1929 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Природна философия

 

Тайна молитва.

 

Съвременните хора живеят и работят с оглед на своята философия и на своите разбирания. Освен човешката философия, съществува и природна философия, към която именно трябва да се стреми човек, и домогне ли се до нея, веднъж завинаги трябва да ликвидира със своята стара философия, която е събрал от памтивека. Трябва ли момъкът, който е станал на 21 години, да се придържа към своите дрехи и обувки, които е носил на едногодишна възраст? Навремето те са имали смисъл и предназначение, но днес са стари, окъсани, безполезни и трябва да се изгорят. При това те не са били по вкуса на младия момък – когато е бил дете, даже и юноша, родителите му са го обличали по свой вкус; днес, когато е станал пълнолетен, момъкът избира дрехите и обувките си по свой вкус и желание.

Следователно, ако иска да се развива, човек трябва да се освободи от своите стари разбирания, от философията на неговите деди и прадеди. Смисълът на живота е в новото: не е важно как се е хранил човек досега, важно е как днес ще се храни; какви са били плодовете на крушата в миналото не е важно, важно е какви са в настоящето; каква е била философията на хората досега не е важно, важна е сегашната философия, която се налага – това е природната философия, която дава обяснение на всички явления в живота, тя носи новата култура в света.

Геометрично ние изразяваме думата култура с права линия; правата линия пък подразбира почва. Следователно, за да имаш култура, трябва да имаш почва, в която да сееш. Когато се говори за култура, трябва да се знае от какво е тази култура – има култура от растения и плодове, култура от различни птици, от добитък, от свине; има култура от различни видове хора; има култура, която разработва човешките мисли, чувства и действия.

Значи мислите, чувствата и постъпките на човека се посаждат и обработват както семената и дърветата. Както за израстването на някое растение се изисква определен срок, така и за реализирането на дадена мисъл е нужно определено време. Колкото по-дълготрайно е едно дърво или растение, толкова повече време е нужно за развитието му; колкото по-благородни и възвишени са мислите, чувствата и постъпките, толкова повече време е нужно за реализирането им. Ако не познавате този закон, вие ще се натъкнете на големи противоречия. Например някой иска да стане поет, музикант или художник и ако бързо не постигне желанието си, се обезсърчава. Това не е лесна работа; да станеш музикант, философ – това значи да събереш всичкото знание по музика или по философия на хилядите поколения преди тебе и да направиш от него един извод.

Какво разбирате под думата философия? Философията е синтез на всички явления в живота, на причините и последствията, които ги обуславят; затова се говори за философия на историята, философия на науките, философия на живота и т.н. При това не е достатъчно само да знаете причините и последствията на нещата, но да знаете какви методи да употребите, за да изправите известно отклонение. И в изкуствата има философия; според нея, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го оценяват; той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. Да се оценява човек правилно, това значи нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат цената, която сам си е определил. Понякога човек се подценява; хората около него го оценяват по-високо, отколкото той оценява себе си.

Често селяните постъпват така – подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако в селото им някой гражданин пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума, мислейки, че ако отидат в града, ще получат много пари; отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата продават стоката си на половината от тази цена, която дават в селото им. В селото надценяват стоката си, а в града я подценяват – те не знаят истинската ѝ цена. Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер. Ще кажете, че човек трябва да отстоява своите идеи; има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено, а ако отстоява несъществени идеи, нищо няма да спечели.

Следователно, когато поддържа известна идея, човек трябва предварително да я анализира, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя. Например някой има идеята да бъде красив. Красотата има външни и вътрешни качества. Външната красота се изразява с правилни линии; лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек са разумност, доброта и характер; ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив. Външна красота без вътрешни качества не е истинска и скоро се губи. Красивият човек трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.

