1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Параметафизика

 

Отче наш

 

Имате ли тема? (Не.) Каква е основната тема на миналата лекция?

Може ли голямото да се ограничи от малкото, може ли малкото да се ограничи от голямото? Но когато говорим за ограничение, има няколко вида ограничения. Има разумни ограничения, има и неща, които физически са ограничени. Вие някой път разбирате ограниченията физически. Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини. Земята в какво е ограничена? Земята може ли да ходи където иска? Тя върви по един определен път. Вземете едно колело, което е турено на оста – то е ограничено. Колелото е свободно да се движи само в едно направление. Тогава каква е разликата между ограничението на едно колело и ограниченията на една човешка мисъл? Ограничен си някой път да си изкажеш мнението, боиш се да се изкажеш. Или след като го изкажеш, веднага околните хора ще се нахвърлят отгоре ти. Дайте един пример за едно разумно ограничение.

Тогава пишете върху темата Разликата между физическите и духовните ограничения.

Няма да направите онази погрешка – дето българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал, пак в тия“. Като се погледнал, пак бил в тия… Каква е разликата между духовното и физическото ограничение? Да допуснем, че имате умствено ограничение. Някой казва: „Той е умствено ограничен човек“, или: „Той е духовно ограничен човек“, или казва, че е физически ограничен човек“. Физическото ограничение – това е резултат. Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда – той е ограничен. Това ограничение зависи ли от него? То е един резултат. По някаква далечна причина се е родил сляп или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически. Значи тия ограничения се дължат на някакви причини. Няма да го обяснявам това.

В какво седи умственото ограничение? Дават ти задача, а не можеш да я разрешиш – ограничен си. Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията? В самовъзпитанието ограниченията се премахват.  Например как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек? Да допуснем, склонен си и имаш разположение да критикуваш нещата: за това, кои са авторитети – може да оспорваш някои. Можеш да оспорваш разстоянието оттук до Слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са за 92 милиона мили, но за 93. След като оспорваш, кои са данните? Някои автори са изчислявали, но и други са изчислявали. Каква е разликата между едните и другите; как ще докажеш авторитетно, че едните изчисления са верни и точни? Всички тези математически изчисления варират с един милион разлика – или 92, или 93 милиона мили. Какво математическо изчисление е това? И аз мога да изчислявам така.

Например има нещо, което изчисляваш, но не знаеш как става изчислението. Ти чувстваш, че времето ще се развали. Какви са твоите данни? Човекът не знае, че вятър е имало, че течения е имало, че топло течение, че студено течение ще се срещат, че има повече влага, че имало някакво барометрическо налягане или че топлината се увеличавала. Той това не го знае, но чувства, че времето ще се развали. Как ще стане, човекът не го знае, но знае, че след два дена времето ще се развали. Какви са научните данни? Не знае. Разправя един европеец, учен човек, как отива на изток и участва в една експедиция. Ученият човек имал барометър, но с тях имало и един слуга. Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, то не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло. Ученият казвал, че двамата всякога били в контраст: каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият. Не трябва да изваждаме заключение от това. Може данните, които са вътре, да не са точни: уредите не са съвършени и предсказанията за времето не са точни. В общи черти някой път изчислението е точно, някой път има изключения.

Да допуснем сега, че имате ограничение. Стаята е студена, пари нямате и въглища нямате, а трябва да се занимавате, трябва да пишете някаква теза. И не можете да я напишете: мислите, но не можете да я напишете. Защо? Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте. Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът. Не можете да пишете. Какво трябва да правите? Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята. Така че колко условия има? Значи ако влезете в една стая и не могат да пишат ръцете ви, ограничението не е махнато. Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва. Но някога имаш една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – пак не върви. Питам тогава: в студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, къде е ограничението тогава? Условията значи са вътрешни. Има външни условия, които ограничават човешкия ум, има и вътрешни, които го ограничават.

Сега как ще се премахнат вътрешните и външните ограничения? Как премахвате вие ограниченията? Да допуснем, че имате едно ограничение: един комар седи на ръката ви, турил е хобота си. Вие сте окултист, изучавал сте закона на внушението. Внушавате му, внушавате му – комарът не се маха, не ви слуша, внушението не работи. Не че законът не е прав. Вие внушавате да се махне, но не се маха. След като мислите и комарът не се маха, започвате да духате. Но и с духане не става – това е вторият метод. Третият метод е да го бутнеш с ръката. Най-първо мисълта ти не работи, вторият метод също не помага, тогава опитваш с бутане.

Добре, допуснете, че вие правите един опит. Дойде един ваш приятел и казва: „Опитът ви не е сполучлив“. Кой опит е несполучлив? Първият метод – на мисълта, е несполучлив, понеже комарът не си е отишъл. Вторият метод – на духането, и той е несполучлив, но третият метод – на бутането, е сполучлив. Добре, след като третият метод е сполучлив, тогава защо поддържате, че с мисълта си трябва да изпъдите комара? Защото е по-евтино. Ти докато свиеш пръста си за такова малко същество, ще изхарчиш повече енергия, отколкото е кръвта, която ти е взело. Той колко милиграма кръв ще вземе, един комар каква част от милиграма ще вземе? Изразходваната енергия струва десет пъти повече, отколкото кръвта, която ще ти вземе. Питам: защо изразходваш тази енергия, остави го! Защо го буташ, какви са съображенията ти? Съображенията са, че може да е маларичен комар, може да ти всади микроби и следователно последствията от такова ухапване може да траят 4–5 години. Казваш: „Да си върви, как тъй за 4–5 години да ме ограничи“. Разбирам 1–2 часа да търпиш сърбежа, но 4–5 години да те върже, това е силен аргумент.

Може да кажат, че не е морално, не е християнско така да го буташ, че може да го натиснеш с пръста. Питаш: „Физика учил ли си? Падането на телата знаеш ли какво нещо е?“. Комарът никога не се връща да разправя какво нещо е падането – след бутането той не се е върнал. Един комар прави научни изследвания на човешката ръка – и падне човешкият пръст отгоре му. Как ще обясни комарът това падане, с какви закони ще обясни падането на телата отгоре с такава притегателна сила? С каква притегателна сила пада пръстът отгоре върху комара и от колко високо е паднал? Комарът изчислява с милиони килограми – как отнякъде е дошъл пръстът. Изчисленията на комара прави ли са? В това отношение вашите разсъждения са философски и вашето недоволство мяза на недоволството на комара – мислиш, че причината е някъде далече, че е философска, но тя чопли ръката на един философ. Той може да има тенденцията на философа.

Ако някой е адепт от първи клас, той никога няма да обърне внимание на комара. Той счита, че ако му обърне внимание с очи, ще изгуби времето с?и. Адептът ще си гледа работата. Ако го ухапе един комар, той счита, че неговата сила е малка. Както онзи син, комуто бабата искала да му бае, за да не го яде мечка. Той Ă казал: „По-добре ми бай, бабо, мечка да ме не среща“. Но представете си, че вие срещнете мечка отдалече. Фиксирате вашата мисъл на мечката – тя иде сега. Да допуснем, че по едно време мечката се отбие, отиде към реката. Сега какво е станало, че е мръднало сърцето ти? След като си замине, мечката ще остави известно влияние в ума ви, макар да не ви е гонила. Хубаво е човека, като е трескав, да го срещне мечка, понеже от треската нищо няма да остане. Зле е здравия да го срещне мечка, че ще го хване треска. Интересно е, че болните хора, като ги срещне мечка, оздравяват, а здравите се разболяват. Как ще обясните това: болните оздравяват, а здравите заболяват. Обяснете въпроса защо е така?

Има много анекдоти за мечките. Не зная колко е вярно и тук, в България ли е било, другаде ли, но един овчар го хваща треска в гората, не може да мръдне. Откъснали му се краката и легнал. По едно време иде една мечка, а той трепери – усеща, че е болен. Задига го тази мечка и го носи в колибата на друг овчар. Онзи, като видял, че иде мечката, си отива. Тя го внася вътре и каквото имало – сено, вършини, всичко натуряла отгоре и го натиснала. След това излиза навън и си отива. Връща се другият овчар и го намира съвършено здрав, вече станал. Не може да си обясни защо мечката го е взела. Тя почувствала, че е болен, и го занесла при другия овчар, да си вземе някои медикаменти. Мечката знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за да се стопли човекът. Този, болният овчар, съвсем оздравял. Казвал: „Остави се, да не ти дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“. Той не знаел нейните намерения, а тя имала съвсем други намерения.  Това е много интересно.

Сега мен ме интересува това: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, се разболяват от страх. В някои случаи има и изключения. Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика. Ако изучавате намеренията на разумния свят, в него има една нова наука. Метафизиците какво изучават? Метафизика – значи нещо над физиката. Пък има сега една нова област за изучаване на разумните явления в Природата. Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш първо да създадеш теория, но ще констатираш фактите. Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в Природата и после ще създадеш своите теории; докато в обикновената наука съставят хипотези и теории – и след туй идват до истината. В тази наука ще намериш истината и после ще даваш своите обяснения. Във физическия свят създават своите теории и хипотези, без да знаят истината.

Да допуснем, че имате едно недоволство, как бихте го обяснили? Имате едно недоволство: някой път сте недоволни, а нямате никаква причина да сте недоволни. Обуща имате, дрехи имате, стаята ви е отоплена, но имате известно неразположение, недоволен сте. Как ще го обясните? Някой път може да имате някакъв повод. Срещнеш един човек – ти си недоволен от него. Може причините да са физически: от неговото тяло да излизат известни изпарения, които на вас ви правят лошо впечатление, действат на вашето обоняние. Вие сте недоволен – не можете да му кажете, но става така. Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек. Те ще ви окажат известно влияние – и вие пак сте недоволен, неразположен. Как ще обясните това? Срещнете един човек – не ти е казал нито една дума, а казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещаме, не искам да се разговарям с него“. Срещнете друг, с когото искате да разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите.

Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири. Понякога един голям музикант хората го карат да свири, а той се отказва, въздържа се. Някой път и великите музиканти могат да се въздържат. Той като погледне – и се отказва да свири. Има две съображения. Ще ви приведа един пример. Един американец отишъл в Европа. Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт. Американецът прочел за него, но направил една погрешка във времето – отишъл на концерта един час след като той свършил. Но много искал да чуе цигуларя и го намира в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му. Казва: „Моля, искам да ми свирите.“ „Не може.“ „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите. Свирете ми отвътре, аз ще ви платя“. Дава му хиляда долара, но музикантът не става. Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири. След като виртуозът посвирил, американецът казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря?“.

Какви са съображенията на този американец? Редки са неговите съображения. Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш… Почти винаги има и други аналогични съображения. Някой ваш приятел го посрещате много добре, но не знаете защо. Някой път причините може да са ясни. Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления и сте учтив във всяко отношение, посрещате го много добре. Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли. Питам сега: защо така сте се отнесли? Вие ще кажете, че е защото го обичате. Но все-таки обичта ти не може да няма нещо предвид. Искате той да остане с добри впечатления. Тогава каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате? Вътрешна връзка. Или вземете този, който пише поезия – и в него седи същата идея. Той пише поезия, та онези, които четат, да останат с добри впечатления; иска да напише нещо, че да го помнят хората. Сега идеята, която има този писател, лоша ли е? Да го помнят хората. (Не е права идеята.) Как, кои трябва да помнят? Как трябва да се поправи това?

Представете си друг пример. Един виден лекар го викат да услужи на един болен. Сега ако в ума на лекаря остане мисъл, че болният трябва да бъде доволен от него, права ли е тази идея? Трябва ли лекарят да се обхожда добре с болния? Обходата е хубава. Но някой път обходата не постига целта – не изцелява болния. Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине ли си той, болестта не си отива. Лекарят казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се. Но след като се е трудил, лекарят не е могъл да помогне и болестта не си отива. Питам: вниманието към болния и хубавата обхода какво го ползват? Все с нещо го ползват, но лекарят не е могъл да помогне на болния. Дойде някой друг лекар, който няма обхода, и хване ръката на болния. Болният иска да каже къде го боли, но онзи му казва: „Ти да мълчиш там“. Грубо пипа, даде му известно лекарство – махне се болката, излекува го. Казвам: в първия случай има отлична обхода, резултати – никакви; а във втория случай – никаква обхода, отлични резултати. Кое е по-хубаво? Разбира се, двата метода да са съединени наедно, е най-хубаво. В своя извод имаме крайности.

Някой казва: „Обичам да се проявявам такъв, какъвто съм“. Как ще се проявиш такъв, какъвто си? За да се проявиш такъв, какъвто си, свободен ли си? Като войник си: заповядват ти да се биеш на бойното поле – и ти отиваш по заповед. Или отиваш в училището да се учиш – пак не е от любов. Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото. Те казват: „Иди!“, и ти вървиш, защото има едно насилие. Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен. Свободен е онзи човек, който сам се ограничава; всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен. Понеже щом не се ограничаваш, ще те ограничат; а щом сам се ограничаваш, ти си свободен. В какво седи свободата на човека; конкретно във вашия ум в какво седи свободата? Каква е вашата идея? Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш. Питам сега: какво допринасяш със своя вот? Може при известни условия да се постигне нещо. Избирателите в едно дружество избират председател. Дванадесет души гласували, всеки е дал гласа си. Ти си последният – като сложиш гласа си, вече си свободен. Твоята свобода в дадения случай допринася нещо. Да допуснем, че вие някъде гласувате, но няма никакви резултати. Питам: какво допринася твоята свобода, че си гласувал; и какво ще допринесе, ако не си гласувал?

Сега ще пристъпя към друг въпрос. Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш. Свободата не е само в дишането. И в самото дишане има ограничение: след като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух. Дойдеш до известно място, спреш се – ограничение има. След туй започва другият процес. Чувстваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън. Това наричаме правилен процес на вдишките и издишките. Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво: ако не дишаш, какво ще стане? Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание. Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде? Пак ще имате същите резултати. Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха? А ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът?

Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения. Така вече влизаме в една област, която е над физиката. Тя не е физика, но не е и метафизика. Параметафизика е. Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници; свободата на дишането има граници. Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш. Това е разумен акт на обмяна. Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство, това е една вдишка. Следователно щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно. Ти не си разбрал нещо, въртиш се. Щом чувството е неприятно, издишка е. А приятното какво е, какво ще дойде след приятното? Неприятното. След неприятното? Приятното.

Сега от ваше гледище вие всякога искате да имате приятни чувства. Възможно ли е това? Възможно ли е само да вдишваш, без да издишваш? Невъзможно е. Психологически на противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения. Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“. В какво седи свободата? Свободата седи най-първо в това, да знаеш да дишаш; свободата седи и в това, да знаеш да издишаш. Да знаеш колко въздух да възприемеш и да знаеш колко въздух да дадеш навън, от възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: ако ти си имал приятно чувство и то се е заменило с неприятно, какво означава това? Ако в тебе остане възпоминанието не за неприятността, но за приятното, значи процесът на вдишването е правилен. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе.

Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление да остане. Тогава ние оставаме с приятното впечатление. Когато говорим, че като си скръбен, трябва да си радостен, и като си радостен, пак да си радостен, вие трябва да разбирате какво е  параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, понеже не разбираш, че тя е процес. Защото ако ти не знаеш как да се справиш с нея, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. А ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш. Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът.

Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс значи да е извън физическия свят – там има нещо необяснимо. Всички разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни. Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно. Всички неща, които обясняваме, са неразбрани; всички неща, които не можем да обясним, са разумни. Сега ти имаш всичкото съвременно знание, което можеш да обясниш, и в ума ти пак остава нещо, което не можеш да обясниш, което е по-важно.

Сега ето параметафизика. Представи си, че знаеш как хлябът е станал мухлясал: ти в торбата си носиш мухлясал хляб и знаеш при какви условия е станало това. Питам: какво ви ползва вашето знание как е мухлясал хлябът. Никой не иска този хляб. Представете си, че вие носите в торбата си пресен хляб и не можете да го обясните никак. Кое знание ви е потребно: пресен хляб ли да носите и да не можете да го обясните, или мухлясал хляб да носите, научно обяснен? Както живеем в съвременната наука, ние сме недоволни от разумния свят, който не познаваме, и сме доволни от неразумния свят, който познаваме. Всички неразумни работи ние ги хвалим: „Това е тъй, това е тъй“.

Аз лансирам сега една теория, че на Слънцето има 45 милиона градуса. Казвам: това са последните научни изследвания на инструментите. Отде го знаят инструментите? Имаме барометър, който показва налягането. По изводите от налягането познават, че времето ще се развали. То показва една промяна вътре, но каква е тази промяна, ще зависи и от други неща. Има известни тежнения във въздуха, сгъстяване има, хигрометърът показва известно разширение, известно количество влага, но това още не показва разваляне на времето или пък увеличаване и намаляване на температурата. Тогава изстудяването как ще го обясните барометрически? Ако вие сте неразположен, хигрометрическо явление ли е това, или барометрическо?

Ще ви приведа един факт. Често, когато някой е радостен, друг му казва: „Не се радвай, че ще плачеш утре. Днес много се радваш, утре ще плачеш. Аз ти казвам, че ще плачеш“. Къде е неестественото в плача? Значи той е бил много радостен и после ще плаче. Щом човек е радостен и после става скръбен, непременно ще плаче – плачът е резултат. Човек се радва и скърби, за да плаче – плачът е крайният резултат на скърбите и на радостите. Човекът плаче и от радост, и от скръб, така че плачът е крайният резултат. Ако не плачеш, ти не си радостен; ако не плачеш, ти не си и скръбен. Щом си плакал, ти си се радвал и си скърбял. Ами сълзите показват, че като се съединят радостта и скръбта, се образуват капчици. Ако ги анализираш, те съдържат радост и скръб. Времето, като поскърби и като се порадва, започва да плаче – това е дъждът. Ние като плачем някой път, значи сме се радвали и сме скърбили. Това време се сърди и гърми – след този гърмеж аз се усещам много приятно.

Че е подухнало вятър, че е имало топло или студено течение, че гърмежи е имало, че дъжд е паднал – трябва да ти е приятно. Казва някой: „Много хубаво стана, че има дъжд“. Защото и в човека работите като стават, същият закон е. Този гърмеж е разумен, той е потребен. Турците казват: „Дунанма“. Като дойде някъде параход, започват неговите гърмежи, и който не знае, ще се уплаши, а който знае, ще каже: „Това е увеселение“. Когато има светкавици по небето, разумни същества минават покрай Земята – те правят увеселение, снаряди пращат, а хората се уплашат. Те го обясняват физически, неразбрана е тази работа. Зад всичко туй седи нещо разумно. Земята се движи, нали така? Защо се движи? Някой параход се движи в морето – защо се движи? Защото някоя компания има нужда да се движат параходи, да става търговска обмяна в Природата.

Ако Земята се движи, каква е целта на движението Ă? Никога не може да се обясни, че тя трябва да се движи. Движи се, защото трябва да се движи, не може да не се движи. Защо дишаш? Защото не можеш да не дишаш, защото не може другояче. Как ще обясните това? Фактите са си факти. Казва някой: „Да обясним факта“. Фактът си е факт: дали го знаеш, или не, той е факт. Ако научно можеш да го обясниш, ни най-малко няма да придадеш нещо на самия процес със своите научни обяснения. Но няма и да внесеш нещо анормално.

Сега вие казвате: „Човек може и да не диша“. Има друго едно състояние. Например ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва това? Значи то зависи от силата на твоето знание. Ако можеш този процес да го спреш за 20 минути – нито да дишаш, нито да издишаш – вече ще минеш в друга една област. Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си. Ако много бързо дишаш и издишаш, това е нездравословно състояние. Понеже ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа. Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – това е неестествено. Дишането, когато е бързо, не е добро, понеже като се приеме въздухът в дробовете, тези клетки вътре, които имат функцията да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия. При бързото дишане човек не може да извади тази енергия. Ти трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна. Щом я извадиш, тогава въздуха ще го върнеш назад, за да приемеш пак наново.

С всяка една вдишка ти приемаш въздух, а с всяка издишка го изпращаш навън, за да дойде вторият процес. Животът влиза и излиза. Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва. Забелязва се, че онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш. Но това е пак параметафизика. Вземете онези, които дишат бързо – те са нервни; онези, които не дишат така бързо, също са нервни, но по-малко, те са малко по-търпеливи.

На какво се дължи нервността у човека? Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система. Ти търсиш начин да я изразходваш. Щом си недоволен, имаш повече и търсиш някого да натовариш. Ще нахукаш някого и казваш: „Олекна ми малко“. Някой път се е натрупало нещо и като го кажеш, на тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, му стане мъчно. Той пък намери някого другиго… По някой път това се случва в семейството. Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“. Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара. Отвън нещо има, а вкъщи се кара. Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“.

Хубаво, как се разпушвате вие? Не зная дали сте пили шампанско. Отваряли ли сте шише с шампанско? Много силно гърми то. Защо гърми, научно може да се обясни. Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън. Като се гневите, вие пиете шампанско. Щом някой гръмне, шампанското изтече. Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана. В шампанското се набира енергия и търси начин за разширение и свобода. Вие по някой път искате свобода – да бъдете свободни да се скарате с някого. Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство. Като сте готови някъде да се скарате, какво правите? Старият метод е: винаги ще намериш някого и ще си пуснеш пояса; ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи. За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“.

Това е стар метод. Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние? Ти не можеш да се избавиш – това състояние ще дойде, но трябва по разумен метод да се справиш. Всякога, във всяка една скръб, която чувствате, направете наблюдение – и ще имате придобивка. На мене са ми разправяли някои, че при скръбта определят колко ще спечелят материално. Някой път, когато е много радостен, човек ще има някаква загуба. Това са нови явления. Като се радва, някой казва: „Ще ми дойде една загуба“. Ще му дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева. А някой път дойде голяма скръб, а погледнеш – 10–15 хиляди лева си спечелил. Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат; като се радват, ще имат загуба. Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите? Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат. Това е параметафизика. Защо е така, не се знае. Някой казва: „Много съм радостен – ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“. Някои са забелязали: щом имаме скръб, после ще дойде нещо хубаво. Или някой път те е засърбяла ръката. Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“; а пък ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“.

Изобщо ще забележите, че скърбите и радостите се сменят: една голяма скръб се сменя с една голяма радост. Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага. След всяка скръб човек става по-здрав, след всяка радост човек става физически по-слаб. Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма.

Понеже сте недоволни от живота, какво трябва да се прави? Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите. Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света? Всички сте недоволни. Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите. По кой начин могат те да се махнат? Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря. Видях – баща ви на улицата умря“. Вие плачете, но това не е бил баща ви. Плакахте половин час, че баща ви е умрял, но идва друг човек и казва, че не той, друг човек е бил. След това вие сте радостен, че не е бил баща ви. Питам: в дадения случай защо страдахте, защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви е умрял. Вие вярвате в неща, които никога не стават. Щом вярваш, че баща ти е умрял, това не е баща ти. Щом умира, той не е ваш баща; щом живее, е ваш баща. Всеки, който живее, ви е баща. Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел; който не умира, той е ваш приятел. Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, а ви е приятел.

Параметафизика е това, то е неразбрано. Ние страдаме някой път от неразбрани неща. Всякога страданията произтичат от неразбрани работи. Баща ти бил умрял. Ти това не го знаеш, но повярваш, казва ти някой: „Видях баща ти, че умря“. Но той не е бил баща ти. Най-после трябва да можеш да се увериш, че баща ти е умрял. Да кажем, вашият баща е престанал да диша и да издиша – и вие си представяте, че той е умрял.

Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин. Имате замръзнала вода – стопявате я и първата вода изчезне. След туй вземате водата и я туряте в котела вътре – тя се изпарява и изчезва. Вие започвате да плачете, докато всичката тази вода се върне. Тя ще дойде и ще пиете от нея. В този процес на промени водата се е освежила. От твърдо състояние е минала в течно, после във въздухообразно. Ако тази вода не минава през тези процеси, тя не може да обнови живота. Тъй и водата живее по този начин. Всички процеси, които стават, са подобни на този и имат смисъл.

Дойдем ли до човека, казваме: „Той трябва да умре“. Какво разбираме под думата смърт? Човек да престане да живее. Ще се измени външната форма на баща ви и той няма да бъде това, което е бил досега. Утре вашия баща ще го намерите така – като едно малко дете се е преродил, носят го на ръце; той е забравил, че е ваш баща. Сега вие казвате: „Защо е така?“. Ще си послужа с друг един пример. Представете си, че известен господин е играл на сцената ролята на цар – представлявал е руския цар, заповядвал е. Той цар ли е? Само представлява някаква идея. Свърши се представлението, снеме царската дреха – и остане като един обикновен човек в света.

Представете си, че вие искате да бъдете философ в света. Може ли човек да бъде философ? Може: актьорство е това. Човек може да бъде поет – пак е актьорство. Може да бъде и дипломат – актьорство е. Може да бъде учен – актьорство е, ще играеш ролята. След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек. Ти докато играеш ролята на руския цар, е важно; щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“. Но можеш ли да имаш понятието – това истинско понятие на един цар, който е управлявал един народ? На теб, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е? Не е една и съща. Преди да носиш името философ, ти си философ. Какво ще ти придаде философията на тебе? Ти си бил поет, преди да ти турят това име. Искаш отвън да бъдеш красив – ти в себе си имаш тази възможност, да бъдеш красив. Можеш да бъдеш силен. Това са условия, това е вложено в теб. Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скръбен, какво ли не. Зависи, ако знаеш как… По някой път е необходимо страданието. Майсторлък има в това, да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо. С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив. След всяка радост идва една скръб и ти забравяш за радостта.

Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите, какво трябва да се прави? Не трябва да се обезсърчавате в живота. Необходимо е приложение на параметафизиката. Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, да минаваш за беден човек. За колко? „За един час той е просяк“ – и ще ходиш да просиш. След един час твоята просия ще свърши: като свърши представлението, свършва се с просията. Казват някои: „Имаме страдания“. Роля имаш ти – ще трае половин час. В колко действия вземаш участие, колко ще продължи страданието? Може да е в едно действие, може да е в две. Всяко страдание има определено време: щом мине това време, страданието престава.

Сега се поддържа идеята, че когато един скърби, едновременно с него друг се радва. И не може да се образува радост, ако някой не скърби; не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва. Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта. Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби; и щом някой скърби, друг непременно ще се радва. Следователно за да се радваш, някой заради тебе трябва да скърби; а пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш. „Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е.“ Защото човек ще се роди.

Когато учите в училището, вие не може да не скърбите. Някой път се радваш – научил си урока; някой път скърбиш – не го знаеш. Някои учители са такива, като че те дебнат – и ти се сгушиш. Той казва: „Иван Димитров, станете!“. Ти не знаеш – и пред всички другари падне авторитетът ти. След туй се извиняваш, че си бил неразположен; започваш да манкираш, казваш: „Аз нямах време да науча“. Имате урок по история и учителят пита: „Я кажи, Иван Димитров, кога се е родил Сократ? Ами Платон?“. Ти не знаеш.

Сега вие сте влезли в една област и нещата се неутрализират. Защо искате постоянно да се радвате, а не искате да скърбите? Вие всички искате да бъдете богати, никой не иска да бъде сиромах. Погрешката седи в това, че вие всички не сте доволни от това, което имате; недоволни сте от реда, който съществува в Природата. За вас трябва да бъде еднакво приятно и когато сте сиромах, и когато сте богат; и богат като сте, и сиромах като сте, да имате еднакво разположение. При богатството ще бъдеш жена, а при сиромашията ще бъдеш мъж – нищо повече. След като се сменят радостта и скръбта, тогава ще имаш деца. Ако си радостен, какво ще бъде? Дъщеря ще имаш. Ако скърбиш? И скръбта ражда. Какво ще имаш при скръбта? Син ще имаш. Какво лошо има, че си придобил една дъщеря? Радвай се на дъщеря си, радвай се и на сина си. Радостта ражда дъщерите, скръбта ражда синовете.

Къде е злото сега, кажете ми? В живота се радват, когато имат мъжки деца. Хората се радват на резултатите на скърбите, но не се радват толкова на резултатите на радостите. И в живота вие искате да бъдете винаги щастливи. При щастието женски ще имате – какво ще ги правите, къде ще ги жените, кажете ми? Когато някой иска да бъде щастлив, ще има толкова дъщери, че няма да има момци за тях. Какво ще ги прави? Те ще му изядат ушите. Параметафизика е това. Казваме: „Не е потребно всякога човек да бъде радостен, понеже ще народи много дъщери. Какво ще ги прави?“. Нужни са една дъщеря и един син; после пак дъщеря и пак син.

В живота дъщерите и синовете, това са резултати, без да знаем какво е родено. Да обясня: ние не можем да кажем защо е потребна скръбта. Тя е един велик процес – това е мъжкият принцип. При скърбите, при сиромашията, при страданията ти няма да употребяваш мекия елемент, да бъдеш кокона – ще се опретнеш и ще работиш. При богатството ръцете са мекички, ръкавички имат, нежни са. Хубаво е, не е лошо и това… Онези, които слугуват, се учат от скърбите. Те ще се научат, но този с меките ръце ще остане невежа. (Учителя се обръща към един брат.) „Ти скърбиш ли, или се радваш сега?“  (Повече скърбя.) „Мъжки значи раждаш, ражда се една мисъл или едно чувство.“ Кога е така? Всякога в скръбта се раждат мисли, които имат мъжки характер, или чувства с мъжки характер. Има мъжки чувства. Разбира се, за един мъж е по-лесно да се бие… При това при скърбите нещата се оформят. Вътрешните скърби са както при голямото налягане – те имат голямо налягане. Всяко чувстване, което човек има, ако не мине през процеса на страданието, не може да се оформи. Страданието е процес на сгъстяване, на оформяне. Нещата без скърбите не могат да се оформят.

Страданието е един процес, радостта е друг процес – те са два процеса, които се сменят. Скръбта е другият процес, при който нещата трябва да се оплодят. Завършените форми са резултат, ние за тях мислим и говорим. Процес е това. Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако не минеш през процеса на радостта, тия завършени форми не могат да съществуват. Там е всичката философия на нещата. Всяко едно страдание какво може да ви донесе? Страданието е спасителен процес. Има едно страдание, когато човек се дразни. Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, когато сте раздразнени? Дръжте съзнанието си будно! Кой как те бутне – дразниш се. В състоянието, от което се дразниш, ако можеш да се въздържиш, ще спестиш известна енергия. При всяко дразнене се иска да се въздържате. Един момент, втори, трети, четвърти, пети, шести, половин час, един час – вие ще се усилите и ще добиете енергия. Някой път човек трябва да се въздържа, за да бъде силен.

Та старите философи, без да са го обяснявали, когато постъпвали учениците в училището, те са ги поставяли на разни изпити. Някои са ги убождали с игла. Имало такива: един забие шилото на един милиметър в този, който постъпвал в окултната школа. Забие го половин милиметър, а онзи подскочи. Тъкмо отмине, дойде друг: и така цяла година ще те прекарват през този изпит. Ако можеш да издържиш, добре, но с това няма да се освободиш – и другите ученици ще те бодат. И ако издържиш първото изпитание, това е първото посвещение. Изтърпял си първото изпитание, а второто е друго. Виждат те крайно честолюбив и горделив – тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш; и ако можеш да издържиш, това е второто посвещение. Кажат ти една дума – трябва да не се измени лицето ти.

Сега вие всички минавате през посвещение; посвещавате се, без да знаете това. Някой път дойде някой с шилото – мушне те. Тогава ще кажеш: „На изпит съм“ – и като че нищо не е станало. „Да спи зло под камък“ – така ще речеш. Сега ето втория метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него. Казват му: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“. Той ще знае, че си минал изпита благополучно – и те не те бутат вече. След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш. Те казват: „И той вече мушка“.

Сега туй вие си го знаете, аз само го обяснявам. Вие го знаете и трябва да се мушкате. Като мушнеш някого, ти казваш: „Аз минах този изпит“. Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит. Щом не мушкаш, тогава си на изпит; щом мушкаш, минал си вече благополучно изпита. Казват за някого: „Много мушка“. Минал е човекът изпита, посвещение е минал – оставете го. Ако имаш шило, значи си минал изпита, ако нямаш, гледай да придобиеш.

Казвате: „Никое явление не е без причина“. Всичко онова, което става в Природата, си има свои причини. Ако знаем причините, ще знаем и последствията. Ние се интересуваме от последствията, защото без тях нещата ще останат неизяснени. Ние се интересуваме от това, което придобиваме, за нас е важен резултатът. Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява. Ако вие на едно дете поставите обуща, които е носило преди 5–6 години, то ще започне да вика, да плаче. Детето не се радва на тесните обувки. Страданието показва, че формата на обувките трябва да се смени. Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радваш се, знаеш, че обущата са намясто.

Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател. В едно отношение радостта показва, че обущата са намясто; страданието пък показва, че обущата са негодни за носене. И в единия, и в другия случай сме на правия път – двата случая са намясто. Скърбиш ли, ще видиш дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обувки ми трябват!“. Ако шапката е причина, трябва нова; ако дрехата е причина – нова! Ако яденето е причина – откажи се от него. Тъй щото скръбта винаги показва каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост. Всяка скръб показва – една малка реформа трябва да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето. Ако не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост. Скръбта показва пътя на растенето, че трябва да измениш формата.

Скръбта е един вид указател в живота. Тогава ще дойдете до параметафизиката. Та като говоря за обущата, това значи, че някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби; скръбта може да произтича от това, че справедливостта е слаба. Скръбта може да произтича от факта, че разумността в теб е слаба, че право не мислиш. Ти трябва да измениш положението в добродетелта, да смениш добродетелите, да знаеш всеки един момент каква добродетел е нужна.

Сега какво разбрахте, колко неща ще останат във вас? Ако радостта е А и скръбта е В, имате следното отношение: А се отнася към В, както радостта се отнася към скръбта. Ако имате А:В, ще имате и В:А. Какъв ще бъде резултатът? В даден случай, като скърбим, чувстваме какво сме изгубили. Ние чувстваме, че сме изгубили нещо. Например най-първо представете си, че сме свободни, нямаме никакъв товар. Турят 20 килограма на гърба ти за дълъг път – и чувстваш тежестта. В първото положение, когато сме били свободни, на нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувстваме известна неприятност. За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш? От мене зависи да го снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път. Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите? Ако цениш здравето си и имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето: и то напред, пък ти отзад.

Казвам: когато впрегнеш една идея или едно разбиране, те ще ти помогнат. В дадения случай какво нещо е разбирането? Разбирането – това е магарето. Казват: „Разумен е човекът“ – значи магарето е натоварено. Защото при разбирането ти снемаш товара от себе си и го слагаш на магарето. Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара. В разбирането, ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи – натоварил си по-нисше същество. Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш… Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари.

Имаше един приятел в Търново. Магарето, като го види насреща си, почва да реве – той го е разтоварил. Значи разбирането е товарно животно. Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи. Следователно когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има един по-нисш живот, върху който да сложи товара на висшия живот. Висшият живот не се нуждае от много товар. Ако натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен. Големият товар принадлежи на нисшия живот. На висшия живот – по възможност по-малък товар: той си има това, което му трябва. А в нисшия живот ти много се товариш.

Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в нисшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот. По възможност – повече радости и по-малко скърби. Това значи разумно да ги разяснявате.

 

Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

  1. лекция, 15 ноември 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев