1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Подяждане и ощетяване

 

Отче наш

 

Чете се темата „Физически и духовни ограничения“.

 

За другия път пишете върху понятието морал. Имате буквата М. (Фиг. 1) От колко елемента е направена тя? От четири стени. Линията С е успоредна на линията А, линията В – успоредна на линията D. Това са четири линии, които са две по две успоредни и се пресичат. Кажете, две успоредни линии могат ли да се пресичат, В и С успоредни ли са? Две линии всякога, когато се пресичат, са успоредни, но не на физическия свят – те са успоредни в органическия и в психическия свят.

Да ви наведа на един прост пример. Вие, като седите на столовете, щом турите краката си един върху друг, доказвате, че успоредните линии се пресичат. Вашите крака нали са успоредни, като вървите? Краката са успоредни, но като седнете и ги прекръстосате, те се пресичат. Какво показва това? Краката, които са успоредни сами на себе си, не се пресичат, но вие може да ги заставите временно да се пресекат. После станете, те пак са успоредни; като седнете и сложите краката един върху друг, пресичат се. Сега какво разбирате от това? Че във физическо отношение две линии са успоредни. В математиката казват, че успоредните линии се пресичат, но къде? В безкрайността. Що е безкрайност? Безкрайността е разумното. Защо безкрайността има отношение към човешкия ум? Във физическия свят всички неща са крайни. Не искам да обяснявам повече.

Не се стремете да разберете нещата, защото след като разберете нещо, ще се натъкнете на друга мъчнотия. Тогава ние казваме, че трябват отношения. Тия материални линии на буквата М имат отношение в психическия свят – тя има четири отношения. На колко места се пресичат тия четири линии? На три места – 1, 2, 3. Тъй както е поставен въпросът, имате две пресичания, при които движението е нагоре, имате и едно пресичане, при което движението е надолу. Вие сега може да попитате: „Когато математиците разрешават някои въпроси, какво имат за цел? Постига ли се нещо?“. Например какво се постига с математическото разрешение на една задача? След като си работил дълго време, какви практически резултати има това, че си разрешил една задача? Ако си ученик в училището, ако разрешиш една мъчна задача на дъската, може да имаш шесторка. Питам: какво можеш да вземеш от твоята шесторка, в какво тя може да ти послужи? Като едно понятие в ума тя може да ти донесе нещо, но практически, физически какво можеш да направиш с шесторките? Една бележка „шесторка“, поставена в тефтерчето, какво може да ти допринесе? Вътрешно задоволство, а не физическо.

Казвам: буквата М какъв смисъл има? Като я пишете, от А отивате нагоре, после слизате надолу, пак възлизате нагоре и слизате надолу. Колко пъти ръката ще се качи горе и колко пъти ще слезе долу? Веднъж нагоре, надолу, пак нагоре и пак надолу, два пъти нагоре и два пъти надолу. Как ще докажете, защо се образуват два върха при възходящо движение и един връх на слизане? А и D успоредни ли са? Линията D е успоредна на В. Забележете, В слиза надолу, С се качва. Линиите, които се качват, са успоредни – А и С; и линиите, които слизат, В и D, също са успоредни. В двете линии – В и D, има слизане, посоката е една и съща. Тук кои линии се пресичат? В е успоредна на D и С е успоредна на А.

Тия успоредни линии са граници на някаква реалност. Вие имате линии, които физически се пресичат. Ако поставите двама души и двама ученици, ако образувате буквата от четиримата, какво отношение ще има тогава? Ако всеки вземе една линия: при А – имате едно разумно същество, при В – друго, при С – трето, и при D – четвърто. Четиримата образуват една буква, но те какво съставляват за вас? Вие с буквата М пишете милост. Какво подразбира думата милост; или мисъл, или пък мъжество? Ами мощ или мизерия? Или мухъл или мънкане? Българска дума ли е мънкане? Тези, които сте следвали филология, какво ще кажете? (То ще се види дали има глагол от този корен.) Да оставим тия подробности.

Добре, да дадем сега една ясна представа. Да кажем, че известни неща са физически, други – духовни. Как бихте ги представили в музикално отношение? Как бихте разграничили, ако един музикант свири физически, а друг свири малко духовно. Изобщо когато учениците изучават музика, свирят винаги механически, те свирят по ноти, гледат нотите. Всеки, като види къде е поставена нотата, той я вземе. Например нотата до. (Фиг. 2) След като ти гледаш написаната нота и я изсвириш, това е физическо, имаш вече символ. Когато чуеш гласа на нотата, това е духовно. Да кажем: чуваш гласа и различаваш, че това е до; не виждаш, че е написана. Най-първо виждаш написаната нота и казваш: „Това е до“. Всеки може да каже, като погледне нотата, че това е до, има известни признаци. В тази дадена система известна линия минава през до. В другата система, щом чуеш гласа на до, ти казваш: „Това е до“.

Кой е по-способен музикант: който познава написаните ноти или който познава тоновете? Свиренето от физическо трябва да го превърнем в духовно. В първия случай това е само физическо, то е само условие, физическо условие да се прояви духовното. Като напишете тия ноти, след туй трябва да се върнете към музикалните тонове. Вземете един инструмент: цигулката физически е направена да има съчетание и отношение. След туй, по закона на скъсяването на струните, техните трептения предизвикват тонове. Трябва да знаеш как да съкращаваш – при всяко съкращение се произвежда тон. Съкращаването на струната удвоява трептенията. Когато струните се удължават, какво става с тоновете? (Понижават се.) А когато струните се съкращават, тоновете се повишават. Добре, тогава в музиката с удължаването на линиите в едно отношение печелиш, в друго губиш. Като се удължава струната, печелиш струна и тонът се понижава – тогава губиш, имаш по-нисък тон. Когато съкращаваш струната, тоновете се повишават – тогава печелиш в тоновете, а губиш в струните.

