Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

 

Размишление

 

Задача през ваканцията: Извадете основните мисли от всички лекции, изнесени през годината, и вижте какво трябва да приложите.

 

Всяко учение е ценно дотолкова, доколкото може да се приложи. Вън от приложението това учение няма никакъв смисъл. Следователно ако и вие, като окултни ученици, не прилагате идеите, които ви се дават, ще приличате на риба, която се движи от единия до другия бряг на реката, без да знае нещо за външния свят. Ще кажете, че трябва да се самоотречете. Да се самоотрече човек – това значи да излезе вън от законите на водата и да влезе в Новия живот. За да влезе в Новия живот, човек трябва да познава законите на този живот и да живее съобразно с тях. Не ги ли познава, той се натъква на страдания. Каквото и да прави, човек неизбежно ще мине през страданието. Страданието е Божествен остен, който буди спящите същества. При днешните условия на живота страданието е необходим метод за пробуждане на човешкото съзнание. Съвременните хора трябва да изучават проявите на съзнанието си, за да видят, че то е проникнато от безброй странични образи. Например в съзнанието на съвременния човек седи идеята за първенството. Той иска да завърши университет, да стане министър, да издава заповеди, да стане виден човек, да се разхожда из града с автомобил. Добри са тия неща, но какво могат да допринесат те на човека? Това е все едно да посадите едно семе, то да израсне, да цъфне, но да не даде никакъв плод. Човешкият живот има смисъл само тогава, когато дава плод. Кой е първият плод на човешкия живот? Някой ще каже, че първият плод на човешкия живот се заключава в придобиване на някаква добродетел. Друг пък ще каже, че понеже не е придобил никаква добродетел, той се счита за неспособен човек. Питам: можете ли да кажете, че вълкът е способен, само заради това, че всеки ден може да придобие по една овца? – Не, душенето на овце не е никаква способност. В това отношение вълкът е крадец и разбойник. Ще кажете, че овцата е кротка и може да се жертва. Доколко овцата се жертва доброволно, това е въпрос. Тя не дава доброволно нито вълната, нито млякото си, а още по-малко кожата си. Хората вземат всичко от овцата насила. Онова, за което човек използва овцата, не е нито вълната, нито млякото Ă, но е за онази магнетична сила, която излиза от нея. Чрез вълната си овцата става проводник на магнетични сили, които са особено необходими за човека.

Човек трябва да работи върху себе си, да развива всички дарби и способности, вложени в него, без да има нужда да си ги доставя отвън. Той трябва да има силата на вълка, без да е вълк. Той трябва да има добротата на овцата, без да е овца. Какво ще ви ползва една свещ, колкото и доброкачествена да е тя, ако не я запалите? Свещта е ценна само когато е запалена. Щом се запали, тя издава светлина и улеснява човека вън и вътре в къщата му. Материалът на свещта е дотолкова важен, доколкото дава условия за проява на светлината. При тази светлина човек може да намери пътя си в бурна, в тъмна нощ, и да се избави от нещастията, които биха могли да му се случат. Човек има такава свещ в себе си, която, веднъж запалена, вечно трябва да гори. Тази свещ е човешкият мозък, който трябва да гори и да свети, да оправя пътя на човека, да го освобождава от заблужденията му. Понякога тази свещ в човека изгасва и той изпада в голям мрак, в големи заблуждения. Страхът, безверието в човека изгасяват неговата свещ. И тъй, страхът, безверието, както и всички отрицателни черти, не са присъщи само на отделния човек. Те са общи качества, достояние на цялото човечество. Сам за себе си човек представлява богат материал за изучаване. Той не познава своя ум, своето сърце, нито живота си. Той трябва да се върне хиляди години назад, за да види през какъв живот е минал. Всичко това днес е покрито, забулено за човека. Като не подозира това, през което е минал, човек казва: „Аз живея.“ – Да, ти живееш като риба, която се движи между двата бряга на реката. Първото нещо, на което един ден ще се натъкнете, това ще бъдат вашите минали съществувания. Като започнете да ги разглеждате, тогава само ще разберете закона на еволюцията и на инволюцията. Тогава само ще разберете как са се развивали у вас едни чувства и способности за сметка на други. Тогава само ще разберете защо някои неща са се сложили по един, а не по друг начин. Това е велика наука!

Мнозина не успяват в живота, защото не работят, не учат. Те си купуват лотарийни билети и чакат – дано им се падне някаква печалба. Вместо да очакват печалби от лотарията, по-добре нека вземат мотика на рамо и да започнат да работят. Един малджия се молил усърдно на Бога да му покаже по някакъв начин къде има заровени пари в земята, за да ги извади и с тях да построи няколко богоугодни заведения. И наистина, една вечер сънувал, че един ходжа дошъл при него и му предложил да го заведе на мястото, дето има много заровени пари. Доволен от това предложение, той тръгнал заедно с ходжата към определеното място. В момента, когато ходжата щял да покаже мястото, дето парите били заровени, един от кредиторите хванал иманяря за дрехата и му казал: „Слушай, изплати дълга си.“ Той се обърнал към кредитора си и започнал да се разправя с него. Като се разправяли, иманярят се стреснал, събудил се и като с огледал наоколо, видял, че е сам – никакъв ходжа нямало при него. След това този иманяр дойде при мене и ме попита: „Можеш ли да ми кажеш кое е мястото, дето са заровени тия пари? Ето, 20 години вече как копая на това място. Изкопах един ров, дълъг един километър, но намерих само две хиляди лева.“ Казвам му: „Ако ти би купил няколко декара земя и би посадил и отгледал лозе, досега би имал десетократно повече, отколкото двете хиляди лева, които си намерил в земята.”

Лакомията, алчността на хората към лесно забогатяване е причина за техните неуспехи, за загубване на Божественото. Някой се моли да придобие нещо съществено в живота си и в момента, когато някоя Божествена идея го посети, някаква малка мъчнотия се изправи на пътя му и той изгубва всичко. Малката мъчнотия – това е вашият кредитор, който иска да му дадете парите, да изплатите задълженията си по отношение на него. Когато дължи на някого, човек първо трябва да си плати дълга, а после да отива с ходжата да търси пари в земята. Както виждате, не е случайно явяването на кредитора тъкмо в момента, когато ходжата отива да покаже на иманяря мястото на заровените пари. Питам: може ли човек, без да страда, да има страдания? Може ли, без да се радва, да има радости? – И едното, и другото са неща невъзможни. Следователно, щом има страдания, човек непременно ще страда. Щом има радости, той непременно ще се радва. Щом нещата не стават, както са ги искали или както са очаквали, хората страдат. Като се натъкват на страдания, хората се измъчват, искат да не страдат. Това е невъзможно. Те трябва да се възпитават така, че да гледат на страданията като на благо. Започнат ли да гледат на страданията по този начин, те ще видят, че няма страдание в света, което да не е допринесло поне някаква малка придобивка към човешкото съзнание. Прогресът на съвременното човечество се дължи именно на страданията. Страданията представляват естествен метод за повдигане на човешкото съзнание. Не е въпрос за страдания, които идат като резултат на недоглеждане на нещата. Тук става въпрос за страдания, които идат от някоя идея. Страдание, в което няма никаква идея, това е мъчение. Когато се казва, че човек трябва да носи страданията си с радост, това се отнася до идейните страдания.

Сега, като поработите през лятото върху лекциите, извадете освен основната мисъл от всяка лекция още и всички по-важни методи за приложение. Например дадени са ред методи за трансформиране на състоянията, на неразположенията ви. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно на бряст, за да почерпите от него енергия. Също така добре е често да се разхождате покрай някоя брястова алея. Щом направите това упражнение, неразположението ви ще мине. Формата на брястовите листа, както и самият бряст, действат успокоително върху нервната система на човека. Борът пък действа добре върху човека главно със своята миризма и стремеж нагоре, към височините. Борът помага само на ония хора, които имат същия стремеж като него. На материалистите той не помага, но и те сами не обичат да се качват на високи места. Материалистите не обичат боровите гори. Знаете ли къде и на какви места живеят мечките? Обикновено те живеят между елхи и в клекове. Като ученици вие трябва да правите опити, наблюдения, да изучавате състоянията си, както учените изучават Земята и промените, които е претърпяла. По известни вкаменелости те съдят за различните епохи, през които Земята е минала.

По същия начин и вие можете от състоянията си да заключавате за промените, които стават у вас. Когато сте неразположени и не знаете какво да правите, хващайте последователно с дясната си ръка първо палеца, после показалеца, средния, безименния и малкия пръст. След това следете какви промени стават у вас. Същевременно наблюдавайте и изучавайте ноктите си. Когато ноктите на човека започнат да се скъсяват, това говори за нервност, за сприхавост. Хора, на които ноктите са дълги, добре оформени, са интелигентни. Широките нокти показват устойчивост, смелост, решителност. Тесните нокти показват отсъствие на смелост и решителност. Човек с тесни нокти е слаб, не може да се бори с външните условия. Изобщо ноктите, пръстите на ръката определят човешкия характер. Когато палецът се скъсява и става топчест, човек започва да загрубява. Когато първата фаланга на палеца е добре развита, това показва човек със силна, с разумна воля. Човек трябва да е работил хиляди години върху себе си, за да може с идването си още да срещне благоприятна среда за развитие. Какво казват съвременните хора за своите условия? – Те се оплакват от своите условия, казват, че не били добри. Чудно нещо. Те не са нито орали, нито копали, а искат добри условия. Не, трябва да се стегнат, да работят, за да могат първо да подобрят своите вътрешни условия. Щом подобрят вътрешните си условия, едновременно с това ще подобрят и външните.

Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си. Започнете първо да работите върху физическото подобряване на тялото си и постепенно минавайте към умственото. Понякога човек възприема повече енергия, отколкото му трябва; някога пък дава повече енергия, отколкото трябва. Това са крайности, които се отразяват неблагоприятно върху организма му. Какво трябва да прави човек? – Той трябва да възприема и да дава от себе си само толкова, колкото е необходимо. Като не спазват това правило, много хора растат, цъфтят, но не дават плод. Това не е нормално положение в Природата, вследствие на което тя се противопоставя. Природата не търпи никакво нарушаване на нейния ред и порядък. Природата обича реда и порядъка, затова казва: „Ще взимаш толкова, колкото трябва, и ще даваш толкова, колкото трябва.“ Представете си, че някой ви обиди. Какво трябва да направите? Обикновено на обидата хората отговарят с обида. Обаче не е този пътят, по който ученикът трябва да върви. Щом ви обидят, вие трябва да забравите обидата. Намерете някой познат и постъпете с него така, както бихте желали с вас да постъпят. Така вие ще получите морално удовлетворение за обидата, която ви са нанесли. По този начин ще дадете добър пример и на другите хора. Едно се иска от ученика: при каквото разположение и да се намира, добро или лошо, той всякога трябва да е готов да услужи на своя ближен. Срещате човек, който носи голяма, тежка кошница, пълна с покупки. Спрете се, поемете кошницата, услужете му и после продължете пътя си. Каквато скръб и да имате, направете тази услуга и повече не мислете. Щом я направите, както трябва, скръбта ви ще се превърне на Радост. Правете добро на хората така, че никой да не ви вижда. По този начин вие ще развиете в себе си добри, положителни качества.

Желая ви сега да бъдете активни, силни, без да давите овце. Да бъдете добри, кротки като овцата и сами да стрижете вълната си, сами да предлагате млякото си. Това, което говоря за овцата, не трябва да го вземате в буквален смисъл, но в преносен.

Следния път ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бъдете в клас точно навреме, в 7.30 часа, както обикновено, и ще прекарате половин час в мълчание, до осем часа. Ще се поздравите тихо, без да говорите. През деня можете да говорите, колкото искате, но дойде ли определеният час – пълно мълчание. Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седне на мястото си тих и спокоен, ще мисли за великата хармония в света. Да мълчи човек – това е един от красивите опити. Така той ще разбере силата на мълчанието. В мълчание човек може да върши чудеса. Чрез мълчанието, като вътрешна сила, човек може да помага на болни, на бедни и на страдащи. Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова дълбоко вътрешно мълчание, проникнато от вътрешен мир в душата. Чрез мълчание човек може да преодолява и най-големите мъчнотии и препятствия. Колкото по-големи са препятствията в пътя на човека, толкова по-разумна среда го заобикаля. Препятствията се причиняват от разумни същества, които имат за цел да изпитат интелигентността и силата на човешката воля. Щом срещате препятствия, няма да се натъквате на тях, но ще ги заобиколите.

Когато човек е в среда на разумни същества, той има условия да се прояви, има условия да придобие нещо. Ако влезете в някое село, между хора, гладен никога няма да останете. Обаче ако сте в пустиня, няма да срещнете никакви препятствия, свободно можете да се разхождате, но гладен ще бъдете. Какво показва това? – Това показва, че докато има мъчнотии, човек никога няма да умре гладен. Когото Бог обича, Той поставя на пътя му ред мъчнотии и препятствия. Много естествено! Може ли човек да направи един кораб, без да го натовари със стока? Може ли човек да си направи кола, без да я впряга? Може ли да има торба, без да я пълни с нещо? Може ли да има инструмент, без да свири на него? Ако цигулката би била разумно същество, тя би се оплакала от страданията, които лъкът Ă причинява. Каквото е положението на цигулката, такова е положението и на човека. Всеки човек е някаква струна от Божествения инструмент и върху нея свирят с лъка си разумни същества. Щом престане концертът, човек временно се успокоява, затихва, докато отново се даде нов концерт. Ако отидете на Небето, ще чуете да се говори само за страдащите хора, но не и за веселящите се. В Писанието е казано: „Веселящите се са получили своя дял на Земята още. Скърбящите ще получат своето благо на Небето.”

Сега от вас се иска да правите ред опити, да се калите, да изработите от себе си нови хора, нови типове. Как можете да създадете от себе си нови типове? Колкото по-идеен е животът на човека, толкова по-лесно той може да преустрои целия си организъм както във физическо, тъй и в психическо отношение. Ако обикновеният човек се въодушевява от една обикновена идея, колко повече духовният човек, който служи на Бога, може да се въодушеви от своята велика идея! Тъй въодушевен, той всеки ден прибавя камък върху камък към Божествената сграда, към великото здание на Битието. Това значи да създаде човек от себе си нов тип.

Желая ви да бъдете нови типове, носители на Новото учение!

 

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

 

Тридесет и втора лекция

27 юни 1926 г.