Като ученици, вие трябва да синтезирате и анализирате нещата, да имате пълна представа за тях; само по този начин ще дойдете до истинското знание. Например имате един остър ъгъл (фиг. 1). От гледището на писмеността, в българския език този ъгъл означава буквата Л, първата буква на думата любов. Тази буква означава планински връх, под който има извор. Но този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим два знака с върховете нагоре, образува се буквата М, съставена от два планински върха и два извора; от съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите – например реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата; не, човек сам не може да създаде култура. Културата не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество, а от силите, от енергиите на Живата природа; човекът, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.

От това гледище човек може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на Живата Разумна природа. Понякога човек е свързан с всички хора и тогава трябва да бъде проводник на общите човешки мисли и копнежи – това е истинският път на човешкото развитие; отклони ли се от този път, той става причина за своите нещастия.

Колкото повече човек се отклонява от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава. Какво печели детето, което се гневи на майка си и на баща си? Какво ще придобие то, ако не слуша родителите си? Те имат добро желание да го направят учен, изпращат го на училище, но то не желае – казва, че може само да учи. Колкото и да е способно и даровито, детето непременно трябва да мине през школа; то не може само да постигне това, което родителите и учителите му могат да направят за него. Детето мисли само за игри и не иска да учи, но ще дойде ден, когато ще се види изоставено от всички; тогава ще се принуди да стане прост овчар. Затова от всеки човек се изисква послушание.

И тъй, като говорим за култура, ние разбираме дадени условия, при които човек може да постигне своите желания. Културата не подразбира условия за удоволствия, тя носи блага и условия, необходими за развитието на човека; той трябва да използва тия блага и условия разумно, за да реализира своите идеали и копнежи. Човек учи, работи, за да придобие знания, с които да бъде полезен както на себе си, така и на своите ближни. Някой учи, придобива знания, заема някаква служба и се задоволява с това; очаква един ден да го пенсионират, да заживее в установения ред на живота. Друг пък има знания, работи, но не може да получи пенсия, разчита на себе си – той се намира извън установения ред на нещата.

Според начина, по който хората живеят, ние ги делим на две категории: едни, които живеят по установения ред на живота, и други, които живеят извън този ред. Да живее човек по установения ред на нещата, това значи да го пенсионират. Страшно е някой  да живее с мисълта да бъде пенсиониран – това значи да се откаже от работа; докато е жив, човек трябва да работи. Когато говедото се угои добре, пенсионират го и господарят му го завежда на кланицата, за да го заколят. Когато дървото закрепне и започне да дава добри плодове, господарят му го огражда и започва да го използва; той му се радва и всяка година го очаква да роди, за да обере плодовете. Какво е положението на пенсионирания човек? Щом го пенсионират, той престава да работи, понеже се е осигурил; дойде ли до това положение, от Невидимия свят веднага му изпращат призовка – викат го, за да видят какви плодове е изработил.

Сега, това не трябва да ви обезсърчава. Всеки човек трябва да се запита кой е правият начин на живеене, какво може да постигне в живота си. Ако някой е дошъл на Земята като ябълка, трябва да знае, че от него се иска да даде доброкачествени плодове; ако е дошъл като кон, задачата му е да бъде здрав, силен, да върши работа на господаря си; ако е дошъл на Земята с желанието да стане търговец, ще върти търговия, ще прави заеми, ще става поръчител на този, на онзи, докато един ден му наложат да плаща за поръчителството си. Цял живот ще плаща, докато най-после замине за онзи свят; близките му ще го оплакват и ще кажат: „Бог да го прости! Плаща за другите, но поне направи някакво добро“. Какво добро е направил и дали е направил добро – това е въпрос. Кое дава повод на човека да мисли, че е направил нещо добро или че е постигнал нещо? Къде е свидетелството му за това? За всяко направено добро се дава документ на човека. Някои могат да ви дадат една бележка, но вместо да ви платят, в нея пише нещо лошо за вас, заради което ще ви бият; това често се случва в живота – човек очаква благодарност, а получава бой или друго нещо, което не е очаквал.

Един селянин, от шопските села, отишъл в града да продаде маслото си. Той мислел, че там ще го продаде по-скъпо и ще спечели повече, затова отказвал да го даде на хора от селото. Като отишъл в града, двама апаши решили да купят маслото, което било хубаво, а при това и цяло гърне. Апашите се пазарили, съгласили се на цената, която селянинът поискал, и му казали: „Ние купуваме това масло за един свещеник в с. Княжево. Вземи тази бележка, занеси му я, той ще ти даде сумата“. Селянинът повярвал на купувачите, взел бележката и тръгнал за Княжево. В бележката пишело: „Отче, вземи тези 30 лева и прочети една молитва на селянина. Той е болен, малко побъркан, затова каквото и да говори, няма да му обръщаш внимание“. Селянинът стигнал в селото, намерил къщата на свещеника, предал му бележката и очаквал да получи пари за маслото си. Като прочел бележката, свещеникът сложил епитрахила си и го завел в църквата. Докато селянинът си мислел, че свещеникът ще му даде парите, изведнъж се намерил под епитрахила на свещеника, който започнал да му чете молитва.

– Слушай, дядо попе, тази работа с молитва не става. Пари искам аз.

Свещеникът обаче си мислел: „Горкият селянин, не е с всичкия си ум, дано се излекува“ – и продължавал да му чете молитви.

– Слушай, дядо попе, колкото и да четеш молитви, тази работа така няма да стане. Ти трябва да платиш за маслото.

Съвременните хора се намират в положението на шопа, на когото четат молитви, но той вижда, че с молитви работата не се нарежда. Наистина, работите на човека не могат да се наредят с разбирането, което има за живота; съвременните хора, млади и стари, се нуждаят от нови разбирания. Какво мисли да постигне младият? Ако младият има стари разбирания за живота, нищо не може да постигне; ако старият има нови разбирания, може да постигне много неща.

Днес и младият, и старият се съмняват в съществуването на Бога, на онзи свят. Чудни са хората; те трябва да знаят, че по-реална идея от съществуването на Бога, както и на онзи свят, няма. – „Къде е онзи свят?“ Онзи и този свят са на едно място; където е този свят, там е и онзи. Ще попитате защо не го виждате. Виждате ли чувствата, които пълнят сърцето ви; мислите виждате ли? Нито чувствата виждате, нито мислите, въпреки това и едните, и другите съществуват. Вие говорите за постъпките на хората, но виждате ли ги? Каква форма имат добрите и лошите постъпки? Те нямат форма, невидими са, въпреки това се говори за тях, за последствията им. Говорите за Любовта, без да я виждате. Значи човек живее повече в невидимото, в онзи свят, отколкото във видимия свят, и пак се съмнява в съществуването му.

Чувствата и мислите на хората, за които се говори, представляват предмет на Духовния и на Умствения свят. Хората говорят за тези светове, без да ги виждат. Те говорят и за онзи свят, но понеже не го виждат, не вярват в съществуването му; не подозират, че светът, в който живеят, е Духовният свят, т.е. онзи свят. В този смисъл онзи свят е реален, а този свят, т.е. физическият, е външна форма, опаковка на Духовния. Хората мислят, че между този и онзи свят има граница, през която не може да се минава; и така да е, ще дойде ден, когато тази граница ще се вдигне и ще видите, че този и онзи свят са едно и също нещо – разликата между тях седи само в това, че съществата в онзи свят са по-културни.

Следователно не е лесно едно същество от този свят да отиде в онзи – защо? Разбиранията и възгледите му за живота са ограничени и той ще се намери в същото положение, в каквото ще изпадне волът в човешкия университет. Възгледите на сегашните хора са валидни само за този свят; влязат ли в онзи свят със своите разбирания, те няма да им трябват, защото знанието, което сега имат, там не може да им помогне.

