1934 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Променливи величини

 

Добрата молитва

 

Пишете върху темата: Ползата от богатството и сиромашията.

Ще прочета от 1. до 15. стих от 2. глава на Посланието на апостол Павел към Римляните. Това е една правова глава за изпълнението на закона. Коя беше основната мисъл на миналата лекция? (– „Живият квадрат на човешките отношения.“)

Допуснете, че имате една българска гайда. Тя е направена по закона на квадрата. Които от вас се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда, аз няма да ви я описвам. Все таки, виждали сте гайди, направени от мех – имат едно вречало, сложено настрани, и един пискун, на който се свири, една малка флейта. Когато гайдарят надува гайдата, пуска отгоре въздух, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има едно равновесие, гайдата е пълна. Гайдарят ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават: когато удължава двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири. Където ъглите се удължават, там става свиренето; където двама се отдалечават, там става свиренето.

В света добрите хора не са известни толкова, колкото лошите. Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили. Някой направил голяма злоупотреба, но дал два милиона лева и това ще се пише навсякъде. Казват за някого, че е добър – отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него. Питам: къде е доброто сега? Въпросът седи в следното: вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане? Това е в преносен смисъл. Пукнатата стомна пълна може ли да остане? Не може. Защо? Защото е пукната. Сега се изискват две съждения. Защо е пукната? Сама ли се е пукнала, или някой я е пукнал? Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет. Коя е причината да не можете да го разберете? Например в астрологията казвате, че Венера влияе на чувствата или че Меркурий влияе на човешката мисъл, а Луната влияе на човешкото въображение. Това са твърдения. На какво основание Венера влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго?

Отивате до една печка, запалвате я и тя се нагорещява. На еднакво разстояние от същата печка има восък, цвете и златни монети. Какво влияние ще окаже топлината върху восъка? Той ще започне да се топи. Какво ще стане с цветето, какво ще стане със златните монети? Те малко ще се постоплят – защо? Материята е по-твърда. Значи в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцеплението? Учените как го обясняват? Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение ти го държиш по-силно. Ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си, да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хлабаво. Питам: от самия предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения? Причината е външна.

Сега ние правим аналогия, едно сравнение: два ъгъла, които се приближават, показват, че двама души се обичат, а два ъгъла, които се отдалечават, показват, че двама души се намират в противоположни полюси. Някой може да извади лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо, не се обичат. Например имате две братчета в една и съща къща, но те не се обичат, скубят си косите. А се случва двама, които са далеч един от друг, да се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта подразбира друго отношение – вътрешно отношение. Два предмета може да са близо, но да нямат сцепление, да нямат вътрешна връзка, да нямат нищо общо. Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре. За всеки предмет, който не можем да разглеждаме добре, казваме, че е далеч. Следователно можем да направим една аналогия: колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо, а пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далеч. В астрологията например причината за влиянието на Венера върху чувствата трябва да седи съвсем другаде. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не искат да разкриват. А Луната например няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философски работи, които, и да се разрешават, какво ще ви ползват сега?

Според таблицата за умножение 2.2=4. Какво разбирате под тези думи: две по две е равно на четири? Разбирате, че 2, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така? Но има един закон, който гласи, че 2 е отрицателно число и то, умножено два пъти на себе си, образува едно положително число. Да направим сега един извод. Имаш да даваш 2 лева, взимаш още два и имаш да даваш 4 лева. Питам: двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са? Какви числа са те? Кои числа наричаме отрицателни и кои – положителни, според нашите схващания? Едно отрицателно число го държат хлабаво, а пък едно положително число го държат силно. Два лева ли държат по-яко, или четири лева?

Имате една чаша – това е числото 2 (фиг. 1). То е отрицателно число, понеже всичката течност, която налеете в чашата, при едно малко прекатурване може да се изсипе навън. В числото 2 вие нямате сигурност да удържите онова, което имате. Имате и друго число, затворено. Както и да го обръщате, това, което е вътре – течността, не се излива. То е положително число, в него нещата може да останат по-дълго време. Ние правим своите заключения: изводът е, че всяко едно устойчиво число е от положителен характер, а всяко едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества, каквито имат положителните мисли.

Ако изучавате съвременното електричество, знаете, че там, където се проявява светлината, е отрицателният полюс, полюсът на проявлението. А мястото, откъдето иде енергията, е положителният полюс, но той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, откъдето иде енергията, е положителна, а там, където се проявява, е отрицателна част. Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: всяка една погрешка е печалба (не сте уверени всички в това). Печелиш това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил това: разбрал си, че джобът ти е съдран. Няма за какво да съжаляваш, ще закърпиш този джоб, за да не губиш повече. Ще познаеш, че джобът ти има дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата. Значи, ако направиш една погрешка, имаш една печалба.

Според съвременната физика, ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява. Да кажем, че имате една помпа – имате едно въздухообразно и едно течно тяло. Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон въздухът изхвърля водата навън. Питам сега: ако някой с такава помпа ви намокри, кой е виновен? Виновна е водата, а пък въздухът стои скрит. Но водата ли е виновна? Тя ще каже: „Въздухът ме изпрати“. А зад въздуха кой стои? Зад въздуха има едно твърдо тяло. Някой ще попита: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността?“. Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, да си намери тя друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взима водата, прави от нея вадички, вкарва я в градината си, дава ¢ широко пространство и си полива зеленчуците. Казва: „Аз ¢ давам да върши почетна работа“. Водата най-после заема почетно място – става слугиня, ходи да работи из градините.

Законът е: щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството, ще изгубиш своето първо положение (в света е така). Какво положение ще заемеш, след като въздухът те изхвърли навън, както изхвърля водата? Кое е средното положение, което ще заемеш? Ще станеш слуга. Всеки, който слугува, е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугуваме, за да научим една опитност. Каква е главната задача в слугуването? За какво слугува един слуга? За пари. Той слугува за това, което е изгубил. Първо не е оценявал богатството, а сега е придобил богатство в малък размер. И след като слугува 10­15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил. В живота има такива опитности на господари и сиромаси. Богатият не е сигурен, той може да загуби богатството си. И сиромахът може да намери богатство. Хората не се раждат богати, не се раждат и сиромаси. Какви се раждат? Има други отношения. Един човек може да се роди при много благоприятни условия, с отличен организъм, а може да се роди и с хилав организъм. Казвам: извежда се друг закон.

Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия – организмът му не е така добре съграден, както би трябвало. Той съзнава това – тогава какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният? (– „Трябва да слугува.“) Какво трябва да направи невежият? Трябва да учи. Какво трябва да направи болният? Да търси цяр за болката си. А какво трябва да направи нещастният? Всички вие говорите за нещастието, но досега виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието, можете ли да го опишете? Някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? По какво се отличава нещастният човек? (– „По израза и по някои черти на лицето, по походката, по положението на тялото.“) Например как ходи една нещастна майка, която си е изгубила детето, или един нещастен търговец, който си е изгубил парите, или един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото? Можем да ги наредим. Професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (– „Като параход без компас.“) Какво е ходенето без компас? (– „Клатушкане.“)

Ще направя едно сравнение. Представете си, че една гайда е пълна с въздух и свири. Допуснете, че това свирене е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарят изпразва въздуха и тя вече не свири – нещастна е. В какво седи нещастието на гайдата? Изгубила е въздуха. Може ли да се направи едно психологически по-тънко сравнение? Допуснете, че ваша приятелка ви е написала отлично писмо, писмо на щастието. Показва ви известни правила и закони, вие държите писмото и се радвате. Идва друг ваш приятел, който не разбира тези работи, но има едно изкуство – само като прекара една течност по редовете, затрива всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен, изгубили сте нещо – какво? Много пъти казвате: „Без пари не може“. Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото и след като го изгубите, на вас ви е неприятно.

Питам: съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си. Той трябва да бъде здрав, трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е – богатството носи ли щастие? Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от ума на човека, от неговото сърце, тогава добре, но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в теб се ражда един вътрешен страх. Американските милионери си намериха беля на главата. В страната, която минаваше за образец, са най-нещастните хора. На някой милионер му задигнали посред бял ден сина, дъщерята, жената и ги откарали някъде. Има една милионерка, която е наследила голямо богатство, и 20 детективи я пазят, да не би да я задигнат. Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и хора. Тази мома, която се пази от 20 души, е наследила едно богатство отвън.

