1928 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Пречупване на светлината

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

Размишление върху красотата на живота.

Ако имате една окръжност, в нея можете да прекарате колкото искате радиуси; можете да прекарате и само два радиуса, които да образуват ъгъл, равен на 90°. Какво представлява всеки градус от окръжността – 1/360-а част от цялата окръжност. Може ли правият ъгъл да има повече от 90° – щом говорим за прав ъгъл, не може. Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в Природата, то всяко отклонение на светлината е един градус; значи правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината предметът става видим, даже и при пречупване на светлината на един градус. Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината. В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината – щом лъчите на светлината се пречупват, и линията се изкривява; светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи.

На какво се дължат противоречията в живота? На правия ъгъл – в него има 90 пречупвания на светлината, т.е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме закон на съзнанието. При едновременно пречупване на лъча се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представлява благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представлява неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта; като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл – че ще остареете; ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че можете да изгубите знанието си; кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че можете да станете лош – това са противоположности, които съществуват като закони на Природата. Ползвайте се от противоположностите, за да си помагате. Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: „Мога да бъда здрав“ или „Ще бъда здрав“. Възможно ли е това? Както е възможно едното, така е възможно и другото – това са известни величини.

Природата си служи както с известни величини, така и с неизвестни. Човек се занимава с три от неизвестните на Природата: х – Бог, у – самият човек и z – външните условия. Какво означават тези неизвестни? Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши; в този смисъл и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х, и после отива към у и към z.

В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата, при това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представляват киселината, основата и солта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия, или обществото; последните представляват солта. Някои казват, че външните условия определят положението на човека; не е така, взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия. Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога – Той е силата, която твори и направлява всички неща. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношенията си към Бога; правилните отношения създават добра съдба.

Мнозина се оплакват от живота си, недоволни са от условията, в които се намират, но не знаят, че по този начин затварят пътя си към Бога. Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога. Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан – Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо – когато поникне, а това зависи от слънчевата топлина и светлина; като покълне, то вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват. И човек е щастлив, когато покълне, т.е. когато се отвори прозорецът на неговата душа, за да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го заобикаля.

Да се върнем към въпроса за лъчите на светлината. Те стават видими само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в среда, по-рядка или по-гъста от тази, в която са се разпространявали първоначално. Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени – положителни или отрицателни. Това са само възможности, които могат да се избегнат. Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси, някое Висше същество работи над него. Следователно не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, за да придобивате знания. За да станат видими, лъчите на светлината непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение. Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ; образите дават възможност на човека да мисли, да чувства и да действа – това създава в него последователно и непреривно движение.

Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представлява голямата радост – чувал, в който има сто килограма чисто злато; ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и търсиш начин да ти олекне. Скръбният не носи нищо на гърба си, върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг, на когото да стовари тежестта си, но така не се разрешават въпросите. Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено.

Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намерят в парите. Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им; Природата не дава такова богатство – който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гърб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява; Природата казва на човека: „Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш; това, което не можеш да носиш, не е твое“. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоварваш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание.

Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието е в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл – който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си: ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма. Девет души са девет банки, в които той влага златото си; случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ. Светските хора правят същото – схващат идеята за приятелство и за взаимно споделяне на благата, но като не са готови да я реализират по този начин, намират външни банки или банкери и там влагат богатството си, за да им дава лихви.

Законът за приятелството има приложение и към мислите и чувствата на човека. Кой е истинският начин за израз на приятелство – като споделиш със своя ближен благата, които са ти дадени; споделиш ли ги, ближният ти става приятел. Един ли е твоят ближен? Много са. Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намери поне още девет души, с които да споделиш благото, което ти е дадено; така ще разбереш, че Божествената мисъл или чувство могат да са изразят не само по един начин. Всяко разумно същество е проводник на Божественото и го предава по свой специфичен начин. Красотата на живота се заключава във великото разнообразие.

Като ученици на Великия живот, от всекиго се изисква готовност да споделя с ближните си благото, което има. Ще каже някой, че малко му е дадено, не може да дава нищо; не е така, колкото и малко да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си. При това изкуство е да се радваш на малкото, което имаш, и на малкото, което ти се дава. Какво прави детето? Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него; дадете ли на стария един орех, той няма да му обърне никакво внимание. Детето се радва на малките работи, а възрастният – на големите, на всичко, което му дава сила и може да го повдигне.

Кои са отличителните качества на стария и на младия? Старият носи в себе си мъдрост и знание, а младият – възможности и условия. Старият се радва на това, което е придобил, а младият – на това, което може да придобие; старият е реализирал условията и възможностите, които е имал като млад, а младият се стреми да ги реализира; старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота. Какво очаква старият – смъртта; той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване и щом се отегчи от нея, ще иска да се роди. След това идва растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт. Това не е разрешаване на въпросите. Човек трябва да дойде до положение на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта. Животът се изразява чрез кръг, в който се крият всички възможности и условия, а смъртта представлява права линия. Като използва правилно условията и реализира всички възможности, човек намира смисъла на живота и става щастлив.

И тъй, да бъде човек щастлив означава да е решил неизвестните х, у, z – да e познал Бога, себе си и ближния си, т.е. външните условия. Бог е първичната среда и първичните условия, при които ние живеем, затова се изразява чрез единицата; нулата пък е човекът, който използва средата и условията. Кои са условията, при които живее човек: светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна; пертурбациитe, през които минава, също са условия. Всяко условие е разумно, важно е човек да го използва за своето растене и развитие. Който може да използва правилно условията, ще постигне каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство; иначе всичко ще изгуби. Мъдрецът използва всички условия, а обикновеният – само някои.

Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек? Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места; глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква хората да го направят щастлив; много ще чака, докато го ощастливят – никой никого не може да направи щастлив, защото всеки е зает първо със себе си: носи торбичката си и мисли как да я напълни. Много хора ще срещнеш, но едва един от тях ще те спре и ще те запита за теб – къде отиваш, от какво имаш нужда, и като разбере нуждите ти, ще ти помогне; този единият ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието. За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно. Ако всичко разбираш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нещата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.

Упражнение: движение на ръцете отпред и настрани. Какво означава това движение? Каквото е в сърцето ми, т.е. в Бога, Който е в мене, това е и в ума ми.

Ръцете се поставят отпред на гърдите, после дъгообразно се отварят настрани. Това движение означава растене и разцъфтяване.

Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната причина. При това каквато работа предприеме човек, трябва да вложи Вяра. Сама по себе си Вярата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си; затова тя не се нуждае от доказателства и разсъждения.

Движение на ръцете настрани, бързи трептения като летене – това движение подразбира освобождаване на човека от всички мъчнотии.

 

Само свeтлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 28 декември 1928 г., София