1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Неизменното в човека

 

Отче наш

 

Имате ли зададена тема? Каква е? (Връзката между органичния и неорганичния свят.)

Четете темата. (Няколко души прочетоха темата.)

Втория път пишете върху темата Силни и слаби впечатления и какво е слабо впечатление.

Ако някой би ви задал въпроса: „Каква е разликата между сладкото и силното вино, което опива?“, как ще определите опияняващото? Една разлика има по вкус. Сладкото има сладчина, но виното, което опива, и то има вкус. Какъв е вкусът на онова, което опива, нали сте пили вино? Някои от вас сте пили, но сте забравили. Вземете нещо друго – каква е разликата между сладкото и киселото? Съществена разлика има.

Учете се да разграничавате. Вие всички сте склонни към обобщение, но обобщението още не е наука. Обобщаваш в едно изречение: богатият е тежък, а сиромахът е лек; богатият е умен, а сиромахът е глупав; богатият е доволен, а сиромахът е недоволен. Има една съществена разлика между богатия и сиромаха. Като се дойде до органичното царство, между сиромаха и богатия има грамадна разлика. Писанието казва, че богатите няма да влязат в Царството Божие. Защо няма да влязат, как ще го определите? Богатият през малка дупка не може да мине. Понеже Царството Божие е най-малката дупка, богатият не може да мине оттам. А понеже сиромахът няма нищо, той може да мине през малката дупка, може да влезе в Царството Божие.

Това е външната страна, това е в материално отношение. Ако кажем, че някой човек е богат с ум и добродетели, а друг е сиромах с ум и добродетели, тогава кой ще влезе в Царството Божие? Пресилена е тази работа. Богатият няма да влезе; онези, които са материално богати, те няма да влязат в Царството Божие, а които са сиромаси в материално отношение, те ще влязат. Няма някой от вас, който не иска бъде богат – значи не сте кандидати за Царството Божие. Кандидати можете да бъдете за Земята, но не и за Царството Божие. Вие поставяте едно малко уточнение: „Много не искаме, а малко…“. Тук трябва да се направи една дефиниция за неправедното богатство и за праведното богатство.

Какво е предназначението на учениците от първи клас, какво е предназначението на учениците до четвърти клас? Предназначението им е да влязат в прогимназията. Какво е предназначението на тия от трети клас? Да влязат в гимназията. Англичаните и американците трите класа ги наричат академия, учениците – академици, а четвъртите и петите класове наричат колегии. Гимназистите са кандидати за университета, студентите са кандидати за света. Питам тогава: кой ви е дал право, без да завършите университет, да бъдете кандидати за света? По някой път искате да живеете в света. За да живее човек в него, той трябва да бъде подготвен. В Природата ти не можеш да влезеш в известно царство, без да бъдеш подготвен. На общо основание ще се подчините на реда в Природата. Някой път протестирате в света, че нямате място, нямате положението, което искате. Че как ще имате? Трябва да имате едно определено понятие за света. Вие вземате обратната страна, тъмната страна на света.

Говорите за органичен и неорганичен свят. По липса на думи го наричам така. Щом неорганичният свят стане органичен, той е изгубил нещо: изгубил е в едно отношение, спечелил е в друго. Неорганичният свят, щом стане органичен, губи от своята чистота. Неорганичното е всякога по-чисто. В растенията има донякъде чистота. Щом влезете в животинското царство, там нечистотата се увеличава. Като дойдете до човека, нечистотата е най-висока – в него нечистотата е дошла до максимум. Човекът е най-умното, но и най-нечистото същество.

Грехът не е нищо друго освен нечистота, той е крайната нечистота. Това, което наричат грях, е нечистота. Най-нечистото същество е човекът. Сега питат: „Кое същество е най-нечисто?“. Нужно е едно малко разграничение. Вие сега мислите, че човек е чисто същество. Голямо миене има от външната страна – другите не могат да се къпят толкова, колкото човекът. Само рибите, които живеят във водата, го надминават по миене. Но вземете човека в неговото съзнание, в неговото подсъзнание – какви ли не мисли има, какви ли не чувствания, които са нечисти. Вземете всяка мисъл не като грешна – най-първо тя е нечиста. Грехът е после, това е друго състояние.

