Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление.

 

Чете се темата: „Произход на разнообразието“.

Казано е в геометрията, че точката е безпространствена, следователно тя няма никакво измерение. Има ли разнообразие в точката? Като се движи, точката образува права линия. В движението на точката има ли разнообразие? Движението на точката показва известна възможност, посока, направление, но в него няма никакво разнообразие. Какво означава думата разнообразие? Тази дума е сложна, тя е съставена от две думи – от разни и от образи. Когато правата линия се движи, образува се плоскост. Щом точката при движението си образува права линия, можем ли да кажем, че правата линия е образ на точката? Ние можем да кажем, че пътят, следата, която точката оставя в пространството, може да бъде образ на движещата се точка; тогава плоскостта ще бъде образ на движещата се права линия. Когато плоскостта се движи, образува се тяло – куб; кубът представлява образ на движещата се плоскост, сам по себе си не е единна, самостойна единица. И тъй, правата линия е граница на плоскостта, а плоскостта – граница на куба; кубът пък е граница на още по-сложно тяло – на тесаракта. В този случай точката, линията, плоскостта, кубът, тесарактът представляват части от едно цяло и като такива, те не се ползват еднакво от благата на живота; например ако изложите куба на действието на слънчевите лъчи, стените му няма да бъдат еднакво огрени – тази е причината, поради която всички части на цялото не се ползват еднакво от благата на живота. Същият закон се отнася и до човешкото тяло – много удове има човек, но всички не се ползват еднакво от благата на живота.

Мнозина от вас сте изучавали алгебра и знаете какво означават рационалните и ирационалните числа. В буквален смисъл думата рационални означава разумни (на латински ratio означава разум), обаче числата не могат да бъдат разум­ни и неразумни. Според математиците рационални числа са ония, от които може да се извлече точен корен; ние пък можем да наречем рационални числа ония, които могат да се разберат, а ирационални ония, които не могат да се разберат – следователно те не се отнасят към физическия свят. Рационалните числа се измерват с определена величина, която ни е известна, от тях може да се извлича точен корен. Какъв е коренът на човека? Човекът представлява числото пет, това число няма точен корен – значи човек е ирационално число и на физическия свят той няма корен; това е лошо за него. Единицата представя Бога, тя е абсолютно число. Единицата има ли корен – всички корени от единицата дават все единица. Числото пет, умножено само на себе си, дава 25, от което може да се извлече корен.

Като говорим за числата, ние имаме предвид живите, органически числа – тези числа се срещат навсякъде в живота и в Природата. Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа. Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот. Например ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот; широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини, ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите са тесни – тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организма. Значи колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата; каквато работа започне, свършва я – може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с Любов. Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос; материалът, който изследват, е събран и те взимат този материал наготово, само го подлагат на своите преси, за да видят какво ще изтече от него – в  това отношение те са подобни на банкерите, които събират готовия материал на една или друга държава и го оформят, т. е. подреждат в системи.

Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и ширина – зависи какъв материал подреждат. Учените се различават по веждите – като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете дали известен учен е материалист, или е идеалист. Линията на веждите в материалиста слиза надолу; с какъвто и въпрос да се занимава, изучава го от материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо: може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея – защо? Защото всякога работи с рационални числа. Всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист. Той преувеличава нещата: като срещне някой човек, първо ще се очарова, но види ли една погрешка в него, веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове – веждите на тия хора са средни между първите два типа. Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат. Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание; освен това от значение е и посоката на космите. Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме, и още много трябва да работи върху тях, за да ги представи в тяхната идеална форма.

Какво е предназначенето на веждите? Чрез ред наблюдения и опити е доказано, че веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия; когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си – по този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, за да не влиза в мозъка. Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея; за да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина. Човек може да мисли и вечер, достатъчно е той да знае начина, за да се ползва и от най-малката светлина. Бухалът например вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек; когато искат да кажат за някого, че е философ, учен, наричат го бухал – с това искат да кажат, че като бухала и той вижда в тъмнина, защото и в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада – в това отношение бухалът живее при най-икономични условия: неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи – да събира светлина и вечер да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала – че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползва. Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон, за да търси храна, иска да даде урок на хората върху смелостта – той казва: „Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си“. Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: „Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми“. И при най-големите мъчнотии човешкият ум трябва да бъде чист и ясен, за да осветява пътя му.

Мнозина се интересуват от знанието за веждите и се питат могат ли да изменят линията на своите вежди, да ги подобрят. Човек може да измени линията на веждите си, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата – например ако при затворени очи накарате някого да познае колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи само ако има силно развита чувствителност; при това тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг. Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията, интуицията пък дава красива линия на веждите. Човек трябва да прави опити, за да развива своите сетива. Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях. Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване; това отклоняване може да бъде от 1 до 120 градуса. Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека. Отклоненията стават и в човешката мисъл, но с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние. Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка: ако сложите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина – това е анормално, болезнено състояние на организма; за да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси и след малко ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла; това показва, че нормалното състояние на организма е възстановено. Обикновено в дясната половина на главата се събира електричество, а в лявата – магнетизъм.

Съвременните лекари практикуват правенето на паси като метод за регулиране на енергиите в организма, но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек – чистите мисли и желания представляват добър проводник на Живите сили в Природата. Човек живее в област, където Живите Разумни сили на Природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, за да може правилно да ги използва; ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си. Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение – в тялото се развива много топлина, която може да го запали; същото явление става и с човека, когато се окаже внезапно противодействие на неговите чувства – гневът, недоволството в него не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му. Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека и дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши; за да отпуши сърцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от рационалното към ирационалното. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя; за да се възстанови нормалната функция на сърцето, човек трябва да влезе в хармония с Природата, да свърже своето сърце с общия пулс на Космическото сърце. Всяка планетна система също има свое сърце, което е свързано с общото Космическо сърце – сърцето на нашата слънчева система е Слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърце се определя от ритмичните вълни на Слънцето, следователно, ако сърцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към Слънцето – сърцето на слънчевата система, в която живее; иска ли да възстанови функцията на своето сърце, той трябва да изправи отношенията си към Слънцето, да внесе хармония между своя пулс и неговия. Не разглеждайте Слънцето само като физическо тяло – вън от своето физическо проявление Слънцето има и духовна природа, която е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото Слънце на Космоса; ето защо всеки момент дръжте в ума си мисълта вашето сърце, вашият пулс, да бъде в хармония с пулса, с ритъма на Слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърце с пулса на Космическото Слънце.

За десет дена направете следния опит: всеки ден по три пъти (сутрин, на обяд и вечер) се вглъбявайте в себе си и си казвайте: „Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят“.

Сега, като говоря за правилен пулс, за ритмично биене на сърцето, веднага изпъква налице въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишат правилно: поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете – при това плитко и слабо поемане на въздух те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, където създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздух, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън; при дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън. Като диша правилно, човек се обновява и освобождава както от физически, така и от психически болезнени състояния. Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10 до 15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да издиша бавно и ритмично; когато се поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато се задържа в дробовете, и двете ноздри трябва да бъдат запушени. Правете това упражнение по три-четири пъти на ден.

Тези упражнения са нужни за всички хора, особено за тези, които се занимават усилено с умствен труд. Те са необходими и за здрави, и за болни. За предпочитане е да правите тия упражнения вън, на чист въздух, отколкото в стая, при това добре е всеки да бъде сам, да не гледат другите хора как се упражнявате в дишането. Който диша правилно, той постепенно хармонизира своя живот и се обновява; не диша ли човек правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. Придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да изкарат човека от релсите на неговото равновесие. Приложете упражнението за дишането за десет дена, да видите какъв резултат ще имате.

 

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

 

Единадесета лекция

5 декември 1926 г., София