Ако вие обичате да си похапвате, казвате: „Дотегна ми да ям сух хляб. Само със сух хляб не става“ – съжалявате за условията си. Но след като ядеш пищна храна, и тя не е добра – започват да се трупат известни утайки в теб, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат в теб, загнездват се и започват да се хранят – ти си приготвил храната и тези апаши започват да се хранят. Ревматизмът, това са апаши. Неврастенията, това са апаши в нервната система. Имаш главоболие, това са апаши. Боли те сърцето, това са апаши. Навсякъде е така. Как допускате тези апаши, нали държавата си има стражари? За да изпъдите след това един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, се наричат професори, почетни хора. Ще ти дадат една течност веднъж-дваж, но някой път апашите не излизат навън. Едно време набожните хора не са се лекували. На болния му определят пост – един, два, десет дни да не яде нищо, да стане като кука. И апашите, като няма какво да ядат, започват един след друг да си отиват. А пък сегашните лекари казват на болния: „Ти ще ядеш, за да се оправиш. Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото, ако постиш, може да умреш“.

Сега аз ви показвам научната страна на нещата. Всяка наука трябва да има приложение в органическия свят. Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл. Аз наричам гениална онази мисъл, която влиза и може да гради вашия организъм; това е една положителна мисъл. Всяка мисъл, която не може да ви служи, не е потребна за вас. Тя може да седи като гостенин ден-два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положително онова чувство, което може да ви помага. Например искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е това? Красотата на човека е резултат. От какво зависи този резултат? За да бъдеш красив, нужно е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти – те ще дадат красота. Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Това може да се опита. Да допуснем, че десет души от вас искат да се самовъзпитат и ще направят такъв опит; сто души могат да го направят. Ще кажете на някой ваш приятел: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам“. Вие имате само 100 лева и искате, когато се захласнете, този приятел да ви изненада, да ви обере и тогава да видите какво влияние ще окаже върху вас това, дали ще погледнете хладнокръвно. Например пипнете, потърсите стоте лева – няма ги, а не можете и да си спомните за опита – какво ще бъде вашето положение? За стоте лева както и да е, но имате един пръстен със скъпоценен камък, този приятел го задига и вие го търсите – няма го. Какво ще бъде вашето състояние?

Ще изпитате доколко можете да владеете себе си. Ако  могат да ви смутят сто лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В Природата животът, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади, и вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това. Откакто човек се роди, докато умре, животът постоянно е ред изненади. Ти си млад, растеш до известно време, но като дойдеш до 30–40–50–60-годишна възраст, зъбите ти започват един след друг да падат; преди си виждал хубаво, а пък сега с очила гледаш; ял си хубаво, сега стомахът ти не работи; бил си изправен, а сега ставаш прегърбен; жена ти и децата ти са умрели, заминали са за другия свят. Ти си казваш: „Какво мислих, пък какво стана с мен!“. Този човек има едно погрешно схващане.

Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че нещата там са ваши. Дават ви право да бутнете този или онзи скъпоценен камък, но ни най-малко не мислете, че ви ги дават като ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги сложите на мястото им, а като свършите, ще ви покажат пътя. Първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя – животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали, са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуска Земята, обискират го по всички правила, за да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей. А вие оплаквате човека, казвате: „Горкият, стопил се е. Какво става с него?“. Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка15 да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи и като излезе, пак го теглят. В Писанието се казва: „Претеглен си“. Сега вие всички се оплаквате, че ви теглят, искате да влезете без теглене – ще ви теглят, как не. Ще отидеш в банката и за да не задигнеш нещо, ще те теглят и като влизаш, и като излизаш.

Другата страна е, че ти влизаш в един музей, където отношенията са различни – това е място на безлюбие, това е обществено заведение.  Същественото в света, най-съществените неща в света Природата ги пази. Има неща, които не пази, те са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, завежда ви в градината си и вие си откъсвате един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей със скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Кое е за предпочитане: да влезете в един магазин, където само да ви дадат дрехи да ги премерите и пак да си ги приберат, или пък да отидете в един обикновен магазин, където да ви дадат дрехи и облечен с тях да излезете? Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални. Например едно чувство, което се мени, не е реално; една мисъл, която се мени, не е реална; една любов, която се мени, не е реална. Някой казва: „Изгубих любовта си“. Любовта може ли да се изгуби и да се намери?

Единственото нещо в света, което не се губи, това е Любовта. Вие се оплаквате за изгубеното. Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти си в един замък, където има само едно малко прозорче, и сутрин, като станеш, поглеждаш Слънцето през него, но един ден идва някой и го затваря с кепенци. Ти не можеш вече да гледаш през прозореца и си нещастен. Какъв е церът за това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Разхождаш си из замъка, но това, което е в него, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. Но има и следното положение: това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. След като човек е изгубил прозореца, прекъсната е връзката му с външния свят и той се счита нещастен, идва при него в замъка един учител и го пита: „Защо си нещастен?“. Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота“. Учителят го потупва по рамото и казва: „Не един, а двайсет прозореца мога да отворя в този замък“. Вие казвате: „Имаме само една любов“ – един прозорец е това. Учителят взима ключа, отваря вратата и извежда затворника от замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез навън“.

Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали – изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в Природата. Това, Безграничното, аз наричам Бог. И всякога, когато изгубиш тази връзка, ти може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази Първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органично извън вас. Не търсете Бога вън от вас. Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, Който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз наричам Бог вътре в живота. И ако вие сте нещастен, потърсете Го. Ако сте невежа, потърсете Го. Ако сте слаб, потърсете Го. По всяко време, където и да е, вие трябва да Го търсите, понеже всеки човек, когото срещате в света, когото намирате и обичате, е един малък лъч, който е излязъл от Бога. Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, още повече заради това, че той е от онова място, откъдето всички лъчи излизат. Ако изгубите малкото богатство, което имате, вие се смущавате. Ако за малкото богатство се смущавате, да не би да го изгубите, трябва да знаете, че има по-голямо богатство, има нещо в света, което не се губи. Тази е теорията, по която светът е създаден.

Това е един планински връх (фиг. 2), на него може да стои твърда вода, а течна не може. Какво прави течната вода? Например вие сте млад момък – планински връх сте. При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха, покрива ви – това е снегът. Тя ви е утеха. Но един ден дойде Слънцето и тази вода се разтопи, отиде надолу, пет пари не дава за вас. Питам сега: къде е погрешката? В кого седи погрешката – във върха ли, или във водата? (– „В Слънцето.“) Слънцето прави добро. Слънцето иска да направи добро и на върха, и на водата – да ги напече, да се радват.

В живота вие нали имате едно противоречие? Имате известни противоречия в ума си. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло“. Та питам: може ли водата да седи на един планински връх? Може ли момъкът да се влюби в една мома – не може. Това предполага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му се даде. Влюбеният иска онзи, когото люби, да му даде нещо. Единият е слуга, а другият е господар, нищо повече. Влюбва се сиромахът в богат човек и сърцето му трепери. Защо го люби? Защото там влага парите си и иска богатият да му даде нещо. Питам сега: сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби? Докогато има парички. Той има например 2 милиона – с колко нули се пишат 2 милиона? (– „С шест нули.“) Значи общо се пишат седем цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат – сиромахът вече няма да има любов към богатия. Сега законът се обръща – представете си, че този, който нищо е нямал, сега има два милиона, тогава онзи, осиромашалият търговец, ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слугата се влюби, той е сиромах, когато господарят се влюби, и той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял.

Аз обяснявам нещата, които се променят. В Природата има известни променливи величини. Аз говоря за тях. Влюбването е една променлива величина, а Любовта е една постоянна величина. Променлива величина значи: в процес на развитие. Обяснявам това по друг начин. Когато сте ученик в първи клас, обичате учителя си от първи клас, във втори клас обичате учителя си от втори клас и т.н., докато дойдете в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на променливите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота ние се намираме в променливи величини. Ученикът трябва да завърши първи, втори, трети, четвърти клас и т.н. Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променливите величини. Защо е така? Така е.

Защо остарява човек? Това е една променлива величина. Защо се ражда? Това е сега научната страна – ще кажеш: „Това е една променлива величина, другояче не може“. Защото, ако вие влезете в един свят, където величините не са променливи, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променливите величини. Вие сега се чудите на това. Да допуснем, че носите на гърба си сто килограма сняг – това е една променлива величина, тя може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв ще бъде товарът ви? Но като пекне Слънцето, снегът ще се стопи и на вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг. Слънцето като ви дойде на помощ и стопи вашия сняг, къде е нещастието, кажете ми? Този ред е по-добър. Защото при известен товар, при известни несгоди в живота така трябва да бъде – по-добре е снегът да се стопи и да се освободите. Това е сега само за обяснение.

