1929 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Природни гами

 

Тайна молитва.

Какво отношение съществува между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа? Между успоредните линии има известно отношение, но между наклонените няма никакво. Когато гледате успоредните линии отблизо, те винаги изглеждат успоредни, но гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени, приближени в горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите или на влаковете. Коя е причината? Съзнанието, в него се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са.

Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се показва в нейния незавършен вид – например орбитата на Земята представлява дълга крива линия; можете ли да видите началото и края на тази линия – колкото и да обикаляте Земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия? От безкрайното удължаване на правата; ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви.

Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос защо правата линия става крива. На този въпрос не може да се даде никакъв отговор. Свойство на правата линия е при удължаване да се превръща в крива, при това колкото по-голямо е удължаването ѝ, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно – колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив и когато кривият се скъсява, става прав. С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав. Значи когато богатият осиромашава, става добър; когато сиромахът забогатява, става лош. Тази мисъл е вярна и в буквален, и в преносен смисъл.

Представете си, че имате две прави линии: AB и BC (фиг. 2). Линията АВ е здраво прикрепена към земята; тя е направена от здрав материал. Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя. Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде огъването; ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно от ъгъла на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгъла на отклоняването съществува известно отношение.

Такова отношение съществува между мислите и човешкия мозък, от една страна, както и между чувствата и сърцето, от друга страна. Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него. Същото можем да кажем и за сърцето: колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него. Като знаете това, пазете мозъка и сърцето си, не ги обременявайте с непоносими за тях мисли и чувства.

Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце? Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт. До деня на концерта остават още десет дни и до това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ – той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта. Но един ден получава известие, че дядо му, милионер от Америка, е умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава; в силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона; ако даде концерт, ще получи едва 50-100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара – значи десетте милиона долара представляват такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът се готвеше за концерт; някои казват, че това е съвпадение, други – че е случайност. Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата, те не съдържат никаква философия в себе си.

Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: сол, ре, ла и ми; какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Струната ми е най-тънка, ла е по-дебела, ре – още по-дебела, а сол – най-дебела, тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина; най-дълга от тях е струната ла. Защо е така малцина знаят; който пръв е направил цигулката, той знае. В струнника, откъдето излизат струните, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължините им са различни.

Четирите струни на цигулката представляват четири свята, от които идват мислите и чувствата в човека. Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му; добре е това, но важно е колко от тях се задържат в него. Като знае, че мислите и чувствата идват от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя нисшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории. Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби; не може ли да хване нито една риба, той не е доволен от себе си. На същото основание казвам: какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас; това не е достатъчно – идеите и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се възприемат, задържат и реализират.

Като ученици, вие трябва да се справяте с условията, при които се намирате. Например ако вървите по наклонена площ, трябва да бъдете крайно внимателни и особено голямо внимание е необходимо, ако тази площ е заледена. Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ? Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб. Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път. Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия, в умствения и в сърдечния. Ето защо, независимо от това в кой свят се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно. Като постъпва правилно и разумно, човек избягва опасностите, които може да срещне на пътя си.

И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът; щом е така, той трябва да бъде разумен, за да го пази. Думата животъ е съставена от две срички: жи– и –вотъ. Важната сричка е първата – жи. След нея идва сричката вотъ; тя завършва с буквата ъ, която затваря думата – тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал. В сричката жи има гласна буква и, която е отворена и позволява да се чува изговореното – това показва, че нещата стават наблизо. Когато произнесете сричката –вотъ, крайната буква т е съгласна и глуха – какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той идва от близко разстояние; когато е глух, тих и не се чува ясно, той идва отдалеч. Двете срички в думата животъ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се срещат в живота на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши. Те могат да бъдат поставени навреме и без време; също така те биват съществени и несъществени.

Като знаете това, щом се натъкнете на известно противодействие или на спирачка в живота си, не питайте защо е поставена, но мислете намясто ли е, или не. Ако разберете, че е поставена намясто, не правете усилия да я махнете. Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление; ако отклоняването е възходящо, противодействието е намясто, а ако отклоняването е низходящо, то не е намясто. Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че е получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се е отклонил от правия път на движение; десетте милиона не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това голямо наследство той се отказва от концерта, като си мисли: „Защо трябва да свиря на хората? По-добре да се откажа, за да бъда свободен“. Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече – всеки ден ще го обикалят познати и приятели, за да му искат пари; навън ще го преследват апаши, за да вземат нещо от джоба му.