Един английски лорд и дъщеря му предприели дълго пътешествие по море, придружени от един слуга. Случило се, че параходът бил разбит от силна буря и те едва успели да се спасят с една лодка, която ги отнесла на уединен остров, където прекарали цели десет години. Лордът и дъщеря му били учени, знаели езици, но тук знанието им не могло да се приложи. Благодарение на слугата, който знаел да оре, сее и жъне, те не умрели от глад на острова; той станал техен господар и учител, а те – негови слуги: работили заедно с него, изпълнявали всичко, каквото им заповядвал. Съдбата се смилила над тях – един параход минал край острова и ги взел със себе си. Като се намерили отново в отечеството си, сменили ролите си: лордът и дъщеря му заели положението си на господари, а слугата заел старото си положение.

Какво показва този пример? Човек трябва да има нещо реално в себе си, на което да разчита във всички случаи на живота си; трябва да има убеждение, върху което да гради своя живот. Задавали ли сте си въпросите какво всъщност представлявате като човек, къде ще бъдете след смъртта си? Ако днес сте музикант, поет, философ или художник, запитвали ли сте се какъв ще бъдете на онзи свят? Ако на Земята сте музикант и в онзи свят трябва да бъдете музикант; ако тук сте учен, философ или поет, и на онзи свят трябва да бъдете същият – това се отнася за онзи, който е истински музикант, учен, поет и философ; тогава музиката, поезията или философията са проникнали в душата му и при каквито и положения да се намира, човек носи със себе си реалното, на което разчита във всички моменти на живота си. Знанието, музиката, поезията на съвременните хора са външната им дреха, с която временно са облечени; щом напуснат този свят, те я събличат и от нея остава само спомен. Всъщност истинско знание, истинска музика или поезия са тези, с които облече ли се човек веднъж, не може вече да ги съблече.

Едно трябва да знаете: всеки ден човек трябва да прибавя към знанията си, към своите мисли и чувства по нещо ново, да бъде готов за Любовта, която идва вече в света; не работи ли върху себе си, той ще остане неразбран за новите времена и условия. Как ще бъде приет един гайдарджия в една възвишена музикална среда? Преди да познават неговата музика, интересуващите се ще го посетят, но като го чуят, един след друг ще напуснат залата и ще го оставят сам със своята гайда – който го слуша, нищо няма да разбере и ще каже, че неговата музика е останала от стари времена, когато са свирили и пели само религиозни песни; много от народните песни имат религиозни мотиви, думите обаче не са религиозни.

Често слушате народната песен Майка Стояну думаше. Какво е питал Стоян майка си и какво му е отговорила тя? Стоян пита майка си кога ще се ожени, а тя му отговаря, че ще дойде ден и той да се ожени – утешава го. Докато не е женен, Стоян се облича добре, ходи спретнат и напет; като се ожени, отпуска се, нищо не иска да знае, от нищо не се интересува и казва, че не си струва човек да се жени. Докато не е женен, човек търси Любовта; като се ожени, започва да я отрича.

И съвременните хора ту отричат, ту признават Бога. Някой казва: „Какво губя или печеля, ако вярвам в Бога? Ако вярвам в съществуването Му, а Той не съществува, нищо не губя; ако пък вярвам, че съществува, все ще спечеля нещо“. Философията на живота не седи в това дали вярва човек в съществуването на Бога. Съществува или не съществува Бог – това е математическа задача, която трябва да се реши правилно и от решението зависи успеха или неуспеха на самия човек.

Какво ще стане със семето, което е лишено от Слънце? Щом няма Слънце, то не може да израсте, а ако израсте, не може да се развива; за живота на Земята Слънцето е от първа необходимост. Оттук вадим заключение: за живота, за растенето и развиването на човешката душа Бог е от първа необходимост. – „Ама дали съществува Бог?“ Щом ти съществуваш, и Бог съществува; твоето съществуване е първото доказателство за съществуването на Бога. Ако човек сам не вярва в това, никакви доказателства, никаква философия не е в състояние да го убеди; остане ли да се влияе от хората, едни ще го убеждават, други ще го разубеждават.

Истинско убеждение е това, което никой не е в състояние да разклати, което от никакви мъчнотии, от никакви препятствия и противоречия не може да се разколебае. Това подразбира истинско познаване на живота – човек може да разчита само на такива убеждения, които самият живот е опитал и проверил; убеждение, което животът не е опитал, всякога може да се заличи. Има убеждение само онзи, който е поставил за основа на живота си Любовта към Бога – това трябва да бъде основната идея на неговия живот.

Кои са характерните белези на една идея? Характерните белези на каквато и да е идея са нейните глава и крака, т.е. началото и краят ѝ; значи за всяка идея са важни два момента: явяването, или изникването ѝ, и краят, или завършването ѝ. Например яви ли се в човека идеята за съществуването на Бога, той първо трябва да се стреми към придобиване на някаква опитност в това направление. Макар да е направил микроскопичен опит, човек трябва сам да е дошъл до убеждението, че Бог съществува, и тогава може да каже, че вече живее на здрава основа. Идеята за Бога прави човека щастлив. Към щастието именно се стремят всички хора.

Представете си, че попаднете в Англия, но не знаете нито една английска дума. Искате да намерите някаква работа, но не можете, защото никъде не ви приемат. Минават три-четири дена и вие все гладувате, нямате пари да си купите хляб, нямате и познати. Както вървите, срещате един човек, който спира вниманието си върху вас и започва да ви разпитва откъде сте, какъв сте, защо сте дошли в Англия, какво мислите да правите и т.н.; вие не разбирате езика му и на всички зададени въпроси отговаряте: „Аз съм българин“. Тогава този човек ви завежда при друг българин, който знае английски, и от него разбира безизходното положение, в което се намирате; поканва ви в дома си, нахранва ви добре и ви дава една сума да се върнете в България.

Кой отвори сърцето на този англичанин и го застави да ви помогне? Не е ли Този, Когото вие отричате? Ето една опитност, която показва, че Бог съществува и се грижи за всички същества. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи опитности има за съществуването на Бога; само съмнението е в състояние да го лиши от тези опитности. Има случаи, когато Бог се готви да задоволи желанието на човека, но в един момент на съмнение, на разколебаване в съзнанието си, човек разваля всичко – достатъчно е само за момент да се разколебае във Великия принцип на живота, за да изгуби всичко.

Както в един момент детето може да изпусне от ръката си топката, с която играе, така всеки човек в един момент може да се разколебае в науката, в религията, в живота, в Любовта и т.н. Може ли човек да устои на противоречията, на спънките и мъчнотиите в живота си, без да се усъмни и разколебае, той е хванал в ръката си ключа на живота – от това зависи неговото повдигане, от това зависи неговото щастие. Не е позволено на ученика да се съмнява.

Като човеци, от вас се иска не да бъдете хора на науката, но да имате убеждение, на което да разчитате във всички случаи на живота си. Всеки трябва да се познава, да знае истински човек ли е, или не. Ако някой ви запита вярвате ли в Бога, какво знаете за онзи свят, поканете го у дома си, дайте му един хубав обяд, кажете му няколко благи думи; като го приемете добре, вие можете да му кажете, че това, което направихте за него, е доказателство за съществуването на онзи свят.

Доброто ядене в мисли и чувства, благите думи, добрите отношения са прояви на Същества от Духовния свят. При това положение можете ли да се съмнявате в съществуването му? Не само човек може да приема добре своите ближни, но и животните проявяват благородни постъпки – кравата може да се приближи до човека, да му ближе ръката и след това доброволно да му даде възможност да опита млякото ѝ. Вие можете да видите добри прояви от най-голямото до най-малкото същество, защото Бог живее във всички живи същества и се проявява някъде по-малко, някъде повече – според степента на тяхното развитие.

Като млади, какво очаквате в живота си? Ще кажете, че очаквате да ви посети Любовта. Как ще ви посети Любовта – Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената. Някой иска да намери човек да го обича; момата очаква да дойде някой княз, за да я обича, а момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята – някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена, или, другояче казано, как ще посрещнете своята идея? Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми. Като го запитат какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се притеснява; не е лошо да се срамува човек, но срамът е намясто, когато някой върши престъпления. Изобщо срамът е благородна проява, той е спирачка в човешкия живот – човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е намясто; срамът предпазва от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки. Между срама и страха има известна връзка.