Следователно когато цигуларят свири, в едно отношение той губи, а в загубата печели в друго отношение. Скъсяваш струната – губиш в струната, а печелиш в тона, защото тонът се повишава; и обратното. Тогава имате две печалби и две загуби. При печалбата на струните губиш в тоновете, те стават по-ниски. Ниските тонове не могат да дадат този смисъл, както високите тонове. Във втория случай става съкращение на струната – той губи физически, но духовно печели. Сега загубата в какво седи? В първия случай удължаването на струната е печалба физическа, понеже с физическата печалба, с дългата струна ще направиш по-добър възел. Но от тона не можеш да направиш това, от тона губиш. Във втория случай физически губиш, а в тона печелиш.

Сега представете си, че този тон представлява слабия чук, защото с удължаването на струната този чук става слаб, не може да пробие стената. Обаче със съкращаването на струната тонът може да пробие стената, а на тебе ти е потребно да пробиеш стената. Или пък високите тонове се чуват по-далече, отколкото ниските. И тогава, когато искате вашият приятел да ви чуе надалеч, какво правите – удължавате ли струната, или я съкращавате? Съкращавате ги.

Сега изводите. Това е закон, който съществува. Ние правим изводи, защото в явленията в Природата има паралел. Ти в морално отношение не можеш да се повдигнеш, ако на физическото поле не изгубиш. Ти на физическото поле не можеш да спечелиш, ако в морално отношение не изгубиш. Изводът сега е такъв: за да се проявиш, някой път ще чувстваш, че имаш понижение. Това е струната, която се съкращава и се удължава. Тоновете по някой път се изменят: вие не можете едновременно да имате печалба и на физическото поле, и в духовния свят. Искате да имате приятелство с някого, но може ли да имате приятелство, без да имате някаква жертва? Невъзможно е. Това се дължи все на някакъв малък повод. Ти завързваш приятелство при известна обстановка: оказал си услуга, след това се завързва приятелство върху тази малка жертва, която си направил. Или си създаваш неприятел по единствената причина, че си направил една малка погрешка – пак се зараждат известни противоречия.

Питам сега: един цигулар как си поправя погрешката? Фактически като удължи струната, той произвежда по-нисък тон. Направил ли е прегрешение? Не е направил никакво прегрешение, но в дадения случай този тон нас не ни интересува. Този тон, тази погрешка, при съчетанието на високите тонове иде някак си в хармония. Някой път е необходимо да се удължи линията, да се произведе нисък тон, да се направи погрешка, за да се даде ефект на високите тонове, които са се произвели чрез съкращаване на струната. Моралът има две страни. Тогава, за да се образува приятелство, в музикално отношение какво трябва да направиш? Трябва да съкратиш струните. Ако искаш да си създадеш неприятел, трябва да ги удължиш.

Сега в какво седи добрината, че имаш един приятел или че имаш един неприятел? В какво седи разликата между един приятел и един неприятел? В материално отношение в какво седи тя? Приятелят винаги ще те подяде, а неприятелят никога не те подяжда, защото ти не го угощаваш. Приятелят все ще те подяде, все ще похарчиш нещо заради него. Но разликата седи в това, че приятелят зло няма да ти направи, няма да те ощети; неприятелят, който не те подяжда, може да те ощети. Този човек, който не те подяжда, може да те ощети, и всеки, който не те ощетява, може да те подяде.

Разберете тънките съотношения, които съществуват по някой път във вашите мисли и вашите състояния. В човека има двояко течение – и в мислите, и в чувствата има двояко течение. Ние искаме никой да не ни ощетява. Ако искаш едно живо същество да не те ощетява, какво трябва да направиш с него? Ще удължиш или ще съкратиш нещата? Ако искаш да те подяжда, ще направиш обратното. Имаш два процеса: единият – на удължаване, другият – на съкращаване; и ще имаш два резултата – едното е подяждане, другото е ощетяване. Подяждането произтича от вас: приятелят иска от тебе пари назаем, а ти не можеш да откажеш. Ощетяването вече не зависи от тебе, то зависи от вашия неприятел – той може да не го направи. Подяждането го знаеш: ти не можеш да откажеш на приятеля си, защото, ако откажеш, приятелството ще се развали.

Ощетяването става чрез този, който не те обича – той прави нещата, без ти да ги знаеш, после ще ги научиш. При подяждането приятелят, който те подяжда, не знае, а ти го знаеш. При ощетяването врагът знае, ти не го знаеш: ощетяването отпосле го съзнаваш. Подяждането е начало, ощетяването е край. Тогава питам: кое е по-хубаво – да имаш подяждането в началото или да имаш ощетяването в края? Подяждането или щетата бихте предпочели? Всеки ще предпочете подяждането, то е за предпочитане всякога. Най-малката беля в света, най-малкото страдание в света е подяждането: по-малко страдание от подяждането няма. Ако можете да намерите такова, кажете ми. Аз като съм ги изследвал, психологически съм намерил, че подяждането е най-малкото страдание, което може да понесете; по-малко от него няма. Някой път казвате: „Подяде ме“. От подяждането по-долу няма. Кой може да каже нещо по-ниско от подяждането?

