1933 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Перпендикулярно отношение

 

Отче наш

 

Имате ли зададена тема? – „Имаме.“

Аз съм от друг свят, не разбирам какво е добра и какво – лоша постъпка. Какво разбирате вие под добра и под лоша постъпка? Нали това е правата постъпка (фиг. 1 – А)? Къде е лошото в кривата (фиг. 1 – В), в какво седи кривината? Правата линия отнема по-малко време, тук е тесният път; кривата линия, кривият път, отнема по-дълго.

Господарят се сърди, че слугата е закъснял. Крива постъпка ли е, че е закъснял с 5-10 минути? Не, но има едно съвпадение на нещата, има друга среда. Някой се дави, аз закъснявам половин час и той се удавя. Не съм отишъл навреме, но защо отговорността да е моя? Като е влязъл във водата, той се дави, а мен държат отговорен – казват: „Ти си хванал кривия път и не си могъл да дойдеш навреме, за да го избавиш“.

Можем да извадим един закон. Десет килограма картофи по 1.50 лева за килограм колко струват – 15 лева. Искате да знаете колко стотинки са 1.50 лева; махнете запетаята – 150 стотинки. В дадения случай 1.5 какво означава, или 1 и 1/2 какво означава? Между 10 и 1.5 има отношение, следователно има съвпадение едно цяло и пет десети. Ако килограмът е по 1 лев и 20 стотинки, колко струват тия картофи – 12 лева. Защо именно 12?

Подобни заключения имаме, ако лицето на човек е дълго или ако носът му е дълъг. Има общи положения, които са верни, но въпросът е за дължината на носа. Дългият нос означава интелигентност, а късият всякога означава повече чувства. Не е определено каква трябва да е дължината на носа, не е определена онази най-малка негова дължина (оттам, откъдето той започва), която да показва, че някой човек е умен. В умните хора носът е построен специфично, но сега онези, които измерват лицето, нямат абсолютна мярка, която да използват. Откъде започва нормата, с която се мери човешката интелигентност? За да бъде интелигентен, носът трябва да има някои качества.

Какво се подразбира под думата кръг? Кръг ли е това, което съм начертал на дъската (фиг. 2)? Кръг, но неправилен. Да направим още един опит. Този кръг не е правилен – защо? Защото всички точки не са еднакво отдалечени от центъра. Защо не са? Защото аз не съм център на този кръг. Всяко нещо, на което ти не си център, не можеш да направиш така, както трябва. Този пергел може да направи кръг по-хубаво от мен. (Учителя чертае кръг с пергела.) Питам: пергелът по-учен ли е? Не той направи кръга, а аз, като си послужих с него. Какъв е далечният извод? Вие не правите далечни изводи.

Прокарваш известна теория, но не ти си я създал – чел си я и се захващаш да я обработиш, да я развиеш. Питам: след като си я развил и доказал, по-учен ли си от онзи, който я е създал? Не си по-учен, но я разбираш. Или, другояче казано, имате един развит жълъд, който е образувал голямо дърво, и един зародиш на жълъд. Кой е по-умен – развитото дърво или зародишът? Могат да се намерят много причини за обяснение. Може да кажете, че развитият жълъд е по-умен от неразвития. Ако мислите, че неразвитият не е толкова умен, тогава как е възможно това, което не е толкова умно, да се развие и да стане умно?

Според теорията на Дарвин1 висшите организми се развиват от нисшите. Може ли в един човек да се развият известни качества, които не са съществували в самия зародиш, как мислите? Възможно е в някои дървета да се явят качества, които не са съществували в зародиша, но как ще обясните отделните случаи? Отивате при някоя праскова или слива и виждате, че там растат на едно и също място и праскови, и сливи. Как ще си обясните това? Присадени са, но в закона на присаждането има едно изключение. Кое на кое се присажда? Семка на семка и костилка на костилка, но ако присадиш семка на костилка, нищо не става.

