1933 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Обикновена и необикновена мисъл

 

Размишление

 

Каква е разликата между обикновената и необикновената мисъл? Понеже мисълта може да се уподоби на умствено хранене, мога да ви запитам: каква е разликата между обикновеното и необикновеното ядене? В необикновеното ядене слагат неща, които в обикновеното не слагат. Каква придобивка имате от обикновеното ядене и каква – от необикновеното?

Често вие говорите за вашето разбиране като за мярка, но обикновеното разбиране не може да бъде мярка на нещата. Под мярка разбирам постоянното в човека, което никога не се мени; постоянната точка, постоянното място, от което можем да се ориентираме. Такива точки са например полюсите, както и Eкваторът. Колко екватора има Земята? Един. Колко полюса? Два. Защо няма два екватора? Много просто, защото има два полюса.

Какво е Екваторът и на какво е граница? Той е съединителна линия, където се уравновесяват енергиите на Земята; място, където енергиите най-много бушуват. Всички престъпления, всички добри неща стават на Екватора; доброто и злото стават там. Там се намират най-свирепите животни, отровните змии. Търсите ли доброто и злото, ще ги намерите на Екватора, там се уравновесяват енергиите. Съвременните хора не са господари на Екватора: сегашната култура се развива на умерения пояс, а тя не е култура на Екватора. Колко далеч сме от Екватора? София се намира на 42 градуса северна ширина. Ти имаш отношение към Екватора, ако го разбираш. Восъкът, поставен в тропическата област, веднага се стопява. Така и някои от вашите мисли изгубват своето състояние, защото температурата, при която се проявяват, е висока.

Като говоря за Екватора и за полюсите, искам да ви обърна внимание към вашия вътрешен живот. Вие още не го познавате: хората се раждат и умират, без да разберат своя живот. Те минават през различни състояния – приятни и неприятни. Идеалът им е да забогатеят. Те мислят, че ще отидат в онзи свят, фантазират си, но как става това, не знаят. Все пак знаете нещо, но то е толкова малко, че не ви задоволява. Има две неща, за които хората са невежи, а именно: никога не могат да си представят абсолютно малкото, нито абсолютно голямото. Това са две величини, за които нямаме понятие; имаме някаква представа, но всъщност какво са, не знаем. Казваме, че Слънцето е много голямо, а го виждаме милиони пъти по-малко. Защо е така?

Аз не искам вие да разрешите този въпрос – и най-великите философи не могат да го разрешат. Радвайте се, че и най-големите философи и адепти в случая са невежи като вас – и те нищо не знаят по този въпрос. Защо да не знаят? Ами защо трябва да знаят? Да допуснем, че знаеш точно колко пари има един банкер в банката. Какво придобиваш, ако знаеш това? Интересуваш се, защото искаш да вземеш пари от него. Интересуваш се от някой извор в планината, защото искаш да вземеш нещо от него; ако нямаш отношение към извора, нямаше да се интересуваш от него. Ако ние се интересуваме от известна област или от известен предмет, то е, защото сме заинтересовани от него. Не мисли, че ако се интересуваш от нещо, е користолюбие.

Казваш: „Трябва да се говори истината, заинтересован съм от нея“. Какво е Истина – никой не знае. Знаем само едно: където се яви тя, всякога освобождава; тя освобождава и човека. Защо – не знаем, но където влезе, тя внася ред и порядък навсякъде. Какво нещо е Любовта, също не знаем. Ние познаваме едно качество на Любовта: където се яви тя, явява се и животът и носи нещо хубаво и приятно.

Вие разполагате с малко знания и от тях искате много да придобиете. Това е задача с много неизвестни, каквито математиците решават. Например един математик иска да съгради нещо, прави си сметка колко материал ще му трябва и колко пари – това са три неизвестни: x, y, z. Ако той не реши неизвестните и не ги постави намясто, не би се занимавал с тази задача. Когато казваме, че мислим върху даден въпрос, ние сме заинтересовани. Казваш, че от нищо не се интересуваш. Как да не се интересуваш? Като ставаш от сън, се интересуваш от яденето; друг търси пари, трети се интересува от религиозни въпроси. Защо? За да научи какво е Господ, какво е Рай, та като умре, да знае тези неща. Щял да умре!? Той говори за неща, които не знае. Какво нещо е смъртта, не знае, а за нея говори. Знае какво е да живееш, а не знае какво е да умреш. Спряло му сърцето! Умряла ли е воденицата, като спре? Така не се разсъждава. Като спре сърцето, казвате: „Всичко свърши“. Воденицата спряла – пуснете вода и тя ще започне да работи, да мели брашно.

Да говориш за живота и за смъртта, без да знаеш какво са те, това са приказки от 1001 нощ. Така и авторът в някой роман изнася живота на своя герой, поставя го в различни положения: той се мъчи, страда. Авторът взима един престъпник като Жан Валжан, описва живота му, поставя го на различни изпитания, докато в него се яви желание да не върши вече престъпления, да тръгне в правия път. Друг автор пък ще вземе за герой някое малко дете, което иска да стане велик човек – музикант, художник. Като четеш романа, в теб се явява желание да станеш като героя. Щом се роди човек на Земята, Природата има някаква цел. Щом те викат на гости, каква цел имат? Да те угостят. Защо те викат на театър? Да видиш една пиеса. Защо те викат в църква? Да чуеш една служба или проповед.

Сега ще изнеса един практически пример. Представете си, че всеки от вас носи по едно въже, което му трябва за нещо. С него ще извадиш вода от кладенеца – ще вържеш кофата и ще я изтеглиш. Минаваш през реката с кон, който водиш за въжето. Какво трябва да бъде въжето? Здраво. Ако не е здраво, ще издържи ли кофата, като я пускаш в кладенеца? Ако не е здраво, като се дърпа конят, то ще се скъса. Вашия идеал уподобявам на въжето. Ако при усилията ви за постигане на вашия идеал се скъса въжето, какво ви ползва то? Идеалът не трябва да се къса.

Защо се учи човек? Ще кажете, че се учи, за да изкарва по-лесно прехраната си. Каква е целта на сегашното учение? Посвещението, но то ще дойде отпосле. Кога се посвещава човек? Когато се научи да се въздържа. Не можеш да посветиш един човек, който обича да яде. Как ще го посветиш, като казва: „Дай ми ядене, не ми трябва посвещение. Като се нахраня добре, ще ти кажа какво е яденето, дали е сготвено добре“. Оставям този човек пред хубавото ядене, да се нахрани добре и да усети тежест. Зная, че след това ще започне да мисли, че е трябвало да яде по-малко.

Викат те някъде, предлагат ти злато и казват: „Вземи си, колкото ти трябва“. Ти едва можеш да носиш 20 килограма на гърба си, но понеже си лаком, взимаш 40: мислиш си, че ще намериш някой да ти носи товара срещу известно възнаграждение. Закон е: нямаш право да търсиш хора, които да носят твоя товар, сам ще го носиш. Има един свят, където срещу никакво възнаграждение не можеш да пренесеш товара си от едно място на друго. Да носи друг твоя товар, такова нещо в Природата не съществува. Яденето е мярка. Ако аз ям и ти ядеш, кой от двамата ще се ползва от яденето? Никой не може да свърши работата на другите. Има една работа, която всеки сам трябва да свърши. Пръв ти се ползваш от резултата Ă, другите се ползват косвено.

Дръжте в ума си следната мисъл: сегашните ви възгледи трябва да се преобразят, но това не става с една лекция, нито за един ден, нито за един месец, нито за една година, нито в един живот. Но има една практическа страна в живота: ако окото ти се напраши, прахът трябва да излезе – остане ли, ще ти причини ред пакости. Това не става изведнъж, а постепенно. Ако вървиш по пътя и закриваш окото си, може да паднеш и да си счупиш крака; като се занимаваш с окото, можеш да се спънеш и да си напакостиш. Ето защо спри се на пътя, докато изчистиш окото си. По кой начин може да извадиш праха от очите си? Всички имате такъв прах: често се прашат очите на човека. Ставаш сутрин от сън неразположен – това е прахът в очите ти. Казваш: „Днес не ми се работи, не ми се учи, не съм разположен“ – прах има в окото ти. Щом си неразположен, ти търкаш очите си – прах има в тях. Ако извадиш праха, лесно ще смениш състоянието си; ако не можеш да го извадиш, ще мислиш как да се освободиш от него.

Ти не можеш да медитираш. Медитацията е съвсем различно нещо от мисълта. Човек мисли, защото няма работа, но медитира, защото това е нужно. Намерете положителната страна на медитирането, а също и на мисълта. Като мисли, човек трябва да бъде безкористен; като мисли за Бога, трябва да се освободи от користолюбието. Всъщност човек мисли за Бога, за да придобие нещо; така мисли и за баща си. Защо търсиш Бога, защо търсиш майка си и баща си, защо търсиш учителя си? Безкористно ли е това? Под безкористие разбирам, когато отношението на нашата мисъл към живите същества е незаинтересована.

Когато мисълта е крива, тогава никакво отношение не съществува, не че мисълта не е права сама по себе си. Например отиваш при една чешма – имаш желание да се запознаеш с нея, т.е. да си налееш вода. Има ли нещо криво в тази мисъл? Като си наливаш вода, ти искаш да извадиш крана на чешмата или да разрушиш формата Ă. Там е лошото, там е твоята крива мисъл. Че си взел един или повече литри вода, това не е лошо, в това няма никакво престъпление. Цял ден поемаш въздух, употребяваш го за нещо – има ли в това някакво престъпление? Това са теоретични работи. Казваш, че не можеш да пееш. Можеш да пееш, но трябва да се опиташ. Човек може всякога да пее. Ако искаш да те назначат за учител по музика или по пеене, трябва да бъдеш всякога готов да пееш или да свириш. За всички има работа.

Кое е същественото в живота? Знайте, че вие идвате от един свят, който сте забравили. Отношенията в него са постоянни. Вие сте поели известно задължение: да свършите една работа на Земята – и като се върнете горе, да докладвате какво сте свършили. Но като сте дошли тук, вие сте се предали на ядене и пиене и сте забравили задължението си, загубили сте бележките си – и сега се намирате в чудо: че сте дошли, знаете, но защо и за какво, не знаете. Нито един от вас не знае защо е дошъл – можете ли да си спомните? Някои ще кажат, че са дошли да живеят, други – да учат, но ако не знаете, по-добре мълчете. А може и да пеете. Сега ще пеем; за да не си губим времето, ще пеем. (Учителя свири.) Какъв е този тон?

Отговор: Ла.

Вземете този тон. (Учителя свири и пее:) Ставай рано, не дреми и не се потривай.

Кажете ми три думи в поетична форма. Да вземем изречението: Здрав ти бъди! Здравето има високи вибрации. Здрав ти бъ-ди, ми-съл све-жа ти но-си. (Учителя пее и свири, взима високи тонове. Пее:)

Здрав ти бъди, мисъл свежа ти носи.

Според сегашните ви понятия свежата мисъл трябва да бъде по-високо, но като се пее, тя постепенно слиза. За да бъде мисълта свежа, трябва да вървиш нагоре – и тогава тя и без да искаш, ще бъде свежа. Като слизаш надолу, за да запазиш същото състояние, трябва да държиш мисълта си свежа. Нагоре – това е естествено; изгубиш ли свежестта си, идва слизането. Кое е по-добре: да държиш свежа мисъл или да носиш свежа мисъл? Ако вървиш умерено, образува се магнетично състояние. Ако непрекъснато вървиш, изпадаш в хипнотично състояние – и за да се освободиш от него, трябва да измениш посоката на движението. При това състояние се образува дисонанс, който е необходим, за да се измени посоката на движението.

Пеенето е форма, която изменя енергиите и дава нова насока. Цигуларят, като свири, трябва да знае как да изменя теченията в Природата: без да знае, той дава насока. Понякога пееш една и съща песен: това е еднообразие, което причинява страдания. Никога не поддържай страданието! Сърби те някъде и ти се почесваш. Не се почесвай много пъти – можеш да се почешеш най-много три пъти, след това промени мястото.

И тъй, не се задържайте дълго време в едно и също състояние, защото ще си причините неприятности. Казвате за нещо: „Тази работа няма да я бъде!“. Като кажеш така три пъти, повече не повтаряй. Ако една работа не става по един начин, никой не те заставя да стоиш на същото място – иди на друго, промени начина. Искаш да вдигнеш един камък – мъчиш се, пъшкаш, не можеш. Промени мястото – иди на друга страна и оттам го вдигай. Ако намериш удобно място, не търси друго – оттам вдигай камъка. В Природата има доста камъни: където можеш да извадиш един, там стой. Приложете този закон във вашия ум, понеже всеки ден имате неуспехи.

Малко дете се сърди на майка си, плаче. Тя отиде при него, погали го, но то не иска да го милва, не иска нищо да чува. Майката знае слабото му място – то иска ябълка. Като му покаже една, то си отваря очите; като му покаже 2–3, то се усмихва – ябълка му трябва на детето. Колкото и малко да е, то си дава вид, че нищо не иска, но щом види ябълките, веднага отстъпва – прегръща майка си и въпросът приключва.

И ние сме такива малки деца в живота. Ти се сърдиш и каквото си взел, не искаш да го дадеш; казваш: „Защо да го дам?“. Ще го дадеш, правилни отношения ще имаш! Казваш за себе си: „Аз никога няма да направя така“. Не казвай това! Под няма да направя това разбираме, че няма да го направиш в изопачена форма, но ще го направиш, както Природата изисква: ще поемаш въздуха и ще го изпускаш. Такива два процеса има и в мисълта: възприемеш една мисъл, обработиш я и после я изпращаш в пространството. От 100 мисли една ще задържиш за себе си, а 99 ще пуснеш в пространството. Вие, като приемете една мисъл, увлечете се в нея и там оставате – забравяте, че имате още 99, които трябва да изпратите в пространството. Там е вашата грешка. Хвани една мисъл – пусни я да си върви; хвани втора, трета – пусни и тях; като дойде стотната, задръж я.

Не всяка мисъл, която минава през теб, е твоя. Една е твоята мисъл – нея ще задържиш. Как ще я познаеш? Имаш известна мъчнотия. Мислиш по един, по втори, по трети начин; през теб минават много мисли – това са 99-те мисли. Като дойде последната, твоята мисъл, нещо ти светне в ума и казваш: „Разбрах тази работа“. Тази мисъл, която разрешава въпроса, е твоята. После изпаднеш в друго противоречие – и пак минаваш през същия процес. Онази мисъл, която ще разреши в теб второто противоречие, не е същата.

Понякога мислиш какво да кажеш на човека. Зависи какъв човек ще срещнеш. На болния ще кажеш да пее; здравият, и без да му кажеш, пее. Ако болният не пее, ще влоши състоянието си: той трябва да пее, за да оздравее. „Защо трябва да пея?“ За да не умреш, да не осиромашееш, да не станеш невежа. Следователно избери си една дума и я пей. Казваш за нещо, че няма да го бъде. Не, кажи: „Ще го бъде!“ – кажи и пей тези думи.

На всяка отрицателна мисъл ще поставиш положителна. Процесите в Природата не са механични. Вижте как се гради къща. Може ли с един удар на чука да я съградиш? Така и с една мисъл не можеш да постигнеш желанието си. Една мисъл и един удар не разрешават въпросите – усилия са нужни. „Как ще постигна желанието си?“ Ще намериш начин. Кажи три пъти: „Ще го бъде!“. (Учителя пее:) Ще бъде тъй, както аз не зная. „Ама беден съм.“ И при беднотията ще го бъде.  „Болен съм.“ И при болестта ще го бъде. Кога? Когато му дойде времето.

Къде е вашата погрешка? В бързането. Ще го бъде, когато му дойде времето, а вие очаквате да стане утре. Това е днес – откак Слънцето изгрее, докато залезе. Щом отлагаш за другия ден, мисълта се изменя – ти не вървиш вече в правия път. Кажи: „Още днес ще го бъде: днес мога да стана философ, днес мога да напиша това, което мисля“. Чудни сте: не е въпрос да напиша една книга, важно е тя да мине през мисълта ми – това е написване. Написал съм я, но не съм я превел, т.е. не съм я сложил на книга. Да напишеш нещо на книга, това значи да го преведеш. В един ден можеш да го напишеш, но ще ти отнеме 10 години, докато го преведеш. Всеки философ пише за един ден, а превежда с години: материалът на мисълта трябва да се преведе.

Мнозина искат да имат успех в живота си, но още си служат със старите методи. Те искат да бъдат силни, да учудят света със своята сила, но за да проявят такава сила, те трябва да са подготвили тялото си. То е все едно да искаш някой да ти говори, а да си неразположен. Следователно невъзможно е да бъдеш силен при слабо тяло. Същото е за разположението: окалял те е някой и след това иска да ти говори нещо, да те морализира. Каквото и да ти говори, ти постоянно ще мислиш за калта – как да се очистиш. Друг е въпросът, ако дойде някой и започне да те чисти. Той те чисти и ти говори – ти си готов да го слушаш, защото виждаш желанието му да те очисти. След това ставаш весел, разположен, готов си да слушаш този човек.

Учете се лесно да сменяте състоянията си, защото успехът ви зависи от доброто разположение на духа. Имаш известен недъг: работник си и от теб искат да свършиш някаква работа, но ти работиш и постоянно мислиш за своя недъг. Ставаш нервен, сърдит – и вместо да задоволиш господаря си, го настройваш против себе си. Какво печелиш от това? Твоят недъг е калта, която виждаш на дрехата си. Не се сърди на никого, но я изчисти. Защо не си помогнеш сам? Някой те е нарекъл невежа, ти се сърдиш и на всички разказваш за това. Не се сърди на този човек, но си кажи: „Днес съм невежа, утре ще стана учен. Имам всички условия да уча и да придобия знания“.

Казвам: когато някой ви обиди, не се оплаквайте на другите, не разнасяйте калта вън от вас. Обидата е кал, която всеки сам трябва да изчисти. Някой ти е ударил две плесници – не говори на никого за това. Един зъболекар лекувал болните си с бой – като дойде болният, удрял му три плесници и му казвал: „Хайде, върви си!“. Болният се чуди какъв е този лекар, но като излезе навън, вижда, че болката му е изчезнала и челюстта му е наместена. Питам: ако трите плесници наместват челюстта на болния, не са ли намясто? Ти седиш, мислиш, че си учен, че много знаеш, но нищо не работиш. Дойде някой при теб и ти казва: „Голям простак си“. Веднага скачаш от мястото си и отвръщаш: „Ще ти дам да разбереш кой е простак: аз или ти!“. Започваш да мислиш, да учиш – искаш да му докажеш, че не си прост човек. Какво направи този човек? Той те удари три пъти и ударът дойде намясто – оправи кривата ти мисъл. Като знаете това, приемайте ударите с благодарност. Всички удари, които съдбата налага на човека, са намясто – те изправят нещо изкривено в него. Казваш: „Нещастен съм, светъл ден не съм видял в живота си“. Това е хипербола, от която трябва да се освободиш. Слънцето всеки ден изгрява, а ти казваш, че не си видял светъл ден – това не е вярно.

Какво заключение ще извадите от всичко, казано досега? Искам вие сами да извадите заключението. Много естествено, аз съм напълнил торбата ви и вие трябва сами да я вдигнете; ако я вдигна аз, тя е за мен.

Дръжте в ума си следните правила: живот без любов е живот на великите несрети; живот без знание е живот на великите изненади; живот без истина и свобода е живот на великите ограничения.

От днес ще имате ваканция за 1–2 месеца. През това време извадете всички правила и по-важни мисли от лекциите, които съм ви говорил през годината. Като работите по този начин, вие ще придобиете вътрешното, истинското знание.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 28 юли 1933 г., София, Изгрев