Сега не трябва да мислим физически. Тук може да има някакво противоречие. Как е възможно две успоредни линии да се пресекат? Щом две линии не се пресичат, разбираме, че там няма разум – разумността е отвън. Щом линиите се пресичат, всякога подразбираме, че има разумност. Щом виждам човек, който си е сложил краката един върху друг, аз виждам разумното. Ако някой не може да си прекръстоса краката, е сакат, той не е учен – нищо повече. Ако един човек не може да направи една погрешка, аз го считам за глупав човек. Ако един човек не може да направи добро, пак го считам за глупав човек. Ако един човек не може да те преметне, не е умен, ако не може да ти каже истината, много голям глупак е. Ако те преметне, умен е, ако ти каже истината, е гениален. Премятането създава обикновените хора; истината като кажеш, тя създава гениалните хора. Защо трябва да кажеш истината? За да станеш гениален. Ако не смееш да кажеш истината, гениален никога не можеш да станеш.

Истината създава гениите, тя създава и светиите. Ако не можеш да кажеш истината, ти ще бъдеш една жаба, която ще кряска вътре в блатото. Тъй ще бъде, повече от жаба не можеш да бъдеш. Ако знаеш само да премяташ, ти си жаба: подразбирам, че имаш един халат, като затворник. Как обясняват раждането на гениите? Гениите се раждат само при едно условие – на Истината. Значи у едно същество, което може да роди гения, в неговия ум съществува Истината. Гениалният човек е над всички условия в живота. Та по някой път аз ви давам само един повод – защо трябва да говорите истината в себе си. Не да кажеш нещо отвън и да премълчаваш истината в себе си. Когато дойде да говориш истината, всякога трябва да кажеш истината.

Казвам: представи си, че си господар и имаш слуга, който ти е слугувал десет години. Набрала се е една голяма сума за него. Като дойде време да платиш, казваш: „Той не ми е слугувал десет години, пет години ми е слугувал“. После намаляваш заплатата, искаш да го подядеш наполовина. Какво нещо е да кажеш истината? Това значи да платиш на този човек за десет години; и после, колкото си му обещал, толкова да му платиш. Дай му една сума по-горе – това значи да кажеш истината. Не когато идеш при съдията, да каже: „Имаш ли да даваш на този човек?“ „Не.“ „Дай на човека“. Щом съдията те принуди да платиш, ти не казваш истината. Плати на слугата, лиши се малко, нека те подяде. Кое е морално? Този твой слуга го направи приятел. След като му платиш, нека те подяде малко. Какво има, ако те подяде? Значи отгоре да му платиш. Защото другояче, ако го ощетиш, ти ще минеш за негов неприятел – и тогава работите няма да се свършат тъй благополучно, както мислиш. При подяждането всякога ще чакаш добър край, а при ощетяването всякога можеш да очакваш един лош край на нещата. Тогава дето има ощетяване, краят е лош; там, дето има подяждане, краят е добър.

Сега има някои неща, които може да се аргументират.Седят един обикновен човек и един учен, който държи две бучки: едната бучка е горчива, другата е сладка. Ученият човек пита: „Какво е това?“. Обикновеният отговаря: „Шекер е“. Ученият казва: „Едното е шекер, а другото не е“. Обикновеният казва: „Ти си учен човек, искаш да ме преметнеш. Виждам, че всичко е шекер, бял цвят има“. Ученият рекъл: „Направи един опит“. Дава му първата бучка. Онзи близва и казва: „Нали ти казах, захар е, сладко е. Какво искаш да ме премяташ.“ „Вкусвай втората“. Вкусва и втората и започва да плюе на земята. Ученият казва: „Нали ти казах, че втората не е захар.“ „Как тъй нещата могат да бъдат бели, без да съдържат захар в себе си?“. Та казвам: всяка една мисъл, която не носи качествата на захарта, е горчива. Всяко нещо, което не е сладко, какво е? (Горчиво.) Всяко нещо, което не е горчиво, е сладко. Нещата могат да бъдат или сладки, или горчиви.

Вие искате да бъдете музиканти в света, без да се упражнявате. Такъв закон няма. Кои хора най-много се упражняват? Човек, който много се упражнява, той обича Истината; човек, който малко се упражнява, не обича Истината; а който никак не се упражнява, никак не обича Истината. От степента на упражнението се вижда любовта към Истината. Колкото повече се упражняваш, толкова повече обичаш Истината; колкото по-малко се упражняваш, толкова по-малко обичаш Истината. Аз вземам Истината като обяснение. Колкото повече мислиш, толкова повече обичаш Истината; колкото по-малко мислиш, толкова по-малко обичаш Истината. Колкото повече чувстваш правилно, толкова повече обичаш Истината. Има анормални, болезнени чувствания; има чувствания на подяждане и чувствания на ощетяване. Има известни чувствания, които ощетяват; има известни чувствания, които подяждат. Не считай тия чувства, които ни подяждат, за лоши – те са за предпочитане, отколкото онези чувства, които ни ощетяват. Защото крайният резултат е в себе си да предпочиташ едно чувство да те подяжда, отколкото да те ощетява. За предпочитане е една мисъл, която те подяжда, отколкото една мисъл, която те ощетява.

И в упражненията трябва да имате контрасти. Те съществуват и вие по някой път се спирате и питате: „Защо е така?“. Дайте друг начин тогава. Хората искат да създадат един живот по друг начин. Ако се постараем да изменим нашия живот, какво ще придобием? Възможностите имат своите граници. Един цигулар на цигулката си не може да вземе повече от три октави и половина; той няма възможност да вземе повече от три октави и половина. Тоновете на трите октави са ясни; може да вземате и повече, но те не са така ясни. На пианото колко октави има? (Седем-осем.) Навсякъде съществуват известни закони, които ограничават. Възможностите в цигулката са ограничени. Може за в бъдеще да се създаде цигулка, с която да се вземат осем октави, но засега тази цигулка, както е създадена, не може. Аз вземам от основния тон три октави и половина. Три и една втора не е хармонично, числото четири е за предпочитане, то е щастливо число. Ако един цигулар може да вземе четири октави, той е близо до първостепенен цигулар; ако може да вземе четири и половина, той е гениален. Така се образува числото девет, а то е крайният резултат: 4 + 5 = 9.

Вие в темите си там развивате, че водата има течно, въздухообразно и твърдо състояние. Тогава твърдото състояние на водата е физическо, течното е духовно и въздухообразното – умствено. Щом водата замръзва, това е физическо състояние; щом се разтопява, това е духовно състояние; щом се обърне на пара, това е умствено състояние. Кое на Земята създава най-големи препятствия? Водата образува облаци, които затулят Слънцето и правят дните малко по-мрачни. Значи облаците са умственото състояние на водата, когато тя стане голям философ, че с философията си затули цялото небе. От голяма мисъл тя запуши небето, че не можеш да видиш Слънцето. Казваш: „Водата трябва да стане малко духовна“. Когато тя стане духовна, образува морета, ние туряме своите лодки и плаваме. Духовният гений на водата е за предпочитане, отколкото умственият Ă гений.

Тогава какво правило можете да извлечете от водата? Тази вода, която се качва, е гениална, без да знае. Тя се качва нависоко и казва: „Трябва да направя едно добро“. Като се качва горе и се спуща долу, водата прави добро на хората, полива. По някой път прави пакости и затуля Слънцето, но ако не го затуля, не може да направи и добро на хората. Питам: ако един човек вас ви засенчи, ако скрие вашето небе, какъв е той? Той е гениален в своята мисъл. Какъв трябва да стане? Духовен, талантлив трябва да стане, че да можете и вие да плавате.

Това учение, за което аз ви говоря, има два класа хора: то не е за децата, които нямат зъби, не е и за старите хора, на които зъбите са опадали. И младите, и старите хора се изключват и остават само възрастните. Онези, които имат здрави зъби, като хванат кокала, глождят: тръс, тръс. Вие имате обикновени понятия за физическия и за духовния свят, също и за Бога. Седите и мислите един ден да се намерите в духовния свят, добре уреден, да ви турят да живеете в някоя хубава къща, с градина, със слуги, да се освободите от всичките беди, които имате на този свят. Това, което никога няма да стане… Защото онези, които са кандидати да влязат в оня свят, в тоя свят ще ядат такъв пердах, такива изпитания ще имат, че четири-пет пъти ще се разкайват, че са влезли в този път. Да си светия лесна работа ли е? Вие опитвали ли сте какво е да ставате светия? После да станеш гений, опитвали ли сте да станете гений? Да се занимаваш с тези неща, да се занимаваш с ума си; така да се занимаваш с най-отвлечените понятия, че да разрешиш нещата в света.

Гениалният човек има мисъл. Казват: „Той е роден гений“. Какво разбирате под думата раждане? Казват: „Замъчила се планината и родила една мишка“. Не може геният да се роди без истина. Гениите, светиите идат от света на Истината, те се раждат само при Истината – просто не могат да се родят без Истина. Ако на един човек душата му не се погълне с онзи вътрешен стремеж към Истината, той не може да се роди гений. Това е най-възвишеното, в което човек може да влезе. Неговият живот не може да се измени. Някой от вас ще каже: „Аз не искам да стана гений“. Тогава нищо не разбираш. Вие трябва да станете гении, но трябва да влезете преди това в Истината. След като живеете дълго време в Истината, тогава ще станете гении. Но ако не влезете в Истината, ако не се свържете с нея, гениалността не може да ви се даде като една форма.

Гениалността е производство. Като си слугувал дълги години на Истината, тя ще те произведе или подпоручик, или поручик, или капитан, или майор, или подполковник, или полковник, или генерал; и най-после може да те произведе цар. Това са външни форми, които се дават за възнаграждение на онези, които живеят в Истината. Всичките блага в света, това са дарби и титли, които се дават на ония хора, които дълго време са живели в Истината. Така трябва да гледате на нещата. Аз искам да ви дам конкретни понятия. Без Истината в света постижения не можете да имате. Някакви постижения, обикновени постижения ние имаме. Цялото животинско царство, което е живяло без Истината, какво е постигнало? Мислите ли, че вълкът живее в Истината; мислите ли, че овцата живее в Истината? Те са кандидати за нея, но нито овцата, нито вълкът живеят в Истината – и затова имат тази форма.

