1929 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Психологически разбор на явленията

 

Тайна молитва.

 

Като ученици на обикновените училища, вие сте правили разбор на различни литературни произведения, но не сте правили разбор на явленията в живота, а като ученици на Живота, вие трябва да разглеждате всички житейски явления психологически, да правите вътрешен анализ. Например какво става с телата – увеличават ли се, или се намаляват? Ще кажете, че ако става въпрос за житното зърно, то се увеличава, като се посади в земята. Откъде взема материя за своето увеличаване? Ще кажете, че житното зърно черпи материя от Слънцето; щом е така, Слънцето намалява.

Външно погледнато, процесите стават както ги виждаме, но всъщност вярно ли е, че житното зърно се увеличава, а Слънцето намалява? Ако поставите един предмет далеч от вас, как ще ви се види – намален; какво ще стане със същия предмет, ако вие се приближавате към него или ако той се приближава към вас – ще се увеличи. Всъщност увеличава ли се, или се намалява този предмет – нито се увеличава, нито се намалява. Същото можем да кажем за житното зърно, както и за Слънцето: нито житното зърно се увеличава, нито Слънцето намалява; увеличаването на житното зърно и намаляването на Слънцето са привидни явления. Тогава какво знание е това, което се основава на външни привидности?

Знанията, които съвременните хора имат, трябва да се пресеят, да се отдели от тях същественото от несъщественото, вярното от невярното. Например често казвате, че човек първоначално расте, а после започва да се смалява – вярно ли е това? Какво разбирате под думата растене? Механично растене ли е това, или съзнателно, психично? Ако растенето на човека е механичен процес, той постоянно би се увеличавал, докато най-после спре. Какво всъщност става с растенето на човека – спира ли, или започва да се смалява? Растенето на човека е процес, за който самият той няма ясна представа – защо? Защото не е дошъл още до онази абсолютна, права мисъл, която определя нещата според тяхната действителност.

Представете си, че имате едни везни, които са в равновесие. Ако на едно от блюдата сложите малка тежест, равновесието веднага се нарушава – едното блюдо тежи повече от другото. Това показва ли, че е станало някакво растене? Ако съберете числата 1 и 2, които нямат вътрешна връзка помежду си, това събиране е механично, но ако имат такава връзка, събирането е органично; освен вътрешна връзка, ако имат и разбиране помежду си, събирането е трояко: механично, органично и психическо. Ние отиваме в разсъжденията си по-дълбоко, а именно: две величини, които нямат вътрешна връзка помежду си, могат да се съберат механично, но с някаква цел. Механичните процеси крият зад себе си участието на някакво разумно същество. Например виждате на едно място поставени килограм захар и килограм пресни смокини и казвате, че има два килограма; вие събирате тези величини само механично, защото между тях няма съзнателна връзка. Разумният човек обаче ще намери някаква цел в събирането им – онзи, който ги е купил и ги е оставил на едно място, има за цел да направи нещо от тях. Какво може да направи? Например сладко – от един килограм захар и един килограм смокини става хубаво сладко. Разумният, досетливият човек намира цел и смисъл и в механичните процеси.

Сега да се върнем към израза увеличаване на материята. Много от съвременните учени нямат ясна представа какво нещо е увеличаване, или еволюция, на материята. От философско и математическо гледище първичната субстанция, която изпълва пространството, нито се увеличава, нито намалява. Ако се увеличава, това показва, че ѝ липсва нещо и тя трябва да черпи материя отнякъде, за да си набави това, което не ѝ достига; оттук излиза, че на Вечността може да се придаде нещо, но всъщност това е невъзможно. Ако пък кажете, че от материята на Вечността може да се отнеме нещо, излиза, че тя е ограничена – и това не е вярно. Ако приемем, че Вечната материя, т.е. материята на Вечността, се увеличава и намалява, ще излезе, че Битието е нещо нереално. Това е невъзможно – защо? Невъзможно е на нереална основа да се градят реални неща. В този смисъл Вечността е реална, защото материята в нея нито се увеличава, нито намалява. Вие можете да се запитате: „Защо трябва да приемем, че материята в Природата е неизменна? Защо трябва да приемем, че Битието е реално и абсолютно?“. Защото всяко друго твърдение вън от това е относително и отрицателно и ще ви изведе на лъжлив път. Докато човек уповава на величини, на които може да се придаде нещо или от които може да се отнеме нещо, той няма основа в живота си, стъпил е на нещо неустойчиво, от което всеки момент може да се измести.

Животът на всеки човек трябва да бъде поставен на реална основа, за да има нещо устойчиво, на което да разчита във всички случаи на живота си. Не е ли реална основата, на която е стъпил, той живее в преходните и временни неща. Например някой е неразположен към едного, не мисли добре за него; след време го среща и получава от него една хубава ябълка; той взема ябълката, разглежда я и в това време си мисли: „Този човек не е толкова лош, колкото си представях, има нещо добро в него“. Как е познал това – от ябълката; значи този човек е вложил нещо добро в ябълката. Между тези двама души няма вътрешна връзка – ако бяха свързани вътрешно, те щяха да познават доброто и лошото в себе си без никакъв външен предмет, както в случая чрез ябълката. За да познаете добротата на човека, не е нужно да получите от него някакъв предмет – вътрешната връзка между хората сближава и опознава.

Като наблюдавам лицата на съвременните хора, виждам, че каквото и да им се говори, те знаят едно – да искат. Кой каквото няма, иска да му се даде – ако няма къща, иска къща; ако няма пари, иска пари. Какво ще придобие човек, ако му се даде това, от което се нуждае? Ако е материално, в скоро време ще го изгуби, но ако получи нещо духовно, може да го занесе със себе си. Колкото и да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира; седи при него, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: „Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от теб – парче сирене“. Даде ли ѝ парченце, професорът престава да ѝ говори за произхода на сиренето. Котката го изяжда и отново отива при професора, за да иска още – значи материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство; дадете ли ѝ ябълка, ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад – котката не яде ябълка. Същото се отнася и до човека – и той се стреми към това, към което има известно сродство; с това се обяснява защо различните хора се интересуват от различни неща, били те материални или духовни.

И тъй, като изучавате живота на различните хора, виждате, че те се интересуват от специфични неща: някой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четвърти – от наука, философия и т.н. Защо е така? Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство; не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката. Например ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе, но дадете ли му някой сложен инструмент, не може да свири на него – защо? Не е дорасло още до този инструмент. Следователно, когато някой човек не може да се ползва от известни неща, това показва, че или не ги разбира, или между него и тях няма сродство; ако те са по-високи от него, той трябва да се издигне до тях, за да ги използва.

Като ученици, вие трябва да си дадете отчет какво разбирате, какво не разбирате и с какви сили разполагате; знае ли тия неща, човек има стълб, на който може да уповава, и тогава на какъвто и изпит да го подложат, предварително знае може ли да го издържи, или не.

Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които човек черпи нещо съществено – истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека. Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите еволюция и инволюция. Да еволюира нещо означава то да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу; слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция, а възлизането му нагоре, т.е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил той при слизането си в кладенеца – напълнил е стомната си с вода; не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба – че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел – защо? Защото той извира от земята, следователно отнетата вода отново се връща. Значи еволюцията и инволюцията са обратни процеси; първия наричаме още процес на пълнене, а втория – процес на празнене. Може ли да има някаква лъжа в пълненето? Или каква придобивка има в пълненето? Лъжа и кражба има само там, където е користолюбието – ако човек се пълни или товари с цел да обогати себе си, там може да става въпрос за лъжа и кражба.

Един апаш срещнал бедна вдовица, която носела на гърба си чувал с жито. Като се уморила, тя седнала да си почине. Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си. Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че са откраднали житото ѝ. Веднага ѝ се притекли на помощ; затичали се хора, стигнали апаша и го запитали:

– Защо взе житото на бедната жена?

– Взех го, за да ѝ помогна; като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча.

– Ти си добър човек – казали хората.

Всъщност той не е толкова добър, както се представил, но за да избегне закона, си послужил с лъжа – ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и да го пъхнат в затвора, но при това положение никой не може да го обвини в кражба. Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика. Никой не знае какво е било интимното му намерение; всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот – услужва човекът. Какво е спечелил апашът от тази кражба? Нищо друго, освен лъжата, но тя не е положителна печалба – чрез нея се е спасил от затвора, но временно, все някога ще влезе там.

Който лъже и краде, той е в затвор. Не е важно дали човек външно или вътрешно е ограничен; важно е да има будно съзнание, да избягва лъжата. За да я избягва, той трябва да я познава. Често тя се скрива така майсторски, че влиза в истината, без да я познаят – затова някои хора говорят истината, без да подозират, че вътре е скрита лъжата; други пък говорят лъжа, без да подозират, че вътре е скрита истината.

Представете си, че вдовицата не може да стигне апаша и след известно време си купува нов чувал с жито. Сега вече апашът е свободен и от затвора, и от лъжата. Той продължава да носи чувала с намерение да го занесе у дома си. По едно време спира да си почине и задрямва. Друг апаш, по-голям майстор от него, сграбчва чувала, слага го на рамото си и тръгва напред. Докато първият апаш се събуди и окопити от съня си, вторият се е отдалечил на известно разстояние. Първият започва да тича след него, докато го достигне, и се хвърля върху чувала, иска да го вземе.

– Защо взимаш житото ми? – запитва го вторият. – Житото е мое.

– Не, житото е мое.

И започват двамата да спорят. Вторият прибягва към свидетели, спира няколко пътници, които са го срещнали, и ги запитва:

– Какво ще кажете вие, чие е житото – мое или на този, който ме гони?

Всички пътници единодушно отговарят:

– Житото е твое.

Ето един случай, когато в истината е скрита лъжата. Тази истина е привидна, относителна. За да не изпаднат в лъжа, те трябваше да кажат: „Ние видяхме, че този човек носи чувал с жито, но чие е житото – не знаем“; aко бяха отговорили така, щяха да бъдат по-близо до истината, отколкото да твърдят с положителност, че житото е негово.

Като знаете верността на относителните неща, вие трябва да внимавате да не изпадате в лъжливи положения. Следователно натъкнете ли се на известни мисли, чувства и постъпки, търсете техния произход и тогава ги приемайте като свои. И лъжата има свой произход; като не знаете произхода ѝ, вие често я приемате в себе си и без да искате, носите последствията ѝ. Ако полицията хване апаша за лъжа или кражба, налага му глоба според откраднатата вещ – може да бъде петстотин, хиляда, две хиляди лева и повече; това показва, че лъжата има отрицателна стойност. Ако апашът е дал лъжлива клетва, освен глоба, налагат му и друго наказание – затвор; лъжата се наказва с глоба, с пари и със затвор. Понякога тя се равнява на неколкомесечен или неколкогодишен затвор; има случаи, когато за лъжа наказват човека с бой, удрят му 25 тояги. Тъй щото лъжата се измерва с отрицателни числа; ако не бъде свързана с отрицателни числа, които да засягат човека, той никога не би могъл да се освободи от нея. Лъжата, кражбата, убийството, насилието, като прояви на злото, се измерват с отрицателни числа.

Не само злото, но и Доброто се определя с числа; всяко добро, голямо или малко, се равнява на някакво число; с други думи казано: всяко добро има своя цена, малка или голяма. Наистина, направите ли добро на някого, той веднага търси случай да ви благодари по какъвто и да е начин – чрез пари, чрез някакъв подарък, чрез услуга. Следователно всяко зло, което хората ви причиняват, се дължи на вашата карма с тях; всяко добро, което ви правят, се дължи на вашата дихарма с тях. Тъй щото, когато някой човек ви прави добро или се отнася добре с вас, не питайте защо става това – някога вие сте направили добро на този човек и след като ви е търсил стотици години, най-после ви намира; доволен, че ви е намерил, той бърза да не ви изпусне, за да ви благодари. Също така постъпва и онзи, на когото сте направили зло – той ви търси със стотици години и когато ви намери, постъпва с вас по същия начин, както някога вие сте постъпили с него. Ще кажете, че не помните това; то е друг въпрос – помните или не помните своите минали животи и отношения с хората, това не значи, че не сте живели много пъти с тях на Земята.

Мнозина се оплакват от неуспех в живота си, без да знаят причината за това. Когато бърза да свърши работата си както и да е, човек не може да има успех – бързата работа е всякога несполучлива. Има смисъл човек да бърза, но когато му е даден срок, иначе трябва да работи спокойно, планомерно. Неприятностите, на които човек се натъква, пак се дължат на бързане. За да не преживее нещо неприятно, човек трябва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си или да пристъпи към работа. Бързането винаги носи след себе си умора. Като се умори, човек става неспособен за работа и дълго след това трябва да си почива, за да възстанови изгубените си сили. Човек не се уморява, когато върви по законите на Природата; не следва ли нейните закони, той всякога е изложен на умора, на неестествени болезнени състояния. Ще кажете, че като си почива, човек възстановява силите на своя организъм; важно е как си почива – има почивка, която не възстановява силите на човека. Истинската почивка подразбира спокойна, трезва мисъл; като мисли така, човек си почива и придобива нови сили.

Съвременните хора мислят много, но въпреки това не си почиват добре, пък и работите им не се нареждат – защо? Защото мисълта им не е права; те мислят за дреболиите в живота: за дрехи, за обувки, за дърва през зимата, за служба, за къща и т.н. – това са тревоги, безпокойства, а не права мисъл. Предмет на правата мисъл са възвишените и красиви неща. Щом останете свободни, започнете да мислите, че сте богаташки син и обикаляте света с научна цел; тук отидете, там отидете, докато придобиете нещо ценно. Представете си, че се записвате в най-съвършения и богат университет в света, при най-добри професори, където изучавате различни предмети. Като казвам, че трябва да си представяте красиви и приятни неща, същевременно имам предвид да работите, да придобивате знания. Всъщност не сте ли в най-съвършения университет, при най-добри професори и учители – Животът е най-великият университет с най-добри професори. Като изучавате Природата, не правите ли околосветско пътуване? Ще кажете: „Така ли е в действителност?“. Колкото имате право да се съмнявате, толкова имате право да вярвате. То е все едно да третирате въпроса има ли задгробен живот, или няма. Докато съм на Земята, има земен живот, в който всички вярват; щом напусна Земята, има задгробен живот, защото отивам там.

Вярващият и невярващият в задгробния живот могат да се уподобят на два радиоапарата с различна възприемателна и предавателна способност: първото радио възприема вълни, които идват от Духовния свят, вследствие на което вярва в Бога, както и в задгробния живот; второто радио възприема само от физическия свят, вследствие на което не вярва в Бога, нито в задгробния живот. Всяко радио говори и пее на свой език. Кой каквото възприема, в това вярва. Двата апарата произхождат от две различни среди.

Тъй щото не е правилно да спорят хората върху въпроса има ли задгробен живот, или няма. Когато човек върви в правия път, Бог съществува за него; щом изкриви пътя си, Бог престава да съществува. Докато човек има сполуки, Бог съществува; щом дойдат несполуки в живота му, Бог престава да съществува. Това е криво разбиране на живота; Бог се проявява при всички условия, независимо от това дали човек е богат, или е беден, прост или учен, слуга или господар, здрав или болен. Не е право богатият да признава Бога, а сиромахът да го отрича. Богатство, което се придобива и губи, не е истинско, при това истински богат е онзи, който всякога носи богатството със себе си. Някой богат даде богатството си на своя слуга, да го носи на гърба си, да го пренесе от едно място на друго; като занесе богатството на господаря си, последният му дава десетина лева, задето го е носил. Докато богатството е било на гърба му, слугата се е радвал, минавал е за богат човек; щом го свали от гърба си, отново минава за сиромах. Но и богатият, който оставя другите да носят богатството му, не е истински богат. Следователно богатият трябва да носи богатството в себе си; музикантът трябва да носи музиката в себе си; ученият трябва да носи науката в себе си; здравият трябва да носи здравето в себе си.

Често слушате някои хора да казват: „Да събираме бели пари за черни дни, за да си поживеем поне на старини“ – те мислят да живеят добре на старини. Това е невъзможно, то е все едно музикантът да мисли, че на стари години ще даде най-добрите си концерти, а певицата да казва, че на стари години ще пее най-добре – това е невъзможно. Остарелият музикант може да говори за музиката, за своята цигулка, но не може да свири; остарялата певица може да говори за пеенето, за успеха, който някога е имала, но не може да пее. Всяко нещо се проявява на времето си. И старият музикант, и старата певица могат да пеят и свирят, но ако не са преставали да работят.

Човек трябва непрекъснато да работи, да не мисли за старини. Не делете живота си на външен и вътрешен, на младост и старост. Човек трябва да живее и във всеки момент да придобива по нещо; млад ли е, или стар – това не е важно, той трябва да живее съзнателно и да работи постоянно. Един овчар, добър приятел, е за предпочитане, отколкото десет учени, богати хора, които ще ти се изявят в бъдеще като приятели; овчарят още днес може да ти услужи, докато въображаемите приятели с нищо не могат да ти помогнат. Приеми услугата на овчаря, за да не гониш сенките на бъдещите приятели; това значи: използвай добрите условия на живота още днес и не очаквай на бъдещите.

И тъй, уповавайте на онази реална, съществена мисъл, на която всякога можете да разчитате – тя представлява истинския ви капитал. Уповавате ли на някоя идеална мисъл, която в дадения момент е приложима, вие имате в банката си фиктивен капитал. Ако трябва да си създадете някакви възгледи за живота, спрете се в себе си, в своята душа и оттам извадете онова, което е написано вътре. Не е важно какво са казали и казват писателите по един или друг въпрос; важно е какво е записано в душата ви. Всеки писател изнася своите субективни възгледи върху живота, всеки писател описва себе си – в този смисъл субективните възгледи не са меродавни. Друг е въпросът, ако писателят изнася възгледите на Великата природа, но за да направи това, той трябва да разбира нейния език. Който разбира езика на Великата природа, ще намери в нея образци за всичко, към което човек се стреми – образец за истинския брак, за отношенията между хората и т.н. Следователно, искате ли да живеете добре, следвайте неотклонно законите на Великата разумна природа и не се страхувайте от нищо.

Какво разбрахте от това, което днес говорих? Ще кажете, че сте разбрали, че някои неща имат приложение в живота, а други – не; някои неща ви ползват, а други – не. Не трябва да се обезсърчавате. Поради това, че някои неща са полезни за вас, а други – не, не трябва на първите да давате по-голяма цена, отколкото всъщност имат, а другите да омаловажавате; вие трябва да разбирате нещата, да мислите право и да цените всяко нещо според неговото вътрешно съдържание и смисъл. Да мислите право – това значи да сте дошли до новото разбиране на нещата; новото разбиране внася светлина в човешкия живот.

Мнозина се обезсърчават от живота си, от условията, в които се намират, и ако разбират астрология, хиромантия, физиогномия, търсят причините за лошите условия в далечното минало, в планетните влияния и т.н. Донякъде това е вярно, но защо и как сте попаднали под едни или други астрологични влияния? Не е достатъчно човек да констатира, че някои планети имат лошо влияние върху него, и с това да се освободи от всякаква отговорност; важно е защо е попаднал под това влияние. Когато се спира върху последствията на нещата, човек трябва да знае и причините на тия последствия; като ги знае, той трябва да знае какви методи да приложи, за да се освободи от ония причини, които носят лоши последствия.

Често някои хора са недоволни от себе си и казват, че са лоши; други са доволни от себе си и казват, че са добри. Кога човек е лош и кога – добър? Казвам: когато кръгът на човека е отвън, а квадратът вътре – човек е лош; и обратно: когато квадратът е отвън, а кръгът – вътре, човек е добър. Какво означава това? Квадратът представлява физическия, материалния живот, а кръгът – Божествения. Следователно, когато Божественият живот е вътре в човека, а физическият – отвън, по-далеч от него, човек е добър; когато физическият живот е близо до човека, на първо място, а Божественият – отвън, стойте далеч от него, той е лош. Квадратът представлява още лошите условия, а кръгът – добрите. Тъй щото, когато човек е потопен в лошите условия, т.е. когато лошите условия са в него, той минава за лош; когато добрите условия са в него, а лошите – вън от него, той е добър.

Силата на човека седи в Доброто, което той носи в себе си. Поставите ли добрия човек при лоши условия, той всякога си остава добър, той не се мени от условията. Велика, мощна сила е Доброто, вследствие на което никаква сила не може да го измени. Някои хора не успяват в живота си, защото не вярват в Доброто – те казват: „Не мога да направя това или онова, понеже не е по силите ми“. Всичко, което е дадено на човека, е по неговите сили. Ако пилето в яйцето има сила да използва материалите, които са в него, и може да се излюпи, защо човек да не може да използва известни материали, сили и условия, за да свърши известна работа? Следователно направете малки усилия да счупите черупката на яйцето, понеже условията отвън са готови и чакат да се проявите.

И тъй, искате ли да хармонизирате живота си, стремете се към права мисъл, към дълбоко разбиране на нещата. Не мислете, че можете да разрешите всички въпроси. Има въпроси, върху които не можете да разсъждавате; колкото и да мислите върху тях, нищо няма да разберете и разрешите. Например някой казва: „Бог е създал света, но кой е създал Бога?“; да се задава такъв въпрос означава пълно неразбиране на нещата. Какъв Господ е този, който е създаден от някого? Бог нито се създава, нито се разрушава, Той е вечен и безграничен. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи. Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал, затова именно Той е абсолютно реален. Всяко нещо, което е създадено, е относително реално.

Питате кой е създал житното зърно. Житното зърно съществува благодарение на едно разумно същество, което се грижи за него; същото се отнася и до човека. Реално ли е това, което виждаме и което ни заобикаля? Реалното никой не може да ограничи, но може да се провери.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 6 декември 1929 г., София