1936 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Правите и кривите линии

 

Добрата молитва

 

Пишете върху темата Отличителните черти на правите и на кривите линии. Или по темата Отличителните черти на горчивото и сладкото.

Имате втора тема, която ще обясни първата. Когато пишете тема, мислете върху това, че по някой път много обобщавате нещата. Тези обущари, които вземат мярка за обувки на мъжа, как постъпват, от кой крак започват? От десния. Ами за жените от кой крак започват – пак с десния ли? У мъжа десният крак, а у жената левият крак е по-голям.

Левият крак е свързан с чувствителността, а десният крак се отнася до човешката активност. Мъжът има повече мисъл, а жената – повече чувствителност; следователно мъжът развива повече мисълта. Не че десният крак е самата мисъл, но той е свързан с мисълта. И двата крака функционират еднакво, но в левия крак е вложена повече чувствителност. Следователно ако вие искате, можете да кажете, че вашето сърце не е развито. Тогава като тръгнеш, сложи първо левия си крак. А сега всички като правило какво правят? (Войниците тръгват с левия крак.) Те са жени, които се учат да воюват. Защото ти не можеш да воюваш, ако нямаш горещо чувство. Не е мисълта, която воюва. Мисълта не воюва, воюват чувствата.

Сега имате нужда всички да тръгвате с десния крак, понеже имате повече чувствания, отколкото ви трябват. Това са неща непроверени, които изпълват съзнанието ви. Например когато имате някакво неразположение, вие не се спирате. А може веднага да се измени състоянието ви. Вие не се спирате веднага да намерите оная причина, която е станала виновна да се измени състоянието ви. Търсите причината вън и казвате: „Простудих се“. Ама коя е причината за простудяването? Двама, трима, петнайсет души има някъде, ама само деветимата са се простудили, другите не са простудени. Коя е причината? Или дойде някоя епидемия – тя някого хваща и той умира, а другиго не го хваща. Кои са причините сега? Сега това са общи положения, които съществуват вътре в живота, от които зависи възпитанието. Науката търси причините на нещата. Или вземате ред поводи, върху които човек може да разсъждава.

Колко трептения има най-ниският тон? (16 трептения.) Защо са 16, а не 15? Въпросът е защо ухото схваща именно 16 трептения, а не схваща по-малко? Всеки може да го каже, но трябва да го обоснове, да го изясни и на самия човек да му стане ясно. Човекът трябва да разсъждава много основно. Аз ще ви дам други някои разсъждения, за да се изяснят тези неща. Някои неща стават на физическия свят косвено. Минава някой човек покрай тебе, но той не се обръща и си заминава; другият се спира, като минава. Кое е по-добро: че единият си минава и заминава, без да спира, или че другият минава и се спира. Щом на един човек съзнанието му е будно, то трябва да изпрати един топъл слънчев лъч – и този човек ще се спре при теб. Той като види, че ти е познат, ще се спре. Щом те обича, ще възприеме този лъч, щом не те обича, няма да го възприеме, ще върви по своя път. Казвате: „Мен не ме интересуват някои хора“. Друг казва: „Мене не ме интересуват хората“. Щом някой каже, че ги обича, спира се при всекиго.

Сега идеята ми каква е? Ти щом обичаш един човек, не можеш да не се изкривиш, не можеш да не кривнеш, да не измениш посоката на своето движение. Тъй щото много пъти може да се оправдавате и да казвате: „Аз изкривих пътя си“. Или някой път можеш да измениш посоката на своето движение или да постъпиш тъй, както не си искал. Коя е причината тогава? Чувствата на човека можете да ги отделите. Чувствителността на човека е съзнателна или несъзнателна. Някой път несъзнателната чувствителност е причината за изкривяване на посоката. Или пък изяснявате деятелността на тялото, да кажем, на духовното тяло. Някой път в окултната наука астралното тяло го вземат за духовно. Но когато се събуди духовното тяло на човека, тогава се раждат най-големите противоречия. Най-първо ще знаете това: човек като живее на Земята, ще има три допирни точки, три хармонични точки. Когато тия центрове на живота функционират, когато сте свързани с тия центрове на живота, всичко върви добре.

По някой път казвате, че сте дошли в разрез с духовния свят. Как хората идват в разрез с духовния свят? Ако ядеш повече, къде е погрешката, в кой център – в центъра на физическия свят, в мисловния център или в духовния център? Ти тръгваш на път и вземаш повече храна; отиваш в странство и вземаш повече пари. Къде е причината – в мисълта или във физическия свят? Обличаш се добре, обръщаш внимание на шапката, на обущата си – в духовния свят е причината. Или казано научно: ще търсиш причината в чувствения свят, в сърцето е причината. Щом намериш причината, има известни методи; ти трябва да знаеш как да постъпиш със законите, които действат. Не че някои неща са лоши, но има неща, които са добри, а произвеждат лоши последствия. Трябва малко да разсъждавате.

Например вземете някой човек, който иска да се учи. Къде е причината? Някой иска да се учи, пък някой не иска да се учи. Или понякога казва: „Някой предмет не ме интересува“. Един предмет не те интересува, друг предмет не те интересува… Човека всичко трябва да го интересува. Когато той дойде до онова пълно развитие, всичко ще го интересува. Но понякога някои неща не трябва да ви интересуват, понеже нищо няма да се ползвате.

Представете си сега един прост пример – ако си един студент и имаш да даваш. На обед ти се наядеш мъжката, както казват. Питам: може ли умът ти да работи? Друг един пример вземете. Ако на една инструментална струна се набере повече прах, тази струна ще може ли да дава ясен тон? Тия малки частици, натрупани върху струната, ще пречат. Сега може да се направи аналогия. Ако на една ваша мисъл се натрупа много астрален прах, мислите ли, че вашите мисли ще функционират правилно? Трябва да знаете един начин да се справите с праха. Някой казва: „Аз не се занимавам с праха“. Имате един начин – дишането. Всяка сутрин, като станете, вие вземате метлата, изчиствате праха. Този начин е добър, но начинът, по който се чисти прахът, не е много ефикасен. Хората са се научили да вдигат само праха. Като мете, той изважда праха, който се вдига горе във въздуха. После този прах слиза пак. Човек казва: „Прашно е“. Вземе метлата, вдигне праха във въздуха, но после прахът пак слезе. Това е като заключение, но то не е така. Прахът, като речете да го метете, се вдигне във въздуха – на пода го няма и метачката се лъже. После като погледне, пак го вижда. Тя казва: „Дошъл е отвън“.

Често хората, когато мислят, са такива метачки. Вие вдĂгнете прах в себе си и мислите, че сте изправили живота си, пък той е горе някъде във вашия свят. Като оставите метлата, прахът пак дойде. Сега някои са станали по-умни. Гледам: метачките имат прогрес – те не метат с обикновени метли, а са взели мокри парцали, че събират праха с тях. Казвам, че те са по-умни, но това е по-трудна работа – трябва да носиш парцал, леген. Вие трябва ли да измитате праха? Някога казвате: „Отстъпих меко“; или: „Аз съм много бърз“. Тогава ти решаваш така: вземеш метлата и изчистиш стаята, но прахът пак иде отгоре. Това е по-икономичен начин. Но някой път кажете: „Постъпете умно“. Тогава значи вземате парцала, намокрен във вода, че събирате праха. Сега обобщавам: кой метод е по-хубав? Методът на метлата е хубав, но методът на парцала, с който можете да измиете, е още по-добър. Методът на електричеството, с който човек работи, е добър, но методът на магнетизма в даден случай е още по-добър.

Та казвам: когато в живота вие искате да имате добра памет, трябва да знаете как да я придобиете. Вземам паметта, понеже е обща, в нея се събират всичките богатства. Има обща памет, пък има памет и за числа, има музикална памет, има памет за събития: всичко, каквото е ставало, го помниш и можеш да го възпроизведеш. Ако имаш добра памет, всичко върви добре. Да кажем, ти боравиш с мисълта. Но какво ще стане, ако не знаеш ценността на числата, ако нямаш тази памет, да помниш числата, да знаеш какво означава всяко число, защото всяко число има своя цена. Ако мислиш, че на пет лева и на шест лева цената им е една и съща, ти не можеш да смяташ. Или някой път вие правите тънки сметки – до една стотинка, до един лев. Една стотинка се е изгубила – ти трябва да я намериш. В онзи свят, в който хората живеят, една стотинка много значи.

Сега да се обясни как трябва да разбираш това, защото една стотинка като нещо материално нищо не струва в дадения случай. Вземете само един косъм от главата на един човек и го опънете. Някой може да те хване за цялата коса, пък може да те хване и за един косъм. Ако човек е чрезмерно чувствителен, веднага ще стане една промяна. Каква промяна ще стане? Защо се сърдят хората? Всеки човек се сърди, ако го спъваш да не върви в своя път. Сръднята е един метод да се избавиш, да не те спъват хората в твоя път. Ти щом се разгневиш, знаеш, че пътят ти е изменен. И ти трябва своя път да го измениш. Значи като се разсърдиш, намерĂ пътя си.

Сега другият въпрос. Ти щом се разсърдиш, как ще намериш пътя си? Най-първо трябва да намериш дали причината е съзнателна, или несъзнателна. Имате един човек, който така, съзнателно може да ви отклони, а пък друг – несъзнателно. Аз говоря върху този въпрос, понеже във вас има много неща, които ви отклоняват. Това е така. Ти седиш, намислил си да направиш нещо, но дойде някоя мисъл, някое желание – отклонят ви от пътя. Или може да имате следното. Искате да учите един предмет, но дойде друг и замести първия. Или някой път искате да пеете, избирате една или друга песен. Кое ви дава повод? Казвате: „Едната песен е по-хубава, друга не е“. В какво седи хубавата песен, коя песен е хубава? Не всичките песни са хубави за всички хора. За едного една песен е хубава, за друг друга песен е хубава.

Сега за да стане мисълта по-ясна, питам: коя храна е по-хубава? Онази храна, дето като я ядеш, след 5, 10, 15 минути веднага дава сила на човека. Един пътник не може да върви. Като се нахрани с тази, хубавата храна, вече може да върви. Има храни, които може да те спънат. Законите, които действат в единия и в другия случай, са подобни. Една мисъл, която не е естествена в теб, тя ще те спъне.

Сега какво ще кажете: кои са отличителните линии на правите и на кривите линии? Един математик как ще определи коя линия е по-дълга – правата или кривата? Кривата. Едно от свойствата на правата линия е, че всякога е по-къса. Но това е общо определение. Как ще определиш коя линия е крива и коя е права? Всяко движение, на което посоката не се изменя, е права; всяко движение, на което посоката се изменя, то е криво. Всяко движение, на което посоката може да се измени, е криво. При всяко движение, на което посоката не може да се измени, работите се извършват по-лесно; при всяко движение, на което посоката може да се измени, работите стават заплетени. Следователно ако работите ти вървят добре, посоката ти не се изменя; ако работите ти не вървят добре, посоката се изменя. Тогава ще търсиш да поправиш посоката.

Че в живота има толкова примери, на които вие не се спирате! Отиваш при някой свой приятел, той не иска да ти услужи. Отиваш при друг и ти още като кажеш, той иска да ти услужи. Къде седи причината? Ето едно изяснение: вие вземете една змия, смразете я. Ако извадите топлината, която има една змия, тя не се движи, замръзва. Стоплете тази змия – започва да се движи. Без да Ă кажеш нещо, в нея има желание вече да се движи. Тъй че причината седи в чувствата. Щом имате един приятел, на когото съзнанието е будно и ви обича, като отидете при него, той веднага ще ви помогне. Щом не ви обича, няма да ви помогне.

Отнесете се към някой човек в света – законът е същият. Вие вървите по пътя някъде и сте се уморили. Желаете, като мине някой, да се качите на каруцата, да ви вози човекът. Минава един, погледне ви и си замине. Минава втори – и той ви погледне и си заминава; никой не ви услужва. Пари нямате, а вие искате да се качите. Ако имате пари, ще кажете: „Може ли да се кача на каруцата, ще ви платя“; но нямате пари, без пари искате да минете. Какво трябва да направите? Човекът си кара каруцата – по кой начин ще я спреш? Има няколко начина: на пътя ще изкопаеш един голям трап, ти ще се спреш и ще дадеш обяснения кой е изкопал този трап. Човекът ще се спре и ще попита: „Кой изкопа този трап?“. Ако искаш да ти услужи, ще кажеш: „Аз искам да ти помогна“. Ще запълниш трапа и той ще те качи на каруцата.

Сега някои считат, че това не е морално. Дали е морално, или не, нас не ни интересува. Какво престъпление има: изкопал си един трап, спираш го. После казваш: „Аз ще го запълня“; и за работата, която си извършил, човекът ще те качи на каруцата. Но трябва той да не знае, че ти си изкопал трапа. Сега работата може да се случи другояче. Някой, който не го обича, е изкопал трапа, пък ти идеш да му помогнеш, да го запълните. Това е едно и също нещо. Казвам законът как работи.

Тогава животът може ли без прави и без криви линии? Може ли човек да не се изкриви? Всичките препятствия в живота се уреждат с кривите линии. Хвърлят един камък да те ударят – ще се наведеш, ще се изкривиш. После ще се изправиш, ще станеш. По някой път казват: „Хората да не се изкривяват“. Това може да е съзнателно, може да е несъзнателно. Разбира се, съзнателните криви линии са под контрола на човешката воля; онези, които са несъзнателни, те не са под контрола Ă. Например сърцето се движи не под контрола на човешката воля; сърцето, дишането, болките на човека не са под контрола на човешката воля. На всяко нещо, което е под контрола на човешката воля, можеш да му помогнеш. Когато в окултната наука се казва да се разбират законите, значи ти с една твоя мисъл можеш да премахнеш една своя болка.

Та казвам: човек трябва да започне да разбира. Ти си в училището при някой професор, който те е нарочил. Например имаш слаба памет. Аз ти казвам, че професорът ще те скъса. Ако ти полагаш изпит, но имаш една отлична памет, професорът колкото и да желае да те скъса, сам вижда, че разбираш тия работи. Как ще те скъса той? Ако студентът разбира по-добре предмета от професора, как ще го скъса?

Сега много пъти студентите се оплакват от професорите. Кой им е крив на тях, когато паметта им е слаба? Законът е всякога такъв: за да свърши един студент тази работа, която проучва, трябва да я знае по-добре от професора. Той професор няма да бъде, но трябва да я знае по-добре от професора. И следователно щом я знае по-добре, на професора ще му бъде приятно да го пусне. Той вече казва: „Да върви, да мине“. Нали е закон, като срещнеш един човек, който знае повече от тебе, казваш: „Нека върви“. Понеже студентът знае предмета по-добре, за да не се компрометира професорът, пропуска го да върви.

Защо професорите скъсват някои студенти? Защото тогава тяхното знание изпъква. Професорът иска да се види, че той знае, а студентът не знае. Това е едно предметно учение. Психологически някои професори казват: „Каква е причината?“. Щом те скъса професорът, той иска да покаже своето знание. Щом пуща онзи студент, професорът не иска той да го засенчи.

Сега какво ще ви ползва вас, ако знаете тия работи? То е все-таки, когато сте се научили да пеете „Цвете мило, цвете красно“. Ще се поправи ли животът? Знаеш една песен, но може ли така да се поправи животът? Ако знаеш как да я изпееш, ще се поправи; ако не знаеш как да я изпееш, животът ще остане в същото положение. Сега кога една мисъл е права? Тя трябва да има едно отлично устройство. Кога една линия е права? Можеш да кажеш: „Когато не е крива“. Как бихте казали, коя линия е права; как ще я познаете? Да разгледаме сега друго. Кога един тон е верен? В Природата трябва да направите един превод. Сега имаме ония инструменти, които са направени – с тях можеш да познаеш кой тон е прав. Как ще познаеш дали тонът, който вземаш, е верен, или не? Ти можеш да провериш с камертона.

Кое заседна у вас от всичко казано? Кое е най-важното, откъде започнахме – коя беше най-важната мисъл? Представете си, че вие сте студенти. Единият от вас седи и слуша лекцията, но на него са му дали една сума. Друг студент също слуша лекцията, но на него са му взели една сума, обрали са го. Кой студент ще слуша по-добре? Единият седи и парите му помагат да слуша, другият, на когото парите са изчезнали, се смущава. Но парите на първия може да не са там. Казват: „Ти имаш един чек от пет хиляди лева на твой адрес“. На другия му казват, че такава сума е изгубена: „Твоите пари са изгубени в пощата“. Той седи и мисълта му се отклонява.

Или как ще преведете това? Вие седите и казвате: „Еди-кой си има добри чувства към мене, а еди-кой си няма добри чувства към мен, няма разположение“. Питам: как ще проверите, че той има добри чувства, и как си проверил, че няма хубави чувства? Вие по какво познавате дали някой има добри чувства към вас? Според вашата наука онова, на което вие се спирате психологически, всякога изпуска повече топлина. Онзи, който няма добри чувства към тебе, изпуска малко топлина. Затова единият ви е приятен, другият не ви е приятен. Коя храна ще ви бъде приятна – в това е същият закон. Ако една храна е топла, а друга е студена, замръзнала, нали замръзналата храна не е толкова приятна?

Сега въпросът е как се познават студените хора. Казвате: „Студен човек“. Как ще познавате студените хора? Студените хора мислят повече за себе си, топлите хора мислят за своите ближни. Щом постоянно мислиш за себе си, ти си студен; щом почнеш да мислиш за другите, ти си топъл. Как ще познаеш сега, че имаш нормална топлина? Някой път като мислиш за себе си, изстиваш, изгубваш тази топлина; като започнеш да мислиш за другите, ставаш топъл.

За да дойде Божественото, какво качество трябва да имаш? За всяка една деятелност Природата е поставила разни центрове вътре в тялото на човека. Всеки един център извършва специфична работа. Да кажем, че това, което сега са открили, го е имало и в миналите векове. Някои хора са музикални, защото центърът на музиката е развит. Някои хора са паметливи, защото центърът на паметта е развит. Някои разсъждават отлично, имат способност да мислят за причините на нещата. Всичките философи имат силно развит такъв център. Музикантите имат силно развит център на музиката. На онези хора, които са паметливи, на онези, които са силни по история, ако гледате, насред челото им е малко издадено, малко е изпъкнало. Други има, които не са историци и нямат тази изпъкналост на челото. Значи по това се познават те. Френолозите изучават способностите по изпъкналостите на черепа; затова англичаните, които са малко хумористи, наричат френологията бамбология.

Ако допуснем, че лицето при ябълките на човека е изпъкнало или вдлъбнато, кое положение е по-хубаво? Някой път тази част при скулите е изпъкнала, друг път е вдлъбната. Има ред изчисления. Ако тази част е вдлъбната, показва, че човекът има нещо на стомаха: тази част се издава от стомаха. Ако стомахът е в добро положение, тази част ще бъде естествена; ако стомахът е в неестествено положение, лицето ще бъде вдлъбнато. Ако езикът, ако речта е в нормално положение, очите ви ще бъдат изпъкнали; ако речта ви е слаба, очите ви ще бъдат малко вдлъбнати. Оказва се, че ако човек започва много да се безпокои, очите му започват да потъмняват, пък ако става по-разположен, тогава очите му са в нормално състояние, излизат малко навън. Лицето на човека е област, от която човек донякъде може да се запознае с вътрешното си състояние.

Когато ти си в най-хубавото разположение, тури си ръката на челото и виж каква е топлината му. Когато на челото има повече топлина, отколкото трябва, това е анормално състояние. Тази топлина трябва да слезе в симпатичната нервна система. В такъв случай може да вземете и с ръцете си да поизтриете челото. Често хората си потриват с ръката челото. Така несъзнателно хората регулират своята енергия. Или да допуснем, че вие искате да пеете, искате да говорите, но започвате да говорите, без да са ви пълни дробовете с въздух; те наполовина са пълни с въздух. Напълнете дробовете си с въздух, че тогава говорете и пейте. Ти на сцената като излезеш да пееш като певец, ще вземеш една дълбока вдишка; не седи да са ти празни дробовете.

Сега как се образуват правите линии? Как се образуват кривите линии? Една права линия кой я образува? Аз да ви кажа. Когато правата линия се удължи, тя образува кривата линия. Когато кривата линия се скъсява, тя образува правата линия. Когато една крива линия, която е направена от две части, раздели кривата линия наполовина, тя става права. Тогава психологически в живота има някои работи, които не се изправят с правата линия. Раздели кривите линии! Сега има известни методи, които ако ви се кажат, ще ви спънат. Ти имаш две желания в себе си – това е кривата линия, която те спъва. Раздели ги! Имаш едно желание: раздвои го, направи го криво. Та някъде някои работи ако не вървят, раздвои желанието. Имаш ли две желания, отхвърли едното. Двете желания казват: „Две дини под една мишница не се носят“.

Кажете ми сега, кое остана, което можете да приложите? Какво разбрахте от това? Хубаво е човек да изкопае един трап и да не се спъне. Пък в живота добрата страна е да се спреш, да се запознаеш. В живота каквато спънка имаш – някой е изкопал един трап: спри се там! Всичките неприятности в живота, това са все трапове. Големите неприятности, това са трапове на пътя, които спират. Защо страдаш? Това е една спънка, за да услужиш някому с нещо. Щом му услужиш, тази спънка изчезва. Може да проверите: онези, който не вярват, да повярват.

Добре, сега другата страна. Ти искаш да знаеш, да станеш учен човек. Кой трябва да се спира при тебе или ти при кого трябва да се спираш? Когато искате да се спирате, при кои хора искате да се спрете? (При всяка точка.) Че какво ще ти каже точката? Ще се спираш при учените точки – в света има учени точки. Щом си сиромах, ще се движиш по кривите линии, пък щом си богат, ще се движиш по правите линии. Защото на сиромаха, за да стане богат, крива линия му трябва, той много се е изправил. Когато станеш прав повече, отколкото трябва, ти осиромашаваш. Нали казват, че прекален светец и Богу не е драг. Не слагай в ума си една мисъл, която не е права.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 18 септември 1936 г., петък, 5 ч., София, Изгрев