1934 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Причини и условия

 

Отче наш

 

Прочетоха се темите: Ползата от богатството и сиромашията. За идния петък пишете върху темата: Най-малката и най-голямата спънка в живота. Пишете и върху втора тема: Съществените качества на свободата.

Човешкият организъм е създаден от ред числа, произхожда от ред числа. В света имате две величини: малка величина и голяма величина. Какво се разбира под думите малка величина? Коя е най-малката величина? (– „Която завзема най-малкото пространство.“) Коя е най-голямата величина? (– „Която завзема най-голямото пространство.“) Най-малката величина е тази, която не може да бъде по-малка. Най-голямата величина е тази, която не може да бъде по-голяма. Ако кажем, че най-малката величина завзема най-малкото пространство, с това тя не се определя.

Имаме известни дробни числа, части от едно цяло: 1/10, 2/9, 3/8, 4/7, 5/6 и т.н. Колко цели и колко дробни числа имаме? 2/10 е част от едно число. Еднакви ли са тези числа? Щом се събират, подразбира се, че са еднакви според правилата на аритметиката. Ние минаваме от аритметичните към органическите правила на математиката. Да кажем, че имате 1/10 част от една ябълка или 2/9 части от една круша – не може да съберете тези части. Как ще приведете към еднакъв знаменател тези дроби? Какви са правилата на аритметиката? Аз наричам тези дроби „прогресивни“ – дробите прогресират, а знаменателите регресират. Имате първо 1/10, после 2/9, числата в знаменателите вървят в низходяща степен: 10, 9, 8, 7, 6 и т.н., а в числителите вървят така: 1, 2, 3, 4, 5 и т.н. Коя категория от тези дроби, които съставят системите, предпочитате? Всяка дроб е една система. В коя система бихте желали да бъдете? 1/10 е една система, нали? Математиката е наредена по известни закони. Ако знаете, ще разрешите една задача. Аритметически това не е много трудна задача, проста е, но щом дойдете до органическите задачи, те не са прости. Има ли някои цифри, които да не са влезли в числителите на дробите? Няма. В знаменателите има ли някои цифри, които да не са влезли? И там няма. Влезли са 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10. Както и да смятаме, нови цифри не могат да влязат, всички цифри са тук.

Природата работи с известни числа. Например ти посяваш една ябълчена семка или костилка от слива. Първо израства стъбло, после то се разклонява и някой път израстват две клончета, а някой път три клончета. Може да се изчисли в следващия момент колко други клончета ще се явят. Може да знаете на едно дърво колко клончета и колко листа ще се явят и след това да изчислите, според вида на растението, в коя година ще цъфти, колко цвят ще даде и колко цвят ще окапе, колко ще бъдат първостепенни, второстепенни, третостепенни.

Вие правите наблюдения по какво се различават хората. Правите наблюдения на човешките лица – някои са валчести, някои са елипсовидни, а някои са продълговати (фиг. 1).

Допуснете, че горната линия представлява полето на зрението. Коя е причината, поради която някой път очите са по-близо до носа, а друг път са по-отдалечени? Коя е причината, поради която носната част е по-дълга, а другите части на лицето са по-къси? Коя е причината някой път устата да е по-близо до носа, а друг път да е по-далеч? Това са научни работи, това е философия. Някой ще каже: „Устата може да бъде голяма, може да бъде и малка. Коя е причината?“. Какво означава голямата уста? Голямата уста означава лакомия, този човек яде много – първоначално голямата уста означава това. Малката уста означава, че този човек яде малко. Но за да се определи точно, важно е обемисти ли са неговите устни, или не. Ако устните са обемисти, човек има апетит, обича да хапва, но не е взискателен. Ако са много тънки, той е много взискателен в яденето. Коя е причината за дебелите и тънките устни? Ако горната и долната устна са по-дебели, значи те са хранени, по-богати са. Майката и бащата на този, който има дебели устни, в сто поколения са били богати хора и вследствие на това устните му са станали дебели, а пък хората с тънки устни са били в голяма сиромашия – затова са изтънели устните им.

