1926 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Облагородяване на сърцето

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление.

Чете се темата: „Ролята на поезията, музиката и религията“.

Сега ще ви задам въпрос, на който всеки сам да отговори: защо едни тела горят и изгарят, а други горят, без да изгарят? Или защо дългият път не се извървява? Защо едни хора са големи, а други – малки? С каква бързина се движат големите тела и с каква – малките? Колкото по-голямо е едно тяло, толкова по-бавно се движи, а малките тела се движат с голяма бързина. Земята, макар че е голяма, и тя се движи с голяма бързина. Земята се върти около себе си, около оста си, а се движи и около Слънцето. Какво прави воденичното колело, когато се движи – мели брашно; какво прави момъкът, когато обикаля около някоя къща – търси красива мома; когато студентът обикаля университета, без да влиза вътре, това показва, че не обича да учи, не иска да слуша лекциите на професорите си. Думата обикаля е съставена от седем букви: буквата О включва в себе си ред условия; буквата Б представя направление на сили, които се движат в известна посока; щом дойдем до буквата И, само тогава се явява нещо съзнателно – до тази буква човек обикаля, търси удобства, добри условия в живота си, но в това обикаляне няма нещо идейно.

Да се върнем към въпроса защо едни тела горят и изгарят, а други горят и не изгарят. Ако в една лампа има газ за осветление и запалите фитила, газта ще гори, докато свърши; щом свърши, лампата няма да свети. Обаче ако лампата е направена така, че в нея може постоянно да се прибавя газ, тя ще гори непрекъснато. Значи тела, в които има постоянен приток на енергия, горят непрекъснато; тела, от енергията на които става постоянно изтичане, горят и изгарят; ако пък в телата нито се втича енергия, нито изтича, те никак не горят. Въз основа на същия закон ние казваме: човек остарява, понеже в организма му не става вливане на енергия; в организма на младия става постоянно втичане на енергия от Природата. Който може да хармонира, да съгласува в себе си енергиите на втичането и изтичането, той може да се подмлади, да придобие Вечния живот – при това положение колкото се влива в него, толкова и ще изтича. Защо лампата при духане изгасва, а огънят се разпалва? Пламък, светлина, която лесно изгасва, е кратковременна; там, където става пълно горене, никакво духане не може да помогне – там горенето е вечно. Същото може да се каже и за идеите: има идеи, които от най-малкото духане изгасват. Например някой вярва в Бога; един ден той взима книгата на някой виден човек, прочита я, но след това цял се изпълва със съмнение и щом мине известно време, идеята за Бога престава да го движи – тази идея не свети вече в него. Всяко изгасване на планетите и на слънцата показва, че като идеи те са слаби. Тела, в които не става никакво вливане и изтичане, са мъртви – в тях се извършва само разлагане на материята; живи тела са ония, в които става постоянно втичане и изтичане на енергия.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се справите с всички външни и вътрешни мъчнотии и препятствия – например страхът е голяма спънка в живота на ученика, вследствие на което той трябва да се справи с него. Представете си, че сте на нивата си, работите, а в това време в дома ви е дошъл един ваш приятел, който трябва да си отиде точно в 9 ч. вечерта. Вие се връщате у дома си навреме, но от близката гора е излязла една мечка и застанала точно пред вратата ви – какво трябва да направите с мечката? Ако се уплашите, вие ще останете вън, но и приятелят ви ще се страхува да излезе от стаята. В дадения случай мечката е символ на страха в човека – страхува ли се човек от нещо, все едно е срещнал мечка на пътя си; какво трябва да прави човек, когато се уплаши – да мисли.

Един млад българин отивал в Солун, за да учи занаят. По пътя той настигнал няколко цигани, които водели със себе си мечка, за да я разиграват, и се присъединил към тях, за да минат заедно гъстата гора, която се изпречила на пътя им. По едно време нещо зашумяло в гората, циганите се уплашили и хукнали да бягат. Един от тях, който носел тъпана, го изпуснал от ръцете си и хукнал след другарите си; българинът взел тъпана и продължил пътя си. Наблизо видял една воденица и се отбил да пренощува в нея, но понеже се страхувал, качил се на гредите – там да прекара нощта. Едва задрямал малко, събудил се от шума на някакви тежки стъпки – това било мечка. За да я прогони, започнал да бие с тъпана на циганите и голяма била изненадата му, като видял, че мечката започнала да играе; той се успокоил и помислил: „Ще вържа мечката и ще тръгна с нея да изкарвам прехраната си“. Започнало вече да се разсъмва, когато край воденицата се чули стъпки на керван от камили. Като чула стъпките на камилите, мечката се уплашила и избягала, а при вида Ă камилите на свой ред се изплашили и хукнали да бягат, изпотрошавайки много от грънците, които карали в колите. Ядосани, камиларите влезли във воденицата, за да видят чия е тази мечка и да искат обезщетение за големите загуби. Те намерили младия човек на гредите горе, свалили го оттам и го повели в града да го съдят. Съдията го запитал:

– Вярно ли е обвинението, което отправят към теб?

– Вярно е, господин съдия. Занаятът, с който изкарвам прехраната си, е да разигравам мечка и когато керванът минаваше край воденицата, аз биех тъпана си, обучавах своята мечка. Тя се уплаши от камилите и избяга в гората, а камилите пък се изплашиха от нея и счупиха много грънци. Камиларите са ощетени, наистина, но и аз съм ощетен – мечката, с която се прехранвах, избяга. Ако те могат да върнат моята мечка, аз се задължавам да платя счупените грънци – в противен случай не поемам никакво задължение.

И тъй, уплаши ли се човек, нека бие с тъпана си – тъпанът представлява ума на човека. Значи докато мисли, човек всякога може да се справи със страха; престане ли да мисли, страхът ще го завладее. Вътрешният страх в човека е една от най-големите спънки в живота му. Например някой предприема една добра работа, но веднага се натъква на страха, че няма да успее, и я отлага – тъкмо намисли да отиде някъде, веднага се отказва. Страхът внася в човека обезсърчение, отчаяние, съмнение и т. н. и е герой този, който може да преодолее тия състояния в себе си – преодолее ли ги, той става велик. Ако при най-голямото си отчаяние човек може да преодолее себе си, своето състояние, той може да се повдигне, да стане велик; не може ли да се справи със страха, с отчаянието си, и най-даровитият може да пропадне. Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които Природата го е надарила, той пак пропада; има случаи, когато обикновеният човек при усилия да се справи със страха и мъчнотиите, които животът му създава, става велик.

Често хората си правят планове как да постигнат едно или друго желание и ако не успеят, се обезсърчават. Те не трябва да се обезсърчават, но трябва да знаят, че има един велик Божествен закон, който определя как трябва да стават нещата – следователно нищо друго не се иска от човека, освен да се подчини на този закон и да се свърже с Божественото съзнание. Съвременните хора още не са дошли до онова високо съзнание да разбират великите Божии закони и да им се подчиняват.

В развитието на различните форми на Живота ние виждаме ред култури: например в пътя на развитието си растенията са се стремели към височина, за да приемат слънчевите лъчи безпрепятствено, тъй щото те са внесли в света идеята за височина; животните са се стремели да развият силата си, защото в животинския свят правото е на страната на силния; птиците са се стремели към красота – те са се грижели да направят своите дрехи красиви; като е дошъл човекът, той започнал да мисли за красотата на своето лице. Следователно растенията са внесли в света идеята за височината, животните – идеята за силата, птиците – идеята за външната красота, главно за красотата на дрехите, а човек – идеята за красотата на лицето. Обаче днешният човек продължава да разширява в себе си идеята за красота и не се спира само върху лицето си, но и върху челото – той отделя вече челото от лицето и работи за развитието на всички способности, вложени в предната част на мозъка. Но и тук човек не спира; след като е опитал високия ръст, силата на мускулите си, външната красота, красотата на лицето и на челото си, т. е. своя ум, сега той отправя силите си към сърцето – да развие красиво, благородно сърце в себе си.

Сега и на вас, като на ученици, казвам: насочете всички свои сили, всички усилия към сърцето си – да работите за неговото облагородяване; разумното, благородното сърце крие в себе си нови начини за живеене и за работа. Когато умът на човека е добре развит, ние казваме, че този човек е интелигентен; неговата интелигентност се вижда в очите, в погледа му – погледът му е ясен, чист. Благородното сърце пък се изразява в лицето на човека – лицето на такъв човек свети, от него излиза нещо светло, магнетично, приятно; приятно е да гледате лицето на човек, който има благородно сърце, и такъв човек не може да не бъде обичан – всеки обича човека, от сърцето на когото блика благородство. Благородството оживява човека; жизнеността, която изтича от човека, се дължи на благородното му сърце.

Следователно всяка сутрин, като ставате от сън, спомняйте си, че сте минали през културата на растенията и сте развили известна височина; минали сте през културата на животните и сте развили сила; минали сте през културата на птиците и сте развили външната красота; минали сте през културата на човека и сте развили ума си, който е дал израз и красота на очите ви; сега вече минавате през друга фаза на културата, в която трябва да развиете благородно сърце, което да даде израз и красота на цялото лице. Красивото лице съдържа в себе си придобивките на миналите култури, то представя човека. Новата култура е култура на сърцето, което води хората към побратимяване, към братски живот; чрез сърцето ще се изяви Любовта. В стария живот Любовта е започвала с радост, а е свършвала със скръб; в Новия живот обаче Любовта започва със скръб, а свършва с радост. Адам и Ева започнаха с радост, но свършиха със скръб, с плач – оттук виждаме, че плачът е произлязъл от Райската градина; Ева сгреши, понеже яде от плода на Забраненото дърво, около което змията се беше обвила – значи тя се свърза с културата на дървото и пожела да стане висока, т. е. знатна, същевременно се свърза и със змията и пожела да стане силна; тя се върна към старите култури и сгреши. След това Адам и Ева бяха изгонени от Рая, за да опитат какво могат да направят с дългите рала и силните волове; Господ им каза: „Понеже пожелахте културата на растенията и животните, излезте вън от Рая, за да ги опитате. Вие сами избрахте дървото и животното за идеал в живота си, сега ще носите последствията на този идеал“. Една българска поговорка казва: „Мотиката и ралото хранят цял свят“; тази поговорка е вярна отчасти, но не и в абсолютен смисъл – мотиката заравя хората, а ралото ги разкъсва, т. е. разединява, и откакто ралото и мотиката влязоха в употреба, хората започнаха да се бият за земя, да се убиват и унищожават.

Упражнение. През цялата седмица наблюдавайте Луната, като си записвате първата мисъл, която мине през ума ви. Ще наблюдавате Луната цялата седмица, а всеки ден от седмицата ще спирате вниманието си върху оная планета, която е свързана със съответния ден: например във вторник ще наблюдавате Марс, в сряда – Меркурий, в четвъртък – Юпитер, в петък – Венера, в събота – Сатурн, в неделя – Слънцето, когато изгрява. Като наблюдавате тия планети, същевременно ще си записвате първата мисъл, която е минала през това време в ума ви; ще отбелязвате и времето – дали е било ветровито, облачно или ясно. Като правите тия наблюдения, все ще придобиете нещо, ще увеличите знанията си.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Втора лекция

3 октомври 1926 г., София