1926 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Посока на растене

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление.

Пишете върху темите: „Ролята на поезията, музиката и религията в живота“, „Най-важната работа след яденето“, „Най-малкият подтик в живота“.

Сега, желая ви тази година да проявите по-голямо творчество, поне в специфична област, а не да преобразите света. Представете си, че във вас се роди известна идея да създадете нещо, но срещате големи мъчнотии на пътя си – как ще се справите с тези мъчнотии? Вземете пример от семето – как се справя житното зърно? Щом го посадите в земята, след известно време то пониква и започва да се развива; в пътя на развитието си житното зърно определя посоката на движението си нагоре, към Слънцето – то намира, че този е пътят на спасението му. Като се намери в трудни условия, житното зърно казва: „Веднъж съм попаднало в земята, в гъстата материя; колкото и да викам, никой няма да ме чуе; колкото и да роптая, всичко ще бъде безполезно; колкото и да се съмнявам в себе си, безпредметно е. Сега не ми остава нищо друго, освен да избера една от двете посоки – нагоре или надолу: ако вървя надолу, все повече ще затъвам; ще започна да работя, ще правя усилия да пробия земята, да изляза на повърхността Ă, да видя Слънцето – носител на живота“.

Често учениците се натъкват на противоречия и казват: „Не знаем какво да правим, как да разрешим трудните задачи на живота си“ – чудна работа, растенията знаят как да се справят, а човек не знае как да постъпи и какво да прави. Ако попитате растенията какво трябва да правите, те ще ви кажат: „Има две посоки на работа – нагоре или надолу“; друго нещо растенията не могат да направят, понеже те се движат в две измерения. В това отношение човек е подобен на растение, посадено в земята: откъде сте дошли и накъде отивате – не знаете; какво трябва да правите при тези условия – щом сте посадени в земята, нищо друго не ви остава, освен да работите при дадените условия: да си пробиете път към Слънцето и да поемете посоката нагоре. Трябва ли житното зърно да напусне мястото, където е посадено, и да се поддаде на предложението на някаква буболечица да се скрие в нейната дупка? Какво правят съвременните хора – като се намерят в някакво затруднение, те започват да търсят дупки, за да се крият от неблагоприятните условия; не, където си попаднал, там трябва да решаваш задачите си.

Като ученици, вие стe посадени в земята, за да се учите – в съзнателното учене е растенето на ученика. Когато растението разбере, че е посадено в земята, то не се запитва кой го е посадил и защо, но започва да работи, да преодолява условията, за да излезе на повърхността, да види Слънцето, да използва неговата светлинна и топлинна енергия и да започне да расте; в процеса на растенето семето изучава елементите на земята, ползва се от тях и ги обработва в себе си; то седи далеч от човешката философия – кой го е посадил и защо е посадено. Трябва ли детето, което ходи на училище, да се запитва кой го е изпратил, защо го изпратил и какво трябва да прави? Не се интересувайте от въпроса какви са били намеренията на баща ви, като ви е изпратил на училище; щом сте изпратени на училище, от вас се иска да учите – нищо повече. Много философи разискват върху въпроса защо е дошъл човек на Земята, но досега никой не го е разрешил и няма да го разреши; хиляди години още ще минат, но този въпрос ще остане все неразрешен – ще се разреши, когато хората завършат развитието си на Земята. Докато е във водата, рибата не съзнава положението си, но щом излезе, тя знае вече, че е била риба; следователно, докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животно и един ден, когато напусне тази форма, той ще съзнае положението си като човек – тогава ще измени сегашните си нрави и обичаи и ще мине в по-висока форма на живот.

Като ученици, вие трябва да дойдете до положение да изменяте неблагоприятните условия, в които живеете – те седят главно във вашия ум, в съзнанието ви; много хора внасят в ума си такива мисли, които ги правят маниаци – от сутрин до вечер те са нащрек, мислят, че ги преследват, за да ги убият. За да се развива правилно, човек трябва да изхвърли от ума си всички мисли, които му препятстват; дръжте в ума си мисълта, че нищо не може да ви спъва – може ли въжето да спъва дървото? Ако вържете едно дърво с въже, няма да мине много време и въжето ще се скъса – дървото е в сила да се справи с всички препятствия, с всички неблагоприятни условия, при които се намира, а колко повече човек може да преодолее неблагоприятните условия на своя живот. Дървото, растенията разбират химията и я прилагат в живота си – ако увиете желязна тел около едно дърво, то ще отдели от себе си такива сокове, които ще разядат желязото, и в скоро време ще се освободи от него. И в човека са вложени сили, чрез които той може да преодолява препятствията, които среща на пътя си, но затова се изискват знания; както растенията познават елементите на почвата, законите на светлината и топлината и се ползват от тях, така и хората могат да приложат своите знания.

Растенията знаят и посоката, към която трябва да се движат, вследствие на което отправят корените си надолу – към центъра на Земята, а клоните нагоре – към центъра на Слънцето; като прилагат своите знания, растенията растат и се развиват. Приложете и вие своите знания, за да растете, да се развивате правилно; това не се постига изведнъж – човек ще пъпли, ще се движи стъпка по стъпка, докато дойде до върха, към който се стреми, и това значи да бъдеш герой. Мъчнотиите, препятствията в живота на човека не са нищо друго, освен наслоявания, натрупвания в съзнанието му, над които той трябва да излезе – както растенията са засипани с пръст, така и в съзнанието на човека има ред наслоявания от миналото, от които той трябва да се освободи. Силен човек е онзи, който може да се справя с мъчнотиите си; който не може да се справя, той е слаб човек – лесно се обезсърчава и търси начин да сложи край на живота си.

Един млад студент се отчаял от своите неуспехи и намислил да се удави – за тази цел той отишъл край една река, спрял се на брега и започнал да мисли как да се хвърли във водата. Започнал да се оглежда наляво-надясно – дано го види някой, да го разубеди и да му покаже някакъв начин да се справи с положението си; ако се намери такъв човек, младият момък би бил готов веднага да се откаже от намерението си – той ще намери смисъла на живота, ще придобие сили да се справя с противоречията си.

Сега, вие трябва да работите съзнателно, да прилагате всичко, което сте научили. Отнасяйте се критично към онова, което четете, защото всеки поет, писател, философ, учен внася в произведенията си както положителното, така и отрицателното, което носи в себе си – например песимистичната теория на Шопенхауер1 представя нещо старинно. Да се поддържа философията, че животът няма смисъл, това подразбира старото в живота; старото трябва да се изкорени като сухо дърво и вместо него да се посади нещо ново. Съвременните младежи четат безразборно, не правят избор на книгите, които четат, вследствие на което чувствата им се развиват чрезмерно – в това отношение някои романисти действат особено вредно върху младежта: със съчиненията си те внасят в чувствата им особено разкашкване, под влиянието на тази литература младежите попадат в особена област на чувствата – в тъй наречената „астрална каша“. Преди всичко героите и героините, които авторът изнася, не са истински герои – какъв герой е този, който от любов към своята възлюбена убива човек? Геройство, което е стимулирано от ревност, от злоба към някого, не е геройство. Геройство е да респектираш човека, без да го убиваш, без да посягаш на него – истински герой е онзи, който, като минава през някоя гора, където има разбойници, може да ги приспи, да вземе оръжията им и да си замине; като се събудят, разбойниците виждат, че са обезоръжени, но остават доволни, че поне животът им е пощаден.

Сега от вас се иска работа, да създадете нещо хубаво в себе си. Мнозина от вас изучават астрология, познават съдбата на хората, а своята не познават; такива гадатели има много по света. Преди Освобождението във Варненско се явила една циганка гадателка, която гледала на охлюв и предсказвала на хората много неща, със стотици се изреждали при нея да им гадае. По едно време била поканена да гадае вън от родното си място. Пътят Ă минавал през гора, където била нападната от крадци, които я обрали. Много работи предсказвала на хората, но своята съдба не могла да познае – не знаела, че крадци ще я нападнат и оберат. Това виждаме навсякъде в живота: срещаме учени, професори, които знаят много, но едно не знаят – кога ще дойде при тях най-големият крадец, смъртта, да ги обере. Може ли да се нарече този човек учен? „Като отидем на другия свят, тогава ще научим всичко, което сега не знаем“ – откъде знаете, че на онзи свят ще имате по-добри условия от тия на Земята? Който не може да използва условията на Земята, той не може да използва условията и на онзи свят. Още докато е на Земята, човек трябва да учи, да придобива знания, които да му служат като средство за защита срещу смъртта. Една от задачите на човека е да придобие безсмъртието; ако смъртта го нагълта, той трябва така да Ă се противопостави, че тя да не може да го смели в стомаха си; щом не може да го смели както трябва, ще се принуди да го изхвърли навън. Мислите ли, че ако човек се моли на Бога усърдно, може да остане в гроба – не, гробът ще се разпука, но вярващият, както и онзи, който люби Бога, няма да остане заровен в земята; той ще излезе от гроба и ще отиде да работи. Като ученици, всички трябва да работите, да не чакате да ви бутат с остен. За тази година от всички се изисква да си изработите план за плодотворна работа и е добре в края на годината да имате поне микроскопични придобивки.

Като ученици, вие трябва да живеете в хармония. За да спазвате хармонията в Природата, всеки от вас трябва да намери своето място. Когато влизате в клас, всеки трябва да седне до такъв другар, с когото си хармонира; тази хармония се определя от планетните съчетания: някой от вас се намира под влиянието на Земята, друг – под влиянието на Слънцето, трети – под влиянието на Юпитер и т. н. и в зависимост от тия влияния на всеки човек са дадени съответни дарби и способности, които той трябва да развива. Не само в окултната школа, но и в обикновените училища учениците трябва да се нареждат така, че всеки да сяда до другар, с когото си хармонира. Мнозина се страхуват от влияния, вследствие на което избягват дружбата си с някои хора; никой на никого не може да влияе – ако има някакво влияние, то не е опасно, не може да спъва човека. Хората могат да си противодействат едни на други, но не и да се спъват; ето защо, за да не си противодействат, те трябва да се ползват от доброто влияние на силите, които работят в тях. Някой казва: „Еди-кой си ми влияе с мисълта си“ – щом той ти влияе, и ти можеш да му влияеш. Живите хора могат да си влияят едни на други; ако някой жив човек ти влияе, бъди и ти жив да му влияеш. Ако някой човек е земен тип, може ли той да влияе на Луната или на Слънцето? Слънцето обаче влияе на Земята, изпращайки светлина и топлина; колкото и слабо да е, и Земята влияе на другите планети. Влиянието е велик закон, тъй щото пазете се от противодействие, но не и от влияние; колкото и да се пазите от влияние, вие не можете да го избегнете. Как ще избегнете влиянието на Слънцето, как ще избегнете влиянието на Земята, на твърдата почва? За да укрепне, за да се развие, дървото трябва да пусне корените си дълбоко в земята, да се свърже с нея, да се намира под нейното влияние – как ще развие човек тялото си, ако не се намира под влиянието на земята?

Съвременните хора трябва да изучават динамиката на човешкото тяло във връзка с планетните влияния върху него – така те ще разберат, че известни клетки от тялото се намират под влиянието на Слънцето, други – под влиянието на Сириус, трети – под влиянието на Юпитер и т. н. Изобщо с колкото по-възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло, а колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по-възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на неговия организъм, животът на човека се изразява чрез материята. Колкото повече се развива съзнанието на човека, толкова повече той се свързва със звездите и планетите; когато използва влиянието на всички слънца в Космоса, човек достига до съвършенство.

Като сте дошли на Земята, вие трябва да изучавате планетите и звездите в Слънчевата система, да знаете какво влияние упражняват върху вас. Например някои са забелязали, че Сатурн оказва лошо влияние върху човека, обаче те не са проследили в какви случаи Сатурн влияе зле – когато човек се бори със Сатурн, т. е. със съдбата си, последната го гази; докато мисли, че сам може да устрои съдбата си, човек всякога ще изпитва нейните удари – всякога ще среща противодействието на Сатурн. Юпитер пък казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие. Какъвто и съвет да даде Сатурн на човека, последният казва: „Това не е твоя работа, аз зная как да наредя работите си“. Добре, ще се опиташ, но знай, че ако отвориш война, трябва да устоиш; не устоиш ли, ще носиш последствията на твоята неразумност. Затова е казано: „Не противи се на злото!“.

Какво представлява злото – злото е сбор от действия на същества, които не спазват Божиите закони. Не се противи на злото значи: не се противи, нито осъждай тия същества, които не спазват законите. Каквото и да правите, те са безпощадни в проявите си – трошат камъни и скали в планината с динамит. Видите ли това, още отдалеч се отбийте от пътя си, не минавайте покрай тях; ако трябва да минете край тяхната кариера, минете и заминете, без да им кажете нещо. Някой се оплаква от съдбата си; не, дойдеш ли до съдбата си, отдалечи се малко и оттам изучавай законите Ă.

Макар и да сте млади, вие ще научите много неща от съдбата си. Докато сте още млади, трябва да разрешите много въпроси. – „Не може ли тия въпроси да се разрешават на зряла възраст?“ Има въпроси, които човек трябва да разреши още сега, на младини. Младият трябва да работи, да учи, а старият, който е пропуснал това време, трябва да се разкайва. Започне ли младият да се разкайва, той преждевременно е остарял – когато греши, младият трябва да изправя погрешките си; среща ли мъчнотии, той трябва да ги преодолява. На младия не е позволено да се обезверява – щом се намери пред някаква мъчнотия, младият трябва да си каже: „Ще работя, ще правя усилия, докато разреша задачата си; никакви мъчнотии няма да ме спрат в пътя ми, ще имам доблест да се справя с всичко“.

Като ученици, вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера, които представят сбор от Същества, завършили своето развитие; те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което всякога могат да ви дават добри съвети и напътвания. Ако някой иска да развие благородството си, Съществата от Юпитер ще му покажат начин как да работи; благородството на човека представлява златото в неговата кръв. Изобщо всички планети и слънца във Вселената представляват банки, от които човек може да извади онова богатство, което в даден случай му е потребно; от човека зависи какво богатство ще си достави и как ще го използва. Щом сте дошли на Земята, вие трябва да учите, да изучавате планетите и тяхното влияние върху вас; не питайте каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бъде съдбата на онзи, който минава през пустинята? Ако стомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бъде добра: щом ожаднее, той ще вдигне стомната си и ще се напие – при това положение гърлото му никога няма да бъде сухо; пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда. Пукната стомна означава изгубване на Вярата. Изгуби ли човек Вяра в Бога, главата му ще побелее и оголее от страдания и в края на краищата от него нищо няма да остане.

И тъй, щом е дошъл на Земята, човек трябва да вярва в Първата Причина на нещата като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и за развиване. Вярата представлява зенита на Живота, където има растене, повдигане и развитие; обезверяването е залез на Живота, където всякаква култура изчезва. Обезвери ли се, човек изгубва всякакъв стремеж в себе си – той представлява гола пустиня, в която цветя не цъфтят, птички не пеят, води не текат. Вярващият носи Божията светлина в ума си и Божията топлина в сърцето си и под тяхното влияние расте и се развива.

Тази година трябва да развивате творчество в себе си. Нека всеки започне да мисли в коя област да твори и как да твори. Намислите ли нещо добро, направете го – като прилагате нещата, вие ще развиете творческите си способности. Някой казва: „Аз ще измисля нещо, а други ще го реализират“; не, каквото си намислил, ти пръв трябва да го приложиш – ако идеята ти е добра, и други след теб ще я приложат. Ако искате хората да зачитат идеите ви, първо вие трябва да ги зачитате; следователно който зачита своите идеи, той ще зачита идеите и на другите хора и другите хора ще зачитат неговите. Всички добри, велики идеи имат един и същ източник.

Упражнение: Поставете лявата ръка на лявото рамо (върховете на пръстите се допират до рамото), а дясната ръка се поставя над главата, без докосване. Движение на дясната ръка настрани, хоризонтално, връщане над главата (повтаря се три пъти). След това дясната ръка се поставя на дясното рамо, а лявата – над главата. С лявата ръка се прави същото движение, каквото преди това с дясната. Двете ръце се изнасят първо настрани, после – пред гърдите, с допрени върхове на пръстите едни срещу други. В това положение концентрирате мисълта си, след което поставяте ръцете си пред гърдите. Движение на ръцете настрани и пред гърдите (три пъти); леко духане (три пъти).

Хората правят различни движения, без да разбират значението им. Много от техните движения са подсъзнателни, резултат на излишна енергия в организма. Като правят движения ту с лявата, ту с дясната ръка, те местят енергиите в организма си и по този начин ги уравновесяват. Някои движения са хармонични, а някои – дисхармонични: например цигуларят трябва да свири дълго време, докато се научи да движи лъка си хармонично; художникът трябва да прави безброй упражнения с четката си, докато се научи да я движи хармонично. Когато човек мисли, мозъкът прави ред движения нагоре и надолу; колкото по-интензивна е човешката мисъл, толкова и движенията на мозъка са по-бързи. За да не излиза при мислене навън, Природата го е затворила в черепа.

Изобщо, движения има навсякъде в Природата – където има Живот, там има и движение. Всички движения не са хармонични, но това не трябва да ви смущава. Страхът например произвежда дисхармонични движения; щом се уплаши, човек трябва да прилага Вярата си, за да превръща дисхармоничните движения в хармонични. Благодарение на хармоничните и дисхармоничните движения на мускулите човешкото лице представлява площ, върху която са отпечатани всички култури, през които той е минал. Страхът, отчаянието, обезсърчаването са задачи, с които днешният човек трябва да се справи. Човек трябва да преодолее даже и смърт­та, да стане безсмъртен.

Сега, смесете това, което сте разбрали, заедно с неразбраното, сипете отгоре вода и направете тесто, от което да опечете хляб – това значи творчество. Истински творец е онзи, който от всяка каша може да направи нещо ценно, от което и той, и близките му да бъдат доволни; истинският творец знае от каква каша какво да направи – има ли циментова каша на разположение, той няма да сложи в нея крака си, за да я опита, но ще я постави в калъпи, за да образува различни предмети. Правете отпечатъци само от умрели хора, но не и от живи.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Първа лекция

26 септември 1926 г., София