1929 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Права и крива линия

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

Често българинът си служи с поговорката: „Който сее, ще жъне“, която е станала международна. Наистина, ако земеделецът само сее, без да жъне, нищо не се ползва; остане ли житото на нивата, следващата година пак ще изникне, но земеделецът не се е възползвал от него. Следователно, ако човек само събира материали, без да ги прилага, той нищо не се ползва.

Като ученици, ще ви задам следните въпроси: може ли правата линия да се изкриви и ако може, кои са причините за нейното изкривяване? Като се вглеждате в живота си, намирате, че почти всичките ви работи са изкривени. Отрицателните положения в живота се дължат на изкривяването на нещата. Например слушате някой да казва, че не може да учи; друг казва, че не може да работи; трети не може да се движи; четвърти не може да постъпва правилно и т.н. Защо човек не може да направи някои неща? Защото е изкривил правата линия в живота си.

Кога се изкривява правата линия? Когато се продължава чрезмерно. Значи ако удължавате правата линия повече, отколкото трябва, тя или ще се изкриви, или ще остане права, но много дълга. Знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия и от това гледище казвате, че кривата линия не е нищо друго, освен сбор от множество прави, но това не е отговор на въпроса защо правата линия се изкривява.

Като говорим за права и крива линии, ние разбираме отношенията между хората. Когато казваме, че някой човек е прав или постъпва право, имаме предвид неговите правилни разумни отношения; кажем ли за друг, че е крив, разбираме, че отношенията му към хората не са правилни. В Природата, както и в живота, и правите, и кривите линии имат своето място. Хората роптаят против кривите линии като символ на криви постъпки, но въпреки това си служат с тях – чиниите, лъжиците, коритото и още много предмети са направени от криви линии.

И тъй, дойдем ли до идеята за кривата линия, ние търсим причините в отклонението на човека от правата. Докато се е движил само по права линия, той е имал само една идея, имал е съзнание само за едно измерение; в момента, в който се явят в съзнанието му две идеи, се отклонява от закона на правата линия и образува крива. Невъзможно е да се отклони човек от правата линия, без да я изкриви. Представете си, че по правата АВ живеят три същества: 1, 2, 3, т.е. линията АВ е разделена на три части: Съществото 1 влиза в непосредствено отношение със съществото 2. Ако иска да влезе в отношение със съществото 3 и да се запознае с него, то трябва да си послужи като с посредник със съществото 2. Тъй като не може да общува направо със съществото 3, съществото 1 започва да философства и да търси начин как да влезе в пряко отношение с него. Ако поиска да направи това по закона на правата линия, няма да успее и нищо друго не му остава, освен да се изкриви нагоре или надолу; като се отклони от правата линия и изкриви пътя си, съществото 1 ще узнае, че за запознаване със същества, които не са непосредствено до него, има не само една възможност, а няколко.

Ако питате защо човек изкривява пътя си и не върви всякога по права линия, можем да дадем няколко отговора. Човек изкривява пътя си или когато обича, или когато не обича. Представете си, че един студент върви от дома си до университета по права линия, но ако разбере, че на същата улица живее един от професорите му, към когото няма разположение, той изкривява пътя си, взима друга посока с цел да не го среща. Ако пък на друга улица живее професор, към когото студентът има разположение, той няма да се движи по права линия, а ще изкриви пътя си, за да го среща често. Като се движи по крива линия, човек изразходва повече време и енергия, което се оправдава, когато обича или има разположение към дадено лице. Времето, което човек употребява за изминаване на правата линия, е точно определено; започне ли да се изкривява тази линия, заедно с това и времето се изменя. Затова казваме, че някои неща стават моментално, а други – не. Тия, които стават моментално, вървят по права линия; тия, които не стават моментално, вървят по крива.

Ще кажете: „Не може ли студентът да продължава да се движи по права линия?“. И това може, но при условие любимият му професор да живее на същата улица, на която той живее. Следователно всяко същество, което обичате, е в състояние да възстанови вашите първични отношения, т.е. да ви върне в правия път. Ако един човек не ви обича, намерете друг, който ви обича, за да ви помогне да се върнете в правия път. Ако хората ви преследват и говорят лошо за вас, те стават причина да изкривите пътя си; искате ли да се върнете в правия път, потърсете поне един човек, който да ви съчувства – той може да ви помогне да тръгнете в правия път на живота. Достатъчно е да намерите един човек, който да е с вас, за да възстановите връзката си с Бога – тогава вие казвате: „Ако всички са против мен, но Един не е, аз имам вече сила да вървя в правия път“.

Когато искат да заставят човека насила да върви в правия път, хората постигат това по механичен начин – започват да го морализират, да го наказват, да прилагат крути мерки към него; като се види ограничен от всички страни, той се принуждава да върви в правия път – намира се между чука и наковалнята, т.е. подложен е на Мойсеевия закон, и иска или не иска, подчинява се; но види ли, че едно от ограниченията е премахнато, веднага се отклонява от правия път.

Следователно всяко механично въздействие върху човека е дресиране, а не съзнателно възпитание; щом се вдигне тоягата на дресирането от него, той пак изкривява пътя си. С други думи казано: докато човек се намира под закона на наследствеността, често попада под едни и същи навици – добри или лоши, защото не е свободен от причината, която го заставя да се прояви по един или друг начин; махне ли се причината, човек тръгва по своя естествен път – който Природата му е предначертала.

Като се изучава, човек трябва да знае по свой вътрешен подтик ли върви в правия път, или под външно механично въздействие. Ако върви по свой вътрешен подтик, и да види отворена каса, пълна със злато, ще мине и ще замине покрай нея, без да ѝ обърне внимание; няма да се интересува има ли човек в стаята, или не; и сам да е, минава край касата и без да посегне към нея, излиза от стаята. Но ако човек върви в правия път по механичен начин, под действието на Мойсеевия закон, чрез заплашване и морализиране, щом види, че е сам в стаята, веднага ще посегне към касата и ще извади няколко златни монети.

Човек трябва да върви в правия път без стражар. Остане ли стражар да го следва и напътства, той всеки момент може да изкриви пътя си. Тъй щото когато се стреми към идеен живот, човек трябва да се освободи от мисълта за стражарите.

Отклоняване или изкривяване на правата линия става не само във физическия път на човека, но и в пътя на неговите мисли, чувства и постъпки. Въз основа на това ние вадим следния закон: когато две еднородни сили се срещат, те всякога се отблъскват, което е причина за отклоняване или изкривяване на правия път на човешките мисли, чувства и желания. За реализирането им трябва да действат противоположни сили, които се привличат, вследствие на което те произвеждат работа, светлина, топлина – условия за проява на мислите, чувствата и желанията.

Съвременните хора не успяват, защото между проявите на физическия и духовния им живот няма здрава, положителна връзка, а щом няма такава, те не могат да се ползват от тях. Ако връзката между физическите и духовните прояви в живота на даден човек е съзнателна, той може разумно да се ползва от тях и тогава каквото и изкривяване да стане на правата линия, то е намясто. Например казваме, че не е правилно студентът да изкривява пътя си, понеже не иска да срещне лице, което не обича, но има право да изкриви пътя си, ако му предстои да срещне разбойници. Както човек изкривява пътя си, така и параходът изкривява своя път. Видите ли, че един параход лъкатуши на една или на друга страна, знайте, че той среща на пътя си такива изненади, които могат да го разрушат: подводни мини, разрушени канали и др. Съзнателното отклоняване на човека от правия път е намясто, но несъзнателното отклоняване става причина за големи страдания.

Следователно, когато казваме, че някой човек се е отклонил съзнателно от правия път или се е върнал назад, имаме предвид желанието му да разреши правилно известен въпрос. Когато човек среща на пътя си непреодолими препятствия, за предпочитане е да се върне назад, отколкото да върви напред с риск да разбие главата си.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 11 октомври 1929 г., София