Отче наш

 

Прочете се резюмето от миналата лекция. Прочете се темата: Съществените качества на свободата. Пишете върху темата: Естествените размери на свободата.

Ще ви прочета няколко стиха от пета глава на Посланието на апостол Павел към евреите – от 5-ти стих до края. Какви качества давате вие на свободата? По какво се познава свободата? Когато някой обяснява някакъв предмет, трябва да покаже силните постижения. Човек е свободен да ходи, когато може да се изправи на краката си и да пази равновесие. Кога е свободен да работи физически? Когато ръцете му са свободни и може да работи с тях. Значи тогава човек може да извърши това, което иска. Свободен е човек по ум кога – когато може да мисли това, което му е необходимо. Свободен е по сърце, когато може да чувства това, което е хубаво, което е добро.

Някой път може да има известни чувствания, които идват от един посторонен свят, не от неговата свобода. Яви се някоя болка и тогава ти чувстваш, но тези чувствания не идват по законите на вътрешната хармония. Ти може да носиш нещо не по законите на свободата или някой път може да извършиш нещо не по свобода. Например слуга си някъде и ти заповядват да извършиш нещо, стражар си и ти заповядват да биеш някого, но това не е станало по онези вътрешни пътища, по които свободата се проявява.

Сега всички хора искат да бъдат свободни, да не бъдат ограничени от никакви вътрешни и външни условия. Кое е ограничението на свободата? В органическия свят ограничения са болестите, но във външния свят, в обществото, кое е ограничението на свободата, а кое дава свобода? Има свобода на богатството, на парите – всички искат да бъдат богати. Тогава кое дава свобода на човека да мисли? Вие разглеждате свободата, но може ли да защитавате вашата тема, практически да я поставите на опит и да видите дали сте свободни? Онзи, който не може да яде, свободен ли е? Онзи, който не може да диша, свободен ли е? Онзи, който не може да вижда, свободен ли е? Свободата се познава първо по това какво може да направиш. Два вида свобода има: едната свобода е в това, което може да направиш в даден случай, а другата свобода седи в това, което в даден случай не може да направиш.

Да допуснем, че в дадения случай ти си беден. Или да вземем един обикновен студент, бащата на когото му праща по две хиляди лева. Казваме: „Той е свободен да следва в университета, има средства“. Сега си представете, че той събере своите другари, даде им увеселение една вечер и похарчи всичките си пари. Той има свобода, но след тази свобода какво идва, кое е онова, което го опорочава? В първия ден на месеца ще бъде свободен, друг като него няма да има. Значи в първия, втория, третия ден той е свободен, но в останалите дни няма да е свободен. Да допуснем сега, че ти имаш пари и искаш да учиш. В теб се е загнездил някой голям цирей или на хълбока ти, или на рамото ти, или на гърба ти, и те подува. Пари имаш, но не можеш да учиш, вземеш книгата и постоянно за цирея мислиш. Пари имаш, но не можеш да ядеш. Като посегнеш да ядеш, циреят те разтърси и ти се откажеш. В дадения случай можеш да хванеш този цирей и да се освободиш от него както пехливанин, но аз не виждам никой да се е освободил така. Ще сложат на цирея това-онова, ще го нагостят и ще кажат: „Този студент има да учи. Ще изгуби семестъра“, дълго време ще го увещават да напусне работата. Лекарят ще дойде със своите въоръжени помощници, ще атакуват цирея и ще му направят един разрез. Някой път може да мине цял месец, може студентът да се освободи след един-два месеца от цирея, но тази свобода пълна ли е? На какво се дължи тази свобода? Циреят е свободен, но студентът не е свободен.

Казвам: вие трябва да имате правилни схващания за живота. Какво може да стане от вас в дадения случай? Както е направен човекът, какво ще стане от вас? Представете си, че вие може да избирате между различни професии – да бъдете или художник, или музикант, или ковач, или лекар. Да кажем, че искате да бъдете художник. В какво се състои изкуството на художника? Той трябва да знае чертиците, трябва да бъде отличен геометрик, окото му трябва да схваща, за да може да рисува предметите на Природата. Или в какво се състои изкуството на музиканта? При музиката окото е вътре. Художеството зависи от зрението, от окото, а музикалността зависи от човешкото ухо. Ако си музикант, трябва да знаеш къде да поставиш музикалните звукове – трябва да имаш това направление; като се пее нещо, да можеш да определиш тона.

Когато човек плаче, с кой тон плаче? Откъде започва плачът? Някой плаче, но не се е потрудил да подведе плача в музикално отношение. Има един много правилен плач – кой е основният му тон? Или имате радостно състояние – кое е основното състояние на радостта? Когато човек е здрав, има нещо особено в говора му, а когато е болен, в гласа му има нещо мекичко, не е остър.

Аз не говоря за статическа музика. Имате числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Какви бяха понятията на онези, които създадоха числата от 1 до 9? Каква беше основната им идея? Най-първо те са имали една практическа основа, мислили са. Може би някой е имал дървета и е искал да знае колко са; или децата са искали да преброят пръстите си. Един музикант има 7 тона: до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Каква е разликата между онези, които смятат, и онези, които пеят? Ти ще пееш едно, но ще имаш първо идеята за едно. Какво означава едно? Може да е една река, една книга, една  ябълка, една семка.

Да вземем тона до. В музиката има камертон, който може да показва най-ниския тон, който човек може да схване. Според физиците колко трептения има най-ниският тон? (– „Някои определят 16, а някои – 32 трептения.“) Ако е с 16 трептения, деленията са по-големи, пък ако е с 32 трептения, деленията са по-малки. В органическия свят можеш да произнесеш тона до правилно, когато знаеш как да ядеш, това е тон на храносмилането, на питателността. Затова онзи, който иска стомашната му система да бъде в изправно положение, трябва да пее добре тона до. Щом не може да го пее добре, той ще има недобро разположение при ядене. До е основният тон на храносмилането. Пълните хора по-лесно възприемат тона на храносмилателната система, а сухите хора – по-мъчно.

Всеки човек има седем системи за управление; има една система за хранене, една система за кръвообращение. Всяка система си има основен тон. Природата най-първо говори музикално на човека. Ако разбираш нейния музикалния език, ти си свободен. Щом не го разбираш, тя деликатно пристъпва към минорните гами с понижение. Щом не вървиш по обикновената музика, тогава Природата ще понижи тона си. Във физическия свят някои повишават тона си, а пък Природата, когато иска да покаже, че не вървиш в правия път, понижава тоновете си. И ние в практическия живот, когато не сме разположени спрямо някого, понижаваме тона си – външно го повишаваме, а вътрешно го понижаваме. Като понижиш тона, ти даваш по-малко. Когато обичаш някого, ти си готов да дадеш повече, а когато го обичаш по-малко, склонен си да му дадеш по-малко. Когато съвсем не го обичаш, тогава му казваш: „Аз за теб нищо не мога да направя“.

При смятането имаме 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. В обикновените изчисления Природата е поставила цифрите. Тези цифри тя ги е поставила. Ако вземете например арабската система на писане на числата, как се е образувала цифрата 2? Защо се пише по този начин, а не по друг? Питали ли сте се какви са съображенията да се пише така? В цялата днешна култура пишат цифрата 2 по арабската система. А пък по латинската система се пише така – II. Коя система има по-голямо преимущество – арабската или латинската? Латинската е по-аристократична, а арабската е демократична. Когато някои имат да отбелязват големи пасажи, използват латинската система, а пък за по-малките използват арабската система.

Простият човек няма ни най-малко да се спира върху цифрата 2. В Природата числото 2 е тръгнало по един път, направило е цял кръг и след това има едно завъртване (фиг. 1). Процесът в двойката започва от центъра. Да видим как се е проявила единицата в центъра, да вземем един кръг. Първо в единицата се заражда едно направление, после това число се превръща, имаме два момента на превръщане. Когато човек върви и се връща, има единица. Значи трябва да знае само посоката от центъра към периферията – като стигне до известно ограничение, оттам пак ще се върне назад. Единицата се поляризира; ти си се раздвоил при единицата. Два полюса имате: полюсът А и полюсът В. Излизане от общия център, после поляризиране – това е единицата в съзнанието, това е вътрешната страна. Функциите на тези два полюса означават числото 2. Онзи, който разбира закона, ще знае какви са функциите на двойката. Тази работа е така неясна за вас, както когато някой свири нещо на цигулка и казва, че това е Бетовенова соната, но каква е тази соната, не е ясно за вас. Може да сте завършили университет, но като свири този цигулар, във вашия ум ще има ли същата идея, както в неговия ум? Той се възхищава и казва: „Особен е този пасаж“, а пък за вас почти всичките пасажи са еднообразни. Той ви говори, че това място е особено, има един особен тон ми, ла или сол.

Музикантът намира това качество в тона, което ние намираме в своя тон. Например ти вземаш тона до. (Учителя пее тона до.) Право ли е това до? Вие сега се намирате в особено състояние и го пеете малко по-високо. Когато човек е по-разположен, го взема по-високо, когато е по-неразположен, го взема по-ниско. (Учителя пак пее тона до.) Донякъде съм близо, това не е още тонът, който е в Природата. (Учителя изпява тоновете до, ми, сол, до.) Когато изучавате числата в статическо състояние, само като количество, вие знаете, че 2 е два пъти по-голямо от 1, 3 е три пъти по-голямо от 1, 4 е четири пъти по-голямо от 1 и т.н., до 9.
Кое се дели? Дели се цялото. Вие питате: „Цялото и единицата едно и също ли са?“. Единицата е единствената естествена граница в цялото. Цялото има само една функция: има една граница; единицата е неговата граница. Цялото има само една функция – това е единицата, която разделя цялото на две части. Имате това положение във фигура 2.

Да допуснем сега, че ти се намираш в известно трудно положение. Трябва да разбираш законите, по които може да го отстраниш. Мъчнотията може да е резултат на твоя ум, а може да е резултат на твоите чувства или на твоята воля. Ако е резултат на твоята воля, мъчнотията ще бъде външна, ако е резултат на твоите чувства, мъчнотията ще бъде в стомаха, а ако е резултат на твоя ум, ще бъде горе, в мозъчната система. Как ще махнеш мъчнотията, ако е в мозъчната система? Имаш една идея, която те мъчи, някакъв предмет постоянно те занимава – мисълта е невидима сама по себе си.

Така един англичанин чел, че в Индия имало големи змии, които влизали в къщите, спели в леглата на хората и имало много пострадали. Случило се, че отишъл в Индия, и една вечер по погрешка оставил бастуна си на леглото, забравил да го премести настрани. Докато спял, пипнал бастуна си, събудил се и си казал: „Змия е дошла“. Той решил, че е някаква отровна змия и започнал да мисли по какъв начин да се освободи от нея. В ума му седи идеята, че е змия, а пък реалността е един бастун, който е оставен на леглото. Мислил да скочи от леглото, но се страхувал, че тя може да се събуди и да го ухапе или да се увие около него. След като мислил дълго, той подскочил, вдигнал шум и си казал: „Боже, ужасно е тук, човек не може да спи от змии“. Като станал, видял, че на леглото е сложен бастунът. Сега вие може да се смеете на този човек, може да кажете: „Колко е бил глупав“, но понякога бастунът е сложен и на вашето легло. Някой път бръмбар влиза в ума ти и после виждаш, че това, което считаш за голямо страдание, за голямо препятствие в живота си, то е само един бастун.

На първо време трябва да изучавате основните закони на Природата и трябва да имате една ясна представа за света. За света сегашните хора имат три понятия. В съвременната наука казват, че материя не съществува, а съществува само по-комплицирана енергия, която се взима като материя; или казват, че материята е сбор от безброй количества енергия, по-комплицирана; или че материята не е нещо цяло. Едни схващат, че светът е нещо разумно – значи основата на света е умствена, умът е основа на всички явления. Най-реалното в света, това е разумното. Има една реалност, както Бог схваща нещата – това е Абсолютната реалност, а има една относителна реалност, както най-разумните хора схващат света. Както капацитетите на цялото човечество схващат света, това е относителна реалност.

Според разните схващания светът може да има материален, умствен или енергиен характер. Ако вие схващате, че светът е материален, какви ще бъдат резултатите? Или ако схващате, че мисълта господства в света, ако схващате, че разумното господства в света, какви ще бъдат резултатите? Ако разбирате, че или материята, или силата, или разумното господства, каква ще бъде разликата между тези три схващания? Първия възглед го наричам материален – възглед на стомаха; вторият възглед – енергетичният, е на дихателната система, а пък третият възглед – разумният, е на мозъчната система. Та всичко в света е разумно. Между тези три системи има една вътрешна връзка. Мозъчната система се подкрепя от функциите на стомаха, а пък функциите на стомаха се подкрепят от функциите на дихателната система. Ако стомахът и дробовете не функционират правилно, то и мозъкът не може да се проявява както той иска.

Да кажем, че човек е свободен да се проявява външно както иска, но ако няма удове, органи, то как ще се проявява? Проектирането на мисълта става чрез удовете. За да бъде човек свободен, удовете му трябва да бъдат под контрола на неговата разумност. Може да имате една идея, която е минала вече през умствения свят и е слязла в стомашния свят, на вие не можете да му влияете. Например вие не можете да влияете със своята мисъл на камъка, не можете да го задържите над водата със своята мисъл. Или един къс желязо не можете да задържите със своята мисъл над водата. Ако сте учен човек, ще му дадете една голяма повърхност и ще го задържите над водата, това зависи от вашия ум. По същия начин в света трябва да изучавате първо естеството на едно тяло, например дали е от желязо.

Да допуснем, че един малък микроб влиза във вашия организъм и ви причинява болест. Представете си, че сте учен човек, но бацилът на чумата влиза във вас и след 24 часа ви лишава от живота. Силата на размножаването на този малък микроб е толкова голяма, че за 24 часа се образуват милиарди. Какво трябва да прави човек? Ще ограничи плодовитостта на този микроб в себе си изведнъж, ще го постави на глад, да не може да се размножава. Микробите не трябва да се размножават. Ако някои хора страдат в света, то те страдат от излишни идеи, които са се размножили повече, също като микробите, и са безполезни. Например в твоя ум се е размножила идеята да бъдеш богат. Тогава в ума ти съществуват палати, автомобили и всякакви грандиозни неща – сами по себе си те са хубави. Да кажем, че вие имате хиляди, а някой от вас има един милион. Защо идеята за един милион е по-приятна, отколкото за хиляда милиона? Защото е по-лесно постижима. Схващате, че един милион по-лесно може да придобиете, отколкото хиляда милиона. Като си помислите за тези хиляда милиона, схващате, че в това има нещо непостижимо. Казвате си: „Чрезмерно е. Много са, какво ще ги правя?“. Ако имате хиляда милиона, ще си докарате беля на главата. Ако сте в Америка, трябва да имате десет пазители, за да не ви отвлекат. При едно отвличане ще дадете един милион, за да се освободите. Ако в годината ви отвличат по веднъж и плащате всеки път по един милион, значи 1000 години вие може да живеете в Америка.

Обаче става и друго: някои апаши, като отвлекат за първи път един богаташ, искат един милион, но втория път искат два милиона, третия път искат три милиона и след години така ще увеличават сумата, че той ще се намери в чудо. Какво отношение може да се образува между тези апаши и богатия човек? Представете си, че един апаш открадва 100 килограма жито. Търсят го, а той отива на една разорана нива, засява житото и ни лук ял, ни лук мирисал. На другата година то покълнало, израснало – какво ще прави сега? Ще видите, че този апаш, който е скрил житото, започва да го жъне. Ще го завърже на снопи, ще го занесе на хармана, ще го чука и то ще даде лихва – ако всяко житно зърно даде по 30 зърна, то всеки един  килограм ще даде по 30 килограма.

А какво трябва да прави богатият, когато апашите го хванат? Ако вас ви хванат американските апаши, какво бихте направили? Тодоре, кажи. (– „Те не хващат сиромаха, а богатия.“) Представи си, че си богат. (– „Турците казват: „Дай, че се спаси.“) Те са ваши приятели, ще ви отдадат почести, с автомобил ще ви вземат, ще ви дадат апартамент, ще ви държат като писано яйце. Но малко и ще ви ограничат, апашите са като влюбените моми. Например един момък, като се влюби в някоя мома, гледа да не я откраднат, пази я от апашите. Ако ви отвлекат апаши, какво ще им говорите? Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете речта си пред тях? Ти си милионер и си в ръцете на апашите – коя е основната идея, с която трябва да започнеш при тях? Представете си, че един актьор представя на сцената пиеса от Шекспир21, например „Хамлет“. Как започва пиесата, каква е основната ¢ идея? (Учителя се обръща към един брат: „Играли ли сте Хамлет?“. – „Не съм.“ – „Играли ли сте в пиесата „Българската Геновева“22?“ – „Не съм играл.“)

Един баща обичал да казва на сина си: „Синко, от теб човек няма да стане. Ти си нехранимайко“. В сина се заражда желание да покаже, че от него човек ще стане. Отишъл той в странство, издържал изпити, завършил, върнал се в България, станал управител и тогава праща двама стражари да повикат баща му. Бащата се уплашил, като видял стражарите, които му казали: „Вика те управителят“. Той казва: „Щом е управителят, ще дойда. Досега не са ме водили стражари. Кой се е оплакал от мен?“. Мисли си: „Аз съм честен човек, а каква беля дойде до главата ми!“. Като влиза при сина си, той му казва: „Човек нямало да стана, а!“. Бащата казва: „Защо ме уплаши, така ли трябваше?! Трябваше да пратиш автомобил или файтон. А сега сърцето ми щеше да изскочи“.

Природата някой път постъпва като този български син. Ти казваш, че не можеш това да направиш, не можеш онова да направиш, а тя иска да ти покаже, че можеш да направиш много работи – със стражари те вика, уплашва те. Ти казваш, че Природата е неразумна, че нищо не зависи от нея, а пък тя ще те повика със стражари и ще ти каже: „Нищо ли не мога да направя?“. Какво ще кажете на Природата? Българинът, който е създал горния анекдот, не го е разбрал психологически, дал е едно неразумно решение на въпроса. Няма никаква психология – синът е неразумен, но и бащата е постъпил неразумно. Бащата е казал на сина си: „Човек няма да стане от теб“, но той е мислил следното: „Дано събудя амбиция у него, та да стане човек“. Но това е неестествено положение: говориш едно, а разбираш друго.

Когато Природата прати при теб един стражар, какво ще правиш? (– „Може да кажеш: „Предавам се.“) Това не е разрешение на въпроса. Ти излизаш на дъската, не знаеш урока си и казваш: „Предавам се, не зная нищо“. Така не се разрешава въпроса. Учителят казва: „Не, такива работи не искам. Урокът трябва да се знае“. Между апаша и учителя има голяма разлика. Ще ви приведа друг един анекдот. В Америка апаши хващат една млада жена, милионерка, която била отлична певица. Като им изпява една песен, те ¢ казват: „Ще ни извиниш! Направили сме погрешка, че сме задигнали теб“ и след това я пускат на свобода. Има една магическа сила в нея – тя пее и веднага става идеал за всички тези апаши. Те си мислят: „И ние искаме да бъдем като нея“. Цялата апашка банда ¢ отива на гости и всички ¢ казват: „Благодарим ти, че се освободихме от един лош занаят. Сега искаме да живеем честно“. Тя е пяла такава песен, че е трогнала сърцата им. Това са небивалици, неща от „Хиляда и една нощ“23.

Едно нещо в света само веднъж може да се случи, втори път не може да се случи така. Имате чаша със 100 или 250 милилитра вода и в нея може да се разтопи една бучка захар, но двеста бучки захар не могат да се разтопят. Значи някои неща са определени, някой път не могат да станат така, както искате, понеже нямат тази възможност. Сто бучки захар са близо килограм. Колко грама е една бучка захар? (– „Повече от 5 грама.“) Случва ви се нещо и вие мислите, че всякога се случва така. Една опитност, която ви се случва, втори път не може да ви се случи така. Може да се случи в друга форма. Например една мисъл, която ви измъчва, втори път ще се яви в друга форма. Всяка мисъл, която прониква в човешкото съзнание, има известно предназначение, също така и всяко желание, и всяко чувство. Вие трябва да разбирате добре предназначението им, но някой път не го разбирате.

Желанията имат смисъл и вие трябва да го знаете. Например вие срещате един, втори, трети, четвърти човек, но с много малко хора може да се запознаете. Някой път те укриват своите сили. И вие се укривате. За да се запознаеш с един човек, откъде трябва да започнеш? Аз ще ви покажа естествения път. За да се запозная с една бучка захар, трябва да имам слюнка в устата си, трябва да взема нещо от захарта и да ¢ дам нещо. Ставаме съквартиранти – захарта идва да живее в мен и аз в нея. Когато се запознавате с някого, трябва да знаете дали ще живее той във вас, или вие трябва да живеете в него. Сега кое бихте обичали повече: захарта ли да живее във вас, или вие да живеете в захарта? Захарта във вашия ум ли да живее, или във вашия стомах? (– „По хубаво е в стомаха, понеже той по-лесно ще усвои соковете ¢.“)

Представете си, че имате известна идея в ума си. Ако тази идея стои като едно умствено понятие, като една концепция във вашия ум, трябва да я изнесете, трябва да я облечете, трябва да я свалите в по-нисък свят. За тази цел мисълта трябва да слезе в света на чувствата, а пък всяко чувство, за да се реализира, трябва да слезе в света на волята, да стане ваше желание и тогава да се реализира. Как ще познаеш, че си станал добър певец? Първо ти пееш пред твоя учител по пеене, но един ден се съберат 1000 души да те слушат. Ти им пееш разни тонове с пермутации и тези хора могат да се възхищават от твоето пеене. Но за да стане певец, човек трябва да има един отличен ум, една добра мисъл, която може да се реализира, едно отлично желание, което може да се реализира, и една отлична постъпка, която може да се реализира – три неща трябва да дойдат в съприкосновение за един добър певец. Този закон важи и за научните изследователи. Законът е същият, но има различно приложение.

Да допуснем сега, че някои от вас са неразположени. Да кажем, че аз съм студент и мисля да напусна следването, но не трябва да го напускам. Какво ще правя? Първо аз трябва да мисля, че съм даровит певец, че отивам при виден професор и започвам да изучавам пеене, после, че давам концерт и всички хора се занимават с мен, вестниците пишат за мен. Аз съм бил неразположен, но като си представя това, моето състояние се изменя. Някой ще каже, че това е илюзия. Един живот на Земята е в относителната реалност. Реални са само съвършените работи. Например нощем вие сънувате, че сте в някой палат, а наоколо ви слуги – вие сте цар, вие сте на един трон и сте уважаван, но като издрънка звънецът, събуждате се и виждате, че не сте цар. Имаше един Наполеон, който беше прост офицер и стана император, но от това състояние той се пробуди на остров Света Елена и не можа да разбере как се озова там. В съзнанието си той си каза: „Работата започна добре, но свърши зле“. А пък може да има друг човек, който започва много зле и свършва много добре – Христос започна с остров Света Елена и свърши със славата. Наполеон започна със славата и свърши с остров Света Елена. Това са пътища, които може да избирате.

Кой е правият път, който човек трябва да избере? В Природата съществува един закон: човек трябва да започне с пътя на най-малкото съпротивление, с най-малките несполуки, за да дойде до сполуката. Ако започнете с несполуките, с нещастията, ще влезете в областта на щастието. Онзи, който започва с богатството, ще свърши със сиромашията, а онзи, който започва със сиромашията, ще свърши с богатството – със статистика може да се докаже това. Статистиката е една отвлечена наука. Всяка година има статистически данни колко парахода трябва да потънат, колко къщи трябва да изгорят, колко хора трябва да умрат, какъв брой хора трябва да се родят. Защо – не се знае. Вземете един голям параход, например Титаник – считаха, че е невъзможно да потъне, че всичко може да стане, но той не може да потъне. След като потъна, някои астролози казаха, че времето на неговото пускане не било благоприятно, понеже тогава имало лоши планетни влияния – съчетанието на планетите било такова, че било писано Титаник да потъне. Тогава лесна работа: щом се построи един кораб, да повикат астролог, да види от хороскопа каква ще бъде съдбата му. Ако астрологът каже, че ще потъне, трябва да обясни при какви условия ще стане това. Астрологът казва, че ще стане нещо, параходът ще потъне, може би в мъглата ще се сблъска с някоя ледена планина и някакъв взрив ще стане отвътре.

Какъв е изходът за онзи, който започва добре и свършва зле? Всички умни хора започват зле и свършват добре, а всички глупави хора започват добре и свършват зле, статистиката показва това. Тогава глупавият човек трябва да стане умен. Всеки, който започва добре, трябва да знае, че е глупав, трябва му знание – като има богатство, трябва да отиде да се учи. Онзи, който е богат, трябва да раздава богатството си, трябва да стане филантроп и да раздава. Ако не раздава, нещастието му ще дойде изведнъж. Апашите ще го хванат и ще го вържат, както в турско време. Един богат човек закопал златото си в земята, но дошъл турчинът и казал: „Стоянчо, дай парите“. Богатият отвърнал: „Нямам, нямам“. Онзи запалил голям огън, нажежил една верига и тя светнала. Богатият тогава казал: „Чакай, има едно гърне“ и после показал още няколко гърнета. Като нажежил турчинът веригата, богатият извадил всички гърнета. Защо ти ще чакаш апашът да дойде с веригата и да те кара да дадеш парите? Дай ги преди това, извикай крадците и им ги дай. Тогава те ще кажат: „Той е добър човек, не му правете зло“. Аз така разрешавам нещата, а как вие ще ги разрешите, то е друг въпрос. Богатият трябва да стане филантроп. Не трябва да разчита на своето богатство, ако иска да се избави от този огън.

Но ние влизаме в една отвлечена област на неща, които по-рядко се случват. За всички, които сега ме слушате, няма опасност от това. Вие не сте от щастливите, не сте от богатите. Понеже глупавите са от богатите, то считам, че не сте от глупавите, понеже започвате със сиромашията. Една погрешка намирам във вас – вие сте недоволни от вашата сиромашия. Казано другояче, считам, че в сиромашията са най-добрите професори. Те ви преподават, а вие се занимавате с богатството. Може да сте силни за това богатство. Например един студент, който е сиромах, си представя, че е пръв министър в България, но се събужда и вижда, че не е пръв министър – не се става така министър. Като средство за лекуване може да станеш пръв министър, но като реалност не го желай. Като лекарство го приеми, не като подарък; като лекарство може да го приемете, за изпитание, но като подарък не го приемайте. Ако ми дадат богатство като едно изпитание, изпитанието ще го приема, но като подарък ще го откажа. Ако ми дадат богатството като идея, ще се откажа от него.

Да направя моята идея малко по-ясна. Допуснете, че аз съм един отличен, пръв певец в света – при всяка моя песен дърветата израстват, къщите се съграждат, мъртвите възкръсват. Но има друго пеене, при което, щом запееш, дърветата изсъхват, къщите се събарят и хората умират. Ако ви дадат първото пеене, приемете го, но ако ви дадат второто пеене, какво ще правите с него? (– „Ще го откажем.“) Като цяр ще го вземете. С него ще отидете в един свят, където хората са лоши, и ще им пеете. Като отидете в един затвор, ще изпеете една песен и той ще се разруши. Бият се хората, но като им запеете една песен, битката ще престане. Крадат хората, но ще изпеете една песен и те ще се поправят. Човек трябва да бъде умен. Добрата поезия е за добрите хора, а пък лошата поезия е за лошите хора. Това, което разрушава, е за лошите, а това, което съгражда, е за добрите. Такъв е методът на Природата. Когато намери, че сте готов, че това, което ви е поверено да изпълните, ще го изпълните, Природата ще ви запее песента на доброто. А ако види, че не изпълнявате това, което ви е поверено, тя ще ви запее другата песен и като ви изпее арията, всичко ще изгубите, нищо няма да ви остане.

Сега, от практическа страна, това, което искам да остане във вашия ум, е следното: вие имате тяло, имате всичко, а сте недоволни от себе си; може да имате право да сте недоволни, но трябва да имате предвид, че Изворът на реалното в света – това, което наричаме Бог – ви е дал всичко и вие досега нищо не сте направили за Него. При всички тези подаръци, които ви се дават – въздуха и всички други условия в света, вие сте едно същество на недоволството. Някой път има нещо, което ви безпокои, и казвате: „Не си струва човек да живее“. Първото нещо за придобиване на характер е да бъдем толкова щедри, колкото е Този, Който ни поддържа.

Та какво богатство искате вие? Някой иска да отиде в рая. Като видите изгрева на Слънцето и изпитате хубаво чувство, тогава вие сте в рая. Когато изгрее Слънцето, аз съм в Рая. Когато отида сред природата, сред дърветата и чувствам аромата на цветята, аз съм в Рая. Когато чувам най-хубавите мелодии, които се пеят някъде, аз съм в Рая. А ние чакаме, като умрем, да влезем в Рая. В думата умира буквата У показва еволюционен път. Това състояние при египтяните, които бяха философски народ, е слизане – λ, там се върви по един инволюционен път. У показва еволюция (фиг. 3) – тук имате човешката мисъл, имате и човешките чувства, имате и човешката воля.
М показва реалните условия, които трябва да намериш, показва онези благоприятни физически условия, при които вашата мисъл може да се прояви – има условия за вашите мисли; вие имате градини, полета, ниви, които обработвате. И показва условията на влага, показва пътя, по който животът може да дойде; това е законът на влагата, на водата. Р показва силата на Слънцето – това, на което човек дължи силата си. Буквата А значи, че ти си бременен с известна идея. Сегашната еволюция показва, че човек е бременен с известна идея, но на тази идея трябва да се даде нова форма. Това е идеята: да разбереш естеството на своите мисли, чувства и воля. За старото трябва да умреш.

Някой казва: „Искам да умра“. Той казва така, но не знае каква идея се крие тук – да умреш, за да изгрее Слънцето, да изгрее Ра24. Като умреш, да дойде Ра – това, което държиш в ръката си, тази идея, която е бременна в теб. Ра значи изгрев на Божественото, на разумното в теб. Ние казваме: разум. Разум – ум. Българите имат думата ум; при индусите е ом. Ум – ом. В индуската философия ом е свещена дума, означава това, което съдържа всички богатства, които са в Природата. Човешкият ум, качествата, дарбите, с които човек е роден – това е ом.

Трябва да бъдете много внимателни, когато произнасяте думите. Всеки ден трябва да се спираш и да казваш думата ум, да изпиташ желание да се прояви това, което е вложено в теб. И само когато човешкият ум започне да действа, да работи в човека, тогава всичко ще е постижимо. Мисълта всякога подразбира онова състояние на ума, което може да те извади от най-неблагоприятните условия и да те постави в благоприятни условия, или да те изкара от неблагоприятния път и да те вкара в друг път, благоприятен. Това, което ти показва истинския път, е умът. А пък това, което не ти показва истинския път, то не е човешкият ум. Когато си мислиш за ума, ще знаеш, че умът е онова, което е поставено в душата и при всички условия може да ти показва изходния път. Му, ум, ом. Знаете ли сега какъв е тонът на ума? Тонът на ума е еволюцията. Умът не се занимава с бъдещето. Умът на човека се занимава с миналите работи, с това, което индусите наричат карма. Човек мисли за своята карма, за това, как да подобри положението си.

Някой път у вас има една идея: мислите, че не сте щастливи. Какво разбирате под думата щастие? Така, както вие схващате думата щастие, първата буква означава щастието на Земята, означава материалните блага. За да бъдете щастливи, първо трябва да имате отличен организъм – отлични бели дробове, стомах, ръце, крака. Щастието на човека е много конкретно нещо. Щастливият човек трябва да има условията на щастието. Ако нямаш тези условия отвътре и ако нямаш Слънцето и други условия отвън, ти не можеш да бъдеш щастлив. Щастието е едно съчетание. Всеки човек е щастлив, но не оценява своето щастие.

За да бъдеш щастлив, трябва да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш силен. Силата аз поставям във волята, добротата – в сърцето, а разумността – в ума. Който има тези три качества, той всякога може да има щастие. Защото доброто е ключ, с който човек може да разреши всички мъчнотии.

Щастливият човек не е в статично положение. Където и да се намира, той ще се справи с условията. Добрият човек всякога си създава приятели и неговите приятели няма да бъдат бедни, а богати – те ще му помогнат. Добрият човек не може да бъде самотен и силният не може да бъде самотен. И ако вие нямате приятели, това значи, че не сте проявили ума си. Ако сте самотни, своята доброта не сте проявили, своята сила не сте проявили. Тогава казвам: проявете вашата сила, доброта и ум, има хиляди методи. Това е един психологически път, в Индия от хиляди години го изучават. Така се идва до благоденствие – англичаните го наричат prosperity, на български език е благуване, благоденствие.

На вас ще кажа: молете се на Онзи, Който ви обича и Когото още не познавате. Вие търсите един, когото да обичате. Намерете Онзи, Който и досега е Първият, Който ви обича и Когото не познавате. Всичко, което имате, дължите на Онзи, Който ви обича и Когото не познавате. За Него не сте мислили. Вие досега не сте мислили за Онзи, Който ви обича. Вие мислите за баща си, за майка си, но това не е реалното. Един ден баща ти и майка ти умират, имаш един брат, и той умира. Всички умират, ти оставаш сам и казваш: „Колко нещастен е животът“. Не че баща ви е лош, но трябва да се запознаете с Абсолютната реалност, с Онзи, Първият, Който ви обича. Ако се запознаете с Него, баща ви, майка ви, брат ви никога няма да умрат на Земята, никога няма да загубите братята си.

В моя ум има една друга идея, тя е следната: вие искате благото. Представете си, че се влюбите в снега, в най-хубавия сняг. Като дойде пролетта, казвате: „Дано да се стопли времето“, но не знаете, че топлината ще произведе най-голямото нещастие за снега. Топлината ще го стопи и вие ще се окаляте. Вие искате да се стопли времето и снегът да остане. Питам: това може ли да стане? Че това е същата идея: снегът, това е богатството. Ако вашето богатство не се стопи, времето не се подобрява. Когато човек изгуби своето богатство, аз казвам, че е настанала една промяна в неговия живот, настанали са благоприятни условия за неговото развитие и за неговата работа – сега се изисква една разумна работа. Като се стопи снегът, привидно могат да дойдат големи пакости – кал и други неща, но след това се създават условия за голямото щастие. Та когато дойдат големи кризи във вашия живот, на вашите планини нищо няма да остане, ще има такива пороища, че ще се чудите.

Когато започне да се стопява вашият сняг, какво трябва да правите? Вие ходили ли сте на екскурзия в планината, когато снегът се топи? Преди няколко години ходихме на Мусала през зимата (21, 22, 23 февруари 1926 г.). От Чамкория25 ходихме 4­5 часа до мостчето, но като стъпвахме, краката ни затъваха и мъчно ги изваждахме; най-после се върнахме. Казвам: когато дойдат щастливи дни, човек не може да ходи горе, нависоко; той трябва да се върне и да чака да се стопи снегът, да се отвори път, иначе може да си създаде голямо нещастие. Щастието седи върху гърба на нещастието, а пък нещастието се подхранва от щастието. Най-добрият слуга е нещастието, то ще каже: „Толкова години съм ти слугувал, какво ще ми платиш?“. Като дойде нещастието, то е един слуга, който иска да му платите, прави една сметка, която му дължите. И някой път вие трябва да учите езика на вашия слуга, нещастието.

Сега да оставим тези метафизични работи. Колко души от вас са нещастни? При колко души е дошъл техният слуга? Как ще разрешите въпроса? Как е на френски език нещастиеmalheur. Как е на немски език – unglück. Българинът казва: „Не е щастието, което носи живота“. Ами кой го носи? Казва: „Нещастието“. А то казва: „Не, щастието“. Кой прави живота щастлив? Аз казвам: неразбраното нещастие докарва нещастие, а пък разбраното щастие докарва щастие на човека. Ние сега живеем, за да разберем нещата. Не търсете щастието, а търсете благото, помнете това. Щастието е нещо, което не може да се разбере. Вашето щастие е нещо външно, то е външната страна. Вътрешното съдържание на щастието е важно. Ние търсим щастието заради благото, което се крие в него. Външната опаковка на ореха е щастието, черупката, а пък благото е съдържанието. Защото, ако щастието е в обвивката, то не може да се яде.

Думите благо и щастие са силни думи. Б, Л, А – тези три букви показват пътя, по който благото идва. В дадения случай Б показва, че умът трябва да работи, Л показва, че сърцето трябва да е в нормално състояние, А – това е човекът като разумна воля. Като произнесеш думата благо, ще видиш, че Б е умът, който трябва да работи, Л е сърцето, което трябва да работи, A е волята, която трябва да работи – това е бла. После идва законът го Г е символ от египетските йероглифи, който означава натоварена камила; О означава благоприятните условия отвън, които Вечното Начало носи. Значи благото се връща към онова Вечно Начало, в което то е скрито. (Учителя пее сричката „бла“ първо ниско, после една октава по-високо.)

Както ви гледам, вашата работа прилича на следното. Един пита: „Какво да се прави, как да се подобрят условията?“, а друг му казва: „Вместо да ме учиш как да боядисвам, по-хубаво ми дай пари“. Боядисването е дълга работа; да се учиш, то е цял бояджилък. Георги, колко неща сте записали? (– „Да мислим за Онзи, който винаги ни обича.“) Не сме Го виждали, но всичко досега на Него се дължи. Ние за всичко мислим, а Него сме оставили на заден план. Разправяше ми една българка: „Майка ми е по-стара от мен с 30 години, а изглежда по-млада, лицето ¢ е по-светло. Аз съм по-младата, а съм остаряла. Защо е така?“. Казах ¢: „Майка ти не се безпокои. Тя уповава на Бога. А пък ти искаш да хванеш света от четирите краища. Единият край като хванеш, стига“. Вие не правете тази погрешка.

Отива един на фурната и казва: „Дайте ми един хляб“. Дават му. Но пак казва: „Дайте ми още един за брат ми и още един за баща ми, за майка ми“. Взел ги той под мишница, но не бил свободен, не могъл да върви свободно. А пък друг отива и взима само един хляб и върви свободно. В първия има неразбиране. От своя хляб, който носиш, дай на баща си. Не ти трябва да носиш под мишница четири хляба. Мнозина носите по четири хляба в ръката си. В Природата за онзи, който носи един хляб, едното винаги се увеличава, а пък четирите създават мъчнотии на човека. Вие сега искате да ви докажа това. Например ти си сам и искаш да бъдеш щастлив. Турците казват: „Едната глава не тегли, но двете глави ще теглят“. Жениш се и имаш четири деца – за всяко едно от тях трябват по четири хиляди лева на месец, за да завърши университет. Трябват ти общо два милиона лева, но откъде ще ги изкараш?

Ти, като родиш една идея, сложиш ¢ един апанаж26 от 500 лева. Колко ¢ трябва на идеята? Идеите в света не се нуждаят от почти никаква помощ. Като дойде до теб една идея, остави я да шета. Не шетай ти, но остави тя да работи вместо теб. Под идея аз разбирам нещата да са така, както Бог ги схваща в ума си. Както Бог схваща една идея, така я остави да работи в теб, не се меси в нейната работа. Ти искаш тази идея така да направи, иначе да направи – не се меси, само наблюдавай. Върви по нейните пътища и ще успееш. Не ¢ давай директиви. Идеята е една реалност, която е пренесена в теб, тя е Божествена реалност.

Под думата идея какво трябва да разбирате? Гърците взеха тази дума от Египет. Адептите разбират под идея реалното, на което всякога може да се разчита. Някой казва: „Аз имам идея и съм нещастен“. Човек, който има идея,  не може да е нещастен. Щом имаш идея за света, за човешкия живот, то самата идея вече има едно Божествено направление, ти не ¢ давай директиви. Ще ¢ се оставиш, както ще се оставиш, когато се качиш на един параход. Не давай директиви на парахода, това не е твоя работа. Той си има един капитан, има си и прислужници, всичко е предвидено. Ти ще си платиш билета, параходът ще пристигне на мястото, ще слезеш на брега и въпросът ще свърши.

Отче наш

 

  1. лекция, 7 декември 1934 г., София, Изгрев