По какво се отличават благородните метали от простите? Едните се окисляват отвън, нечисти стават, образува се една ръжда. При другите, благородните метали, окисляването е много слабо, а някои почти никак не се окисляват. Тогава значи, че ако вие се окислявате, имате изобилно количество от най-неблагородните метали. Вкисването е признак, че сте богати с неблагородни метали. Някои от вас, понеже не сте запознати със съвременната наука, която върви напред, ще видите, че много учени хора в света са просто деца в някои отношения. В едно отношение те са учени математици, а в много малки работи са като децата. Учените като паяка отлично оплитат мрежата, но друга работа не умеят. Много голям майстор е паякът, от една каша изплита тънко влакно, но е специалист само в тази област. Той има понятие от метеорология. Щом се развали времето, взема в съображение известно положение. Той има стратегия, измерва геометрично. Като се пусне от едно място, строи нишката, прави математически изчисления, чака вятърът да го отвее, залавя се за друго, започва да прави мрежата и я направя. В този паяк се събужда съзнанието, че трябва да мисли при много големи несгоди. Ред поколения при паяците са претърпели големи несгоди и с? а се научили да предат. Кога са научили това изкуство, кой ги е научил?

От незапомнени времена рибите в океаните имат по опашките електрически лампички, имат и на главите си, навсякъде имат такива лампички. Преди колко милиона години са го научили? Носят ги по наследство, като че се раждат с тях. Прави ги някой, окачва ги. Защо им са лампите? Те не са за развлечение. Най-първо са нужни, за да им показват храната. А може би и те не искат да ходят в тъмното. Голяма тъмнина има долу. Колкото пластовете са по-дебели, толкова повече лампички имат. Направили са си лампички, за да си намират храната.

Казвам: знанието на човека е светлина. Щом ние говорим за човешкото съзнание и за човешкия ум, подразбираме светлина. Щом имаш ум в какъвто и да е смисъл, този ум произвежда светлина. Тогава лошите хора и добрите хора се отличават по едно качество: лошите употребяват светлината само отвътре, а добрите – отвътре и отвън. По някой път, когато лошите искат да скрият своята грешка, скриват светлината отвън, за да не се вижда, а добрите слагат светлината отвън, когато искат да покажат своето добро. Добрият слага светлината отвън, за да се видят неговите дела – че са добри; а лошият скрива своята светлина, за да не се види, че неговите дела са много лоши.

Казват за някого, че си крие светлината. Защо я крие? Интересите не му позволяват. Нали сте ходили в тия манифактурни магазини? Най-калпавите дрехи там ги слагат в най-затънтеното кьоше, където има малко светлина, и в тъмното не можеш да видиш какъв е платът. Казват: „На светлината се разваля. За да не се развали платът, трябва да бъде на тъмно място“. Като го вземеш, той е най-калпавият плат, разваля се. Като го извадиш навън, виждаш, че не е такъв, какъвто го искаш.

Това са неща, останали от памтивека в човека, наследствени черти. Например какви са съображенията на един търговец, който е сложил тия калпави платове на дъното? Има си свои съображения човекът. Или пък някой гостилничар – и той си има съображения, та като остане ядене от миналия ден, го слага в новото, разбърквайки го. И хлебарят прави същото – останалия хляб, който не се продава, го размива, слага го в новото замесено брашно. По някой път в хляба намирате някое парче от стария, опечено отново. Ядеш, ала виждаш, че хлябът не е така вкусен.

Такива хора с малко развалят хубавите работи. Ти не можеш да намериш хубаво вино да те опие – постоянно наливат вода; виното се увеличава и престава да бъде опиващо. Най-първо е било хас вино, после изгубва това качество, понеже като източат един килограм, наливат един литър вода; два килограма източат – два наливат, докато най-сетне виното изгуби своя вкус. Ако иде един праведник, когато кръчмарят е докарал виното на вода до последния номер, какво ще каже? Ако се съберат двамата, ще имат диаметрално противоположни възгледи за това вино. Единият ще каже: „Калпава работа, не е хубаво това вино“, другият ще намери, че е хубаво за пиене, защото това вино се приближава до водата.

Така във всинца ви има два противоположни възгледа: възгледът на вашата плът – на пияницата, хасъл бекрия. Аз наричам плътта баш бекрия, а духа – трезвия човек. Духът е трезвият, а плътта – хас бекрия. Сега духът се стреми да възпита хас бекрията, да го направи въздържател. Там е всичката борба – говори му, учи го, доказва му; но той тъкмо ще реши, че няма да пие, и пак се подхлъзне. Онзи пак му проповядва – имат си работа сега.

