1937 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Основите на здравето

Отче наш

 

Чете се темата „Основите на здравето“.

За да бъдете здрави, трябва да мислите. Заради здравето всички трябва да изучавате този закон. Да бъдете здрави – това е един резултат. Животните не знаят – те чувстват, че са здрави. Човек трябва да знае кога е здрав. Във вас има вътрешен страх и това е едно нездравословно състояние. Ако се страхувате, че не знаете, това е друго. Някой път човек се страхува да си изкаже мнението. Щом се тревожиш, не си здрав; щом си малодушен, не си здрав; щом мислиш, че нямаш някакви дарби, не си здрав; щом мислиш, че си най-глупавият, не си здрав. Всички тия отрицателни неща, които мислиш, трябва да ги отхвърлиш, защото не са верни. Някой казва: „Аз не съм даровит човек“. Не е вярно, това не е здрава мисъл. Трябва да имаме ясна представа за нещата. Например питам: един предмет як ли е, или не. Ще кажете, че трябва да го опитате. Казвам: якостта на този молив е толкова, колкото ще издържи на тежестта – някой ще се пречупи, някой ще се огъне, а друг ще издържи.

Сега вие имате представи, които не почиват на здрава почва. Например лекуват един човек; лекарят идва и казва, че вече е оздравял, но това е една лъжлива идея. Човек нито лесно оздравява, нито лесно се разболява. Болестта не идва моментално – всяко нездравословно състояние работи пет, десет, петнадесет, двадесет години, докато се прояви. А в деня, в който се прояви, ти казваш: „Не зная какво ми стана – болен съм“. Всъщност здравето е започнало да се разклаща отдавна. Или да кажем, че някой човек е амбициозен. Не е лошо да е такъв, но къде е опасността на амбицията? Тя може да се сравни с голям товар. Ако туриш на гръб раница от десет-петнадесет килограма, можеш да ходиш, но ако товарът е петдесет и девет-шестдесет килограма и се качваш на планината, това е нещо неестествено и ти ще се съсипеш.

Амбициозният човек си е сложил голям товар – снеми една част от него! Трябва всякога да слагаш в раницата си една идея или едно чувство, които можеш да носиш. Ако не можеш да ги носиш, ще се упражняваш. Има мисли и чувства за деца, има мисли и чувства за възрастни, има мисли и чувства за стари хора. Не мислете, че старият е слаб човек – той може да издържа там, дето младият не може. Стар човек в отрицателния смисъл на думата е този, който се тревожи, който изнемогва. На кой човек ще кажа, че е стар? Който е узрял, който е един хубав плод. Малкото дете е недоузряло. Може ли да кажеш на един неузрял човек, че е узрял? Той не е стар. Може на някой стар човек да му сложат млада форма, но тя ни най-малко не прави човека. Ако сложите на главата на някого цилиндър, ако го облечете с фрак, с ръкавици, той ще стане ли учен или богат човек? Не.

Та казвам: трябва ви знание. Има знание, което е външно; има знание, което е вътрешно. Досега вие сте учили външното знание. Например възможно е да научите един език отлично, но да не можете да се ползвате от него. Да кажем, че говорите френски или английски, но не можете да се ползвате от тях. Всеки език съдържа едно богатство в себе си. Англичаните например имат определен характер и езикът им прилича на тях. Германия прилича на германците, Франция прилича на французите, България прилича на българите. Веднъж пътувах в планината и минавайки покрай една река, ми направи впечатление шумът на скачащата вода. Запитах се може ли това да се превърне в музика. На пръв поглед като че всичко беше разхвърляно, но когато разгледах скачането на водата, видях, че не е така. В Природата има нещо отлично и гениално. Тя толкова време свири на хората, толкова време им пее – и никой досега не е разбрал песента Ă.

Сега какви са основите на здравето? Можете да вземете някоя книга за здравето и да кажете за автора Ă: „Много учен човек“. Кой е най-ученият авторитет? Идете при Природата – тя е най-ученият авторитет. Има много учени хора, които говорят за здравето, но самите те не са здрави. Може ли човек, който не знае да пее, да учи другите да пеят? Музикалният център на професора, който може да учи другите, трябва да е по-развит, отколкото на ученика. Той може да не владее гласа си, това е друг въпрос, но ако няма развит музикален център, не може да преподава. Гласът може да се развие. Мнозина от вас имате гласов регистър от една октава или октава и няколко тона. Съвременният човек, за да бъде здрав, трябва да има регистър най-малко от две октави. Ако имаш само три тона, здрав човек не можеш да бъдеш. Ако пееш в две октави, здрав си, а ако не пееш, трябва да се стремиш към това. Някой едва може да вземе два тона и мисли, че е здрав. Това не е здраве, не е музика.

И така, от колко елемента се състои здравето? Здравето включва над три октави и половина, но нормата му е две октави. Ще забележите, че когато заболее, човек не може да пее. Можете да проверите моите научни наблюдения. Когато заболее човек, може да се познае дали ще умре. Щом не може да пее, значи ще умре. Тогава отивам при болния и му казвам: „Вземи един тон!“ „Не мога, не мога да пея“. Казвам на околните: „Той ще умре, нищо повече“. „Какво да правя?“ „Ще пееш! Ако искаш да живееш, ще се научиш да пееш.“ „Ама аз не съм пял…“ „Ако можеш да се научиш да пееш, ще оздравееш“. Тъй седи сега въпросът: ако не пееш, ще умреш. Пеенето – това е дишане.

Дадох ви песента Мога да кажа. Да преведете тази песен – това е една задача. Тя може да се разреши по много начини, но има един естествен път за всички въпроси. Те могат да се разрешат по разни начини – в нея може да направите легато, да завъртите тук-там, да оплетете тоновете. Хората, които не знаят много, всякога го увъртат; и които не искат да си плащат дълговете, също увъртат. При увъртането има ограничение на нещата. По колко начина можеш да представиш една мисъл? Например как ще представите мекия човешки глас или ясния глас? На какво се дължи ясният глас? Въпросът трябва да се разглежда физиологично: когато тоновете на певеца опират в мекото небце, гласът му е плосък и нечист; когато тоновете излизат от гърлото и се ударят в твърдото небце, гласът става чист и ясен. Гласът трябва да дойде към небцето, после до зъбите – и тогава да излезе навън. Щом опре на мекото небце, музика няма. Който иска да пее ясно, а все опира тоновете на мекото небце, той не може да постигне ясен глас. Питам: какво ще стане, ако тръгнете да ходите по почва, която е толкова мека, че краката ви потъват в тинята? След като повървиш някое време, ще се изтощиш. А ако тръгнеш по твърда почва, без да затъват краката ти в калта, тогава ще ходиш свободно.

Казвам: човек не трябва да се спъва в гласа си; и в своята мисъл не трябва да се спъва. Вие често се спъвате от страх. Започнете ли да мислите какво ще кажат хората, вие се уплашвате. Хубаво е, че искаш да имаш доброто мнение на хората, но ако се страхуваш, ти няма да можеш да научиш онова, което е дадено от Природата. Да кажем, че искаш да изучиш някое изкуство – например искаш да рисуваш, но се страхуваш какво ще кажат хората. Това, че те ще се смеят, нищо не значи. Всички деца, всички хора, когато започнат да учат нещо ново, все правят погрешки. Правили са и в бъдеще също ще правят хиляди погрешки, но това нищо не значи – в погрешките няма грях. Грехът произтича от друг закон: когато можеш да направиш нещо, а не го правиш, това е грях. Ако направиш нещо някъде, без да знаеш, не те държат отговорен, но ако правиш нещо от инат и знаеш, държат те отговорен.

Сега трябва да учите. Знанието, което съществува в света, е общо. През всичките векове знанието, което е дошло до нас от древността и от което можем да се ползваме, е едно благословение. Защото то е усилие на духа на цялото човечество, на всички ония добри и гениални хора, които са работили. Ние трябва да се ползваме от пътя, който те са прокарали, и от благата, които сега идват в нас. Ако остане сега да учим, както те са учили, изисква се много дълъг период.

Например понякога вие хълцате, но не знаете причините. Как лекувате хълцането? Някой път го лекуват с разтриване на корема, някой път викат лекар, който ви дава лекарство. Вземете малко вода и поемете дълбоко въздух – накарайте така диафрагмата ви да слезе надолу. Понеже тя се е повдигнала и е притиснала белите дробове, образуват се тия спастични вълни. Подишай дълбоко и постави диафрагмата на място Ă. Диафрагмата е покривът на стомаха, а той всякога иска къщата му да е по-висока. И щом е по-висока, стомахът яде повече. От друга страна, диафрагмата е подът на дихателната система, която не обича той да се повдига нагоре. Диафрагмата трябва да бъде на своето място, защото разделя два свята – тя е граница между физическия и духовния свят. Не премествай тази граница – преместиш ли я, ще има вълнение.

Диафрагмата има важна роля в дишането. Тези, които искат да учат науката за дишането, обръщат голямо внимание на диафрагмата. Щом тя функционира правилно, ще бъдеш здрав. Щом диафрагмата обича да се качва високо, тогава сърцето ще тупти, ще имаш кашлица, ще имаш прозевки и ще кажеш: „Откъде дойде този дявол?“. Дяволът е дошъл и е възгордял твоята диафрагма. Смири диафрагмата си, сложи я на работа, кажи Ă да пази границата – по-нагоре да не се качва, по-надолу да не слиза, а да стои на мястото си.

Сега във вас ще се зароди въпросът: „Откъде да знаем, че е така?“. Добре, тогава откъде ви дойде кашлицата? Щом се закашляш, кажи: „Няма да кашлям!“. Заповядай на кашлицата и Ă кажи: „Няма ли да ме освободиш!“. И тогава дълбоко напълни белия си дроб с въздух. При това положение, когато се напъваш да кашляш, въздухът наляга надолу и намества диафрагмата. А щом оставиш белия дроб с малко въздух, диафрагмата се качва нагоре. Поеми въздух – това е естественото лекуване, което може навсякъде да прилагаш. И другите спомагателни средства ще дойдат, но това са естествените неща, с които можете да си помогнете при кашлица.

Вие започвате да разглеждате въпросите научно и така поставяте здравето много далече от себе си. Основите на здравето са следните: стомахът трябва добре да смила храната, да я превръща на кръв, да изпраща кръвта в белите дробове, за да се пречисти, след което да я изпраща в мозъка. Когато мозъкът възприеме кръвта, той трябва да извлече електричеството и магнетизма. След това мозъкът трябва да благодари и чрез нервната система трябва да изпрати тази сила по цялото тяло, че да могат и другите удове да се ползват от неговото производство. По този начин трябва да има една обмяна. Ако няма правилна обмяна между вашия стомах, бял дроб и мозък, вие нямате основи на здравето. Това са основите на здравето – стомахът да функционира правилно, белият дроб да функционира правилно и мозъкът да функционира правилно.

Разбира се, с начина, по който разглеждаме въпроса, ние изпадаме в морализиране. Например казват: „Трябва да живеем добре!“. Как да живеем добре? За да живеем добре, най-първо човек не трябва да бъде лаком в яденето, а после не трябва да ни съблазнява яденето на другите, т.е. трябва да бъдем доволни от това, което имаме. Щом имаме ябълчици, щом имаме пресен хляб, трябва да бъдем доволни от това, което Природата ни е дала, и да не искаме неща, които хората са създали. Нека другояче да ви го обясня: имате например хубави и практични дрехи, много меки и топлички, но един ден вие ставате недоволни от тях, понеже нямат хубав външен вид; вземате други дрехи, по-тънки и по-корави, но с много хубав цвят, обличате ги и се простудявате. Питам: тънките ли дрехи, които не задържат топлината, са по-хубави, или меките дрехи, които не са с хубав цвят? Не съм против цвета и ако меките дрехи имат този хубав цвят, те са за предпочитане. С други думи добре е, ако съберете мекотата и цвета заедно, но понякога мекотата на дрехата е за предпочитане пред цвета.

В Природата цветът има друго отношение. Цветът на лицето например показва дали човек е здрав, или не. В Природата всяко нещо е на мястото си. Има една много естествена краска, която показва телесното здраве. Има един цвят, който показва, че облечената дреха е здрава, а има цвят, който нищо не струва. Ако отидеш при Природата да залагаш дреха, която има хубав цвят, тя е готова да даде хиляди; а ако залагаш дреха, която няма здрав цвят, тя пет пари не дава. Когато отидеш при Природата хубаво облечен, тя ще ти обърне внимание, ще те посрещне и веднага ще те кредитира. А когато те види малко окъсан, не те кредитира веднага и казва: „Това, което искаш от мен, не мога да ти го дам, ще почакаш малко“. Понеже Природата ти е давала, давала, а ти не си бил изправен човек, тя казва: „Ще почакаш малко“.

Сега остава въпросът вие виновни ли сте. Не сте виновни, но не сте и праведни; не сте сиромаси, но не сте и богати. Под „праведен“ разбирам богат човек, който с труд е спечелил богатството си. Казвам: не си грешен, но си сиромах. Грешния го уподобявам на сиромах, а богатия – на праведен човек. Праведният е здрав човек. Грешният винаги има болести и това са полиците от миналото, които той изплаща. Заболяването показва, че някога си бил грешник и въз основа на греха идват болестите ти. Не е лошо, че идват, защото по този начин ти ще признаеш дълговете си и ще ги изплатиш.

Не мислете, че болестите са нещо неизлечимо. Те са нарушение на здравето и следователно щом се премахнат, премахва се една малка дисхармония. Тази дисхармония съществува в храносмилателната система, в дихателната система, в нервната система; и от тия три системи тя трябва да се премахне. В дихателната система усещаш, че не можеш да дишаш добре, а в храносмилателната система усещаш, че стомахът не работи както трябва. Когато стомахът не работи както трябва, и мозъкът не може да работи както трябва – тогава човек не може да бъде здрав. Сега вие се плашите, казвате: „Аз не съм здрав, разболял съм се“. Така придавате на болестта един особен характер: „Нелечима е моята болест, тя ще ме завлече!“. Ако стоиш в пороя, ще те завлече; ако седиш встрани, на брега, няма да те завлече. Излез навън!

И така, не се самозабравяйте, не се лъжете. Много пъти хората ще ви казват неща, които не са верни. Отишли при един европейски цар и му казали: „Като теб друг цар няма – и на Природата да заповядаш нещо, тя ще го направи“. Царят се вслушал в похвалата и един ден заповядал на придворните си да го занесат на брега на Атлантическия океан, когато имало прилив. Седнал той на брега, а придворните му казали: „Ваше величество, приливът иде, трябва да си вървим.“ „Как така иде, аз му заповядвам да се върне!“. Царят заповядал веднъж, заповядал втори път, но приливът все повече приближавал. Придворните рекли: „Ваше величество, приливът не слуша“.

Та казвам: не се борете с приливите! Аз може да ви уверявам, че приливите ви слушат… Слуша той, но когато дойде до своя краен предел и вече виждам, че започва да се оттегля. Ако съм учен човек и направя наблюдения кога водата приижда, кога започва да се оттегля, кога отливът стига до крайния си предел, аз мога да заповядам да стане прилив и мога да заповядам да стане отлив. Гледам, съобразявам се – и когато предстои да стане прилив, аз казвам да стане прилив, а когато предстои да стане отлив, казвам да стане отлив. И на това хората казват, че съм силен човек. Силен съм, понеже зная. Ако объркам закономерностите, ще видят, че колкото и да казвам на водата да се оттегли, тя не се оттегля, и колкото и да Ă казвам да дойде, тя не идва.

Сега ние трябва да разбираме законите, с които Природата функционира. И щом правим всичко според тях, мисълта ни ще бъде вярна. Трябва да бъдем в съгласие с нейните закони, защото по-умни от нея не можем да бъдем. Природата е правила хиляди, милиони опити, и вече има нещо изработено. Ние сме деца и едва сега започваме да учим. И трябва да употребим нейните методи.

Няма да ви питам разбрахте ли ме, но ще ви кажа да приложете това. Не искам да го разбирате – приложете го сега! Например имаш една отрицателна мисъл – какво трябва да правиш с нея? Представете си, че имате мисъл във вид на змия, а не обичате змиите – какво трябва да направите? Не стопляйте змиите преждевременно. Природата знае, че змията е крайно егоистична и има друга философия, поради което я е направила студенокръвна – щом стане студено навън, тя се вдървява. Остави я така, не Ă давай топлина. Дадеш ли Ă топлина, ти ще бъдеш първата Ă жертва – щом събудиш кръвта Ă, теб ще ухапе. Не, нека змията седи замръзнала, а един ден, когато я опи-томиш, ще я вземеш със себе си, ще тръгнете през гората и тя ще ти бъде един добър стражар. В Индия има факири, които респектират с кобри опасни тигри. Щом видят кобрата, тигрите бягат, защото знаят, че ако ги клъвне, заминават. Та казвам сега: силните мисли, които имат характера на кобра, ще ги държите в джоба си за други, по-големи опасности.

Сега как можете да опитомите кобрите? Ще ви приведа един пример, за да си изясните. Да кажем, че имате вряла вода с температура сто градуса. Тя е една кобра и ако капнете върху тялото си петдесет-шестдесет или сто капки от нея, веднага ще ви изгори. Какво трябва да направите? На тази кобра ще Ă турите студена вода, докато я направите с температура, която обичате. Сега с врялата вода лесно можем да се справим и да я изстудим, но как ще опитомим кобрата, вие не знаете. Какъв превод ще направите на този пример? Трябва да намерите в кобрата една черта, която да обикнете. Змията е много тщеславна и ако я обикнете, тя става много разположена. Змиите са много умни и когато срещнете една змия, може да опитате.

Веднъж аз срещнах една змия – спряла се беше насред пътя с изваден език и казва: „Както виждаш, не мисля лошо, само понякога ухапвам хората, когато ме настъпят. Аз ли да мина по-напред, или ти?“. Дадох Ă път: „Минете, нямам никакви лоши намерения“. Тя ме погледна и тръгна… Когато не разбираме езика на змията, не виждаме хубавото в нея. Даже най-лошата кобра няма лоши намерения. Гладът прави животните лоши и жестоки. Когато една змия е гладувала един-два месеца, тогава тя става лоша – в нея се събужда този глад и тя иска да го насити. Та казвам: ако дадете на кобрата храна или намерите в нея доброто, вие ще се освободите от едно зло.

Да допуснем, че ви дойде една лоша мисъл. Представете си, че срещнете човек, когото мразите – не знаете причината, но имате крайно отвращение към него. Какво трябва да направите, за да си въздействате? Когато видиш този човек, кажи си: „Един ден той може да стане цар, а аз да имам нужда от него“. Когато го направиш цар, отвращението ти към него почти наполовина ще се смекчи. Изведнъж не можеш да го обикнеш, но поне наполовина можеш да смекчиш своето отвращение – това е пак една придобивка. Кажи си, че Господ може да направи този човек цар и от неговия подпис да зависи твоята свобода. И така, дойде ли ви една лоша мисъл, как трябва да я смекчите? Кажете в себе си: „Тази лоша мисъл е изпратена за добро, има нещо хубаво в нея“. Така ще смекчите най-малко наполовина вашето лошо разположение. А когато ви се случи нещо, което никак не обичате, кажете: „За добро е“. На умния, на добрия човек и доброто, и лошото му действат за добро; а на глупавия и доброто, и лошото все за зло му действат.

Сега каква е основната мисъл, която остана във вас, та да я приложите?

Можете ли да изпеете песента Мога да кажа? Не е лесна работата на певците, понеже имате три гърла – горно, средно и долно – и не знаете през кое да пеете. Долното гърло са басите, средното са тенорите, а горното – сопраните. (Изпяхме няколко пъти с Учителя: „Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей и на Земята лицето ще огрей. Топлина то ще внесе за всичко, що расте“.) Дотук песента е разрешена, а сега остава това: „Всичко разумно ще стане и на работа ще се хване“. Дойдохме до задънена улица – или трябва да го изпеем, или трябва да го изменим. Но ще го оставим за другия клас.

Това, което днес научихте, няма да го забравите. Това е по-добро разрешение.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 19 март 1937 г., 5 ч., петък, София, Изгрев