Но в Природата нещата се менят – богатството се превръща в сиромашия, а сиромашията се превръща в богатство. Как ще обясните, че богатството може да се превърне в сиромашия и сиромашията – в богатство? Да допуснем, че имате нотата до и искате да изпеете нещо в до мажор. От до мажор в терца коя е следващата нота – ми. Ще имате два цели тона: интервалът от до до ре е един тон, от ре до ми още един – всичко два тона. Ако вземете терца надолу от до, ще имате тоновете до, ла в обратна посока. В музиката това е един метод. Когато един музикант работи, за да направи смяна в музикалните тонове, той трябва да мине от една гама в друга – например от мажорна в минорна, и обратно.

Минорната гама дава по-голяма мекота, а мажорната дава по-голяма интензивност. Но в минорната гама ми е в органическо отношение – подразбираме, че има един недоимък, една музикална липса. Искаш да пееш, но нещо ти липсва, пееш, но с последни сили. Усилия правиш – до минор е това. При до мажор певицата пее свободно, а при до минор прави усилия, казва: „Изпотих се“. За да пеете в до минор, в коя гама трябва да минете, кой тон трябва да повишите, защото с понижение не работите? Ако понижите с още един бемол, на музиканта ще му се скъсат струните. От това състояние той трябва да мине в едно мажорно състояние. В до мажор той вече не може да мине. (– „Той ще мине в ми бемол мажор.“) Ще вземете тоновете до, ре, ми и между тях ще направите като да има пауза. В този случай ре ще има отзвук, ре ще пее вътре, а до и ми ще вземат участие отвън. Ре е вътре, то пее и е активно. Трите тона вземат участие, двата се чуват, а единият не се чува. Тогава трябва ли да повишите? Вземете ре мажор – от до мажор ще минете в ре мажор. Коя нота ще вземете след това? Ще повишите до тона фа, за да поправите до мажор, защото до мажор, това е живот, подтик. Вие сте се родили, излезли сте от това състояние, но на вас ви трябва подтик за движение – това ще ви се даде от ре. Но за да ви даде ре това, трябва да повишите фа с половин тон. А пък фа диез показва, че материалните условия трябва да се подобрят, майка ви и баща ви трябва да са здрави, за да могат вашият ум и вашето сърце да вървят в мажорната система.

От музиката ние преминаваме в други области. Това е една музикална теория в органическия свят. Да кажем, че вие имате едно болезнено състояние – с този музикален метод може да се излекувате. Имате понижение на тона – всичко ви е криво, не искате да пеете на сцената. Искате да отложите концерта си или не искате да пеете даден номер, казвате: „Не съм разположен“; това е ре мажор. Ще повишите на фа, значи ще подобрите материалните условия. С един диез е сол мажор, а с два диеза – ре мажор. Понеже вие искате да дадете подтик на живота, то ще повишите два пъти фа и до. Казваме, че фа е тон на материалните условия, а до на какво е тон? Вие по стремление вече имате усилена дейност на живота.

В дадения случай с повишението на фа условията се подобряват, но имате повишение и на самия живот вътре. Повишението на фа е външно повишение, а с повишението на до имате вътрешно повишение. Две повишения: едното е вътрешно, другото е външно. В първия случай казвам: вземете в терца до, ми. Това са външни условия, вие минавате от до в ми, но прескачате ре. А в органическата музика вие не можете да прескачате един тон, там всички тонове едновременно вибрират, но понеже са в разни полета, то когато два тона вибрират в едно поле, и другите тонове вибрират, но в друго поле. В Природата не може един тон да бъде мълчалив. Вие казвате в този случай, че тонът ре не дава звук – това не е вярно. Всички музикални тонове в този случай се проявяват.