Когато говорим за Любовта, хората я разбират едностранчиво – те имат предвид главно любовта между мъже и жени; това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята или на бащата към сина и обратно? Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането им у дома; как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще им устрои богато угощение, в което всички негови приятели и познати ще вземат участие. Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини. Какво показва това – че Любовта има много форми на изявление, а не само една.

Следователно, дойдете ли до Любовта, ще знаете, че всички любещи души са свързани с Възвишените и Разумни същества от Невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души – всяка душа внася по един приток към вашата идея, всяка душа ви служи като подтик за реализирането ѝ. Колкото и малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, непременно ще я засилят. Те изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека; достатъчно е да се отправи и най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ – за тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли Любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е Любовта. Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам. Страшно е човек да се усъмни и разколебае във Великата любов, във Великата мъдрост и във Великата истина.

Съвременните хора вярват в проявите на малката любов, а не вярват в проявите на голямата Любов; вярват в медта, в калая, в оловото, а не вярват в среброто, златото и платината. Те не познават отношенията, които съществуват между атомите на благородните метали. Отношенията, които съществуват между атомите на златото например, са подобни на отношенията между Разумните същества, вследствие на което носят по-висока култура от тази на неблагородните метали; благодарение на неуморната работа на атомите в златото то постоянно расте и се развива. Странно е да слушате, че златото расте, но това е факт.

И тъй, когато казвам, че трябва да работите за придобиване на злато в кръвта, това значи да се свържете с Разумните Възвишени същества, които създават в човека подтик за работа. Всеки елемент е свързан с едно Разумно същество и от съзнателната връзка на човека с Разумните същества зависи съзнателното отношение към един или друг елемент. Колкото по-съзнателно отношение има човек към удовете на своя организъм, толкова по-дълъг ще бъде неговият живот – той трябва да гледа на мозъка, на дробовете, на стомаха си като на разумни същества, с които може да разговаря, да влиза в съзнателна връзка; не гледа ли така на тях, съкращава живота си. Който няма съзнателно отношение към своите удове, той намира, че и без това тялото е изложено на промени и смърт. Че тялото е изложено на промени – това е друг въпрос, но между промяна и смърт има грамадна разлика; клетките и в младия, и в стария човек претърпяват постоянна промяна, но това не значи, че умират.

Съвременните хора, млади и стари, се страхуват от страдания, от болести, от смърт. Ако са религиозни, те се молят на Бога да ги пази от тях и въпреки това страдат, боледуват, умират и се чудят защо молитвите им не се приемат от Господа. Чудни са хората в заключенията си – възможно ли е една молитва, отишла при Господа, да няма никакъв отговор? Ако молитвата ви няма отговор, тя не е отишла до Господа, а щом не е отишла на мястото си, тя не е истинска молитва.

Молитвата е свещен акт, в който човешката душа взима участие. Тя има само един израз и не може да не се чуе, т.е. да не отиде до Бога; щом е молитва, тя отива на мястото си. Каже ли някой, че молитвата му не е приета, това показва, че не е истинска, било е някаква декламация – такъв е законът в Природата. Ако реката не минава по пътя, който ѝ е предначертан, тя няма бъдеще и в скоро време ще пресъхне; ако минава по определения си път, всички дървета, растения, животни и хора, които се ползват от нея, ще ѝ благодарят.

Често хората се запитват трябва ли да правят добро и защо трябва да го правят. На този въпрос може да се отговори положително – човек трябва да прави добро. Защо? Защото той е извор или река, която тече и каквото срещне на пътя си, напоява; не дава ли нещо от себе си, тя няма бъдеще и скоро ще пресъхне. Минавайки през камъни, през песъчливи места и давайки от себе си, реката все повече се обогатява – тя придобива повече притоци, които ѝ придават живот и енергия. Значи кой каквото изкуство, знание или добродетел има, трябва да го прилага – прилагането подразбира правене на добро. Човек прилага своето благо както за себе си, така и за своя ближен и по този начин закрепва връзката си с Божествения организъм; каже ли, че не трябва да дава от своите блага на другите, т.е. откаже ли се да прави добро, той се отделя от Цялото и сам подписва смъртна си присъда. Отвори ли човек сърцето си за по-долностоящите от него, Възвишеният свят пък ще се отвори за него. За да проникнат слънчевите лъчи в цвета, първо той трябва да се отвори за тях: ако цветът, т.е. пъпката, не се отвори, няма да цъфне; щом не цъфне, не може да се оплоди. Живот без плод е подобен на живот в пустинята.

Следователно, стремете се към придобиване на плодове в живота си. Дойдете ли до някое благородно чувство или желание, отворете се, за да го видят слънчевите лъчи, да дойдат пчелите на него и да го оплодят. – „Какво ще стане, ако се отворя?“ Ще цъфнеш. – „Ако окапя?“ За окапване не мисли; щом си цъфнал, ще мислиш за оплодяване. – „После?“ Като узрееш, ще те сложат на царска трапеза, да опитат твоята сладост и твоя аромат; след това ще благодариш, че си влязъл в устата на някой княз или княгиня, а оттам – във вътрешността на човешкия организъм. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това да влезете в устата на едно Възвишено същество и да се пожертвате за него? В това седи реалността на Живота.

Реално е това, което има условия да се разраства, да става все по-голямо и в края на краищата да даде плод – например малкото семе, посадено в земята, изниква, започва да расте, увеличава се, става голямо растение, което след време цъфти, връзва плод, който узрява и се жертва за другите същества; същото става с животните и с човека – от малки, дребни същества те растат, стават големи, разумни същества, които един ден ще се пожертват за Възвишените същества. Къде е краят на тази работа – където е началото ѝ; край и начало са две страни на една и съща реалност, те не са далеч едно от друго. Като съедините края и началото на нещо, ще получите правата линия – права линия се образува там, където две разумни същества си подават ръцете; не могат ли да ги подадат, те образуват крива линия.

Тъй щото стремете се към правата линия, която има начало и край, два полюса на живота. Когато двама души застанат на тия точки, те започват да се движат по един и същ път; ако единият пише, другият учи или свири – в това положение те се разбират и взаимно си помагат. Изкриви ли се правата линия, и отношенията между двамата се изменят.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите в Природата, техния смисъл и предназначение в живота: дойдете ли до правата линия, ще гледате на нея като на свещена линия в живота; на кривата линия пък ще гледате като на свещена крива линия в живота, която крие в себе си условия за реализиране на плодовете на правата линия – в пътя на реализирането мислите и чувствата на човека образуват крива линия. Самият човек от геометрично гледище има форма на елипса; докато той е на Земята, тази елипса постепенно се затваря. Отначало тя е била отворена в горния си край, а когато напълно се затвори, ние казваме, че човек е узрял вече и трябва да се откъсне; Невидимият, Разумният свят се грижи за откъсването на плода – те го откъсват и го слагат в чиния, за да бъде опитан.

Христос казва: „Аз Съм лозата, вие – пръчките“; в този стих, символично изразен, се крие велика, мощна идея. Христос е уподобил себе си на растение, което има условия да расте, да се развива и да дава плодове; човек пък е клонче от това растение, на което са дадени същите условия, каквито и на цялото растение.

Каква е задачата на човека в живота – да бъде проводник на Божиите мисли и чувства; той се ползва от подкрепата на Бога дотолкова, доколкото е проводник на Неговите мисли и чувства. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото начало в света – работи ли, пише ли, чете ли, свири ли, копае ли, скърби ли, радва ли се, човек трябва да знае, че е проводник на Божественото начало в света. И десет скърби да го налегнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: „Скръбта ви ще се превърне на радост“ – кога? Когато човек даде път на Божественото начало в себе си.

 

Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас.

 

  1. лекция, 29 ноември 1929 г., София