За да стане мисълта малко по-ясна, ще направя едно сравнение: плътта е месоядна, духът е плодоядец. Всички хора, в които плътта е силна, без разлика, са месоядци; всички, в които духът е взел надмощие, са плодоядци, няма разлика. Месоядството се дължи на силната човешка плът, затова те вървят заедно. Онези, в които е силна плътта, имат благоутробие. След като се наяде такъв, тегли му една чашка десетгодишно винце и казва: „Хубаво е, в реда на нещата е“. В закона на плътта е това. Пък какво лошо има да пие човек винце? Какво казва там Свещената книга? Това е за пиянството. Да пие човек, но без да се опива. Лошавината на виното седи в това, че е направено от ония много нисши микроби и от изверженията на тия микроби. Следователно то е развалило своята сладост, в него се е образувала малка стипчивост, малка киселина, малка лютивина; после то е опиващо и ограничава малко човешкото съзнание. Тия нисши животни оставят своите качества.

Зная ги онези, които пият – някои от тях са много замислени, преди да се напият, а като се напият, оправя се езикът им, дърдорици стават, бърборят. Някой е мълчалив, но щом започне да се напива, почва да пее, дори като върви по пътя, пее навсякъде. А други, като се напият, изваждат нож, искат да се бият. И със столове се бият, пехливани са. Това показва какви са били онези, които са направили виното. Тия малки буболечици са внесли нещо много лошо във виното. Сладкото вино е благословение, но това, опиващото – не.

Ще ви наведа на друга мисъл: не само виното ферментира, но и човешките чувства. Има едно астрално вино, което ферментира – ферментиране на чувствата има. Има едно вино в менталното поле, в умствения свят, умствено вино – и то ферментира; известни мисли ферментират. Някои от вас сте въздържатели на физическото поле, но баш бекрия сте в астралния свят. Други сте въздържатели във физическото поле и в астралния свят, но в умствения сте баш бекрии.

Пиянството не е само на физическото поле. Когато проповядваш въздържание, в трите свята трябва да се проповядва, защото и в трите свята има пияници: на физическото поле, в астралния свят и в умствения свят. Има мисли, които ферментират и в умствения свят, като ги приемеш. И възпитанието във въздържание е да се образуват чувства, които не ферментират, мисли, които не ферментират.

Представете си, че ви каже някой думата мушеник. Това е чужда дума. Преведете какво значи мушеник, каква дума е това? Му. М-то означава слизане в една гъста материя, у-то в египетската азбука показва, че човек е обърнат с краката нагоре и с главата надолу. Мушеник е човек, който слиза в гъстата материя и не знае да мисли. Ш е буква, която означава, че някой иска да направи нещо и да се прочуе.

Една майка имала един син. Тя казвала: „Синко, и от теб човек няма да стане, хората какво ще кажат за тебе? Ще останеш незабелязан, никой за теб нищо няма да говори. Ти къща няма да въртиш със своя ум“. Един ден той се напил. Върнал се вкъщи, легнал – къщата се върти и той казал: „Мамо, ти казваше, че къща няма да въртя, но виж сега как мога да въртя къщата“. Върти се къщата… Вестниците писали, че той се е напил и е направил един скандал. Казва: „Мамо, ти казваше, че няма да бъда прочут, а ето – вестниците писаха за мене“.

Мушеникъ. Мошеникът има условие да се поправи. И-то показва, че в края на краищата, след като направи много грешки, от опитността си той ще дойде до заключение, че не си струва да се живее така. Мошеникът е човек, който, като се намери натясно, ще се измуши отнякъде, оттук-оттам ще мине. Той може да се нарече мошеник, може да се нарече и шмекер. Думата шмекер откъде е дошла? Вие употребявате тази дума, казвате: „Той е шмекер“. После казвате, че е долапчия, прилича на арменски долапи, но знаете ли на какви долапи – където пекат кафе. В думата мушеник опасната страна е в е-то (фиг. 1) – вдясно не е опасно, но вляво е опасно. Сегашните хора, като пишат, не могат да си представят каква голяма опасност могат да си създадат, ако не знаят как да пишат.

Съвременните хора мислят, че са достигнали до върха, че не правят грешки. За отбелязване е, че в сегашната култура стават най-големите грешки. Никога в света не са ставали такива пакости, както сега, в миналото прегрешенията на хората са били много по-малки. Има нещо, което им липсва.