В органическата музика има един напън за разширение, както пилето в яйцето прави напън, за да счупи черупката. И когато след излюпването пилето иска да тръгне в известна посока, това е ре. Ми – това пиле се спира, мисли да намери храна, ми е вземане на първата семка, това е пак един музикален акт. Вие влизате в една отвлечена област, толкова отвлечена от сегашната видима музика, която е свойствена за вас. Ние говорим за една музика, която не чувате. Вие я чувствате, вие мислите за нея, но звук не чувате. Ако развиете своя тънък слух, може да започнете да я слушате.

Ако хората биха били толкова музикални, че да развият слуха си, щяха да избегнат много неприятности в живота. Защото там, където престава музиката, започват нещастията, значи става обезформяване. Там, където става нещастие, няма никакъв закон, няма нищо, върху което човек може да се обоснове. Щом изчезне последната надежда, щом човек стане песимист и се отчае, то той взема последния тон на музиката и замълчава. Тогава в него този живот трябва да се излее в нова форма и да започне пак музикално. Да допуснем, че един човек се е развил в до минор, родил се е така и го е постигнало нещастие. Следния път в коя гама трябва да се развие? (– „В до мажор.“) Но за да имате до мажор, как и с кое ще го поправите? Със сол мажор? С едно повишение. Това са пътища, по които може да направите една пиеса, приятна за публиката, да я задоволите.

Да допуснем, че един музикант е написал музикално съчинение, което не излиза сполучливо, няма успех. Какво трябва да направи? Кои са най-щастливите, най-хармоничните гами? В сегашната музика кои са? (– „В сегашната музика не се занимават с този въпрос.“) Сегашните музиканти вървят по правилен път, добре се развиват, с това, което са постигнали, доста добре върви музиката. Но казвам: имаме известни философски разсъждения, които не вземат музиката като една специалност. Специалното развитие на музиката, това е за хора, които са родени за музиканти, но трябва да разбирате приложението. И музиката си има свое приложение. Човек може да знае теоретически много работи, но да няма специалност, да няма подходящи качества или да го занимава друго нещо.

Мнозина от вас сте музиканти, но ако ви накарат да пеете някъде, не можете да дадете израз на пеенето. Може да пеете една българска песен, например Заплакала е гората, гората и планината17, но как ще изпеете думите заплакала е гората? Гората не може да плаче; и планината не може да плаче; и на човека по някой път не му е свойствено да плаче. Една ученичка от софийските гимназии ми разправяше как искала да омилостиви учителката си, но понеже не могла да се разплаче, с плюнка си намазала отдолу очите, уж че плаче. Сълзите какво са? В очите се намират известни жлези. При някаква тъга се събира известен психологически прах, от който може да се пукне човек, и сълзите са една мярка на Природата, за да се измие този прах. Като се измие праха, на човек му поолекне. Нали знаете, че като се появи някоя рана, трябва да я измиете; ако не я измиете, ще ви боли. А второто предназначение на плача е: сълзите означават голяма тъга, от  голяма скръб плаче човек.

Човек с дълъг нос е взискателен. Човек с валчесто лице скоро решава работите, а човек с продълговато лице обмисля работите, може да погледне повърхностно, но да има далечни причини, които са чисто логически. Когато един човек с валчесто лице, който и да е от вас, дойде в съприкосновение с човек с продълговато лице, какво ще бъде неговото положение? Той трябва да бъде много съобразителен. Върху човека с валчесто лице влияе въображението, Месечината, той мисли, че като се кажат две думи, всичко е свършено. Например ти отиваш при един търговец с продълговато лице, казваш му една дума, а пък той започва да мисли; минава една минута, пет минути, ти говориш, а не върви. Какво трябва да правиш в дадения случай? Или да кажем, че ти си студент и имаш професор с продълговато лице и дълги пръсти – човек, който обръща внимание на фактите. Ти искаш да го позалъжеш, но той е професор по история, ще те тикне в някоя област, например ще те пита за някоя забутана дата, ще те пита за това, което не си и сънувал. Ти трябва да знаеш всичко в подробности, професорът така иска.

Разбира се, има известни съотношения в Природата. Щом лицето е дълго, и пръстите са дълги, щом лицето е късо, и пръстите са къси – каквото е лицето, такива са пръстите. Каквито са пръстите, такива са разсъжденията на човека. Не само това, но каквито са пръстите му в основата и краищата, такъв е и човек; има съответствие. Ако пръстите са дебели в основата, а тънки в краищата, и ако са къси, този човек се задоволява с малки работи. Ако е някой пътник, като му опечеш една кокошка и му дадеш винце, доволен е. Ако е жена, като ¢ дадеш една пъстра шапка с няколко панделки, едни изпъстрени обувки, веднага се задоволява. От какво се задоволява? От хубавия външен изглед на предмета.

Какво съотношение има между формите? Зад всяка форма се крият известни сили. Зад всяко лице седят ред поколения, седят динамични сили и щом ги бутнеш, те ще се проявят. Някой казва, че е господар на своята съдба. Прав е, ако е разумен и разбира законите, а ако не разбира законите, ни най-малко не е господар на своята съдба, но може да си въобразява. Само умният човек е господар. Кой е господар на цигулката? Кой разбира цигулката? Този, който 15 години е учил и е майстор на лъка, който основно разбира това музикално изкуство, а не само отгоре-отгоре. При всички положения, каквато и пиеса да му дадете, ще я изсвири добре.

Сега вие всички искате да добрувате, да бъдете щастливи в живота, но щастието е обосновано на един разумен закон. Щастието е една мярка, с която се определя как ще бъдете щастливи. Щастлив е онзи музикант, който знае да свири хубаво, да задоволи публиката. Какво ще бъде щастието на онзи, който не може да свири добре? Имате един обикновен музикант, един талантлив и един гениален – кой ще бъде щастлив? Гениалният. Щом искате да бъдете щастливи в живота си, вие трябва да разбирате хората. Ако на един музикант му дадете разни парчета, по един и същи начин ли ще ги изсвири? На онзи, който разбира музиката, няма какво да му разправяте по кой начин да ги свири, той веднага ще ги изсвири по всички правила на музиката. Той знае темпото, което е определено за свирене, знае и силите; ако не знае какво темпо да употреби, дали бавно, или бързо, той ще сбърка.

Като срещнете един човек и не знаете основния тон на живота му, няма да имате трайни отношения с него. Например срещате един математик, прецизен човек, който иска отривисто да му се говори. Вие започвате да му разправяте надълго откъде сте, а той ще ви каже: „Направо на въпроса. Какво искате?“. Къде сте завършили, той не иска да знае, това не го интересува. Той ви дава известна задача, като казва: „Трябва да държите изпит и след като го издържите, тогава ще си покажете свидетелството, тогава то ще има валидност“. Манталитетът на този човек е такъв. Вие сте ученик, седите на скамейката, скъсат ви на изпит. Кой е виновен – Провидението или вие? Вие сте виновен. Не сте учили в миналото, но казвате: „Аз искам да бъда щастлив“. Може да бъдеш, но как? След две прераждания може да бъдеш щастлив, но трябва една добра среда – къде ще я намериш? Или трябва да си създадеш средата? Ще кажете: „Средата не може да се създаде, тя съществува“. Вие може да намерите тази среда, първо във вас трябва да се зароди едно желание.

Казвате: „Аз не мога да отстъпя от моето верую“. Прав сте. Човек от своето верую не трябва да отстъпва, но трябва да знаете кое е вашето верую. Кое е веруюто на човека? Аз имам известни принципи, от които се водя; не мога да отстъпя от тях. Питате: „Кои са вашите принципи?“. Аз си представям един пример. Представете си и вие, че сте слаб човек, носите една печена кокошка и мислите сам да я изядете. Идва при вас един човек, който не носи никаква кокошка, но е здравеняк, и ви казва: „Бихте ли ми услужите с вашата кокошка? Няма стражари наоколо“. Ако кажете: „Заповядайте, давам ви половината от кокошката“, ще спасите положението. Ако не знаете какво да кажете, цялата кокошка ще отиде. Защо е така? Така е. Като услужиш на здравеняка, той веднага ще бъде на твоите услуги – ти си пипнал един основен тон на неговия живот, на неговото разбиране. Той е признателен, че си го разбрал, че си му услужил. Здравенякът не иска да му се противопоставяш, смята се за силен и казва: „Пред моята сила всеки трябва да отстъпи. Кое е за ядене?“. И ти ще отстъпиш половината от кокошката; слаб си, едната половина ти стига. Но ако си скържав и искаш да си оставиш за утре половината кокошка, то тогава цялата ще отиде – по-добре е да отстъпиш половината на този здравеняк.

Веднъж Хитър Петър и Настрадин Ходжа пътували. Наклали огън, а един змей се разхождал наоколо и останал при тях. Убили една сърна и отишли за вода. Настрадин Ходжа напълнил меха, но не можел да го вдигне. Хитър Петър не искал да каже, че не може да вдигне меха, да не му падне авторитетът, и затова казал: „Един кожен мех вода не ми стига, искам да докарам цялата чешма“. През това време змеят вдигнал меха и го занесъл. Всичко се свършило благополучно. Змеят е силен, а пък Хитър Петър е умен. Между силните и умните хора има съответствие. Силният може да служи на умния само тогава, когато умният разбере, че не е най-силният, и постъпва съобразно с това.

И в Природата трябва да впрегнем известни сили. В някои работи трябва да отстъпим, за да могат известни сили да свършат разумна работа. Онова във вас, което понякога ви спъва, е следното: вие искате да запитате защо Природата е създала живота така. Тези работи сега няма да се разрешат, по-важно е как трябва да се постъпи в даден случай. Защо човек може да отпадне духом? Някой има чрезмерни желания за големи постижения – в дадения момент е невъзможно, но в следващия момент е възможно. В Природата съществува едно нещо, в един момент само едно нещо е възможно. Ти не можеш, като ядеш, едновременно и да говориш. Казваш, че можеш да говориш, докато ядеш – можеш да говориш докато дъвчеш, но като гълташ храната, ще млъкнеш, след това пак ще си свободен да говориш. Като свършиш една работа, може да започнеш следващата, две работи едновременно не може да вършиш. Всяка работа си има свое определено време.

Някой от вас се оплаква: „Никой не ми обръща внимание“. За да ти обърнат внимание хората, трябва да има за какво, трябва да има основание. За какви неща могат да обърнат внимание на човека? Първо, за това, че има висок ръст – да кажем, че човек е висок 2 метра; второ, че може да вдигне 50 килограма; трето, че може да изяде цял овен; четвърто, че е голям борец – всички, които среща, поваля на земята; пето, за това, че е много учен. Всеки човек иска да му обърнат внимание. Няма човек, няма същество, което да не иска това. Психологически, желанието да ти обърнат внимание е право, но ти трябва да знаеш реално какво внимание искаш. Може би трябва първо ти да обърнеш внимание и после на теб да обърнат.

Да ви приведа един пример. Отива една гражданка на село, сяда на стол и чака да се завърнат хората от нивата. Като се върнали, селяните я попитали: „Кога ще си ходиш?“. Тя чакала да ¢ дадат да яде, но разбрала, че не е добре дошла. На другия ден идва друга гражданка, намира отворена вратата и взима сито с брашно, замесва тесто, наточва баница, запалва огън, шета. Като се върнали домашните от нивата, казали ¢: „Нали ще останеш у нас дълго време? Искаме да останеш за по-дълго време“. Съобразителни са хората. Когато усещат, че можем да им бъдем полезни, казват да им останем на гости. А иначе казват: „Кога ще си ходите?“.

Щом започне Природата да ви пита кога ще си ходите, това какво значи? Аз да ви кажа. Щом започнеш да боледуваш, Природата казва: „Кога ще си ходиш?“. Ако на теб не ти се заминава, тогава трябва да измениш отношението си към Природата. Щом измениш отношението си, веднага ще оздравееш. Много състояния, през които минавате, показват, че не постъпвате разумно. Някой път ние не съзнаваме това. Всякога търсим причините извън нас. Аз съм съгласен с това, че много условия се дължат на външния свят, но причините са вътре. Причината никога не е външна. Всички причини за нашия неуспех, за нашето нещастие са вътре. А условията за нашето щастие са отвън. Помнете това: никога не търсете причините за нещастието само отвън, а ги търсете вътре; условията са отвън. Например професорът може да те скъса, но причината е отвътре. Може да греши човек поради външни условия, но причината е отвътре. Това да го имате предвид, ако искате да прогресирате правилно. Това правило има приложение навсякъде.

Ако не успявате в обществения живот, причината е у вас – в обществото има едновременно условия и за успех, и за неуспех, но причината е у вас. Причината да устоявате или да не устоявате не е в условията, а във вас, и благодарете за това, защото в това сте господар. Искате да знаете дали сте господар – ако причините са във вас, тогава вие сте господар; ако причините не са във вас, вие не можете да бъдете господар на условията. Например причината някой да извърши престъпление е в него, а не в мен. Аз мога да бъда само едно условие за неговото престъпление, но причината е в него, а не в мен, и той не може да каже, че причината съм аз. И аз не мога да кажа, че другите хора са причина за неговото престъпление – те са били само условия. Когато дяволът влезе в градината, той беше само условие, а причината беше вътре в самия човек.

Сега вие искате да избягате от отговорност, но ако извадите причината извън себе си, тогава ще изпаднете в едно състояние, при което вашето положение не може да се подобри. Ако хората са причина за вашите нещастия, тогава вие сами не можете да ги премахнете. Дяволът беше едно условие за човека, но причината е в човека. В човека едновременно има два вида причини: причини за неговото щастие и причини за неговото нещастие. Да ви преведа това. Добро и зло, това са причини. Доброто и злото в човека, това са причините. Вие считате доброто като причина, която зависи от вас, но не считате същото за злото. В света считате злото като условие отвън, като изкушение. Вие можете да сложите едната или другата причина в действие, в дадения случай сте напълно свободни за това. Досега вие мислехте, че причините са външни, че причината за злото е дяволът, а причината за доброто е Бог. Тогава питам: когато дяволът съгреши, къде беше причината? По отношение на човека казваме, че причината за злото е дяволът, а причината за доброто е Бог, но дяволът като съгреши, къде беше причината? (Някой казва: „Пак в Бога“.) Човек не съзнава, че причината за съгрешението е вътре в него. В него една възможност да направи погрешка, ако не внимава.

Къде е причината да обичате – вън от вас ли е? (– „Вътре в нас е.“) Вие казвате, че не ви обичат – къде е причината? (– „В нас.“) Защо тогава я поставяте вън от вас? Някой казва: „Не ме обичат“ – причината е в него, вън са условията. Ако някой те обича, как може да измени в теб причината на безлюбието, за да задейства един резултат на любовта? Ако някой не ви обича, вие тогава ще сложите в действие причината на любовта ви – вие ще го обичате. Не мислете дали той ви обича, или не, не дръжте това във вашия ум. Когато учите, вие ни най-малко не вземате предвид дали учителят ви ще люби това, или не, то е друг въпрос. Като учите, вие ще се ползвате.

Вие трябва да изправите известни ваши възгледи, които не са прави и вследствие на които резултатите не са прави. Например условията за музиката не са във вас, те са вън, а причината за музиката е вътре във вас. Вие искате да пеете, съзнавате, че причината да пеете е във вас, а условията съществуват вън. Кой ражда условията? Условията ли раждат причината, или причината ражда условията? Там, където има една причина, всякога има условия. (– „Понякога условията заставят човека да действа така, както не иска.“) Първо трябва да отграничим нещата, психологически трябва да изясним какво разбираме под думата условие.

Да ви обясня. Вие например сте земеделец – какви условия ви трябват? Първо ви трябва нива, после добитък, рало, познание, трябва ви и семе – това са външни условия. Причината къде е? Често вие имате едно дълбоко желание в себе си. Ако нямате подтик, не може да обработвате земята. Условията са дадени вече отвън. Къртовете и червеите, като са ровили земята, са я разработили. Няма какво да създаваме и волове, купуваме ги, те съществуват вече; и ралото вече трябва да е направено. Хората правят и парите. Парите съществуват, нивите съществуват, воловете съществуват. А единственото нещо, което нося в себе си, то е дълбокото желание да бъда земеделец, да използвам тези външни условия. Това е едно обяснение. Има и други дълбоки обяснения. Та условия са дадени, ние не ги създаваме, но ги използваме.

А пък ако има нещастни случаи в живота, и това си има обяснение. Например отивате на едно място, където има богати условия, но за 4­5 или 10 души най-много. Ако дойдат 100 души, тогава условията ще се влошат, защото земята е малко, семе няма достатъчно, добитък няма достатъчно. Или ако например сте хлебар и на същата улица има 100 фурни, какво ще правите? Преместете се, идете на друга някоя улица, където няма хлебари, и ще ви тръгне. Да допуснем, че вие сте гадател, но се явяват още 100 гадатели и не ви върви – идете на друго място, където няма никакъв гадател. Хората имат желание да им кажете нещо и ще ви тръгне напред.

Под лоши условия се разбира, че в даденото поле, в тази област, където сте вие, има мнозина, които вървят по същата линия, по същите пътища, по които вие вървите. Изменете тогава тези условия, идете при условия, които не са използвани, а пък условията, които другите използват, вие оставете настрани. Ясно ли е това? (– „Но ако хлебарят отвори фурна в крайните квартали, там хората ще го завлекат.“) А иначе няма да спечели нищо – за предпочитане е да изгуби половината богатство, но да спечели.

Да се върнем към музиката. На музикантите защо им трябваше да създават толкова гами, защо не се задоволиха само с една? Кое им даде повод да създадат минорните и мажорните гами? (– „Наложени са им, защото съществуват в самата Природа, а те просто ги откриха.“) Това са външни условия, които те използват. Причините за пеенето са вътре, а пък условията се предават на ред поколения. И в най-старите времена са разбирали музиката, но сега я разбират малко повече. Вие още не сте правили опити над себе си. Аз бих ви дал някой път известни упражнения. Всяка сутрин, когато станете, вземете един тон, какъвто и да е, и проверете на пианото или на цигулката, или на друг инструмент, дали е верен. Така ще видите кой тон вземате най-вярно. Сутрин, без да мислите, вземете тоновете до, ре, ми и проверете дали са верни. Някой път може ми да вземеш като ре, ре – като ми, сол – като ла, ла – като сол, но това нищо не значи. Аз ви обръщам внимание на това само за изяснение.

Имате гамите до мажор и до минор. Ако вие сте в здравословно състояние, ако имате добро разположение на чувствата, до мажор ще вземете по-правилно. Щом имате болезнено състояние, щом сте неразположени духом, ще вземете до минор, ще вземете с половин тон понижение. Като започнеш да пееш с понижение, гамите са изменени, ти вървиш по обратен път. В органическата музика, когато си във възходящо положение, трябва да слезеш, за да се качиш. По една необходимост между два върха има долина – минорното състояние е една долина. След всеки подем трябва да слизаш, това е едно движение. Минорното състояние е слизане, а мажорното е качване. Едното е растене, а пък другото дава известна дълбочина в организма, или вътрешно развитие на организма. В скърбите, при минорните гами, човек става по-силен, организмът е по-издръжлив. Онези, които са боледували в детска възраст, ако са издържали, стават много здрави. Онези, които никога не са боледували като деца, на 30–35-годишна възраст заболяват от малка причина.

Минорните гами, или минорните състояния, помагат за заякчаването на организма. Но не стой в тази гама по-дълго, отколкото тя самата изисква. Аз не мога да говоря за причините, но ако ти стоиш по-дълго в минорните гами, ще се спънеш. Или ако стоиш по-дълго време в мажорните гами, при сегашното ви устройство, както сега сте устроени, пак ще се спънеш. Да кажем, че в теб дойде известно скръбно чувство – това неприятно състояние ще те докара във възходящо състояние. След всяка скръб идва една радост; и след всяка радост идва една скръб. Скръбта и радостта не са произволни, те се редуват. Някой път следват две скърби и една радост, а пък някой път – две радости и една скръб.

Да ви кажа как става. Върви един човек и носи 10 хиляди лева; хващат го двама разбойници, изваждат му парите, вземат 5 хиляди лева, а другите му ги оставят. Човекът казва: „Слава богу“, но го срещат още двама разбойници, вземат останалите 5 хиляди и той остава без пари. Сега започва другото: той върви и плаче, среща го един благочестив човек и пита защо плаче. Той отговаря: „Взеха ми парите“. ­ „Колко ти взеха?“ ­ „Пет хиляди лева. Жена имам, деца имам, какво ще правя?“ Онзи изважда 5 хиляди лева и му ги дава, както и едно препоръчително писмо, за да отиде да спи при негов приятел. Той взима адреса, отива и се запознава с тези добри хора. Така се образува връзка между него и този религиозен човек, сприятеляват се. Онези разбойници са го обрали, за да намери тези добри хора. Но докато човек разбере тази тънка философия, главата му побелява.

Единственото правило е: причините за щастливия и за нещастния живот са в самия човек, а условията са отвън. Ние сме зависими от условията, това е така. От причините не сме зависими, но сме зависими от външните условия. Всеки един човек, всяко едно живо същество отвън е условие за вашия прогрес или регрес. Писанието казва: „Избирайте си приятели от хората“. Където можете да прогресирате, там оставайте. Това са обикновени практически правила. Навсякъде, където и да сте в света, във всички области на живота, трябва да бъдете умни, добри и силни.

Във всяка една причина е скрит Бог в нас. Причините са мястото, където Бог действа в нас. Трябва да благодарите, че е така, защото, ако причините не бяха вътре в нас, Бог нямаше да бъде вътре в нас. Причините за мъчнотиите са в самия човек. Ако причината на мъчнотията е в ума, човек трябва да повиши чувствата. Ако причината на мъчнотията е в чувствата, човек трябва да направи повишение в ума. Когато човек има едно понижено състояние, трябва да знае къде е причината: в ума, в чувствата или във волята.

Двама търговци имат съдружие: единият е вложил 100 хиляди лева, а другият – 200 хиляди. Първият има обичай да играе на хазартни игри два пъти в седмицата. Той може да похарчи стоте хиляди лева, но когато дойде до другите пари, вторият съдружник ще му каже: „Или ще ликвидираш съдружието, или ще престанеш да играеш“. Ти си в една среда. Докато не увреждаш интересите на Цялото, свободен си, но ако увредиш интересите на Цялото, на Природата, или ще престанеш, или ще ликвидираш.

Когато видиш един човек, ще познаеш в коя гама е – минорна или мажорна, по това дали гледа нагоре, или надолу.

 

Отче наш

 

  1. лекция, 23 ноември 1934 г., София, Изгрев