Кое положение е по-добро за музиканта – да даде концерта си, да продължава да свири или да се откаже от концерта и от цигулката си заради десетте милиона долара? Външно погледнато, второто положение е за предпочитане – като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот, ще си направи голяма къща с всички удобства, ще си купи автомобил, ще има много приятели и т.н; остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Но като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб – на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината нейният възлюбен да я изостави; каквито и извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си – колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че е отишъл да получи наследството си – за колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се е натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее. От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие. Ако той би предпочел да свири, да не се разделя с цигулката си, всякакво препятствие ще се премахне.

Какво отношение съществува между десетте милиона и цигулката? Каквото е отношението между доволството и недоволството. Докато само свири и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си; щом започне да мисли за богатство, той престава да свири и недоволството идва.

Изучавайте живота на богатия и на сиромаха, за да видите кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни от живота хора ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си, но между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа, и е невъзможно човек да забогатее, без да се зарази от нея. Зарази ли се от болестта проказа на парите, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден богатият се отпуска, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си; при това положение и животът му се обезсмисля. Сиромахът е също недоволен; и той страда от болестта проказа на сиромашията. Изкуство е човек да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах. Само разумният може да бъде доволен при всички условия на живота си.

Следователно, искате ли да знаете от какво страда съвременното човечество, казвам: две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести, а иска ли да опита какво нещо е сиромашията, трябва да се стреми към такава сиромашия, която също е свободна от всякакви болести. Богатство и сиромашия без болести са на мястото си. Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме правилни, положителни; към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава това, не е важно; преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си.

Ще каже някой, че е учен, че знае много неща; какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които преживява душата. От всички писатели и поети досега най-богата реч е имал Шекспир5, разполагал е с 15000 думи; останалите писатели, поети и учени са си служили с по-малко думи. Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.

Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес, те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, за да разбира откъде идват. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, може да определи колко е напред или назад в развитието си. Ето защо днес на обяд направете опит да видите каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато сложите първата хапка в устата си, и я запишете; каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: „Какво ме интересува тази мисъл?“. Не може да не ви интересува – всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, където може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее. Така и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята; дълго време трябва да чука върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък, който е заровен от хиляди и милиони години, но заслужава да дойде някой учен, за да го освободи от тежестта на земните пластове.

Следователно както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства, да знае тяхното начало и произход. Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни, за които има пазар; достатъчно е човек да изнесе един от тях, за да го купят веднага. Като го продаде, той все ще има някаква печалба. Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот; и от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си. Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна; тя идва от висш свят, към който човек трябва да се стреми. Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има, човек вижда докъде е стигнал и къде е бил.

Човек е дошъл на Земята да учи, не да живее само за себе си, защото не живее сам, а участва в общия живот на много същества – възвишени и нискостоящи. Той има връзка с тези същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания, но те не показват, че трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота; трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота. Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Например как ще се откажеш да ядеш, как ще се откажеш да мислиш? Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето. Значи между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение. Тъй щото когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства. И обратно: щом чувства, ще мисли; щом мисли, ще яде. Като имате предвид връзката между яденето, мисленето и чувстването, ще ядете, ще мислите и ще чувствате правилно, за да могат силите в организма ви да функционират правилно.

Често хората си задават въпроса защо страдат; много просто – защото не спазват правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването. Например някой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването, а всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законите на Природата, казва: „Човек може да яде, без да мисли“ или „Човек може да мисли, без да яде“ – това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес. Горене без горивен материал е невъзможно; то зависи от материалите, които се доставят в огнището. Горенето е процес на преобразуване на едни материали в други; там, където не става преобразуване на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горене не може да се очаква.

Между всички явления в Природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами; значи явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне в една от гамите на Природата? Когато хармонизира силите на своя организъм; тогава той влиза в Природата и се въодушевява от обстановката, която го заобикаля, неусетно започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво. Това показва, че е влязъл в хармония с природната музика, приглася на Природата.

Същото става и в областта на мисълта и на чувствата. Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на Природата и с пулса на нейното сърце, за да ѝ приглася – това значи човек да бъде в хармония с Божественото в Природата. Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на Небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл – защо? Защото не го разбират. Те могат да свалят небесната музика на Земята, т.е. да я преведат, но трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е създавала.

Тъй щото не казвайте, че не можете да направите нещо, но кажете, че не сте попаднали на определеното място и време за възприемане на известна идея или на известно чувство.

И тъй, за да се развивате правилно, влезте във връзка със силите на Природата, за да се хармонизирате. Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикалните гами на Природата.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 22 ноември 1929 г., София