В променливия свят вие ще придобиете опитност. Тогава всеки човек представлява за вас или една азбука, или една буква, или една сричка, или една дума, или едно изречение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят. Един човек може да представлява за вас буква или сричка в Природата, дайте му цена, понеже е една променлива величина. Може да съставите една дума, едно изречение, един пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят. Това е истинският начин да разглеждате нещата. Както и да обясняваме нещата, като ти е счупена ръката, подута е и казваш: „Боли ме“. Казват ти: „Ще оздравее“, компрес ще сложиш или нещо друго и болката ще мине.

Сега заключението – какво разбираме под думата заключение или под израза да се извади едно заключение? Променливите величини, които съществуват в Природата, които имат друго предназначение, в живота на човека произвеждат и щастие, и нещастие. Какво лошо има в това? Ти си син, бащата на когото го е изхвърлил от вкъщи и му е казал: „Марш оттук, да не седиш вкъщи!“. Ти напускаш бащиния дом, отиваш в странство, където завършваш училище, забогатяваш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, отколкото баща ти да беше те държал вкъщи? Много пъти едно страдание е като страданието, когато баща ти те изпъди навън, за да станеш човек.

Като четеш историята на великите хора, разбираш, че всеки един е бил изпъждан. Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, съчиненията на когото се ценели, пише, че баща му, като го хванел, му казвал: „Дай ми пари!“. Бащата се ползвал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го карали да пише. Ако те не го притесняваха, нямаше да напише толкова книги. Казвам: кредиторът, това е една променлива величина. Всичките променливи величини, като се съберат на едно място, притискат човека, карат го да работи и колелото се движи – величините го движат.

Вие пак си оставате с вашата философия и казвате: „Да не беше се случвало“. Какво трябваше да се случи? Допуснете, че аз имам две служби – едната е служба на богаташ, а другата – на сиромах. И двете са почетни служби – коя ще изберете? Иване, ти коя ще избереш? (– „На сиромаха.“) Олга, ти коя ще избереш? (– „На богатия.“) Той имаше избор, а ти нямаш избор, не си свободна. Ако дойда първо при теб и ти кажа да избереш, тогава си свободна да избереш службата на богатия. Та някои от вас сте сиромаси или богати, без да имате избор. Сега направете заключение: богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост – това е правилният ход на нещата.

Красиво е човек да носи едно страдание. Страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на забулената Изида16. Страданието в света е забулената Изида. Всички тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. То е забулената Изида – докато не вдигнете булото и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Даже и българите знаят тези тайни. Нали слагат було на онази невеста, която венчават, и тя изпод него целува ръка, а след венчавката ¢ снемат булото. Има процедура как да се снеме булото от главата ¢. Това са древни мистерии. И на колата, в която возят булката, има едно знаме отпред, една кърпа, деверът го носи. Като се върнат хората от война, разрязват на четири парчета дръжката, на която са носили знамето, и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде всичкото благословение от четирите посоки на света. Но някой път, след като ги хвърлят, отникъде не им идва благословението.

Казвам: вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие, защото в Природата има две служби. Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба, или за живота, или за смъртта. От друго гледище, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плаши – личният живот, това са фази, форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине. Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине. Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте. Може ли да се радва човек, като скърби? Може, ако знае как.

Вие се намирате в следното положение. В древността имало един изпит за окултните ученици: след като са учили 20 години, да бъдат изядени от мечка. Всички ученици, като идвали до въпроса за мечката, казвали: „Тази работа не е за мен. Няма да чакам да ме изяде мечката, трябва да си замина. Каквото научих, научих“ и офейквали. Та училището всякога било пълно с ученици, но никой не завършвал. Само един ученик се решил и казал: „Тази мечка може да ме изяде, но аз ще се боря с нея доколкото зная“. Като дошла мечката, нахвърлила се отгоре му, а той ¢ казал: „Така не се яде“ и започнал да се брани. И като я удрял по главата, като я удрял тук-там, разбрал, че тя носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота. Тя не го пуснала да излезе като победител, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял“, защото иначе другите лесно щели да отидат при нея.

Хубаво е понякога да се поборите с мечката – по главата един юмрук, по гърба друг. Всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо. Всеки, който офейква, ще бъде без придобивки. На вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка – тя ще ви даде нещо.

 

Отче наш

 

  1. лекция, 16 ноември 1934 г., София, Изгрев