Добрата молитва

 

Прочетете резюмето на първата лекция от първата година. Започнете да четете, понеже не трябва да се губи време. (Прочете се.) Сега ще направите един малък разбор. Да направи разбор някой, който не е чел. Ще оставим това за следващия път.

В какво седи приложението на една лекция? Първо имаме теория и после – опит. Какъв може да бъде опитът? Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример, макар че не исках да изнеса тази мисъл. Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече?“ – той иска да обърне хората. Някой казва: „Аз много обичам музиката, да ви изпея това“, друг казва: „Пеенето ми даде една идея. Дълго време мислих да нарисувам една картина“. Първият иска да обърне света, всички да станат добри; вторият иска да пее, а третият – да рисува. Каква разлика има между този, който е говорил, този, който е пял, и този, който е рисувал? Кой не мисли? Като се намери натясно, човек винаги мисли. Коя вода тече? Тази, която няма никакъв наклон, е спокойна, но която има наклон, се движи, тече. За да мислите, трябва да имате един подтик. Нека да направим един разбор. Какъв разбор можем да направим?

Познаване. Познавай и познаване. Какво трябва да познава човек? Себе си. А къде е Себе-то? Досега това Себе срещали ли сте го някъде? Кой е срещал Себе-то? Някой казва: „Нисше и висше Себе“. Къде сте го срещали? Можете ли да го нарисувате? Какъв е разговорът на това Себе? Сега всички вие се учите. Имате един подтик, разбира се, подтикът за вас е обществото – всеки иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин. Учиш в училище, живееш в някой дом и обществото е подтик. Какво представлява то като един целокупен организъм? Донякъде може да го уподобите на почвата и семето: когато семето влезе в почвата, то може да израсне и като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал. Ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл. Но след като едно растение е расло десетина години, случва се да дойде буря и да го изкорени – тогава какво се е постигнало?

Има несрети в живота. Някой път може да влезете в обществото и след десетина години да имате несполука. На всички се е случвало нещо, което не са очаквали, но това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса. След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте завършили училище, това още не е разрешение, а едно малко постижение. Искаш да приложиш това, което си учил. След като си живял 50-60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш. Не знаеш къде отиваш; предполагаш, че отиваш в онзи свят, но там не си ходил и само си представяш, че онзи свят е като този. Това донякъде е вярно. Например искате да ходите в Америка. В Америка живеете като българите, но не съвсем – нравите се отличават, има някои черти, които са съвършено различни от българските. Дори след като е живял във всички народи, човек пак желае нещо, има нещо непостигнато в живота.

Ако направим едно предложение, къде трябва да сложим думата познаване? Каква дума е познаване, към коя част на речта спада? – „Глаголно съществително.“ А думата познавам в каква форма на глагола е? – „В сегашно време.“ Познаване на себе си – кое е това Себе? Къде е то, къде е мястото му? Нали за да познаваш добре всеки човек, трябва да знаеш в кой град живее, да познаваш къщата му, стаята му, да си му ходил на гости и да си разговарял с него. Къде е къщата на Себе-то? После, с бащата, с майката на това Себе запознахте ли се? Това Себе е родено и има баща, майка, братя, сестри, приятели – те живеят в някой народ. Може ли човек сам за себе си да мисли? Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, са две различни неща. В какво отношение се отличава Себе-то от човека? Какво трябва да познава човек от себе си? Това не е противоречие. Даже виден певец понякога се намира в противоречие да изпее едно малко парче – няма вдъхновение, не може да пее. При 35 градуса студ може ли да пее? Измръзнали са ушите му и когато му кажете да попее, той ще каже: „Чакайте да се постоплят ръцете и ушите ми, тогава“.

Представете си, че при вас идва един човек, който и да е, и ви казва: „Я ми кажете как да позная себе си“. Какво ще му кажете? Ще му отговорите, че не знаете, нали? Това не е определяне. Какво значи не зная? Не знаязная.

Да ви приведа един пример, една мисъл. Кой е истинският начин да познаете дали някой говори истината, или не, дали нещата, които говори, са реални, или не? Често казвате, че този човек преувеличава нещата, но имате ли метод, за да познаете това? Представете си, че казва така: „Нощта беше тъмна като в рог и нищо не се виждаше, но видях един човек с бели дрехи“. Питам: в тъмната нощ можеш ли да видиш човек с бели дрехи? Този никого не е видял. Когато кажете: „Денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи“, има вероятност да е така, но в първия случай човек иска да каже нещо, ала сам се обърква. Понякога забелязвам, че вие в тъмна нощ виждате човек с бели дрехи, и си мълча. Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец; това е друг въпрос, но все пак в тъмнината не можем да видим бялото. После имате изречението: „Той прилича на гълъбче“. Че откъде-накъде човек ще прилича на гълъбче? Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче“ – това вече минава за нещо, дава му характер на гълъб, но ни най-малко не прилича на гълъб. С какво трябва да се замести думата гълъб? С ангел – ангел като служител. Български ли е коренът на думата гълъб? – „На латински е колумбус7, изглежда, че думата не е с български корен.“

Да се върнем към въпроса за познаването на себе си – трябва да го изучавате. Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която е свършил. Какво трябва да познава бащата – децата си. Какво трябва да познава майката – своите дъщери. Какво трябва да познава човек на Земята – Слънцето. Всяко същество, което дойде на Земята, трябва да познава най-първо Слънцето, понеже то дава условия да се прояви животът. Какво трябва да познава синът – баща си.

Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо. За това са необходими две неща. Вземете един певец – за да постигне успех, той преди всичко трябва да е надарен, да има отличен глас. Гласът е един резултат; като казвам глас, разбирам, че той има отличен ларинкс и знае да го владее. Един превъзходен певец може да има превъзходни постижения. Взимам примера с певеца само за пояснение.

За да постигне нещо, човек трябва да разполага с определена сила – например на един естественик е необходим отличен, наблюдателен ум: той трябва да прави наблюдения и да не е муден в тях, а бърз; не с ума си да наблюдава, а по един естествен начин. Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да сте изучавали окултната наука, и казвате: „Виждам, че този човек е учен, че е здрав“. Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, ще кажете: „Не зная, но усещам“. Същият начин е при печката – ако аз съм там, кое ми дава опитност, че тя е топла? Имам една опитност и ако някой възрази, ще му кажа: „Сложете ръка на печката“. Щом не можеш да държиш ръката си на печката, тя е топла, а щом можеш, е студена. Тогава направете едно разграничение: къде ще сложите скръбта и къде – радостта? Какъв е човекът в радостта – топъл. Какъв е в скръбта – студен. При скръбта печката гори ли, или не? И при скръбта, и при радостта печката е еднаква – разликата е само в една външна обстановка. При радостта печката гори: зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, седите в стая – това е радостното положение, имате с какво да се занимавате. При скръбта печката не гори – прозорците са изпочупени, картините са изпопадали или пък печката е пробита. Гледаш огъня през стената на печката, казваш: „Нова ще трябва да търся“ и мислиш. При радостта си се разположил във фотьойл, главата ти е изправена нагоре, а при скръбта си седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре, какво трябва да се прави?

Казвам: сложете стъкла на прозорците си, боядисайте стените си, купете си някоя друга картина, направете си масите, столовете, после вземете една нова печка. Вие казвате: „Няма пари“. Казвам: намерете. Ти отговаряш: „Откъде да ги намеря?“. Казвам: дядо ти е оставил една каса в стаята. В чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите. Питаш: „Има ли?“. Отговарям: има. Когато аз кажа някому: „Вярвай в Бога“, той казва: „Че аз съм вярвал досега“. Дядо ти и баба ти са оставили каса, вземи ключа и отвори. Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш. Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш? Аз виждам, че стъклата там са счупени, виждам, че печката скоро ще фалира, виждам, че наоколо не е така, както вие искате. Зная какво искате – отлична печка, модерна маса, модерни столове, стая, широка най-малко 4 метра, дълга 5-6 метра и висока 4-5 метра, подът да е покрит с килим; после искате да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо, все нагоре да гледате. Няма нищо лошо в това; лошото е, че го нямате. Вие ще кажете: „Окултната наука какво може да ни даде? Нищо няма да ни даде“.

Окултната наука е жива. Думата наука е псевдоним. Под думите окултна наука всякога се разбират живи същества, които имат знание. Ти трябва да намериш тези същества – тогава ще свършиш нещо за тях и те ще свършат нещо за теб. Това не е като книга – да го четете, а жива наука. Аз срещам тези същества всеки ден и им говоря; те имат ръце и крака, живи са, говоря им. А за вас окултната наука са написаните книги. Някой казва: „Науката е в книгите“, току ми изважда една голяма книга и казва: „Виждате ли?“. Тази книга не съм я чел. Всеки човек е книга, жива книга. Науката не е нещо мъртво, тя е живо същество, жива книга, която говори, която мисли, която може да ти помогне.

Някой казва: „Отвлечени работи“. Неразбраните работи са отвлечени, а реалните какви са? Българинът казва: „Отвлечени работи“; казва: „Отвлече го някъде“, а тук слага думата отвлечено за нещо далечно, непонятно. Два смисъла има. Какво значи отвлечена мома – значи задигната някъде. Отвлечени пари, отвлечени овце, отвлечен кон. С какво трябва да се замести думата отвлечен? За да придобие своя смисъл, запали черната печка, сложи Ă огън вътре. Макар че е черна, отвлечена, кажи: „Едно време беше отвлечена, а сега е при мен“. Отвлечени работи са тези, които не принасят никаква полза. „Отвлечен кон – казват, – никаква полза няма от него.“

Сега казвам: с отвлечени работи се занимавам дотолкова, доколкото мога да ги намеря. Да знаеш къде са ги сложили, за да можеш това, отвлеченото, да го намериш. Ако не можеш да го намериш, не се занимавай с него. Вие казвате: „Ако е непостижимо?“. Кое е непостижимо? Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо; всичко, което разбираш, е постижимо. Яденето постижимо ли е? То спада и към постижимото, и към непостижимото. Всеки обяд е непостижим, ако не можеш да се задоволиш. Ти сам се лъжеш, надяваш се и казваш: „Не ми трябва вече“, но не минават и 4-5 часа, виждаш, че въпросът не е свършен; пак ядеш и пак мислиш, че си го свършил. Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и пак остават неразрешени. Или в математиката имате тези числа, които се делят и оставят един малък остатък. Казвате: „Те са неделими числа, остава малко“. Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели? Вие какво мислите? Мислите, че ако всичко се постига в живота, човек ще бъде щастлив, или мислите, че да бъде човек щастлив при сегашните условия ще е полезно състояние за него.  Благодарете, че известни неща са постижими, а други – непостижими, благодарете за това!

Да ви представя сега една картина. Художник рисува следното: двама души седят до един стол и една маса – единият е весел и се радва, гледайки една опечена кокошка, а другият се е навел и плаче. Защо единият е весел, че има нещо за ядене, а другият плаче? Ако седите пред печената кокошка и плачете, по какъв начин може да се обясни вашият плач, кои са подбудителните причини? Първо, вашата кокошка може да е от някоя хубава порода, онзи я е заклал и вие плачете, че е отишла, а другият още не знае, че кокошката е от видна порода. Чудите се как я е заклал и опекъл и казвате: „Отиде хубавата порода“. А който ви гледа, чуди се защо при една печена кокошка можете да плачете. Ще ви представя картината по друг начин. Същият художник рисува следното: един голям герой е мъртъв; един човек, който седи при главата на героя и се радва, че е умрял, и друг, който плаче. Как ще обясните това? Единият се радва и казва: „Голям хайдутин беше, слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва“; другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защитаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет. Свободно живеехме тук“. И единият, и другият са там – единият плаче, а другият се радва. Ако в дадения случай вие плачете за една кокошка или се радвате за нея, ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни.

Вие казвате: „Да познаем Бога“. Това е най-хубавото нещо, което човек може да има, то е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота. Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога“. Как мислите, Бог не е ли познат? Всъщност Реалността е Бог, Той е познатото и непознатото същество в света. Хлябът, който ядеш, ти не познаваш – Бог е, Който ти го дава. След като ядеш хляба, Той ти дава живот. Във водата, която пиеш, е Бог и като пиеш, ти добиваш живот. И ти не Го познаваш. Във въздуха е Бог – като приемаш въздуха, добиваш живот. В светлината е Бог – като приемаш светлината, добиваш живот. Чрез Бога човек всякога получава сила. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог, там Бог присъства.

Ти правил ли си опит да познаеш един приятел? Мислиш, че познаваш приятеля си. Колкото повече мислиш за него, толкова по-непознат ти става той. Казваш: „Аз го познавам, лицето му е такова хубаво“. Но ако този приятел се направи от восък? Фигурата има всички негови черти, но пипаш ръката му – студена е; пипаш сърцето му – не пулсира, мозъкът не мисли. Приятелят ти не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една известна черта, по която можеш да го познаеш.

По какво се познава топлата печка – по топлината. По какво се познава свещта – по светлината. По какво се познава една форма – по живота. По какво се познава човек – по своята мисъл. Има една основна черта в човека – неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около нея. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна, непреходна мисъл. Под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за момент. Приятелството е една сила, един трансформатор. Всякога, когато силите на Природата минават през този приятел, те ще се изменят. Един приятел, в каквито и условия да се намирате, все ще може да ви помогне.

Отдалечихме се от въпроса. Тези въпроси аз наричам детински. Детето чака майка си да сдъвче храната му и да му даде един завършен резултат, но вие сте влезли в област, където майката не дава сдъвкана храна и сами трябва да дъвчете хляба. Сега във вас се заражда въпросът как да сдъвчете храната си. Най-лесната работа е дъвченето, нали знаете? Вие казвате: „После трябва да мислим“. Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене – при въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с него? Изяждат месото, а кокалите хвърлят на някое куче, да ги гложди; мисля, че е така. Готвили ли сте някой път месо? – „Преди 20 години.“ Не всякога се хвърлят кокалите, супа се прави от тях и след като се направи, пак се хвърлят.

При знанието имате разположение. Простият и ученият еднакво се радват при един факт на знанието. То е първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват. Не считайте знанието за товар, който ви се слага – това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти можеш да се радваш. То може да е много малко, но е основата на зданието – оттук трябва да започнеш. Нека това бъде едно правило: знанието трябва да ви радва. Не можете да се учите от това, което не ви радва. Някой път знанието може да ви причини скръб. То дава повод и да се радваш, и да скърбиш, но самото знание не е нито радост, нито скръб, то е вече разбиране – ако разбираш, ще му се радваш. Ако ти причини скръб, причината седи в друго – в разбирането на човека. Това знание може да е дошло не навреме. Защото богатият може при известни условия да се радва на богатството си, а при други – да скърби, че е богат: със своето богатство той може да се откупи, но ако заради него могат да го убият, тогава ще скърби, че е богат.

Стремете се да си избирате подходящи примери. На всеки пример трябва да се даде известна форма, да му се даде нещо съществено. Всеки пример трябва да се преведе. Какъвто и да е той, трябва да се извади съдържанието му. Всеки пример от живота изяснява известна идея и ако не извадим заключение от него, той остава просто за развлечение. Ако искаме да се ползваме, трябва да извлечем извод. Кое трябва да се познава сега? Можете ли да познаете ще има ли добър обяд? Можете ли да познаете какъв ще бъде обядът, от какво ще бъде сготвен?

Аз ще ви задам друг въпрос. Коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел? По какво познавате коя е отличителната му черта? Все има едно правило, което се прилага винаги. И как го познавате? Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща. С ума си мисля, но с ръката си познавам. Умът казва на ръката: „Виж дали тази печка е гореща“. Слагам ръка (или горната, или долната страна на ръката), виждам дали печката е гореща и тогава правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината – дали е слаба, или силна, и вземам вече предпазни мерки: доколко да приближа ръката си и какви ще бъдат последствията. Тогава кое е онова, по което познавате вашия добър приятел? – „С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.“ Слушайте, аз ще ви посоча това, което знаете. В приятеля има нещо – един вътрешен усет и нещо външно. То прилича на следното: когато нощем палите свещ, до вас идва светлина, един приток, който тече. Когато срещнете приятеля си, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствате това. Щом видите приятеля си, сякаш от него идва нещо към вас. Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, това липсва. От приятеля към вас иде една вълна и когато тя дойде, усещате, че ви е приятно. По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете. Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние – известни меки частици, които идват към вас. Вие схващате това и казвате: „Дали е роза, или карамфил?“. По това, което цветето отделя, вие вече определяте самото цвете. Такова нещо излиза от вашия приятел – нещо специфично.

Думите живи ли са, или не? Могат да бъдат живи, могат да бъдат и мъртви. Една дума е жива, когато, щом се изрече, от нея излиза нещо. Ако то идва към вас, тази дума е за вас; ако нищо не излиза, не е за вас. Ако при изучаването на окултната наука нямате тези познания, тя ще бъде за вас непозната. Окултната наука – това са разумни същества, от които всякога излиза нещо. Външната страна, онова, което излиза от тези същества, ние наричаме окултна наука, но същността Ă се състои от тези живи цветя, а не от уханието им. Цветето създава уханието и по него ние разбираме на кое място се намира това цвете.

Представете си сега, че аз държа ръцете ви така. (Учителя направи с двете си длани една топка, сякаш държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това? Кога правите така с ръце? – „Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.“ Когато крием нещо, така е, или когато носим и пазим нещо ценно. Децата, когато играят на скриване на топка, държат така ръцете си и никой не знае къде е топката. (Учителя отваря дланта на едната си ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари. Някой път съм виждал търговци да купуват жито: бръкват в житото, вземат от него, подхвърлят го нагоре и гледат хубаво ли е. Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва. Или някой вземе парите и ги държи в ръка, наблюдава дали са толкова. (Учителя кръстосва две ръце на гърдите си и цялото му тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете си такова положение; това положение не е красиво. (Един брат каза: „Това положение изразява безизходност“.) Това положение е на един апаш, който казва: „Много опити правих и не можах да намеря и сега“. Някой ученик сложи ръцете си в това положение – това е апашът в него, той не мисли здраво. Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре? Вие трябва да знаете, че ако не заемете едно правилно положение, една правилна поза, не можете да имате успех. Ако двама борци се борят, кой ще победи? Ще победи онзи, който заема такава поза, че да може да устои. Като постави крака по особен начин, в това седи силата на бореца. Той заема такава поза, че по никакъв начин не можеш да го изместиш от неговия център, и има всичкото съзнание, че от това положение не можеш да го помръднеш. А вие заемате такава поза, че ви събарят. Трябва да заемете такава, че да не могат да ви изместят; могат да ви бутнат насам-натам, но да не могат да ви съборят.

Трябва да имате една мисъл, в която никой да не може да ви разколебае. Ако всеки може да ви разколебае във вашата мисъл или вашите чувства, какви окултни ученици можете да бъдете? Тогава може да ви огънат. Тези майстори борци са много умни. Силният борец се показва отначало слаб, той маневрира, за да намери слабата страна на другия. Онзи го атакува и после силният го събаря. Другият си мисли, че той ще го събори, а като го повали силният, се намира в чудо.

И вие в живота си имате един пехливанин и трябва да знаете, че той е много голям майстор, всички трябва да знаете това. Когато имате някои мъчнотии, те се дължат на това, че се борите със същество, което е майстор. Вие имате скръб; скръбта е от това, че има едно същество, с което в дадения случай се борите. Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите, може да усещаш напрежението, но това напрежение идва от разумно същество. Всяка скръб идва от едно разумно същество, чиито интереси може да съвпадат с вашите, а може и да не съвпадат.

Върху тези работи трябва да се мисли, а не да се плашите от живота. Страхът не спасява, страхът е полезен дотолкова, доколкото можеш да заемеш една поза в живота си.

Сега остава същата лекция за резюме. Онези, които не са чели резюмета, следващия път ще четат.

 

Отче наш

 

  1. лекция, 15 декември 1933 г., София, Изгрев