Какво се крие в човека, ако разгледате неговия живот в самия зародиш? Казвате: „Този човек върви по един естествен, правилен път на развитие“. Но когато в него се явят черти, които отсъстват в семето, в човешкото естество, а прииждат отвън, ние виждаме, че те са присадени. Вземете чувството на страх – и в най-напредналите същества, в съвършените същества го има. Ще ви дам един пример. Във водата има ли страх, че може да се счупи? Ако имате едно гърне, можете ли да кажете, че го е страх? Издаването на известни звуци при почукване показва, че в него има някаква възможност. Вземете една стомна – ако е празна и почукате по нея, тя издава известен тон; ако я напълните и почукате, този тон е по-тъп. И динята е като стомната – като почукате, преди да е узряла, кънти; после, когато е узряла, звукът е тъп – показва, че е зряла. Имате два звука: първият е ясен и показва страх, че динята може да се счупи; с втория, тъпия звук, динята казва: „Аз никога не се чупя. Където и да ме хвърлите, каквото и да направите, не се чупя“. А какво става с водата? Вместо да се чупи, тя се разлива. Щом легне на земята, вече не можете да я намерите, където я сложите. Но ако счупите една стомна и я хвърлите на земята, какво ще направи тя? От счупената стомна и от разлятата вода хората извеждат две правила.

Кои са правилата, които всеки от вас използва? Първото е: като направиш една грешка, за да се избавиш от нея, ще се скриеш – ще употребиш метода на водата. Праведният човек не прави грешки, той употребява системата на стомната, като казва: „Аз не се крия“; някъде ще остави или счупено, или здраво, но ще каже: „Нека ме знаят“. Щом се счупи, стомната може да остане навън, но водата, като се разлее, ще се скрие. Ако един праведен човек направи грешка, той ще употреби метода на стомната; ако е неправеден, ако е грешен или страхлив, ще върви по пътя на водата. Праведният върви по пътя на счупената стомна. Има отношение между това, което се чупи, и това, което се разлива; има една допирна точка между тях, ако разумният човек е казал на стомната да се примири. Какво примирение може да има между един лош и един добър човек?

Извеждам пак едно правило: водата, която се крие, е лошият човек, а праведният се чупи. За да не се разлива водата и да не се чупи стомната, сложете водата в стомната. Ще сложите в стомната лошия човек, а праведният ще го пази. Защо да го пази? За да не се разлива.

Извеждам правило. Защо трябва да ставаш лош – за да не се чупиш; защо трябва да ставаш праведен – за да не се разливаш. Схващате ли защо някой е станал лош? Станал е лош, за да не се разлива. Защо е трябвало да стане праведен? Водата се разлива и за да не се разлива, трябва да бъде в стомната. Като направиш една грешка, нали искаш да се скриеш някъде? Лошият човек винаги се крие, а праведният казва: „Трябва да призная грешката си“.

Ние искаме да примирим нещата, за да не се разливат и да не се чупят – тогава водата трябва да бъде в стомната, а стомната трябва да бъде около водата. Ако сложите една празна стомна във водата, ще се счупи ли? Никога, понеже водата е пластична. Ако влезеш при един лош човек, ти не можеш да се счупиш; влезеш ли между праведни, можеш. Една стомна между другите стомни има възможност да се счупи. Ако един праведен влезе между лошите хора, те ще го държат като писано яйце. Праведен между лоши хора, които с години го чакат, може да бъде почетен гражданин. Същото е, когато някой лош дойде между добрите – той е особен екземпляр и те го гощават.

Сега вие не можете да си представите защо е така, но така е в света. В турско време, като дойдели някое заптие, някой началник или някой кадия, българите веднага се разтичвали, показвали, че имат нужда от него. Те го гощавали хубаво, защото един ден можело да се нуждаят от услугите му – като го гощавали, той се считал задължен да им услужи. Българите услужваха на турците от страх, че ще имат нужда от тях.

Сега да оставим тези работи – какво е било между българи и турци. От една случайност какъв закон можем да извадим? От много случайности можем да извадим едно правило. От много правила какво можете да извлечете? От много правила се образува един закон. Колко правила трябват, за да се образува един закон? Имате единица; тази единица колко пъти трябва да се умножи, за да стане цяло? Четири пъти. Може да питате защо трябва да се умножи четири пъти. Трябва да доказвате това. Така е, щом се умножи четири пъти, тогава имате единица, имате едно цяло число. Каква е разликата между цялото и частите?

Другото, на което искам да ви обърна внимание. Вие ще кажете, че в този кръг А е еднакво на В (фиг. 3), но ако поставите кръга в хоризонтално положение, кое ще бъде нагоре? Кога линията е винаги нагоре – когато е перпендикуляр. Може ли в един кръг да теглите перпендикуляр? Не може. Перпендикулярът вече означава сфера, а в една сфера може да го теглите. Щом имате перпендикуляр, това показва едно триизмерно пространство. При това положение как може да се тегли перпендикуляр? – „В равнината, в която е начертана окръжността.“ Правата В е перпендикуляр на А – ако се умножи два пъти, ще имате повърхнина, а ако се умножи още два пъти, ще имате сфера.

Това са изводи, методи в цялата съвременната наука, където участва човешкият дух. Геометрията и математиката са език на Природата. За всеки от вас, който иска да изучава Природата, няма по-добър начин от геометрията и математиката – това са начини, пътища, по които можете да я изучавате. Тези линии, фигури, кръгове и сфери, които съществуват, трябва да се оживят, трябва първо да бъдат ясни, понятни за вас. Какво нещо са точката, правата линия, повърхнината, успоредните линии? Какво нещо са триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът, шестоъгълникът, сферата? Какво представляват една правилна фигура, елипсата, параболата, хиперболата и т.н.? Това са съчетания, които трябва да изучавате така, както музикантите изучават известни тонове.

От седемте тона се образува цяла музика. Седемте тона с повторение, както и спомагателните знаци диези и бемоли, образуват цялата сегашна музика. Да допуснем, че в музикално отношение имате тона ми – той е най-правилен. Кой тон следва след ми? В гамата има известни съчетания. Кой тон трябва да вземете след ре? Може да кажете, че след ре ще вземете ми, но ми може да се вземе само при известни условия. Щом вземете тона ми, той поражда мисъл във вас и вие пожелавате да я реализирате на физическото поле. Ако тонът трепти у вас, умът ви се проявява. Ако не мислите и искате да приложите ми на повърхнината, ще се върнете назад, няма да вървите напред – ще вземете ре. Може ли някой да вземе ми и ре назад? Може да се вземе. Ако сега вземете ре, това показва, че нещата са на физическия свят. След ре желаете да се индивидуализирате. Ако тази работа е оформена, има плод. Кой тон ще вземете сега?

Представете си, че един студент в университета казва: „Нямам пари“. Той не се плаши, а констатира факт. Писал е на баща си и идва писмо с парите. Какво ще кажете? Я ми дайте тона ми! Дойдоха парите и сега той е радостен, иска да си купи нещо за обяд. Кой тон трябва да дойде сега? Отворил се е широко, ще дойде ла – тонът ла е щедър, иска да се покаже. Като срещне другарите си, студентът е радостен, весел – пее ла. Казва: „Нямам парици“, пее ре и дойдоха парите; сега ще ядем, ще пием, ще вземем тона ла.

Когато човек води един естествен живот, всички мисли, които се явяват в него, са в известни музикални тонове. Трябва да знаеш откъде започва всяко едно приятно чувство в теб, проявило ли се е в началото, ще се прояви ли – ще мислиш върху известни работи. Сполуката в живота зависи от това кой тон ще вземеш. Ако започнеш една работа с ре в началото, няма да я свършиш.

Природата винаги започва с един мек тон и всяка сполука в света трябва да започне с най-малкото съпротивление – сполуката в живота винаги върви по пътя на най-малкото съпротивление. Човекът, който е в Божествения път на най-малките съпротивления, ще сполучи; който не е в този път, накрая ще се обезсили и резултатите, които ще постигне, няма да го ползват. Умният ще започне с най-малките съпротивления, за да има достатъчно сили каквато и мъчнотия да дойде. Като не вървите в този път и имате някое затруднение, вие ще разрешите въпроса, но накрая ще се усетите така обезсилен, че това разрешение няма да ви ползва.

Помнете и друго правило: зад всички мъчнотии и подбуждения, зад всеки материален подтик, зад какъвто и да е импулс, зад всичко, което е намислил човек, седи една Велика разумност. Зад всяко желание, каквото и да е то, зад всяка постъпка в Природата седи една Разумност, която подтиква движението. Например вие виждате един влак, който се движи; има машинист, който го ръководи, но кой ръководи в дадения случай обществото, държавата?

Първо трябва да знаете: в света има четири цифри. В имагинерните числа, ако умножите едно въображаемо число четири пъти само на себе си, ще се получи цялото. Вие имате едно желание, но за да се постигне каквото и да е желание в геометрична форма, трябва да сте център. Центърът А е индивидуалният живот. Сега да обясним теорията, която седи там. Това са ми и ре, а това са фа и ми. За да се извърши каквато и да е постъпка в света, вие трябва да се поляризирате – тогава ще имате правата линия АВ, тя е посоката. Правата линия АВ е поляризираният човек – това е първото положение; второто е посоката около вас, третото е държавата – тя се налага; зад държавата седи четвъртото положение – наричаме го Бог, Който регулира всички неща. Първо този, който работи в теб, ще се поляризира, след това иде обществото, после държавата и най-после иде Божественото в света – така се образува цялото.

Ти трябва да вземеш предвид четири неща: първо себе си, после обкръжаващата среда – обществото, след това държавата и най-после трябва да вземеш предвид Живата природа, или Бог, Който е в центъра. Бог е пътят, целта, която има всичко в себе си. След Бога нищо не може да имаш.

Ще имаш известни постижения: постижението на правата линия, постижението на плоскостта, после на куба и най-после на тесаракта (тогава бих употребил кривата линия). В дадения случай, в нашето триизмерно пространство, кубът е като емблема на тесаракта, затова се слага кръга и се казва криволинеен кръг. В нашия свят е кръг, а в четириизмерното пространство има съвсем друго отношение. Ако завъртите този квадрат около неговия център, какво ще образува – кръг, нали? Неговите страни са плътни, следователно той трябва да има четири допирни точки. Единствените точки в квадрата са четирите точки, на които можеш да разчиташ (фиг. 4).

Имате СD. Откъде може да стане пречупване? Единственото безпрепятствено място, откъдето можеш да излезеш навън, са четирите ъгъла А, В, С и D – те  са единственото сигурно място, на което можеш да разчиташ. Това са принципи вътре в теб: първо трябва да имаш едно здраво тяло, след това трябва да бъдеш достатъчно силен, трябва да имаш отличен ум, който мисли, и накрая трябва да имаш връзка с Природата – да имаш нещо, на което можеш да разчиташ.

Ако кажем, че даден човек е умен, под това аз разбирам неговата глава; много е добър – разбирам неговото сърце; много е силен – разбирам неговата мускулна сила. И още нещо е необходимо: той трябва да живее в единение с Бога. Човек има ум, но за да мисли, се изисква широк свят; има тяло, дробове, но за да диша, трябва въздух, който постоянно да приема; тази сила трябва да има материя, с която да работи.

Понякога ние се заблуждаваме от нещата, седим и казваме: „Няма Господ, това е празна работа“. Не може да се разсъждава така. Какво означава няма Господ? Да ви приведа един пример. Един адепт взел дете, за да направи опит с него. Внушил му, че човек се ражда сам, че вън от човека нищо не съществува. Когато детето станало на 21 години, дошъл баща му и му казал, че е негов баща. – „Не може – казало детето, – аз от само себе си се родих.“ А бащата считал, че има знание, че това, което детето говори, не е истина.

Разумната природа те е създала, на нея дължиш всичко, но ти седиш и казваш, че е празна работа – така си възпитан. Учените хора доказват на детето, че има баща, а то казва: „Нямам никакъв баща, не го признавам“. В Природата се изискват само пет минути, за да ти докажат нещо. Ако те сложат на въжето и те стегнат, моментално ще ти покажат, че има нещо добро, без което не можеш да живееш. Хубаво, ако си самостоятелен, ако вън от теб няма нищо, ако си единственият фактор, тогава нямаш нужда от въздух, от вода, от хляб и най-после – нямаш нужда да мислиш.

Има четири неща, без които човек не може: животът започва с човешката мисъл, с човешките чувства, с човешката сила и най-после той е свързан с това, което е проявило цялото тяло на човека, резултат на една разумна материя – цялото ни тяло показва онова, което Бог е създал. Никой да не казва, че няма нищо. Имаш тяло – ти си собственик. Това тяло има глава, има сърце, където са чувствата, има мускули, където е силата. Щом имаш тяло, всичко можеш да постигнеш. То ти е дадено вече, няма какво да се обезсърчаваш. В какво се състои човекът? Твоето тяло може да постигне всичко. Следователно и хляб, и вода, и общество ще има. Можеш да бъдеш учен, силен, богат, всичко можеш да постигнеш, но трябва да спазваш други закони. Идеята във вас трябва да бъде строго определена, защото когато се казват тези идеи, не знаете защо се казват.

Казваш: „Има Господ, има нещо в света“. Бог е това, без което ти не можеш. За Бога не можеш да мислиш, не можеш да Го чувстваш, не можеш да живееш вътре в Него. Той ти е дал всички възможности. В себе си можеш да чувстваш присъствието Му, но никога не можеш да си съставиш идея какво нещо е Той, защото както и да си Го представиш, ще е в онзи резултат, който е създал. Бог е, Който е създал тялото. Ти винаги ще си Го представяш в резултат и този резултат съставя четири положения. Да вярваш в Бога подразбира, че трябва да мислиш; за да вярваш в Бога, трябва да чувстваш; трябва да имаш сила, трябва да имаш тяло и най-после трябва да си господар на тялото си – това е волята.

Всичко това ще подложиш  на опит – може да опиташ, че действително има една Разумност в света, в която живееш, от която зависят всички твои постъпки. Ти не си единственото разумно същество, зад теб седят милиони разумни същества, много по-разумни, отколкото си ти, и всички те работят – не че мислят само за теб, но имат предвид твоето благо. Някой път не можете да си представите защо мислят за вас. Когато малкият ви пръст е здрав, вие никак не мислите за него, даже не се сещате, че на крака си имате малко пръстче – здраво е, никак не мислите за него. Но един ден ви заболи и вие му обръщате внимание – милвате го, постоянно се грижите за него, защото започвате да съзнавате, че от него зависи много. За Разумните същества желанието за постижение е едно благо. Когато ние искаме да постигнем нещо, за Разумните същества това е болка в крака им и за да се избавят от болката, те ще го направят, а за нас това е постижение. Когато ние искаме да постигнем нещо, за тях това е болка и те ще превържат мястото на болката, ще сложат мехлем; тези мехлеми са благо за нас, тази превръзка за нас е едно постижение. Казваме: „Добихме нещо“. То е само във фигуративен смисъл.

Искам да ви покажа защо вашият живот седи на радиуса при сферата над вас и ако вие вървите по този правилен път, всичко можете да постигнете по пътя на бързото съпротивление. За вас, за вашите другари, за вашето общество, за Бога това са четири положения, които трябва да имате: здрава глава, здрави дробове, здрав стомах (ние го наричаме банкер, касиер на Бога) и най-после Божественото, което наричаме вътрешна връзка и което е Божествената възможност за всички ваши постижения. Ако във вашия ум идеята седи така, вие няма да се нервирате.

Понякога се заражда борба, хората се борят един с друг. Тук има една идея; как ще ми представите практически тази идея, как ще ми я докажете в живата геометрия? Как ще ми докажете къде е правата линия, къде е плоскостта, къде е триизмерното пространство в геометрията, в живата геометрия? Казвате: „С ума си го разбирам“. Не само с ум да го разбираме, но и сърцето, и ръцете да го разберат, всички около нас да го разберат.

Като се говори за този кръг, има нещо неясно. Как ще го обясните, за да бъде ясно и за ума, и за сърцето, и за силата ми, а и тялото ми да го разбере? Ето как бих го показал аз. Представете си, че сте вързани или че срещате един човек, който е крайно енергичен, но е вързан – разбойниците са го съблекли гол-голеничък и са вързали ръцете и краката му. Той не може да се обърне, но му се иска да покаже, че има четириизмерно пространство. Най-първо изваждам нож и разрязвам въжето – образувам една връзка между него и себе си; след това второто положение – казвам: „Стани сега!“. Той е благодарен. Пред мен е гол, пред хората ще бъде облечен – аз му давам дрехи, обувки, шапка и той се облича като мен. Този човек е гладувал няколко дни; завеждам го вкъщи и сядаме да ядем. Завеждам го в църквата и двамата се молим на Бога да ни помогне да свършим една добра работа. Завеждам го при леглото в стаята – да отиде в оня свят да си почине.

Според мен спането  е едно доказателство, което нищо не може да докаже само. Какво е спането? Отиване при Онзи, Който ни е създал. Аз се явявам и казвам: „Днес освободих един човек там и там“. Човекът се явява и казва: „Аз съм много благодарен“. И аз благодаря на Бога, и той благодари на Бога – вече се образува една връзка между нас. Той има една ясна представа. Казвам му: „Ще идеш при моите домашни“, но и аз отивам на главната станция – и той, и аз отиваме. Коя е главната станция – леглото. Като идеш там, какво положение трябва да заемеш? Винаги ще легнеш в едно отпочиващо положение.

Ако искаш да спиш добре, краката ти трябва да бъдат успоредни, а не кръстосани – не преплитайте крака, когато спите! Много пъти, като легнете на лявата страна, слагате дясната си ръка на лявата или обратно. Хубавото спане е, когато легнеш, да сложиш ръцете и краката си успоредно и само малко да помръдваш краката – тогава работата е добре свършена. Като излезеш от тялото си, понеже имаш достатъчно слуги да се занимават с него, ще ги оставиш да работят.  Когато господарят присъства, всички слуги треперят, не са свободни, а като излезе, те вече шетат. Ако господарят не излезе, слугите не си вършат свободно работата, защото той все прави забележки. Трябва да излезеш от тялото си, да не правиш забележки на слугите си, да ги оставиш свободни. Следователно сега вие не сполучвате, защото не оставяте вашите слуги да си гледат работата както трябва.

Някои са станали господари не само на себе си, но и на своите слуги. Вие искате да станете господари на цялата Природа – каквото искате, да стане. Тази идея е много едностранчива. Не е само вашето прошение, има милиони същества, които подават своите заявления – и те молят на Бога за нещо. Колко заявления има подадени? Всички те трябва да се разгледат поред. Ти искаш изведнъж, в пет минути да се разреши твоята работа, която е едно малко заявление, но докато се разреши, изисква се най-малко една година. Да приемем, че някой каже така: „Моята работа лесно може да се разреши, може би ще се разреши първа“. Ако твоята работа се свърши първа, значи е била най-важната. Ако някой път нашите желания изостанат, не са толкова потребни. Това, което стане бързо, е най-потребно.

Винаги ще имаш това, което е необходимо. Въздуха, който дишам, всякога го имам, водата, която пия, хляба – имам ги, но ако в мен съществува желание за едно камилско перо на шапката, трябва да пратим някого в Африка, за да го донесе. В България има ли камилски пера? Има, мисля. Или някой от вас иска да стане музикант. Както ви гледам, някои от вас ръце нямат, уши нямат – дълго време трябва да работите, докато станете гениални музиканти. Колко време има да се чукат тия пръсти! Може да имате много хубаво разбиране, но трябва да имате техника, за да предадете един тон. Теоретично може много правилно да разбирате музиката, но да проявите, да разберете смисъла на този тон не е лесна работа. Я ми изпейте един тон сега, но толкова бистър, че да трепне сърцето ми.

Представете си, че отивате на училище. Казвам: на теб ти трябват четири тона и ако можеш да ги вземеш, ще вземеш изпита си с шестица. Има тонове, които трябва да вземаш вярно. Ти трябва да знаеш този, на който е нагласен професорът в същия ден; има известни гами и ще трябва да знаеш на каква гама е нагласен той. Представи си, че синът или дъщерята на този професор са му казали нещо и той е неразположен, идва разгневен. Ако се изпречиш пред него, изведнъж ще те скъса. Именно сега трябва да се нагласиш, да нагласиш своята постъпка в противоречие с неговата – не да усилиш в него тази неприятност, но да кажеш: „Той е много добър“ и  така да му се усмихнеш, че да забрави всичко. Като си разположен, и той ще се разположи като теб. Ти си махнал една негова мъчнотия, една тъга, която е имал, и той ще каже: „Има нещо улегнало, нещо разумно в този човек“. Ще ти каже: „Не бой се, това не е мъчна работа“ и ще ти даде една лесна задача. Ако отидеш при професора, без да се нагласиш, и кажеш: „Каквото Господ даде“, аз ще ти кажа какво ще даде Господ – ще те скъса. Ти ще учиш и ще знаеш каква е болката на този професор, ще му занесеш един мехлем. Като го погледнеш, да му дадеш известно разположение – защо са дадени очите на човека? Чрез магията на светлината вашите очи са едно нейно отражение. Даром сте взели, даром давайте. Нека стане едно отражение на светлината, нека стане едно отражение и на човешката сила, изобилно ще трябва да дадеш. Ако постоянно отразяваш Божественото, непременно ще имаш успех някъде в живота.