Единственото същество, което първо е сложило крак в Истината, дошло е малко да я помирише, това е човекът. Той е чул гласа Ă. Дето се казва, че Адам е чул гласа на Бога, това е Истината, която му е говорила. Райската градина е място на Истината, дето Адам е живеел. Представете си – когато Бог прекарал всичките животни пред неговия поглед, той като видял животните, веднага им турил имена. Мислите ли, че Адам е бил глупав? Колко вида животни има? Който е завършил зоология, да каже колко вида животни има. (Само насекомите са 400 000.) Да сложи толкова имена, значи Адам е бил учен човек. За да измисли толкова имена, той е бил учен – на всяко едно животно име е дал. Гениален е бил Адам.

Кажете ми от това дотук, докъдето стигнахме, какъв извод имате? От какво се учихте досега; убедили ли сте се, или не сте се убедили? Та във физическо отношение при писането на буквите, когато човек започне да пише буквите, всяка от тях си има свой смисъл. Ако не знаете да пишете, това е по единствената причина, че не разбирате смисъла на буквите. Ако напишете буквата М така (Фиг. 1), какво показва? Буквата М, това са два ромба, които са допрени в един връх. Тогава имате отрицателната страна на този ромб, имате възходящо движение; това пресичане е отражение. Резултатите на буквата М са добри. Началото Ă е лошо, но резултатите са добри. Това се доказва – математически отношения имате, имате слизане и възлизане нагоре.

Вие сте учени хора, няма какво да ви доказвам. Доказват се неща само на невежите хора, на учения човек само се загатва. Какво ще ви уча? Казвам ти: „Слушай, до свиря, ти да го запомниш и да го схванеш с ухото си“. Може да ти разправям целия ден, но какво значение има? Казвам: „Слушай, това е до. Запомни го сега“. Ти се опиташ веднъж, дваж, три, четири, пет, шест пъти, докато вземеш правилно тона.

И в моралния живот е същото. Нещо, което не можеш да направиш, какво показва? Морален човек е този, който прави работите; който не може да ги прави, не е морален. Не че не е морален; и един човек, който не може да пее, не че не е музикален… Нека да се опита, той не се е опитал… Трябва да се опита! Като казваме за някого, че не е морален, разбираме, че не се е упражнявал. Морален човек е онзи, който има известни способности, който се е упражнявал – от неговото усилие зависи.

Сега ако бихте разсъждавали в този закон така, човек ще може да бъде здрав. Здравето у човека е подяждане, болестта е ощетяване. Здравето винаги ще те подяжда, ще купуваш това-онова, а болестта ще те ощетява. Здравето с малко ще те подяжда, всеки ден ще купуваш нещо – трябва да го угощаваш, за да ти бъде приятел. Ако не го угощаваш, ако не се държиш добре, пак е същият закон – здравето ще те подяжда. Ако ти не искаш да те подяжда, тогава ще дойде болестта. Когато дойде, тя ще ти се наложи.

Значи при здравето ти сам ще идеш да слугуваш, при болестта ще ти слугуват други и ще те ощетяват. Ще дойде лекарят, тези, които ти служат, милосърдните сестри… Те какво правят – ще те подядат ли, или ще те ощетяват? Лекарят е учил за болестите, той казва: „Слушай, приятелю, ти не си живял добре, с тази болест не си живял приятелски, вследствие на това виж какъв голям неприятел ти е станала“. Да ви приведа един пример. Представете си, че обидите един човек, млад като вас. Вие сте млад, той вдигне дървото, стовари го на гърба ви и ви осакати. Викат лекар, превързват реброто. Защо? Казвам: защото не си го подяждал, а си го ощетявал.

Болестта всякога се дължи на една разумна причина вън от нас. Ти се разболееш, но болестта сама по себе си не иде. Ами ако спиш и дойде някой да те инжектира от тифозните бацили. Сутринта станеш: легнал си си здрав, а към обед се чувстваш неразположен. Някой ти е нацъркал тия бацили. Питам: този, който е направил тази инжекция, глупав човек ли е, или умен? Или ти е дал една доза отрова. Мислите ли, че низшите мисли, които ви идат някой път, тези много неприятни мисли; мислите ли, че те не са инжекции на някои същества вън от вас? Станеш сутрин – имаш съвсем отрицателни мисли. Легнеш с най-хубаво разположение, а станеш неразположен. Инжекция имаш – откъде е дошла тази мисъл? Ако си инжектиран, трябва да търсиш противоядие. Тогава трябва да внесеш хубава мисъл, която противодейства на лошата мисъл.

Да допуснем, че вие сте ученик в училището. Някой път някои учители обичат да се заяждат; учителите някой път обичат да подяждат учениците. Вие като не ги разбирате, те ви подяждат. Учителите са способни да подядат; малко учители има, които искат да ощетяват – най-голямото число подяжда всички. Вие като не разбирате това подяждане, се опълчвате, намислите да биете някой учител, че ви е подял. Щом ви е турил „три“, това е подяждане. Той е имал предвид да ви даде по-голям стимул, за да учите повече. Но след като сте учили, едва ви тури „четири“, пак ви подяде две единици. Някой път учиш много, изкарваш добре – той те подяде по-малко. Учителят иска да му станеш приятел. Ти като не разбираш закона, можеш да считаш неговото подяждане за ощетяване – и тогава правиш учителя си един неприятел. Тогава работите съвсем друг край ще вземат.

Всичките нещастия, които ви се случват, щета ли са, или подяждане? Всичко, което ви се случва, какво е? По някой път казвате: „Защо майка ми ме е родила така?“. Подяждане ли е това, или щета? Подяждане е. Защо да не тълкуваме нещата? Щом е подяждане, резултатите са добри, няма изключение.

Вземете тона до. (Учителя се обръща към един брат.) „Можеш ли да вземеш до? Най-първо го вземи физически, после духовно.“ Когато мислите да вземете до, ще смятате, че имате яйце, което трябва да турите под квачката. Щом се измъти, е ре. Неизмътеното яйце е до, а измътеното е ре. Пилето, което започва да рови, е ми. Това, което нагълта зърната, е фа. След като стане пиле и започне да тлъстее, та става с масло, е сол. След като си легне да си почива, това е ла. За до-то трябва да имате ясна представа. То е яйцето или семето, или плодът; винаги то е плодът, който търси място. Ако го изядеш правилно, значи си взел до-то правилно; ако не знаеш, ако не си го изял правилно, не си взел до-то правилно.

Всяка мисъл, която дойде, всяка мисъл в своя първоначален подтик – това е до. Във втория подтик тя е вече ре, в третия – ми, в четвъртия – фа, в петия – сол, в шестия – ла, и в седмия – си. Законът е верен. Ако аз ям правилно и не правя никакви погрешки, значи правилно съм взел до-то. За да вземеш правилно тона, ни най-малко в съзнанието ти в дадения случай не трябва да има разпокъсване, раздвояване. Щом имаш единство в съзнанието, непременно ще вземеш до правилно, вярно – не може да не го вземеш. Щом е разпокъсано съзнанието, не можеш да вземеш тона вярно. Следователно под думата до аз разбирам първия подтик в Природата. Това е, което дава подтик. Не че той не съществува преди яйцето. Преди да се образува яйцето, съществуваше друг подтик, но първият подтик да се измъти яйцето е до.

В окултната наука мислят, че цялата Природа е едно яйце. Следователно това яйце се развива, излюпва се. Нашата вселена едно време е била яйце, после се е излюпила, пиле е станала. Яйцето е измътено вече – пилетата ходят нагоре-надолу.

Казвам: мнозина, които искате да пеете, си туряте сами препятствия. Казваш: „Не мога да пея“. Искаш да свириш, но казваш: „Не мога да свиря“. Ти бъркаш. „Нямам условия да пея.“ Пак бъркаш. „Пари нямам.“ Отново бъркаш. Ти като дойдеш до музиката, ще кажеш: „Може“ – нищо повече. Някой пита: „А как?“. Да ви приведа един пример, който донякъде ще изясни нещата. Това се случило във Варна. Майката казва на детето: „Чети Отче наш.“ „Няма да чета.“ „Чети, че няма да ти дам да ядеш!“ „Няма да чета“. Майката го бие, но то по никой начин не иска да чете. Най-после майката казва: „Щом ти не искаш да четеш, такава дъщеря не искам“. Хваща я, вдига я, стръсва я на земята. Дъщерята казва: „Олеле, мамо, ще чета Отче наш“.

Вие при едно страдание казвате на Природата: „Не ща“. Тя казва: „Чети Отче наш, пей!“. Като не искаш да пееш, повдигне те Природата, стърси те надолу – и ти казваш: „Ще пея“. Не чакай последния момент, че да те шляпне Природата. Като не искаш да се упражняваш, да се проявиш, тя ще те повдигне, ще те разтърси – и ще се свърши работата. Така като те стърси Природата, тя пак не иска да ти напакости. Не поставяйте в себе си изкуствени бентове. Вие имате доста направени бентове: вашите деди и прадеди са направили повече бентове, отколкото трябва. Не ви трябват бентове, даже някои от вашите бентове ще ги развалите. Вие сега не влагайте капитала си в един бент. Понякога губите вяра и казвате: „Аз не мога да пея“. Вашето положение ще бъде смешно. Един млад момък казва: „Не искам да пея, това е глупава работа, не искам да пея“. Но случва се един ден, че среща една млада мома, шестнадесет-седемнадесетгодишна, и се влюбва в нея. Тя обичала много да пее, обичала и хората, които пеят. Тогава той казва: „Ще пея“.

Има известни обекти в света, съществуват известни идеи, известни неща извън човека, които той иска да реализира. Като дойдеш до Истината, а аз наричам истина красивата мома, ти не можеш да влезеш в Истината и не можеш да станеш гениален, ако не пееш. Като пееш, ще се радваш – това е вратата, която се отваря, за да влезеш в Истината. Щом влезеш в Истината, ще се уредят работите. Щом станеш гениален, щом ти дадат този чин, ти имаш условия да си господар на положението. Казвам: при сегашните условия, при които се намирате, вие разсъждавате с един ум отпреди хиляди години. Казвате, разправяте за живота – как сте живели едно време. „Това не мога, онова не мога…“ Това са неща минали. Миналото е поука, бъдещето е стимул, а настоящето е реализиране на нещата. В настоящето Бог живее, Той ни подбужда. В миналото хората живеят – нашите деди и прадеди. А в бъдещето живеят ангелите – те ни подбуждат към великото.

Бог е за настоящето, Той казва: „Използвайте миналото. Бъдещето нека бъде един импулс за вас, за реализиране на нещата сега“. Това са малките неща, които могат да се реализират. Вие искате да реализирате бъдещите си идеали… Оставете бъдещите идеали за в бъдеще – има нещо, което трябва да реализирате сега. Кое трябва да реализирате сега, според вас кое е най-важно да реализирате? Сутрин искаш да станеш, но твоят приятел, здравето, трябва да те подяде. Ти ще услужиш с нещо най-малко на здравето, ще благодариш на Бога; след това ще идеш да учиш, да правиш многото работи. Най-първото нещо: ти ще се нахраниш, подяждане ще има. На здравето ще отдадеш внимание, защото ако към него не си добър, тогава то ще се обърне на твой неприятел. Ако здравето си замине, ти не можеш да учиш, нищо не можеш да постигнеш.

Ти за да бъдеш добър, доброто ще те подяде. Ако то не те подяжда, значи не е добро. Това, което не те подяжда, то не е добро; това, което те подяжда, е добро. Туй, което те подяжда, е здраве. Ами че ти трябва да ядеш: ще се спреш и ще похарчиш нещо, ще платиш. Това допринася за твоето здраве и за доброто и те подяжда. После, мисълта също те подяжда. На тази мисъл е потребен ум, а той ще те подяде. Това, което подяжда човека, то е негов приятел. Има някои неща, които твоят ум изисква. Аз говоря за нормалното състояние на сърцето, не за болезненото сърце, не за болезнения ум, не за болезненото тяло. Нормалното състояние на тялото – това е здравето; нормалното състояние на душата – това е доброто; нормалното състояние на духа – това е мисълта; мисълта и Истината. Нормалното състояние на духа е Истината; нормалното състояние на душата е доброто.

И така, истината и доброто се движат, те вървят паралелно, винаги вървят нагоре. Истината надолу не слиза, тя всякога има движение нагоре. Любовта има движение надолу, тя е сила, която се движи надолу. Любовта слиза, Истината възлиза, Мъдростта има хоризонтално положение. Любовта има движение надолу, Мъдростта има хоризонтално движение, Истината – перпендикулярно нагоре. Когато говорим за Любовта, подразбираме едно движение надолу; когато говорим за Мъдростта, разбираме едно хоризонтално положение; когато говорим за Истината, подразбираме едно движение нагоре. Аз зная какво върши Любовта, като слиза надолу – като слиза надолу, тя всичко влече. Ти трябва да се пазиш от това, което слиза. Това, което се движи хоризонтално, препятства. Любовта влече и завлича, а движението на Мъдростта е хоризонтално, понеже то препятства. Ти като напираш на стената, трябва да я пробиеш. В Истината има мъчение: като искаш да се качиш на някой висок връх, има мъчение, мъчнотии има, препятствия има.

И в Истината има препятствия. Не че самата Истина препятства, но като се качваш нагоре, уморяваш се. Казваш: „Кой ще се качва нагоре, на високия връх, ще ми се откъснат краката. Не е за мене това нещо“. Мъдростта е сложена на хоризонтална площ, която препятства. Сега те затварят… Мъдростта като ти даде посвещение, те сложи в затворен замък и казва: „Излез, без да счупиш вратата, без да пробиеш стената. Ако излезеш, ще завършиш училището, диплом ще имаш“. Ако не можеш да излезеш, тя казва: „Ще чакаш още“. Щом влязат и те намерят вътре, казват: „Ще учиш“. Искаш ли да завършиш, ще те затворят там… Ако можеш да излезеш, диплом ще има, ако не излезеш, ще фучиш и ще кажеш: „Как ще изляза отвън?“. Вие как отваряте вратата, какво движение правите? А как се затварят вратите, как са направени бравите? Ако си заключен, въртиш бравата наляво-надясно – и така ще отключиш.

Но нищо не трябва да забравяш. Ти влезеш в замъка и не можеш да отвориш вратата, забравил си накъде си заключил. Ето какъв е законът: тази врата е разумна. Като си затворен, ще почукаш три пъти. Ако знаеш как да почукаш, ще се отвори вратата. Най-първо на вратата ще Ă изпееш до, ми, сол – и тя ще се отвори. Ако можеш да го изпееш, вратата ще се отвори, ако не можеш да го изпееш, няма да се отвори. До е слизане, ми е хоризонтално движение, а сол е перпендикулярно нагоре.

Аз ви говоря сега за тоновете, които съществуват. Основният тон на Любовта е до, основният тон на Мъдростта е ми, основният тон на Истината е сол. Това го няма в речниците, във вашите книги, никъде не може да го намерите. Затова аз казвам: до, ми, сол – те разрешават всичко. Имате тогава домажорната гама. В до мажор има ли някакъв знак? (Няма.) Ако имате ре мажор, имате два диеза: фа диез и до диез. Откъде дойдоха те? Защо при ре мажор не е по същия начин? Любовта може без спомагателни знаци, другите не могат. За ре мажор трябват два спомагателни знака. Че от до до ре имате цял тон, от ре до ми – цял тон, от ми до фа – половин тон; имате всичко два тона и половина. От ре до ми – цял тон, от ми до фа – половин тон, всичко тон и половина. При ре мажор кое ще повишавате? (Фа диез.) Между ми и фа ще направите цял тон, сол ще остане неизменен. Имате и после до диез.

Сега системата е такава: защо между ми и фа има половин тон, а между ре и ми има цял тон; и между до и ре – също цял тон? На какво основание? Между ла и си има цял тон; разстоянието между си и до е пак половин тон. Гамата на Любовта е предвидена, тя има два пункта, които са мъчни. От ми до фа – това е най-мъчното положение. Понеже фа е тежко да се носи, затова са направили този интервал наполовина. Ти като изходиш положението от до до ре и от ре до ми, и като изходиш от ми до фа – това е същото положение. Фа е тежко, затова там интервалът е половин тон. Интервалът затова е по-малък, за да не би да се умориш. После имате друг интервал. След като сте имали успокоителното състояние на ре и ми, за да не би да се наруши хубавото щастие, там интервалът е къс, съкратено е времето. Любовта е видяла тия две препятствия и за да не се изгуби щастието, да не се изгуби в началото здравето, сложила е тия интервали.

Здравето на човека седи между ми и фа. Ако не можеш да вземеш фа, ти ще боледуваш. Имаш една работа, искаш да знаеш дали ще я свършиш, или не. Вземи с двата пръста на дясната ръка, с показалеца и средния пръст, и удари в дланта на лявата ръка. Ако можеш да вземеш тона вярно, ще свършиш работата. За толкова дена, за толкова месеца, толкова ще бъде – това е гадание. Например ти отиваш да държиш изпит – удари с двата си пръста. Ако вземеш тона вярно, ще издържиш; ако не го вземеш, работата е малко вероятна. Казвам: ти искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да знаеш добре ли ще бъде това. Удряш с двата пръста и ако не вземеш тона вярно, ще има авария, ще стане нещо; ако го вземеш, тръгни, добре ще пътуваш. Тъй щото не вземеш ли тона вярно, препятствия ще имаш в живота си.

Вземеш ли тона на Любовта правилно, всичко върви добре. Във вас се заражда мисълта: „Защо да е така?“. Защото е най-добре да е така; защото по-добре от това не може да бъде – то е най-доброто, което може да бъде. Понеже по-добре в даден случай не може да бъде, затова е така. Това са правила, които важат за сегашния живот. Имате ли някои неща за в бъдеще, те при съвсем други условия ще бъдат. При сегашните условия, при сегашното съчетание, при сегашните ваши разбирания, за да се изпълнят някои неща, това е пътят.

Сега каква беше първата мисъл? (Подяждане и ощетяване.) Вие обичате ли подяждането? Досега бяхте неразположени към подяждането, но предпочитайте Природата да ви подяжда, отколкото да ви ощетява. Любовта винаги подяжда. Тя никога не ощетява, а всякога подяжда, понеже се стреми надолу, разлива се. Не че Ă трябва и че иска нещо от тебе – законът е такъв. Като слиза, Любовта рови навсякъде. Тя не че иска да рови, но не може другояче. Така се казва: че разравя работите, подяжда… Където слиза, тя дава, а пък понеже има наклон, ти не можеш да възприемеш нейните действия и ги считаш като подяждане. Пък това е хубаво подяждане, понеже някой път Любовта ще те вземе от високо място и ще те тури на равно място, та да не те подяжда повече. Не само това: на по-равно място по-малко ще те подяждат. Ами тази философия е за вас, може да проверите. Случва ви се нещо – подяждане има, приятелство има.

Втората важна мисъл коя е? (Любовта слиза, Мъдростта е хоризонтална, Истината е нагоре.) Тогава какво трябва да правим с това, което слиза надолу? Ами това, което е хоризонтално, пак ни натиска. Затова имаме покрив – Мъдростта е покрив. Това е Мъдростта, която ни пази. Ако се срути този покрив, какво ще стане? Мъчнотията е, ако не спазваш законите на Мъдростта. Покривът, това, което те защитава, ще се срути. Туй е, което най-често става – често вие съкращавате вашите неща и имате едно убеждение, едно верую в младите. След това току съборите цялото здание, затисне ви отгоре. По този начин никога не събаряйте! Колкото и да сте бедни, не събаряйте вашата колиба – нова си направете до нея, но старата не събаряйте. Щом почнеш да мислиш криво, покривът ще падне отгоре ти; щом не мислиш добре, той ще падне.

Движението на Истината е нагоре. Ние, които слизаме и се качваме, вървим по пътя на Истината. Това отстрани е Любовта – то е, което слиза надолу; Мъдростта пък е отгоре – покривът. Така ние сме запазени. Тогава пази основите, пази и страните! Ти Любовта като пазиш, върху тази Любов се крепи покривът – Мъдростта. Щом нарушиш Любовта, веднага се нарушава законът на Мъдростта и тогава става цял катаклизъм – видоизменения, недоволства, какво ли не. Всички мъчения, които преживявате, това, че някой път идвате до отчаяние, показва, че сте нарушили законите. Вие като не ги разбирате, мислите, че този е причина, онзи е причина, пък те ни най-малко не са причина. Ние мислим, че някой човек е причина, а причината е съвсем далечна…

Отношението ни към Любовта трябва да бъде правилно, отношението ни към Мъдростта трябва да бъде правилно, за да бъдат правилни и отношенията ни към Истината. Тогава нашият живот ще бъде друг. Ако отношенията ни към Любовта са правилни и отношенията ни към Мъдростта са правилни, тогава и отношенията ни към Истината ще бъдат правилни, и постиженията ни ще бъдат правилни.

Много съм говорил. Сега не зная аз ли ви подядох, или вие ме подядохте. Говорил съм три-четвърти час повече. Сега аз ви подядох времето, понеже може да сте имали един ангажимент навън.

 

Отче наш

 

  1. лекция, 22 ноември 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев