябва да направите един превод. Какво значи умрялото? Не очаквайте от умрелите идеи това, което те не могат да ви дадат. Ти очакваш от тях и казваш: „Чакайте сега, чакай аз да го наредя него, че да му покажа“ – и вие го нарязвате. Кой пример ще приложите? Искате да нарежете някого, за да ви тръгне напред. Именно това нарязване ще развали работата. Ще кажеш някому тъй: „Ти си невъзпитан, ти си дивак!“. Така ще опетниш себе си, защото тия, грубите вибрации, ще те увредят и теб. Кажеш някой път нещо, но и ти се унижаваш. Ти си невъзпитан, но това невъзпитание действа върху теб.

После вие мислите, че всичките хора мислят, че отвън ще минеш. Някой казва: „Ти трябва да бъдеш добър!“. Повърхностно е това. Трябва едно коренно разбиране на съзнанието. Ако живееш в един затворен свят, ако се намираш между невежи хора, дето нищо не разбират, ти как искаш да бъдеш добър? Лесно можеш да станеш добър между хората, при сегашните хора лесно можеш да станеш добър, но това говори лошо за тебе. Дай му една английска или една турска лира – и той веднага ще мисли много добре за теб.

Вие искате да бъдете добри. Гледам аз, тук от няколко години казват: „Не искам да говоря с нея, не искам да се примиря, тя е невежа, тя е такава…“. Онази чака другата да се оправи и тази чака другата да се оправи. Това е безпредметно. Ти отиваш в един свят, дето не търпят противоположности. „Този е дивак.“ Който е дивак за тебе, той е едно любещо същество за другите. Тогава как ще се примириш? Единият казва: „Цял дивак е!“, но другият съвсем другояче гледа. Това, което ти констатираш, може да е вярно, но то е едно условие, където ще се покаже твоето знание. Някои хора са много дребнави. „Един път ти така каза.“ „Че какво съм казал?“

Трябва да обичаме Господа. Изучавал ли си закона как се обича Господ? Кажете ми сега: как трябва да обичаш Господа; как ще Го обичаш? Ти срещнеш на пътя една котка, на която кракът е счупен. Ако вземеш и поправиш крака Ă, това е вече обич към Господа. Къде ще покажеш любовта си към Бога? Видиш някое растение: изкопано е някъде, оставили са го, та ще изсъхне, ще умре. Ти защото обичаш Господа, ще го вземеш и ще го посадиш. После ще дойдеш до хората. Бедни хора навсякъде има: ти ще им помагаш и никой да не те знае – това е любов. Ще започнеш опитите на Любовта. Направете такива опити и ще видите какво влияние имат те.

Вие се занимавате сега с високите положения на Любовта. В нея има висши положения, но сега тях ги няма. Седите и казвате: „Мен никой не ме обича“. В света вие не сте дошли до това – вас да ви обичат. Вас хората ще ви обичат само тогава, когато знаете хубаво да пеете – всеки ще иска да ви слуша. Но тъй като днес сте последни певци, никой няма да ви слуша. Никога не отивай да пееш, ако не знаеш хубаво да пееш. Тогава пей за себе си, никога не пей на хората.

Вие правите такива опущения и по това, което сега разбирате, не можете да проявите вашия талант, не можете да проявите своя талант, своята гениалност не можете да проявите. Тъй както сега казвате: „Ние се задоволяваме с малкото“, това не е философия. Имайте съприкосновение, за да си опитвате по възможност силата – където дойдете, да можете да разрешите една мъчнотия. Не скъсвайте връзките си в света, не се изолирайте съвършено, понеже вашето развитие ще спре. Ти се намираш някъде, а пари нямаш. Дотогава, докато нямаш обуща и всичко туй, какво трябва да направиш във външния свят? Казваш: „На мене ми дотегна да живея!“. Че като ти е дотегнало, кой ще ти помогне? На всички им е дотегнало. На онзи, стария човек, който така е остарял, нему не е ли дотегнало? Какво трябва да прави старият човек?

Та казвам: вие имате едно временно положение. Като ви говоря, имате неща, които ви спъват. Ако знаете как да ги изхвърлите, ще ви тръгне напред. Нали сте видели някъде: малки бентове подпират водата и не може да върви. Махнат ли този бент, всичко тръгне напред. Ти сложиш една мисъл, но и мислите си имат закони. Всяка една мисъл носи със себе си особен вид материя. Трябва да знаеш тази мисъл какво носи със себе си. Аз съм наблюдавал: отива някой някъде и още от първата дума може да се знае какъв е. Ама че тъй е: ако някой ученик отиде при един професор музикант, още от първия тон, който вземе, професорът знае какъв е ученикът. Ако първия тон вземе невярно, той казва: „Няма да го приема в училището“. Ти първия тон не си взел вярно. Ако можеш още от началото да вземеш вярно първия тон, ще те приемат – няма изключение в това. Трябва да мислиш. Ако вземеш началото вярно, всичките тонове ще вървят; ако вземеш първия тон криво, ти не можеш да пееш. Началото трябва да бъде вярно – в духовния свят е така. Началото трябва да бъде вярно и всичките погрешки ще се изправят.

Тогава казват: „Ние ще станем добри!“. Добър трябва да бъдеш. Как ще станеш? Вие трябва да бъдете добри. Аз не искам ученици, които стават добри – искам ученици, които още в началото са добри. Като дойдеш да вземеш тона, верен трябва да бъде – не така, за в бъдеще да бъде верен. И това не е дошло – на друго място трябва да се учиш. Такава трябва да бъде мисълта във вас. Ако вземеш верен първия тон, всичко друго ще върви. Това са закони: ако първата мисъл в твоя ум е вярна, и всичките мисли ще бъдат верни. Ако първата мисъл е крива, тази крива мисъл ще привлече всичките криви мисли. На една крива мисъл трябва да Ă знаеш обстановката – това е другото положение. На един чукар, на един планински връх ти можеш да кажеш: „Аз ще намеря вода!“. Никаква вода няма да намериш там. Дето почвата е огъната, там можеш да намериш: всякога водите са в ония, огънатите пластове. Ако ти не се огънеш, никаква вода не може да се събере в теб. Ако си чукара нагоре, това е друг въпрос. Ако не ти върви, чукара си; ако ти върви, долина си.

Там страданията какви са? Страданията в живота не са нищо друго освен това – има превръщане на чукарите в долини, а в долините става хляб. Ще знаете това. Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем“. Вземете в музиката, там има един пробен камък. Един пее една песен правилно, но липсва нещо на песента. Дойде друг: като го слушаш, на тебе ти е приятно. Какво има в един тон; какво има в единия тон и в другия? В единия тон има разбиране. Този, като пее, знае, че пее, и разбира за какво пее; другият пък иска така да мине.

Сега вие, като изучавате окултната наука, какво искате да постигнете? Казвате: „Да му понагодим малко“. Хубаво, какво ще постигнеш? Хубаво е, не че е лошо, ама наука е това. Ти си неразположен – аз мога да прекарам своя пръст по линията на сърцето ти и да изменя цялото ти състояние: зная как. Някоя мисъл те мъчи: ако хвана и си туря пръста на линията на ума, ще ви стане ясна тази мисъл. Но трябва да знаеш откъде да сложиш пръста. Откъде трябва да го сложиш, на сърцето откъде се влияе? Сърцето иска движение отгоре, а умът – от долу нагоре, противоположно на сърцето. Ако ти знаеш как да прекараш първия пръст, показалеца на дясната ръка, по умствената линия, трудната мисъл ще ти стане ясна. Защото вие всякога изучавате човешката ръка и човешкото око, но досега изучавате само физиологическата им страна. Трябва да познавате естеството на човешкото око. Откъде е дошло окото? То е дошло у човека отнякъде. Откъде е дошло ухото? И то е дошло отнякъде. Откъде е дошъл човешкият нос? И той е дошъл отнякъде. Или пък устата откъде е дошла?

Трябва да знаеш откъде е дошло окото и да имаш една вътрешна връзка с него. И сега, когато човек изучава окото, то е един орган, който ще ви свърже с първоначалната светлина, от която светът е създаден. Затова е дошло вашето око: не само да гледате с него, ами трябва да привлечете светлината, която е създала нещата, светлината, която носи щастие, светлината, която носи знание. Затова е окото – не само човек да гледа една черна дъска или една книга. Ще дойдат и тия неща, но с окото той трябва да се свързва със светлината, да научи законите на тази светлина.

Та казвам: колко ви трябва на вас? Вие сега не знаете накъде да гледате. Трябва ти най-малко, не се изисква дълго време да гледаш. Но като не знаеш да гледаш, с години ще гледаш: тук поглеждаш, там поглеждаш. Гледаш парите на някого; отвориш една книга – гледаш и се чудиш защо не си станал умен човек, защо не се усилва знанието ти. По този път нищо не се добива. Ти ще се научиш най-първо да възприемаш светлината и ще се научиш защо този човек е станал писател – и тогава ще ти кажат защо ти си останал назад. Вие не знаете как да гледате – нищо повече.

„Защо съм толкова прост?“ Не знаеш да гледаш. Ето едно обяснение. Най-първо, като имаш очи, ще благодариш на Бога, ще се свържеш с Природата и ще започнеш да изучаваш тази светлина. Щом придобиеш истинската светлина, законът действа. Ако имаш тази светлина, на хората около тебе ще им бъде приятно. Вечерно време ти можеш да бъдеш приятен всекиму, когато в тъмната нощ имаш светлина. Ако нямаш свещ, не можеш да бъдеш приятен. Ако имаш свещ, онзи, който носи свещта, още отдалече е приятен.

Та казвам: в тъмния живот всеки от вас трябва да носи светлината. Не с малки работи да се задоволявате; не да бъдете малки своенравни деца, за ябълка да се гневите, и то на кого? На майка си. Какво правят майките? Вземат една тояга. „Ще ядеш ли?“ „Няма!“ „Ще ядеш, но с бой!“ Ако попитате защо ви бият – ти като се блъснеш в стената, това е бой. Тук се блъснеш, там се блъснеш… Сега всяко блъсване, всяко страдание, всяко недоволство, това е бой. Като се блъсне човек, не трябва да се сърди. Тогава ще насочиш очите си в посоката да приемеш светлината, която ще ти помогне, за да те освободи от страданията.

Сега ви дават много хубави методи. Казват ти: „Помоли се на Господа“ – молиш се. Писанието казва: „Искате и не приемате“. Защо? Защото само искате. Но да се молиш, това е цяла наука. Ти като се помолиш, в тебе съзнанието работи. Казваш: „Не ме слуша Господ!“. Че кой е крив? Наука е това – ти не знаеш да се молиш. Вие искате и не получавате. Радвай се, че като поискаш нещо, то може да дойде. Аз мога да ви покажа причината, заради която вие изгубвате добрия начин: не се страхувайте! Във вас има един страх: „Чакай, а какво ще кажат хората“. Не е важно какво ще кажат хората. Не че не е право онова, каквото казват хората. Право е, но се научете да работите. „Ама как да работим?“ Отворете си очите и гледайте хубаво да възприемете онази светлина в света, която твори. Ти като възприемеш тази светлина, всичко ще се оправи. Искаш да идеш при хората. Ако имаш светлина, ти ще бъдеш при тези хора, при които искаш да идеш.

Сега аз ви говоря за някои неща и ви казвам, че тия работи са мъчни. Не е лесна работа да кажеш: „Прости ми!“; не е лесна работа да простиш. Не само така, на лице, а този, когото не обичаш, да ти стане приятел. Този човек, който те е мразел, правил ти е хиляди злини, като му простиш, да е готов за тебе всичко да направи. Тогава ти си му простил. Вие имате съвсем повърхностно познание: че такава прошка в света няма. Някой казва: „Аз косур не му хващам“. Ти не хващаш много косур, но седиш и казваш: „Той ми направи голяма пакост“. Ще забравиш всичко, няма да се занимаваш с отрицателни работи – нищо повече.

Не се занимавай с отрицателното. После, когато станете богати, може да се занимавате с него, но щом сте сиромаси, не се занимавайте. Ти си сиромах. Дал си един грош някому и си го записал. На стотина души си дал стотина гроша и ходиш от всичките да ги искаш. И те са сиромаси като тебе: не ходĂ да искаш от тях, не мислĂ за грошовете. Викне те един човек да работиш – ти за един ден ще ги спечелиш. ЗабравĂ ги, идĂ да работиш – нищо повече.

Когато аз говоря за Бога, забравете вашите грехове. В какво седи грехът? Ти може да си грешник, но в даден случай решиш да работиш. Казваш: „Греховете…“. Забравете греховете! Господ казва така: „Обърнете се към Мене и Аз ще залича всичките ви грехове. Потърсете Ме“. Това значи: „Ще ви дам работа“. Това е знание. „Сега Ме потърсете.“

Та на вас ви трябва първата светлина. Това е едно състояние, в което да не мърморите в себе си. Мърморко знаеш какво значи. Видиш някого – засмееш се, видиш другиго – намръщиш се. Това не е знание – еднакъв ще бъдеш. Окултни ученици са те, но някой път се засмеят, някой път се намръщят. Не е лошо и едното, и другото, но за вас са потребни сега най-добрите условия. Не се мръщете: най-първо като седите, стремете се да не се мръщите. Речеш да свиеш веждите – отворĂ се! Всякога умът ти трябва да бъде буден. Един ден, като се развиеш, само тогава можеш да правиш каквото искаш. Дотогава, докато не си научил законите, правилото това ще бъде.

Сега във вас ще остане мисълта: „Лесно се говори, мъчно се прави“. Вие имате съвсем крива идея. Когато майка ви ви раждаше, с гняв ли ви роди тя? Майка ви като ви роди, засмя се и Ă стана леко. Тя още в началото, още в раждането ви каза: „Ще бъдеш доволен в дадения случай от онова, което Природата ти е дала“. В себе си бъди доволен във всеки даден случай от това, което Бог ти е дал, за да дойде другото. Защото Бог винаги работи в съзнанието ти. Не мислете, че вие като сте тъжни и скръбни, Той не знае. Вие сте своенравни деца, за някакво парченце вдигате шум. Не вдигай никакъв шум: бъди благодарен за парчето; после ще дойде и друго.

Ти казваш: „Кога ще дойде?“. Не мисли за времето – времето е на твое разположение. Сега аз не говоря лично за някого. За мене е безразлично дали ще разберете, или не. Ако си послушен, тояга няма да има; ако си непослушен, навсякъде ще има тояга. Ти трябва да знаеш как да слушаш. Да слушаш някого, значи да ти е приятен, че го слушаш. Ако седиш тих и спокоен, това много добре говори. Трябва да намериш в гласа му някоя хубава черта. Аз зная, че това няма да го направите. Казвам: има една област, в която сте влезли, и ако искате, за в бъдеще трябва да работите върху нея. На първо място се научете хубаво да гледате, за да имате една вътрешна светлина.

Сега кое разбрахте, кое можете да направите? Една хубава паста можете да я изядете. Има ли някаква мъчнотия в това? Няма никаква мъчнотия. Научете се хубаво да ядете пастите.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 11 септември 1936 г., петък, 5 ч., София, Изгрев