Казвам: в тази Школа се изисква един нов начин. Ти седиш отвън, после влизаш в стаята и не знаеш как да се държиш пред професора. Държиш главата си наведена наляво и професорът казва: „Аз ще ти дам да разбереш, ще изправя главата ти“, защото в този знак има лоша мисъл. Когато човек държи глава наляво, това е много лош знак, който казва: „Ти говори колкото искаш, аз имам друга работа“. Какво означава отклонение наляво? Едно преобладаващо влияние на чувствата отклонява главата наляво несъзнателно, не си ти. Причината, която наклонява главата надясно, е влиянието на силата. Някои държат главата си наклонена напред, някои – назад. Ще държиш главата си точно перпендикулярно. Какво е перпендикулярно? Божественото схващане в света, Великото, Разумното в света. Като се поставиш в положение да гледаш на човека със свободно отношение, това наричам перпендикулярно положение. Какво разбирам под думата перпендикуляр? Някой е беден, бос, окъсан, аз го гледам, изследвам лицето му и мисля как да му помогна – това е перпендикуляр. Казвам: „Елате с мен“, започвам да разговарям с бедния човек – това е перпендикуляр. Създавам му работа, помагам му и т.н. – това е перпендикулярно отношение, това наричам перпендикуляр в света. Божественото в мен функционира, този човек е доволен и аз съм доволен.

Всякога, когато се обезсърчите в живота, се поставяйте в перпендикулярно отношение. Вие сте неразположени духом – ще ви дам един метод как да се обновявате, но няма да го слагате като правило. Представете си, че съвсем сте закъсали, в осмия семестър сте и професорът ви е скъсал. Сега нова мисъл: представете си, че вие сте професор, изпитвате студенти и всички те са наредени. Като дойдат най-силните, най-много ще ги изпитвате и ще им слагате оценки; ще наредите и скъсания. Колко студенти искате да изпитате? Десет, най-хубавото число. Сега всички са пред вас и са уплашени, но вие ще се обърнете към тях и ще ги погледнете любовно. Ще зададете на един студент въпрос и след като го изпитате, ще му подадете палтото и ще го изпратите. Студентите са деца на Любовта. След като ги изпитате, всичките десет студенти на Любовта ще кажат: „Струва си този човек да бъде професор“. И вие, като идете втори път да държите изпит, по същия начин ще свършите.

Сега знаете ли какво ще ми кажете? Каквото и онзи, на когото баба му казала: „Да ти бае баба, да те не яде мечка“. – „Бабо – казал той, – бай ми по-добре никак да не ме среща.“ Това са изключения. По-добре професорът никак да не те скъса – това е най-правото, съгласен съм. Това са опити, опитни правила, по които можете да си помагате.

Понякога вие се обезсърчавате, искате да заминете за другия свят, не искате да живеете. Няма какво да умираш – стани професор, стани музикант виртуоз, за да те слушат хората, стани философ, за да напишеш някое съчинение, пред което всички да седят и да се учудват на гениалния автор; или стани велик художник и нарисувай една велика картина. За предпочитане е тази глупост, отколкото да се самоубиеш. Хората правят всичко това. След като минеш по този път на разсъждение, когато се върнеш в реалния живот, ще усетиш една лекота. Ще кажеш: „Слава Богу, имам за какво да живея. Станах професор, музикант, всичко станах. Ако сега не съм станал това, един ден ще стана. Как ме радва това, аз съм кандидат за професор, кандидат съм за един красноречив оратор като Демостен2“.

Казвам: всички мъртви теории могат да се приведат в една стройна наука. Ако изпратя десет от вас на изпит и ви попитам разбрахте ли онова, което казах, ще кажете: „Разбрахме много добре“. Изпращам ви при един български банкер, за да поискате от него заем от хиляда лева без гаранция. Ако десет души от вас, които сте ме слушали, отидат, колко ще вземат по хиляда лева? Нали предполагате колко? – „Един най-малко.“ Не зная дали ще има и един. Но има известни ученици, които не хиляда, а десет хиляди лева ще вземат. Има известни условия, при които вие ще имате Вяра. Ще идете при банкера и ще кажете: „Вашата дъщеря е болна, аз ще я излекувам“. Мислите ли, че този банкер няма да ви даде колкото искате? И десет хиляди може да даде. Трябва да намерите онзи момент, когато можете да сте полезни – това е морал. Аз взимам полезността – както аз съм полезен, така и вие сте полезни. Това е моралност – полезен трябва да бъдеш.

Под полезност Природата разбира хора, които да изразяват нейните идеи, нейното богатство – това, което имат, да дават даром. Господ ти е дал очите – не са само за теб твоите очи. Добре е, че ни служат, но те не са само за нас. Някой път ще дойдат Разумни същества и ще кажат: „Моля, може ли да ни поверите вашите очи за половин час, искаме да свършим една работа“. Вие казвате: „Не днес, друг път“. След време пак ще дойдат и ще кажат: „Може ли да дадете очите си за един ден?“. Вие може пак да си намерите работа, да отлагате.

Божественото никога не отлагайте, защото зад всяка постъпка стои едно Разумно същество, което може да бъде един приятел, един помощник. Не се ли отнесете добре, пренебрегнете ли това Същество, ще ви се даде един урок, защото не сте постъпили любовно. Това значи да използвате Божествените моменти, в които живеете.

Ще кажете: „Какво ще стане от нас?“. Всичко може да стане. Най-първо можете да станете добри работници във всички занаяти. Можете да развиете такъв занаят, какъвто искате. Занаятите са спомагателни средства, важното е да бъдем носители на Божественото. Всички можем да станем носители. Всяка възможност има своето време, нещата не стават случайно. За красноречивия оратор се изисква особен бюджет, за царя, за художника се иска особен бюджет. За каквото и да е занятие си има специфично време. Ако знаеш времето, можеш да имаш постижения – това е важно; в това време има специфично качество за учението, което можеш да постигнеш. Казвам: пред вас седи един велик закон. Който не разбира живота, той ще се обезсърчи. Онези, които не разбират законите на Природата, всякога се обезсърчават, а онези, които ги разбират, всякога трябва да се учат от тях.

Аз приведох примера, в който водата влиза в стомната. Казват: „Не дружете с лоши хора – лошите хора, лошите общества развалят добрата храна“. Така е, но не може да се извади общо заключение. Лошият е лош в едно отношение, а в друго е добър.

На един пиян човек му останали стотина лева. Вървял по пътя и срещнал един беден угрижен човек. Пияният го запитал:

– Къде си ходил?

– Ходих да търся работа, но не можах да намеря.

– Аз попийнах, останаха ми сто лева, ето, вземи ги!

И пак върви, клатушкайки се.

Пияният върши Волята Божия, а онзи, моралният, нищо не дава – казва на бедния: „Добър е Господ“ и си заминава. Пияният казва: „Аз пих, останаха ми стотина лева“, бръква и ги дава, без да мисли какво ще стане с него.

Божествена черта е отзивчивостта, при която не мислиш. Тя е една работа – даваш и не мислиш и след като направиш така, веднага усещаш вътрешна радост. Така е и в учението – Божественото е, като прочетеш каквото и да е, веднага да ти стане ясно. Случва се понякога да четеш, четеш и да не можеш да разбереш. Божествената работа много лесно се разрешава, но за да стане това разрешение, всякога трябва да имате единство. Вярвайте в едно нещо: зад всички неразбрани работи, зад всичко, което не разбирате, зад всички вредни и лоши работи седи една Висша разумност, която използва всичко. Няма престъпление в света, каквото и да е то, което Природата да не използва. Знайте: всичко, което се случи на онези, които любят Бога, е за добро; всичко, което се случва в Природата, в крайния си резултат е добро – това е съвършенството на Бога. Във всички противоречия се крие нещо добро за в бъдеще. От лошото в света за нас ще излезе сполука за в бъдеще – така трябва да се мисли.

Това ви го давам като едно правило, за да не се обезсърчавате. И да се обезсърчите, обезсърчението ви да стане причина за по-голямо насърчение, защото обезсърчението е долина, а насърчението е връх и след този връх ще влезете в друго обезсърчение, а след това има друг връх.

Противоречието е една възможност, а къде е сполуката? Какво седи зад възможността – зад всяка възможност седи сполука. Няма Божествена работа, която да не свършва по Божественому. Нямаше по-голяма катастрофа за Христос от момента, в който Го хванаха. Всички ученици се разбягаха, помислиха, че всичко е свършило, но след три дни стана цял обрат – след три дни Той се яви толкова млад! Обрат стана и в живота на всички тези обезсърчени хора – апостолите: те се събраха и станаха толкова смели, че победиха света. И сега Христос има 500 милиона последователи.

Възкресението разбира делата на Божественото. Като видиш, че зад теб седи един Божествен промисъл, една Божествена разумност, в която няма никакво изключение, тогава вече нещата са постигнати. Щом тази Вяра се яви в душата на човека, нещата са постижими.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 1 декември 1933 г., София, Изгрев