Сега хората търсят ред методи за възпитание. Някои учители спорят трябва ли да се бият децата, или не трябва; трябва ли да се наказват, или не – и после се оплакват, че малките деца, учениците, не могат да седят на едно място. Децата обичат подвижността. Да ги държиш 15–20 минути в едно съсредоточаване е достатъчно, повече не може – трябва им едно развлечение. Ако учителят има един инструмент, пиано да кажем, като им преподава десет минути, да иде на пианото – като започнат да говорят, да им изсвири няколко тона – и те ще утихнат. Той може, без да каже ни дума на децата, да ги накара да направят това, което иска – музикално може да ги накара. А сега ще иде, ще хване едното дете за ухото, ще го разтърси; това ще почука по носа, онова ще почука по носа. И тогава се постига целта, но учителят огрубява. Ти ще хванеш за ухото един ученик, но тази линия на движение ще остави лоши последствия в теб.

Искаш да направиш бележка някому, но не знаеш как да я направиш. Ти не знаеш как да поставяш линията. В дърпането на ръката има една линия, която влияе. Я ми кажете, когато искате да морализирате някого, по кой начин ще му говорите? Всички го правите, но кой е най-правилният начин, не знаете, вследствие на което не се постига целта. Един по-стар приятел имал друг приятел, по-млад, и той ми разправяше как веднъж го повикал, като свивал нагоре показалеца си. Онзи кипнал, разсърдил се – как ще го вика така, с единия пръст, как смее така да му говори – крайно се възмутил. Много други обиди му казал по-старият и той не се разсърдил, но се разсърдил, защото го повикал с пръст. Не се обидил от думите, от движението на пръста се обидил.

Това е едно движение, което не е хубаво. По някой път всички го правите. Прав е този човек. Той е сух кол, забит в земята, там всеки може да се блъсне, нищо повече. После, себе си как викате? И на себе си говорите така. Как трябва да си кажеш? Този пръст носи благородството на човека, достойнството му. В астрологията този пръст е на Юпитер. Трябва да цениш в какво седи това достойнство.

Сега това са отвлечени работи. Идеята, която може да се прокара, коя е? Вие най-първо няма да можете да съедините нещата. Ако човек постави хоризонтално показалец към вас, ще ви бъде ли приятно? Ножът, който ви посочва, или някое шило, с което шият обувки, това е първият пръст. Пръстът може да стане шило, може да стане игла или перо. Вземаш перото, пишеш с него – то е първият пръст. Ако не знаеш как да пишеш, можеш да напишеш много глупави работи с перото. И Христос писа на земята. Какво? Като го написа, всички излязоха навън.

При особени случаи човек може да повдигне пръста си, но съзнанието му трябва да бъде много будно. Като вдигате вашия пръст, съзнанието ви трябва да бъде много будно, за да коригирате ония енергии, които ще се събудят. Например някой от вас се обиди. Ако иска да си отмъсти, той ще наведе глава надолу, ще има един ъгъл от 45 градуса наляво. Хората не разбират психологията на това – вляво е гъстата материя, в която влизат. Така той мисли по кой начин да си отмъсти, избира средства. Ти му говориш, а той гледа надолу, има други съображения. Други хора, след като се обидят, повдигат глава, вдигат носа си. Казват: „Вдигнал си е носа“. В противоположна посока, вдясно, има един ъгъл нагоре.

Ако навлезете в тия работи, ще влезете в друго противоречие. Ъгълът, който се образува, когато един човек си навежда врата и главата наляво и надолу, означава едно, а онзи, който вдига носа си вдясно и нагоре, означава друго. Какво мисли онзи, който е вдигнал носа си? Някои от вас, като се обидите, току си вдигнете носа. Какво мислите да направите? Някой път, като сте правили това, какво сте мислили, каква мисъл ви завладява?

Какви мисли преобладават в човека – не знаете; не знаете какво мисли той. „Мен не ме е страх, аз всички режа.“ Като вдигне глава, той преценява нещата. Там опасността е в друго отношение. Той си дава една преценка, предполага за себе си повече, отколкото може да направи. Казва: „Мислиш, че не мога да го направя?! Мога!“. После, като дойде да го направи, вижда, че не може, и наведе глава. Ученикът, като си знае урока, гледа нагоре, а като го скъса учителят, навежда глава и държи ръцете отпред, надолу.

Когато човек държи ръцете си отпред и надолу, това е един лош признак. Вие не подозирате това. Много деца държат при известни случаи ръцете си така. Детето, като го скъсат, наведе глава, пусне ръце отпред и надолу, казва: „Мен сега ме късат, но един ден, като стана учител, и аз ще ги късам. Като дойдат онези, ще им дам да разберат“. Той ни най-малко не е придобил от тези уроци нещо по-благородно – мисли как един ден, като стане учител, ще се качи на катедрата и също ще къса на общо основание. Някой път майката мисли, че детето, като стои с ръце отпред и надолу, е много смирено. Не, не, ни най-малко, съвсем друга мисъл има в него. То казва: „Мен сега ме мачкат, но и аз ще ги мачкам“. Мисли, че като мачка другите, и то ще се повдигне.

Кое положение трябва да вземе детето? Благонадеждните деца не слагат ръцете си отпред и надолу, а ги пускат свободно отстрани. Някой казва: „Скъсаха ме, но аз ще поправя тази работа“. Най-естественото положение е това – закъсаш ли, не си слагай ръцете отпред и надолу. За да се оправят работите, сложи ги отстрани – и те ще се оправят. Щом ги слагаш отпред, работата няма да се поправи, ще направиш още по-голяма грешка, защото не може да има едно движение в теб, ако няма съответна мисъл.

Всяко движение, което правим в света, не е само наше. Трябва да знаем, че има унаследени движения, но те зависят от един разумен или от един лош живот на миналото. Може би преди 100, 500, 1000 поколения в нас са образувани тия наследени черти. Те са разумни движения. Искаме ли да изправим поведението си, трябва да изменим тия течения, нова мисъл да създадем в ума си. Трябва да влезем в по-възвишените мисли и те ще дадат това направление, което ще ни освободи от навиците.

Много от вас имате такива привички – като не можете да разрешите нещо, започвате да се чешете отзад. Щом човек се чеше отзад, той търси начин да заобиколи по лесен път. Чесането отзад всякога подразбира да минеш, да заобиколиш, да се справиш с една мъчнотия. Ти сега може да минеш така, но втори път ще се натъкнеш на по-голяма мъчнотия. И дядо ти е имал навик да се почесва, и ти се почесваш. Или дядо ти е имал навика да слага пръста си отдясно на челото, на долния край, и ти поставяш показалеца си там, за да смяташ – там са математическите способности. Това е геометрично отношение, формите са там. Ти трябва да смяташ по кой начин, при кои геометрични форми можеш да разрешиш въпроса. Някой се пипа отзад. Там са съвсем други чувства. На челото е умственият свят – ти мислиш как правилно да разрешиш известни мъчни задачи. Някой слага пръст накрая на челото… Някой е седнал, замислил се е, сложил е пръст на челото – и мисли.

Казвам: хубавата мисъл всякога има едно движение, една правилна линия в света – и в тази линия има по-голяма надеждност за постигане на нещата. Хората нея са я сложили да означава линията на надеждата – това е котвата. Тя не е нищо друго освен двата крака, повдигнати на пети. (фиг. 2)

Пръстите показват умствената страна на човека, дланта представлява чувствения свят, ръката до рамото представлява физическия свят. Умствената страна са пръстите, астралният свят е дланта, физическото поле е ръката от дланта до рамото. Следователно ако ти си господар на пръстите, в тебе умът работи; ако си господар на своята длан, ти си господар на своите чувства; а ако си господар на ръката от дланта до рамото (в тази част да се свиват костите), ти си господар на ония физически условия, при които можеш да работиш. Майсторът на физическото поле винаги има сръчност. Със свиването на ръката в лакътя той много въпроси разрешава, но всичко зависи от движението на пръстите, от движението на дланта; и най-после зависи от цялата ръка.

Всичко това трябва да се преведе, трябва да се въведе в съзнанието, за да знаем всяко движение към коя област спада. Някои движения спадат към подсъзнанието, някои – към съзнанието, някои – към самосъзнанието, и някои – към свръхсъзнанието. Защото в даден случай, ако не можеш да предизвикаш едно чувстване или една мисъл в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и свръхсъзнанието, не можеш да имаш съответното движение, не можеш да имаш и резултатите, които очакваш.

Ще ви дам едно правило. Мнозина от вас трябва да дишате. Някои дишат, но навеждат глава наляво, надясно. Когато дишате, не дръжте главата наклонена и много назад. Това е ъгълът на нормалното положение на главата. Какво означава 2/4? Две четвърти от квадрата какво представлява, как ще го разделите? (Като половин квадрат.) (Фиг. 3) В геометрията това е много правилно, но в органично отношение три линии ще дойдат тук, имате 3/4; и после имате 4/4 – последната линия, получавате целия квадрат – ABCD.

Ако имате 1/4, какво означава това; 1/4 как ще я напишете в квадрата? 1/4, 2/4, 3/4, 4/4 как ще ги изразите? Ако имате 2/4, тогава имате две линии в квадрата, но само с линии не можем да изразим 2/4 от квадрата, защото под 2/4 от квадрата разбираме линии, които ограничават пространство с известни възможности. Под това пространство – 1/4, 2/4, 3/4, 4/4 ние не разбираме само линии. Тогава поставяме 1/4 АВ; ако имаме 2/4, тогава може да има АС. Но всякога под 2/4 ние поставяме тия ъгли, които съответстват на взаимодействието. Всеки един ъгъл е център на известна органична дейност.

Всяко пространство, затворено между две линии, които са сложени една до друга, винаги показва, че две същества са в движение в правилна посока. Успоредните линии показват, че действат две разумни същества. Щом линиите не са успоредни, съществата не са разумни, между тях има дисхармония. Само трябва да се знае дали така не се виждат перспективно. Ако има перспектива, успоредните линии, ако се наблюдават под ъгъл, изглеждат, че се пресичат. Те може да са успоредни, но перспективно изглежда, че се пресичат. Като гледате успоредни линии, нали виждате, че те се приближават, без да се допират? Кое е онова, което показва на нашите очи, че двете линии се допират? Това показва далечината в пространството. Линиите отиват много далеч и там, където се пресичат, е най-далечното пространство. Следователно когато виждаме, че тия линии се пресичат, като се пресекат, те имат едно разширение. Две успоредни могат да ви дадат илюзията, че се пресичат. (Фиг. 4)

Това е качество на съзнателния живот. Пречупването понякога зависи от съзнанието. Казва някой, че слънчевите лъчи се пречупват, че светлината, като се прекара през известна среда, се пречупвала. Слънчевите лъчи никога не се пречупват. Където има светлина, има и сянка. Всъщност сенките се пречупват. Защото ако слънчевите лъчи се пречупват, ако лъчите могат да се пречупят, те ще се върнат към Слънцето и не могат да постигнат своята цел.

Казват, че някои лъчи са излезли преди 90 милиона години от някое далечно слънце и сега пристигат на Земята. Тогава на колко места става пречупването? Не, светлината не се пречупва, сенките се пречупват. Сенките имат отклонение, а светлината няма никакво отклонение. Това са метафизически работи. Дали са верни, или не? Те са верни за онези, които разбират; не са верни за онези, които не разбират. Щом светлината се пречупва в една призма, тя е много слаба. Светлината не може да се пречупи – има нещо, което се чупи в светлината, но това не е светлината. Кое е това, което се чупи? Тя се е огънала сега. Казвате: „Един човек се е огънал“. Един човек може ли да се огъне? Човекът никога не се огъва, огънало се е неговото тяло. Или казват, че един човек се е отклонил. Този човек, който не завзема никакво пространство, а същинският човек не завзема никакво пространство, накъде ще се отклони той? Кажете ми, това, което не завзема никакво пространство, къде ще се отклони? То не може да се отклони.

Човекът е безпространствен. Всички пространствени неща се отклоняват и се огъват, а пък човекът, който не завзема никакво пространство, не може да се огъне. Огъва се неговото тяло – огъва се астралното му тяло, огъва се менталното му тяло. Съзнанието може да се разшири, то може да се огъне, но същинският човек, този, който постига нещата, е неизменяем. Той всичко изменя, но сам не се изменя, него не можеш да го измениш. Той всичко изменя… Мисълта е малко неясна, нали? Та ще си послужим с един чертеж. Представете си, че една точка се движи в една посока. Точката може ли да се огъне? Пътят ще се огъне, пътят, по който тя върви, ще се огъне, но точката не се огъва. Линията се огъва. Значи в едно съзнание тя огъва работите, без самата тя да се огъва. Някъде се огъва пътят, изменя се, но тя не се изменя. Защото ако човек може да се измени, неговата работа е изгубена. Обаче той може да огъне пътя си, да измени своята мисъл, но човекът сам да се измени – не може.

Тази точка, която се движи, се огъва в пътя. Пътят е огънат, но точката – не. Разумното, след като се движи, може да измени пътя. Например по линията АВСД. (Фиг. 5) Нейните съображения са такива, че може да направи успоредни линии МА, М1В, М2С, М3Д. Дето има успоредни линии, какво огъване има? Всяко огъване не е нищо друго освен две успоредни линии, които могат някъде да се пресекат. Но това е само перспектива на вашето съзнание – само изглежда, че в далечното пространство са се пресекли. Тия линии са успоредни. Затова човекът, който не се огъва, може да поправи огънатите работи. Новата философия е в този закон. Силата на човека е там, че неговите пътища се огъват. Това е друг въпрос. Но човекът не се огъва, следователно той може да поправи своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Там е самовъзпитанието на човека – той да вярва в това. Щом човек вярва, че може да се огъне, неговата работа е изгубена – той няма основа, на която да постави самовъзпитанието си. Казва: „Тази работа е невъзможна“. Невъзможна е, понеже не е поставил чувствата в правата посока; не е възможна, понеже не е поставил постъпките в правилна посока. Затова казвате, че трябва да се научите да мислите.

Когато те сполети най-голямото нещастие в света, кажи: „Това най-голямо нещастие е илюзия“. Тогава как се представя то? Ами че илюзия е това. Вечерно време сънувате, че носите една голяма торба със злато, мислите да уредите живота си – и се зарадвате. Тъкмо се зарадваш – събудиш се, а торбата я няма там. Питам тогава: къде отиде торбата? Как ще обясните сънния живот? Представете си, че вие на физическото поле правите голяма погрешка; или ти сънуваш, че убиваш някого. После съжаляваш, че си го убил, питаш се: „Защо го убих?“. Събудиш се – и видиш, че никого не си убил. Може ли да те дадат под съд, защото насън си убил? Ти насън сънуваш, че си убил Стоян, своя съсед – пукнал си главата му. Сутринта ставаш – Стоян си е жив, нито пък главата му е пукната. Питам тогава: къде си го убил? Може ли да те хванат, че да те съдят за убийство? На физическото поле няма какво да те съдят, Стоян е жив.

Сега всички вие страдате от кошмари: от сънни кошмари, от сънни несрети, от сънни непостижения, и мислите, че нещата не сте ги постигнали. Едното е илюзия и другото е илюзия. Ти мислиш, че си вързан с десет възела, и казваш: „Отиде вече“. Реалността не е сън. Там, дето има сън, резултатите не са реални – това е светът на сенките, туй е сънен живот. В реалността е друго нещо… Следователно истинският човек се радва на постиженията на всички хора, те са негови постижения; той скърби за погрешките на хората като за негови погрешки – онзи като изгуби, и той губи. Този човек счита постиженията на учените хора, кой каквото е постигнал, за свои постижения; ако те не са постигнали нещо, счита, че и той не е постигнал.

Така мисли мъдрецът, така мисли онзи човек, който се е възпитал: като види, че някой човек е здрав, радва се и той. Вие считате, че когато сте здрави, тогава светът се урежда. Това е едно самозаблуждение. Събуждаш се – и ще видиш, че не си здрав човек. Сега това, което ви говоря, какво ще бъде? Днес вие имате едно сънно състояние – както седите, сте в сънно състояние. Вие спите сега всички, спите и всички сте в четвъртата степен на съня. Защото при сън от четвърта степен човек е почти ясновидец, ала той вижда нещата по-далечни, но като се събуди, разбира, че е сън. Вие, както сте, се намирате в сънно състояние. Тогава сте готови скандал да направите… Мислите, че някой ви е взел 100 лева – и ти си ги искаш, че как може тъй! Ти сънуваш, че някой има да ти дава 100 лева. Остави го този.

Снощи говорих на един, че когато търговецът фалира, когато изгуби всичкото си имане, трябва да направи един голям банкет и да благодари на Бога, че се е разплатил. Когато започва търговия наново, това е много сериозна работа – той започва търговията, няма дългове и тогава се радва. А онзи, фалиралият търговец, се е разплатил. Той трябва да разбира това и да каже: „Слава Богу, разплатих се, леко ми е да душата“. Сега вие ще кажете: „Ами всъщност тъй ли е? Ами всъщност не е ли така?“. Един от двата резултата е прав. Кой е прав? Една мисъл, която е права, всякога може да се провери; едно чувство, което е право, всякога може да се провери. Едно чувство, което не е право, може да се провери – за това не се изискват дни и години. Още сега ти можеш да провериш някои неща.

Сега не искам да възприемете една теория, която да увеличи несретите ви в живота. Например някой човек има да ти дава и ти казва да вярваш в Бога: „Има Господ“. Той иска да те убеди да станеш вярващ и пита: „В Бога не вярваш ли?“. Той иска да убеди някого да вярва в Бога, за да не му иска стоте лева, които има да му дава. Сега вие как бихте разрешили този въпрос? Представете си, че имате да давате сто лева, а нямате нито пет пари в джоба си, и ви хване този, комуто имате да давате – какво трябва да кажете на вашия кредитор? Кажете ми, как бихте разрешили въпроса най-първо? Има три начина: ако си силен, ще го хванеш за краката, ще го вдигнеш и ще го свалиш. Питаш го: „Искаш ли си стоте лева?“ „Искам ги“. Дигнеш го с главата надолу. „Искаш ли парите?“ „Не, не ги искам“. Вдигнеш го с главата надолу и питаш: „Искаш ли парите?“ „Не ги искам“. Свали го тогава с главата нагоре. Той пак си иска парите. Вдигнеш го наново с главата надолу – той престава да ги иска. Тогава го изправи с главата нагоре.

Казвате: „Оставете всичко на моята добра воля“. Тогава изваждам правилото: щом силният има да ми дава, ще кажа: „Както искаш, аз съм напълно съгласен с онова, което ти ще направиш. Ще ми бъде приятно онова, което ти ще направиш“. Силният ще те хване и ще те вдигне – какво ще направиш? Няма да му кажеш: „Ти не си прав“, че това, че онова – това са празни работи, то е губене на време. Тебе те унижава онова, че с Бога искаш да си вземеш парите – значи ти си страхливец. Аз ако съм вярващ, ще кажа: „Слушай, имам да вземам сто лева от тебе, ще ми ги дадеш ли, или няма да ми ги дадеш?“ „Няма да ти ги дам.“ „Тогава няма да се мръднеш от мястото си“. Рече той да стане, не може – седи час, два, три… Казвам: „Ще платиш ли? Ако платиш, ще те пусна, ако не платиш, ще те върна“. Как няма да плати – и двеста лева ще плати. Това значи сила. Какво ще му казваш: „Вярвай в Господа!“. Значи ще му кажа да плати стоте лева. Откаже ли да ги плати, аз, силният човек, ще го закова намясто. Щом ми каже: „Ще платя“, значи съм силен човек; щом откаже да плати, аз съм слаб човек. Щом онзи каже: „Както обичате, оставам на вашето разположение, на вашето съзнание, на вашата добра воля, на вашето благородство“ – той е слаб.

Сега вторият начин какъв е? Разгледахме случаите, когато силен и слаб и слаб и силен имат да дават. Сега другите начини може ли да ги измислите? Например когато слаб от слаб има да взема… Сега ето го и другото положение. Един човек има да ти дава сто лева, но няма нищо. Нито има часовник, а дрехите му са скъсани. Ако тях ги продадеш, два лева ще вземеш, за шапката – половин лев, за обущата – един лев. Какво тогава ще продадеш? А пък той например е здравеняк. На този човек му казвам: „Слушай, аз ще те туря на служба. Имам едно лозе. Ти мотика имаш ли?“. Дам му мотика – копае човекът. Два дена като копае на лозето, уредихме стоте лева. Аз съм учен, а той е силен в мускулите. Като копае два дена, казвам му после: „Прекопай лозето“. Прекопае той лозето, давам му други сто лева – и ставаме приятели. Плаща ми така сто лева дълг и аз му давам още сто лева. Той си отива. Човекът имаше да ми дава сто лева, но след четири дни, като поработи, аз го изпращам с още сто лева в джоба. Това са умните хора. Тъй щото, когато един човек иска да му платиш стоте лева, ще те изпрати на лозето – така ще му платиш и ще ти даде още сто лева.

Сега третия начин го намерете вие. Постъпете сега според новото учение. Третия метод някой друг път ще ви го кажа.

 

Отче наш

 

  1. лекция, 25 октомври 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев