1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Неразбраното

 

Отче наш

 

Имате ли някаква тема? (Нямаме.)

Пишете тогава по темата Причините за еднообразието. Да се възпитаваме малко.

Сега какво разбирате под реален и нереален свят? Кое е реалното, същественото? Има съществени и несъществени неща. Казват: „Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен“. Или по какво се отличава един учен човек от един неучен? Кои са признаците на учеността? Казват за някого: „Много учен човек е“. Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив; много умен е, пък е нетърпелив. Пък някой е търпелив и казват: „Лош човек е, но е търпелив“. Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив?

Какво разбирате под думата търпение? Много относително понятие е търпението. Каква е мярката на търпението? Например каква е мярката, че до е правилно? По какво ще определите, че тонът до сега е правилен? Вземате една мярка – камертона. На каква основа вземате камертона? Има една мярка, която вие вземате, но има няколко камертона. Можем да кажем, че в Природата съществува една мярка. Коя е тя? Тия тонове не са според тоновете на Природата. Представете си, че един цигулар свири много хубаво. Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато е влажно, не е един и същ. Много хубава е цигулката, но тя се мени. Или един лък – и той при хубавото и при лошото време също се мени. Следователно тонът от цигулката има нещо, което нашето ухо не може да схване, което не е правилно.

Или да допуснем, че вие сте добър човек. Но някой път сте неразположен и казвате: „Не съм добър“. В какво седи мисълта, че не сте добър? Казвате, че не сте добър, но какво е доброто? Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не знаете – вие не можете да ги видите. Всеки може да ви извади из релсите само с една дума – едничка дума е в състояние да ви извади из обикновените релси. Казват за някого: „Излезе из релсите“. Има ли такива релси, по които да пътува човек? Това е фигуративна работа. Трен ли имате, та казвате, че е излязъл от пътя? Човек по път ли трябва да върви? Например вървиш по полето, а някой казва: „Излезе от пътя си навън“. Той е добър човек. Защо? Защото е раздавал пари. Че хубаво, но добрината седи ли в даването на пари? Или казват, че той е умен. Относителни са тия неща.

На какво е равно цялото число? На себе си. Това равенство е относително. В сегашната математика – аз я наричам относителна математика – всяко число е равно на себе си. В количествените числа в един свят, който ние сме построили, е така. Но щом излезем от този изкуствен свят, който ние сме построили, работата съвсем се изменя. „Две яйца, равни на трето, са равни помежду си.“ Нали математиците казват така, имат една такава максима: две величини, равни на трета, са равни помежду си. Но това е само един момент на равенството. Вие измътвате яйцата – тогава равни ли са? Равенството се изменя. Двадесет и четири яйца са равни на едно камилско яйце – горе-долу е тъй. Но ако измътите камилското яйце и кокошите яйца, ще бъдат ли равни?

Тъй щото в живота ние се натъкваме на известни максими, на известни истини, които при известни условия са верни, а при други не са. И моралът е относителен. Докато яйцата не са излюпени, има морал; щом се излюпят яйцата, няма морал. Яйцата, докато са в кошницата, са морални – никое яйце не прави зло. Имате кокоши яйца, змийски яйца, после – и на някой орел. Но щом ги излюпите, тия яйца изгубват своя морал. Тогава казвате: „Как се изменят яйцата?“. Това зависи от условията на живота. „Изменили са се условията на живота“ – така ще кажат материалистите. Някой път казвате: „Той е материалист, той е идеалист“. Какво разбирате под думата материалист? (Нещо неопределено.) Казвате: „Материалист“; или: „Материалистите са безверници, пък идеалистите са вярващи“.

На какво се обуславя безверието на материалистите? Ами представете си – един човек изважда една максима, казва: „Всичко зависи от тялото на човека“. Това не е така. Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш конско тяло, ще бъдеш кон; ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша. Човешко тяло трябва да имаш. Тогава възразяват: „Не е важно тялото, но духът“. Ти духа виждал ли си го? Казваш: „Този дух живее в тялото“. Щом духът живее в тялото, това е съвсем материалистическо схващане. Щом живее в тялото, заема място, пространство; а всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух. И хората спорят сега: може ли това, което не заема пространство и място, да живее някъде? Това са разсъждения.

Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, а в даден случай изменяте едно понятие, как ще го оправите? Да кажем, че това е в тялото, а ние това тяло много малко го разбираме… Какво нещо е тялото? Материалистите казват, че тялото е всичко. Приемам това от тях, така е; за мен обаче то е безразлично. Аз бих ви казал така, ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща. Тогава къде е противоречието? Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ? Това са две определени неща, но в какво седи различието? Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде; бащата ще Ă донесе автомобил, ще се качи. Тя е аристократка, не се помръдва. Той дойде, сложи я на едно място – и на което място я сложи на стола, там седи. Когато в света не искате да се движите, когато искате да седите на едно място, и вие имате характера на майката. Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата. Него дето не го търсиш, там ще го намериш – т.е. не можеш да го намериш никъде. Бащата е навсякъде и никъде не е.

Сега някой се е напил и казва: „Без ума си бях“. Като се е напил човекът, умът му го няма; като изтрезнее, умът му е намясто. Питам сега: като се напие, къде е отишъл умът му? Това е едно положение, то има една практическа страна. Представете си, че имате разположение на духа – вие сте радостен, весел, чувствате едно хубаво разположение. В този момент изгубите тази радост, измени се състоянието ви – радостта се изгуби и дойде едно скръбно състояние, песимистично. Животът ти се обезсмисли, не искаш да живееш, а искаш да се самоубиеш – какво ли не искаш да направиш. Питам сега: откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта? Това също не знаете. Казвате: „Изгубих радостта си“. Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то все-таки е останало някъде, на някое място е паднало.

Казва някой: „Изгубих мира, радостта си изгубих, щастието изгубих“. Неща, които се губят, са материални. Ти не знаеш на кое място са изгубени… Материалните неща по земята се губят, по земята някъде са паднали. Питам сега: как е станало, че си изгубил щастието? Представи си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя си банка е фалирала. В ума ви иде идеята, че парите, на които уповавате, всичко това е изгубено – и веднага се измени състоянието ви. Вие сте студент, мислите с тези пари да завършите или пък искате да си купите къща. Питам сега: каква връзка има между стоте хиляди лева и вашето щастие? Парите имат ли някакъв живот, с тях говорил ли си? Неми са тия пари, но където ги покажеш, хората разбират от езика им.

Парата не знае да говори никакъв език – ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът. Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любовта, за Господа не искам да работя“. Защо тебе, който му говориш с думи и казваш: „Учи, работи заради мен“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи? Как ще си обясните това? Ако можете да обясните това, ще обясните и противоречията, които седят във вашия живот. Например вие мислите, че като завършите университет, ще станете щастливи хора; или че ако завършите някое изкуство, ще бъдете щастливи. Не е така: ако завършите училище, страданията ви ще се увеличат. Щом човек завърши университет, ще се увеличат страданията му… Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли? Но ако на един учен, който е завършил четири факултета, му кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже? Какво разбирате под думата говедо? Че той нищо не знае.

Сега по какво се отличава един човек от говедото? Едно говедо по какво се отличава? Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид е произлязъл от друг. Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си. Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон; минал ли е човекът през формата на животно? Или другояче казано: ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, той се проявява физически. Другите казват, че живее. В единия случай ние вземаме думите в обикновения смисъл. Да кажем, духът бил ли е във формата, защото всичките неща стават постепенно. Духът бил ли е по-рано в ръката, че после да е минал в тялото?

Допуснете, че аз ви пиша. Какво да ви напиша сега? „Знанието е сила.“ Аз, който съм писал, в писаното ли съм? Като напиша „Знанието е сила“, дали съм в това, написаното? Нали аз го написах? Нали казваме, че Бог е направил света – в света ли е Той? Е ли е Бог в това, което е направил? Ти напишеш едно любовно писмо – в писмото ли си вътре? Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел – в писмото ли сте вътре? Какво влагате в туй писмо? (Чувства.) Чувства могат ли да се влагат в това писмо? В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства. Какви чувства ще вложиш в едно писмо? Кое е онова, което радва човека в писмото, това аз искам да зная от вас. Това е ваша работа, вие да ми го кажете. (Някаква идея е включена в писмото.) Никаква идея не можеш да включиш в писмото. Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можете да включите някаква идея или вашите чувства, вие градите живота си върху пясък, това са самозаблуждения. Щом в едно писмо включите чувства, ще се разгневи вашата възлюбена, ще сложи писмото в печката. Какво става тогава с вашите чувства? (Те не изгарят.) Ама ти изгаряш. Аз говоря на ваш език – вие казвате: „Изгори ме“.

Казваме, че нещата са реални и нереални. Разбираме, че нереалните неща са относителни, а реалните са постоянни. Има постоянни величини, но нито един от вас не борави с постоянните величини. Вие работите с постоянни величини, които считате за реални. Представете си, че зимно време някой от вас може да ходи с кънки по водата. Някой казва: „Христос по водата е ходил“. И аз мога да ходя по водата зимно време. Но кога? Зимно време. Аз като Христа по водата ходя, никак не потъвам. Не е ли право? Но зимно време ходя. Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя. Следователно при известни условия вие извършвате дадени неща, а при известни условия – не. Зимно време по водата можете да ходите, но лятно време – не. Лятно време плувате по водата. Това, което можете да направите през зимата, през лятото не можете да го направите; и което можете да направите през лятото, през зимата не можете да го направите.

Вие казвате: „Аз съм вярващ в Бога“. Питам сега: каква е разликата? С тези неопределени работи – „вярващ“ и „невярващ“ за вас са неопределени работи – какво ще направите? Един мисли, че е вярващ, и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая. Вие създавате вече един изкуствен свят. Вие в рая не сте били. Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди. И двамата спорите за нещо, което не знаете. Нито ти знаеш, нито той знае. Той е невярващ, ти си вярващ. Как ще докажете, че има рай?

Вземете, в музиката има степени. Някой е добър певец, но слухът му не е развит. Каква ще бъде критиката му върху музиката? (Неправилна.) Каква е нормата за правилната критика? Например вземете, че един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят и разбират от ноти като него, ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват друго нещо. Например ти, който разбираш от музика, като минава той от една гама в друга и като слушаш, знаеш къде е минал, къде е вложил нещо свое, какво е сменил.

Допуснете, че в музиката имате един тъжен пасаж. Кои са тъжните пасажи; кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете до, ми, сол, до (Учителя го изпя), ако вземете си, тъжно ли е? Защото като наредите тези ноти, които иначе нямат никаква тъга, вие искате да ме убедите, че като ги наредите, те ще имат тъга. Имате при си и ми полутон – и искате да ме убедите, че е тъжен полутон. Това е една врата, през която ти влизаш. Къде е тъгата тогава? (Ами ако вратата е тясна…) Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата врата се разбира място, през което можеш да минеш. Между ми и фа имате полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате ре с бемол, има ли някаква тъга? Обаче музикантите в музиката може да сложт нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но това е магия в мен – самата нота никаква тъга не съдържа. В музиката няма никаква скръб – музикантите правят тези работи.

Вземете думата скръб. Имате буквите с, к, ъ, р, б и после ъ5 – става скръбъ. Де е скръбта сега? С-то означава гърбица, то е символ, гърбица на една камила. К-то означава една лодка, която плава по морето; р-то означава ръка, която е хванала нещо. Къде е скръбта, какво е тя? Значи човекът, който съединява тези букви, слага нещо вътре. Дълго време може да ти отнеме, докато разбереш, че има известна скръб, но това е твое понятие. Например ти си изгубил парите си и скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който е взел парите – той пък се радва. Следователно твоята скръб на какво е равна? На радостта на онзи, който е взел парите; неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее до, внася скръбта си в до; радостният, като пее, внася радостта си в до. Всеки артист може да вземе най-хубавата мелодия и да внесе един тънък оттенък в нея, като свири на пианото. В тона той внася известна енергия и музикални трептения, които се отличават.

Ще кажете сега: „Вярно ли е това?“. Вие музиката я чувате: музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, произвежда особено впечатление. Известен човек като умре, вие скърбите за него. Това може да е някой ваш роднина. Но представете си, че като умира, този ваш роднина ви оставя 500 хиляди лева. Тогава като умре, вие ни най-малко не скърбите, а се радвате, че е умрял. Защото ако не беше умрял, 500-те хиляди лева нямаше да ги остави. Вие скърбите – защо? Понеже той ви е обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял и не е могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева; скърбите за един ваш приятел не че ви е оставил, ами че очаквате нещо от него. Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви го даде, не скърбите, ако не ви го даде, скърбите. Ала за самия него, че си е заминал, и пет пари не давате – вие скърбите за онова, което е обещал да ви даде.

Например често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така? Че откъде знаете, че той не ви обича? (От неговите отношения.) Това са големи заблуждения. Той е един създаден изкуствен свят. Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме. Страданието е един изкуствен свят – ние го създаваме и ние можем да го премахнем. Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща – стане ти неприятен. Не че човекът е неприятен, но ти си му дал хиляда лева, а той не ти ги връща – и веднага в тебе се образува неразположение. Казвате: „Не е честен този човек“. Е, допуснете, че има един певец. Вие очаквате да ви пее, но той не иска да ви пее. На вас ви става неприятно. Ако пее, сте доволен, че ви е пял. Един певец ви е пял – и вие сте радостен; не ви е пял – неразположен сте.

В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското Цвете мило, цвете красно – вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец. Каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист и певец е изпял Цвете мило, цвете красно и вие сте доволен, но баща ви умре. Представете си после, че един обикновен певец изпее песента и вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: „Снощи един пя Цвете мило, цвете красно. Той е късметлия човек, баща ми оздравя. А онзи като пя, баща ми умря“. Такива съчетания стават в света.

Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури. Никога не защитавайте вашето верую – истинското верую не се нуждае от никаква защита. „Ама ти вярваш ли?“ Във всичко, което е, вярвам; във всичко, което не е, не вярвам. В това, което не е, какво ще вярвам? Можеш ли да вярваш в един човек, който не се е родил? Който е сега в живота, в него можеш да вярваш. Пита някой: „Ти в Бога вярваш ли, в някой идеал?“. В какъв идеал? Вярвам във всички идеи, а не в идеалите, които са сега. Има ли бъдещи идеали? Тогава, ако има бъдещи идеали, има и минали идеали. Значи миналите умряха, бъдещите остават да живеят. Ами сега какво става с настоящите идеали, какви са настоящите идеали? Вашият идеал е да станете учен. Идеал е това, съгласен съм с вас; аз вярвам в сегашните ваши идеали.

Казвам: ако сега можеш да пееш, и за в бъдеще можеш да пееш; ако сега не можеш да пееш, и за в бъдеще не можеш да пееш. Изпейте ми една песен сега, а не какво ще пеете утре. Какво ще ми пеете за бъдещето; ако вие станете един певец, как ще пеете сега например? Сега коя песен ще изпеете, как ще я изпеете? Имате една песен  – Тъги, скърби. (Учителя пее „Тъги, скърби“ по народен мотив, тъжно, провлачено, после изпява нашата песен „Тъги, скърби“.) Каква е разликата? Това е идеята вътре. Каква е тъгата ви? Например вие не сте получили нещо. Там е заблуждението ви: вие всички мислите, че нищо нямате, там е заблуждението ви. Всичко имате, но вие мязате на Земята, която скърби, че няма нито едно дете. Къде е радостта Ă? Тя трябва да се радва на тези деца, които са по гърба Ă – те отгоре ходят, играят.

Сега вие мислите: ако Земята рече да роди, какво ще бъде детето Ă? Тя вече има едно дете около себе си. Учените хора не са съгласни, че Месечината е нейно дете. Тогава как е възможно това дете да не прилича на майка си? То е безлюдно, съвсем е бамбашка. Майката става зелена, става млада, а това дете, което е родено от нея, на него нищо не расте. Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме. Това не е критика, аз не критикувам нещата, а ги поставям вие да разсъждавате. Защото под думата месечина, под думата слънце в старо време са разбирали идеи. Всеки си е имал по една месечина. Месечината е потребна за вечер, денем тя не е потребна. Вечерно време, като няма какво да правиш, може да се грееш на Месечината.

Ами че ти, когато разчиташ на хората, значи се грееш на Месечината. Ти уповаваш на баща си да ти остави нещо, уповаваш на чичо ти да ти остави – така не се ли грееш на Месечината? Дотогава, докогато човек разчита на хората, той не се ли грее на Месечината? Това го помнете като правило: дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което Природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, докато разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа и на своя дух, ти си на правата посока. Щом чувстваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш. Не е лошо това – всичко от тебе зависи. Ако си много скръбен, претоварил си се – имаш повече, отколкото ти трябва.

Та казвам: когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте се. Вземете, поразговорете се със страданието – страданието има език, поразговорете се с него. Ти кажи на страданието: „Защо си толкова скръбно?“. Попитай страданието в себе си защо е толкова скръбно, кои са причините? Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен. Ти не си човекът, който скърби, в тебе има нещо, което скърби. Попитай го защо скърби. Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената, нямате за задача да умрете, но искате да представите един автор, който е написал една драма или една трагедия – че е накарал своите деца да умират, а неговите деца вие ги наричате действащи лица. Но на този автор му е дошло на ума и – иска не иска някой да умре – той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш. Ти умираш, а след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш. Как умряхте? Много хубаво умряхте. Умира той, без да е умрял.

И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор. Щом скърбиш, значи играеш роля. Някой е написал тази драма и ти играеш. Казваш, че скърбиш в света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама това са отвлечени работи, няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш за скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително. Това, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. (Например да ни се отнеме въздухът.) Че има същества, които живеят и без въздух! Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи да живее и без въздух. Нали рибите например, като оттеглиш водата, ще умрат. Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората.

Значи там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва. А пък в света има същества, на които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора. Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха. С тази философия човек не може нищо да постигне. Помни: ти ставаш артист, завършваш училище, а утре умреш… Питам: каква философия има в това разбиране? Няма никаква философия – това е залъгалка. Или влюбил си се в някого или в някой предмет – това е забавление, не е наука. Но казвам: ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос, философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост. Аз нямам нищо против това, не защитавам никаква теза. Някой казва: „Защо скърбиш?“. Всичките скърби на хората на какво се дължат? Казват, че някой е умрял, защото е нямал въздух. Хората от липса на въздух не умират. Преял е много, умрял е от ядене; ударил го е някой в главата и е умрял… Но казвам: няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството. Ако ти, като умен човек, разбираш законите на Природата, в това безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш.

Сега живеете относителен живот. Този живот е изкуствено създаден от нас; ние имаме един изкуствен живот. Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак и като ходиш, хлопа. Но казвам: по-хубаво е да имаш един естествен, същински крак. Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях. Ако морската звезда може да създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка като не можеш да създадеш, къде ти е умът? Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак, а морската звезда може да създаде. Тогава кой е по-умен? Ти ще изучиш законите на тази звезда, за да можеш и ти да си създадеш една ръка. Аз нямам нищо против всичките ръце и крака, но дървения крак ти не го чувстваш. Той е само едно удобство.

Има временни идеи, които помагат на човека. Човек може да си счупи дървения крак, но като има пари, ще му направят друг. Та казвам: човекът трябва да се освободи от неща, които не са реални. Има неща в света, които не са реални. В какво седи нереалното? Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият. Там е тяхното заблуждение. Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат. Там е тяхното заблуждение. Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите. Ако вярваш в Бога така, както вярваш сега, това е заблуждение. Ако вярваш в Бога така, какво ще допринесеш? Какво основно нещо ще допринесе тогава вярата ти в Бога? Тъй, както се проявява в религията, вашата вяра нищо не допринася.

Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа. Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква. Ако ти не вършиш Волята Божия, какво ще те ползва това? Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля. Как ще вършиш Неговата воля? Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш. Ако го слушаш, има смисъл. Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, това нищо не значи. Тогава бащата счита, че той не е от разумните синове.

Най-първо трябва да се заемете да измените вашите възгледи. Казвам, че светът е училище. Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и го разберете. Вие всички имате едно престараване в себе си. Всички вярвате в някаква фаталност, всички очаквате да дойде някакво бъдеще. Донякъде това е вярно, ако вие очаквате на бъдещето. В астрологията има сложени известни съчетания на планетите. В човека има вложено нещо и той трябва да развива вложеното.

Има един друг живот, който е реален. Този живот, който имате, не е реален; това, което имате в себе си, не е реално. Така, както ледът е реален зимно време, лятно време той ще се измени, ще се стопи. Следователно вие трябва да разбирате това състояние, което имате. Тъй както се виждате, ще се измените един ден. Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите? Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен. Казват ти: „Хайде, задигай се оттук, върви си“. Какво ще правиш? Ще се зароди едно желание в тебе да умреш.

Що е умирането? Да си заминеш от този свят. Къде? Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват. Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира. Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре. Човек вярва, че ще се подмлади, затова дава духа си на Бога. Даването на духа значи минаване от ограничения свят, от временния живот, във вечно състояние: от този живот минаваме в реалния живот. Реалният живот е онзи, в който чувствата не се изменят, мислите не се изменят. В реалния живот ги няма тия промени, които сега имаме. Дадена ли е дума, тя е дадена; направено ли е нещо, то не се изменя в целокупността.

Има трудни въпроси. Големите математици като мислят за тях, там човек може да полудее. Аз не искам да ви накарам да мислите за неща, които внасят смърт. Онези, които се занимават с математика, казват, че линията е направена от точки. А в математиката се казва, че точката не заема никакво пространство. Значи една права линия заема безброй точки. Тогава в относителната математика имате правата А1В1 и АВ.

Линията А1В1 е два пъти по-голяма от АВ; АВ е два пъти по-малка от А1В1. (Фиг. 1) В другата математика казват, че двете линии са равни. И двете линии съдържат безброй число точки. Как е възможно точките, които не заемат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство? Как ще обясните това? (Движение има на точката.) Туй, което не заема никакво пространство, как може да се движи? Движението е в пространството. Движението е известно отношение. Математиката казва: „Отношение“. Но за да се осмисли отношението, математиката дава подтик. Движението съществува в пространството. Не че пространството не съществува, но ние нямаме ясна представа за него. Пространството не е една линия, едно измерение, две или три измерения – пространството е от безброй измерения.

Вие мислите какво нещо е третото измерение. Съществува ли триизмерен свят? (В него живеем.) Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме. Триизмерният свят е фикция на нашия ум. Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е? Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е? Обичаш някого – това триизмерно състояние ли е? Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми. Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам. Триизмерният свят е проекция на четириизмерния. Следователно вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят. Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят.

Какво представлява плоскостта, що е плоскост? (Проекция на триизмерния свят.) Триизмерния свят може да го видим в проекция. Този триизмерен свят иначе не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в нея, можем. Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за теб. Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството; третото измерение ще бъде във времето. Ако си в плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе. Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш. Ти ходиш в една посока, в друга посока – това са две измерения. Третото ще бъде идеал: нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение. То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай. Тогава този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения?

Сега раят не е на Земята – той е горе, в четириизмерния свят. По какво се отличава четириизмерният свят? В този свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш. Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, ти не можеш да умреш там. Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата. В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще засвириш изведнъж. Като си представиш, че не свириш, не свириш: каквото кажеш, става. Там не се изискват четири-пет години да свършиш университет – като постъпиш, изведнъж знаеш всичко. Там пък време ти отнема, докато се убедиш, че можеш да станеш нещо: ще седиш и ще мислиш. Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш. Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен.

Турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай!“. То е така: това, което ви казвам, то е вярно. В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на Земята. В триизмерния свят човек е ограничен, мъчно стават работите – трябва ти цял живот, за да достигнеш едно малко постижение. Някой учен по астрономия, за да добие известни сведения, трябва 40, 50, 60 години да работи.

На вас казвам: вие си дръжте старото, вашето; заради новите идеи не оставяйте вашите стари идеи. Вие сте в черупката дотогава, докато не се измените. Сега както и да ви представям онзи свят, външно колкото и да е красив той, не се измамвайте да излезете вън от себе си. Все-таки трябва да има една квачка и тази квачка мяза на вас. Дълго време трябва да седите при квачката – тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката и излезте навън. За човека законът е същият. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има и тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не го придобиете в себе си, не напущайте старото. Когато ви се даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, тогава напуснете старото.

Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят, работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш; не влагай в ума си мисълта: „Аз не съм даровит“. Ти може да кажеш: „Аз не мога да свиря“, но тогава сложи идеята: този човек, който свири, е посветил на това 20 години. Той е свирил 20 години по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът. Толкова години е свирил! Значи ако ти посветиш същите години, ще имаш същото. Сложи това, възможното! Сега ти ще туриш мисълта дали ще имаш условия. За онова, към което имаш желание, ще имаш условия. Условията ти не ги създаваш изкуствено, вие сами не си създавате пътищата. Природата, като е поставила нещата, има за всяко нещо пътища. Не създавайте изкуствено път в себе си. Всички страдате от изкуствени пътища, които вие си създавате.

Тия изкуствени пътища са хубави. В един град можеш да създадеш изкуствени железници и пътища. Но ако тръгнеш със своя аероплан, този път не съществува. Казвате: „Пътища ни трябват“. Съгласен съм, че ни трябват пътища; ако пътуваш с железница – тогава трябват изкуствени пътища. Но ако пътуваш с аероплан, какви пътища ти трябват? Като тръгнеш по морето, пътища ще създаваш ли? Там те са създадени, ти трябва да знаеш накъде да вървиш. Този път няма да бъде по права линия: можеш да правиш завои, кривини нагоре, надолу, може да се качваш, да слизаш, без разлика. Нещата не стават тъй, както вие искате. Значи това, че си закъснял с една година, с две, с десет години, няма нищо. Ами сега къде е злото? „Днес е притупало.“ Ти днес ще отидеш да свириш, но днес като начало – след десет години ще бъдеш музикант. „Тогава няма да бъда млад.“ Каква е разликата, че си млад или стар? Това е философска идея. Ти си всякога млад; онези, които остаряват, са се чувствали стари. Ти мислиш, че си сиромах, затова си сиромах; мислиш, че си болен, затова си болен – нищо повече.

Да ви определя как си създавате препятствия. Представете си: аз съм пътник и нося камък, оставя го на пътя; цяла година пренасям камъни на пътя. И когато мина някога, ще намеря натрупана преграда. Като дойда там, при преградата, кой е причината? После пак може да премахна тия камъни – ще премахна едни, втори, трети. Всеки един от вас може да очисти пътя си. Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“. На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ – и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“. Сега вие практически постоянно правите това. Вие всички сте кандидати за велики хора, всеки един от вас ще сложи някаква идея за някакво величие. Но понеже не е станало това, което е предполагал, той е нещастен. Оставете вашите въображаеми величия. Ти си величие с това, което си, сега има нещо вложено в тебе. Сили се да постигнеш това, което можеш.

Представете си: вие сте беден, а искате да вървите в училище. Другият е богат – и той иска да ходи. Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш. Той отива там по-рано, понеже пътува с такси, та не се изморява, удобно му е. Но представете си, че онзи, който отива с такси, не може да учи; другият, който ходи без такси, учи. Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището. Питам тогава: кое е за предпочитане – с такси ли да ходиш в училището, или да учиш по-хубаво? Да получиш ли едно щастие, или да го изгубиш; или пък като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш – кое е по-хубаво? Второто положение. Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта, или първо да дойде скръбта и после щастието? Второто положение. Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо. Скръбта не е нищо друго в света освен липса на някаква реалност. Ти си скръбен – липсва ти реалното. Когато липсва реалното, това, което дава живот, тогава иде скръбта. Следователно скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик. Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим.

Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този – това ние наричаме идеал. Щом ти затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят ти е затворен. Щом се отвори тази врата, веднага се движиш към реалното, което можеш да постигнеш. Не е въпрос дали ще го постигнеш. Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да го постигнеш. Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен. Дали хората са го затворили, или ти си го затворил – две причини има. Пътя можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят. Има и друго едно положение – и тогава има една друга възможност на Природата. Пътувам, а Природата е затворена. Ти си надарен – не ударен, но одарен, имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, а нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, можеш да станеш музикант.

Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва“. На теб ти трябва музика, за да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в теб, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че има тази равнодействаща сила, има възможности. Без музика ти не можеш да учиш: музиката и поезията така вървят. Музика и поезия – това са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. Туй е отворен път за постижение на съвършенството, защото идеалът на човека е съвършенството.

Коя е основната мисъл, дето остана във вас, сега какво разбрахте? Онова, което сте разбрали, за него ще ми платите, а онова, което не сте разбрали, за него няма какво да плащате. Сега каквото разбрахте, ще плащате. Какво разбрахте, кое беше най-важното? Това, което виждаш, реално ли е? Нещата временно съществуват и изчезват. Явява се художествена картина на екрана, но тя е реална, докато е на екрана; реална е от наше гледище. Един човек като умира, къде отива? Материята не се губи: нали нищо в Природата нито се създава, нито се губи? Та казвам сега: това е идея. Светлината е нещо, което е реално. Това, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина е във всички измерения. Тя съществува като елемент – това, което не заема никакво пространство. Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие в какво вдигате перпендикуляра? Да кажем, че вдигате перпендикуляр върху правата линия, или в плоскостта вдигате перпендикуляр. В куба може ли да вдигнете перпендикуляр? Там имате вече четвъртото измерение. Ние не знаем направлението на този перпендикуляр. Перпендикулярът към една плоскост знаем какъв е, а перпендикуляра на четвъртото измерение не знаем. Трите перпендикуляра ги знаем, можем да ги сложим на плоскостта, но четвъртия не можем.

Това, което не разбрахте, за него няма да плащате. Ще се спрем друг път върху онова, което не разбрахте. В мисловния свят може да станат такива промени, които не могат да се обяснят. Ако се отворят всичките прозорци на този салон, та да изстине, ще се измени вашето разположение. На какво се дължи това, коя е причината? На изгубването на външната и вътрешната топлина – и веднага се изменя вашето разположение. Вие ще се свиете и тогава, каквото и да ви се говори, студът, който ще влезе, ще занимава вашия ум повече. Сега топлината ви разполага да слушате. Значи знанието се предава през топлината повече, отколкото през студа.

Има една практическа страна. Дълго време човек като гледа картината, какво се придобива? Добива навик да гледа картини. Ако се турят само някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина? Той е нахвърлил сенки. Сенките дават дълбочина, за да има контраст. Светлите и тъмните места в картината дават проекция, а тъмните неща дават фон, дълбочина. Светлините какво дават? Изпъкналите неща са светли, а вдлъбнатите са тъмни. Значи на какво се дължи това, защо изпъкналите неща са по-светли, а вдлъбнатите – по-тъмни? Защото не става пречупване във вдлъбнатините, отражението не става еднакво.

Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят, трябва да имаме начин за превеждане. Нали вие превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш? Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме. Ние виждаме човека в черно – трябва да правим превод. Правиш превод от неговото лице, от веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние. Преводите може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни.

Казвам: върху тия, неразбраните работи, вие ще мислите. За да изпълниш Волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му. Трябва да знаеш онзи език, на който Той говори, да Го слушаш, другояче не можеш да изпълниш Неговата воля. За да можеш да слушаш един професор, трябва да разбираш неговия език, термините, с които той си служи, трябва да разбираш предмета. Щом не знаете неговия език, знанието ще бъде неизвестно за вас – терра инкогнита.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 13 декември 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев